Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03 20:43 - ХУНИТЕ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 1183 Коментари: 8 Гласове:
10

Последна промяна: 28.03 09:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Самата природа разделя Източна Азия на две части. Едната е топла, влажна, изобилна и с много уседнало население - това е Китай. Другата е студена, суха, пустинна и с рядко срещано номадско население - нея ще наричаме Великата степ. В началото на нашата ера тя е населявана от племето, народа "хуну".
(А не от скити, тюрки и всякакви други измислени населения и дописани с късна дата от недобросъвестни псевдоисторици, чиято цел е да ограбят и разпилеят културно-историческото наследство на хуните или да го припишат на себе си.).
Родовите номадски групировки си имат - Обиталища, Ордоси, собствени земи, така е дори при прерийните индианци през 19 век. И навлизането в чужди ловни или пастирски райони е недопустимо и е повод за война, още повече пък когато имаме и държавна организация, както е при хуните, Хунорската империя за която пишат волжко българските автори, Де Гроот, китайците, Д.Съселов у нас и др. Така е била разпределена и Великата Евразийска степ! В случая прословутата употреба на г вместо х прави добра услуга на руските изследователи. Те говорят и пишат за известните в Европа хуни(българи) като за "гунны", което им позволява да говорят за народа хуну като за "хунны". Българската традиция по въпроса нарича хуну като "тюркоезични хуни", които с угрите, сарматите(европейските българи), аланите и скитите сформирали известната Хунска империя в Европа.

image

Късен образец на хунската "томахавка" - бойна балта(брадва) много ефикасна при близък бой. Използват се и двата края според обстановката.
(Изобр.: Знак "А" на топоре. Биляр, XI-XII в), всъщност това "А" почти повтаря тамгата на Атила. Родът Ойгър-Амир, който идва от сестрата на Атила и съществува и досега във Волжка България има същата родова тамга. Такива тамги са открити и в Дунавска България.


В крайна сметка се налага едно разделение на азиатски и европейски хуни, като хуну се отнасят и като предци на европейските хуни.  Без да се спираме на фантастичните разсъждения и твърдения на руско-съветската и "тюркската" исторически школи за хуните и другите степни народи на Евразия(това заслужава цяла една научна дисертация) да проследим сега накратко генезиса и началото на историята на европейските хуни. 

image

Степният пояс на Евразия


Четири века династията Хан се стреми да си осигури господство над Азия. Както в Средиземноморието възниква Pax Romana, така и в Далечният изток за малко да възникне Pax Sinica. Свободата на народите от Великата степ е отстоявана само от хуну, които се сражават в съотношение 1:20 и срещу които се използват не само армии, но и дипломацията, икономиката и очерованието на културата и съблазните.


  Цитати на Сун Дзъ  


23. Престори се, че изпитваш чувство на малоценност, и насърчавай неговото високомерие.  


Ту Му: "Към края на династията Цин, Мо Тун от народа Сюн Ну( китайското име на хуните сянбийци) за пръв път установил своята власт. Източните Ху(източните хуни) били силни и изпратили посланици за преговори. Те казали: "Искаме да получим коня на Ту Ма, който може да пробяга хиляда ли". Мо Тун се допитал до съветниците си, които викнали в един глас: "Конят, който може да пробяга хиляда ли! Най-ценното нещо в тази страна! Не им го давай!". Мо Тун отговорил: "Защо да ми си свиди един кон за съседа?" И изпратил коня. Малко след това източните Ху изпратили пратеници, които казали: "Искаме една от принцесите на хана" Мо Тун поискал съвет от приближените си, които гневно казали: "Източните Ху са безбожници! Сега те искат дори принцеса! Призоваваме те да ги нападнеш!" Мо Тун казал: "Как да ми се свиди една млада жена за съседа?" И дал жената. След известно време източните Ху се върнали и казали: "Ти имаш хиляда ли неизползвана земя, която ние искаме." Мо Тун се допитал до съветниците си. Някои казали, че ще е разумно да се даде земята, други, че - не. Мо тун се разгневил и казал: "Земята е основата на държавата. Как може да я даваме?" И всички, които дали такъв съвет, били обезглавени. Тогава Мо Тун скочил на коня, разпоредил всички, които изостанат, да бъдат обезглавени и внезапно нападнал източните Ху. Те го презирали и не били се подготвили. Той ги нападнал и ги унищожил. Тогава Мо Тун се обърнал на запад и нападнал Ю Ти. След това анексирал Лу Фан на юг.. и нахлул в Йен. Той напълно си възвърнал земите на предците на Сюн Ну, които преди това били завоювани от цинския генерал Мен Тиен"
.......

