Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2017 18:28 - Светите братя Кирил и Методий и създаването на старобългарската славянска писменост
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4251 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 25.05.2020 12:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Те били родени във видно солунско семейство(а къде точно се казва във волжко-българските извори - в Крим, където служил баща им по това време) - баща им се наричал Лъв и бил подстратег на Солунската област. Майка им се казвала Мария. Предполага се, че е била славянка, но може да е била българка или гъркиня, сигурни данни за това няма.
Затова пък има сигурни данни за дядо им. Български аристократ от Македония на име Бир Егет, емигрирал във Византия по време на династичната криза в България. Там подобно на мнозина такива преди него, се покръстил и заел висока служба. В българските общности по света, в това число и в Крим, братята били добре познати под българските им имена Кущан Баксан - Константин и Банджа - Методий.

image


Какво се казва в ДТ по въпроса и сведението за въвеждането на кирилицата в Киевска Рус:

...
Бир Егет
Син на Саина. Имал две жени - византийка и хазарско-булгарска княгиня. Минал на византийска служба.(Дядо на Кирил и Методий)

Тархан
Син на Бир-Егета от неговата византийска жена. Имал двама сина - Банджа(Методий) и Кущан-Баксан(Константин-Кирил).    Кул Гали и Гази Баба отбелязват следното за тях:    "... Банджа и Баксан вместо унищожения от гърците кашански алфавит(азбука), създали нов алфавит за дунавските българи(кирилицата).  
Отначало византийците се опитали да унищожат и него, като горели книгите написани с тази азбука и преследвали братята. От гръцка разправа ги спасил римския папа и отказа на дунавско-българския цар да се възползва от тяхната азбука. Но следващия цар Шамгун(Симеон) утвърдил алфавита в страната и разбил византийците. След това с негова помощ Чельбик или Салахби(Слагви), наричан още "Вещий Олег" утвърдил този алфавит и в Русия. Оправдал това свое действие в писмо до сюзерена си Алмъш Джафара така:   
"Тук в Бащу(Киев), след вашето преместване(във Волжка България през 894-95 год.) не остана нито един правовед и вообще грамотен човек(по арабски). А ето че умеещи да пишат по берсулски(Берсула е названието на българското Поддунавие) се намериха доста, а и Шамгун(Симеон) ни е приятел..."

от тук: 
atil.blog.bg/history/2017/05/27/.744784

А според една легенда записана от Кул Гали в Крим, там някога пристигнали двама християнски проповедника - братята Банджа и Баксан. Те обяснили, че Балинския(византийския) император, получил сведения, че Лачин царя на Кара Булгар, има желание да се кръсти и ги пратил заради това кръщение. Но точно тогава избухнала жестока война в Черна България между Лачин и Джилки заради трона и на братята се наложило да отложат пътуването до столицата Киев.    
Те се отправили при хазарския каган Ильяс с надеждата да го склонят да приеме християнството. Каган-бек Ильяс ги приел много добре, тъй като произхождали от знатния булгарски род Билиг и им разрешил свободно да проповядват.     
"... Слънцето на хазарското щастие в това време вече залязвало, и хазарските племена отвърнали лицата си от идолите на старите заблуждения. Хазарските булгари приели братята за нови духове - спасители, нарекли ги синове на Бориса(те така наричали алпа Кубар) и "халиби" т.е. "предвестници на победата". Оказвали им голямо доверие, но внезапно Балинеца(т.е.византйския император) ги отзовал обратно..."  
ДТ, том 3, стр. 99-100, редакция в-ка Болгар иле, 1997 г.    


Методий бил роден около 815/16 г., а по-малкия Константин - през 827 г. По традиция Методий поел пътя на бащата и дядото.
Неговият житиеписец отбелязва, че управлявал една област, населена със славяни.
  Константин показал забележителни интелектуални качества още в най-ранна възраст. С покровителството и протекциите на логотета Тектист(висш дворцов сановник) постъпил в Магнаурската школа. След завършването и, Константин приел свещенически сан и бил назначен за библиотекар на Патриаршията в църквата "Света София". През 850 г. бил вече преподавател по философия в Магнаура. Качаствата, подготовката и забележителния му полемичен дар били забелязани от най-висшите политически и църковни кръгове в империята.
В началото на 50-те години бил включен в голяма политическа, дипломатическа и религиозна мисия при арабите(сарацините) в Багдатския халифат. След завръщането си Константин съвсем неочаквано за мнозина се отеглил(дали доброволно или със задача?) в манастира "Полихрон" в Мала Азия, където междувременно(след 851 г.) се установил и Методий.
 
В манастира братята се отдали изключително на книжовна дейност - те "беседвали само с книгите си". Този израз се тълкува в смисъл, че те усилено работели върху създаването на славянска азбука. Голяма част от балканските славяни вече били кръстени, а на запад до славяните се домогвали вече немските латиноезични духовници... Оттам и задачата за братята.

Глаголицата е създадена във връзка с мисията на братята във Великоморавия и неизвестно по кое време, но те заминали там с готова азбука и преводи!!А Кирилицата, за нея разбрахме от самия Черноризец Храбър - 855 г. по молба на хора от България. Това е в началото на управлението на Борис Първи, който встъпил в длъжност малолетен , и регент му бил същият стар кавкан Исбул(противник на християнството). Така че едва ли малолетния Борис е поръчвал нещо подобно, тогава, когато още дори не е имал идея да се опълчва срещу регента си.
Константин Философ я написал за сравнително кратко време. На основата на отдавна познатата гръцка азбука в България. Затова после новата азбука се усвоявала лесно и бързо. Нищо чудно дори Кирилицата да е написана преди Глаголицата.
Двете азбуки са писани по различен повод и за различни страни!Очертанията на глаголическите букви представлявали комбинация от три елемента с дълбоко символично значение - кръст, кръг и триъгълник.

image

С това работата им не била завършена. Подпомагани от малък брой ученици славяни, Константин Философ и Методий започнали да създават книжовна славянска лексика. На тази основа те се заловили с преводи на светите писания на славянски зик. В основата на така създадения книжовен език лежал солунския диалект на българските славяни, който братята познавали отлично.


В "Кратко житие на Кирил" се посочва, че след създаването на азбуката и първите преводи Константин отишъл сред славяните, живеещи по р.Брегалница, ... "и ги обърна в православната вяра и създаде им букви на славянски език..." 
Да си спомним, че Борис Покръстителя също поема властта на р.Брегалница, от регента си кавкан Исбул от Македония... 
("Македонската земя" откъдето дошла писмеността в Русия според президента Путин ли...)   
  

През 860-861 г. братятa били натоварени с важна църковно-дипломатическа мисия при хазарите в Крим, за която стана дума в началото. Знаейки булгарски("прабългарски" от баща си и дядо си, те нямали езикова бариера с хазарите). В Херсон Константин освен това водил диспути с юдейски и ислямски духовници, които неизменно печелел.
Константин след това бил пратен с мисионерска мисия и при аланите, част от които живеели в западната част на Крим. Алани значи - полянци, това за южните степни древнобулгарски племена. Той нямал езикова бариера и при тях и можел свободно да мисионерства.   Лично императора Михаил III  проявил интерес към братята, което им осигурявало възможности за бърза кариера. Те се отказали от всякакви почести и светски длъжности - Методий станал игумен на манастира "Свети Полихрон", а Константин се отеглил в една църква край Константинопол - храма "Свети Апостоли".


Разпространяване на славянската писменост извън Византия. Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий.  

Политическите интереси на Великоморавия и диктували сближение с Византия. В отговор на моравските молби за "учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра" император Михаил се обърнал към Константин. След известна подготовка светите братя, придружавани от своите най-близки ученици, през есента на 863 г. пристигнали във Велехрад - столицата на Великоморавия.
Княз Ростислав ги посрещнал радушно и лично се ангажирал с тяхната мисия. С негово съдействие било открито училище за славянски духовници. Братята продължили с преводите и превели "целия църковен чин", т.е. всички богослужебни книги. Редом с това Константин създал т.нар. славянска литургия, която се основавала на византийската, но се извършвала на славянски език, прибавяйки елементи от римската литургия. Моравската мисия продължила 40 месеца, през които новата писменост и книжнина направили своите първи стъпки.
 
През пролетта на 867 г. братята Константин и Методий, придружавани от най-близките си ученици, се отправили към Константинопол, за да бъдат посветени в църковни санове.
По пътя обаче районът на тяхната мисия се разширил - преминавайки през Блатненското княжество, княз Коцел ги помолил да останат известно време и да проповядват християнството сред местното население на новия богослужебен език. Братята останали шест месеца, за което време обучили 50 ученика.
 

