Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2018 16:50 - Кан Крум(Коръм Асен) - 802-814 г.
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2618 Коментари: 16 Гласове:
5

Последна промяна: 14.12.2018 17:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Кан Крум е сред най-бележитите средновековни български монарси, възкачил се на престола след чичо си кан Кардам(777- 803). По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле и вътрешната си политика. Той започва да приобщава славяните към държавната власт, в Съвета на Великите боили влиза за пръв път и Велик жупан, който отговаря за Славиниите. Започва провеждането на административна реформа заради почти двойното увеличение територията на държавата и обявява "първи общи писани закони" за новите земи. Българите нямали нужда от "първи писани закони" защото те са ги имат откакто се помнят - законодателството ТОРЕ:
От тук: https://boianimen.blogspot.com/2017/06/blog-post_20.html  

Родословие и възкачване на трона

image



Митовете и за този владетел не са малко, някои от тях създадени от историци с богато воображение, които често "дописват" по свое усмотрение историческите източници. Шири се обширна митология и относно произхода на Крум и "неговата династия". Историците цитират едно късно свидетелство от XI в. според което той произхождал от онези българи, които отишли от Велика(Черна) България в Панония(днешна Унгария) и уж там неговият род дълго робувал на аварите(няма българи които да са са робували на аварите, нещо повече, българският тархан Ялчек(Алцек) се явява като претендент за трона в техния каганат, аварите били последните хуни завърнали се от Азия е част от българите доброволно отишли да служат на техния каган. В техния каганат българите били втория по значение етнос, роби били славяните и останалите етноси..).
По-късно този род бил се прехвърлил на юг от Дунава и в началото на девети век една негова издънка стигнала до владетелския престол. И уж Крум бил родоначалник на нова династия, но коя е тази династия така и никой не разбрал и не забелязал във времето.
Как стоят нещата в действителност?
Крум наистина има общо в Панония чрез баща си Азан Тукта( Кан "Токту").   
Ето как: "...Стареца Умар( управлявал 40 дни и починал) обаче скоро починал и на трона бил издигнат АЗАН ТУКТА. Син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от рода Магунти. Рода Дуло си върнал властта. В детството си Азан бил доста слаб и кам-бояните му дали заговорено име... По-голямата част от живота си прекарал в служба при аварите далеч от политическите ежби в България. Азан бил баща на КРУМ и брат на КАРДАМ. Всички дунавско-български царе след него носили родовото име АЗАН(АСЕН). Жената на Азан била княгиня от рода Урус-Алан.Тяхната дъщеря Арья Услан била омъжена за Кан-Караджара и родила най-великия цар на Кара Булгара - Урус Айдара!"...

По нататък за Крум от Родословието на българските владетели:  "КОРЪМ(КРУМ) - Син на Азан Тукта и княгинята от рода Урус-Алан. След Азан Тукта, който възтановил властта на рода Дуло, всички негови потомци носели родовото име - АЗАН(АСЕН). Новият царски род на Дунавска България продължение на рода Дуло. Подобно на Рюриковичите в Русия, Балтаварите във Волжка България и Арпадовичите в Унгария).

Съхранило се е още едно сведение на Арслан Тертер:  "...Коръм(Крум) имал още един известен син - БУДИМ, който се родил в град Бичин(Видин) и затова бил кръстен така. Той по решение на баща си постъпил на служба при Кан Караджара, царя на Черна(Велика) България..." 
От тук: https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_3.html

Начало на управлението  

Първата външнополитическа активност на Крум е на Северозапад, дали от сантименталност или точна външнополитическа преценка, но той умело се възползвал от поражение, което претърпяла могъщата някога аварска държава от Карл Велики през 803 г. и както казват Крум "унищожил съвършенно аварите", т.е. завладял останалите свободни източни аварски територии. За тази победа на българите научаваме благодарение на кратко известие в лексикона „Суда“ от X век. България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. Новопридобитата Трансилвания, поради залежите на сребро и каменна сол и успешната експлоатация на солниците, осигурява на българите важно международно търговско положение. Границата с франките е установена на Дунав при българският град Пеща.  
След като се осигурил от север той вече имал възможност да провежда една по-активна политика на юг към Византия.  През 807 г. византийският император Никифор I Геник започва поход срещу България с цел да поне да се освободи от данъка от 716 г. а ако може и да я покори. Походът стига само до Одрин, след което Никифор трябва да се завърне в Константинопол поради слухове за готвен преврат в столицата. Това дава възможност на Крум да поеме инициативата.

