Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06 14:35 - Последствията от атеизма
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 581 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 05.07 22:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Исторически рекурс

".... Неверниците казват, че са завладели християнските земи не благодарение на своята мощ и мъдрост, нито по своята святост и смиреност, а благодарение на греховността и надменността, които царуват сред християните. Заради това всемогъщият бог предопределил те да завземат земите на християните и да завладеят още, защото християните не съобразявали своето право със законите, духовни и светски, с правата си търсели само изгода и блага, богатите потискали бедните с дворцовите си нрави, не помагали на бедните било с имот, било със справедливост, а и не спазвали вярата, която Христос им е оставил...

Неверниците казват, че християните не спазвали нито заповедите, нито веруюто, които Христос е определил; те не спазвали заповедите на книгата „инджил" — тъй наричат евангелието, - нито правилата, дадени в книгата. Те си били създали нарочни закони, духовни и светски, против законите и повелите, поставени от Христос. Повелите на книгата „инджил" и правилата, които той е изложил там, са всички свещени и справедливи, но веруюто и законите, които те са си създали и измислили, са всички несправедливи и лъжливи, защото създадените от тях закони са само с цел за облагодетелстване, а всичко това е против бога и против неговите любими пророци. Нещастията и бедите, които им се случват, били всички предопределени от бога заради тяхната несправедливост и порочност.


Из пътеписа на Ханс Шилтбергер, участник в кръстоносния поход срещу османците и пленен в битката при Никопол през 1396 г. Печата се по Ханс Шилтбергер. Пътепис. Прев. М. Киселинчева. С., 1971, стр. 133—134.   Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.  


image


"По-добре е да нямаш никакво схващане по отношение на нещо, отколкото да се заблуждаваш."

Плутарх

(...)
Бог и атеизмът са несъвместими. Бог регламентира, регулира, филтрира думите, мислите, чувствата, действията на земния човек. Той иска от земния човек чистота; чиста плът, чиста душа, чисти дела, добродетелност. Бог всичко вижда, всичко знае, всичко възмездява и тук, но окончателно в отвъдността.
Такъв един фактически състав е фатален, абсолютно неизгоден и като така неприемлив за атеизма. Голямата част атеисти са хора, които живеят не по разум, не по съвест, а по нагони, свои сметки, престъпно, противно на закона, на волята на Бога.

За тези хора няма Бог и не трябва да има Бог. "Тези хора ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърца да не разумяват и да се не обърнат"/Йоан. 12:40/.
Атеистът е земен човек, който е изпаднал в разсъдъчна, емоционална и нравственна криза. Земният човек без Бога се деформира, деградира, извращава. Той става лош, зъл, жесток, порочен, себичен, несправедлив. Основно негово благо става удоволствието, сластолюбието, а смисълът на живота му - богатството, алчността, човешката слава.  
Земният човек без Бога губи способността да мисли перспективно, да предвижда и предварва. Той руши душевността си, физиката си, флората, фауната, земята.
Специалистите казват: Морето е в развалини. Океанът постепенно умира. Задушаването на органичният свят е в ход.
Земният човек, изменил на своята определеност качествено, количествено и по мярка, без да прераства в нещо друго сам по себе си вече не е нормален, действителен земен човек.

До атеизъм довеждат само нездравият разум, липсата на разсъдливост, на логика, на знание, на развит усет и наличието на голяма порочност и наглост.
(...)
Атеизмът е заблуда, измама, лъжа, злонамереност. Затова още Плутарх препоръчва: По-добре е да нямаш никакво схващане по отношение на нещо, отколкото да се заблуждаваш.
(...)
За земният човек, който няма Бога, няма нищо свидно, нищо ценно, нищо свято. Няма свои.
С това свое нямане той влиза в човешките общежития безразличен, равнодушен към всекиго и към всичко. А общежитието е взаимоотношения.
Най-голямото зло за земния човек и неговите формации е лишаването им от Бога, от вярата в Бога. Всеки напредък без Бога е крачка към пропастта.
Законите са безсилни пред тайните престъпления. Само Бог е вездесъщ, всевиждащ, всезнаещ, всевластен, възпиращ. Светът без Бога се превръща в разбойнически вертеп. В такъв свят всеки съчувстващ, благодетелен, нравствен, благочестив човек е наивник или беден глупец.
Земният човек без Бога живее без вътрешен самоконтрол, без чувство за отговорност, без мярка за нищо, без съвест. Той не вярва никуму, той презира капитализма, не се доверява на социализма, не разчита на комунизма.
(...)

image
 
В ежедневните окопи на живота на възрастния в действителност няма такова нещо като атеизъм. Няма такова нещо като липса на преклонение. Всеки се прекланя.


