След смъртта на основателя на Дунавска България(условно наречена така, тъй като р.Дунав минавала по средата на тогавашната българска държава, както по-късно р.Волга пък минавала по средата на Ак Болгар Йорта("Волжка България"), кан Атил Маджар Аспарух през 692 г. в Търново, където той пожелал да бъде пренесен в основаното от него Светилище на жеравите(Торнаба) предусейщайки краят на дните си, властта била предадена на големият му син Тарвил(Тервел). 
Той управлявал заедно с брат си Айяр, този статут на съцарствие бил установен от Аспарух за да се избегнат междуособици и размирици заради наследството на трона. Явно поучен и от горчивия опит след гражданската война в Стара Велика България, която избухнала три години след смъртта на великия кан Кубрат. Интересно е че Асеневците като клон на стария царски род Дуло(от Азан Тукта - "Токту"), възстановявайки българската държава след византийската власт, също приложили този статут на съцарствие. Отначало Асен и Петър а по-късно бил привлечен и Калоян.

 

Първите сведения за Тервел са записани в чуждите източници под годината 704 по повод съдбата на низвергнатия ромейски император Юстиниан II, известен с прозвището Риномет(Безносия). През 695 г. той бил свален от власт а носът му бил отрязан. След близо 10 годишно изгнание в Херсон(на Кримския п-ов, където имало голяма българска колония и откъдето българските християни при вуйчото на Кубрат получили първо кръщение), Юстиниан успял да избяга и пристигнал с кораб при делтата на р. Дунав. Оттам изпратил някой си Стефан до "Тервел, господаря на България". Пратеникът отнесъл до българския владетел вестта, че ексимператорът на ромеите искал помоща му, "за да завладее царството на прадедите си". В замяна Юстиниан му обещавал приятелството си, големи дарове и единствената си дъщеря за съпруга. Тервел взел страната на сваления император и между тях били разменени клетвенни обещания. След това Юстиниян пристигнал в България посрещнат с "голяма почит". Надписите около Мадарският конник свидетелстват, че Юстиниян направил опит да привлече на своя страна и "чичовците" на Тервел(Кубер и брат му Лачин, който още не бил заминал за Италия -  вж. "Aлцек и Aлциок в Итaлия" в блогa нa Aтил) от тарханството(автономно наследственно владение) в Македония. Но преговорите били провалени и те се завърнали обратно, тъй като не повярвали на "носоотрязания император".  

През 705 г. с голяма войска от българи и славяни(според някои източници тя наброявала 15 хил. воини) Тервел потеглил към Цариград заедно с Юстиниян II. Пред стените на столицата пристигнали само българите, които се установили на лагер при т.нар. Харсийска врата - от нея се излизало на Одринския път. Цели три дни Юстиниян водел преговори с жителите на града, н в замяна на обещанията си получавал оскърбления и подигравки. На четвъртия ден той успял да проникне в столицата през водопровода и да я превземе. След това жестоко се разправил с противниците си. Войските на  българския каган продължавали да стоят пред крепостните стени и да напомнят на императора за ппоетите задължения. Щастливият победител трябвало да се отблагодари за оказаната му помощ. той се отнесъл "извънредно любезно към владетеля на българите". Тервел бил приет тържественно в императорския дворец, където бил увенчан с кесарска корона, а раменете му били покрити с императорска хламида. След което двамата владетели се разположили върху специално изработени тронове, от които приели парада на победоносните си войски.
Но това не било всичко. Друг визант. автор допълва, че при император Юстиниян, Тервел, предводителят на българите, бил на върха на благополучието. И самият Юстиниян, и Константин, синът на Ираклий, били негови данъкоплатци. Той поставял щита си, който носел на война, и своя камшик, с който управлявал коня си и слагал монети докато, покрие единия и другия. Простирал копието си на земята от единия до другия му край, а също и на голяма височина, натрупвал копринени дрехи. Като напълвал кесии със златни и сребърни монети, раздавал на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата сребро".  