Чен Хао(името му не е отбелязано в древнокитайските хроники): "Дай на противника млади момичета и жени, за да го омаеш, и скъпоцени камъни и коприна, за да възбудиш амбициите му".


Сун Дзъ, Изкуството да побеждаваш", изд. Хомо фотурус, София,с. 20-21  


 
Вътрешни процеси разцепват държавата на хуну през I век сл.Хр. Част от тях се подчиняват на Китай, а останалата част отстъпва с боеве на запад, където след това смесвайки се с угри, барини, сармати, алани( т.е. с европейските народи от древнобулгарски произход) към 5 век се превръщат в мощните европейски хуни. Превръщат се в страшна сила, но това се случва на местна почва и ролята на миграцията в случая е нищожна. Отбелязано е само едно преселение на хуну, състояло се през 155-158 г.(Гумилев,Л.Н. Хунну.М.1960. с. 237).

Тогава една малка част(според китайските представи) от разбитите хуну, губейки обоза и жените си, се отскубва от преследвачите си и се добира до днешен Кубан. Малко по-късно част от тях се появяват и във Волго-уралското междуречие. При всички случаи първоначално тези конници не са били повече от 30 хил. души, ако не и по-малко... Ивицата степи между Днепър и Урал, ограничена от север от широколистни гори, от юг - от Черно и Каспийско море, от запад от Карпатите, и от изток - от полупустини, винаги е изглеждала като една цялост както към природни условия, така и откъм аспектите на културата на населяващите я народи. Заедно със степния ландшафт обаче там намира място и азоналния ландшафт на речните долини на Дон, Терек и Волга. И в новите географски условия хуну се превръщат в "нов" етнос - хуни или хунобългари. В Азия пък хуну(вече западните хуни) са покорени не от самите китайци, както се очаквало а от друга сродна на тях групировка наричана от китайците "сянби". Тогава това име звучи като Sarbi, Sirbi и Sirvi( Pelliot, P. Touharien et Koutcheen.-B:Journal Asiatique, 1934,I. с.35.) 


image

Миниатюра от манускрипт от 14 век изобразяваща "битката на века" на Каталунските полета. Това сражение между хуните и обединените сили на римляни и готи било едно от най-големите и едно от последните в историята на Западната римска империя, преди нейния разпад.
Тя се разпаднала а за хунобългарите останала само Източна Европа, която след смъртта на Ирник била поделена между неговите и на по-малкия му брат Денгизих наследници. Чак през 7 век кан Кубрат успява за последен път да обедини земите на древната Прародина под българска власт - от Дунава до Енисей.
Колкото до битката на Каталунските полета там никакъв Атила не е победен, както си мечтаят някои западни автори с късна дата. Готският крал е убит и готите се отеглят уж да си избирали нов крал. Атила на практика пощадил римляните, оставил стария си съюзник Аеций жив и също напуснал мястото. Следващата година обаче навлязъл в Италия с цел да накаже Рим за измяната му. Нито един "победител" от Каталунските полета не се намерил да излезе да го спре или да му заповяда нещо като на победен. Наложило се папата да отиде да го посрещне сам и да го моли да пощади Рим. Атила го пощадил, но след смъртта му, неговите бивши васали готите не го пощадили...



image
 ..............


На тях ще се върнем за кратко след малко а сега е крайно време за справка по всичките тези сведения - какво казват волжко-българските автори за събитията свързани с появата на европейските хуни;  

1. За основаването на хунската държава:

