Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06 18:05 - Няколко бисера от старата българска поезия
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2917 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 30.06 21:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
image

Копнеж


Ела да ме целунеш с устни, 
солени от любов и сънища.
И голото ти тяло няка
се слее с пясъка горещ!

Отдай на вятъра косите си,
развени като златно знаме!
В очите ти зелени цяло
приижда светлото море.

Гали ме с пръстите на слънцето,
избягала от родна къща,
за да намериш в мен едно
стихотворение безкрайно!

За да съзрем в халюцинация
под небосвода на Созопол,
окичен с огньове на кораби,
заченатата дъщеря.


Б. Божилов, 1923 г.
..................


image

*********************************

Вечност


Обърнал гръб на прилива и фара,
мъжа се връща бавно на земята.
Изкачва се по уличката стара
и блъсва с две ръце вратата.

Жената писва, радостта дочула,
По дървените стъпала дотичва.
И дъха на пране и лавандула.
И става хубава като момиче.

Под мишницата му навряла чело,
тя мисли, че самото слънце я прегръща.
А той лежи на бялата постеля,
доволен, че не тътне, не пътува къщата.

Заспиват заедно. И месеца забожда
окото си в кревата им.
И тя сънува бъдните си рожби.
А той сънува пак водата.

И оня тънък скреж на пяната усеща,
полазил по прасците му корави.
И се върти в съня си.
                  И не му достига нещо - 
закотвена за камъните, къщата не плава.

Играят пак вълните, пролетнозелени.
И свирят, свирят ветровете.
И пее - от бащите наследено - 
пулсира под ребрата му
                                   морето.

Събуждат се. Обагря ги зората,
през вехтото перде избила.
Под стъпките му се изнизват стъпалата.
И с него сякаш си отива
                               женската и сила.

Обърнал гръб на уличката стара,
сбогувал се на бързо със земята,
мъжа върви към лодките и фара.
И вик на гларуси подире му се мята....


Надя Кехлибарева, 1933 г.
......................

image

*******************************

Краят на юли


На юли стапя се небето.
Морето в юли се разтапя.
Бледнее фантастично светъл
трагично виолетов запад.

Смокините предлагат листи
на всяко весело момиче.
но всички те са оптимистки,
покрай морето се събличат

без предразсъдъци и плахост.
Защото краят е на юли.
Гърдите им сияят златни
като узрели малки дюли.

А дюлите в листата също
наливат сладострастно форми.
в напуснатите душни къщи
дъхът на есен се оформя

от самотата, и от тези
сияния в трагични гами.
Безмерен блясък на магнезий
гори огромен и безкраен.

Но скоро той ще се фиксира
в листата жълти на септември,
когато август заумира
по вечните закони древни.

Надменно, сякаш че в пиеса
от Шекспир, с блеснала рапира
по сцената ще шества есен
със сивия си смях безпирен.

Чудатост има ли в това, че
сега, в триумфа жълт на юли,
за есента си мислим в здрача,
пронизан с малки живи дюли?



Б.Божилов, 1923 г.

................


image






Тагове:   море,   Вечност,   живот,   любов,   стихия,


Гласувай:
8
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 2925088
Постинги: 489
Коментари: 2220
Гласове: 2801
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031