Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02 14:49 - Сведения за българо-куманските отношения, съдържащи се в книгата на Кул Гали "Хон Китаби"
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4761 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 10.02 15:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Легенда за произхода на името "Кипчак"  


Някога в Туркестан(днешен Казахстан) племето на южните саки- масагетите(масгутите) внезапно нападнало централните саки - сарматите(чермишите). Всички чермиши били избити, но предводителката им Тамир-бика успяла преди гибелта си да скрие своя син-младенец в хралупата на едно дърво. Момченцето го намерили и отгледали тюрките. Те го и нарекли "Кипчак" - "Хралупния". Кипчак по-късно взел 40 тюрчанки за жени и децата му от тях основали 40-те рода тюркоезични саки.

/ Тук определено имаме преразказ на по-древната древнобългарска легенда за чудодейното спасение на младенеца - принц! От тук:
Древния мит за Казан разказва: 

Веднъж убирите( така предците наричали примитивните маймуно-човеци от древността, считали ги за слуги на злите духове и техния вид впоследствие бил изтребен) напълно изтребили иделския род на елбирите(юнаците, богатири), които били главните защитници на всички останали по-слаби иделски родове. Оцелял само един елбир-младенец, сина на вожда на иделците. Наричали го Айсер - "Лунна светлина" или просто Айим - "Лунния", тъй като се родил през една лунна нощ. Победителите-людоеди решили да изядат момчето и го хвърлили в един котел-казан. Но алп Бури не допуснал неговата гибел. Той дал сили на смъртно ранената му майка и тя с последното си движение блъснала котела със сина си в реката. Реката по волята на Су-Анасъ отнесла котела в едно непроходимо блато. Там Су-Анасъ се превърнала на лебед( в други варианти на мита в патица,жерав) и отишла да повика мъжа си- алпа Бури. Вълка не можал сам да се добере до казана с детето и закарал в блатото един елен( казват, че в този елен бил духа на самия Самар). Елена донесъл момчето, и една вълчица по волята на Бури откърмила Айсера. После в памет на това почнали да го наричат Казан и Магула( син на Мага- Вълка), и Бурджан(Вълча душа) и Чингиз/Тангиз - Магис (Подобен на вълка) и Бюрули(Единствен син)...
Казан станал могъщ богатир и възобновил иделския род на елбирите, който почнали да го наричат още и бурджани(берендеи) и бирули и наубури - неври(новите вълци).
http://atil.blog.bg/history/2012/01/20/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-pyrvit.886479
/
 
Започнали да ги наричат "киргизи"(т.е. "четиридесет девойки" - в памет на четиридесетте жени на Кипчак.) или кипчаци. 

******
Саките, които запазили индоарийския език продължили да се наричат "согдаки"(саки). Част от масагетите в същото време също били тюркизирани и получили от българите името "оймеки", предавано понякога под формата "кимак", а другите масагети, които запазили индоарийският си език, по старому продължили да се наричат "масгути.   Българите считали себе си за отюречени саки(саклан, саклаб).

Известно е, че българите се образували в резултат на смесването на седем племена саки, кари(фини), иштяци(угри) и сарачини(тюрки). Древните писатели единодушно отделят сред тях индоарийските племена - барънджар, шуд и теке, тюркското племе май(микен, магун, мэн) и др. 

През IX век във Вътрешна Булгария(Волжска България) - Эчке Булгар, от север от страната на Вятка, прониква угорското племе нукрат, а от изток, от Сибир - отюречени угри - аскали.

Преди 15 хил. години иделците - българи, образували своя държава - Идел, която наричали и Туран. От VII век Идел започват да го наричат вече по името на народа - Българ/Булгария, България, Болгария, Бургар и т.н./.

Част от саките, които заминали от иделската част на днешен Казахстан на юг, ги нарекли кушани. Това станал ов периода на управлението на враждебната им Аланска династия. А пък част от масгутите и оймеките, които постъпили на служба при Аланската династия, почнали да ги наричат - алани...  

През VII век Булгария(Стара Велика България - Идел) се разделила на 5 големи части: Улаг-Българ(Дунавска България), Кара Болгар(бъдещата Русия и Причерноморието), Хазар(Хазария), Авар(Авария) и Ак Булгар(Волго-Урало-Сибирска България).

