Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05 15:21 - Произходът на древнобългарския етнос
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 480 Коментари: 10 Гласове:
4

Последна промяна: 21.05 17:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Увод

Най-напред да се запознаем с полумитичният Родоначалник на древните българи, за който ще стане дума по-долу - алпът от трето поколение(дух, ангел служещ на Тангра(Бога), Аудан-Боян, който заради любовта към смъртния си син, когото не искал да надживее и пожелал също да стане смъртен.

  Цитат:
... Българските митове за Аудан повлияли върху фолклора на много народи. Ето например какво се разказва в мита за Аудан и Бойгала(по думите на Кул Гали):  

Веднъж по време на лов, Аудан излязъл на реката и видял в нея Бойгал. Алпа безпаметно се влюбил в алп-биката, но тя равнодушно го погледнала и се гмурнала дълбоко под водата. За да завоюва сърцето на Бойгал, Аудан извършил няколко подвига, но алп-биката и това не я впечатлило.Тогава Аудан отишъл при духа на песните Джир Каган, за да се научи от него на чаровно пеене...   Джир Кагана заради прекрасното му пеене го наричали и Сандугач(Славей), но той можел и с необичайно силният си глас да разрушава всичко наоколо. По едно време жителите на едно градче се усъмнили в силата на гласа му.Тогава той със сърдития си рев разрушил стените на градската цитадела. от тогава този град го наричали по името  на алпа - Джиркаган. По-късно това име го изкривили, и то дошло до нас във формата "Йерихон". Кул Гали посетил този град по време на хаджилъка си по тия места. В руските былини Джир Каган влязал под името Соловей-Разбойник, който със своето пеене(свирене) може да съкруши всичко наоколо. Алпа на песните предал някои тайни на своито майсторство на Аудана, но и пеенето на Бояна не докоснало сърцето на Бойгал. В пълно отчаяние Аудан се хвърлил в реката, но Бойгала го спасила и го попитала защо постъпил така.

Тогава Аудан и разказал за любовта си към нея.Тя му отвърнала, че не знае какво е любов и не разбира това чувство. Разстроения алп на рицарството отишъл при Туран да разбере каква е работата. Но тя отказала да се срещне с него на планината Уралтау, тъй като разрешавала да я виждат само старшите алпи, духовете-диви от първо и второ поколение( Аудан бил младши алп от трето поколение). Тогава Аудан за да се хареса на своята вечно млада баба, направил за нея прекрасна земна пирамида( балкан или курган) с пещера(кепе) вътре и започнал да чака алп-биката направо в пещерата с факла в ръка.
И я дочакал: Тя се обадила от тъмното и попитала за какво я търси. Аудан и разказал и поискал да разбере защо Бойгал не може да го обикне. Туран му отговорила, че женските духове от трето поколение обичат този алп, когото покаже жребият хвърлян от самата нея. А ако накой алп овладее алп-биката по свой каприз, то те няма да имат деца. Въпреки това Аудан не се отказал и започнал да умолява Аби Армай да предизвика в Бойгал любов към него и способност да ражда деца. На Туран и харесал подаръка на Аудана - пирамидата, и затова тя се показала от тъмното във вид на змия и му дала парченце от своята змийска кожа, докосването до която предизвиквало любовно чувство. Обаче го предупредила, че децата им ще бъдат смъртни хора. Зарадвания Аудан излязъл от пещерата, за стоенето си там той бил наречен Гур огла - "Син на могилата"( нали булгарите погребвали в кепето умрелите), и се упътил право при Бойгал. Когато я докоснал с вълшебната кожа - Бойгала се влюбила в него. Те се оженили и им се родил син Джам Иджик -Хишдек.
Но Су Анасъ неочаквано също се влюбила в Аудана и накарала Лаиша- един от братята на алпа - да ослепи собственната и дъщеря-съперница. Лаиш,който никога не бил виждал Бойгалa, изстрелял една стрела с лъка си и ослепил жената на брат си..."...

  От тук: http://atil.blog.bg/history/2012/01/26/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-altai-.890282

image

Ето я и бабата на Аудан - Боян, тук наследена от гърците от предхождащата ги древнобулгарска Критско- Микенска култура, като Артемида. Около нея са знаците на мъжа и Вълкът Бури(Буран, Берген, Перун) и на децата им духовете от Второ поколение.

 
Сега да видим кои са и какви са тези древни племена, за които ще стане дума по-долу: имен и синд и коя е Прародината Идел.  