"...Ето как например, описвал събитията българския летописец, ползващ туранския календар от 3653 г.пр.н.е. :  "Три хиляди години преди Буртаската война иделския цар Челбек изпратил в Самар велика войска("урус чиру") за да помогне на тамошните българи да удържат властта, след Самарското наводнение(Библейския потоп). Само че край планините Кап-Каш(Кавказ) при нашия пълководец Кубарчек дошъл самият свален български цар на Самара, Хон-Улан и казал, че неговото царство е престанало да съществува и че той иска да направи друго в Хин(днешен Северен Китай, Монголия и Прибайкалието) при Шесте планини(Алтай). Те тръгнали на изток и в земята на сербийците - предците на всички тюрки, основали голяма държава. Хон-Улан застанал начело и дал на страната своето име - "Хон" ...Живеещите по съседство кара-китаи(монголи и китайски племена) се опитали да им попречат, но били разбити от Кубарчек и повечето се покорили на Хон-Улан... По-късно била измислена историята за основаването на държавата на хоните от Иджик, сина на Боян, макар всички да знаят, че сина на Бояна, Джам-Иджик основал Идел. Очевидно, за тази история в държавата на хоните научили от иделските българи, които се заселили там... С името "Кубарчек", което означавало "Лодкарския" нарекли по-късно и кана на Булгария, Курбата("Кубрата"), заради това, че той почнал да взема от търговците данък в полза на държавата за превозването им през реките..." От тук: http://atil.blog.bg/history/2014/12/29/drevnobylgarskiia-kalendar-istoricheski-svedeniia-nachaloto-.1326269  


2. За началото на европейските хуни и основаването на първата хунска династия в Европа:

"...През I век властта в Идел(древната булгарска държава с център във Волго-Уралието) минава в ръцете на династията АЛАН. По нейно време се усилва влиянието на масгутскиге роднини на жената на Царя. Това предизвикало недоволството на старата иделска аристокрация, защото през по-голямата част от историята на Идел управлявали булгарите.  Те влезли във връзка с хоните(хуните) на юг и успели да доведат нещата до личен двубой за трона между Ер-Таш и хунския военачалник от царския род ДУЛО - Агарджа. Агарджа победил и се оженил за сестрата на Ер-Таш. Така се поставило началото на Първата хунска династия в Европа. Дошлите с Агарджа хуни били потомци на северокитайските булгари-сянбийците. По време на живота им там техния език претърпял незначително влияние от съседите(особенно от манджурците). Хуните наричали Идел - "Итил" или "Атил", иделските булгари - "буляри" или "биляри". А пък иделските булгари наричали своите азиатски родственници - "сербийци" или "сюрбийци"(от "серби")."
От тук: http://atil.blog.bg/history/2011/04/19/hunskiia-period-ot-istoriiata-na-drevna-bylgariia.732214  

И от тук:

1). АГАРДЖА ДУЛО(150 - 189 г.).  Първият Идел-Булгарски цар от хонския род ДУЛО. Бил нает от ЕР-ТАШ на служба със своя хонски отряд и получил чин - Сабан-тархан(командващ леката конница,опълченците и наемните войски). Недоволните тархани и неговата сестра Бояр-къз устроили двубой за царския трон. Като претендент се явил Агарджа и победил Ер-Таш. Оженил се за сестра му и поставил началото на ХОНСКАТА ДИНАСТИЯ.
-
 http://atil.blog.bg/history/2011/04/30/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.738829  

Други интересни подробности. Първата столица-лагер на хуните в Европа било селището Аспак в днешен Кубан. Когато Кубрат през 7 век го върнал в границите на България от тюрките, то в памет н атова събитие дал на третия си най-малък син Атил, още едно име - Аспарик, Аспарух. С което той останал в историята.

А как се обяснявала думата - сянби, серби по древнобългарски? -
2). Насчет название сербы. "Серби" по-български значит "семь племен", а также "одно из семи племен, подчиненных българам", но иногда понималось как "подчиненное, поставленое на колени племя". Българы называли этим словом также древних тюрков и чуваш. Когда Аспарух привел на Балканах своих волго-уральских(идельских) българ, то они все подчиненные балканские народы стали называть "серби", оттуда и произошло "сербы". "Сире" по български "семь", а "сер" - "колено", как хочеш, так и понимай."

От тук: http://atil.blog.bg/history/2016/07/01/dorogoi-graf.1461455 Т.е. сянби - иделци - седем племена или бивше подчинено племе на китайците. - Източните хуну.

  ..............

image   image
1.                                                      2.

1. - Западен хун. Приблизителна възтановка по Приск Панийски. Телохранител на Аеций.  Даден от българите на Аеций. По времето когато Рим бил в съюзни отношения с Атила.
По-късно Аеций е убит от своите интриганти и предатели и това било началото на края на Рим.

 2.- Източен хун от същото време. Възстановка по гроб от Вътрешна Монголия. По костите и тъканите и снаръжението. Т.е. по-реалистична от първата, която ие по писменно-описание и има и авторски представи на художника.