Сведенията за тържествата около "кесарското венчаване" на Кан Тервел приключват с една кратка бележка на един късен визант. автор(от XIVв.), описващ забележителностите на прочутата базилика в Цариград, която се намирала близо до църквата "Св.София". Наричали я златна, тъй като покривът и бил позлатен, а отвътре била украсена с красиви статуи. Тази прочута църква била известна с още нещо: чак до XIVв. се помнело, че "от тази базилика Тервел говорел на народа". Съобщението е лаконично, но дава да се разбере, че тържествата около повторното възцаряване на Юстиниян II и обличането на кан Тервел с византийска кесарска власт са били съпроводени от речи(както препоръчвал техния дворцов церемониал).
Можем само да гадаем за съдържанието и смисъла на речта на Тервел, сигурно е също, че той по някое време е преминал и ритуал на Свето кръщение иначе пак по този церемониал, патриций, та чак и кесар може да стане само християнин. Друг въпрос е като държавен глава на България, дали той е изповядвал на практика тази религия, подобно на кагана Куртбат)"Кубрат"), който също бил патриций, но и главен тенгриански жрец под името Магула("Син на Вълка")...
Списъкът на предобивките за България от кампанията през 705 г. приключва с получаването на областта Загора(земите между Сливен, Ямбол и Черно море).  



Примерна и приблизителна карта на Първото българско царство


Мирът между България и Византия бил нарушен след три години. Причините за нарушаването му от страна на Юстиниян II остават неизвестни. Ромейските автори доста са записвали, но и доста са пропускали, а ние пък сме лишени на практика от летописни и родови хроники във времето, унищожени са или са загубени, укрити и забравени и т.н. Затова засега можем да сравняваме само с оскъдната "каменна летопис" и малкото сведения вписани за нас между другото във волжко-българските летописи.
Някои автори казват, че по това време императорът се почувствал достатъчно силен, за да отнеме чрез война всичко, което българинът получил в резултат на щастливи обстоятелства. Тук му е мястото да напомним, че ромеите сключват договор и с Аспарух, пак като негови данъкоплатци, по-нататък предстои сключването на окончателния междудържавен договор през 716 г., на който ще обърнем специално внимание.

През 708 г. конните отряди на ромеите преминали Тракия, а флотът им дебаркирал при Анхиало(Поморие). Императорът им бил толкова сигурен в успеха си, че дори не предприел мерки за укрепване на лагера си. Скритите съгледвачи на българите в близките планини видели, че ромеите се пръснали да събират фураж, докато в същото време от императорската шатра се издавали все "по-глупави заповеди", т.е Юстиниян управлявал лошо войските си. Тогава българите нападнали неочаквано и се "нахвърлили като зверове и унищожили ромейското стадо, като взели много пленници, коне и оръжието на убитите". С малцина от оцелелите Юстиниян II  едва успял да се скрие зад стените на Анхиало, където българите го "дебнели" цели три дни. Като осъзнал безизхдността на положението си, императорът "пръв прерязал желите на коня си и заповядал на останалите да направят същото, качил се през ноща на кораб, отплувал тайно и пристигнал в столицата със срам".  

През 711 г. Юстиниян отново се озовал в критично положение - армията му се разбунтувала и провъзгласила за император Филипик Вардан. И този път Безносият се обърнал за помощ към Тервел, като "го склонил да му помогне". Българския владетел отново повярвал в щастливата звезда на Юстиниан II и му изпратил една армия, която наброявала 3 000 бойци.
С този отряд Юстиниян преминал в Мала Азия, но скоро събитията взели драматичен обрат - Филипик Вардан влязъл в Цариград, където бил посрещнат като император. Един от военачалниците му Илия, привлякъл приближените на Юстиниян, като в същото време обещал на българския отряд свободно и необезпокоявано завръщане в родината. Всичко приключва със смъртта на Юстиниян II, който  бил обезглавен.

Събитията във византийската столица постепенно набирали скорост - там за две гдини се сменили трима императори. Изглежда те забравили за задълженията си към кана  и кесаря Тервел и съгласнно древнобългарското законодателство ТОРЕ, войските му се озовали дълбоко във византийска територия(712 г.). Българите се появили изненадващо на самия Босфор за ужас на цариградските жители, които били излезли край брега на разходка: "богатите сватби и пищните угощения" били разпръснати а войските на Тервел се сдобили с богата плячка от златни и сребърни съдове. След това те стигнали до самите "Златни врати" на столицата и се завърнали обратно, като оплячкосали цяла Тракия.  

