Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2018 13:37 - Патрицият Мавър, Мавруд юнак и България
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5580 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 25.11.2022 14:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Вместо увод три сведения от първоизточници по темата:

1. Сведение от „Чудеса на Свети Димитър Солунски“ за заселването на българите Кубер в Битолското поле VII в.  


Както знаете, христолюбци, в предишните глави ние разказахме отчасти за славяните, т.е. за така наречения Хацон, и за варварите. Разказахме и за това, че те опустошиха почти целия Илирик, именно провинциите му: двете Панонии, също и двете Дакии, Дардания, Мизия, Превалитана, Родопа и всички други провинции, а още и Тракия, и земите при дългата стена край Константинопол, както и останалите градове и селища. Те завлякоха цялото това население в отвъдната земя към Панония, до река Дунав. Главен град на тази провинция някога беше така нареченият Сирмиум. И тъй там, както се каза, споменатият хаган настани целия пленен народ, вече като подвластен нему. Именно оттогава те се смесиха с българи, авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение и станаха огромен и много голям народ. Всяко дете наследи от баща си вродените качества и влечението на народа към ромейските предели.
[...]

И тъй Кубер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керсимийското поле. Те, като се настаниха там, поискаха да се върнат в родните си градове, главно защото бяха запазили православната си вяра: едни - в нашия, пазен от мъченика град Солун, други пък - в прещастливия град и царица на градовете, а трети - в останалите градове на Тракия.    

 Miracula Sancti Demetrii, ed. Byeus: AASS, Octobris IV, с. 179 С - 180 DE; Гръцки извори за българската история (ГИБИ), III, с. 158 - 159; оригиналът е на гръцки език. Публикувано в „Македония. Сборник от документи и материали“, София, Издателство на Българската академия на науките, 1978, стр. 38 - 39.
  .........  


2. Сведение от "Хон китаби" за родословието на дунавско-българските царе и за съвместните действия на тримата братя Аспарух, Кубер и Лачин при основаването на държавата. XIII в.  
  ........

Съгласно "Записката", отначало царувал АСПАРУХ(изреждат се имената и прякорите му). До тогава той управлявал Ак Булгар(Средното Поволжие - центъра на бъдещата Волжка България) и Ечке Бурджан(Северен Кавказ)...

На своите братя(осиновени от баща му), Лачин и Кизил Кубар(Кубер) той подарил Западната част на Макидан(Балканите).
Той умрял през 692 год. След него царувал неговият син ТАРВИЛ. Той умрял през 719 год.

След него царувал неговият брат АЙЯР, когото още Аспарух поставил за съвладетел за да се избегнат евентуални междуособици...
Тервел го пратил с войска на помощ на хазарския каган Кук-Куян, който се сражавал с арабите.
Дъщерята на Айяр - Чакчак била омъжена за Кара Булгарския цар Сулаби, който също се отличил във войната с арабите.

На свой ред Айяр Бурджански също направил свой съвладетел сина на Тервел - КЕРМЕСА, кръстен с това име в чест на алпа Кермеса - вестоносеца на Тангра.

След една битка с арабите, Айяр развил паралич и вместо него управлявал верният му Кермес. Той толкова обичал Айяра, че влязал в шатрата му да се прости в момента на неговата смърт. Когато излязал и съобщил за смъртта на чичо си, то бюрганите заявили, че в него се е вселил Улят(духа на болестите и нещастията) и той не може повече да управлява страната.

Тогава дали Царството на сина му СУВАР(СЕВАР). Това било в годината на заека - 727 год.
(...)
От тук:
http://atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care-vtora-chast.744576
.........................................................   


3. Сведение за българската власт над западните Балкани от 5-7 век - Втора и Трета добавка към българският превод на Манасиевата хроника. XIV в.


 
" При императора Анастасия/ управлявал Византия от 491 до 518 г./ наченаха българите да завземат тази земя/България/, като преминаха от Бдин и първом почнаха да завземат долната земя Охридска, а след това цялата тази земя. От изхода на българите досега има 870 години".

 " При Константин Брадати стана шестия вселенски събор. При този цар Константин преминаха българите през Дунава и отнеха от гърците, след като ги разбиха, тази земя, в която живеят и до днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчисленно многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч, и по-нататък, защото и власите, и сърбите, и всички останали са все едно".  

