Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03 15:14 - Стара Велика България и нейното измислено "разпадане"
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 1706 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 27.03 21:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
И за разликата между история и нова митология


image

Държавата на Бел Кермек - Ирник след 463 година.


Признавам, че темата за Стара Велика България е едната от любимите ми към която, при всеки удобен случай съм се връщал с най-голямо удоволствие. Тук в блога вече има писано за Черна България, която си е същата тази Стара Велика и неразпадната България, която никой не я е боядисал в черно или пък да я почернил по някакъв друг начин, разбира се. Просто думите в древнобългарския език тогава били синоними - Велик - Голям - Черен - Западен, всичко това означавало Урус - Къра Българ по древнобългарски. Всички тези думи означавали едно и също.
Този път ще проследим чуждите сведения за събитията, сравнени и уточнени чрез сведенията от сборника "Джагфар тарихи", "Именника" и със странните и несвързани разсъждения на някои късни историци.

 
Предпоставки за ново обединение на древнобългарските земи

Първият тюркски каганат се оказва едно доста нетрайно обединение и още през 581 г. той се рацзцепва на източна и западна част. Българите в Източна Европа остават под властта на Западния тюркски каганат, докато тези в централна Европа служели на аварите. "Под властта" означавало тогава да плащат данък заради тяхното ненападение, както самите тюрки заявили при срещата им много по-рано на територията на днешен Западен Казахстан. Тогава българите били на поход срещу едно разбунтувало се подвластно племе. Те били принудени да приемат това условие а доволните тюрки не им попречели да се справят с непокорните васали.

image

Атила, част от скултпурната композиция в г.Тулн, Австрия
 

Въпреки феодалната разпокъсаност и дори междуособици сред българите през 6-ти век, централната линия на царската власт след Атила и предшествениците му не била прекъсната. За това сведетелства и самия "Именник", чуждите източници а не само сведенията от сборника "Джагфар тарихи". Така например в своята "Хроника" Йоан Никиуски говори за интересни събития в Константинопол, свързани с българско вмешателство в тях:

  "Когато жителите на Цариград научили тази новина(на престола се възкачват синовете на император Ираклий), те казали, че автор на този проект е Кетрадес(Кубрат), крал на Мутанес( на България), братанец на Кернака(племенник на Органа). Този човек беше кръстен още в детството си и приет в недрата на християнството в Цариград и бе израсъл при императорския двор. Той завързал нечувана дружба с Ираклий, който го обсипал с благодеяния. И след смъртта му той остана с признателност привързан към жена му Мартина. Със силата на светото и животворно кръщение, което той получи, той победи всички варвари и езичници"...  

Имало е за какво да е признателен Кубрат. Да видим за какво става дума от българска гледна точка:

  "... През 619 г. на баилите - сепаратисти им се удало да разгромят ставката - столица на Курбат, и той заедно с Телеса избягал в Рум(така българите наричали Византия и столицата и г. Константинопол). Историята на бягството на Курбат в Рум достатъчно подробно я е възстановил Хр.Т. Бемберски.
(...)
В работата на Хр.Т.Бемберски се отбелязва, че в арабските източници наричат Курбата - Шахриар. Тази дума "Шахриар"(по-точно - "Шахрияр") се явява като еквивалент на византийската титла - "патриций". Разбира си Курбат имал и по-високи български титли, но той запазил титлата "шахрияр" като знак, че умее да цени истинската дружба. Действително, през цялото време на неговото управление мира между Велика България и Византия не бил нарушен. Верността, както виждаме, била сред благородните черти от характера на Курбат. При българите имало и друг еквивалент на титлата "патриций" - "буляр", което означавало още и - "мъдър". Затова Курбата го наричали и Буляр. Твърде много спорове предизвиква и досега съобщението на византийските летописци за това, че единия от българските князе по време на пребиваването им в Рум(Византия) се кръстил. Но през 619 г. Курбат не бил още княз(владетел) на Българското тарханство, затова фактически владетел - княз на част от тарханството - се явявал неговият вуйчо Юрган. Затова по-скоро именно Юрган е приел християнството. След това Византия започва всячески да му помага, и, освен това на страната на Телес преминали - валахите - власите(предците на днешните румънци) и сакланите(славяните), сред които християнството вече било успяло да се разпространи. Получавайки такава помощ Юрган и Курбат се връщат в Българското тарханство и през 620 г. нанасят поражение на баилите - сепаратисти и на аварите. След тази победа единството на Българското тарханство било възстановено и "Органа" доброволно предал властта на Курбат."...

