Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2019 19:28 - Пуруша - 2
Автор: kabulivarna5 Категория: История   
Прочетен: 522 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.05.2019 20:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Димитър Атанасов - КАБУЛИ

ПУРУША

258 къси приказки,

разкази,притчи

и мисли за човека

книга втора ______________________________

 

 

 

Не допускай никакво насилие над себе си – откъдето и да иде то, от цар или бог, от меч или слово, дори когато е от обич“.

Стефан Цанев – “Процесът срещу богомилите.„

 

ПАЗЕТЕ СИ НЕРВИТЕ!

ТЕ СА СИ ЛИЧНО ВАШИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Варна

2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1- Цената

 

Отишъл внукът при дядо си разплакан и натъжен.

- Какво стана, момчето ми, че си така си мрачен? - попитал дядото:

- Дядо, татко ми натяква, че за нищо не ставам и няма да мога да се оженя, защото не умея нищо.

- А какво те кара да мислиш, че баща ти, че е разбрал, че за нищо не ставаш?

- Ами отивам с него на строежите. Кара ме да зидам, ама след мен стените стават криви и той ми се кара.

- А друго карат ли те да правиш? - попитал отново дядото.

- Майка ме кара да садя домати в градината, ама нещо пак не се получава, защото…

- А знаеш ли да четеш?

- Знам бе, дядо, как да не знам. Нали…

- Добре, добре - отново го прекъснал дядо му.. - Сега слушай какво ще ти кажа и по-

кажа! Бръкни в сандъка най-отдолу! В една кърпа има завит пръстен, който е сватбен. Купих го за баба ти - Бог да я прости! - когато се вземахме преди много, много години… Така! Сега иди при сарафите на пазара, попитай ги колко струва и си ела.

Взел златния пръстен с диамант и отишъл при сарафите. Гледали пръстена, гледали момчето и го оценили за пет жълтици.

Върнал се внукът при дядо си.

- Даваха ми пет жълтици за него, дядо.

- Добре, добре! Сега си иди при златаря, стария арменец, че и той да го види.

- От къде го имаш този пръстен, момче? - попитал златаря.

- Дядо ми го даде. Каза да ми кажеш колко струва.

- Момче, този пръстен на времето аз го правих, за сватбата на дядо ти! - извикал радостен и развълнуван старият бижутер. - Как е със здравето дядо ти? Какво иска той?

- Нищо, нищо! Само да му разбере цената.

- Момче, този пръстен, с диаманта, струва 50 жълтици.

- 50 жълтици! Това са много пари!

- Да, момче, много са, но красотата също струва пари. Хайде, носи много здраве на дядо си.

- Дядо, пръстена, който си купил на баба, струва 50 жълтици! - казал развълнуван младежът.

- Да, моето момче, знам, толкова струва, но сарафите от навика си да лъжат, не казаха истинската му цена. Една скъпа вещ, като този пръстен, и един младеж, като теб, могат да бъдат оценени само от знаещ, мъдър и честен човек, какъвто е старият златар, а не от бъбривци, вечно заядливи и вечно ядосани, каквито са са-рафите. Ти си пръстена, а бижутера е истината. Кажи на баща си да не бъде като сарафите!

2 - Целта и пречките

 

- Дядо, защо винаги трябва да се боря със странични трудности, когато реша да постигна нещо?

- Това, което ти наричаш трудности, са част от целта, към която се стремиш. Не им обръщай внимание и целта ще получи по-ясен образ и съдържание.Не се бори с не-ща, които са даденост и не можеш да промениш.

Помниш ли когато баба ти почина - Бог да я прости? - Беше хубав и ясен слънчев ден, когато ти се обадих по телефона, че тя иска да те види за последно. И ти тръгна веднага за село, само по риза. По пътя те настигна летния дъжд, но ти пак дойде, мок-ър до кости. Не се върна обратно, защото заваля дъждът, а продължи напред, защото имаше една цел - да свариш баба си все още жива. Ти не се бори с дъжда, защото не можеш да се бориш с времето - просто го прие като страничен елемент по пътя ти към нас.

Слушай момчето ми, нито облаците се появиха на небето, за да ти попречат да дой-деш; нито дъжда се изсипа нарочно. Има неща, които не зависят от нас, защото са

просто непроменими през целия ни съзнателен живот. Ние трябвя да ги възприемаме като дадености, когато почваме да решаваме проблемите си. Но за това е нужно и да

ги предвиждаме, за да не ни изненадат, защото борбата с тях е загуба на ценно време

1

 

 

по пътя към постигането на целите.

А за да се чувстваш и необходим, както на семейството си, така и на хората, винаги си избирай постижими цели, защото с непостижимите се борят или идеалистите, или кандидатите за затвора.

 

3 - Новото начало

 

Живял нявга много богат човек, който притежавал мелници и мандри; стада от овце и крави; ниви и пасбища. Как се е сдобил с това имане, никой не знаел. Богатият сто-панин бил добър човек - помагал на селяните и бил честен с тях.

Но за нещастие единственият му син бил пияница и прахосник.

- Синко, не ме е страх от разгулния ти живот, защото той ще бъде до време. Страхувам се, че ти не носиш труда в сърцето си. Не цениш това, на което ще станеш стопанин в деня на смъртта ми.

Не след дълго време дошъл денят, когато душата му литнала към отнъдното.

Синът взел да разпродава имотите и всичко пропивал по гуляи и леки жени.

Така било до деня, когато вече нямал какво да продава, а и парите му свършили. Тогава той разбрал, че никой не го е уважавал истински, а и доскорошните му познати по гуляи даже и не го поздравявали.

Безкрайно отчаян от немотията, решил да се обеси.

Търсейки въже, се качил на тавана. Там вече висяла готова примка, приготвена приживе от баща му. Сложил я на врата си и облян в сълзи, увиснал на въжето. Но о, чудо! Гредата се счупила и той тупнал уплашен до безкрайност, когато из нея взели да се сипят жълтици. На едно пожълтяло от времето листче било написано: „Сине, аз знаех, че ще стигнеш до тук!”

Още на следващия ден той взел да изкупува обратно продадените от него имоти.

Веднъж влязъл в кръчмата и си поръчал лимонада. Хората, които знаели що за пия-ница е, се учудили, защото очаквали той пак да го удари на пиене и разсипия.

- Не ме гледайте така! Герчо, пияницата, прахосника и разгулника се обеси преди четиридесет дни. Пия тази лимонада за мир на душата му. Аз съм Но-вия Герчо! - казал той на смаяните и си излязъл.

 

4 - Силата на волята

 

В градчето, което било до сами брега на морето, живеел собственик на малкък ресторант, известен със своята добрина и отзивчивост. Бил уважаван от всичките му жители, но малко от тях знаели за тъмното му минало на престъпник. Един от тези, които знаели това, било момчето на неговия помощник.

Един ден, воден от младежкото си любопитство, той решил да заговори собственика за това.

Пристъпил плахо към него и започнал с треперещ от смут глас:

- Господине, може ли да ви задам един въпрос, след което очаквам или да ме изгоните и да уволните баща ми от работа, или да ми отговорите.