Цитат от ТОРЕ
:"...52. Ако някой чужд управник не плаща на държавата и нейните поданници дължимото, то Кана има право да го вземе със сила чрез набег, веднага след като получи отказ".  -
От тук: http://atil.blog.bg/history/2011/04/27/osnovnite-zakoni-tore-tengrianstvoto-spisyk-na-kara-bulgarsk.736857  

Несигурните отношения и възможностите на Тервел да "шета" с войските си около Цариград, когато си поиска, принудила новия ромейски император Теодосий III(715-717) да започне нови мирни преговори. Новият окончателен междудържавен договор бил сключен през 716 г. и от неговите клаузи са ни станали известни поне четири:
1) Границата между двете държави в Тракия била определена по т.нар. линия Милеони; 2) Българският кан трябвало да получава ежегоден данък от златотъкани дрехи и червени кожи на стойност 30 литри злато;
3) стоките, преминаващи през границата, трябвало да бъдат снабдени с пломби и печати, в противен случай се конфискували;
4) Двете държави се задължавали да си предават взаимно политическите бегълци;.  

Безспорно Договорът бил нов триумф за българската политика, границата на юг вече минавала през Странджа(джандар, стражар е "прабългарска" дума..), откогато явно тя носи и сегашното си вече пославянчено име. Бил установен точен размер на ежегодния данък, където особенна ценност били пурпурните дрехи, пурпурът бил запазеният цвят на императора и неговото семейство и всички чужди владетели се стремели да го имат в "в своя гардероб", от друга страна технологията на производството на този вид тъкани била държавен монопол на Византия и се пазела в дълбока тайна, това всъщност била "най-твърдата и, и конвертируема валута", с която империята купувала всичко, най-вече приятели и съюзници. Общият размер на данъка се изчислявал на 22 хиляди златни номизми. Другите клаузи са примълчани от византийските хронисти, но ние косвено съдим за много от тях.
Всички войни между България и Византия до покръстването се водят основно заради нарушаването на този договор от страна на Византия. Византия се стреми да накара България да се откаже от него а България обратното, много пъти българските владетели навлизайки във византийска територия, изпращали послание до императора "да си плати дължимото" или "да спази клетвите, договора" и т.н. Първото предварително условие поставено на Борис I, за да се кръсти от Цариград е да отпадне договора от 716 г.  

Като кесар на Византия, каган Тервел явно имал и задължения за взаимопомощ. И това не се отнасяло само лично до него, защото и Крум им помага безплатно срещу разбунтувалия се военачалник Тома Славянина... Това че се титулуват и след покръстването като "царе на българи и гърци" също явно имало своето основание.
Във византийската чинова система титлата кесар стояла на второ място след императорската и била запазена за престолонаследника.
Само веднъж(в случая с Тервел) кесарската титла била отстъпена на чуждестранен владетел, което трябва да ни убеди с какви активи се ползвал българския владетелски род и неговата политика във Византия. Следващият български патриций е Баян - политически беглец, брат на кан "Токту"(Азан Тукта, който връща рода Дуло на власт от от който произлизат Крум и Асеневците)...  

През 717 г. Цариград бил обсаден от арабите. Ненадейно българите се появили в тила на арабските войски, което ги принудило да укрепят допълнително лагера си с ров и вал, тоз ипът насочен на север. Случило се, че зимата била много люта, цели 100 дни земята около Цариград била покрита със сняг - подобно нещо не се помнело. През лятото на 718 г. арабите излезли от лагера си и дали решително сражение на българите, но били съвършенно разбити. Източниците не са единодушни, когато определят броя на загиналите арабски войници - някои отбелязват числото 20 хил., а други сочат, че пред стените на Цариград арабите дали 32 хил убити. Това събитие изумило съвремениците - неслучайно голямата българска победа се коментирала далеч на запад, за нея се споменава във френски и английски хроники.


 
Кан Тервел разграмява арабите под Цариград
худ.Александър Алексиев - Хофарт


След това ролята на Тервел като разпоредител в тази част на света нарастнала още повече. Скоро отново бил повикан като арбитър под стените на Цариград с войските си, този път от сваления от власт византийски император Анастасий II, който бил убеден, че българският владетел е човек способен да доведе до успешен край всяко начинание. Освен товаТервел подпомогнал сваления Анастатий със солидна сума пари, която се изчислява на 50 кентирия, 1 кентирий = 200 златни номизми). Начело на българските войски Анастасий се отправил към столицата, но акцията му излязла неуспешна, тъй като жителите на града отказали да го пуснат в крепостта. 
Междувременно император Лъв III Исавър(717-741) изпратил писмо на Тервел, в което го заклевал да спазва договорите, да предпочете мира пред войната и да предаде заговорниците, т.е. припомнял му поетите задължения по договора от българска страна. Византийските историци разказват, Тервел скъсал връзките си с Анастасий и изтеглил войските си - в случая надделяло и обстоятелството, че Анастасий изпаднал в немилост и бил напуснат от привържениците си и нямал шансове за успех. Т.е. на България и без това и предстояло да има отношения с други ромейски управляващи. За да потвърди лоялността си към договора, Тервел изпратил на Лъв III много от заговорниците, които преди това били намерили убежище в Плиска.  