Като се възползвали от това, по-рано подчинените на Стара Велика България оймеки, се провъзгласили за Оймекски(Кимакски) каганат. Тъй като болшинството от мнима държава било от кипчаци и киргизи, то оймеките възприели някои обичаи на кипчаците и върху тях заради това също се разпространили имената "кипчак" и "киргиз".
Само булгарите можели още да различат оймека от кипчака.

image

Номадско селище


Лагера на оймекските ханове се намирал на мястото на предишния лагер на кан Булюмар и на кагана на тюрките Истеми, на река Кизил(Куман) Яр(Джар), което означавало - Червена а също и Жълта и Златна. Кипчаците наричали този лагер - столица съкратено "Куман", заради което получили още един прякор - кумани.
По това време част от кашанските кипчаци - киргизи, не пожелали да се подчинят на оймеките(кучетата, кара-китаи монголоиди) и се подчинили на узийците(огузкото племе канглъ). И образували с него ново баджанакско(печенежко) обединение и се обявили за наследници на Кашан(Средна Азия).

Другите огузи ги възмутило това обединение, тъй като те се считали за истински тюрки, а кипчаците(куманите) считали за исконни роби на тюрките. Затова между тях избухнала силна вражда. Огузите разбили баджанаците(печенегите) и те минали на служба в Булгария(Волжко-Уралско-Сибирска България). Но след това огузите се опитали да подчинят оймеките и самите те били разбити.

Тогава една част от огузите(узите) се наели на служба в Булгария, друга част в Хазар, а трета при Саманидите, последната част се подчинила на оймеките.  

image

Карта на Ак Булгар(Волго-Уралска-Сибирска България) с обозначени провинции за които става дума в текста.


През 990 г. 240 хиляди подчинени на оймеките узи(торки) се придвижила на запад като се подчинили и те на Булгар. Заселили ги в южната провинция Саксин. За да удържи тази маса нови поданици на Булгар му се наложило да прекрати всички войни. Но собствените им сили не им стигали пък и оймеките постоянно нападали източната граница искайки връщането на бегълците обратно. За щастие оймекската орда се разделила на две части, като в западната веднага започнали междуособици.

В 1020 г. първата крупна караоймекска орда на хан Куман избягала от Кизил Яр в Булгария и в 1028 г. тя била наета на служба от булгарския цар Балук Ашраф. Тогава Балук решил да добави към титлата на булгарските царе и "цар на Кипчак и Дешт,и кипчак". Задачата на Куман била със своите сили да поддържа реда сред племената на булгарските торки(узи), които постоянно се нападали помежду си. През 1035 г. на служба при Балук с енаела една голяма караоймекска орда и той получил разрешение да се засели с хората си от Саксин в Горната, задказанска страна на Средното Поволжие.  


image

Кипчак-куманин на булгарска служба


През 1030-те години наемните кипчаци(кумани, киргизи) съставяли вече по-голямата част от булгарската войска. В края на XI-XII в. във Вътрешна Булгария били заселени няколко стотици хиляди кумани, и мнозинството на кипчакоезичното население там станало много голямо. Но и при феодалите през XII в. от 50 хиляди души, само около 10 хиляди били от старата хон-каганска аристокрация. Останалите феодали произлизали от новобулгарските родове(20 хил. от куманите, 10 хиляди от печенегите, 10 хил. от кара китаите и др.).

През 1045 г. болшинството от саксинските печенеги вдигнали въстание срещу непоносимите данъци на царя Балук, и се изселили на запад в областа Харька(басейна на Северски Донец). След гладната зима част от тях начело с Кегевен-бий се съгласила да се върне обратно на служба.
Цар Балук им дал прошка и продоволствие а те се задължавали да отмъстят на Урум - Византия за нападението над булгарския Крим и Тама Тархан(Тмутаракан).  
Кегевен преминал Сула(Дунав) и навлязъл в Добруджа(Берсула), но когато урумците(гърците) му предложили хубава служба - веднага минал на тяхна страна.
Но след него в 1048 г. и торкските метежници начело с Тиряк избягали в Улаг Българ(Дунавска България) от страх от волжко-българско нападение.