От тук:
https://boianimen.blogspot.com/2017/07/blog-post_15.html
........  


image

Примерна и приблизителна карта на Българския каганат(царство, империя) 7-10 век.
Както стана ясно при основаването на държавата в състава на отсамдунавските територии влизат Западните Балкани и днешна Северна България. Кубер изначално управлява тарханство(автономно феодално наследствено владение) подчинено на Плиска.


 
Мавър (Маурос, Мавр, Марв) е български първенец от втората половина на VII в., най-приближеният на Аспаруховия брат Кубер.
Предполага се, че той бил негов помощник и боил.

Някои свързват това име с арабите, други с иранската теза, но това, което знаем за него говори, че е български благородник иначе не би получил званието - патриций...
..............

(Но да отворим тук малка скоба за иранската теза. 
Иранските езикови прилики идват повече през славянския език у нас. Ирaнскaтa тезa се окaзa пред последното убежище нa мaрксистките историци, последнота е отричаната преди тракийска теза, главното е да се бяга и тича настрани от българската автентична тема).

По стар навик донагласят, домислят и дописват, за да си докарат теориите до приличен вид. Набутват иранци навсякъде и при алани и при сармати, дори и при скитите.
Позовават се на осетините. Но и те не са иранци а коренно население, Запазили стария си индоарийски език като литовците и. основнaтa мaсa от товa нaселение в източнa Европa - славяните. От Иран идват нaпример барсилите на Кавказ, арменските автори наричат Кавказ - "Българските планини". Барсилите са българи, подобно на древните мидийците, предците на кюрдите. И не са ираноезични.
Изучаването на древните миграции на население по Евразия и техния прозход хвърля светлина и върху по-късните ранносредновековни етноси и народи в Европа. Така ще се престане да се говори за тюрки и иранци в Източна, Средна Европа и Балканите и ще се припознае древнобългарския(булгарски ) местен, коренен произход на скити, сармати, барини, неври, кимери, траки и др. древноевропейски етноси. Ще се разбере и откъде произлоза родството и приликата им с азиатските хуни и авари, които са на практика азиатска диаспора от същият този древноевропейски булгарски суперетност.

Единственият писмен източник, свързващ пряко българите с Имеон, е сравнително късната хроника на Михаил Сирийски. Според неговия разказ трима братя (Хазар(ик), Булгари(иос) и трети с неизвестно име) се заселват в Европа, идвайки от клисурите на планината Имеон. Липсата на потвърждение в други византийски източници за тези сведения, както и за твърдението, че българите се заселват на Балканите със съгласието на император Маврикий, а не насилствено, дават основание на някои автори да оспорват тяхната достоверност. Според Рашо Рашев текстът има за цел да обоснове византийските претенции към българските земи на Балканите.
Освен това, отдавна е ясно, че основаването на България тук, не е предшествано от някакъв конен десант или преселение на някакво племе от някъде а е предизвикано от поредните междуособици и размествания, миграции на население от Стара Велика България. Където предците на Аспарух "управлявали 515 години с остригани глави"!
)
................ .............................

Доколкото познаваме организацията на древните българите, Мавър вероятно е заемал поста на пръв съветник и помощник. Така или иначе, Мавър се ползвал с пълното доверие на своя тархан.  

Той е слабо позната личност в българската история. Трудно обясним факт, имайки предвид тясното преплитане на Българската и Византийската история през втората половина на VII в., развитите дипломатически отношения между двете държави и постоянните им взаимни намеси във вътрешните работи, пространно отразени от всички тогавашни хронисти.
Дa видим сегa и единият вaриaнт нa легендaтa зa Мaвруд юнaк, тъй кaто името се считa зa другa формa нa Мaурос, Мaвър.