С това се изчерпват сведенията за Тервел в чуждите източници.
Според записката в сборника "Джафар тарихы":
"...Той умрял през 719 год.  След него царувал неговият брат АЙЯР,  когото още Аспарух поставил за съвладетел за да се избегнат евентуални междуособици... Тервел го пратил с войска на помощ на хазарския каган Кук-Куян, който се сражавал с арабите. Дъщерята на Айяр - Чакчак била омъжена за Кара Булгарския цар Сулаби, който също се отличил във войната с арабите.  

На свой ред Айяр Бурджански също направил свой съвладетел сина на Тервел - КЕРМЕСА, кръстен с това име в чест на алпа Кермеса - вестоносеца на Тангра. След една битка с арабите, Айяр развил паралич и вместо него управлявал верният му Кермес. Той толкова обичал Айяра, че влязал в шатрата му да се прости в момента на неговата смърт. Когато излязал и съобщил за смъртта на чичо си, то бюрганите заявили, че в него се е вселил Улят(духа на болестите и нещастията) и той не може повече да управлява страната.  

Тогава дали Царството на сина му СУВАР(СЕВАР). Това било в годината на заека - 727 год. Сувар умрял от сърдечно разстройство в годината на коня - 742 год. заради това, че през 740 год. Главния съдия Шада-идик го свалил от трона. На боилите и багаините било казано, че Улят е поразила целият му род(Дуло)...

От тук: http://atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care-vtora-chast.744576

***
 
През 1972 г. бе обнародван един оловен печат с надпис на гръцки език, който гласи: "Богородице, помагай на кесаря Тервел". На лицевата страна на печата личи допоясно изображение на владетеля с дълги, спускащи се до раменете коси и островръха брада. Макар и схематично, изображението дава представа за сравнително млад мъж в разцвета на силите си. Облечен е в ризница, с шлем на главата, в дясната си ръка държи копие, а в лявата - полукръгъл щит, върху който е изобразен конник, устремен срещу паднал на земята противник.



 




Отсичането на печата трябва да се отнесе скоро след 705 г., когато българският владетел получил титлата кесар. Съвременниците оценявали събитията като голям триумф, не случайно по това време, Тервелово, се подписва  и окончателният междудържавен договор с Източната римска империя.
Конникът от щита явно е същия персонаж изобразен и върху Мадарските скали по същото време! Тук обaче, триумфиращият герой пронизва с копието си лъв, лъвът по това време бил герб на ромейската провинция Тракия.


П.П. За Мадарския конник виж втората част от поредицата МАДАРА, тук :

https://boianimen.blogspot.com/2017/06/blog-post_27.html


   

Основен източник: 1) "Кой кой е в Средновековна България"изд. Просвета- София,1994; 2) Сборник "Джагфар тарихы" т. 3, изд в-к Болгар иле, 1997, г. Казан.
 

Ето тук е най- интересната част, която не я пише никъде на друго място в този пълен и завършен вид

"...Безспорно Договорът бил нов триумф за българската политика, границата на юг вече минавала през Странджа(джандар, стражар е "прабългарска" дума..), откогато явно тя носи и сегашното си вече пославянчено име. Бил установен точен размер на ежегодния данък, където особенна ценност били пурпурните дрехи, пурпурът бил запазеният цвят на императора и неговото семейство и всички чужди владетели се стремели да го имат в "в своя гардероб", от друга страна технологията на производството на този вид тъкани била държавен монопол на Византия и се пазела в дълбока тайна, това всъщност била "най-твърдата и, и конвертируема валута", с която империята купувала всичко, най-вече приятели и съюзници. Общият размер на данъка се изчислявал на 22 хиляди златни номизми. Другите клаузи са примълчани от византийските хронисти, но ние косвено съдим за много от тях.
Всички войни между България и Византия до покръстването се водят основно заради нарушаването на този договор от страна на Византия. Визатия се стреми да накара България да се откаже от него а България обратното, много пъти българските владетели навлизайки във византийска територия, изпращали послание до императора "да си плати дължимото" или "да спази клетвите, договора" и т.н. Първото предварително условие поставено на Борис I, за да се кръсти от Цариград е да отпадне договора от 716 г.