Византия ги приела, но стеснявайки печенегите. Кегевен не можал да изтърпи това и вдигнал война срещу Византия в която бил подкрепен от улаг-българите(дунавските българи). Ордата на Кегевен воювала 10 години, след което заради нейната доблест била поканена в Авария(Унгария), където се заселила. Някои от синовете и внуците на знатните се връщали в Булгар за служба или учение.  

В 1055 г. от Саксин в степите на Кара Саклан(Украйна) избягали болшинството от останалите на булгарска служба торки(узи). Булгарската войска от кумани под командването на Балус преследвала беглеците. Спасявайки се от нападенията на Балус и от глада, много от тях в 1060 г. избягали в Переяславското княжество в Русия и в Улаг Българ(където били приети на византийска служба и както предишните бегълци, се влели в състава на дунавските българи.).

Но част от торките, решили да не изпитват повече съдбата и завладели независимото българско графство(баилство) Джеремел("Джеремеля" в руските източници) в басейна на Северски Донец. След това помолили цар Балус да ги приеме обратно на служба. Джерем - Эл(Ливадна страна) където стопани били кара булгарски баили и където живеели много караимски(хазарски) търговци и улаг български емигранти(особено богомили), бил главно звено във връзките на Русия с всички южни страни и конкурент на булгарските търговци. Затова превземането му било много печелившо за Булгар и голяма загуба за Русия.  

През 1060 г. руските князе начело с княз Безбулат(Всеволод) разгромили тази булгарска групировка от торки, заради което Балус в 1061 г. разгромил войската и владенията на Всеволод. През същата година булгарският принц Ахад с помоща на васала си куманския хан Азан, свалил Балуса и станал цар на Булгария. И отново обявил Азана за глава на повечето саксински кумани.
В 1068 по заповед на Ахад, ордата на Азан заема Джерем-Эл и разбива руската войска. Адам, губернатора на Саксин се опитал да попречи, но бил разобличен и избягал при селджуците заедно с отряда на вожда на булгарските торки - хан Дугар. В 1076 г. Азан, чиято орда станала стопанин на карасаксинските степи в междуречието на Дон и Днепър, получила вест за възцаряването в Булгар - Ак Йорта на враждебния към куманите Адам. И Азан обявил за своята независимост от Булгар. Вярно че в дипломатичен тон в смисъл, че "на мен не ми е възможно повече да служа както преди на Ак Йорта - ордата ми обедня, хората ми си разбягаха насам - натам" и т.н.


image

Кумански находки от Нежин, Украйна. Сабя с клеймо и конска сбруя.


Азан бил най-мъдрият кумански хан. Той запазил автономията на кара-болгарския Джеремел, осигурявайки на куманите доходи от своята търговия, занаятчийските произведения и селскостопански продукти. При това той не пропускал възможност за да дружи с могъщия Булгар. Така в 1078 г. той позволил на Черниговския княз Аликай(Олег) - враг на Всеволод Переяславски - да избяга и да отпътува от Чернигов в булгарския град Тама Тархан(Тмутаракан). Азан знаел, че булгарския цар Адам не обича Всеволод. В същата година той помогнал на Олег Черниговски и на хан Дугар да разбият руската войска на Всеволод и да стигнат Чернигов. Но край Чернигов същият този Азан внезапно отстъпва в степта заедно с Дугар, и Олег претърпява поражение от новата руска войска. След това той отнова се укрива в Тмутаракан, който неочаквано е завладян от неговия брат Урман(Роман) с отряд печенеги.
(...)  


