Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2018 19:25 - Ньойският договор и злощастната съдба на България
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 4029 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 28.11.2018 19:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

  Ньойският договор и злощастната съдба на България

Публикувано на 27.11.2018  в България

https://bultimes.com/%D0%9D%D1%8C%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%B8-%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1/?fbclid=IwAR3UK2aCa-tOVIBSsSBa0gsVPxtN9Mrer2JS53tAPk8MRd17Kn726jePUfY


image

На 27 ноември 1919 г. е подписан унизителният за страната ни договор

Ньойският договор е подписан между България, от една страна, и страните от Антантата. Той слага края на Първата световна война. Подписва го Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Парижката мирна конференция

Парижката конференция е свикана във Версай, Париж, на 18 януари 1919 г. Води я Жорж Клемансо. В нея участват американският президент У. Уилсън, британският премиер Лойд Джордж и италианският министър-председател Виторио Орландо. Тази дата не е избрана случайно. През 1871 г. в същата зала е провъзгласено обединението на Германия. На конференцията се разглеждат мирните договори със страните, победени във войната – Германия, Царство България, Австро-Унгария и Османската империя.

С Германия е сключен Версайският договор.
С Австрия – Сен-Жерменският договор.
С Унгария – Трианонският договор
С Османската империя – Севърският договор.
С България – Ньойският договор.

Конференцията приключва през 1920 г. и налага тежки условия на загубилите войната страни.

Българската делегация

През лятото на 1919 г. България изпраща делегация на Парижката конференция. Българите пътуват осем дни с влак за Париж, без удобства; влакът минава през Белград; охраняват го офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и се налага два месеца да излизат от хотела само със специално разрешение.

Българската делегация включва: Т. Теодоров – министър-председател и министър на външните работи, ръководител на делегацията; Венелин Ганев – министър на правосъдието; Янко Сакъзов – министър на търговията, промишлеността и труда; Михаил Сарафов – адвокат; А. Стамболийски – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството и др.

В началото на март започват заседанията на комисията, която обсъжда Добруджанския въпрос, румънско-българската и българско-сръбската граница. В средата на април става ясно, че на конференцията, която ще подпише предварителния договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

Румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията на договора с България. Става ясно, че страната ни ще загуби всичките придобити по времето на Балканската война територии в полза на Гърция.

През лятото на 1919 г. Сърбия изпраща мемоар до Жорж Клемансо, с който иска цялата българско-югославска граница от Дунав до Беласица да се премести с 20-70 км навътре в територията на България; тази площ е над 13 хиляди квадратни километра, с население от половин милион българи, които в Белград наричат „сърби“. Гърция има претенции към Западна Тракия. През 1919 г. тя решава да лиши България от морски излаз, въпреки че населението в Беломорието е преобладаващо българско.

Населението на Балканите е разнородно и това се превръща в мотив за преувеличаване числеността на дадена група; възниква пазар за купуване на мнения на „чуждестранни“ представители от З. Европа. Щатите се противопоставят на това отношение към загубилите войната страни и предричат нова световна война. У. Уилсън настоява да се зачита провъзгласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство; българската граница по линията Мидия-Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят този разумен подход.

На 19 септември, в 10,25 часа сутринта, Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В срок от 25 дни делегацията трябва да представи писмените си възражения на Върховния съвет, който като ги разгледа, ще определи новия срок за окончателния договор на България.

Подписването на Ньойския договор

Ньойският договор е подписан на 27 ноември 1919 г. от министър-председателя А. Стамболийски, от българската страна. След подписването според някои медии той счупил писалката заради тежките клаузи за страната ни. Според други, домакините му предложили да му я подарят, но той отказал.

От страната на Антантата страните по договора са: САЩ, Британия, Франция, Италия и Япония, които са посочени като основните сили.

Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 г.

Последиците от договора

България предава на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица и няколко села в Кулско с влашко население. Антантата поема управлението на Беломорска Тракия и става ясно, че тя ще стане гръцка.

България няма правото да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, задължителната служба е отменена. Сухопътните сили не бива да надхвърлят 33 хиляди души, включително и полицията.

Репарациите

България трябва да изплати според Ньойския договор на съюзниците 2,25 милиарда златни франка, които трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, която създава Версайският договор; тя ги разпределя между съюзниците. Първото плащане е определено за 1 юли 1920 г., последното – на 1 януари 1958 г. Освен парични репарации България трябва да компенсира съседните страни с известно количество добитък.

Военните клаузи в договора

България трябва да съкрати войската си до 20 хиляди души, жандармерията – на 10 хиляди души, граничната стража – на три хиляди души, без правото на тежко въоръжение. Редовната наборна армия се замества с платена наемна.

Сумата на репарациите за България е непосилна. Това става ясно още при подписването на договора, поради което той предвижда преразглеждането й. Процесът на преразглеждане продължава до началото на 1923 г. Това създава несигурност в стопанския живот на страната и се стига до обезценяването на лева.

На 21 март 1923 г. българското правителство и Междусъюзническата комисия подписват споразумение, което променя изцяло структурата на репарационния дълг и отлага изплащането му. Преговорите води Стамболийски, който се стреми да го сключи при благоприятни за България условия. В резултат дългът значително е намален, но българската общественост очаква още по-големи отстъпки. Споразумението среща съпротивата на Франция, но след успеха на Стамболийски на изборите, той отказва да преразгледа неговите условия, за което е подкрепен от Великобритания.

 

Според споразумението репарационният дълг е разделен на две част. Транш Б, в размер на 1,7 милиарда франка, става безлихвен и изискуем след 1953 г. Останалите 550 милиона франка трябвало да бъдат изплатени до 1983 г., като през първите 12 години се плащат само лихвите, а изплащането на главницата започва от 1935 г. През първите години вноските са на поносимото ниво от 27,5 милиона франка годишно.

Първото плащане е извършено на 1 октомври 1923 г. За периода 1919-1929 г. България изплаща общо 186,4 милиона златни франка задължения по Ньойския договор.

Ново пълно преразглеждане на репарациите е постигнато през януари 1930 г. на Хагската конференция. Транш Б е напълно премахнат, а транш А, чиято стойност е 687, 9 милиона франка, е намален на 415, 2 милиона златни франка, без лихва, платими до 1966 г.

От отцепените земи в следващите три години в България пристигат над 100 хиляди бежанци. 600 хиляди българи остават извън границите на страната.

Издателство PACПEP

imageГраниците на България след Ньойския мирен договорimageЗеми от Кулска и Видинска околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенциimageЗеми от Царибродска и Трънска околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенциimageЗеми от от Кюстендилска и Трънска околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенциimageЗеми от Струмишка и Петричка околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенциimageЗеми в Беломорска Тракия, присъединени към Кралство ГърцияimageСтамболийски подписва Ньойския договорimage«Ратификация» на Договора за мир между страните победителки в Първата световна война и България, подписан в Ньой на Сена на 27 ноември 1919 г. (Ньойски мирен договор).imageДемонстрация срещу Ньойския договор, десет години след подписването му ПО ТЕМАТА:

Ньойският договор никога не е бил ратифициран. Искаме си ЗЕМИТЕ! ВЕДНАГА.

Турция ни дължи 10 млрд. долара за геноцида упражнен над тракийските българи. Искаме си ПАРИТЕ!  ВЕДНАГА.

Германия ни дължи $3 млрд. по кредити към Третия райх. Искаме си ПАРИТЕ!  ВЕДНАГА.

 

 

 




Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
1. wasp - Историята
28.11.2018 20:20
не трябва да се забравя!

Поздрави за поста.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39739714
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031