Постинг
03.10.2019 17:09 -
Българското народно изкуство
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4571 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2021 21:13
Прочетен: 4571 Коментари: 5 Гласове:
4
Последна промяна: 08.07.2021 21:13
Би трябвало да започна от формирането на старобългарската култура и да проследим нейното развитие във времето. Да сравним произведениията на народното изкуство от различните периоди и сами да видим и преценим има ли приемственост и общи характеристики, стилове и типично български черти развивани и доразвивани до средата на 20-я век. Да видим и корените на това изкуство докъде стигат и откъде идват!
1.) 2.)
1.) Облицовъчна плочка от Преслав(10-11 в.) със знака на Тангра в средата - шестолъчния знак и монархическият древен знак на рода Дуло - тризъбеца във формата на познатата ни от Европа монархическа лилия. Има го като орнамент и по предметите от погребението на кан Кубрат. Същите орнаменти са с широко приложение в българското народно изкуство и през 19-ти век.
2.) Кукерска(кукер - небожител - "прабългарска" дума) маска със знака на Тангра по нея., село В.Левски, Пловдивско(баба ми е родом от там), 20-ти век, висока 1.50. Мустаците са от конски косми., брадата от черна овча кожа.
Сребърната чаша на великия жупан Сивин, 10 век.
Овчарски чаши - 19 век, Панагюрско
Ако бях се заел преди 7-8 години, ентусиазма и надеждите ми нямаше да са полуугаснали както сега и щях да го направя, без да питам никого или да се повлияя от някого. Защото както и в историята, така и тук артефактите и източниците са едни и същи за всички. Гледането, виждането, използването им, разбирането и разсъжденията, "ученето" а и внушенията са различни.
Сега ще се опитам само под формата на едно кратко съобщение и нагледна справка да предизвикам любопитство у по-възрастните и интерес у младите читатели, и ако някой от тях се реши да поеме по пътя на историка, етнографа, искуствоведа да поправи грешките на тези преди нас и да свали булото на илюзиите и кривите предстви, които нарочно са ни наложени и внушени по политически, културни и геополитически причини от "модераторите и дописващите"...
Защото за съжаление това продължава и до днес, когато вече славяните са забранени а пък са разрешени и фаворизирани траките. За българите и тяхното изкуство и култура много малко се говори и учи, не намерих нова и освободена от идеологическите внушения информация по въпроса, българските съкровища и артефкти ги няма и са непознати на подрастващите, те почти нищо не знаят за тях. Има черно-бели снимки в някои електронни издания на научни трудове от преди 1989 г., ...
По-вече се знае за Преславското златно съкровище например, благодарение на Преславския музей, но то далеч не е единственото българско златно съкровище, а има и други, които не са златни, но по значение и стойност са повече от златни.
.................
Обеци от Преславското златно съкровище
Изключителната художественна, естетическа и историческа стойност на образците на самобитното изкуство на българския народ, създадени през неговата над 1300-та годишна история имат своите дълбоки корени в културните традиции на българи, славяни и траки. Траките създават голяма и оригинална култура, която се развива в тясна връзка с културата на античния и средиземноморски свят. Все по-големия брой на богати археологически находки и сравнителният им анализ потвърждава голямата роля на тракийската култура в него. Родеенето и приликите с етруски и скити, сармати се оказа, че не са случайни, тъй като всички те се оказаха с древнобългарски северен произход.
От 5 до 7 век северните и източни българи и славяни се настаняват на Балканите заедно със своите определени културни традиции. Сливането на трите културни традиции става на българска основа в рамките на създадената от българите държава през 680-1 г. На практика това не е толкова трудно тъй като и трите общности са добре познати помежду си и са обединени от общи интереси в рамките на своята страна. Като цяло през 10-11 в. те вече са обединени от една творческа интерпретация, в основата на която лежи утвърдилото се през този период българско народностно самосъзнание. Някои от елементите на славянската, тракийската и древнобългарската културна традиция, обаче са се запазили и до днес!
Археологическите проучвания разкриват едно богато разнообразие на керамичната, каменната, металната пластика, но в него ясно личи характерния стил на българското народно изкуство. Той показва,че в рамките на създадената българска държава, общият произход, общите обществено-икономически, политически, религиозни и историко-географски условия са изиграли решаваща роля за създаването на единна в своята цялост материална и духовна култура, която определя същността на утилитарно-естетическото по своя характер народно изкуство.
Както всяко народно изкуство и българското е било в контакт с изкуството на редица други народи. Преди покръстването повече със сродни етнически, духовно и културно народи(предимно тези от Великата Евразийска степ и Източна Европа) а след покръстването предимно с Византия(ИРИ). Но дори и след това без особени усилия откриваме оригиналната творческа интерпретация на българските майстори, който носи белезите на характерния свободен и демократичен дух на българското народно изкуство. Така старите и характерни форми от 8-9 век доживяват и до 19-ти...