Цитат: "... Имен - остров в Кончигиш денгизе, където именските богатири продължили традициите на Критските турнири по борба; съвременна Япония.

Именци - 1) най-древната манджуро-японска общност; 2) манджури

image


Идел(Прародината на всички българи) - 1) първоначално - название на обеденението на седемте рода; 2) първото название на Булгарската държава; 3) Волга от устието на Кама до вливането в Каспийско море.

Синдийци
 - 1)общо название на предците на индоиранците; 2) арийците на Индия; 3) индийци
 

от Краткия речник на използваните термини, от том 1 на сборника "Джагфар тарихи, изд. "Кама", 2005, София.  


В края на Увода трябва да уточним, че Микаил Бащу Киевски, който в своя скит(отшелническа пещера) край Киев през 9 век е превеждал от древното българско писмо върху кожа - куниг, тук е разказал всъщност за произхода на източните българи - хуните.
Първият принц, който отвежда група хора от Прародината на Изток е именно Хишдек Хон. В том 1 още в началото се разказва и за тяхното завръщане после отново на запад в района на Волга и Кавказ, където някои родствени племена като аланите, дори се подчинили на Булюмар. Те били посрещнати радушно и във Волго-Уралието, където се настанили в държавата на хонския род Буляр...
Има малко разминаване с разказите на други автори, явно всяка част от диаспората записвала и се стремяла да изкара себе си най-важната и най-главната. На практика същинската хунска империя се основава много по-късно - 5-4 хилядолетие пр.Хр. от изселници от древния Ранен Шумер и голямата войска на Кубарчек изпратена им на помощ от Идел след Библейския Потоп. Те се срещнали в Предкавказието и Хон Улан последният цар на Ранния Шумер пожелал д аоснове нова държава в Седморечието( планините Алтай, Хиндокуш в Далечния изток и Средна а не Централна Азия). Но като виждаме още по-ранно преселение на именци на изток имало, и те стигат и до Япония, чието първо име било Имен...

Цитат: "...Основателя на тази династия ДЖАМ-ИДЖИ или ИДЖИК е полулегендарен и с Божествен произход, както и неговата съпруга ТАНБИТ(ЕРГИ-ЧАКЧАК). Точно те обединили седемте племена на границата между 15 и 14 хилядолетие пр.Хр. Но техните потомци влезли в историята като човешки исторически личности, отбелязани с имената си и годините на управление, както и с кратки записки за най-характерно и забележително извършено от тях.
.......................

- КАН (13 хилядолетие пр.Хр.). При него част от иделците се преселила на изток.  


От тук: http://atil.blog.bg/history/2011/04/29/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.738250

image 

********  


ИСТОРИЯ НА ГАЗИ-БАРАДЖ (Летопис на Гази-Барадж) 1229-1246 г.  


(Гази Барадж е български кан-емир на Волжка България, чийто държавен секретар бил бившият посланик на Дунавска България , Арслан Тертер, който след като приел исляма станал известен и като един от авторите в сборника "Джагфар тарихи" под името Гази Баба. Да видим все пак по-подробно кой този Гази Бардж:

 Цитат:
"...Булгария се разделила на две части, и Алтънбека го признали за цар само Байтюбинския, Кашанския и Марданския ил. На унгарския папски посланник, който дошъл в Буляр през 1235 г.(Юлиан), Алтънбек се похвалил, че разполага с 50 хил. рицарска войска. Но толкова рицари имало в цяла Булгария. В действителност Алтънбек имал два пъти по-малко - 20 хил. алпари( без да се броят 20 хил.черемишски опълченци). Въпреки това и с тези сили царя през 1232 г. под Бугулма разбил ордата на сина на Джучи - хан Бату, който нахлул в Булярските владения. Неговия противник и съперник за трона - Гази Барадж - през 1232 г. заминал за Монголия. Там уговорил великия монголски хан Угедей да му помогне да отвоюва трона от Алтънбек в замяна на южнобулгарските земи. Башкортския губернатор Ищяк минал на страната на Гази Бараджа.  
През август 1236 г. емира Гази Барадж повел монголите срещу Буляр. След 45 дневна обсада, на 5 ноември 1236 г. Буляр бил взет от монголите. Част от защитниците на столицата начело с Бичмана и дъщерята на Алтънбек - Алтънчач, успели да си пробият път до центъра на Марданския ил - стохилядния град Банджа. Но царя Алтънбек загинал заедно с цялото 200 хилядно население на столицата. Монголите, които загубили при щурма сина на Чингиз-хана, Кулкана, разрушили Буляр до основи.   Повечето булгарски бекове признали Гази Бараджа за цар и му се подчинили. Епохата на Първия булгарски емират приключила.