Който няма Бога за Господ, той има много господари. Това не става изведнъж, но става неизбежно. Със залеза на слънцето не става веднага тъмно, но започва да става тъмно и мракът без друго настъпва.
Още Одисей рече: "Вижте дали на острова почитат Бога или го пренебрегват. Почитат ли Бога, те са добри хора, не го ли почитат - те са диви и страшни хора"/Одисей, IX, 174/.
(Чисто тенгриански постулат, валиден в степта, планината и морето при среща с непознати..., а под "диви и страшни хора" явно е имал предвид дорийците-гърци, чието нашествие от север, тогава вече е било в ход. б.а.)

Който казва: няма Бог, той го казва не от незнание, а от желание да елиминира Бога, защото не иска да пази неговите повели, иска да живее безконтролно, безотговорно, безнаказано; да освободи хората от волята на Бога и да ги подчини на своята.
Но без Бога земният човек и народът могат да се управляват само с пушка/Вашингтон/, само с оръжие/Наполеон/ и затворите и палачите са безусловно необходими във всяко населено място.
( Затова явно, псевдодемокрацията и "европейските" ценности не от незнание а преднамерено и нарочно под булото на красиви фрази и намерения, сеят хаос, разруха, лишавайки населението и от Бога и от пушката, която също налага ред..., б.а.).

Който подкопава вярата в Бога, той подкопава личността, общността, техните нрави, обичаи, традиции, възпитанието, нравственноста, правовия ред.  
Разколебаването във вярата в Бога неминуемо води до спад на нравствеността и усложненията в личния и в обществения живот на земния човек.
Променя се мярката за всяко нещо, за всички стойности. Земният човек става мярка за всичко и за всички, неразревно със своята себичност, субективност, симпатия, антипатия, обич и омраза. Истината става нещо съвсем относително, с неизчерпаем брой отенъци. Никой със сигурност не различава какво е добро и какво е зло.
(...)
Жестокостта на съвремието надхвърля много жестокостта на миналото, включително и тази на Мохамед II, завоевателя на Цариград, чието първо дело било да избие, да изколи една духовна процесия.
Животът загубва своя смисъл. Всичко се свежда до това да се стремиш да бъдеш по-малко нещастен в своето мимолетно пребиваване на земята. Но човекът не може да живее в непрекъснато напрежение и несигурност. Когато последните преминават всяка граница, те изтощават, изцеждат човека психологически. Предизвикват един или друг психически срив и го деградират временно или за постоянно като нормален човек.
Човешката издръжливост и неговите възможности не са неограничени.
 
Активното безбожие и религиозното равнодушие нанасят тежък удар на нравствеността във всичките и области и направления и поразяват човешките взаимоотношения. Съвремените хора нямат никакъв пиетет към институциите на своята общност. Всеки щом му се отдаде, ги заобикаля, но всеки изисква от другите да ги зачитат и да се съобразяват с тях.
В съвремения човек почти няма случай да се наблюдава поведение или отделна стъпка, които да са мотивирани от чисто нравствени изисквания, стимули.
Съвременият човек се характеризира главно с твърде голяма насоченост към практическата страна на живота. Мисли както искаш, казва той, но действувай както ти изнася. Бъди прогресивен по мисъл, на думи, но буржоа по живот. Над всичко се поставя личната изгода, интересът.

Съвременият земен човек, който няма респект, страх от Бога и срам от хората, в думите е твърде възвишен, човечен, дори нравствен, но в делата е груб, жесток и непоправим егоист, алчен и порочен тип. Най-лошите времена са тези, през които владее лъжата и заблудата, демагогията и лицемерието.

Съвременият човек се отличава с голямо лукавство, от една страна, и със силно невежество и разсъдителна слабост, от друга. Това го прави лесно податлив на влияние, на пропагандата на обръжението.
Индивидът днес е тесен специалист, без обхватност, неспособен да се справи и управлява сам, нито да следва естеството си. Не случайно и Бергсон още пише, че разумът на земният човек се характеризира с едно единствено нещо - неразбиране на живота.
А необходимостта да познаваме себе си е жизнена необходимост и днес, и всякога.
(...)

image
 
Изобразен е българският цар Дингизих(син на Атила)! Пети век Булгария, Биармия(Сега Пермския краюй в Русия)

Надписа:

Транслитерация:
Ki?kg Dikkiz Uku kisse – kiu sax-sax bul gur tengrig!

Превод:
Пази се от удара на краля(принца?) Дингизиха Мъдрия, пази се от Тангра в задгробния свят!


За атеизма край на всичко е смъртта. Гробът е скала, в която земният човек се разбива и минава в небитие, което изключва естествения закон, че нищо от действителността не се губи, а само се мини и трансформира.
След гроба не следва нищо. няма задгробен живот. Няма последен съд. Няма възмездие. Изводите от тази концепция са: Да ядем и пием, да сладострастничим, защото утре ще умрем/1 Кор. 15:32; Прем. Сол. 2:2, 3,5/ и ще преминем в небитие.
Но тук са и корените на всички злини на съвремения човек. Той е безнравствен. Нравственността няма и никакво оправдание, щом няма Бог, няма задгробен живот, няма последен Божи съд, няма възмездие, няма безсмъртна душа. Затова живей на воля, без задръжки, съобразно нагоните и страстите си, без оглед на никого и нищо. Жесток и безчовечен извод.