- Питай, момче! Няма неудобни въпроси. Има лъжливи отговори.

И бившият престъпник повел разговор с младежа. Разказал му за своя живот, изпълнен с нередности, побоища и грях.

- Не съм герой, момче, въпреки че беше много трудно да напусна лошият път, който ме отведе в затвора за години, и да се кача на добрия, който ме доведе тук, в това чудесно градче, на брега на морето. Това стана благодарение на светлината в разума ми и волята да удържа на изкушението на един охолен живот, лишен от човешка радо-ст.

Ето, аз имам това ресторантче, имам баща ти, имам теб и десетки познати, които ме уважават истински, за разлика от онези години, когато получавах уважение заради

страха, който излъчвах. Злото винаги може да бъде победено ако истински жела- еш да се радваш на свободата си и красивите неща в живота. Благодаря ти за разговора, младежо и дано съм ти помогнал с нещо!

- И аз ви благодаря за мъдрите думи, господине! - отговорил силно развълнуван младежът.

2

 

5 - Пияната слава

 

Номинираха го и го наградиха. Не можеше да откъсне поглед от статуетката. Да, най-накрая беше пръв. След толкова труд и влачене по сцените, разбраха, че той е уникален.

След частта под прожекторите реши да се прибере пеша и отказа на всички предло-жения за по-нанатъшното продължение на веселата част. Искаше да остане със себе си и да се напие сам, със себе си.

Влезе в първия денонощен магазин и си купи бутилка скъп алкохол. Продавачите - мъж и жена - въобще не му обърнаха внимание. Това го потресе до дъното на артистичната му душа.

Отвори бутилката и вървейки взе да пие от нея, говорейки си:

- А бе, тези смотаняци не се ли интересуват от музика? Нямат ли телевизия, че да знаят днес кой беше награден? Пачи! Наврели са глави в задниците си и не ги интере-сува нищо! Аз съм много известен, много съм популярен и съм много талантлрив. А тия, от магазина, въобще не вдянаха кой стои пред тях! В друга страна щях да си развинтя ръката да раздавам автографи, а тия, двамата ме гледаха като телета! Майната им!

Без да се усети, той вървеше по средата на пътя. Отзад се чу клаксон, псувня и ед-но: 

- Ей, смотан самоубиец! Ти в час ли си бе! Пияндурник!

- Ще си правя каквото си искам! Идиот скапан!  Ако искам, ще се изходя на пътя! Ти знаеш ли кой съм аз бе, льольо? Ще си правя каквото си искам! Аз съм артист и никой не е в състояние да ми каже какво да правя и въобще не ми пука на оная работа! Та-кива, като мен, правят каквото си...

В болничната морга беше  докаран трупа на този, който се имаше за уникален. Бе-ше мъртвешки целунат от Славата и нейната статуетка.

На погребението бяха само двама - трупът му и неговият ковчег.

Статуетката беше изчезнала. Както и Славата.

 

6 – Смъртта

 

Адютантът на генерала бил възхитен от спокойствието му преди битките. Още повече, че това спокойствие не го напускало и по време на боя.

След едно сражение, преди лягане, той заговорил генерала:

- Господин генерал, аз съм възхитен не от вашата смелост по време на всяка битка, а от вашето спокойстве по време на битките. Нима не чувствате страх от смъртта, господин генерал?

- Този, който ти каже, че не изпитва страх, знай, че лъже. Само безумците са безстрашни, а аз не съм безумец.

- О, не, господин генерал, аз съвсем не исках...

- Да, питаш ме дали изпитвам страх от смъртта. Всички ние, рано или късно ще умрем, адютанте. Раждането и смъртта са двете най-важни събития в живота на човек, въпреки че той не може да участва в тях съзнателно и доброволно. Е, изключвам самоубийците, попаднали в капана на необяснимото.

Пред смъртта всички сме равни, младежо, и твоят живот не е по-малко ценен от моя.

Изхождайки от личното си убеждение за някого, ние сме измислили термините “доб-

ра смърт” и „лоша смърт”, въпреки че тези определения да са лишени от истински смисъл, защото смъртта е една.

Но моето спокойствие произлиза от желанието ми аз да умра от „добрата смърт”, с чувството за добре изпълнен дълг пред народ и Родина.

 

7 – Врабчето

 

По новия и широк асфалтов път постоянно се организирали”надбягвания” между мотористи. Грохотът от бясно пропускащите машини сковавал от страх животинките в

гората, които живеели в постоянен стрес. Зайците спрели да ходят на гости отатък

3

 

 

 

пътя. Сърните напуснали изплашени гората и се заселили в друга. Гълъбите спрели да свиват гнезда. Въобще в гората животът се превърнал в постоянен ад.

Един ден и врабчето било застигнато от нещастието - майка му и баща му били пре-мазани от препускащите мотористи. Тогава то решило да сложи край на лудостта по пътя.

Заело позиция накрайпътно дърво и зачакало. И когато дочуло рева на приб-лижаващият се мотор, то се ударило в лицето на моториста, който за миг загубил упра-вление, което се оказало фатално.

На надгробната му плоча било написано: „Тук са погребани неразумния моторист и неговия убиец, Врабчето”.

Тъжно, нали? Ние, хората си мислим, че като нарушим жизненото пространство на другите около нас, ставаме техни господари.

Да, и едно тридесет грамово врабче е в състояние да отнеме живота ни, изпълнен с показност и неразумни действия.

 

8 Правосъдие

 

Трима младежи обрали селския дюкян, като откраднали ракията и суджука, като на-

били дюкянджията.

Биле заловени и отведени при кадията, който изслушал пострадалия с присъщата сериозност на хората, боравещи със законите.

- Елате утре и ще чуете моята присъда! - казал той на родителите на младежите.

Дошла вечерта и на вратата на къщата му се почукало. Отворил и видял бащата на един от крадците с печена пуйка и шише ракия в ръце.

- Ефенди, струва ми се, че масата ви за вечерята ви ще бъде по-щастлива ако тази печена пуйка и бутилка ракия са на нея - и ги подал.

Кадията ги взел, като му казал, че на път да е реши кой е виновника за кражбата и побоя.

Не след много време и втория баща почукал на вратата на кадията, носейки печено агне и две бутилки с ракия.

Кадията взел агнето и бутилките с ракия и казал, че вече почти е решил кой от три-мата младежи е виновен за кражбата от дюкяна.

За трети път се почукало на вратата на кадията. Когато отворил той видял третия баща да води кочле.

- Ефенди, аз и жена ми решихме, че това кочле ще стане един много хубав коч, чието място е във вашия двор. Не можах да ти донеса сливовица, че ръцете ми са заети, ама и това ще стане.

Кадията благодарил за трети път и казал на бащата, че вече напълно решил кой е виновния.

На сутринта тримата крадци и дюкянджията се явили пред кадията, за да чуят него-вото решение.