  От тук: http://atil.blog.bg/history/2011/07/12/istoriia-na-voljka-bylgariia-10-13-vek-12.781895)


   Най-древната история на българите

image


Началото на нашите начала е в племената имен и синд. Хабдулла ибн Микаил Бащу е писал, че хората от племето имен живеели на семейства, разпръснати по двата бряга на гъмжащата от змии река Амул, и се занимавали с риболов, лов и събиране на плодове. страхувайки се от змиите, хората не смеели да пресичат реката и ловяли риба по бреговете. Гадините не нападали само "превознача" Боян(виж горе мита за Боян и Бойгала...).
И тъй като той бил единствената връзка между семействата от двата бряга и се отличавал със смелост и честност, хората го избрали за свой вожд. Когато Боян остарял и болестите го повалили, синовете му го изоставили на произвола на съдбата. Тогава той започнал д амоли Всевишния да му изпрати син, който да се грижи за него. Творецът изхвърлил на брега край дома му огромна риба, от чието ляво ухо във вид на змия се появил на бял свят малкият му син Иджик.

След смъртта на Боян, жените от племето започнали да раждат мъртви деца. Иджик събрал мъжете и се отдалечел с тях първоначално във владенията на своя брат Лаиш, а след това - в планината Хон. Тук той станал владетел, благодарение на мъжеството на именците - отлични стрелци с лък. Покорените от него китайски тюрки(кара китаи) ядели полусурово месо и никога не се миели с вода, защото произхождали от вълка Чин и се стараели да запазят върху себе си характерните за него въшки. Когато въшките започвали много да ги тормозят, китаите подобно на вълците, ги убивали със зъби. жените и девойките у китайските тюрки свободно се съвокуплявали с всеки мъж навсякъде, където било възможно(затова децата знаели първо майките си, явно още били в епохата на матриархата).
Именците не могли да търпят това. Като взели от китаите малки момичета, които още не били свикнали с мръсотията и блудството на своите майки, именците, начело с Иджик, започнали да се местят от еднно тюркско селище в друго, за да не наблюдават дълго противния живот на китаите. 

В планините нямало големи плавателни реки, затова именците ходели пеша. Но това било трудно и иджик заповядал на хората да се научат да яздят коне, каквито имали кара китаите. И навсякъде където пристигал, Иджик заповядал да се събират хората и да подготвят угощение и данък. По време на престоя  той назначавал, съдел, давал съвети. тия сборове се наричали джиени. За да могат да живеят сред тюрките, именците били принудени да научат езика им( всъщност древнобългарският етнос се формил като тюркоезичен, народа взел езика на майките и културата, обичаите на двата народа, по-късно дунавските българи пък се върнали към езика на бащите...). Когато момичетата поотраснали, именците, които ги възпитали съгласно своите традиции, ги взели за съпруги и започнали да наричат себе си и потомците си хони(хуни). Те се гнусели от китаите и никога не се сближавали с тях, на което китайците им отвръщали с ненавист.


image

Възстановка на хун от 4 век по скелет


Опасявайки се от метежи, Иджик събрал всички тюркски оръжейници, облякъл в железни доспехи своите хора и конете им и забранил на китайците да притежават оръжие и да носят ризници. Той заповядал отявлените бунтари от това племе да се изпращат на бой срещу Хин( същински нетюркски Китай), за да се бият вместо хоните...
При наследника на Иджик, Тигане, наричен Хин-Батир, заради многочисленните си победи над хинците, притиснатият хински цар изпратил свои хора при китайските тюрки и заповядал да им предадат: "Когато вашите прадеди са живели под нашата власт, вие почти нищо не сте усещали нейната тежест. Сега немилостиво ви управлява малочисленният народ хони, а вие, вместо да ни помогнете в борбата с тях, воювате с тях срещу нас. Имате ли ум? Унищожете хоните и се върнете отново под нашата милостива власт!". 
Като чули призива на царя на Хин, китаите нападнали през ноща лагера на Хин-Батир и избили всички намиращи се там хони. Жената на Хин-Батир успяла да сложи сина си в голям котел и да го хвърли в реката дуло(такава река Дуло су има и сега, приток на р. Селенга, която се влива в езерото Байкал), но веднага била обкръжена от враговете. Те и отрязали ръцете и краката и тя умряла в мъки. Микаил бащу разказва в "Шан кизи дастан", че един елен, дошъл на водопой хванал котела с момченцето с рогата си и го отнесъл в Седморечието. Там го приютил и отгледал царя на масгутите Мар. Нарекли принца Газан (Казан, Аудан, Боян), той се оженил за дъщерята на Мар, а своя род Дуло започнал да нарича Мардуан-Дуло.

