Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10 17:09 - Българското народно изкуство
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 160 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 04.10 11:14



Би трябвало да започна от формирането на старобългарската култура и да проследим нейното развитие във времето. Да сравним произведениията на народното изкуство от различните периоди и сами да видим и преценим има ли приемственост и общи характеристики, стилове и типично български черти развивани и доразвивани до средата на 20-я век. Да видим и корените на това изкуство докъде стигат и откъде идват!


 1.) image      2.) image


1.) Облицовъчна плочка от Преслав(10-11 в.) със знака на Тангра в средата - шестолъчния знак и монархическият древен знак на рода Дуло - тризъбеца във формата на познатата ни от Европа монархическа лилия. Има го като орнамент и по предметите от погребението на кан Кубрат. Същите орнаменти са с широко приложение в българското народно изкуство и през 19-ти век.

2.) Кукерска(кукер - небожител - "прабългарска" дума) маска със знака на Тангра по нея., село В.Левски, Пловдивско(баба ми е родом от там), 20-ти век, висока 1.50. Мустаците са от конски косми., брадата от черна овча кожа.



image

Сребърната чаша на великия жупан Сивин, 10 век.


image

Овчарски чаши - 19 век, Панагюрско


Ако бях се заел преди 7-8 години, ентусиазма и надеждите ми нямаше да са полуугаснали както сега и щях да го направя, без да питам никого или да се повлияя от някого. Защото както и в историята, така и тук артефактите и източниците са едни и същи за всички. Гледането, виждането, използването им, разбирането и разсъжденията, "ученето" а и внушенията са различни.  

Сега ще се опитам само под формата на едно кратко съобщение и нагледна справка да предизвикам любопитство у по-възрастните и интерес у младите читатели, и ако някой от тях се реши да поеме по пътя на историка, етнографа, искуствоведа да поправи грешките на тези преди нас и да свали булото на илюзиите и кривите предстви, които нарочно са ни наложени и внушени по политически, културни и геополитически причини от "модераторите и дописващите"...
Защото за съжаление това продължава и до днес, когато вече славяните са забранени а пък са разрешени и фаворизирани траките. За българите и тяхното изкуство и култура много малко се говори и учи, не намерих нова и освободена от идеологическите внушения информация по въпроса, българските съкровища и артефкти ги няма и са непознати на подрастващите, те почти нищо не знаят за тях. Има черно-бели снимки в някои електронни издания на научни трудове от преди 1989 г., ...
По-вече се знае за Преславското златно съкровище например, благодарение на Преславския музей, но то далеч не е единственото българско златно съкровище, а има и други, които не са златни, но по значение и стойност са повече от златни.
.................


image

Обеци от Преславското златно съкровище


Изключителната художественна, естетическа и историческа стойност на образците на самобитното изкуство на българския народ, създадени през неговата над 1300-та годишна история имат своите дълбоки корени в културните традиции на българи, славяни и траки. Траките създават голяма и оригинална култура, която се развива в тясна връзка с културата на античния и средиземноморски свят. Все по-големия брой на богати археологически находки и сравнителният им анализ потвърждава голямата роля на тракийската култура в него. Родеенето и приликите с етруски и скити, сармати се оказа, че не са случайни, тъй като всички те се оказаха с древнобългарски северен произход.

От 5 до 7 век северните и източни българи и славяни се настаняват на Балканите заедно със своите определени културни традиции. Сливането на трите културни традиции става на българска основа в рамките на създадената от българите държава през 680-1 г. На практика това не е толкова трудно тъй като и трите общности са добре познати помежду си и са обединени от общи интереси в рамките на своята страна. Като цяло през 10-11 в. те вече са обединени от една творческа интерпретация, в основата на която лежи утвърдилото се през този период българско народностно самосъзнание. Някои от елементите на славянската, тракийската и древнобългарската културна традиция, обаче са се запазили и до днес!  

Археологическите проучвания разкриват едно богато разнообразие на керамичната, каменната, металната пластика, но в него ясно личи характерния стил на българското народно изкуство. Той показва,че в рамките на създадената българска държава, общият произход, общите обществено-икономически, политически, религиозни и историко-географски условия са изиграли решаваща роля за създаването на единна в своята цялост материална и духовна култура, която определя същността на утилитарно-естетическото по своя характер народно изкуство.  

Както всяко народно изкуство и българското е било в контакт с изкуството на редица други народи. Преди покръстването повече със сродни етнически, духовно и културно народи(предимно тези от Великата Евразийска степ и Източна Европа) а след покръстването предимно с Византия(ИРИ). Но дори и след това без особени усилия откриваме оригиналната творческа интерпретация на българските майстори, който носи белезите на характерния свободен и демократичен дух на българското народно изкуство. Така старите и характерни форми от 8-9 век доживяват и до 19-ти...
Особено в приложното изкуство - орлета, животни, фигури, орнаменти характерни за дохристиянската тенгрианска култура, ние виждаме и в предметите на народното изкуство през 19-ти век а и до днес.