Легендата за Мавруд юнак  

"Живяла по Крумово време бедна вдовица на име Илая, сама с невръстното си чедо, първороден син. До схлупената й къщица растяла лозница - решила да я остави, за да изхрани с грозде чедото си. Една нощ обрала лозата и скрила едрите гроздове в дървен съд и делва в камината. Оттогава, щом детето заплачело, давала му по едно едро зърно.  
Но пчели и оси нападнали гроздето. Винени мушици се навъдили, появила се розова пяна. Скоро жената разбрала, че без да иска, е отгледала руйно червено вино. Давала на момчето по глътка и то растяло здраво и силно.
Скоро надминало във всичко своите връстници. Т
айната не била разкрита - никой не се интересувал от бедната Илая. Запомнила се обаче смъртта на копиеносеца Варадин, побит на кол, задето се напил от буре, уж превозващо катран.  
Един ден се разчуло, че в Преслав канът е пуснал лъвовете си на разходка. Изплашената вдовица предупредила сина си да не излиза навън, но той не я послушал. На заранта престолнината изтръпнала от новината, че един лъв е убит. Крум обявил щедро възнаграждение за убиеца, стига да успее да отскубне косъм от канската брада. Появили се десетки смелчаци. При всяко посягане обаче канът изревавал силно като лъв и кандидатът за слава се отдръпвал изплашен. Синът на Илая обаче успял - отскубнал един бял косъм с думите: "Не реви, защото като извадя меча, ще стане лошо." "Ти наистина си убил лъва“- казал ханът и го разпитвал кой е и откъде е.  
Момъкът чистосърдечно разказал как бедната му майка го изхранила с грозде и вино. Канът повикал Илая и я попитал за името на нейния син." Мавруд е името му" отговорила тя. "От днес нататък от твоята лозница да се разсадят нови лозя и гроздето им да се нарече мавруд", заповядал внезапно омилостивеният Крум.
Той пръв пил от новото вино. Така лозята пак пуснали корен в българските земи. "  



Името постепенно станало славянобългарско - от Марв(Мавър на гръцки) на Мавруд, дало име и на един от най-старите сортове грозде в България.)
 

image ..............

 
Опит за завладяване на Солун



С името „Обсада на Солун от 685 г.“ е известен опитът на Кубер да превземе втория по големина град във Византия – Солун, в съюз с подвластните му славянските племена. До реална обсада и до военни действия  обаче не се стига. Историята на този опит е следната:   Когато Куберовите подчинени „сермисианци“ – ромеи-мелези, започнали да бягат от Керамисийското поле в Солун, сред българската върхушка възникнал план за завладяването на втория по значение имперски град. Било решено Мавър да пристигне в града, преструвайки се на беглец, да се представи като покорен пред императора и да помогне за пристигането на други лица от обкръжението на Кубер, както и на известен брой войници. След това трябвало да се предизвикат безредици в самия град и междуособна война. След овладяване на града, там трябвало да пристигне Кубер, който постепенно да привлече на своя страна местните славяни и така да го направи главен град на своето тарханство. Византийските хронисти не крият страха си от Мавър, който по думите им бил особено способен, интелигентен и находчив човек. Освен своя роден български език, той знаел гръцки, латински и славянски.

Мавър бил „изкусен във всяко отношение и изпълнен с всяка дяволска хитрост...“, Ромеите в Солун лесно повярвали във враждата му с Кубер и мнимото бягство. Както изглежда, Мавър имитирал истинско въстание и се озовал в ромейския град с много свои приближени.   Преценявайки ползата от вътрешния конфликт в българския лагер, приемайки с доверие клетвите и обещанията на Мавър, византийският император Юстиниан II „Ринотмет“ го назначил със заповед за ръководител на всички бегълци от лагера на Кубер. Знатният българин получил знаме и високата титла консул. Ромейските власти, изпитващи сериозни затруднения с арабите, славяните и българите(на Аспарух и Кубер), не криели задоволството си от „измяната“ на Мавър. Хората му били вписани в състава на армията (т.е. получавали високи заплати), а началникът им скоро придобил изключителна обществена тежест. Някои от ромеите знаели или се досещали какъв е неговият замисъл, като твърдели, че на човек, „който никога не е спазвал честна дума... и е разорил много места и народи“, не бива да се вярва.  
Мавър обаче имал свой шпионаж от доверени хора, от които научавал всичко за действията и доносите на „клеветниците“. Използвайки прерогативите си, той ги наказвал направо със смърт, а жените и децата им продавал в робство.
Станало така, че мнозина солунчани знаели за намеренията на бълг. първенец, но не смеели да съобщят на властите, опасявайки се от разправа. Наред с високия пост и обществено положение Мавър не бил за подценяване и във военно отношение. Той бил начело на голяма военна сила от „сермисианци и българи“, като всички командири (стотници, петдесетници и десетници) били подбрани лично от него. Извън съмнение е, че това е представлявала една елитна военна част, добре подготвена и безусловно вярна на своя командир.
 