Междувременно хоните намиращи се в другия лагер, избрали нов цар - Хазар. Като разбрал това, Газан, заедно с масгутите, наричани от него баджанаци, нахлул в царството на Хазар. Хоните веднага пременали на страната на Газан, а Хазар избягал при китайските тюрки и станал техен вожд. Газан прогонил хинците отвъд река Кубан-су(Хуан хе) и наложил там своето знаме - закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти. Това било масгутското изображение на алпа Елбеген - крилат змей, на когото хоните се кланяли. Масгутите го наричали Барадж. Това не се харесало на хоните, които имали свое изображение на Елбеген и те поискали от Газан да замени масгутското знаме със знамето на Иджик. Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. Хоните търпели това унижение цели 400 години и трупали омраза към масгутите, в чието обкръжение бил родът Дуло. 

Най-после при Джилки, наследника на Газан, търпението на хоните се изчерпило и по-голямата част от тях се присъединила към наследника на Хазар - Дугар, който се опирал на китаите и туркмените. Освен това Дугар успял да получи подкрепата и на башкортите, които били смесица от масгути и урмийци и говорили урмийски език. Техните станове се намирали на север от баджанаците и на запад от планината Хон.
(...)
Победеният Джилки също бил принуден да се подчини на Дугар. Твърде скоро обаче, не можейки да понесе унижениията, Джилки въстанал, но бил отново разбит и убит. Неговият син Булюмар избягал с верните хони и масгути на запад. Той никъде не срещал съчувствие, защото кому бил нужен разбит и беден? Освен това на никой не се нравели претенциите на гордия Булюмар за водачество. При похода през Седморечието голяма част от масгутите се отделила от хоните...
Булюмар много искал да остане в Седморечието, но тюркменското племе било против.
(...)
В лицето на Булюмар те виждали заплаха за своята независимост и затова започнали да го заплашват с война. Царят бил принуден да отиде при башкортите, които приютили хоните и получили от тях прозвището "себерци"("съюзници").
(...)
Когато те приютили Булюмар, Дугар се опитал коварно да ги нападне през ноща. Обаче крясъкът на жеравите предупредил башкортите за опасността и те тръгнали на запад заедно с хоните. Но след като вървели известно време с Булюмар, те се отделили от него, тъй като не им харесало посегателството му над власта... Сред тях се оформили два рода - ура и байгул.
(..)
В страната Идел, до река Агидел, хоните прекъснали за известно време похода си, защото тук била също държавата на хонския род Буляр...
(...)
Гладът накарал кана да поеме на запад. По принуда оставил своята главна квартира в държавата Идел или Стария Туран и Булюмар със своите преминал река Агидел, наричана от башкортите Атил( р.Волга). Тукашните кара-масгути, които наричали също саклани, се опитали да попречат на това, но били разбити и начело със своя вожд Боз-Урус побягнали в Бури-чай(р.Днепър). А булгарите, които били подчинени на кара -масгутите, се присъединили към Булюмар, когато той издигнал родния стяг на асите, представляващ червено плъстено кълбо със сноп разноцветни ленти.
(..)
След това от Туран(Нови Туран, на юг) дошла част от масгутите, откъснала се от другите в степта Танг-Алан("Каменна поляна") и получила поради това прозвището "алани"("полянци"). А нашите превръщайки "Танг" в "Сак", започнали да ги наричат саклани. И тези саклани, присъединявайки към себе си мурдасите и агачирите, разбили враговете им - колите, и завладели степта на победените...
Тях също почнали да ги наричат кара-масгути, за разлика от техните родственици ак-масгутите, които останали в Тюркистан(освен черни и бели, тук се има предвид и западни-"кара" и източни-"ак").

