Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12 18:36 - Българите - барсили на Кавказ и на Балканите
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 511 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 02.12 14:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Сведения за българите - барсили в арменските и други източници

image
 
До края на XIII век арменците са били в географска близост с българските групи, населяващи Кавказките области. Данните на арменските летописци, географи и енциклопедисти са извънредно ценни извори за изследванията на историята на българите. Хоренатци например е бил съвременик на епохата на хуно-българското надмощие в Европа, Средна и Западна Азия. По негово време в тази част на Евразийски континент са властвували следните монарси:

image

   
След 455 г. империята на Атила загубва западните си земи и се разделя на две части. Западната част е управлявана от кана Денгизих/Денцик, 455-469, а Източната от кан Ернак/Ирник - 455 до смъртта му. Ирник е включен в "Именника на българските владетели", където предшестващите го владетели са включени в епохата на основателя на Хунската династия в Европа, Авитохол. Имената и датите на властвуване на гореспоменатите монарси са нужен справочник при осмислянето на сведенията за барсилите. Подробности и ценни добавки можем да намерим в пълния списък на кановете от Хунската династия в Европа ТУК: 
https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_6.html  

***

На 6 и 7 юни 1988 г. в руския гр. Казан - третата столица на Волжка България, се състоя конференция на тема "Ранните българи в Източна Европа". Нито един археолог или историк от Дунавска България не взе участие със свой доклад. Единствено сп."Археология" в София публикува кратка бележка на археолога Рашо Рашев под рубриката "Критики и рецензии". Там се съобщава за издаването през 1989 г. в гр.Казан на сборник със заглавието "Ранние Болгары в Восточной Европе", в който са включени докладите, четени на тази важна конференция. Един от тези доклади - "Дегестан и страна Барсилия" - на дегестанския археолог М.Г.Магомедов, отваря за разисквания темата за българската група Берзил/Берсил/Барсул("базил-к" в трудовете на арменските автори). Той остро критикуува досегашните повърхностни и едностранчиви изследвания на тази тема и счита, че хронологията, дадена в "История на арменците" на Мозес Хоренатци съвпада с историческите сведения за тази българска група още от времето на древните историци като Херодот, Плиний, Страбон, Помпоний Мела и др.
Тези автори са знаели за присъствието на Български групи, заедно или в съседство с древните скити на север от Кавказ. Кога се появява обобщителният етноним "Българ" за тях е предмет на отделен анализ. Известно е, че древните и средновековни автори често сързват българите със скитите. Това се дължи до голяма степен на факта, че български групи са населявали Скитски територии, скитите са най-близо до Средна Европа и Източен Рим, но най-вече заради почти еднородната им култура и език.
Статията на Магомедов стана един от първите опити да се постави научна основа за изследването на редица източници, досега пренебрегвани или считани за анахронични. Тук вообще не става дума още за "неутронната бомба" - "Джагфар тарихы"... И ако скитите(късните кумани, половци) ги припознаха като първи братовчеди на българите, то малко по-късно ще видим що за птици пък се оказват сарматите и аланите...

image  


Част от рецензията на Рашо Рашев за въпросната статия  

"...Към много по-ранна идентификация на Българските племена и по-специално на племето БАРСИЛИ се придържа и М.Г.Магомедов. Според него считаните за анахронизми споменавания на тюркски племена у Херодот и редица римски автори в действителност отразяват реалното им съществуване далеч преди нахлуването на хунската вълна в Европа. Той не поставя под съмнение и известните сведения на Моисей Хоренски за присъствието на българи в Кавказ още преди II и III век. Именно тогава в междуречието на Терек и Сулак в съвременен Дегестан се появява група укрепени и неукрепени поселения с характерната сива керамика - гърнета, паници и специфични по форма кани. Материалната култура на тези поселения е тясно преплетена с местната кавказка култура, но въпреки това има основания да се допусне, че тя се появява и формира бързо, относително самостоятелно и не е свързана с местното население. Авторът е склонен да смята, че тъй като създаването на тези поселения по време съвпада с първите споменавания на берсилите в района на Каспийско море, именно берсилите са техните създатели. Потвърждение на археологическите данни авторът намира в известното описание на Захарий Ритор за живеещите северно от Дербент номадски народи, някои от които имали градове( Захарий Ритор отбелязва, че Бургар, т.е. българите имат градове и аланите имат 5 града). Тези градове според него са с укрепления от типа на обитаваните от берсилите, по името на които византийски и арабски автори наричат тези земи Берсилия. Опитвайки се да издири прародината на берсилите, М.Г.Магомедов посочва аналогии в сивата керамика сред керамичния комплекс на сарматските племена в Поволжието. ... Територията на древна Барсилия става средище на Кавказкото хунско царство, а по-късно на хазарите и на създадения от тях военноплеменен съюз..."