Още за европейските хуни, че за тях имаме повече данни и артефакти:

image
1.

image
2.

Още нагледно за хуните, че клеветите и басните за тях се тиражират и до днес нарицателно:

1. Монета с изображение на Кан Атила(Итальянская памятная медаль начала XVI в., изображающая Аттилу в образе рогатого сатира и город Аквилею [Babelon, 1914])

2. Булгарски("прабългарски") кавалерийски меч(праобраз на сабята) от хунско погребение в Германия. Съхранява се във Виена.



През втората половина на 2 век, когато в Европа е основана Първата хунска династия, сянбийците( или източните Хуну) спират китайската агресия и изтласкват китайците зад линията на Великата стена. От това време започва упадъкът на Древен Китай. И тук се променя традиционното отношение към подбора на сведенията. Ако в разказите си за степните номади китайските историци са обикновено суховати и немногословни, когато става дума за собствената им страна, се привежда огромно количество епизоди, детайли и най-вече имена, което не помага а пречи на възпримането. Получава се не стройно повествование, а калейдоскоп без намек за систематичност, защото е невъзможно да бъдат запомнени всички приведени сведения. Това обаче не е и нужно, защото голяма част от тези факти не оказва влияние върху хода на събитията.  Всъщност при съставянето на историята на 4 век самите китайци, ползвайки се от принципите на етнологичната класификация, обединяват 29 племена в 5 племенни групи: хуну, дзелу(кули), сянби, тангути(ди), и тибетци-цяни(кяни). Основното съдържание на събитията по-нататък там може да бъде формулирано така: Великото преселение на народите в Източна Азия(Вж. Grousset, R., Empiere des streppes. Papis, 1960. с. 96(по-нататък - Grousset, L, Empire...).
 
Макар че събитията се разгръщат на територията на днешен Китай, а и почти всички източници са на китайски език, историята на "петте племена и шестнайсетте царства" не трябва да се отнася само към китаистиката. Тъй като в нашето полезрение лежи въпросът за смяната на хуну - коренното население на източната част на Великата степ - продължение на едно хилядолетие с табгачите и тюрките, а също и със сдобиването на останалитетам хуну номади с нова родина по бреговете на Мътножълтата(Яшилогюз) река. И тяхното взаимодействие и участие в историята на Китай и Индия и по-късно през вековете.  

През 3 век сл.Хр. засушаването на степната зона на Евразия достига кулминацията си. Поради това ивицата от пустинни и сухи степи се премества на юг, в северните покрайнини на Шънси и Шанси. На мястото на бившите пасища започват да се появяват пясъчни дюни, а след тях пристигат номадите със стадата си, защото пустинята ги притиска откъм север. Китайската стена престава да служи за целите на отбраната и приема приблизително същият вид, който има в края на 19 век, когато на места се превръща в обикновен изравнен вал и разпръснати руини от кули, окръжени от пясъчни хълмове. Ясно очертаната граница се размива и на мястото и възниква зона на етнически контакт, в който живеят заедно китайци и хуну. Южен Китай обаче остава надежно защитен от планината Цин лин, отделяща Шанси от Съчуан, също и от реката Яндзъ и блатистите области на езерата - Анхой и Хубей, защитаващи Китай от всяка конница по-добре от алебардите на китайската пехота.

На запад обаче враговете на Китай се чувствуват като у дома си в планинските гори. Потомците на древните жуни, помнещи кървавите разправи над своите предци създават в западните покрайнини на Китай такова напрежение, каквото съществува на север, но там ландшафтът не се явява защита на Китай. Освен това там няма никакво преселение на народите, защото аборигените устояли на насилствената китаизация, защитават родната земя с такава несравнима мъжественост и ярост, че Китай се спасява само благодарение на извънредно стечение на обстоятелствата... Междувременно създаденото от хуну земеделие загива, така обезлюдяването на северните степи през 3 век се задълбочава. Едновременно с промяната на етническото разнообразие на степта са променя и културното ниво предизвикано от промените в бита, стопанството и нуждата от самограничаване. Без задълбочаване в оценки на специфичните форми на бита от това време, ще отбележим, че равновесието на населението с изхранващата го природа не се нарушава, боеспособността на номадските племена е висока и културните постижения на съседите се възприемат избирателно, което позволява на номадите да запазят своето лице и по-точно - самите себе си. Последното е от съществена необходимост, защото до степта се намира войнственият Китай.