Спасението на личността и общността на индивида е само в трудното, мъчително, единодушно искренно възвръщане към Бог, към вярата в Бога и волята на Бога. Преклонението пред Бога и неговата воля е толкова свято, толкова необходимо за благоденствието на земния човек и неговия род, че никой честен, добронамерен индивид не бива да кара повече никого да се съмнява в Истината, че битието на Бога е факт, който в никакъв случай не вреди, а винаги допринася за благото на личността и общността.  

Към Бога следва да се обърне и прибегне земният човек за необходимата му помощ, за да се възсъздаде; да възтанови качественната си определеност и специфична величина и така да промени, подобри и своята лична и обществена участ, съдба.  


image
 


Свещ. д.р Янко Димов, София, 15 юни 1981 г. (публ. в Максим "патриарх български"/На челото Христа, в пазвата Дявола/, София, 1991, стр. 25-30 със съкр.)










Гласувай:
6
0



1. barin - Здравей, Атиле. Последствията от ...
28.06 20:28
Здравей, Атиле. Последствията от атеизма в България още се чувстват. В манастирите ходят вече повече хора, но и самата църква не е както преди. Има разпуснатост, поне така ми се струва. Аз съм ходил в много манастири и църква. Сигурно ще минат години и всичко ще си дойде на мястото.
Поздрави!
цитирай
2. atil - Здравей, Атиле. Последствията от ...
28.06 21:00
barin написа:
Здравей, Атиле. Последствията от атеизма в България още се чувстват. В манастирите ходят вече повече хора, но и самата църква не е както преди. Има разпуснатост, поне така ми се струва. Аз съм ходил в много манастири и църква. Сигурно ще минат години и всичко ще си дойде на мястото.
Поздрави!

Здрaсти Бaрине, църквaтa отдaвнa я отделихa от държaвaтa, но държaвaтa мaй продължaвa дa се зaнимaвa с църквaтa, считaйки я зa потенциaлно "опaсно" нещо. Т.е. държaвaтa и нейните институции, училищa, болници, aрмия, детски грaдини, спортни и музикaлни, културни клубове си остaнaхa под знaкa нa aтеизмa.
Сaмaтa църквa не можa дa излезе нaпълно от ролятa нa "върхaр"(сухо, отмирaщо дърво) нa кaквото я оприличи предишният пaтриaрх Мaксим. Остaнa си "църквa нa мълчaнието" и встрaни от живия всекиднен живот.
Може би тя ще се връщa към себе си зaедно с бългaрското общество зa в бъдеще?
Искренно го желaя и се нaдявaм!
цитирай
3. atil - Дa кaжa зa трите видеоклипa, че п...
28.06 21:13
Дa кaжa зa трите видеоклипa, че пропуснaх горе в текстa. Първият е репортaж зa Ивaн Кукузел, имaм специaлен постинг тук зa него.
Вторият е със средновековнa бългaрскa музикa нaписaнa пaк от него, в изпълнение нa гръцки оркестър.
Третият е зaпис е "Палестинска песен" написана от Валтер фон дер Вогелвейде, най-известният германски средновековен лиричен поет. Поводът е Палестина и кръстоностните походи. Палестина и кръстоносните походи. Това е единствената песен на Валтер, където не само текстът, но и оригиналната мелодия са дошли до съвремената епоха. Състои се от 13 куплета, обикновено се възпроизвеждат само няколко. Българските напеви не са случайни разбира се.
Четвъртото видео е маршът на тамплиерите-храмовници от ордена на Св.Иван.
цитирай
4. batogo - !!!:))) Много точно!
29.06 10:21
"До атеизъм довеждат само нездравият разум, липсата на разсъдливост, на логика, на знание, на развит усет и наличието на голяма порочност и наглост."
Това е най-съвършената характеристика за атеиста, която някога съм срещал.
Действително човек, който не вижда Висшият разум и Вечните принципи, обединяващи Вселената и Живота като цяло, и не вярва в тях, не става за нищо.
цитирай
5. zaw12929 - Страдам за моите връстници, че п...
01.07 16:12
Страдам за моите връстници, че предадоха на децата си атеизма Прав сте за позицията : атеистите са хора, които живеят не по разум, не по съвест, а по нагони, свои сметки, престъпно, противно на закона, на волята на Бога.
Заради всичко това има виновни , които и днес рушат православието- журналистите атеисти и продажници
Отстъпихме от вяра, национални традиции- децата ни не носят гена на българщината- не се продължават при младите иманата на предците. Името не е мода, а същност, връзка, която е непроменима, отговорна достойна! Към Бога следва да се обърне и прибегне земният човек за необходимата му помощ, за да се възсъздаде; да възстанови качествената си определеност и специфична величина и така да промени, подобри и своята лична и обществена участ, съдба.

Лека вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3459099
Постинги: 508
Коментари: 2329
Гласове: 2933
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031