Това е приемственност, каквато имаме и в занаятите, облеклото, архитектурата, фолклора и др. Изключително важно значение за развитието и съдбата на българското народно изкуство има периодът от края на 14-ти до 19 в. - периодът на османското господство в България. Това е време, когато българският народ, лишен от своя държавна власт, е трябвало да се бори за съществуването си в условията на една жестока военно-феодална тирания, целта на която била след унищожаването на българската държава, пълна асимилация на българския народ.

В една такава трудна обстановка можеха да просъществуват само култура и изкуство, които имат дълбоки корени и широка обществена база и чиито ценности са издържали проверката на вековете. Българите вече не можеха да строят дворци, църкви и манастири с тяхната богата пластична и стенописна украса. Невъзможни и неуместни бяха и модните увлечения от ренесансова и свободна Европа.
В тези условия ставаше не въпрос за развитието а за оцеляването на българския народ. И тук народната култура заедно с християнската вяра и старобългарската писменост станаха могъщо оръжие пред което поробителите се оказаха безсилни.

image

Тепелък, 18-ти век, Провадия. Сребърен, кован в кръгла форма. В кръгло поле очертано от декоративен бордюр е изобразен Св.Георги. Пред коня и зад седлото по една човешка фигура, втората от които държи кана. По края е поставена верижка, от която свободно висят две брадви, два ножа, пищов и змей.

 
Обичаите, традициите, вярванията, обредите, устното народно творчество, приложното изкуство бяха фактори, чрез които се реализираше и възпроизвеждаше общността на българите и тяхното народностно съзнание. Българското народно изкуство като част от народната култура беше един от факторите, които поддържаха жива историческата памет на народа, създаваха онази необходима атмосфера, в която вярата на българите в собствените им сили постепенно се възвръщаше и ги тласкаше към развитие, към действие!  
Увеличаването на българското градско население води до промяна в начина на живот и на труд, но българите там продължават да пазят духовната връзка с традиционните ценности на народното изкуство. Те искат да ги имат и в градските си къщи, което отваря работа на народните майстори и тяхното творчество. 

Произведенията на българските народни майстори, които работят в условията на огромния османски пазар, остават еднакво чужди, както на разточителния разкош на изтока, така и на предизвикателствата на западния индивидуализъм.
Тяхната сила е в строгата функционална обусловеност на формите, в органично свързаната с тях експресивна украса и, в крайна сметка, в онова ясно чувство за мярка, което определя художествения вкус и в същото време води до рационалност и пестеливост в изразходването на време, труд и материали.  

След Освобожденнието преобладаващата част от българския народ се състои от дребни и средни селски собственици, които независимо от културните и икономически промени остават в сферата на селския бит и свързаните с него традиционни ценности. При тези условия, народните обичаи, обреди, празници, песни и танци продължават да живеят. Българските жени продължават да създават  прекрасните тъкани за домашна уредлба и за облекло. Майсторството им във везането на удивително красивите орнаменти остава ненадминато. Момците врязват с острите си ножчета в украсата на писаните хурки любовта към избраната девойка така чистосърдечно и наивно, както го правеха и техните деди и предци.  

Макар и в по-сложна обстановка, народното изкуство продължава да живее и в градовете. Градските мвайстори - златари, медникари, грънчари, кожухари, сарачи, ковачи, като продължават да задоволяват някои традиционни необходимости н аселския бит, запазват връзката си с народното изкуство и по този начин допринасят за неговото съхраняване. Традиционната продукция на народните занаяти намира, макар в по-малка степен, пазар в самите градове, тъй като голяма част от тяхното население е дошла наскоро от селата и личното и отношение към традиционния бит и култура все още живее.

image

Тъкан от пешкир, края на 19-ти век, Русенско


В днешни условия правилното разбиране на народното изкуство и неговата естествена връзка със съвремената българска нация е едно от условията за запазването на нейната културна идентичност и културно богатство. Както е известно, нито дърветата, нито нациите без корени имат някакво светло бъдеще, независимо от обществения строй или различните международни членства.



ПРИЛОЖЕНИЕ

Облекла, шевици, плетива и тъкани

image

Празничен костюм на млада невеста, началото на 20-ти век, Плевенско.


image

Женски и мъжки колани от Софийско и Ловчанско и женски пояс от Карнобатско, втората половина на 19-ти век.


image

Празничен костюм на млад мъж, края на 19-т ивек, с.Гарван, Силистренско


image

Шевица от пазва на женска риза, 19-ти век, Разградско


image

Празничен костюм на невеста, 19 век. с. Козичино, Поморийско.