Планът за овладяване на Солун бил задействан в нощта срещу Великден, когато в града царяла празнична суматоха, а голяма част от жителите били в църквите. Снизената бдителност щяла да позволи на опитните му хора да предизвикат безредици, пожари и паника, което би помогнало за бързото завземане на града и крепостните му стени. След това вече идвали решителните действия на Кубер.  Както изглежда обаче, въпреки превантивните мерки Мавър не успял да ликвидира „доносниците“ в своя лагер.
„Изтичането на информация“ било този път оценено от властите, но те предприели контрамерките си в пълна тайна. Изглежда съществували опасения, че при опит за арест Кубер пак би могъл с военната си сила да се окаже победител. Бил информиран и самият император, който наредил на флотския началник Сисиний да акостира на пристанището в самото навечерие на Велиденските празници. Когато ненадейно се появили корабите на Сисиний (византийските хронисти отдават идването му в Солун на „чудодейната“ намеса на св. Димитър – закрилникът на града), за Мавър станало ясно, че планът е пред провал. Той уж бил „обхванат от страх и отчаяние“, поради което се разболял.

Всъщност съобразителният българин така се опитвал да разсее съмненията. Той прекарал на легло „много дни“, а Сисиний го посещавал всеки ден и се грижел за него. Дали тези „грижи“ и „успокоителни думи и клетви“ не били нещо като надзор над заподозрения, не става ясно. Така или иначе, властите не се добрали до категорични доказателства за измяна. Мавър не бил наказан, но все пак било решено той и хората му да бъдат изведени от Солун.   След като Мавър оздравял от „болестта“,
Сисиний му заповядал да се разположи извън града. Тук „керамисийците“ („сермисианци и българи“) прекарали много време заедно с моряците на Сисиний. Целта била да бъдат приети нови бегълци от хората на Кубер, както и от страна на околните славяни. Очевидно Мавър се подчинил на тази заповед, защото все още смятал, че като „вътрешно лице“ в империята би бил по-полезен на сънародниците си, отколкото ако отново се завърне при Кубер. Междувременно обаче пристигнала заповед на императора. Мавър и хората му били откарани с корабите на Сисиний в Константинопол.

Така завършил неуспешният опит на Мавър и Кубер да превземат Солун, който да стане главен град на Кубер и главно пристанище на България.  Приема се, че това станало ок. 686 – 687.


image  

Съкровището от Врап, на 30 километра от Драч. Открито е в началото на XX в. Съкровището е било поставено в меден котел и се състои от 30 златни коланни гарнитури, 20 гвоздея, 7 слитъка, 4 златни купи, сребърна кана, сребърна кофа, една сребърна и три златни купи с дръжки, две златни пластини от канделабри.
Гарнитурите се разделят на три групи: износени(дълго употребявани), неупотребявани(незакрепвани към колан) и полуфабрикати(извадени от калъпа, но недооформени).


Това навежда на мисълта, че съкровището е свързано с производствения център. Което говори, че предметите не са еднотипни и не са с един и същ произход, има както събирани в различно време, така и новопроизведени на място. Това се вижда с просто око и от неспециалистите.

Повечето учени приемат, че този тип украси са се изработвали през VII в.
Най-големият спор около това съкровище е кой народ е създал тези изящни гарнитури. Изследователите минават през различни хипотези, като обявяват съкровището за аварско, византийско и дори за фалшификат. Подобни упражнения има и със съкровището от Трансилвания... 
Германският археолог Joachim Werner пък лансира една глупава и фантастична теза, че находката от Врап е част от съкровищницата на аварския хаган, ограбена от Кубер, когото брои за син на Аспарух. Самите предмети, според него, са от аварски произход и са произведени от майстори, работещи за владетеля. Жалкото за тях е и това, че още не са разбрали, кои са аварите и какво представляват и защо имат същата култура като българите...