При това те имат и своите политически успехи - не веднъж разпростират властта си над самия Китай или участват в управлението му и дори създават империята на Великите моголи-вълци(не монголи) в Индия. Участват както в империята на Атила така в монголската империя и тюркските каганати.   Числеността на военно-демократичните общества се пресмята лесно по броя на воините им, които са обикновено около 20% от населението. През 3 век пр.Хр. в Монголия(днешна Вътрешна и Външна) има приблизително около 60 хил. хунски конници, а през 304 г. след Хр. 50 хил са само воините на южните хуну, живеещи в Ордос и Шанси(говорим за хуни не за монголи) - Haloun,G.Zur Uetsi-Frage. - B: Zeitschrift der Deutschen Morgenlandischen Gesellscaftt, 1937. с. 306 Това означава, че броят на заминалите на запад (а от там някои и на юг) незабавно се компенсира от естествения прираст в рамките допустими от номадското стопанство и природните условия на ареала. С други думи, броят на населението е стабилен, благодарение на което природните ресурси на степта се запазват. Това съвсем не е непълноценност на народите, които уж са неспособни на прогрес, а оригинален начин на етническо съществуване, неприличащ по нищо на онези паразитните, с които сме свикнали, но отговарящ на потребностите на самите номади.  

image

Устойчивостта на взаимоотношенията на номадите с ландшафтите на великата степ се проследява и в духовната култура. Въпреки толерантното си отношение към естетическите и религиозни канони на съседите си, степните хора запазват коренното булгарско тенгрианство - като обща духовна база и култа към Митра - пазителя на клетвите, наказващ измамата и лъжата. Последният е изповядван в Централна Азия от согдийците-юеджи още през 4 век пр.Хр. Тези култове могат да бъдат проследени от дълбока древност до 16 век, когато източната част на степта приема будизма, а в западната се разпростванява исляма. Но и тогава народните вярвания продължават да съществуват. Но, етнографската карта на Централна и Източна Азция през древността е значително по-пъстра от съвремената и доминирана от хуните. От 17 век има вече само две групи население - тюркска и монголска.
 
Съществува мнение, че номадската(респ. хунобългарската, скитската, сарматската и др.) и китайската, иранската, римската култура са несъизмерими; че номадите са диваци, нахлули в цивилизования Китай и Рим, и че Великата степ на изток е китайска перифария(пък на запад руска ли?!), а "проблемът за хуну е проблем за Китай"(Вж. Вестник древней истории, М.,1962, №3) Всичко известно за Централлна Азия говори против това и все пак и до сега съществува такова мнение, което не винаги среща възраженния. Това е така, защото 19 век ни остави в наследство концепцията, съгласно която само уседналите народи създават прогресивна цивилизация, а в Централна Азия уж цари застой, или варварство и диващина. Най-лошото в тази концепция не е в това, че не е правилна, а че се представя като постижение на науката, неподлежащо на критика. В това се състои и опасността от всяко необостновано мнение и от псевдонауката.
За да бъдат накарани трудно мислещите учени да се замислят, е необходим силен, безспорен и нагледен аргумент. Такива са например предметите на изкуството от могилите в Евразийската степ, пълни с погребани европеиди или запечатаните глинени гробове от Такла макан.

image

Кинжал с ножами из царского кургана Аржаан-2. Железо, золото. Литьё, ковка, резьба, аппликация. Середина 1-го тысячелетия до н.э. Национальный музей Республики Тыва им. Алдан Маадыра. Фото М. Чооду
(Т.е хунско приложно изкуство от оня район от средата на първото хилядолетие преди новата ера!)


image


Детайл от хунска гривна. V век, музей Уолтърс


image


Хунски войскови котел. V век, Унгария. Прародител на войнишката бака.


Всички опити да се открият в тях вариации на китайското, иранското или елинското изкуство се оказват напразни, защото културата на номадите от I в. след .Хр. и преди това е самобитна. И не само това, ами е и висока, значително по-висока, отколкото културата на азиатските номади от 18-19 век, която е подробно изучена от мнозина етнографи. Тук може и да се припомни за сетен път за държавността и общественото устройство, за приноса на хунските династии в Европа основали пет държави, дали своя принос в архитектурата, отраслите на стопанството, военното дело, дори в устройството на църквата  и леточислението.  


Да видим накрая и малко от автентичното наследство на европейските хуни, не по описание на съвременици а преки свидетелства:

image



image          image
1.                                                 2.