Отбелязва се, че и преди Магомедов професори от западни университети, между които Омелян Прицак и Ото Маахен-Хелфен, макар и бегло са се занимавали с тази тема. Омелян Прицак съобщава за сведенията, дадени от Птоломей през II век, който определя земите, простиращи се от Кримския п-ов до река Волга като провинция на Сарматите - народ, който последвал там преселилите се от Азия скити и който от своя страна бил последван от аланите. За аланите признават, че са племена, които имали постоянен допир до българските групи и имали в много отношения близка култура а след VIII в. тази култура става обща и е известна в археологията под името "Салтово-маяцка култура".
От волжко-българските летописи научихме, че Сармат, Алан това са имената на български царски династии по чиито имена наричали и поданиците им. Аланската династия сменила Сарматската и те не са азиатски а местни източно-европейски династии. Т.е. те се местели със стадата и талигите си, но не са дошли(завърнали се) в Европа от Азия подобно на скитите и хуните.
Хунската династия пък сменила Аланската през II век.

О.М.Хелфен споменава за присъствието на сарматски елементи в културата на "първо-българите" - нещо, което той смята за добре установено и пише следното във връзка с това:
"... Изкуственото деформиране на черепи в Първо-българските гробове не може да се отдели от това на тези, намерени в гробовете на сарматизирани тюрки или тюркизирани сармати..." .
Тюркането тука го намесват по навик и стереотип не заради културата(тогава трябва да обяват за тюркска цялата могилна култура а това е абсурд, тя възниква много по-рано от появата на тюрките..) а заради езика на евразийските степни народи, който е вкаран в групата езици, наречени тюркски през 18-19 век. Тук трябва да споменем и за това как по инерция и гуляйджийски барсилите-берзити бяха пославянчени само по слух, че било близко името им до "бреза" и как аланите -"полянци" по славянски - основните жители на Кубратовинте Полянии, също бяха пославянчени. Когато се изговаря името им по славянски са пославянчени а когато е по булгарски - алан - тогава са склонни и да ги поиранчват, важното е да ги държат настрани от местният им древнобългарски корен май...

Сега да видим и други сведения, които хвърлят светлина върху етническата принадлежност на скити, сармати и алани.

За скитите

image

Скифские изваяния (VIII-VI вв. до н.э.) и «Керносовский идол» (вторая половина III тыс. до н.э.)
Отляво - маската на Агаменмон, Отдясно - Скитските балбали. Македонското царство го наричали на изток и Балбал. А "балкан" означава - земна могила храм-гробница от земна маса.
...........................


За сарматите

image Сарматия - това е България (точно като пишат и средновековните български летописци в "Джагфар тарихи")  
"Тачат му показа своята доблест в страната на сарматите, наричана Бул - Карк(Булгария)" -   История на Халифите от Вартапед Гевонд, писател от VIII век. СПб. 1862 г.
..........................


За аланите

image  
Аланите са древни българи -
АЛАНЫ – ЭТО БУЛГАРЫ

 Бар Гебрей (Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей (1226-1286)):
  «…Два брата достигли страны алан, которая есть Барсалия*, где находится каспийский город, который булгары и пангуры называют Врата Тюрков…»   Димитър Табаков. Хоризонтът на познанията българите през вековете. Софии, 1999, с. 176.    

Ибн Русте (1-я пол. X века):   «Болгары делятся на три отдела: один отдел зовется берсула, другой - эсегель, а третий – болгар…»  
Хвольсон Д.А. Известия о хозарах, буртасах, болгарах, мадьярах, славянах и руссах.  Спб., 1869, С. 22-25 ....

*Барсал и берсула – формы произношения названия булгарского племени барсыл. (М. И. Артамонов. История хазар, Л. 1962.) Линк : http://bulgartimes.hu/BULGAR/Pravda/Vostok/Alan_Bulgar.html
........................