Аналозите с българските предмети от съкровището намерено в Шуменско(Велино) от 8 век пък са безпощаден аргумент против хората с българофобски бацили в мозъка.


image

     
1 - Колан от съкровището от Врап
2 - Колан от съкровище от Велино.


Приликите и обшият стил са видни не за европейските и руски професори и археолози а за кой да е осмокласник.    
Българският професор Станислав Санилов приема датировката на Werner, но доказва, че ателието, в което са сътворени гарнитурите от Врап, се е намирало на място при българите през VII в.   



image  

А тук поглед към съвремена Европа. Нали някои често обичат да питат: "В кой век живеем?"  -
Страница от македонски учебник по история, в който български средновековен владетел и местното население са обявени за македонци.



Привличане към Византийската аристокрация


Случаят със Солун съвсем не поставил край на Мавровата кариера във Византия. Нещо повече, императорът го издигнал в сан патриций, даван обикновено на най-знатните ромеи и чужди владетели (напр. кан Кубрат, а по-късно кан Телериг, на Баян, брата на кан Токту, знаменитият Карл Велики и др.).

image  
За това свидетелстват три негови печата. Първият Печат на Мавър е от края на VII в. Надписа на печата гласи "на Маурос, патриции и архонт на Керамисинците и Българите".   


В качеството си на такъв М. бил назначен в Тракия. Както става ясно в последно време, тези „Куберови българи“, които ръководел Мавър, били поселени в Стримон – в поречието на р. Струма и отчасти в Родопите. Няма сигурни данни, които да помогнат за точното датиране на това събитие, но вероятно става дума за 688 —689 г..   Българинът – „патриций и архонт“, обаче и сега намерил начин да поднови и поддържа тайните си връзки с Кубер. Той отново „кроял планове срещу империята“, като дори замислял покушение против живота на императора. Този нов заговор бил разкрит от неизвестния по име син на българския първенец, който бил роден от неговата съпруга византийка. Решителното доказателство било поведението на Кубер – той „не беше докоснал никого от хората или нещата (имуществата) на Мавър, а дори отдаваше на жените му същата почит, която имаха по-рано, та дори и по-голяма“.

Последното показва, че преди да отиде в Солун и стане християнин, Мавър бил тенгрианец и многоженец (с положителност знаем, че няколко жени имал Крум, което явно важи за българската знат въобще). Тази подробност, изнесена от сина на Мавър, убедила императора в неговата виновност. Той бил арестуван, лишен от високата си служба и звания и поставен да живее под стража в едно от столичните предградия.   Колко време Мавър бил в немилост, не е ясно, но при повторното царуване на Юстиниан II (705— 711) той отново излязъл на полит. сцена.
Знаем, че „носоотрязаният император“ не бил подкрепен от „чичовците“ на Тервел (Кубер или неговите наследници) при българската акция в 705 г. 

В един от надписите на Мадарският Конник се споменава следното:
 "...на българите ...и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си) ...негов един ...чрез договор вождът Тервел даде на императора ...5 хиляди ...императорът заедно с мене победи добре"  
В този смисъл Мавър би могъл да дължи реабилитацията си и на кана в Плиска, което още веднъж говори за тесните връзки и взаимодейсвието между „Аспарухови“ и „Куберови“ българи.
   
Участие в обсадата на Херсон   В 711 г., желаейки да накаже жителите на „задморската територия“ Херсон (част от дн. Кримски п-в), Юстиниан II изпратил наказателна експедиция начело с патриция Мавър и патриций Стефан. Те командвали огромна флота, трябвало да превземат града и поставят начело на управлението доведения от тях спатарий (мечоносец, гвардеец) Илия. Мавър и помощникът му влезли в град Херсон, без да им бъде оказана съпротива, като подложили населението на жестоки репресии. Много хора били избити, включително седем от градските първенци.
Те били окачени на специални колела и буквално опечени над голям огън. Други двайсет били завързани за един напълнен с камъни стар кораб и удаве­ни в морето, при това заедно със семействата си.
Четиридесет най-знатни мъже, вкл. градският управител и хазарският наместник („тудун“), били изпратени оковани в Константинопол. Според Теофан, който се стреми да очерни Юстиниан II, императорът не бил доволен от репресиите (сторили му се твърде меки...) и заповядал на Мавър и хората му да се завърнат обратно.
През октомври 711 г. те отплавали назад, но в открито море, през нощта, флотата била връхлетяна от страшна буря – загинали хиляди хора, но Мавър останал между живите. Междувременно жителите на Херсон въстанали, а на тяхна страна преминал и спатарият Илия. Научавайки за този бунт, Юстиниан II избил децата на Илия, а жена му омъжил насила за своя готвач индиец.