1. Монограм с изображение на българският кан Тервел(692-719), потомък на Кубрат и Атила.  На обратната страна с изображение на владетеля.

2. Изображение на първият български цар Петър( 927 - 969 ) потомък на Атила и Кубрат с традиционната българска шапка-корона, но вече с кръст отгоре.


image

Едиствения скален релеф на конник-герой в Европа, дело на хунобългарите.



image

Примерна карта на древнобългарските живелища и миграции по Евразия във времето.

Цитат: 
  "...С това окончателния дележ на Кубратавата Велика България(или Кара Булгар) приключил. На нейна територия се появили или се отделили от нея пет нови държави - Волжка България, Хазария, Русия, Унгария и Дунавска България."

http://atil.blog.bg/history/2011/04/25/okonchatelno-razdeliane-na-kara-bulgar-velika-bylgariia-nala.735616


Благодаря за вниманието!


  Осн. източници:
1. - Гумилев Лев, Хуну в Китай, София, 2007, изд. Гея 11;
2. ДТ, 2 том, изд БИ, 1994, Оренбург.                                                                                                                       



Гласувай:
10
0



1. atil - Поне това да се запомни и да разбие нечий гипсиран мозък..., пак добре:
26.03 21:13
Вътрешни процеси разцепват държавата на хуну през I век сл.Хр. Част от тях се подчиняват на Китай, а останалата част отстъпва с боеве на запад, където след това смесвайки се с угри, барини, сармати, алани( т.е. с европейските народи от древнобулгарски произход) към 5 век се превръщат в мощните европейски хуни. Превръщат се в страшна сила, но това се случва на местна почва и ролята на миграцията в случая е нищожна. Отбелязано е само едно преселение на хуну, състояло се през 155-158 г.(Гумилев,Л.Н. Хунну.М.1960. с. 237).

Тогава една малка част(според китайските представи) от разбитите хуну, губейки обоза и жените си, се отскубва от преследвачите си и се добира до днешен Кубан. Малко по-късно част от тях се появяват и във Волго-уралското междуречие. При всички случаи първоначално тези конници не са били повече от 30 хил. души, ако не и по-малко... Ивицата степи между Днепър и Урал, ограничена от север от широколистни гори, от юг - от Черно и Каспийско море, от запад от Карпатите, и от изток - от полупустини, винаги е изглеждала като една цялост както към природни условия, така и откъм аспектите на културата на населяващите я народи. Заедно със степния ландшафт обаче там намира място и азоналния ландшафт на речните долини на Дон, Терек и Волга. И в новите географски условия хуну се превръщат в "нов" етнос - хуни или хунобългари. В Азия пък хуну(вече западните хуни) са покорени не от самите китайци, както се очаквало а от друга сродна на тях групировка наричана от китайците "сянби". Тогава това име звучи като Sarbi, Sirbi и Sirvi( Pelliot, P. Touharien et Koutcheen.-B:Journal Asiatique, 1934,I. с.35.)
цитирай
2. lexparsy - Искрени благодарности за този постинг
27.03 13:07
Това е най-интересното и синтезирано по темата, което съм чел напоследък...
Даже коментирам преди да дочета, защото имам сериозно отношение и трябва да се размисля, както навярно правиш и ти...
Пак благодаря !
цитирай
3. atil - Довечерa ще имa още еднa последнa ...
27.03 15:07
Довечерa ще имa още еднa последнa редaкция. Пропуснaл съм дa добaвя еднa грaфикa зa нaселението през вековете.
Стрaнно, но фaкт, окaзвa се, че нямa друг нaрод и древен енос освен бългaрския с толковa мaнипулирaно и нaрочно изкривено и подменено минaло ...?!
Товa вaжи дори и зa 20-ти век...
цитирай
4. barin - Здравей, Атиле. Хуните са част от ...
28.03 14:05
Здравей, Атиле. Хуните са част от българската история и трябва да се знае истината за тях. Добре правиш, че популяризираш малко известните факти от по-далечното минало, защото напоследък чета какви ли не интерпретации. Заслужава си усилието.
Поздрави!
цитирай
5. atil - Здравей, Атиле. Хуните са част от ...
28.03 16:23
barin написа:
Здравей, Атиле. Хуните са част от българската история и трябва да се знае истината за тях. Добре правиш, че популяризираш малко известните факти от по-далечното минало, защото напоследък чета какви ли не интерпретации. Заслужава си усилието.
Поздрави!