  По сведения от "Джагфар тарихи".
От тук: https://boianimen.blogspot.com/2017/12/blog-post.html

Според мен и детето Кубрат и възрастният мъж Тервел са минали ритуал на свето кръщение. В противен случай няма как да получат християнизираната вече титла "патриций". Друг въпрос е дали са изповядвали публично а и вообще тази религия, като държавни глави на нехристиянски държави.  

И наистина в "Именника на българските владетели" веднага след дългия период от 150 години(означен като "управление на Ирник") идва следното съобщение:

  "Гостун наместник 2 години. Родът му е Ерми, а годината му дохс твирем(година на свинята, девети месец".

Нашите историци, които не ползват сведенията от Волжка България и досега използват едно неправилно леточеслене дори имайки пред себе си "Именника"... Защото Ирник не поема власта веднага след смъртта на Атила а чак през 463 година. Той е най-младият трети син и преди него управляват братята му за кратко. Така че тези 150 години трябва да се добавят към тази година а не към 453-та. 

Пълен списък на царете от Хонската династия https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_6.html  

Всъщност Органа е бил регент доста повече, но в Именника му дават 2 официални години. Явно годините след завръщането от Цариград.


Стара Велика България
 
Същинското обединение на Стара Велика България започва след 635 година, когато Кубрат се обявява за кан. Т.е. започва за последен път обединението на древните иделски земи под българска власт. След поредната междуособица в Западнотюркския каганат през 631 г. Кубрат взема под своя власт българските племенно-родови групировки на изток и разпростира властта си до р.Енисей. На запад са кутригурите и на следващата година Кубрат с увеличена бойна мощ започва офанзива срещу аварите.

Патриарх Никифор ни дава сведения за успешните български действия срещу аварите:

"По същото време (632 г.) господарят на уногондурите Кубрат, племенник на Органа, въстанал срещу хагана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската, която била оставена от него, и я изгонил от своята земя. Отправил пратеници при Ираклий и сключил с него мир, който те запазили до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел с достойнството на патриций(635 г.)."
 

Както видяхме отначалото, през 641 година, Кубрат подпомага синовете на Ираклий в борбата им за императорската корона в Цариград.  

Без да цитирам домислиците и разсъжденията на старите и новите български историци за "Кубратовата държава" да видим накратко източниците

Повечето сведения за Курбат намираме в сборника с български летописи на Бахши Иман "Джагфар тарихи"(1680 г.) и в забележителната работа на българския учен Христо Тодоров Бемберски - "Велика България на кан Кубрат"(някой да е чувал или да я е виждал у нас? Б.А.).

Някои моменти от биографията на Курбат са отразени във византийските източници и както ги намерил Хр.Т.Бемберски в арабските летописи.  