През 808 г. той нахлува по поречието на Струма и напада византийските военни части там. В резултат на това в хазната постъпват заплатите на местните войници, възлизащи на 1100 литри злато. Това е пак по законодателството ТОРЕ - "при непращане на дължимия данък, владетеля има право да го вземе със сила". От друга страна активността в тази посока има за цел да осигури пряк достъп до българското тарханство в Македония(и Солун), връзките с което се осъществявали през Видин и Ниш... След тежка обсада през 809 г. Крум завладява Сердика. При преговорите за предаването на града не се поскъпил на обещания, но след като вратите не били отворени, той изтребил до крак византийския гарнизон - 6 000 копия. Градът има важно икономическо и стратегическо значение, защото през него минават много важни търговски пътища за Константинопол и Централна Европа, и защото от там има пряк достъп до Македония и Егейско море. Ромейския император предприел редица мерки срещу настъплението на българите, включително и заселване на гърци от Мала Азия в Тракия. Последвали и два похода срещу Крум, но те били провалени. Пропаднала и акцията, която трябвало да доведе до възстановяването на сринатата от Крум крепост при Сердика.  

Битката при Върбишкия проход  

В началото на 811 г. императорът започнал подготовката за голям поход, като планирал "съвършено да унищожи" България. Под бойните знамена били призвани всички патриции, началници и сановници, както и цялата "златна младеж", от която бил сформиран специален отряд под командването на императорския син Ставракий.
Към войската се присъединили тълпи бедняци, въоръжени с прашки и тояги, те потеглили на север, като се надявали да награбят богата плячка в българските земи. На 11 юли армията се установила на лагер при пограничната крепост Маркели. Тук пристигнали пратеници на българския кан с предложение за мир. Но Никифор отказва, „заслепен от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници“ (Теофан). Това кара владетелят да напусне Плиска, оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. След като ромеите след много обикаляния през непроходимите места успели да измамят бдителността на българските стражеви отряди, преминали опасните теснини и излезли в равнината. Там били посрещнати от 12 000 "отбрани българи", но тези сили се оказа недостатъчни да спрат огромната армия - повечето българи паднали посечени а другите отстъпили. Пътят на ромеите към българската столица бил открит. Всички хронисти критикуват нехристиянското поведение на императора след победата. Той нарежда да се ограби владетелската резиденция и да се опожарят складовете. Поголовно е избивано и мирното население.
След завладяването на резиденцията, Крум прави второ предложение за мир, но Никифор отново отказва, тъй като смята, че е в позицията на по-силния. Императорът дори замисля да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол. 
 
На 23 юли императорът излязъл от Плиска начело на една армия, която цели три дни грабила и пиянствала, се била превърнала в тълпа. Първоначалните му планове били да стигне Сердика, но постепенно бил обхванат от страхове, тъй като узнал, че междувременно българите преградили обратния му път. Крум, който е запазил по-голямата част от войската си непокътната, нарежда да бъде свикано цялото българо-славянско опълчение, въоръжени всички способни да носят оръжие, включително и жените, формирани са и няколко аварски отряда. Преградени са близките старопланински проходи Върбишки, Тревненски и пр. с дървени прегради и укрепления, насипи и ровове, а на българите е наредено да чакат в засада. Никифор усеща опасността и побързва да се отправи към Константинопол директно точно през тези старопланинските проходи -Тревненски, Върбишки, и др. Византийците разтеглят отрядите си на големи разстояния. Все пак с главните сили императорът решава да пренощува във Върбишкия проход. През цялата нощ ромеите чували шума на прииждащите български войски. Сам императорът ходел като замаян и пророкувал близкото си поражение със следните думи: "Дори крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта".
Призори на 26 юли войските на Крум ограждат византийците. Започва битка, в която българите най-напред засипват врага с дъжд от камъни и стрели. След това атакували центъра, там, където се издигала императорската шатра. Ромеите се опитали да окажат съпротива, но скоро били пометени от връхлитащите конници и ударили на бяг. През прохода минавала малка, но дълбока и тинеста река. Ромеите не улучили веднага брода и много от тях се издавили. Скоро паниката станала всеобща и хора и животни се смесили в тясното пространство. Тези които затънали в тинята били прегазени от прииждащите след тях. Накрая тълпата се изправила пред дървена преграда, която заприщвала прохода - тя била "много яка и мъчно проходима". Първите, които я прехвърлили, попаднали в рова на дъното на който имало забити остри колове. След това ромеите запалили преградата, но тези, които я прехвърлили, попаднали в рова, заедно с конете си. Катастрофата, която претърпяла ромейската армия, била незапомнена - "погубена била цялата ромейска мощ" - тъжно възклицава един виз. хронист. А друг го допълва: "И цялата християнска красота загинала. Всичкото оръжие било загубено заедно с царския багаж Дано християните(ромеите) не изпитат пак грозната история на този ден, тъй като надвишава всяко ридание".

image

Миниатюра 52 от Манасиевата летопис, 14 век: Войската на кан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий.