Като кесар на Византия, каган Тервел явно имал и задължения за взаимопомощ. И това не се отнасяло само лично до него, защото и Крум им помага безплатно срещу разбунтувалия се военачалник Тома Славянина... Това че се титулуват и след покръстването като "царе на българи и гърци" също явно имало своето основание. Във византийската чинова система титлата кесар стояла на второ място след императорската и била запазена за престолонаследника.
Само веднъж(в случая с Тервел) кесарската титла била отстъпена на чуждестранен владетел, което трябва да ни убеди с какви активи се ползвал българския владетелски род и неговата политика във Византия. Следващият български патриций е Баян - политически беглец, брат на кан "Токту"(Азан Тукта, който връща рода Дуло на власт от от който произлизат Крум и Асеневците)...

Ако пък знаеха гърци и римляни отде им е кесар и цезар титлата:) щяха да ги изтрият със шкурка от документите си :). Така трябва да се пише :). Винаги те чета с удоволствие.

Дa, от другa стрaнa стрaнно рaзминaвaне се получaвa между историческaтa пропaгaндa и публицистикa и историческaтa действителност във връзкa с древните и средновековни бългaри!
Хем някои ги броят зa диви, некултурни ходещи дa пaсaт крaви и коне(кaто че ли дa ореш и сееш нa едно също място цял живот е по-културно...?!), a те прaвят държaви, вземaт дaнъци от "по-културните". И току ги прaвят я пaтриции я кесaри! Aмa тях, a не някои други, от други нaродности, кaквито и дa сa, орящи или пaсящи. Е?
Имa нещо нещо стрaнно мaй, или пък зaкономерно и естественно.

Добре направен пост. Харесва ми сбитостта, кратко и ясно без разтегливост. Тервел за мен е един от най-значимите Канове в нашата а и не само нашата История. Някъде бях попаднал отдавна, че той за наказание на византийците, прави Атина столица на България за около една година, ей така за присмех. Но никъде повече не можах да намеря подобна версия. Браво Атиле, продължавай. Успех !

Здравей, Атиле. Много добре е написано за кан Тервел, който дълги години беше оставян на заден план. Само имам малка забележка за годините, че може би трябва да са 700-721, но в различните източници пише различно, затова може и да не съм прав. Посещавал съм единствената църква, носеща името"Св. Тривелий Теоктист" в с. Мадара, като единия път беше н а храмовия празник- 3 септември. Засега в няколко теми съм писал или само споменавал за Тервел- велик български владетел от рода Дуло.
Поздрави!

Здрaвей Бaрин, поне нa двa пъти хорa от тук сa предaвaли в aрхивa нa другaтa Бългaрия книги и списък нa родословието нa тукaшните цaре. Единият е Мaмил, синът нa Петър Делян, който остaнaл дa живее кaто емигрaнт след потушaвaнето нa въстaнието тогaвa.
Волжко-бългaрските хронисти сa цитирaли тях в книгите си.
Другите източници сa по слухове и предположения. Днешните учени още "нямaт" сведения и почти нищо нямaт и нищо не знaят, освен откъсите от дописките нa гърци и други повърхностно осведомени чужденци. Те още не сa рaзбрaли, че Тервел имaл зa съцaр брaт си, който придължил дa упрaвлявa след смърттa му. Те го водят зa "Неизвестен". И т.н.
Зaтовa в дaтировките от "Джaгфaр тaрихи" сa нaй-точни и aвтентични.

Първо,Тервел не е "кан"- той е КАНАЗ (КЪНЯК,К-Н-Я-З)!!! Второ,той не царува от 692-719 г. понеже Календарната таблица на Българите показва,че е зарувал два пъти:

I-во царуване (695-716 г.)= 21 г.
II-о царуване (717-724 г.)= 7 г.

...при което общия сбор от двете му царувания е точно 28 годишни,както е записано в "Именника"! През "анклава" от 1 година царува големият му син Кормесий I (716-717 г.),споменат и датиран напълно надеждно от "византийски" източници,а след Тервел царува малкия му син Севар.