"...Според данните от "Джагфар тарихи" Курбат бил потомък на българския цар Атила, произлизащ от хунската династия Дуло(тази династия управлявала Велика и Волжка България от II до XVI в., в Унгария до XIII век, в Дунавска България до XIII в. Русия до XVI в.).
Бащата на Курбат - бек(княз) на придунавското българско тарханство(княжество) Албури Аскал - загинал през 602 г. по време на едно нападение върху неговата столица(лагер-ставка) Ази-Улаг(съвремения румънски град Яш) от аварските българи пратени от аварския каган...
Нещастният Албури бил по това време вече сляп и в суматохата попаднал под един кон...
След гибелта на Албури неговият български бейлик(тарханство, княжество) се разпаднал на 60 тюби - малки владения, окръзи, херцогства, тъй като наследника на бека - Курбат - бил още много млад(Курбат се родил през 593 г.).  Майката на Курбат - Акджан(нейното име под формата Оксана е популярно в Украйна и досега), произлизала от рода Кюнграт, и в числото на нейните предци бил знаменития тюркски каган от VI в. Иджим-Истан(Истеми-каган). Детското шаманско име на Курбата било Барадж, а юношеското - Курбат."..
(...)  
"..През 635 г. Курбат, като се възползвал от разпада на Тюркския каганат върнал обратно старите иделски владения(Предкавказието, Поволжието, Сибир и Казахстан) и веднага се провъзгласява за Каган(император) на българите, а своята безкрайна империя нарича - Велика България. "Джагфар тарихи" е съхранила малко известното шаманско име на Курбат - "Магула"- "Син(ула) на Вълка(маг,мек)". Но именно това шаманско име на Курбата ни позволи да установим, че той бил възпят в киевските былини(народни сказания, епоси, в песенен вид, Б.А.) под името "Микула Селянинович". Шаманското "Магула" сакланите-християни лесно превърнали в "Микула", а титлата "Шахрияр"`по български тази дума означава не само "патриций", но и "гражданин", "живеещ оседло"!). В същата былина Юрган е възпят под името "Вольга"(изкривена дума от "Волхв" - "Вълшебник" - нали Юрган(Бюрган) по български означава - "вълшебник")."
(...)  
"...Това бил много могъщ цар, обичащ мира, реда и градския(уседналия) живот... Освен Бащу той построил Иске Банджа, Балън или Баланджер, Шъгар, Саркел, Истян ... Величието и мъдростта му напомняли за Тук(Атила), но от всички занятия най-много обичал търговията и не се срамувал лично да отива до приближаващите кораби от Рум(Византия) и да проверява докараната стока. По целия Бури чай(Днепър) той разположил митнически станции и платени превози, които му докарвали големи доходи.
Във всичко това, по-късно кан Алмъш Джафар(цар на Волжка България от 895 до 925 г., и живял преди това в Киев и Караджар - Чернигов) се стараел да му подражава...

Заради безопасността на плаването... Курбат сам преминал с кораб по реката Буричай(Днепър) и дал на всеки днепровски ган(праг) особено название...
На първия след Киев праг, казват, наредил да дадат името - Котраг - в чест на любимия си син Котраг, на другия - Кубер - в чест на приемния си син, третия - Гулям Сюри, което означава "Пролетни поминки" и "Шум", четвъртия - Юлбарис или Леу, което означава "Заплашителен", "Чудовищен", петия - Азбарган, което означанва "Отличен стрелец", в чест на сина му Азбаруга(Аспарух), шестият - Кугюнчан, в чест на жена си, седмият - Айяр, което означава "Алчен", "Ненаситен", осмия - Лиманган или Балънган, което означава "Праг на Залива", деветия - Илятбир("Владетел на благоденстваща страна", титулното име на най-големия си син, десетия - Лачин, в чест на другия си приемен син, единадесетия - Давълган, което означава "Бурен праг", дванадесетия - Кермек, в чест на кан Кермек, който основал Булгарския бейлик... Острова в Буричай към който доплували след преодоляването на тези прагове, Курбат нарекъл - Бюрган, в чест на вуйчо си Телес, но народа започнал да го нарича Курдизе или Хордизе(днешния Хортица Б.А.) - "Ставка-лагер на Курбат".

На остров Хордизе била поставена митница. Прага зад този остров нарекъл Билиг - в чест на любимия син на Бюргана. Когато всичко това било свършено, Курбат слязъл на брега и забил там своето знаме с тризъбец на върха на дръжката.. Обикновените саклани(славяни) и анчийци(анти) много го обичали и го наричали Хур("Хорь", "Хорив") и Мегулы("Микула")..."
(...)  
"...Курбат умрял, както съобщава "Джагфар тарихи", през 653 г.:
"Малко преди неговата смърт, - пише българският летописец,- Велика България отново я нападнали хазарите, и той изпратил на своите синове стрели(стрелата била знак за война, задължаваща феодала да дойде при владетеля с войска), за да съберат войска... Когато синовете се събрали, каган Курбат им обявил, че чувства приближаването на смъртта си, и че оставя властта на най-големия син и съуправител: Бат Боян. След това казал да му дадат стрелите и като ги събрал в сноп..., казал, че докато стрелите са заедно, те не могат да бъдат прекършени, а по-отделно лесно се чупят - стрела след стрела. "Затова дръжте се заедно, и тогава никой няма да може да ви победи" - завещал Курбат на синовете си".
 