В края на лятото на 867 г. Константин и Методий пристигнали във Венеция, която по това време била византийско владение, но в духовно отношение била под папска юрисдикция. Тук на местен събор било повдигнато обвинение срещу братята в нарушаване на триезичната догма. Константин защитил своето дело и правото на славяните да имат свой книжовен език, като се позовал на историческия опит на Византия.   От Венеция братята отпътували с кораб за Константинопол. Междувременно във византийската столица се разиграли драматични събития, които не само променилри отношението между Константинополската патриаршия и папската курия, но и тласнали славянскто просвещение в нова посока.  
На 24 септември 867 г. заговорници убили император Михаил.
Новият император Василий веднага отстранил от патриаршеската катедра непримиримия папски противник Фотий и го заменил със слабоволевия и послушен старец Игнатий. Тъй като се нуждаел от подкрепата на духовенството и туширане на противоречията с Рим, той уведомил папството със специално писмо, че е готов на преговори за евентуално обединение. Папството посрещнало със задоволство цариградските предложения по две причини: откривала се възможност папата действително да стане вселенски църковен глава и второ, папството се нуждаело от венната сила на Византия, за да бъдат прекратени пиратските набези на североафриканските араби в папските владения на Сицилия и Южна Италия.
При това развитие на отношенията между Рим и Константинопол мисията на светите братя придобила ясно очертан политически характер.
 
През декември 867 г. Константин Философ и Методий, придружавани от своите ученици, пристигнали в Рим. Новоизбраният папа Адриан II посрещнал тържествено славянските просветители и ги приветствал като византийски пратеници. В църквата "Св. Мария Фатан" папата осветил славянските богослужебни книги, благословил просветителското и мисионерско дело на пратениците. Най-видните ученици били ръкоположени за свещеници - сред тях били Климент, Наум, Ангеларий, Горазд, - а много други станали дякони, поддякони и четци.   Под сводовете на римските храмове зазвучали литургии на славянски език. На славянски бил отслужен и молебен в чест на донесените от Константин и Методий мощи на свети Климент, папа римски, които били открити от Константин по време на хазарската мисия, няколко години по-рано.  Братята прекарали в Рим близо 13-14 месеца. През декември 868 г. Константин се разболял тежко. Петдесет дни преди смъртта си приел монашеска схизма и името Кирил, с което останал в историята. Починалр на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата "Свети Климент".

Тук му е мястото да кажем, че именно Константин-Кирил е автора на азбуката "кирилица", наречена така в чест на него, и написана специално за Дунавска България! Интересна дилема за историците ще е да се сетят също както нас, някой ден, кога, по кое време Константин Философ е написал тази българска азбука, за която свидетелства и Черноризец Храбър в произведението си "За буквите"!!  
Това е било по времето на царуването на българския владетел каган Борис - Михаил, който не се заинтересувал особено от нея... Т.е. тя е написана в първите години след покръстването на България, няколко години преди смъртта му на Константин - Философ.  

Да видим какво ни съобщават авторите на безценния сборник "Джагфар тарихи" по този въпрос:  
 "... Народа на Улуг Българ(Дунавска България) по-рано ползвал знаците на келбирите(жреците), които понякога ги наричат тюркски или турански. Но турански наричат и знаците на кашанците, които се ползвали известно време и у нас, и те се пишат еднакво като арабските отдясно-наляво.   След това, когато бурджанците(дунавските българи) преминали на езика на кръстените саклани(славяни), те отначало писали със сакланските знаци на келбирите или с гръцки букви.   Накрая по волята на Всевишния, Куштан Баксан(Св.Кирил) създал за всички бурджански българи нови знаци - за да няма различие в написаното. .."

Линк: atil.blog.bg/history/2011/09/22/konspekt-na-vajni-svedeniia-ot-sbornika-quot-djagfar-tarihi-.824028    

Т.е. 25 години след покръстването на България, там се пишело и кръщавало на 4 езика - гръцки, латински, славянски и български. Последните два езика ползвали знаците на жреците си, сакралното писмо. Например прословутата Розетата от Плиска е надписана с християтски текст на старото българско рунно писмо.

Линк: atil.blog.bg/history/2016/01/10/sedmolychkata-quot-rozeta-quot-ot-pliska.1421441
 

Накрая през 893 г. кирилицата на езика на българските славяни станала официална в България. А новия писмен език - богослужебен и държавен в страната.


Методий и неговите ученици - между Рим и Константинопол   Скоро след смъртта на Константин - Философ със специална папска була Методий бил ръкоположен за архиепископ на славяните по Среден Дунав и в Панония. Благоразположението на папството продължавало главно поради предстоящия VIII вселенски събор, на който се планирало обединение на двете църкви.  
Идиличните отношения между Рим и Константинопол не траяли дълго. На 4 март 870 г. VIII вселенски събор завършил с пълен провал поради противоречията относно българския църковен въпрос.
Съвсем естествено папската курия сменила курса спрямо Методий. През ноември 870 г. той бил призован на събор на германското духовенство в Регенсбург. Обвинен, че проповядвал в чужда област, той бил осъден и изпратен на заточение в манастира "Елванген" в Швабия. Там прекарал две години и половина, без папата да реагира на своеволията на германските духовници.