- Дюкянджио, ти защо не даде на тези младежи по една бутилка ракия и суджук за мезе, като ги знаеш, че са от най-уважаваните семейства в града. На сутринта те щяха

да ти ги платят. Нали бе, деца?

- Щяхме, щяхме, ефенди! Как нямаше да щем? - отговорили в хор бащите и майките на побойниците.

- Е, и аз да бях на мястото на тези момчурляци, и аз щях да си взема суджучец, за да отпия от добрата ракия, що я продаваш на хората. Сам си си виновен! Хайде сега, по живо, по здраво, че ме чака много работа... на софрата.

- Защо вашите момчета да са невинни, а аз да съм виновен?  - вайкал се дюкянджията.

- Защото кадията и този път отсъди в своя полза, човече! - се обадил даскал Стефчо.

9 - Най-скъпия подарък

 

Вървял възрастен и много беден старец по нагорещения асфалт към града. Краката му се наранили и надули от горещината. Пътят му - преди да влезе в град - минавал покрай богато и добре подредена къща.

4

 

 

Беднякът седнал да си отпочине от горещината и от болките в краката под сянката на дърво, точно срещу богатата къща. От прозореца го видял синът на Богатия, който бил изумен от това, как старецът се мъчил от две празни пластмасови бутилки да си направи кори, с които да стъпва по асфалта. Качил се в стаята си и взел от спестените си пари. Отишъл с колелото си до магазина и купил сандали. Върнал се обратно и видял стареца как се отдалечавал, „обут” с изрязаните пластмасови бутилки. Отишъл до него и го спрял.

- Дядо, може ли да се спреш?

- Какво искаш дете? - го попитал тихо старецът, а от очите му се стичала безмерна болка и тъга.

- Вземи - казало момченцето с развълнуван глас и подало кутията със сандалите.

Отворил старецът кутията и при вида на новите сандали от очите му рукнали сълзи.

- Бог да те благослови, мило дете! Това е най-скъпият подарък, който са ми правили до сега! - промълвил тихо той.

От среща бащата наблюдавал всичко, а сърцето му взело да тупти силно при вида на тази гледка.

- Мое дете, ти взе с отличен първия си изпит по човещина! - казал той и пре-гърнал силно момчето си.

10 Вълшебства

 

Дошла кризата и Човека останал без работа, като стотици хиляди други.

След като семейството му взело системно да гладува и мизерства, жена му го напуснала и отишла с децата им при родителите си, на село. Човекът останал сам в апартамента си и продължавал да живее мизерно, докато не бил изгонен и от него, поради неплащане на наема, тока, водата, телефона.

Сложил оскъдния си багаж в чантата и напуснал, пред очите на общинските служи-тели с плувнали в сълзи очи. Излязъл навън във ветровитата септемврийска утрин и видял на пейката, пред входа на блока, да седи самотен и неугледен мъж.

- Извинете господине, много съм гладен! Да ви се намира филийка хляб?

Човека извадил от чантата си останалите две филии хляб и дал едната на непознатия.

- Това имам, друже! Ето, виждаш ли ги тези? - показал той излизащите от входа общински служители - те ме изгониха от апартамента, в който ми се родиха децата и в който изживях най-щастливите си мигове. Сега и аз съм като теб, гладен бездомник  - и станал от пейката.

- Мога ли да дойда с теб? - попитал непознатия.

- Ами, ела!

Тръгнали двамата бездомници, а Човека взел да разправя за живота си, който се преобърнал наопаки, след като бил съкратен от предприятието, в което работил.

По пътя им, на друга пейка, видели жена да плаче.

- Какво е станало госпожо с вас? - попитал я Човека.

- Живея накрая на града, а си загубих едното левче за автобуса. Трябва да се при-бера пеша, а е далеч.

Човека бръкнал в джоба си и й подал последният си лев.

- Вземете и се прибирайте, че се задава дъжд - казал й той.

- Благодаря ви господине за добрината, която сторихте! - казала развълнувана же-

жената и поела към автобусната спирка.

Пътят им минавал през моста на канала, който пресичал града на две. На него момченце силно ридаело.

- Защо плачеш, детенце мило - попитал го Човека, галейки го по главата.

- Защото си изтървах мечето в канала, чичко - казало през сълзи то.

Човека бръкнал в чантата и изкарал от там детска играчка на едно от де-цата му и му я подал.

- Вземи я дете и се прибирай, че скоро ще завали дъжд, а майка ти ще се тревожи за теб.

Продължил пътя си Човека, придружаван от непознатия си спътник.

Навлезли в богатия квартал на града, когато заваляло дъжд.

Не след дълго непознатият казал:

- Пристигнахме! - и отворил входната врата на богато уредена къща. - Влез, влез,

5

 

 

че се намокрихме здравата! - поканил непознатия нашият човек, който замръзнал учу-ден от поканата.

Вратата на къщата се отворила и той видял жената, на която дал последният си лев за автобусен билет, и момченцето, на което подарил играчката на сина си.

Влязъл вътре и останал потресен от чутото и видяното:

- Аз съм стопанина на този дом, това е моята съпруга, а това момченце е внукът ми. Ти днес извърши три добрини на хора, които не познаваш: сподели последния си хляб, даде последния си лев и подари играчката на детето си. Твоите добрини са от сър-це и са присъщи на истинските човеци, защото светът е пълен с хора, а чо- веците са малко. Не заслужаваш участта си, както не я заслужават и стотиците хиляди като теб. Ти извърши три добрини и ще получиш три добрини: ще живееш при нас със семейството си; ще започнеш работа при мен и ще купиш на децата си всичко, което им е необходимо за едно щастливо детство.

Е, тази приказка е вълшебна, но нали и мечтите ни са винаги вълшебни.

 

11 – Удара

 

Това се случило отдавна и участниците в случката не са вече между живите.

Група от младежи трябвало да пресече трудно проходима местност. Всички от гру-пата били подготвени за прехода и с нужната екипировка. Смятало се, че водачът бил най-силния, най-смелия и най-издържливия от участниците в нея.

Отначало всичко било добре, но на третият ден от прехода студеният вятър и умората взели да си казват думата.

На седмият ден единият от участниците не издържал на физическото натоварване и умрял тихо и кротко в съня си.

Смъртта му нагнетила още повече напрежението. А и гладът взел да ги мъчи.

В началото на третата седмица най-тихият и скромният от оредялата група казал:

- Момчета, нека да не хабим сили напразно всичките. Аз се наемам да открия прав-илния път, който ще ни отведе на мястото на което трябва да отидем.

- Ти ли бе, ти ли ще ни спасиш? - развикал се водачът и го ударил.- Ти ли ще ни спасиш или гледаш да се спасиш сам, като избягаш! - продължавал да крещи водачът на групата.

Удареният станал, без да каже нищо и тръгнал.

На третият ден той успял да открие верният път - бил пратен спасителен екип за оста-налите живи, след близо месец борба с планината и природата.

- Къде е водачът? - попитали спасителите.

- Умря от нервна преумора - бил отговора.

Истината за смъртта на водача била разкрита миг преди да умре и последният учяст-ник в тази история. Той бил убит от брата на този, който се решил да открие пътя към спасението.