Когато Кюнграт починал, синовете му вече препускали към Шир(р.Дон), към който се приближавали враговете. Котраг, който останал с баща си успял да извика за погребението само Бат-Бояна, който не бил се отдалечил много. По молба на най-малкия син, Курбата го погребали във владенията на Котраг. Хр.Т.Бемберски прави важна забележка, Кубрат не бил погребан по християнски, а по старинния български обичай, което доказва, че той не е бил християнин. В гроба на царя, по традиция, били сложени всичките му съкровища - нали за човека, смятали българите, трябва да се съди не по размера на оставените от него богатства на този свят, а по количеството негови добри дела!"...  

От тук:
http://atil.blog.bg/history/2015/02/06/ukrainskata-troia-drevnite-bylgari-velika-bylgariia-kan-kurb.1336156    

За завещанието му към синовете пишат и византийските хронисти.
Теофан Изповедник:  

"Той оставил петима синове и им завещал по никакъв начин да не се отделят един от друг и да живеят заедно, за да владеят навсякъде  и да не робуват на друг народ..."  

Пак същия хронист дава сведения за смъртта на Кубрат:  

"През годините на император Константин(Констанс II), който управлявал на запад, Кробат(Кубрат), господарят на казаната България и на котрагите, завършил живота си..."  

Византийският император Констанс II(един от синовете на Ираклий)642-668 в края на своя живот се премества в гр.Сиракуза на остров Сицилия и оттук управлява империята. Смъртта на Кубрат съвпада с този период, през който императорът действително "управлявал на запад".


Разпада ли се Стара Велика България?  

И стигаме до най-интересното място, където историците упорито пишат за "разпадане" на Стара Велика България, пропускайки съзнателно през цялото време първата дума "Стара". Те пишат за разпадане а хронистите не пишат...
Цитират всякакви хроники, и обясняват разпадането а пък никой хронист не ще да им угоди и не пише за разпадане..?!

Да видим пак Теофан Изповедник, който доста е писал за различни периоди от историята на България и на няколко места има пропуски в подробностите, които ние с помоща на българските автори и тук ще поправим.  

"Малко време след неговата смърт петте му синове се разделили и се отдалечили един от друг с тази част на народа, която всеки един от тях имал под своя власт. И първият син наречен Батбаян(Боян), спазил нареждането на баща си и останал в земите на прадедите си и досега, а вторият, неговият брат наречен Котраг, преминал река Танаис(Дон) и се заселил срещу първия брат. Четвъртият пък и петият, като прехвърлили р.Истър, наречена още Дунав, единият останал там, в аварска Панония, подвластен на хагана на аварите заедно с войската си, а другият стигнал до Пентапол в Равена(Италия) и се подчинил на царството на християните. Най-сетне третият от тях, наречен Аспарух, като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Дунава реки, и като завзел Оглос(Онгъла), заселил се между него и онези реки, защото забелязал, че мястото е защитено и мъчнопревземаемо от всяка страна: бидейки отпред блатисто, а от другите страни оградено кат овенец от реките, то давало голяма сигурност спрямо неприятели за отслабения от раздялата народ. А след като били разделени така на пет части и станали малобройни, излязъл големият народ на хазарите... и покорил цялата отвъдна земя, чак до Понтийското(Черно) море. И първият брат Батбаян, владетелят на Първата България, станал техен данъкоплатец и досега(IX в.) получават от него данък..."    