През 873 г. настъпил нов обрат. Отношенията между прапството и германците се обтегнали. Папа Йоан VIII си спомнил, че Методий бил ръкоположен в Рим и е престъпление такъв виден църковен сановник да бъде държан в заточение поради прищевките на местното немско духовенство. Близо шест месеца продължили усилията за освобождаването на Методий. През есента на 873 г. Методий бил освободен и ръкоположен за архиепископ на Моравия(Великоморавия). Загрижеността на папа Йоан не била случайна. Появили се признаци, че решенията на злополучния VIII вселенски събор могат да бъдат променени.
  Възстановяването на Методий като архиепископ на Великоморавия допринесло до нов разцвет на славянската книжовност. Освен това той организирал автокефална великоморавска църква и допринесъл твърде много за нейния авторитет.  

Към 879 г. отново отношенията между Рим и Цариград се влошили и отново Методий понесъл превратностите на политиката. Със специална була папа Йоан VIII забранил на Методий да служи на славянски език във великоморавските храмове. Било му позволено само да проповядва под открито небе.
Той не се съобразил със забраната и в началото на 880 г. бил изправен пред папски съд, но сполучил да се оправдае благодарение на красноречието си и на тайни подръжници сред клира от български произход.
  През зимата на 881 г. Методий потеглил за Константинопол, където бил посрещнат с радост и почести от император Василий. Оставил двама свои ученици с книгите, които носели, и се върнал обратно във Великоморавия през първата половина на 882 г. През последните години от своя живот Методий се отдал предимно на книжовна и преводаческа дейност. Сътворил много проповеди, молитви, песнопения и превел почти всички библейски книги на славянски.

Същевременно Методий не изоставил борбата с немското духовенство. Силите обаче не били равностойни - наследникът на Ростислав, Светополк се присъединил към Методиевите врагове.
  Непосредствено преди смъртта си Методий ръкоположил за свой приемник Горазд, който произхождал от маравските славяни. На 6 април 885 г., заобиколен и оплакван от учениците си, Методий издъхнал. Бил погребан в съборната църква на Велехрад, като неговите ученици отслужили литургии на латински, славянски и гръцки език.   Създаването на славянската писменост и утвърждаването на славянския книжовен език били замислени във Византтия за славяните в империята( а после от Борис-Михаил за утвърждаване на християнството в България).
Постепенно просветителската мисия на Константин-Философ и Методий надхвърлила предначертаните и рамки(също и в България по-късно ...) и се превърнала в политически проблем между Рим и Константинопол. Независимо от превратностите на съдбата, преселванията, липсата на постоянна подръжка светите братя работели всеотдайно в изпълнение на своя мисионерски и просветителски обет.
Те станали апостоли и просветители на славянството, запазили пламъчето на славяно-българския творчески гений, който се разгорял в България.


Учениците на Кирил и Методий в България(886-893).  

След смъртта на Методий славянската просвета във Великоморавия била обречена на гибел. Немските духовници ожесточили гоненията срещу Кирило-Методиевите ученици, не без съдейсвието на папството и моравския княз Светополк.  

Прокудените Климент, Наум(българи по род) и Ангеларий намерили убежище в България. По различни причини, не на последно място и поради перспективата за реализация в тази българо-славянска страна, наскоро приела християнството. Те преминали Дунава със саморъчно направен сал и се озовали в българския Белград. Там били посрещнати от местният управител - боритаркан, който знаел, че Борис Покръстителя "жадувал за такива мъже". Със силна охрана Климент, Наум и Ангеларий били изпратени в Плиска. Там ги посрещнали с големи почести - канът постоянно беседвал с тях, а знатните се надпреварвали да ги канят по домовете си.   През същата 886 г. в България пристигнали и други ученици и сподвижници на Кирил и Методий. Някои от тях били продадени в робство от германците на еврейските търговци, които ги завели на тържището във Виена. Специален човек на император Василий ги откупил и ги изпратил в Константинопол. Владеелят ги възмездил за понесените страдания, върнал им духовните санове, назначил ги на различни служби. Част от тях останали завинаги във Византия, а други заминали за България. Сред последните бил и презвитер Константин, бъдещият епископ Преславски.   Със съдействието на Борис I били създадени две основни книжовно-просветни средища - първото било с център Плиска(по-късно Преслав), а второто било в Македония(областта Кутмичевица) с център Охрид.