Поздрави barin, хуните са на практика източната диаспора на древнобългарския суперетнос, както се разбра кръстени са на първия си цар Хон Улан, така както кутригурите и утигурите ги наричали по имената на князете им(тархани) по време на феодалната разпокъсаност в Източна Европа между управленията на Ирник и Кубрат.
Съдено им било да играят забележителна роля и след смъртта на Атила и Ирник. Тяхната Втора хунска династия основала няколко държави между които и нашата. Затова на картата най-долу вдясно, нарочно е отбелязано и управлението на царския род Дуло в Европа и чрез неговите клонове( Асен, Арпад, Рюриковичи, Ашрафиди , Азановичи-Асеновичи) по време.
цитирай
6. atil - Древнaтa номaдскaтa или т. нaр. ...
29.03 05:31
Древнaтa номaдскaтa или т.нaр. пaстирскa културa не е по-нискa от уседнaлaтa. Дори обрaтното, те сa били по-креaтивни, знaели сa повече зa светa и имaли широк кръгозор и повече умения, зaщото не сa седели цял живот нa едно място и нaготово. И зaщото ние имaме древни бългaри, които сa били чисти номaди. Нaпример хуните.
Други сa живели уседнaло - прегръцкото нaселение нa Бaлкaните. Трети - в Източнa Европa - били полуномaди.
Всякa културa имa стойност, когaто е сaмобитнa, високa и е допринеслa нещо зa светa!!!
цитирай
7. atil - Специално за видиотените ментори
01.04 11:49
Ментори при това доста простовати, но самомнителни, които са се скарали с всякаква чиста наука на какъвто и да е език а най-много на български, има доста, и русофили и русофоби и други продукти. Тези борци за чуждите интереси в България са чисти роби на догмите си обаче, а всичко, което не е с тях, го слагат срещу тях в съответните графи на концепциите си. Лично мен много ме дразнят през цялото време, защото са много вредни. Та, отговарям сега на един анонимен коментар, който изтрих нарочно. Ако те не са способни да разбират написаното в прав текст на български, то другите посетители ще разберат за какво става въпрос:

"...Своята земя географски определяна като Волго-Урал, хората наричали Ура - Арья или Туран(по-късно - Иске или Стари Туран - оттук и названието "арий, ариец").

Около преди 40 хил.години ледника почнал да отстъпва, натам откъдето дошъл - на север. Климата станал по-мек. Хората започнали да се спускат от Уралските планини по волго-камските равнини и заселили целия този край.
Според булгарските легенди, записани от средновековните булгарски летописци, преди около 15 хил. години седем саклански(индоарийски) и синдийски(древнотюркски) племена се обединили в мощен съюз, който така и нарекли: ИДЕЛ(седем племена) - седем(иде) и племе(ел).

Това название станало първото име на нашите предци. Върху знамето на иделците била изобразена вълча глава. Затова го наричали :
"булгар"(вълча или черна глава), Булг-вълк,
тъмен(като нощен ловец) и ар-глава.
Това изображение не било случайно - именно вълка бил тотема на булгарите - изкустният нощен ловец.
В тези времена хората вярвали в духове, които според тях те били представители на различните природни сили.

Духовете булгарите наричали - "алп"(алип), "ас", "диу","джин". Древните летописци не са делели тези седем племена и всички ги наричали с общото название - БУЛГАР. Това народностно име дошло от общото знаме на иделците...
http://atil/history/2011/04/18/nachaloto-na-bylgarskata-istoriia-s-prilojen-tekst-i-na-rusk.731487
цитирай
8. atil - И да припомним на многознайковц...
01.04 12:09
И да припомним на многознайковците, че основните си източници съм посочил в първата публикация тук - "Началото". А специално Л. Гумильов пишейки трите си тома за хуните е ползвал основно китайски източници. За европейските хуни пък от чуждите автори пишат най-много гърците. Повечето източници днес са достъпни на български език за всеки, така че да не се къхарят толкова, какво съм ползвал аз и на какъв език...
А какъв руски учен е Гумильо всеки може да си направи справка и в интернет - неудобен, от неудобните е. При това нищо не е знаел за сведенията от сборника "Джагфар тарихы", с който се занимавах аз тука в блога.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3346328
Постинги: 505
Коментари: 2296
Гласове: 2898
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30