НАКИТИ

image

Кръжило на сокаено забраждане, 19-ти век, Габровско


image

Пафти, 19-ти век, Търновско, сребърни, ковани с двуглава птица и седефен иплочки.


image

Гривни, 19-т ивек, Враца, сребърни, ковани.


image

Трепка - накит за глава, 19-ти век Дупнишко. Сребърна, позлатена, лята.




ГРЪНЧАРСКИ ИЗДЕЛИЯ

image

Стомна със сграфито украса,19-ти век, Бусинци, Трънско


image

Крондир, 19-ти век, Разлог. Глазиран с богата пластична украса.


image

Две блюда от Троян, 19-ти век


image

Кондир, 19-ти век, с. Бусинци, Трънско. Глазиран, с богата пластична украса.


МЕДНИ И ОЛОВНО КАЛАЕНИ СЪДОВЕ

image

Котле(менче) - църковен съд за светена вода, 19-ти век, Видин


image

Гюмче, 19-ти век, Копривчица. Медно, ковано, калайдисано.



image

Бъклица, София, 18-ти век. Олово, калай, антимон. Лята
.

image

Синия от Смолян и поставка за синия от Шумен
, 19-ти век. Медна, кована, калайдисана.


ХУДОЖЕСТВЕНО КОВАНО ЖЕЛЯЗО

image

Касетка(съндъче) София, желязна , кована, 20-ти век.


image

Главнярник - свещник, 19-ти век, Самоков. Железен. Кован.


ПАСТИРСКА ДЪРВОРЕЗБА

image

Гъдулка, 20-ти век, Созопол


image




Бастуни, 19-ти век, Смолянско и Панагюрско. Със змийска и конска глава.





ОБРЕДНИ ПРЕДМЕТИ


image



Сватбен хляб, средата на 20-ти век, с.Долна Баня , Ихтиманско


image

Традиционни хлябове от Ботевградско и Елховско: а) Великденски хляб§ б) Кравай за Сурва




image

Писани яйца, началото на 20-ти век, Велинградско, Пещера и Ихтиманско.


image

"Брада" от клонеста пшеница, 20-ти век, с.Пордим, Плевенско(




Край




Осн. източник: Българско народно изкуство, изд 1979 г.,ДИ Септември, София










Гласувай:
4
0



1. atil - И тази тема не е за тук, но то и без ...
04.10 11:14


И тази тема не е за тук, но то и без това повечето от изкараните теми от мен не са за този формат, само че полуизвестното и неизвестното се наложи да бъде преведено, написано и изкарано публично. Поне в блога на Атил. Имам и тематични поредици-блог вълни, темата за българското народно изкуство най-малкото заслужава цяла една такава поредица от постинги.
цитирай
2. barin - Здравей, Атиле. Темата е много д...
06.10 08:22
Здравей, Атиле. Темата е много добра, подплътена със снимко материал. Аз тази сутрин се върнах от западна България и с интерес слушах беседи от уредници на няколко музеи, църкви и параклиси. Дори се заинтересуваха от мои теми, които публикувам, а това не се случва за първи път. Научих още нови неща и дори ми се иска да пусна една нова тема по тези дни. Ти си един от малкото останали в блога, които милеят за българското, защото напоследък се появиха някокко нови антибългарски настроени потребители.
Поздрави!
цитирай
3. atil - Поздрави и успех Барин, темата и ...
06.10 13:40
Поздрави и успех Барин, темата и тази и много от другите са хубави и важни, но формата на блога е за по-кратки текстове. Трябваше да изкарам най-малко 5-6 постинга. Материали имам достатъчно, когато му е било времето съм купувал книги.
Но само с блогове и интернет не става, от тук ще научат само тия, които се интересуват специално а тези неща са за всички и мястото им е в образователната система.
цитирай
4. atil - Известният английски художе...
11.10 14:55

Известният английски художествен критик и писател Джон Ръскин бил призован като страна по едно дело, свързано с проблеми от областта на изкуството. Съдът, твърде отдалечен от изкуството и с ограничена култура, извикал за вещо лице художника Уитслер, който извънредно много уважавал и ценял Ръскин, и му поставил следната задача:
- Извинете, бихте ли разяснили на състава на съда що е изкуство?
Уитслер изгледал съдебните заседатели един по един и не намирайки никакви допирни точки за духовен контакт с тях, отговорил лаконично:
- Не!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 3994027
Постинги: 525
Коментари: 2457
Гласове: 3117
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031