Най-напред тук се съобщава за разделяне а не за разпадане. Данък през 9-ти век никой не може да получи от разпадната държава. Византия също плащала данък на Дунавска Бългaрия, но никой не я брои за разпадната или за Черна Византия.. А като знаем екзотичните подробности относно този данък за хазарите става още по-интересно. Бат Баян сам си изпросил данъка, тъй като самоволно разгромил тенгрианските светилища в Кавказ за да угоди на новите си приятели християните там... Но кавказците се оплакали на хазарите, като им обещали да преминат към тях и хазарският каган усещайки се по-силен заставил Бат Боян да плаща наказателен данък и да се ожени за дъщеря му. По време на съвместни бойни действия срещу арабите данък не се плащало. По-късно усилилата се Черна България при Урус Айдар нищо не плащала на никого..

Другото интересно нещо в това съобщение на Теофан Изповедник е мястото, където се настанил Аспарух след разделянето. Нито е остров, нито блато ами се описва една обширна територия с център днешна Молдова през която минава р. Прут... Защитена от Днепър и Днестър от изток и север, от планините Карпати от запад и от блатата на Дунав и Прут от юг.

Но най-интересното в съобщението е за четвъртият и петият брат за които историците си правят най-обширни и свободни съчинения. Техните имена не се споменават, но историците ги дописват по свое усмотрение. И ако за Кубер са познали то петият брат остава и досега напълно неизвестен, защото няма нищо общо нито с Алцек, нито с Алциок. Всъщност Теофан Изподник и тук не е дописал подробностите.
Тези двама братя са същите "чичовци" за които се споменава в надписа до Мадарския конник. И двамата отиват в Панония. И двамата вдигат въстание и слизат в Македония седем пъти побеждавайки аварите и подпомагайки офанзивата на Аспарух. Защото и тримата са били на една страна в гражданската война, която избухнала три години след смъртта на Кубрат, и на тримата след това им се наложило да отстъпят на запад.
Петият син се казвал Лачин и наистина стигнал Пентапол в Равена и се подчинил на християнското царство като се покръстил, но след това!!


image


Това става след основаването на Дунавска България, чиято западна част Аспарух дал на братятата си Кубер и Лачин в качеството на тарханство(наследствено, автономно феодално владение). По това време от Италия дошли пратеници от тамошните българи при Кубер и Лачин с молба някой от тях да им стане княз. Техният бил починал без да остави мъжки наследници. Лачин се съгласил веднага, тъй като бил огорчен, че славянската княгиня в която бил влюбен предпочела брат му. Така той заминал за Италия а много по-късно един негов потомък посланик на Ватикана във Византия пътувал с едно пратеничество на Петър Делян до Волжка България...  

За Алцек си заслужава отделна публикация, но неговото време е около 630 година и хората му били подчинени на аварския каганат а не на Кубрат.

Накрая да видим и сведението за Бат Баян в "Именника":   "

Безмер три години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем(година на вола, трети месец).Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега."
 


Т.е. няма конен десант на тагадак от никъде, нито от Памир, нито от Алтай преди основаването на Дунавска България или на Стара Велика България. Хунската българска династия управлява в Европа 515 години, преди нейни представители да почнат да управляват отсам Дунава.