Поуката от тази история е следната: Миг преди да удариш някого, демонстри-райки безнаказната си сила, помисли колко силно удряш самия себе си.

 

12 – Елмаза

 

Вървял си в сумрака на настъпващата нощ Мъдреца. Уморен от дългия път решил да преспи навън, под едно дърво.

И тъкмо задрямал, когато силно побутване и тих, но стряскащ глас му казал да даде елмаза, който той по-рано бил намерил в гората.

- Добре, добре! - казал спокойно Мъдреца, бръкнал в торбата си и подал скъпоценния камък на среднощния нападател.

Взел камъка крадецът и изчезнал в нощта, а Мъдреца заспал спокойно, без никаква уплаха и никакви терзания.

Когато се събудил на сутринта, с учудване видял до себе си среднощния си посетител.

- Добро утро, човече! - поздравил той смутения мъдрец. - Цяла вечер не можах да заспя, като се мъчих да си обясня спокойствието ви, когато задигнах елмаза от вас. Не

можах! Връщам ви го, с една молба: научете ме да бъда спокоен и разумно да прием-

6

 

 

 

ам нещата от живота такива, каквито са - помолил се той на Мъдреца.

- Добре, елате с мен, но ще ви кажа, че трябва да забравите всяка съблазън - душевна и материална, защото съблазънта е вратата към Греха, която ти снощи отвори, а човешкият живот е много по-скъпоценен от всичко на земята.

И тръгнали по света Мъдреца и Крадеца

 

13 – Приятелството

(На Анели)

 

- Защо си натъжен, младежо?

Защо капят от очите ти сълзи?

Да не си се срещал със невежа?

Или в любовта не ти върви?

 

Младежът погледнал с тъжен поглед Учителя и тихо промълвил:

 

- Не мога да открия аз приятел,

на който да повярвам от сърце!

 

Учителят казал на младежа:

- Момче, има четири вида приятелство - и отворил врата на стая, в която на пода седели трима мъже.

- Този, който е с хляба в ръце, е като храната. Аз се нуждая всеки ден от него.

А този, с бялата престилка, е като лекарството. Когато ми е зле, той е с мен.

Виждаш ли го онзи, в ъгъла? Той е като болестта - сам ме търси, когато има проблеми пред него.

Учителят затворил вратата и прегърнал младежа, който казал:

- Но вие, учителю говорите за четири вида приятелство, а ми показахте само три!

- А, да! Има приятели като въздуха, без които не можеш нито за миг през живота си. Те са винаги до теб, макар и невидими.

 

14 – Силата

 

В селото живеел младеж, който притежавал голяма сила. И въпреки това от него странели другите негови връстници, понеже същият се държал арогантно и все търсил случаи да изтъкне колко е силен.

Един ден завалял голям дъжд и за беда каруцата, в която били баща му, майка му, жена му и двете му малки деца, затънала в прииждащата вода. Младежът, въпреки своята сила, не можел да я издърпа, а водата застрашително се покачвала и имало опасност да завлече семейството му.

Тогава той с голяма уплаха тръгнал да търси помощ от връстниците си, за да спаси семейството си.

Въпреки бурята, младежите излезли и с дружни усилия каруцата била издърпана от дълбокото.

Бащата на младежа казал на сина си:

- Синко, цялото село знае, че Бог те е надарил с голяма сила. Но днес цялото село видя, че ти си слаб без него. Ако не беше селото, ние щеше да се удавим и ти щеше да останеш сам в нерадостния си живот. Силата ти не струва нищо, без силата на селото!

От този ден нататък буйният и силен младеж се превърнал в кротко и послушно момче, готово да се притече на помощ на всеки нуждаещ се.

 

15 Вратата

 

...И се спрели пред тежката и масивна врата. Започнали да блъскат, бутат и чукат по нея, но никой не идвал да им отвори.

Мръквало се, а планинските вечери били студени, даже мразовити.

- Каква е тази дяволска врата, че не може да се отвори! Дали въобще има някой зад нея?

7

 

 

- Има! - чул се спокоен глас отвътре.

- Е, отворете тогава! - и започнали отново да блъскат по вратата. Но пак никой не им отворил.

В този момент се доближил стареца, който наблюдавал всичко това от страни, застанал до магарето си, натоварено с дърва.

- Почакайте, сега ще отворя вратата, която вие от час не можете.

Молим ви, добри хора, отворете вратата, защото се мръква, а и студът става нетърпим. Ние търсим подслон за тази вечер и Бог ни е свидетел, че не таим нищо омразно към вас.

И вратата се отворила за миг...

 

16 – Слепец

 

През горещото лято в една стая на болницата лежали двама болни. Леглото на единия от тях било до прозореца, който бил винаги отворен. На другия леглото било до стената. Поради заболяването си, същият по цял ден лежал на една страна и гле-дал само към стената.

- Със сигурност ще подлудея! Не виждам нищо! Стена и друго нищо! Направо ти завиждам, човече! По цял ден гледаш през прозорец и знаеш какво става навън!

- О, приятелю, аз ще ти разказвам всичко какво виждам и ти ще знаеш какво става навън.

Човекът до прозореца през деня неспирно разправял какво вижда и така гледащият към стената имал представа какво става навън.

Една сутрин гласът на разказващия бил замлъкнал.

- Къде е той?

- Изписаха го.

Гледащият към стената попитал с тъжен глас: - Кой ще ми разправя какво става

навън?

- Човече, та той е слепец!

Гледащият към стената заплакал:

- Боже, той е по-виждащ от всички нас, виждащите!

 

17 - Целувката

 

Живели нявга мъж и жена, които имали само едно дете - момченце. Расло момченцето свободно да си прави каквото ще, окриляно от безграничната любов на майка си. Бащата не харесвал това отношение на жена си към сина им, но майката изпадала в истерия, когато той искал да бъде по-строг с него.

Изтерзан от невъздържаното държание на сина си и невъзможността да го контролира, възпиран от майката, бащата починал, когато синът им бил вече на двадесет години.

След смъртта на баща си, синът взел още повече да върши неща, които нормалният разум не би позволил - пиел, биел се, крадял и даже изнасилил съседското момиче. Докато дойде най-тежкото престъпление - извършил убийство.

Бил осъден на смърт чрез обесване, на градския площад.

В деня на обесването му площада се изпълнил с народ, който се радвал, че най-накрая ще се отърват от него. Само майката седяла настрани мълчалива и свита в своята мъка - щели да бесят нейния единствен син.

- Какво е твоето последно желание?

- Да целуна майка си! - отговорил смъртникът.

Качила се майката при сина си, прегърнала го, заридала гласно и посегнала да цел-

уне за последно сина си. Синът й се навел и й отхапал езика.

Страшен вик от болка легнал над площада и ужасил смаяния народ, когато той изплюл езика на майка си от кървавата си уста.

- Проклета да си, докато си жива! Ти, със своята си "обич" ме направи престъ-пник и ненужен за света!

 

8

 

 

 

18 - Желанията

 

- О как искам да съм богат! - си помислил лежащия под сянката на дървото.

- Конкретизирай си искането! - се чул глас от висините.

Човекът уплашен се заогледал и помислил, че му се дочуло.

- Хайде, кажи в какво да се състои твоето богатство! Искай разумно и с мярка. Искай това, което ще ти е нужно за един достоен живот, лишен от бедност и борба за насъщ-ния. Но прекалиш ли, ще умреш!

- Кой си ти, за Бога? - попитал с треперещ глас човекът.

- Аз съм изпълнител на желания и не споменавай повече името на Бог, защото той няма никаква намеса в тази работа.

- Добре, добре! - съгласил се човекът. - Искам дворец.

И докато само си помислил, дворецът бил готов, с целия си блясък.

И заискал човекът всичко, каквото му било дошло наум.

Хората, които наблюдавали от страни, били уплашени от ставащото пред очите им. Бедното им село се превърнало в прекрасен царски парк, в който имало всичко, но на-шият човек не спирал с желанията си.

Минали много часове и умора налегнала човека. Най-накрая той се помолил:

- Уморих се и вече няма какво да си пожелая, защото аз имам всичко.

- Човече, ти много отдавна прекали! Всичко, което го поиска до сега, го поиска само за себе си. Виждаш ли бедните си съселяни от страни? Защо не поиска нещо и за тях?

- Прости ми, не се досетих!

- Ще умреш, според уговорката, защото твоите желания свършиха.

И в момента, в който гласът спрял, искащият човек умрял, лежащ в легло от злато и хранещ се в златни съдове.

 

ПОУКА: Желанията са като любимата ни храна, от която можем да ядем до пренасищане, което не е здравословно и животоподдържащо.

 

19 - Дядо Добри и Учения

 

Минавал Учения покрай Храма, където седял Дядо Добри. Изведнъж решил да започне разговор с живия светец на България.

- Здравей дядо Добре! - поздравил той стареца с библейската бяла брада.

- Здравейте, господине! - отвърнал дядо добри и замълчал.

- Аз съм Учения.

- Е, като си толкова учен, да ми разкажеш нещо за живота си. Става ли?

- Става, става!... Аз съм чел много книги, дядо Добре. Животът ми е преминал в четенето и писането на книги...

- А защо си ги чел и писал тези книги?

- Търся истината, старче! Истината за нас - кои сме, от къде идваме и къде отиваме. Аз знам, че мъдростта на хората е сбрана в книгите и затова много чета... Не пропус-кам срещи и семинари и много пъти съм влизал в спорове с други, които също търсят истината...

Разправял Учения за своите срещи и беседи и така се увлякъл, че забравил къде и пред кого се намира.

- Е, намерили я тази въдишка истина, професоре? - запитал го спокойно и тихо Све-теца.

- Не, дядо Добре, не съм я намерил, въпреки че я чувствам близко до мен.

- Можеш да я чувстваш до себе си, но никога няма да я хванеш с ръцете си, професоре. От твоята уста не чух думата "любов". А там, където я няма любовта я няма и истината, младо момче!

_______________

Добри Добрев (Светеца от Байлово) - (1914 - 2017)

 

 

9

 

20 - Градината

 

Колата на президента минала покрай стареца, който садял в малката си градинка с орехи.

Спрели и той отишъл до него.

- Добър ден, дядо!

- Добър ден, господине! - отвърнал старецът.

- Аз съм презинетът на страната, дядо.

- Е как така, господин президент, решихте да се спрете и разговаряте с мен?

- На колко си години, старче?

- На сто, господине, на сто. Преди седмица ги направих.

- Как ти е името?

- Добри ме викат, дядо Добри от Байлово.

- Защо на сто години садиш орехи, дядо Добре? Те ще дадат плод след няколко години.

- Виждаш ли ги тези двата ореха колко са големи? Първият го сади баща ми, когато аз бях младеж, вторият го садих аз, когато синът ми беше младеж.

Тези, преди нас, са садили, а ние им обираме плодовете. Ако ние днес не садим, а само изкореняваме, какви плодове ще обират след нас идващите поколения, господин президент?

21 - Съвети

 

- Учителю, постоянно се обвинявам за грешката, която допуснах.

- Слушай ме добре младежо какво ще ти кажа: Ти си постигнал сам победа над самия себе си, като си осъзнал, че си извършил грешка. Много от нас пропиляват живота си, превръщайки го в наниз от действителни и съдбоносни грешки.Те или нямат

смелостта да си ги признаят, или нямат вътрешния поглед, за да ги видят, или така искат да живеят, с мисълта, че са уникални и неповторими неудачници.

Младежо, няма никаква разлика между глупака с диплома и глупака без дипло-

ма. Но същественото различие между тях е, че глупакът с диплома може да ти трови живота всеки ден по всевъзможни начини, понеже той е облякън или с власт, или егото му е по-голямо по обем от Хеопсовата пирамида.

1 - Постъпил си така, като си мислил, че си прав, защото за много от дейностите, които извършваме, няма само един начин, който да се окаже най-добрия и най-правил-ния.

2 - Не живей с мисълта, че си извършил грешка, защото така правиш живота си на земята една безсмислена и истинска грешка. Не си го утежнявай! Мисли позитивно и грешката ще избледнее в съзнанието ти. Важното е да си си извадил поуки от нея, за да не я повториш през живота си никога повече, защото всички ние правим грешки, които са част от живота ни.

3 - Животът на земята колкото и да е тежък и несправедлив, е живот, защото е само веднъж. Безсмъртието на душата е наказание за нашето земно несъвършенство. Безсмъртните неща, които взимаме с нас след смъртта ни, не са за земния живот, защото са неразбираеми.

4 - И помни: най-важният човек за теб си ти. Никога не позволявай някой да те смени или подмени. Така ще превърнеш съществуването си в ад, който няма да има край до земният ти завършек.

 

22 - Парите и щастието

 

Живял някога мъж, който още от ранното си детство събирал всичко, което му се струвало, че може да бъде употребено отново. Домът и дворът му заприличали на огромен склад, в който имало всякакви неща, които бил намерил и взел от градското сметище. Хората и познатите му отначало се чудили на този негов навик, отдавайки го на факта, че той израснал сирак и в крайна бедност, което ги карало да възприемат тази негова странност за нормална, но в течение на годините взели да странят от него.

Мъжът живеел самотен, обграден от купища отпадъци. Дали му прозвището "Царя на боклука".

10

 

Но какво било тяхното учудване, когато един ден видели Царя на боклука облечен в костюм да влиза в ресторанта на града.

Още по-голямо било тяхното учудване, когато той взел да извозва отпадъците от дома си.

- Какво стана с теб, човече? - го запитал неговият добър приятел.