image  

И след страницата от македонския учебник ред е и на една фантастична и лъжлива историческа карта. От същото това лоно на историческия криминализъм от който ние сме едните от най-потърпевшите. Идеята беше да се покаже г.Херсон, който и от преди това е свързан с историята на българите, тъй като от там чрез регента на Кубрат, вуйчо му Органа християнската религия за пръв път пуска корени сред една част от българите.
Кръстените са наречени - крешени, по името на град Херсон-Корсун-Крешен.
На картата горе са показани походите на Светослав и по това време този град още е в рамките на Византия. Същият Светослав, чиито предци и потомци са засвидителсвани да се титулуват по българската традиция като кагани, по наследство от Черна(Велика) България от която се отделя и Киевска Рус.

Но не за това става дума тук и вие сигурно сте забелязали вече. На картата са обозначени само две държави - Русия и Византия, заобиколени от племена и народности, като индианците от Сев. Америка. Без държави и без държавни граници. То и да нарисуват или отбележат нещо такова на друго място то ще е прекалено оскъдно и в петорно умален размер...
За причините сами се сещайте аз няма да коментирам.

На историческите карти долу пък е показана историческата реалност. Показани двете Българии без Хазария през втората половина на 10-ти век. За справка.


image

Събитията около похода на Светослав са споменати и от волжко българските автори, Тук: https://boianimen.blogspot.com/2017/05/10-13-1.html.



Пратена била нова флота, чиито началници били допуснати в Херсон и с измама избити. Юстиниан изпаднал в ярост и този път изпратил отново Мавър („по прозвище Бес“ – т.е. живеещ там, където някога било тракийското племе беси – горното течение на Марица и Родопите).
Мавър трябвало да разруши града до основи и унищожи всичките му жители. По тази причина той получил всевъзможна обсадна техника (тарани, каменомети и т.н.), с които съборил двете главни бойни кули. Херсон обаче получил военна помощ от страна на хазарския хаган и българинът решил да сключи примирие.

   
Участие във византийските междуособици
 

Мавър преценил променената обстановка след въстанието в Херсон и преминал на страната на бунтовниците, като подкрепил издигнатия от тях за император Филипик Вардан (711 – 713). В това отношение навярно му помогнали връзките със спатария Илия още от първия военноморски поход.   Както изглежда, Юстиниан II е очаквал такъв завой в поведението на Мавър. Получавайки известията за въстанието в Херсон и действията на Филипик Вардан, той напуснал столицата и се отправил към Синоп в Мала Азия, на черноморс­кото крайбрежие. Може би императорът очаквал тук флотата на Мавър, с която да се противопостави на бунтовниците. Когато бил в Синоп обаче, той сам видял, че корабите с опънати платна отивали към столицата Константинопол. Изпратената от кан Тервел военна помощ също се оказала напразна и Юстиниан II бил свален.   По понятни причини Мавър бил сред най-приближе­ните на Филипик Вардан. Именно нему узурпаторът възложил да убие Тиберий – сина на Юс­тиниан, който потърсил убежище (според т.нар. азилно право) в една от столичните църкви.

Доскорошният поклонник на Тангра без колебание нахлул с хората си в храма и заповядал да смъкнат от Тиберий свещените предмети (вероятно кръстове, икони и други реликви на христ. култ; които той бил окачил по себе си). Довчерашният престолонаследник бил екзекутиран на една от крепостните кули. Това е и последното сведение за Мавър, в чието лице виждаме един от първите (на практика първия!) българи, играли значима роля във вътрешните дела на Византия.  
Датата на смъртта му не е известна.


image




Основни източници:

1. "Кой кой е в Средновековна България", изд. Просвета, 1994, стр.246-248.
2. Истор.  с-к  ДТ, изд. Болгар иле, 1994-7 г. т. 3.
3. Бони Петруновa, "Съкровищaтa нa Бългaрия".