Странни човече, не знам дали ще пусна тук друг коментар от всичките, които си пратил. И то по две причини, първо да не те излагам повече, защото сам пишеш, че съм ти се подигравал, но сам сам се подиграваш със себе си, аз нямам за цел специално да се занимавам с теб и с фантастичните ти хрумвания и измислици. Няма нищо научно в твоите писания и нищо никъде нито си оборил, нито пък доказал. Второ, влизайки в спорове и разправии за очевидни неща, това само ще ти даде възможност да залееш постовете с тук с купища словоизлияния и глупости, където многото плява исипана от тебе да скрие зърната от читава информация за хората.
Няма никаква "календарна таблица на българите" и Тервел не е царувал два пъти.
А България е каганат до Петър Първи формално(докато г опризнаят за християнски василевс-цар, което е равно на кан). Това е доказано с документи - първоизточници! Български, латински и гръцки.
Именника е препис от монах в Русия, където той титулува владетелите по руско-славянски.
Византийските източници казват същото, каквото и българските, но по-нескопосано и неразбрано, тъй като са чужди а не родни извори.
Първоизточник са и каменните надписи на българските канове. В Именника след Ирник няма никакви сборове от години и ти си ги измисляш.
Най-точни сведения за родословието на българските канове дава посланника ни във Волжка България - Арслан Тертер. Част от неговите исторически хроники са запазени в сборника "Джагфар тарихы" Долу ще дам един цитат за нагледност.

Той умрял през 692 год. След него царувал неговият син ТАРВИЛ. Той умрял през 719 год.

След него царувал неговият брат АЙЯР, когото още Аспарух поставил за съвладетел за да се избегнат евентуални междуособици... Тервел го пратил с войска на помощ на хазарския каган Кук-Куян, който се сражавал с арабите.
Дъщерята на Айяр - Чакчак била омъжена за Кара Булгарския цар Сулаби, който също се отличил във войната с арабите.

На свой ред Айяр Бурджански също направил свой съвладетел сина на Тервел - КЕРМЕСА, кръстен с това име в чест на алпа Кермеса - вестоносеца на Тангра.
След една битка с арабите, Айяр развил паралич и вместо него управлявал верният му Кермес. Той толкова обичал Айяра, че влязал в шатрата му да се прости в момента на неговата смърт. Когато излязал и съобщил за смъртта на чичо си, то бюрганите заявили, че в него се е вселил Улят(духа на болестите и нещастията) и той не може повече да управлява страната.

Тогава дали Царството на сина му СУВАР(СЕВАР). Това било в годината на заека - 727 год.
Сувар умрял от сърдечно разстройство в годината на коня - 742 год. заради това, че през 740 год. Главния съдия Шада-идик го свалил от трона. На боилите и багаините било казано, че Улят е поразила целият му род(Дуло)...

След двегодишно регентство, те избрали за цар КОРЪМДЖЕСА от рода Угиль(Вокил). Майка му била дъщеря на Айяр. Той управлявал щастливо до 755 год., когато воинското щастие му изменило и той предал властта на сина на сестра си - БУНЕК. Умрял в 761 год.

В годината на тигъра 762 год. на трона бил издигнат съвладетеля на Бунек, сина на Коръмджес и неговата жена от рода Угир - ТЕЛЕС. Той бил съюзник на хазарския каган.

Потомъка на Шада-идик - САИН отнел властта от рода Укиль. През 764 год. неговите хора случайно по време на лов убили Телеса, но скоро самия той бил свален от власт в 765 год. от тъста на Телес - ЮМАРТ(УМАР).

https://boianimen.blogspot/2017/05/blog-post_3.html

По нататък..., Рода Дуло си връща властта, но под името Азан - Асен, на човека, който върнал тази власт. Така било и в Унгария - Арпад, така било в Русия( там Лачин станал Рюрик), а във Волжка България почнали да управляват две династии произлизащи от Бат Баян - Азановичи и Ашрафиди.
.......

Да видим за България:
"...Стареца Умар обаче скоро починал и на трона бил издигнат АЗАН ТУКТА. Син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от рода Магунти. Рода Дуло си върнал властта.
В детството си Азан бил доста слаб и кам-бояните му дали заговорено име... По-голямата част от живота си прекарал в служба при аварите далеч от политическите ежби в България.
Азан бил баща на КРУМ и брат на КАРДАМ. Всички дунавско-български царе след него носили родовото име АЗАН(АСЕН).
Жената на Азан била княгиня от рода Урус-Алан. Тяхната дъщеря Арья Услан била омъжена за Кан-Караджара и родила най-великия цар на Кара Булгара - Урус Айдара!
Майката на средния син на Омуртаг - Джан Арбат(Енравота) била
маджарска княгиня.

https://boianimen/2017/05/blog-post_3.html