Особено в приложното изкуство - орлета, животни, фигури, орнаменти характерни за дохристиянската тенгрианска култура, ние виждаме и в предметите на народното изкуство през 19-ти век а и до днес.
Това е приемственност, каквато имаме и в занаятите, облеклото, архитектурата, фолклора и др. Изключително важно значение за развитието и съдбата на българското народно изкуство има периодът от края на 14-ти до 19 в. - периодът на османското господство в България. Това е време, когато българският народ, лишен от своя държавна власт, е трябвало да се бори за съществуването си в условията на една жестока военно-феодална тирания, целта на която била след унищожаването на българската държава, пълна асимилация на българския народ.
В една такава трудна обстановка можеха да просъществуват само култура и изкуство, които имат дълбоки корени и широка обществена база и чиито ценности са издържали проверката на вековете. Българите вече не можеха да строят дворци, църкви и манастири с тяхната богата пластична и стенописна украса. Невъзможни и неуместни бяха и модните увлечения от ренесансова и свободна Европа.
В тези условия ставаше не въпрос за развитието а за оцеляването на българския народ. И тук народната култура заедно с християнската вяра и старобългарската писменост станаха могъщо оръжие пред което поробителите се оказаха безсилни.
Тепелък, 18-ти век, Провадия. Сребърен, кован в кръгла форма. В кръгло поле очертано от декоративен бордюр е изобразен Св.Георги. Пред коня и зад седлото по една човешка фигура, втората от които държи кана. По края е поставена верижка, от която свободно висят две брадви, два ножа, пищов и змей.
Обичаите, традициите, вярванията, обредите, устното народно творчество, приложното изкуство бяха фактори, чрез които се реализираше и възпроизвеждаше общността на българите и тяхното народностно съзнание. Българското народно изкуство като част от народната култура беше един от факторите, които поддържаха жива историческата памет на народа, създаваха онази необходима атмосфера, в която вярата на българите в собствените им сили постепенно се възвръщаше и ги тласкаше към развитие, към действие!
Увеличаването на българското градско население води до промяна в начина на живот и на труд, но българите там продължават да пазят духовната връзка с традиционните ценности на народното изкуство. Те искат да ги имат и в градските си къщи, което отваря работа на народните майстори и тяхното творчество.
Произведенията на българските народни майстори, които работят в условията на огромния османски пазар, остават еднакво чужди, както на разточителния разкош на изтока, така и на предизвикателствата на западния индивидуализъм.
Тяхната сила е в строгата функционална обусловеност на формите, в органично свързаната с тях експресивна украса и, в крайна сметка, в онова ясно чувство за мярка, което определя художествения вкус и в същото време води до рационалност и пестеливост в изразходването на време, труд и материали.
След Освобожденнието преобладаващата част от българския народ се състои от дребни и средни селски собственици, които независимо от културните и икономически промени остават в сферата на селския бит и свързаните с него традиционни ценности. При тези условия, народните обичаи, обреди, празници, песни и танци продължават да живеят. Българските жени продължават да създават прекрасните тъкани за домашна уредлба и за облекло. Майсторството им във везането на удивително красивите орнаменти остава ненадминато. Момците врязват с острите си ножчета в украсата на писаните хурки любовта към избраната девойка така чистосърдечно и наивно, както го правеха и техните деди и предци.
Макар и в по-сложна обстановка, народното изкуство продължава да живее и в градовете. Градските мвайстори - златари, медникари, грънчари, кожухари, сарачи, ковачи, като продължават да задоволяват някои традиционни необходимости н аселския бит, запазват връзката си с народното изкуство и по този начин допринасят за неговото съхраняване. Традиционната продукция на народните занаяти намира, макар в по-малка степен, пазар в самите градове, тъй като голяма част от тяхното население е дошла наскоро от селата и личното и отношение към традиционния бит и култура все още живее.
Тъкан от пешкир, края на 19-ти век, Русенско
В днешни условия правилното разбиране на народното изкуство и неговата естествена връзка със съвремената българска нация е едно от условията за запазването на нейната културна идентичност и културно богатство. Както е известно, нито дърветата, нито нациите без корени имат някакво светло бъдеще, независимо от обществения строй или различните международни членства.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Облекла, шевици, плетива и тъкани
Празничен костюм на млада невеста, началото на 20-ти век, Плевенско.
Женски и мъжки колани от Софийско и Ловчанско и женски пояс от Карнобатско, втората половина на 19-ти век.
Празничен костюм на млад мъж, края на 19-т ивек, с.Гарван, Силистренско
Шевица от пазва на женска риза, 19-ти век, Разградско
Празничен костюм на невеста, 19 век. с. Козичино, Поморийско.