image

Кумански саби от погребението в Цимдолинския могилник, Украйна



Тетеш-Гали бил единият от петте сина на хан Куман-Джуманда и дослужил до губернатор на провинция Мартюба. Получил земя в Горната страна(Вътрешна Булгария). Наглите нападения на византийците над Тмутаракан накарали царя Адам да образува община - "суба" под командването на Тетеш. Тя била способна да се самоиздържа и да се мести в степта, подобно на номадска орда.
В тази "суба" - орда на Тетеш включили няколко хиляди печенеги от булгарската провинция Мардан-Беллак, кипчаци(кумани) на Джуманда и сербийски иченгеи(селяни), а също така няколко десетки занаятчии и инженери(технитари) способни да правят и да ремонтират тилгани(бойни колесници, големи търговски и военни талиги, обсадни машини и др. Когато Тетеш спирал някъде - то всеки се заемал със своята работа: инженерите организирали булгарски укрепен лагер(от един или два кръга тилгани - талиги с покривало). Търговците наричали такъв лагер "табир" а военните - "субкала". Сербийците разработвали участъци земя, при продължителни стоянки, занаятчиите отваряли работилници и правели всичко необходимо, пастирите пасели добитъка и т.н.

Именно на Тетеш поръчал царя Адам да накаже жестоко Византия и да атакува границата и от Крим до Дунава. На Тетеш не му се наложило да превзема Тмутаракан - този град успял да г овърне Балус. При това печенегите и куманите на Балуса хванали Олег Черниговски, на когото му се наложило да прекара 10 години в булгарски плен. От незабавна смърт го спасили богомилите, понеже той приел тази християнска ерес. Те били много влиятелни в града и успели да издействат по-лека присъда.
В замяна обещали да помагат на волжките българи в борбата им против Византия.  

image

Река Дунав(Сула) от българския бряг. Отначало минавала през средата на България затова наричали страната - Дунавска България.


Адам мечтаел да възтанови българското господство в Улаг Българ(Дунавска България) и разчитал с помоща на селджуците при удобен случай вообще да унищожи и подели "нечестивата и потънала в разврат" Византия. Превземайки Улуш на Днепър, Тетеш влязъл в Улуг Кашан(земите между Дунав и Днепър) и в тамошният град Ак Керман(Белгород Днестровски) приел в състава на своята орда, отряда на княз Асли(Сеслав, Всеслав) - правнук на Улаг-Българският цар Самуил. С помоща на богомилите Тетеш през 1085 г. отвоювал от Византия тюбата(района) на Турунсала(Силистра, Дръстър). Адам му изпратил на помощ току що наетата кара оймекска орда на Кидан и Ътлар, заедно с отряда на брата на Тетеш, Чалгъ-бек. Опирайки се на тях, Тетеш за седем години превзел град Кашан(Констанца) и най-главните области на Дунавска България(Макидан, Буйрак и др.) и започнал да застрашава Цариград. Хановете на Чаллъ-Урум( управниците на Византия) почнали да му плащат данък, опитвайки се да отсрочат деня на своята пълна погибел. Но вероломната измяна на Дугар(1091г.) променила всичко...  

Смутен от това, че служещия на Булгар, хан Дугар се оказал на византийска страна заедно с куманския хан Бунек(Боняк) и че не можел да получи никакви указания от Булгар(пратениците му били прихващани и убивани от хората на Дугар), Тетеш пратил посланици при Дугар. От него научил за разрива между царя Адам и узийския султан и за приключването на войната с Византия по този повод. Потресен от това съобщение, Тетеш извел войските си от Дунавска България а подкрепящите го богомили и местни торки и кумани, били разбити от хората на Дугар и Боняк. Когато разбрал за това царя

Адам изпаднал в неописуема ярост, но Дугар му изпратил щедри византийски дарове и откупил с тях главата си. През 1094 г. хан Дугар докарал в г.Булар сваления чаллъ-урумски хан Арслан(Лъв Диоген), който помолил кан Адама за помощ да си върне престола. Адам разрешил на Дугар да му помогне, но този през 1095 г. стигнал г. Кан Дере(Одрин) и отстъпил. Между това Кидан и Ътлар изпълнявайки заповедта на Адам, подчинили през 1091 г. цялата Кара Сакланска(Украинска) степ и започнали успешно настъпление срещу Бащу(Киев). През 1094 г. Балус с Кидан, Ътлар и Дугар по заповед на царя Адам, разбили княз Булимар(Владимир Мономах) и сложили освободения от булгарски плен Олег Черниговски за княз(Олег се съгласил да служи на Булгар).  

Но успехите замаяли главите на Кидан и Ътлар, и те решили да изменят на Булгар и в съюз с Русия да завладеят булгарската провинция Саксин. Заедно с тях Дугар замислил същото. Руските князе, обаче, предпочели да запазят мирните си отношения с Булгар. С помоща на Боян-бека(княза) на каубуйците("ковуи" - кара булгарска групировка в Черниговското княжество) - княз Владимир Мономах примамил в клопка Кидана и Ътлара и ги убил в 1095 г. След това друг руски княз убил и Дугара през следващата година. Писмата на тези ханове написани на булгар тюрки, където те предлагали н аруските князе да сключат съюз срещу Булгария, Владимир Мономах ги пратил на цар Адам. А той в състояние на ярост, разрешил на руските князе да разгромят владенията на куманите.
(...)  

В 1101 г. руските войски разгромили ордата на Бунек и той остъпил в Джелемел, който бил защитаван от Шараф-хан, син н ахан азан. Тук, както ив булгарския Крим и в Тмутаракан се криели от преследване доста улаг български принцове и боляри, а също и богомили към които принадлежал и Олег Черниговски и неговите потомци - Игор Светославович и Владимир Святославович и др. Владимир Мономах обаче искал да пощади необходимия му за търговията Джеремел, и затова войската му неочаквано ударила по ордата на Урус-абай. Той и Алдан-абай загинали в боя.

Тогава обаче Адам решил да се възползва от тежката за Русия руско-куманска война и удвоил руския данък за Булгария. Като причина изкарал едно обвинение, че Булимер(Владимир) подкрепял сина на Азан хан, Айюбай(Аепа), който бил извършил няколко разбойнически нападения... В 1104 г. булгарската войска, под предлог, че търси Айюбай, взела от Русия Кан Мардан(Муром) и накарала пленения руски княз д апризнае своята зависимост от булгар, а през 1107 г. обсадили Балин(Суздал). Но веднага след като Владимир удвоил данъка, Адам свалил обсадата и спрял да търси Айюбая...  

Владимир от обида през 1108 г. демонстративно оженил сина си за дъщерята на Айюбай. Самолюбивия Адам в отговор заповядал на губернатора на Мартюба, эмир Колин да накаже Русия. Колин завзел джирските(ростовските) галиджийските(новгородски) земи  северно от р.Мосха(Сухона), като почнал да взема данък от населението по реките Кула, Джанги(Онега),Челмати(Челмахта), Кудима, Тойма. Новгородците отговорили снападение над Учел през 1110 и 1111 г., но били разбити. Заради това нападение пък Колин разорил Коба-кюл(Белоозеро), донасяйки голяма плячка. Между това и Бунек от Джеремел, извършвал набег след набег срещу Русия, и през 1111 г. на Владимир му се наложило заедно с присъединилия се към русите Айюбай да превземе Джеремел. Той искал само да изгони куманите от там, но Айюбай почнал да гори и да граби всичко и всички подред.

Изплашен от нападенията на българите и поведението на Айюбай, Владимир обявил, че скъсва отношенията си снего. В отговор на тази любезност, Адам пък свалил от поста губернатор на Мартюба, эмира Колин.   Населението на джеремелските градове ужасено ги напускало и бягало в охраняваните булгарски станции по пътя От Киев в Болгар. Независимо от старанията на Владимир, Айюбай и част от руските воини нападнали булгарските мензели(станции), н обили отбити от булгарските отряди съставени от кумани, торки и печенеги. Заради това престъпление булгарите с помоща на Бунек, подмамили 10 хил. орда на Айюбай в засада и напълно я унищожили. Това събити яполучило името "Сватббата на Айюбай". Княжеството Джерем - Эл също престанало да съществува, както и няколко големи кумански орди. За това, че Владимир водил своите руско-кипчакски войни с одобрението на Булгар свидетелства факта н асъвместние булгаро-руски поход в Улаг българ през 1116 г. при този поход било помогнато на Лъв Диоген да вземе Силистра.
(...)  

Бунек заради своеволните си действия постепенно се лишил от булгарско покровителство. В 1130 г. Курлу-бек по заповед на эмира Колин разбил отряда на Бунек а самия него подарил на рязанския княз. Безпокойния Бунек, който казват, така и уврял - в руски плен. През 1130-1140 г. ордата на друг куманин Атрак, постепенно се връща от Грузия, където била на служба. Эмира Колин им обещал земи за номадство, тъй като ширванските владетели започнали да превземат местоживелищата им в Грузия. И вече в 1148 г. тръгва срещу Византия заедно със субата на Ялчек( така булгарите наричали и р.Яломица в днешна Румъния, зад която за тях заповал безопастния път на връщане от паходите срещу Византия, т.е. това било тогава източната дунавско българска етническа граница...).
Новият поход бил предизвикан от опитите на гърците да обидят булгарските търговци и да разширят влиянието си в Черно море за сметка на Булгар. Ялчек превзел Силистра, а Атрак тръгнал към вътрешността на Улаг Българ, но този път богомилите не подкрепили булгарската войска и тя се върнала в Булгар.

През 1149 г. хан Куртлу се опитал неуспешно да стесни от Дон ордата на сина на Бунек, хан Чишма. Боевете стигнали до покрайнините на булгарския град Хин Керман(Саркел). През 1152 една част от ордата на Атрак била пратена от Колин срещу Ярослав, руският княз не платил навреме данъка за владението на Джир(област в района на Горна Волга).
Малко по-рано в 1150 г. синовете на Атрак Хонджак(Кончак) и Тертер(Типтяр) с друга част на ордата и със субата на Ялчек тръгнали срещу Византия. Този път византийците обидили караимските(хазарските) търговци.  

Младият Хонджак в 1155 г. преминал Сула(Дунав) и разграбил част от територията на Улаг Българ, след коет осе върнал обратно и се скрил в субата на очакващия го Ялчек. Византийският отряд, който се опитал да превземе укреплението им бил разбит, историците датират това събитие или в 1152 или в 1154-56 г. Но прикриващия отстъплението на Хонджак зад Дунава, тертер бил пленен. Но приел християнството и бил направен от българите буляр(болярин).
На връщане Хонджак самоволно разграбил руските земи под Киев.

През 1160 г. селджукския(иконийския) султан Кълъч-Арслан пратил писмо на булгарския цар Анбал, в което го молел за помощ срещу Византия. Селджукския пратеник заради важността на посланието чакал няколко дни веселящия се и пируващ Анбал и все пак успял да предаде писмото. По заповед на Анбал, Хонджак(баща му Атрак вече бил покойник) навлязъл в Улаг Българ, но когато срещнал силна византийска войска, обърнал назад веднага. Оправдал се, че този път бил сам и рискувал много.
На обратния път отново разграбил киевските земи...  

На самоволните действия на куманите обърнал внимание дори и отдалечения от държавните дела цар Анбал. Като се възползвал от това а и от предсмъртното желание на Колин, да се създаде противовес на куманите в степта, саксинския губернатор Отяк, направил разместване, като прехвърлил от една провинция в друга резличните орди от кумани и печенеги. Ордата на Хонджак преместил на изток на мястото на разгромения Джеремел.Обиденият Хонджак напуснал булгарската служба, когато Отяк станал кан.


image


Миниатюра от сборника "Джагфар тарихи" - Габдула Челбир(1178-1225) в походната си шатра. Този владетел оказал ценно съдействие на Асеневци във войните им за независимост от Византия. Изпратил васалните му южнокиевски кумани като съюзни войски на дунавските българи.


За да въздейства на Хонджак, следващият цар Челбир откупил от руски плен двамата сина на Хонджак - Татур и Бак-абай и ги заселил във Вътрешна Булгария. Това въздействало и Хонджак се върнал на българска служба. След това пак напуснал, но Челбир приел това спокойно, българското Причерноморие нищо не го заплашвало а сина на Хонджак, Бак- абай с една булгарска суба постоянно следял за баща си в степта. През 2202 г. Бак-абай участвал в превземането на Киев. По-късно се нарекъл "Бакдан", приел исляма и под името Бакмухамед се заселил в своите владения на Луговата страна във Вътрешна Булгария. А Татур се заселил в Горната страна. Сина на Татур заминал в Улаг Българ и останал там. Но един от синовете му Балчек се върнал в Болгар. Неговият син Татур пък пътувал в състава на булгарското пратеничество в Египет и по пътя се видял с роднините си в Улаг Българ.  