- Няма да крия от теб нищо, приятелю - казал Царя на боклука. - Преди пет вечери сънувах чуден сън, как един белобрад старец ми говори:

Човек през целия си живот мечтае да има толкова пари, които да му позволят да живее охолен живот, различен от този, на сивото му ежедневие. Обладан от тази мисъл, човек през целия си живот не може да види и разбере, че красотата на този живот не се крие само в парите. Огледай се и виж колко е пъстър и красив той. Отърси се от страха си на бедността, която те е накарала да не се радваш и смееш на тези неща, на които се радват и смеят всички около теб. Мечтите ти, с които всяка вечер заспиваш не струват само пари. Да, без пари също не се живее, но не всичко може да се купи с тях...“

Още дълго ми говори стареца в съня. Събудих се плувнал в пот и едва тогава пог-леднах с друг поглед на отпадъците, които бях събирал с годините, скован от страха на бедността.

На следващата вечер старецът отново се появи в съня ми, както и на по-следващата. Чудно е, че три вечери този старец ми даваше съвети и накрая ми каза, че ще ми помогне.

Отидох на сметището, както винаги и намерих ето тази торбичка, която беше пълна със златни монети, които сега са в моя джоб. Прибрах се у дома и плаках от радост и

незнание какво да правя с тях. Та аз не бях виждал пачка с банкноти, а сега джобът ми беше пълен със злато!

- Да, приятелю - въздъхнал приятелят му - и все пак щастието се купува с пари!.

- Но много ми се иска старецът да е винаги с мен, за да ми дава съвети, защото най-големият враг на човека са парите, без който не можем - казал Царя на боклука и се потупал по джоба.

 

23 - Хитър Петър и Настрадин Ходжа

(на Атанас Дечев)

 

Хитър Петър и Настрадин Ходжа били поканени на международно състезание по надлъгване, организирано от канибалите. Който не можел да излъже краля им, бивал изяждан. Но който успеел, го чакала невероятната награда от 30 килограма злато.

Е, въпреки страха да бъдат изядени, кандидати не липсвали.

Но се случила беда. И тъй като бедите в живота ни не идват сами, а винаги са най-малкото две, се случило така, че Настрадин Ходжа едва не си отрязал големият пръст на дясната ръка. Хитър Петър възкликнал:

- Ето, това е за добре!

Ходжата го погледнал сърдито и изсумтял:

- И това ми било комшия! - но запазил добрия тон, защото влизали в залата.

Да, но Хитър Петър взел, че се спънал по стъпалата и се изтърколил по тях, навяхвайки крака си и трябвало да пропусне първият ден от състезанието.

- Ето, това е за добре! - казал той усмихнат на ходжата, който бързал да влезе вътре.

Е, десетте състезатели трябвало да бъдат сварени и изядени, защото загубили над-лъгането с краля на канибалите. И когато касапите решили да приведат и Настрадин Ходжа във форма, удобна и приятна за ядене, забелязали, че пръстът му бил превър-зан. Отървал ножа, защото канибалите имали поверие да ядат само тези, които няма-ли по себе си никакви рани.

Излязъл навън Настрадин Ходжа и тъкмо щял да се помоли на Аллах, когато Хитър Петър му казал:

- Ходжа, не се моли на Аллах, а на пръста си, че го поряза. И видя ли, че поряз-

ването е на добре - спаси ти живота.

Да, но казали на краля, че представителят на България не взел участие и го извикал при себе си.

11

- Ние знаем, че сте си навехнали крака, но регламента си е регламент. Хайде, така ме излъжи, че да ти кажа Baik sekali "Браво!"(индонезийски). Инак има и за теб свободен казан!

- Няма какво да те лъжа! Ето, това злато си е моето!

Е, как е попаднало чак тук, а? - попитал с усмивка канибалът, който вече мислено си похапвал от бузите на Хитър Петър.

- Ти не си ли чул за ограбената банка КТБ? Ти не си ли чувал за ограбеното й злато? Ти не знаеш ли, че аз го бях дал на съхранение? Върни ми го тихо и кротко, че да не ти дойде на гости нашият главен секретар на МВР!

- Чакай, чакай, чакай! - изревал кралят на канибалите. - Ще ти дам аз на теб едно зла-то! Я го хванете този мошеник, измамник и лъжец...

Кралят на канибалите не довършил, защото се усетил, че бил излъган, но било вече късно - връчил първата награда на Хитър Петър.

- Ето, Ходжа, видя ли, че и моето падане по стъпалата е на добро!

ИЗВОД: Лъжата е част от нашия живот. Едни биват изядени от нея, а други - трупат богатство.

24 - Истината

 

- Учителю, защо много трудно ме разбират, когато отстоявам позициите си? Защо трябва толкова много слова за нещо, което е от пръв поглед ясно и разбираемо? Защо вие, учителю, винаги се съгласявате с думите : „Ще видим!” или „Ще разберем!”, като избягвате да влизате в спорове? Нали в спора се ражда истината, учителю?

Учителят бръкнал в чекмеджето, изкарал две тетрадки и казал:

- След една седмица излизате във ваканция. На една от тетрадките ще записваш всеки спор, когато си печелил, а на другата - когато си губил. Ще записваш и причините за загубата или за печалбата. Тетрадките ги носи винаги със себе си. След три месеца,

когато се видим отново, ще разберем защо трудно се разбираш опонентите си.

През цялата ваканция ученикът записвал всичко в тетрадките, както му бил казал учителя.

Когато започнали училище, той му ги предал.

От тетрадката за спечелените спорове били изписани само няколко листи, а за загубените - почти цялата тетрадка.

Учителят взел тетрадките и казал:

- След седмица ще ти ги върна.

Когато ги върнал, в тетрадката на загубените спорове пишело: „Най-голямата ни заблуда е, че спора винаги ражда истина. Ако беше така, ние отдавна щеше да живеем в рай. Но най-опасната истина е неподлежащата на спор истина. Тя е силата на могщите, които забравят, че истината е на всякъде и на всички. Превърнатата в частна собстве-ност тя е най-страшната лъжа.”

 

25 - Щастието

 

Отишъл при мъдреца богатия господин, който бил вече на възраст, но все още нямал жена и семейство.

- Мъдрецо, омръзна ми от скучния живот на охолството. Не намирам щастие в него. Ще ти заплатя колкото щеш, само ми дай съвет как да намеря щастието в този живот.

- Ти сигурен ли си, че искаш да го намериш щастието в живота? - попитал мъдрецът.

- Да, искам, защото не искам да бъда удавен в лъжливото чувство за добър живот, в който ме държат от години моите познати.

- Добре, днес ще бъдеш с мен. Когато видиш щастието, ще ми кажеш! - казал мъд-рецът и тръгнали да обикалят из улиците на града.

Минали през пазара, където търговци се надвиквали, предлагайки стоката си.

Минали покрай болницата, в който момент бил докаран тежко болен човек.

Влезли в кръчмата, която пръщяла от музиката и от пиянските викове.

Обикаляли през целия ден, но богатият господин мълчал.

На връщане минали покрай една колиба, от която се чували радостни викове "Момченце е, момченце!", а на двора до скоро притеснения мъж плачел от радост и щастие, че станал баща.

12

 

 

Прибрали се в къщата на мъдреца и двамата мълчаливи.

- Ти нямаш очи за щастието, защото не можа да го видиш. Виковете на пазара, болни-ният в болницата, пиянските песни в кръчмата са ежедневие, но раждането на човек е най-щастливото събитие през живота ни. Ние минахме покрай него, но ти не реагира. Не мога да ти дам никакъв съвет, човече!

 

26 - Четирите стълба

 

- Учителю, кое крепи човека в неговия живот, през който той среща десетки добри и хиляди лоши моменти?

- Човекът го държат изправен четири неща. Четири са стълбовете на неговото упо-вание:

Сърцето, което храни Душата.

Мисълта, която храни Вярата.

Вярата, която дава импулси на Сърцето.

Тялото ни е дом на душата, която ражда разума и храни мисълта.

Когато сърцето те заболи, мисълта потъмнява и вярата започва да се гу- би, от което следва, че душата ти е потисната. Ако у нас обичта към света, към животните и към природата е умряла, то разумът ни се замъглява, а ду-шата ни се изпълва със злоба.

А тази връзка между тези елементи на нашата същност е толкова неразривна, че всяко по-тежко сътресение между тях или ни поболява тежко и за винаги, или напуска-ме света на Светлината.

 

27 - Знанието и безсмъртието

 

Съзрял Създателя в очите на Мъжа и Жената пустота. „Така и трябва! - казал си той - Те не трябва да знаят нищо за себе си и за този свят, в който ще обитават!”

След много години, които били равни на миг, Твореца решил да види как протича деня на неговите създания. Мъжът и жената - безгрижни и невинни в своята голота - се

криели между дърветата на Градината. И двамата неволно се доближили до двете най-важни дървета на Едем: дървото на Безсмъртието, което не било оградено и дървото на Познанието, което било оградено. И двете били отрупани със сочни и красиво червени ябълки.

- Адаме, от кое дърво искаш да ти откъсна ябълка? От това, което е оградено, или от това, което не е? - попитала го Ева.

- Слушай, жено, нека да е от ограденото, защото трябва да е по-специално.

И Ева откъснала ябълка от дърво на Познанието. Отхапал си Адам от ябълката и изведнъж осъзнал своята голота.

- Ево, какво правим ние тук и защо сме голи? - запитал той с учудване.

Още преди да получи отговор, Създателя с гневен и гръмогласен глас ги попитал защо са прескочили оградата и са яли от забранения плод и защо избраха Познанието пред Безсмъртието.

- Създателю, за какво ни е безсмъртие, без познание? - попитал Адам, хванал за ръка Ева и напуснали Градината, слизайки на грешната земя за вечни времена.

 

28 - Цветята и парите

 

Пред магазина за цветя застанало момченце, вперило поглед в един разкошен букет от рози.

- Чичко, а колко струва този букет? - попитало то.

- Този букет не се продава, момченце. Той е приготвен за рождения ден на район-ния кмет. Много е скъп и ти нямаш толкова пари да го купиш.

- Имам! - казало момченцето - бръкнало в джоба си и изкарало дребни монети. - Не си купувам закуски цяла седмица. Кака ми ги дава, ама аз си ги спестих.

- За какво ти е този букет, момченце - попитал цветарят.

- Днес е Задушница и отиваме с кака на гроба на майка ни. А аз искам да поднеса

на гроба й този хубав букет, защото много я обичах и… все още я обичам много.

13

 

 

Продавачът взел букета, обвил го в красив целофан и го подал на момченцето.

- Вземи и нека Бог да се смили над душата на твоята майка. Ти си едно добро дете!

В този момент се приближила сестрата на момченцето и го запитала какво прави с букета в ръцете си.

- Аз ей сега го купих!

- Но този букет е много скъп и ние нямаме толкова пари! - казала смутена сестрата.

- Току-що вие го купихте, като заплатихте за него с обичта си към почина-лата ви майка - казал продавачът развълнуван, влязъл в магазина, бършейки сълзи от вълнение.

29 - Най-скъпото нещо на света

 

Философът се обърнал към своите ученици:

- Кое наше чувство е двигателят на живота:

Младежите се спогледали, изпадайки в смут, тъй като не очаквали от този въпрос, тъй като днешната лекция трябвало да бъде за войните, като творение на човешката мисъл и дейност, водени от чувството за превъзходство и отдаване на „справедливост” на врага.

След няколкоминутно мълчание философът отговорил:

- Любовта! Любовта човешка е тази, която е в основата на живота и го крепи, въпреки сътресенията, която тя търпи всеки час през годините. Ето, днес ще ви дам по четири листа хартия. На първият от тях ще напишете „Ти си за мен най-важното

нещо на света!” и ще го дадете на човека, който най-много обичате и уважавате, със заръката и той да напише това на следващия лист и да го даде на човека, който той най-много обича. Така до четвъртия лист.

Прибрали се младежите по домовете си объркани и не знаещи какво да правят с листите хартия.

Единият от тях написал на първия лист „Мамо, ти си за мен най-важното нещо на света!” и целувайки я й подал листа хартия.

Майката, развълнувана от искреността на сина си, го прегърнала просълзена.

Този ден младежът ял най-вкусните домашни банички на света, приготвени от майка му, която отивала на свиждане в казармата при по-големия си син.

Синът, който бил граничар, се зарадвал на майка си, че е дошла да го види. Тя го разцелувала и му подала втория лист, на който била написала: „Синко, ти си най-важният човек в държавата! Обичам те!”

Синът прочел написаното, прегърнал майка си в силна прегръдка и й прошепнал:

- Мила мамо, и аз те обичам!

Граничарят, след като взел довиждане с майка си, отишъл пред стаята на командира на заставата и зачакал да бъде приет от него.

Вратата се отворила и пред него застанала достолепната фигура на белокосия офицер.

- Влез, войнико! По каква работа?

- Господин офицер, вземете този лист. Той е за вас - казал леко смутен младежът, подавайки с трепереща ръка листа, на който той бил написал: „Господин офицер, вие сте най-уважаваният човек от мен в света! Почитам ви с цялото си сърце!”

Офицерът прочел написаното и се смутил. Такова откровение от войник той никога не бил получавал.Прегърнал младежа през рамене и му казал:

- Благодаря ти синко! Този е най-скъпият подарък, който съм получавал от войници-

те си.

Прибрал се командирът на заставата у дома развълнуван от това, което се случило.

Жена му го посрещнала разтревожена. Дъщеря им се подхлъзнала и падайки, си наве- хнала крака.

- Добър вечер, дъще!

Добър вечер, татко - отвърнала тя, мъчейки се да стане от леглото.

О, недей, недей! - се усмихнал бащата и приседнал на леглото, подавайки й четвъртият лист хартия, на което бил написал: „Дъще, ти си за мен най-важният човек на света! Без теб, той ще бъде пуст и тъжен! Обичам те от цялото си сърце!

Дъщерята се разридала от прочетеното и прегърнала силно баща си.

14

 

 

30 - Жените и историята

 

- Сине, за какво те прибраха?

- Марийка се оплакала, че съм й посегнал, тате. Баш на нея ли! Че тя може да напи-

ше “Война и мир“ за себе си!

- А ти сторил ли си го, Иванчо?

- Не, тате, кълна се в теб и в мама!

- Сине, всяка жена може да напише своята история, и в това няма нищо лошо. Лош-ото, Иванчо при теб е в това, че и твоето име вече е в историята на Марийка.

Има и още нещо, сине, което може да те вкара в затвора, макар и невинен: Предим-ството на жените Иванчо е в това, че ние, мъжете, вярваме повече в тяхното минало,отколкото в своето бъдеще. Защото допуснахме да разбират от всичко, освен от нас.

Да, Марийка е известна със своята разпуснатост не само в градчето, но ти тъкмо от това трябва да се плашиш най-много, защото от най-големите истини винаги са се раждали най-големите лъжи. И нека Бог да ти е на помощ, сине, понеже душите на днешните ни правосъдници са като стени на празни стаи, облепени с банкноти, вместо с тапети.

 

31 - Съдбата

(На Елена Ненова)

 

- Батко, това го прочетох във Фейсбук: „Съдбата винаги знае с кого да те събере и от кого да те отдалечи за твое добро”. Ти какво мислиш, дали е така?

- Елена, ние, хората, винаги се крием зад думите. Протичането на събитията та-ка, че да ни донесат успех на начинанието, ние наричаме щастлива съдба, като с това не отдаваме значение на нашите правилни решения и действия, свързани с тях. Когато тези събития ни докарат до нищото, ние ги свързваме отново със съдбата.

Гледаме на нея с мистицизъм, поставяйки я извън нашите желания и възможности.

Елена, Съдбата е сляпа по рождение. Тя никога не знае с кого да ни събере, за-

щото ако знаеше, нямаше да има нещастни деца, изоставени от родителите си. Няма-ше да има нещастни жени, пребивани от мъжете си. Нямаше да мъже, лъгани от жени-те си. Нямаше да има безсмислени самоубийства, като бягство от неразрешимите проблеми, изправили ни пред бездната на отвъдното. Ако Съдбата можеше да гледа и да чува, животът още от раждането ни щеше да бъде предопределен.

 

32 - Близнаците

 

Момичето било разпънато на кръста на любовта между двамата си  приятели.Не можела да реши кого да предпо-чете и да се омъжи за него.

Единият го обичала  заради непринуденото му държание. Другият го обичала заради сериозността на характера му. 

Родила младата жена близнаци. Но какво било учудването й, когато разбрала, че децата са от двамата й приятели. Момченцето - от този, със сериозния характер, а мо-миченцето - с веселия нрав. И когато им казала невероятната истина, животът й се превърнал в кошмар. Тя с горчивина разбрала, че приятелите й не били тези, с които тя споделяла любовта си. Веселият не бил въобще весел, а безотговорен дърдорко, а сериозният - егоист до дъното на душата си. 

Била изоставена от двамата, с обвинението, че ги е лъгала през цялото време и че любовта й била измамна.

Жената отгледала децата си сама, полагайки неимоверни усилия и грижи по тях.

Минали години, когато в един студен зимен ден на вратата се почукало. Момчето отворило и пред него застанали двама старци, премръзнали и треперещи от студ.

- Добър вечер! Можем ли да влезем вътре? - казал единият от тях.

- Кои сте вие? - попитало момчето.

- Аз съм твоят баща, момчето ми! - казал през сълзи единият от двамата и поискал да прегърне младежа, но той  се отдръпнал настрана.

- А ти кой си?  - попитала девйката.

- Аз съм баща ти, моето момиче! - изхлипал другият и поискал да япрегърне, но и тя също като брат си се отдръпнала.

15

 

Били поканени да влязат и след продължителен  разговор, изпълнен с много разка- яние и сълзи, близнаците разбрали истината, която майка им не е споделяла с тях.

- А къде е майка ви?

- Близо два часа разговаряме за нашето зачеване и раждане и за вашето разочаро-вание и разкаяние, без да попитате за тази, която ни е отгледала с много мъки и любов. Близо два часа вие, двамата, лъжете съвестта си, викайки я за помощ. Тази, която вие пренебрегнахте, умря преди седмица, с вашите портрети в ръцете си. Не сте ни бащи, защото добрият градинар не изоставя градината си да буреняса, а добрият овчар се грижи за агънцата си, докато станат овце. Върнете се обратно там, където сте пропилели живота си, без да сте осъзнали истината, че сте били бащи!

Зимната вечер обгърнала със студения си плащ двамата старци, изхвърлени от истината на живота.

33 - Блатото

 

Горският водач се обърнал към групата туристи:

- Пред нас е блатиста местност и ние ще трябва да преминем през нея. Налага се, защото пътят ни се удължава с три часа и изкачване на ей онази височина.

- А не е ли опасно, господине? - попитала с глас, пълен с уплаха, една от туристите.

- Да, госпожо, опасно е. В тези блата са потънали много хора и животни...

- Но тогава как ще преминем ние? - продължавала да пита жената.

- Като ме следвате, хванати за ръце - отговорил спокойно водачът.

- Но вие знаете ли дълбоките места?...

- Госпожо, аз не знам дълбоките места в блатото, но аз знам къде да стъпвам, за да не ми трябва да ги знам. Защото тези, които „разбраха” къде са не-говите дълбоки места, вече не могат нито да ни ги кажат, нито да ни ги пок-ажат - бил отговора на водача.

 

34 - Водопад

 

- Чичо, ти си писател, теб те четат хиляди хора и получаваш похвали от тях. Нали така?

Чичото обърнал поглед към племенника си, усмихнал се и казал:

- Хайде, задай си въпроса?

- Вчера ми отказа, когато й предложих брак. Обичам я чичо и те моля, дай ми съвет как да постъпя.

- Слушай момчето ми, за болестта "любов" никога не е било открито лекарство. От нея и с нея се лекуват винаги по двойки... Утре ще те заведа на едно прекрасно място.

На другият ден писателят и племенникът му отишли в планината, до водопада. Красотата на природата ги залюляла в своята невидима люлка и отворила душите и сърцата им.

След дълго мълчание чичото казал:

- Красиво е, нали! Бог е бил вдъхновен, когато е създал това кътче от природата.

Заприказвали се за различни неща, но племенникът очаквал да му бъде даден съвета.

- Ето, тази вода пада със своето постоянство от незапомнени времена. С една и съща сила и мощ и нито за миг нито силата й, нито мощта й са намалели. Пада, разби-вайки скалата с упоритостта си и създава тази невероятна красота. Бъди упорит като водопада и не се отказвай от нея, щом я обичаш. Но не забравяй никога красотата в отношението си.

- Да, водопада обаче продължава като тиха и кротка река - казал племенникът.

 

- И така трябва да бъде, момчето ми. От начало любовта ни блъска с мощта си, създавайки красотата на младостта. След това тя утихва и започва кротко да тече, укротена от годините и помъдряла от старостта.

 

 

 



Тагове:   пуруша 2,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kabulivarna5
Категория: История
Прочетен: 116918
Постинги: 128
Коментари: 90
Гласове: 121
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031