НАКИТИ
Кръжило на сокаено забраждане, 19-ти век, Габровско
Пафти, 19-ти век, Търновско, сребърни, ковани с двуглава птица и седефен иплочки.
Гривни, 19-т ивек, Враца, сребърни, ковани.
Трепка - накит за глава, 19-ти век Дупнишко. Сребърна, позлатена, лята.
ГРЪНЧАРСКИ ИЗДЕЛИЯ
Стомна със сграфито украса,19-ти век, Бусинци, Трънско
Крондир, 19-ти век, Разлог. Глазиран с богата пластична украса.
Две блюда от Троян, 19-ти век
Кондир, 19-ти век, с. Бусинци, Трънско. Глазиран, с богата пластична украса.
МЕДНИ И ОЛОВНО КАЛАЕНИ СЪДОВЕ
Котле(менче) - църковен съд за светена вода, 19-ти век, Видин
Гюмче, 19-ти век, Копривчица. Медно, ковано, калайдисано.
Бъклица, София, 18-ти век. Олово, калай, антимон. Лята
.
Синия от Смолян и поставка за синия от Шумен
, 19-ти век. Медна, кована, калайдисана.
ХУДОЖЕСТВЕНО КОВАНО ЖЕЛЯЗО
Касетка(съндъче) София, желязна , кована, 20-ти век.
Главнярник - свещник, 19-ти век, Самоков. Железен. Кован.
ПАСТИРСКА ДЪРВОРЕЗБА
Гъдулка, 20-ти век, Созопол
Бастуни, 19-ти век, Смолянско и Панагюрско. Със змийска и конска глава.
ОБРЕДНИ ПРЕДМЕТИ
Сватбен хляб, средата на 20-ти век, с.Долна Баня , Ихтиманско
Традиционни хлябове от Ботевградско и Елховско: а) Великденски хляб§ б) Кравай за Сурва
Писани яйца, началото на 20-ти век, Велинградско, Пещера и Ихтиманско.
"Брада" от клонеста пшеница, 20-ти век, с.Пордим, Плевенско(
Край
Осн. източник: Българско народно изкуство, изд 1979 г.,ДИ Септември, София
"Аналоговнет" ...
Намалете бройката на хора, които не прои...
Развитието на човечеството след Атлантид...
Намалете бройката на хора, които не прои...
Развитието на човечеството след Атлантид...
Следващ постинг
Предишен постинг
И тази тема не е за тук, но то и без това повечето от изкараните теми от мен не са за този формат, само че полуизвестното и неизвестното се наложи да бъде преведено, написано и изкарано публично. Поне в блога на Атил. Имам и тематични поредици-блог вълни, темата за българското народно изкуство най-малкото заслужава цяла една такава поредица от постинги.
Здравей, Атиле. Темата е много добра, подплътена със снимко материал. Аз тази сутрин се върнах от западна България и с интерес слушах беседи от уредници на няколко музеи, църкви и параклиси. Дори се заинтересуваха от мои теми, които публикувам, а това не се случва за първи път. Научих още нови неща и дори ми се иска да пусна една нова тема по тези дни. Ти си един от малкото останали в блога, които милеят за българското, защото напоследък се появиха някокко нови антибългарски настроени потребители.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Поздрави и успех Барин, темата и тази и много от другите са хубави и важни, но формата на блога е за по-кратки текстове. Трябваше да изкарам най-малко 5-6 постинга. Материали имам достатъчно, когато му е било времето съм купувал книги.
Но само с блогове и интернет не става, от тук ще научат само тия, които се интересуват специално а тези неща са за всички и мястото им е в образователната система.
цитирайНо само с блогове и интернет не става, от тук ще научат само тия, които се интересуват специално а тези неща са за всички и мястото им е в образователната система.
Известният английски художествен критик и писател Джон Ръскин бил призован като страна по едно дело, свързано с проблеми от областта на изкуството. Съдът, твърде отдалечен от изкуството и с ограничена култура, извикал за вещо лице художника Уитслер, който извънредно много уважавал и ценял Ръскин, и му поставил следната задача:
- Извинете, бихте ли разяснили на състава на съда що е изкуство?
Уитслер изгледал съдебните заседатели един по един и не намирайки никакви допирни точки за духовен контакт с тях, отговорил лаконично:
- Не!...
barin написа:
Здравей, Атиле. Темата е много добра, подплътена със снимко материал. Аз тази сутрин се върнах от западна България и с интерес слушах беседи от уредници на няколко музеи, църкви и параклиси. Дори се заинтересуваха от мои теми, които публикувам, а това не се случва за първи път. Научих още нови неща и дори ми се иска да пусна една нова тема по тези дни. Ти си един от малкото останали в блога, които милеят за българското, защото напоследък се появиха някокко нови антибългарски настроени потребители.
Поздрави!
Поздрави!
Търсене
Блогрол
1. Българските малцинства и общности в чужбина
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб