Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2019 19:27 - Златообилна Микена
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 2893 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 10.04.2019 20:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Това на практика е продължението на публикацията - Легенда ли е Приамовият град(Троя)?.  - http://atil.blog.bg/history/2019/04/10/.953368  

Но сведенията за тях си имат Предизвестие:

"... В средата на 2-рото хилядолетие пр. Христа земетресение вулканична пепел и гигантски вълни, предизвикани от катастрофалното изригване на вулкана на о-в Фера/близо до Кипър/, погубили по-голямата част от булгаро-крешското население на Креш-Крит. Тази катастрофа влязла в световната история като мита за ”гибелта на Атлантида”. Атряч-Троя, като част от Критското царство, се обявил за негов наследник и провъзгласили собственно Атрячко/Троянско/царство.
Но булгарите-агатари/които гърците наричали ”ахейци” или „аргивци” т. е. ”уралци”/ завоювали Макан/Микена/, отслабените Крит и Кипър, и основали собственно Микенско или Аргоско царство. Атрячските/Троянски/ булгари, чиято царска династия била основана още от булгарите-теберци, се опитали да спрат експанзията на микенските булгари-ахейците, но около 1200 г.  пр. Христа те превзели и разгромили Атряч-Троя.

Примерно по същото време те завладели територията на 
Хетското царство и атакували Египет/където ги наричали ”морските народи”/ и Балистан."...


От тук:
 http://atil.blog.bg/history/2011/05/21/nai-drevnata-istoriia-na-trizybeca.751384


Златообилна Микена


Мечтите на малкия Хайрих Шлиман не свършили с откриването на Троя. Някога той беше мечтал да намери града на Агамемнон - "златообилната Микена".
Така Омир наричаше Микена в своите поеми.

Окрилен от успеха си от намирането на Троя, Шлиман се озовава в Пелопонес. Не е необходимо да търси мястото, където се е намирала Микена. В севоизточния край на Арголида и до ден днешен могат да се видят мрачните стени на Агамемновата крепост. Всред голите възвишения, където тук-таме стърчи по някое маслиново клонче, се издигат останките на необикновенна каменна стена. Изградена е от грамадни, грубо одялани блокове, прилепени един до друг без никаква спойка. Градена е сякаш не от хора, а от великани. Така мислели и старите гърци, които я наричали "циклопска"( спомнете си друг аналог на подобна технология на каменен градеж...). Не великани, а великанският труд на роби е изградил някога тези стени.
Три огромни блока, разположени във вид на буквата "П", образуват портата на някогашния град. Над нея, върху почти триъгълна плоча е изобразен олтар с колона, а от двете му страни две лъвици са се изправили, положили върху олтара предните си лапи. Това е "Лъвската порта" на някогашната Микена - града на цар Агамемнон.

image

Лъвската порта в Микена


През нея е преминал той, когато е потеглил със своите ахейци срещу Троя. През нея е влязъл в Микена, когато след десетгодишната война се е върнал като победител, но не за щастлив мирен живот, а за жестока и коварна смърт. Егист и жената на Агамемнон Клитемнестра(имената и топонимията са предадени чрез гръцката транскрипция и записване, в оригинал са имали по-различно произнасяне...) са дочакали тук победителя със злокобен план. Клитемнестра сама убива Агамемнон, убити били и неговите приближени. Според преданието гробовете им се намират тук, в Микена. И точно тези гробове шлиман е решил да открие.

Правилно тълкувайки някои антични текстове и воден от безпогрешната си интуиция, Шлиман почва да търси гроба на Агамемнон не вън от града, в куполните гробници, които се намират наоколо(древнобулгарски погребален ритуал а не гръцки или египетски) и са отдавна ограбени, а вътре в самия град. През 1876 г. Шлиман започва да копае н аняколко метра от "Лъвската порта", там, където някога се е намирал площадът на Микена. Работата била огромна. Трябвало да се отстранят хиляди тонове пръст и камъни, докато се стигне нивото на някогашния площад. Но Шлиман, както винаги е упорит и последователен. И начинанието му се увенчава с успех - огромен, неочакван, смайващ.
Той открива пет гробници-шахти, в които има толкова много злато и златни предмети, че "златообилната" Омирова Микена дейсвително оправдава името си! Главите на погребаните са покрити със златни маски(древнобулгарски царски ритуал описан в "Сказание за дъщерята на Шана"), гърдитте им са покрити със златни брони, богато украсени с орнаменти. Край тях лежат ножове, мечове, щитове, а също и златни и сребърни съдове и чаши. Погребаните жени имат на главите си златни диадеми, а до тях са поставени златни и сребърни кутийки, пълни с накити. Дрехите им някога са били покрити със стотици пластинки от злато, по които са гравирани пчели, риби, рози и спирали. Върху големите закриващи тялото на боеца щитове са гравирани най-различни сцени, също както от оръжието на Ахил, описано от Омир.

image

Златното съкровище от Микена


Тук имало много пръстени с различни скъпоценни и полускъпоценни камъни. Върху тях ръката на изкусни майстори е гравирала миниатюрни женски фигурки, така дребни, че трябва да се гледат с увеличително стъкло(спомнете си едно от последните открития в Плиска, където има инкрустирани миниатюрни фигурки и знаци от злато в стъкло...).

image

Едно от последните големи открития в Плиска, което хвърли в смут и недоумение не само публиката , но професионалните археолози. Те дори нарекоха фигурите "странни" и не ги припознаха като българи, въпреки "потурите-гащи", прическите и излъчването им. Та това се вписва много удачно към "недоумяващия" цитат по-горе, нещо повече, читателят може да види символа на Плиска - пентаграма най-долу на малкото изображение...!
От тук: http://atil.blog.bg/history/2013/08/10/istoriia-na-dunavska-bylgariia-pyrvo-bylgarsko-carstvo-pyrva.1138373


Това са почти същите елегантни дами, които виждаме в Критските дворци с изкусни фризури, дълбоко деколтирани рокли, тънки талии и широки поли. Всички съкровища, които намери Шлиман в Микена, сега се намират в Атинския музей.


image

Приликите в архитектурата, вида и стила на микенските сгради с този на гробницата в Свещари(Разградско) например не е случайна. А като се има предвид, че заселванията и влиянията вървят от север на юг а не обратното, доста странни са разсъжденията за "гръцко влияние" в българските земи. Затова пък сведенията от булгарските летописи се потвърждават навсякъде и по всеки повод...!


Поради редица съвпадения Шлиман бил убеден, че открил гроба на убития Агамемнон и неговите близки и развълнуван до сълзи телеграфира на гръцкия крал: "Видях Агамемнон в лицето!". Та тук е дори чашата, която Омир описва:

"Тя чудна чаша постави;
Нелид я беше донесъл,
със златни гвоздеи по края;
тя имаше четири дръжки,
в края на всяка с по два гълъба златни,
зрънца те сякаш кълвяхя..."

Тук обаче Хайрих Шлиман беше сгрешил. Той н ебеше видял Агамемнон, а микенски първенци, може би царско семейство, което е било 400 години по-старо от него. Щастлививецът археолог беше открил гробници, датиращи не от времето на Агамемнон - XII в. пр.н.е., а от XVI в. пр.н.е., от времето, когато Дедал построил двореца в Крит и в Пелопонес цъфтяла една непозната дотогава и на Шлиман, и на учените култура. Шлиман бил намерил първите находки на т.нар. критско-микенска култура, която Евънз потвърди по-късно с разкопките на остров Крит.

Шлиман остана до края на живота си убеден, че е открил "гроба на Агамемнон". И той, подобно на Христофор Колумб, който до края на живота си мислеше, че е открил път за Индия, а не един нов континент, не дооцени огромната стойност на своитте открития. Той беше открил една неподозирана дотогава култура(негръцка), цъфтяла почти 400 години преди епохата, към която принадлежат Омировите песни. Шлиман, гениалният археолог-самоук, беше открил онази висока култура, която пришълците-гръцки племена са заварили в басейна на Средиземно море и която до голяма степен обяснява техния бърз материален и културен възход.


image

Дворецът в Кносос, на остров Крит


Гърците бяха само ученици на онези, които бяха изградили приказния дворец на цар Минос на остров Крит.



Източници: 
1. Искри от древността, изд. Народна просвета, 1973, роф. Хр.М.Данов, Милка Манова-Янакиева
2. Сборник с волжко-български летописи "Джагфар тарихы", т. 3, изд. Болгар иле, 1997 , Казан.


От поредицата - Огнища на древни култури: http://blog.bg/theme.php?theme=140276
 



Гласувай:
6



1. dobrodan - Не е лесна работа
12.04.2019 21:45
да убедиш хората, ако те не искат да се убедят сами. Така е устроен човекът; вярва в това, което му допада. Продължавай, Атил. Винаги нещо ново...
цитирай
2. atil - Доказателства излязоха много, а ...
12.04.2019 23:56
Доказателства излязоха много, а други са били през цялото пред очите ни. Гробниците, маските, маската на Агамемнон е с древнобългарски черти, самият произход на гробниците и маските се оказа древнобългарски от Евразийската степ.
И днес в Гърция и Средиземноморието има жива и древна критско- микенска топонимия, която не е гръцка а древнобългарска. И т.н. и т.н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648489
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031