Най-много улаг-български бежанци дошли в Эчке Булгар в 1207-1217 г. Първата група бежанци довел сина на Улаг Чишма, Дервиш. Сред тях били улаг-българския принц Улаг-Азан(Иван Асен) и неговият син Иджим Бурат. Бежанците ги настанили в Биш Балта, където те си направили църква и гробище. Също и в Бурат където, след заминаването на Улаг Азан в Улаг Българ, Иджим станал вали(воевода). В г.Буляр улаг-български бежанци се заселили от по-рано и също имали свое гробище. По време на управлението на Мир гази(1225-1229) от улаг-българските бежанци бил сформират военен отряд, който се отличил при разгрома на суздалско-рязанската войска през 1228 г.

image

Българска монета сечена от Тертеровците


А улаг-българските царе ги охранявал специален отряд съставен от български кумани, торки и печенеги. Този отряд го командвали синовете и внуците на Тертер, като някои от тях с разрешението на българските царе, изповядвали исляма. Внука на Тертер, християнина Торна Типтар, дошъл в Булгар заедно с монаха Юлиан в качеството си на улаг-български посланник. За това че Торна приел исляма, царя Алтънбек пуснал монаха Юлиан да пътува до Уфа а Торна го назначил за воевода на крепостта при р.Барадж Чишма. На нея почнали да и казват Торнали.



П.П. Още за българо-куманските отношения на Балканите може да се прочете от Тук:
"СТАРОБЪЛГАРСКИ" и "НОВОБЪЛГАРСКИ" родове и населения във Волжка и Дунавска България
http://atil.blog.bg/history/2014/04/17/quot-starobylgarski-quot-i-quot-novobylgarski-quot-rodove-i-.1257797

....

Теста на руски език(ТЕКСТ НА РУССКОМ ЯЗЬIКЕ):
http://atil.blog.bg/history/2014/04/21/svedeniia-za-bylgaro-kumanskite-otnosheniia-ot-knigata-na-ku.1258875

   

Източник:

КОНСПЕКТ НЕКОТОРЫХ ИЗВЕСТИЙ
О БУЛГАРО-КЫПЧАКСКИХ ОТНОШЕНИЯХ,
СОДЕРЖАЩИХСЯ В КНИГЕ КУЛ ГАЛИ „ХОН КИТАБЫ“

ДТ, т.3,1997т., стр.33-38
 

     



Гласувай:
6
0



1. atil - Кипчаците или западните тюркое...
10.02 15:08
Кипчаците или западните тюркоезични масагети - скитите, играят историческа роля в Евразия под различни имена - кипчаци, половци, кумани от 11-14 век, когато разпръснатите части от тях влизат в състава на няколко европейски народности а останалата маса в Южноевропейските степи стават - татари. Т.е. минават на служба при монголите. Монголите наричали всички немонголски народности на служба в монголската империя - татари. По-късно дори западния Улус Джучи, кипчакско-куманския се отделя като самостоятелен под името - Златна орда. Думата - скит(скиф) е погърчено произношение на старата дума - кипчак. Става ясно защо днес във Волжка България се говори на куманско наречие - защото още през 11-12 век куманските подданици във Вътрешна Волжка България станали преобладаващо мнозинство от населението. В текста се съдържат и ценни малко известни сведения за куманско-българските отношения в Източна Европа на Балканите!)
цитирай
2. atil - Бяло петно е исторята на Източна ...
10.02 15:39
Бяло петно е историята на Източна Европа и на Балканите а тя е пет пъти по-интересна и по-епична от историята на всички останали краища на света!
цитирай
3. atil - Тaзи седмицa ще имa още от този сб...
11.02 10:57
Тaзи седмицa ще имa още от този сборник, но от том 1 и сведениятa ще сa от рaнното средновековие и зa бългaро-aвaрските отношения. В товa число зa aлцековите бългaри.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4054795
Постинги: 525
Коментари: 2458
Гласове: 3136
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031