И още една маска

image

Не е от Балканите маската, нито е от Северното Причерноморие. А за какво са служили са знаели и са ни съобщили само средновековните български автори и летописци.
.......................  

***


Професор М.И.Артамонов в своя важен труд "История Хазар" пише:
 "...Северната част на Хунското царство(в Кавказ), където се намирала неговата столица, "великолепният град Варачан", образувала особено владение - БЕЛЕНДЖЕР или БУЛКЕР-БОЛГАР. Неговото население се състояло от Берсил-Берсула, едно от подразделенията на българите".

Историческата съдба на тази българска група е от голямо значение, тъй като след VIII век една част от нея става важна етническа съставка на Волжките българи.
Друга част, може би заедно с масата Аспарухови българи, основната част от които били бурджани(северокавказки българи) навлязла в Балканския полуостров и заела териториите в поречията на Струма и Места, както и част от Западните и Средни Родопи(Тангра-Таг/Тенгри Даг) и станали съседи на Куберовите българи. Тези земи са местонахождението на споменатата от Теофан БЕРЗИТИЯ.
За годината 773-4 той съобщава за ромейския поход срещу българите по времето на кан Телериг(768-777).
В текста за същата година се казва следното:
..."През октомври на 11-ти индиктион императорът(Константин V, 741-775, женен за хазарска принцеса, получила при покръстването си името Ирина) получи от тайните си приятели в България съобщението, че владетелят на България изпратил боили с една 12 000-на войска, за да завладее Берзития и премести населението и в България..."
От следващото съобщение на Теофан се разбира, че Телериг не е преместил цялото българско население от Берзития, ако вообще е успял да премести част от него, тъй като той пише следното за годината 6281 от С.С.(1 септември 788 - 31 август 789):
"..Филетос, генералът от (областта) Тракия се установи на лагер до река Стримон(Струма) без да вземе охранителни мерки. Когато българите се нахвърлиха върху него, той и мнозина други бяха избити..." .
Тези българи, разбира се, са били от западната част на тяхната територия - БЕРЗИТИЯ.  


Археологическите находки от последно време установяват етническа и културна връзка между волжките БЕРСУЛИ и техните преселили се на юг от река Дунав сънародници, които дали на заселените от тях земи названието Берзития.
Археоложката Мария Ваклинова, основавайки се на по-новите изследвания, съобщава следното:
..."Познаваме образци(на накити) от ранното средновековие от гробовете на българки, обитавали долината на р.Места. След това подобни се появяват в некрополите на Средни Родопи - Златоград и Беден. Още през X век този тип украси е свързан с костюма на българките от Волжка България. До XX в. те се срещат и у чувашките жени(тук имаме една устойчива наследственна културна хунска линия, която остава и у капанците..Б.А.)."


Д.Ангелов, въпреки славянските му увлечения и въпреки, че съвестно и безсъвестно се придържа към руско-славянската историческа школа и добре познатите и изопачения и фалшификации, не е могъл да избегне да спомене огромното етническо и културно влияние на българите на юг от река Дунав, но и да се позове на изследователи, които откриват тясната въввсяко отношение връзка между Волжките и Дунавските и Вардарските българи. Така той споменава за Капанското население, живущо сега в редица селища около Разград, където се е намирал центърът на българската държавност през Първото царство. Направените проучвания включват широка сравнителна основа главно със съвремения чувашки народ, чиито предци са били част от средновековния български народ там и имат хунски елемент в етногенезата си. Забелязани са големи прилики между женските носии на селянки от капанските села и тези на жени от чувашките и волжко-българските села от Симбирска област на днешна Русия. Приликите се отнасят до формата и характера на богатата шевическа украса и дори до състава на народния костюм. Очебийно сходство съществува и между женските носии от Волжка България и носиите на селянки от околностите на Охрид и Прилеп.
Това сходство не е случайно, като се има предвид, че в края на същия този VII както ни съобщават в"Джагфар тарихы" и редица други източници, там е имало заселване на многобройни български групи водени от Кубер, и координирано с Аспарух.
Освен по отношение на облеклото, между населенията на Македония и Волжка България са установени сходства и в обичаите, свързани с бракосъчетанията; запазени са поверия като например вярата в съществуването на исполини, свещени дървета, своеобразен култ към "Вълка" и много други.  