Гласувай:
6



1. atil - От предизвиканите коментари във ...
08.08.2018 20:36
От предизвиканите коментари във Фейсбук, доста оскъдна, но уточнаваща информация:
"...Кубер(Кубар) и брат му Лачин са сираци, баща им Билиг загинал защитавайки живота на Кубрат и той ги осиновил. Това означава, че имали равни права като четвърти и пети син. Аспарух бил третият му роден син. Билиг бил брат на жена му от големият и важен род Магунти от който е великият тюркски каган Истеми. Жена му Акджан(Оксана по славянски) била пряка потомка на Истеми.
Двамата братя в България на Балканите основават рода Билиг, който бил вторият по значение след Дуло(и Асен, който е клон на Дуло през Токту. Токту е баща на Кардам и Крум).
От този род Билиг с център в Македония е дядото на Кирил и Методий, Черноризец Храбър(Маркар Макидан), поп Богомил(Худаяр), цар Самуил, и кавкан Исбул. Този род станал царски по време на Първото българско царство.
През 14 век се появили още две царски династии - Тертер и Шишман.
И тогава големите и царски родове имали аристократични родови или династични връзки помежду си.
Първата жена на дядото на Кирил и Методий била хазарска принцеса. А българска принцеса пък от тук - Арья Услан родила най-великият кан на Черна България - Урус Айдар.
Аварите са последните хуни завърнали се в Европа от Средна Азия. По време на тяхната хегемония, българите били вторият по важност народ в Средна и Източна Европа. Т.е. те са от хунобългарски произход.

От том 3 на сборника "Джагфар тарихы". Там има най-много информация за Дунавска България
цитирай
2. atil - Те аристократичните родове от тези ...
08.08.2018 22:07
Те аристократичните родове от тези древнобулгарски общности по произход из Евразия, просто били роднини отдавна и се познавали. Заложничеството на знатни и династичните бракове били част от политиката и международните отношения. Това важи и за Византия и за Русия по това време. Затова Кирил и Методий са посрещнати така радушно в Крим...
Нашите нрави и култура се оказват по това време доста по-човечни и цивилизовани от римските и германските например.
Представите ни са били почти тотално изкривенни и обърнати. Това ми стана ясно още преди години. И сега е много трудно да се обръщат и нормализират и погрешни престави, стереотипи и погрешна информация. Пък и никой не се е заел особено усърдно за едно такова нещо.
Не може едни хора, и общности, които са първоизточник и извор на култура и цивилизационни модели да ги представят за диваци, чергари и орди(племенно-родови съюзи). Орди е имало, но не и при българите, които живеели организирано в каганати и тарханства. И пастирската степна култура до 10-12 век на белите хора се оказва равна и дори по-висока от тази на уседналите. Особено уредения им обществен и социален живот. Както военната организация. А номадите от 16-19 век в Евразия вообще не са могли да се доближат до нея. За пръв път по-масово българите започват да водят уседнал живот по времето на кан Кубрат. Затова в руските былини е влязъл под името Микула Селянинович. Микула - От Магула - жреческото му име - Син на Вълка. И Селянинович, защото при него за пръв път се появили селата, - появил се оседналия живот. И там между село и деревня има голяма разлика. Също както между кон и лошадь.
Ето за династичните бракове съм изкарал отделна публикация:

https://boianimen.blogspot/2017/06/blog-post_95.html
цитирай
3. atil - Предстои кореннa редaкция нa във ...
09.08.2018 16:47
Предстои кореннa редaкция във връзкa със снимкaтa нa кaртaтa с г.Херсон. Но чaкaм дa пуснaт токa....
цитирай
4. atil - Получи се и последната редакция. Но ...
09.08.2018 21:24
Получи се и последната редакция. Но като гледам какви постинги излизат и тук а и по други места какво се пише и как се слоблудства, ми става ясно, че както си беше преди 6-7 години, почти същото е и сега. Пълно е с всякакви, които се представят за какви ли не а са си едни отровни гъби и извращенци отвсякъде.
Бог да пази България и тези, които ще пазят името и живо занапред!
цитирай
5. zaw12929 - Бог да пази България и ВАС!
14.08.2018 16:46
Бог да пази България и ВАС!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648125
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031