image

Примерна и динамична карта на Стара Велика(Черна) България в средата на 9-ти век








Гласувай:
11
0



1. atil - Някой сигурно ще си зaдaде въпросa: ...
28.03 01:32
Някой сигурно ще си зaдaде въпросa: "Aми щом не се рaзпaдa кaкво се случвa с тaзи държaвa по-късно? Кaкво стaвa с нaселението и?"
Зa тези събития се рaзкaзвa в първите публикaции тук в блогa. "Кaрa Булгaрския период нa бългaрскaтa държaвa", Окончaтелно рaзделяне нa Кaрa Булгaрскaтa държaвa" и т.н.
Тaзи държaвa към крaя нa 9-ти век сaмa се рaзделя окончaтелно нa две отделни суверенни държaви. Процесите зaпочвaт към 860 г. когaто кaн Aлмъш Джaфaр приемa ислямa зaедно с обкръжението си и влизa в противоречие с брaт си Лaчин и неговото тенгриaнско обкръжение. Слaвянското мнозинство в рaйонa нa столицaтa Киев подкрепяло тенгриaнскaтa върхушкa. След еднa рaзпрa, когaто киевляни не го пускaт в грaдa преди дa решaл спорa с брaт си, той решaвa дa премести столицaтa в източния мюсюлмaнски грaд нa Волгa, грaд Болгaр. Основaн по-рaно от бежaнци мюсюлмaни от хaзaрското вече Предкaвкaзие. Въпреки че рaзбил брaт си и остaнaл влaдетел.
Облaсттa нa Киев и зaпaдните земи нa десния бряг нa Днепър били обявени зa отделно aвтономно кaрa булгaрско, уруско княжество. Източните земи нa днешнa Укрaйнa зa друго. С Aлмъш Джaфaр зaминaли нa изток всички мюсюлмaни. В бившия политически уруски, кaрaбулгaрски център(днешнa Укрaйнa) остaнaли две големи бългaрски тенгриaнски родово-племенни групировки. Нa зaпaд - берендеите. A нa изток - ковуите. Именно третият рaзгромен по-рaно син нa Г.Джилки, Угер Лaчин(Игор Рюрикович) при подкрепaтa нa тези групировки и нa слaвянските князе обявявa новa държaвa в Зaпaдното уруско aвтономно княжество. Отнaчaло Урус Булгaр, по-късно остaвa сaмо Урус - Русь. Източните територии нa днешнa Укрaйнa зaпaзвaт aвтономиятa си но под влaсттa нa г.Болгaр. По-същото време Aлмъш Джaфaр обявявa също новa, но мюсюлмaнскa държaвa Aк Булгaр, нaричaнa по-късно Волжкa Бългaрия.
Окончaтелнaтa юридическa смърт нa Стaрa Великa Бългaрия нaстъпвa през 922 г. Нa нейно място възниквaт Русия и Волжкa Бългaрия.
цитирай
2. atil - През 10-13 век, териториятa нa &...
28.03 01:50
През 10-13 век, териториятa нa "Волжкa Бългaрия", която дaлеч не е сaмо Волжкa е по-голямa от териториятa нa Русия. Сaмите руски княжествa плaщaт дaнък веднъж нa Киев, друг път нa г.Болгaр. Противоборството и борбaтa зa влияние и нaдмощие стaвa необрaтимa след покръствaнето нa Русия. Бългaрските групировки нa зaпaд - ковуите и берендеите се покръствaт и по-късно влизaт в състaвa нa зaпорожското кaзaчество и нa укрaинския нaрод. По-подобен нaчин и редицa степни племенa, кумaни, печенеги, кръстейки се или приемaйки ислямa стaвaли грaждaни нa Русия или Волжкa Бългaрия. Тaкa нa мястото нa голямaтa донскa кумaнскa ордa възниквa пък донското кaзaчество.
След монголо-тaтaрското нaшествие нещaтa се обръщaт. Русия зaпочвa дa се въздигa и обединявa около Московско-Сузaлското княжество, чиито князе също произлизaли от Киев. A Булгaрия обрaтното зaпочвa дa отслaбвa. Към 15-16 век в противостоянието, зaпочнaло още през 10 век, зaпочвa дa нaдделявa Русия. Нa Булгaрия попречили рaзбойническите тaтaрски нaпaдения от Злaтнaтa ордa, които я отслaбили и междуособиците между Aшрaфидите и Aзaновичите, които зaпочнaли още през 13- ти век и продължили до последно. В крaйнa сметкa към 1582 г.Булгaрия престaнaлa дa съществувa и нейнaтa последнa столицa г. Уфa билa присъединенa към Русия.
цитирай
3. dobrodan - Браво!
28.03 11:47
Точно и вярно.
цитирай
4. bven - Материал за учениците в училищата, както и за родителите им!
30.03 09:05
Поздрави!
цитирай
5. atil - Благодаря bven, мисля че става, а ...
30.03 13:40
Благодаря bven, мисля че става, а темата е така да се каже с "фундаментално значение"... И е отворена, има още неща за откриване и намиране.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3992941
Постинги: 525
Коментари: 2457
Гласове: 3116
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031