За по-новите археологически находки от Южна България и по-специално от Родопската област съобщават археолозите Живко Аладжов и Николай Овчаров както следва:
"...Все още се шири погрешното мнение, прабългарите обитавали само част от днешна Североизточна България, като се игнорира всякакво тяхно по-нататъшно разселване. Наистина тези краища са заселени от компактни прабългарски маси, но от изворите е известно, че на Балканския п-ов се заселва и втора голяма група от прабългарско население начело с Кубер... Всъщност за цяла Южна България има редица данни за прабългарско присъствие, които чакат своето обобщаване и интерпретиране...".
В следващата част на тяхната статия авторите съобщават за няколко археологически обекти, открити досега, които доказват плътно присъствие на Българи(а не "прабългари") в земите между градовете Сяр и Драма(сега в Гърция); на Чалдаг, близо до гр. Кавала(също в Гърция); в Кърджалийски окръг и другаде. Откритите некрополи при с.Абланица, Туховище(непроменено и досега Българско име), Слащен, Блатска, Борино(Смолянски окръг), - "говорят за прабългарски етнически елемент, присъстващ по тези места... ПраБългарското присъствие не само не трябва да се игнорира и отхвърля, а е необходимо да се проучва внимателно, да се допълва и изяснява, като заслужава да бъде обект на специално внимание. Надяваме се, че бъдещите разкопки и проучвания ще подкрепят и доразвият поставените в настоящото съобщение проблеви, идеи и мисли...".
(Това обаче не се случи а авторите бяха пратени на работа по новата "европейска" линия - тракийската, коята замести славянската, а българската отново беше игнориранна и изопачена.. Б.А.).

***

Докато за масовото заселване на Куберовите българи в Македония изследванията продължават, тези в източната и част, както ив Родопската област едва сега започват. Те са извънредно важни за проучването на заселването там на част от Българската група БЕРСИЛ/БЕРЗИЛ/БАРСУЛ, която дава името си като топоним на тези земи, както е съобщено във Византийските източници с транскрипцията БЕРЗИТИЯ. Тази българска група не се отъждествява с масовото заселване на Куберовите българи, тъй като тя се появява в споменатите земи близо век след това. Или са се придвижили на юг от Подунавието или са директни преселници от Кавказ, принудени от арабските походи през 737 г.



П.П. Вместо научно-популярни или пропагандни филми и клипове към този последен по време постинг, реших да добавя четири видеоклипа с български фолклор от канала ми в ю туб.

   
image  
Долината на р. Места в тукaшнaтa Берзития...
     


Осн. източник: Димитър Табаков. Хоризонтът на познанията, българите през вековете. София, 1999,(Библиографията, която е ползвал е огромна, а източниците - разнородни.)










Гласувай:
5
1



1. atil - Според сведенията на Арслан Тер...
02.12 20:31
Според сведенията на Арслан Тертер, родом от Дунавска България, който е един от авторите в сборника "Джагфар тарихи", през Първото царство а може би и през Второто, българското Подунавие се наричало - Берсула. Дали е защото основната част от дружинниците на Аспарух били северокавказки бурджани или за друго не знам. Но на изток дори новия писмен славянобългарски език го наричали- "берсулски"...
Цитат:
"..."...Банджа и Баксан вместо унищожения от гърците кашански алфавит(азбука), създали нов алфавит за дунавските българи(кирилицата).

image

Отначало византийците се опитали да унищожат и него, като горели книгите написани с тази азбука и преследвали братята. От гръцка разправа ги спасил римския папа и отказа на дунавско-българския цар да се възползва от тяхната азбука.
Но следващия цар Шамгун(Симеон) утвърдил алфавита в страната и разбил византийците. След това с негова помощ Чельбик или Салахби(Слагви), наричан още "Вещий Олег" утвърдил този алфавит и в Русия. Оправдал това свое действие в писмо до сюзерена си Алмъш Джафара така:
"Тук в Бащу(Киев), след вашето преместване(във Волжка България през 894-95 год.) не остана нито един правовед и вообще грамотен човек(по арабски). А ето че умеещи да пишат по берсулски(Берсула е названието на българското Поддунавие) се намериха доста, а и Шамгун(Симеон) ни е приятел..."

http://atil/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care-treta-chast.744784?reply=2770280
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3647197
Постинги: 512
Коментари: 2366
Гласове: 2980
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31