Техните извори твърдят, че императорът загинал още при първия удар, и то "по най-жалък начин". Но от домашни свидетелства е известно, че императорът бил пленен, заведен със завързани ръце при Крум, който заповядал да му отсекат главата. След това "набил на кол главата му и тя стояла много дни на показ на идващите при него племена". Той заповядал черепът да се обкове със сребро и с тази чаша пиел "здравица" със славянските вождове.

image
 

Въпреки окончателната победа, по обясними причини Крум не предприема никакви други военни действия през 811 г.  

Синът на Никифор - Ставракий, е тежко ранен в боевете във Върбишкия проход. След завръщането си в Цариград той се възкачва на византийския престол, но е свален от Михаил I Рангаве, а по-късно умира от раните си в манастир.  

Военни действия 812 – 814 г.

През следващата 812 г. българските войски се спуснали в полетата на Тракия - през юни бил превзет г.Дебелт(край Бургас)., впоследствие военните действия стигат до Струма. При тази страшна вест жителите на околните градове(Анхиало, Берое, Пловдив, Филипи и Никея) напускат местоживелищата си и панически побягнали към столицата. След завладяването на крепостта Дебелт Крум започва преселване на българско население по тези земи, което говори, че той смята тези територии не за временна придобивка, а за постоянно владение на България. Поради тази причина бърза да изгради българска администрация в тези територии, за което съдим от Хамбарлийския надпис. Тогава Крум изпраща в Константинопол славянския първенец Драгомир, който прави още едно предложение за мир чрез потвърждаване на договора от 716 г. който сключил Тервел с ромеите като окончателен междудържавен договор (договорът включва ежегоден данък от Византия, плащане на мита и такси от търговците, както и признаване на завладените територии).

Новият император Михаил II Рангаве отхвърлил предложението, като не се съгласил с клаузата в договора, предвиждаща двете страни взаимно да си връщат политическите бегълци. Явно в Цариград все още живеел с надеждата, че могат да използват избягалите при тях българи по време на династичната криза в интерес на своята политика. Тогава Крум придружил предложението си за мир със следната заплаха: "Ако не побързате с мира, ще ударя на Месеврия".
А когато преговорите били прекъснати, той се насочил към прочутата черноморска област. Скоро в Цариград пристигнала зашеметяващата вест, че Крум превзел с щурм Месемврия. Освен голямата плячка, войниците му  откриват 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън. До този момент гръцкият огън е тайно оръжие на ромеите, с което те неведнъж отблъскват чужди нападения. След Месемврия българите поемат към Константинопол. Последната сериозна преграда е крепостта Версиникия, където е съсредоточена голяма ромейска армия. След неколкодневно дебнене на 22 юни 813 г. Михаил Рангаве заповядва нападение.

image  
Миниатюра 53 от Манасиевата летопис, 14 век: Поражението на император Михаил I Рангаве от бългaрите в битката при Версиникия през 813 година. Видяхте ли най-главното е тази миниатютра? Древното българско червено знаме с тризъбец на дръжката!


Първоначално българите отстъпват, но в последвалия контраудар разгромяват византийската армия. Превземането на крепостта бележи края на краткото управление на Михаил I Рангаве (811 – 813), който въпреки че стига до столицата е свален от престола от Лъв V Арменец. След победата при Версиникия Крум продължава настъплението към Константинопол. По пътя повечето крепости, чули за силата на българската армия, се предават без бой. Само Адрианопол оказва съпротива. Обсадата на този град се ръководи от брата на Крум, който пък продължава настъплението към византийската столица.

image  
"Крум прави жертвоприношения пред стените на Цариград”, автор Николай Павлович  


Няколко дни след голямата си победа при Версиникия Крум стоял с войските си пред могъщите укрепления на Цариград, увенчани с високи кули. Жителите на града се трупали по стените да видят с очите си "новият Сенахерим" и наблюдавали с удивление странните религиозни ритуали, които той предприел. Крум принесъл в жертва "много хора и добитък" - наистина силни желания и големи молби към Тангра имало, щом за омилостивявавето му били необходими и човешки жертви. След това Крум нагазил в морето, измил си краката и поръсил с вода своите войски, които шумно го аплодирали(все тенгриански обичаи). След това кана преминал през шпалира на своите наложници, които му се кланяли и славославели. Това дори е описано от Теофан Изповедник и в Скриптор инцертус (анонимна византийска кратка хроника, описваща събитията от периода 811 – 820 г.). Освен това Крум нарежда да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната врата. Така столицата е обградена откъм сушата, с което се давало вид за систематична обсада. Но това изглежда е било повече за демонстрация, тъй като скоро пратил пратеници, които предложили мир. Някои от условията ще са прозвучали странно за ромеите. Например Крум поискал да забие копието си в "Златните врати" на града. Според нормите на тенгрианството това означава символично покоряване на града. Явно за щурм и реално превземане само по суша трябвало много повече време и подготовка. За пълна обсада пък бил нужен и голям флот...
Новият император започва мирни преговори, с тайната идея по време на преговорите Крум да бъде убит. В изискванията за среща между двата лагера е това, двете страни да са малобройни и невъоръжени. Поради тази причина заедно с Крум присъстват кавкана и зет му Константин Пацик (който най-вероятно бил използван за преводач). За разлика от тях Лъв V Арменец не присъства лично. Още в началото на срещата българският владетел забелязва знаците, които ромеите правят на чакащите в засада войници и бързо избягва. Кавканът е убит, а Константин Пацик пленен.

Разярен от лъжливите клетви и византийското коварство, кан Крум подложил на страшно опустошение околностите на Цариград и посякъл всички пленници. След това се отеглил на север, където пътьом превзел Одрин. Цялото население на града било преселено в отвъдунавска България. Докато жителите на Тракия преживявали подобни ужаси, император Лъв V не подал носа си от Цариград.

Настъпването на зимата давало надежди, че нашествията на българите ще престанат. Обаче времето се случило хубаво и Крум побързал да изпрати в Тракия една 30-хилядна армия - по същество това било нова наказателна акция. Тези "облечени в желязо" българи опустошили всичко по пътя си чак до днешния Люлебургаз, от където се завърнали с огромна плячка и 50 хиляди пленници.  

Смъртта и делото на кан Крум  

Междувременно до Цариград достигали все по-тревожни слухове, според които кан Крум се приготвял за решителен щурм на ромейската столица. Там дори знаели точната цифра на обсадните машини, които се подготвяли в Плиска: предвиждало се да ги транспортират до Цариград на 5 хиляди коли, а "хиляди волове били приготвени в оборите". Започва масова подготовка за нападението на Константинопол, която включва славяни, авари и специални обсадни съоръжения („костенурки“, бойни кули, „овни“, огнехвъргачки и др.). Притеснен от всички тези приготовления императорът започва укрепване на стените на града и защитните съоръжения. Този грандиозен план на българския владетел не се осъществява. На 13 април 814 г. Крум везапно умира, най-вероятно от кръвоизлив и инсулт, след като му е било приготвено да вечеря с месо от мечка. 

Обстоятелствата около смъртта на кан Крум са наистина мистериозни. Според анонимен византийски източник той "завършил живота си заклан от невидима ръка, като през устатата, ноздрите и ушите му бликнали потоци кръв"- много напомня за мистериозната смърт на Атила описана по същия начин... Според някои това говори, че и двамата починали от разрив на сърцето, въпреки че данните нашепват за насилственна смърт. В други източници се твърди, че "Крум зле свършил живота си". Подробности са записани в славянския превод на Менеалогията на император Василий I, където се казва, че след като причинил безброй жестокости на ромеите, Крум "ослепял заради греховете си, бил намразен от своите хора и удушен от тях с въжета". Според някои това това трябва да се тълкува като "сакрално убийство", уж като ослепял бил загубил орендата си и бил удушен и заради това бликнала кръв от ноздрите и ушите му. Според мен пък това е оправдание и замитане на следите! Другата възможност като "свръхнадарен" да го удушат и пратят да служи на Тангра също не издържа, защото тя не се отнася за владетеля. Той точно затова има оренда за да е свръхнадарен и да вижда бъдещето и винаги да успява. Не може да загуби орендата си и поради ослепяване. Петър Делян бил сляп дълго време, носели го на носилка от там давал заповедите си а войводите му печелели битка след битка.
И Крум и Атила са били отровени с една и съща отрова, веднъж във виното, втория път в храната, която предизвиква инсулт с обилен външен кръвоизлив...  