Т.е. в двете области на държавата плътно населени с българи(булгари, "прабългари" а не славяни..).
  Наум, Константин и други Методиеви ученици останали в Плиска, а Климент заминал за Охрид. Започнали години на напрегнат мисионерски, просветителски и книжовен труд.  
В Македония Климент, българин по род, просвещавал местните българи в християнството, проповадвал, обучавал нови ученици по славянски, лекувал. Във всяка енория той имал по триста ученици. Така за седем години(до 893 г.) успял да подготви 3500 ученици. От тяхна среда били набирани нисши духовници - четци, поддякони, дякони, презвитери, т.е. хората, което постепенно заменяли византийския клир и славянизирали езиково българския  народ.
Най-талантливите оформили кръг от ученици-книжовници, които продължили преводаческата и творческата дейност на Климент след 893 г., когато той бил повикан от Борис I в Плиска.
  По същото време усърдно работел и Наум. Макар за дейността му да се знае малко, явно е че е действал по подобен начин. Създал скрипторум, в който се преписвали и размножавали най-важните богослужебни книги и т.н.  

По времето на каган Владимир-Расате(889-893), когато бил направен опит за външно-политическа преориентация на България, той бил набеден, че иска да върне старата вяра. Това обаче не се потвърждава с факти от действителността а само от заявления на гръцки духовници и летописци... Нямало е гонения и преследвания на хилядите вече ученици и сподвижници на православното християнство както във Великоморавия. Защото в нито един български писмен паметник от епохата няма и намек за подобни ексцесии.   Все пак може би заради прекаленото либерално вътрешно управление и стремежа към западна външнополитическа ориентация на Владимир-Расате, той бил набеден , че не спазва Богородичните пости, а оттам участва и в старообрядни тържества през август. Т.е. иска да върне "езичеството"...
Според волжко-българските автори бил извършен преврат а гръцките духовници го ослепили, за което после в писанията си набедили баща му. Борис-Михаил излязъл от манастира за да въведе ред... Той посочил за нов приемник третия си син Симеон а Владимир бил бил "заточен" до края на дните си.

image

Руините на втората столица Преслав, днес.



На свикания църковно-народен събор представителите на народа и клира одобрили извършената промяна. Те решили още столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав, явно заради скритата опозиция на властта в Плиска, помогнала за преврата в полза на гръцкото духовенство... 

На този събор през 893 г. била направена епохална промяна в културно - държавното и църковно развитие на България. За официален, богослужебен, държавен и културен език на новата българска азбука Кирилица, бил обявен българският(от славянското наречие, славяните - единият от двата основни етноса на тогавашния български народ били отдавна кръстени и били опора на политическата групировка на Борис). 

На гръцките духовници не било простено и били изпъдени от България. На тяхно място дошли хилядите ученици на Климент и Наум. България поела по собствен път - национално духовенство и политика.


image

Св. Климент Охридски



На самият църковно-народен събор, или по-скоро след това, Климент Охридски бил избран за пръв "епископ на български език" и за "надзорник на третия дял от царството", т.е. станал екзарх на Македония и Родопската област.
 

Преславският църковно-народен събор и изборът на Симеон за владетел са онези две щастливо допълващи се събития, които дали широка свобода и пълна държавна подкрепа на учениците на Кирил и Методий. Те получили поле за истинска изява на способностите си а Симеон в новите условия създал българската външнополитическа доктрина за "Източния християнски император - българин". Съществувала активно чак до времето на Иван Асен Втори.

image

Цар Симеон I


Всичко би било много по-обикновенно и скромно, ако не е бил могъщият интелект, геният на цар Симеон I. Той сформирал около себе си блестящ интелектуален кръг, в който владетелят не бил обект на възхвала и щедър меценат, а творец, организатор и идеолог. Благодарение на това необикновено съчетание на качества у държавния глава, българската книжнина, култура и политика намерили своя облик в новите християнски условия! Достигнали до висоти, които се отбелязват с грдост като "Златен век на българската култура".

image image

Текст на кирилица и Част от колие с изображение на Св. Богородица. Велики Преслав. 10 в.



    Източници: 1. Кратка история на българския народ, изд."Ровита", Велико Търново, 2004 г.; 2. ДТ, том 3, изд. Болгар или, 1997 г.  



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647805
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031