Освен даровит военачалник, Крум е и талантлив държавник. Според една легенда той разпитал аварски военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал добавките към законодателството въз основа на техните отговори. Сведения за Крумовите закони се срещат във византийската енциклопедия „Свидас“ от 10 век-книга, изготвена от Требоний VI век., съдържаща епитимийни наказания, налагани през първи век в Рим. Трябва да се отбележи фактът, че за пръв път е направен опит да се въведе единен правов ред в страната. Тези закони трябва да уеднаквят правата и задълженията на славяните и българите в държавата и да премахнат обичайно-правните норми по места.


image

 
Крум прави и първите стъпки към обща административна реформа, за която съдим от Хамбарлийския надпис. Той премахва племенната автономност в Тракия и поверява областта(саракта) на кавкана, ичиргу-боила и брат си. Практиката до този момент е автономност и васалитет на племенните вождове. С този си акт Крум прекъсва тази традиция и започва промяната на държавно-административната система. Управителите на новите области са назначавани пряко от владетеля. Освен това територията на областта не зависела вече от територията, обитавана от дадено племе.


image  

За краткото си управление Крум постига териториално разширение и укрепване на държавата, каквито никой друг преди него и след него не успял. Победите му в битките на Балканите заздравяват позициите на България не само пред Византия, но и в цяла Европа, издигайки страната като трета велика сила на континента. Той продължава обединението на славяните на полуострова в рамките на българската държава, а след него основна цел на българските владетели става завладяването на Константинопол. Т.е. борбата с Източната римска империя става на "живот и смърт", не случайно първото условие за да приеме България кръщение от Цариград е да отпадне междудържавния договор от 716 година.

image

  Паметника на кан Крум в гр.Пловдив




Гласувай:
6
1



1. barin - Здравей, Атиле. Кан Крум безспорно ...
13.12.2018 21:55
Здравей, Атиле. Кан Крум безспорно е признат и от противниците за отличен, почти гениален пълководец. Той постига много победи и държавата е обширна. Като гледам показаната територия на картата- дори и при Симеон Велики на север нямаме тези земи. Силата му е голяма и заслужено е сред най-великите ни владетели. За това дали дава началото или идва от нова династия- не вярвам. По-скоро вярвам на написаното, че чрез него се връща на власт рода Дуло, което води до нов разцвет на България и след него. Около смъртта му има мистерия, а византийците само това чакат- да изкарат някаква непозната за нас сила или невидима ръка, че го е заклала, заради злините, които е причинил на империята. Никифор I Генник сам си е виновен, че прекалил и на два пъти отхвърлил предложението на Крум да вземе, каквото иска и да си върви. Затова идва израза: "Като не щеш мира- на ти секира".
Поздрави!
цитирай
2. atil - Здрaсти Бaрине, дa тaкa е. Терит...
14.12.2018 10:45
Здрaсти Бaрине, дa тaкa е. Териториятa нa стрaнaтa при Крум, Омуртaг и Пресиян действително е по-голямa отколкото при Симеон и Сaмуил. Сaмите кaрти ги чертaят приблизително, то нямa кaк инaче при историческите кaрти. Но имaло и достa прилежaщи вaсaлни земи. При Борис се отцепвaт едни земи нa Северозaпaд и Североизток, които и Симеон и Сaмуил не успявaт дa върнaт. Те рaзширявaт грaниците основно зa сметкa нa Визaнтия. Чaк при Тодор Светослaв източнaтa грaницa отново стигa до Днепър.
Но в тези столетия при тези 6-7 способни и тaлaнтливи влaдетели се създaвa бългaрскaтa нaродност с нейния бит, културa и устойчиво сaмосъзнaние. В товa отношение Крум и Симеон си приличaт, те имaт близкa и сходнa вътрешнa политикa.
Създaвaт тaкaвa нaродност, която устоя и до днес, изгрaденa зa
300 години, след товa зa 1000 години, никaкви колективни и оргaнизирaни усилия нa външни и вътрешни врaгове не можaхa дa я рaзрушaт.
цитирай
3. liubitel - Въпрос?
29.03 23:05
Изпратил ли е Хазарския владетел 20 000 конници в помощ на Крум в битката с Никифор през 811 г?
цитирай
4. atil - Изпратил ли е Хазарския владетел 20 ...
13.04 18:37
liubitel написа:
Изпратил ли е Хазарския владетел 20 000 конници в помощ на Крум в битката с Никифор през 811 г?

Знaм зa aвaри, зaщото бaбa му нa Крум е aвaркa. Имaли сa динaстични връзки и с хaзaрите. Имa чужди сведения зa хaзaрски корпус нa службa при цaр Симеон. Възможно е дa е получил и тaкaвa помощ, aко е имaло някaквa тaкaв a войскa нa службa близо до Бългaрия.
И ние сме им помaгaли не веднъж във войните с aрaбите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3924215
Постинги: 522
Коментари: 2422
Гласове: 3079
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031