А степта на кипчаците, простираща се от Сула(Дунав) до Агидел(Волга), започнали да наричат Саклан..., а всички потомци на асите, живещи там - саклани или алани...
По-късно на Бури-чай(Днепър) дошли алманци от племето галидж(северно-германско племе) и притиснали саклани(в това число предците на руските славяни), които по името на техния вожд Урус наричали "уруси". А ги притиснали, защото сакланите започнали война с част от булгарите, преселили се от Азърбайджан в Бурджан...
Тези булгари бързо се присъединили към хоните, когато последните преминали през Идел...
Урус се опитал да изтласка садумците(скадинавците) от бреговете на Бури-чай(Днепър), но бил разбит и убит.
Тогава сакланите-уруси се подчинили на хоните и склонили Бюлюмар да нападне галиджийците.

image
Стр.14-19 



image


 Общо-взето се следва хода на историческите събития. В това число и легендарният характер на началото на българската история, който тук е предадан от хунска гледна точка. Преразказан е и митът за Детето-принц в хунски вариант, този, както и редица други древнобългарски митове са въприети от редица народи не само от Великата Евразийска степ, но и далеч до Месопотамия, Египет, Израел, Германия, Рим и др.

Тъй като Летописа на Гази Барадж, кой знае защо се фаворизира от комунистичческите дейци у нас, някои от които отдавна се правят и на демократични, за сметка на останалите книги и части на този сборник, реших още веднъж да се върна към него, като дам линкове и към други части от същия сборник, писани от други автори, които се занимават със същите събития. Всички автори в различно време са писали за едни и същи събития, за една и съща митология, за едни и същи хора.  За пример най-накрая ще има и линк към оригиналния и основополагащ мит(единият от двата, другият е за Гарвана Мардукан) за Чудното спасение на детето-принц. Явно събитията са се случили някъде в района на Южен Урал а цялата диаспора, както и редица други народи разказват този мит вплетен в началото на тяхната история. Изключение не правят и хуните както видяхме. Неглижирането на вълка от хуните а и от самият емир Гази Барадж и презрителното отношение към китайските тюрки явно е предизвикано от тяхнато поредно предателство спрямо българите и минаването им на страната на монголите. За което били наречени тогава - оймеки - кучета.
Самите монголи повлияни някога от древните булгари били под знака и тотема на Синият Вълк обединени в Синята вълча орда... Така че и древните и средновековни автори както се вижда не били равнодушни и безпристрастни към хората и събитията от тяхното съвремие, и това се отразявало и върху тяхното отношение и симпатии по време на писането на летописите...  

И така текста на оригиналният древнобългарски основополагащ мит:

  "...Доста популярни по света станали българските митове за алпа Бури. Вълка бил тотемно животно при българите и един от най-любимите духове на народа. Изображението на вълча глава украсявало знамето на древните българи, а мъжете се стараели да носят шапки от вълча кожа - "бурек"`( от "буре" - вълк) за късмет. Отначало кучето го наричали "емек" или "оймек" - "домашен вълк", а лъва - "улуг мак"("голям вълк"). Едва значително по-късно кучето получило названието "ет" а лъва - "арслан"( първоначално тази дума означавала "чудовище","дракон"). Бури бил добър алп.

Древния мит за Казан разказва:

  Веднъж убирите( така предците наричали примитивните маймуно-човеци от древността, считали ги за слуги на злите духове и техния вид впоследствие бил изтребен) напълно изтребили иделския род на елбирите(юнаците, богатири), които били главните защитници на всички останали по-слаби иделски родове. Оцелял само един елбир-младенец, сина на вожда на иделците. Наричали го Айсер - "Лунна светлина" или просто Айим - "Лунния", тъй като се родил през една лунна нощ. Победителите-людоеди решили да изядат момчето и го хвърлили в един котел-казан. Но алп Бури не допуснал неговата гибел. Той дал сили на смъртно ранената му майка и тя с последното си движение блъснала котела със сина си в реката. Реката по волята на Су-Анасъ отнесла котела в едно непроходимо блато. Там Су-Анасъ се превърнала на лебед( в други варианти на мита в патица,жерав) и отишла да повика мъжа си- алпа Бури. Вълка не можал сам да се добере до казана с детето и закарал в блатото един елен( казват, че в този елен бил духа на самия Самар). Елена донесъл момчето, и една вълчица по волята на Бури откърмила Айсера. После в памет на това почнали да го наричат Казан и Магула( син на Мага- Вълка), и Бурджан(Вълча душа) и Чингиз/Тангиз - Магис (Подобен на вълка) и Бюрули(Единствен син)... Казан станал могъщ богатир и възобновил иделския род на елбирите, който почнали да го наричат още и бурджани(берендеи) и бирули и наубури - неври(новите вълци)."...  

От тук: http://atil.blog.bg/history/2012/01/20/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-pyrvit.886479

image


ЗАКЛЮЧЕНИЕ


В крайна сметка и хунският вариант на същите древни митове, както и самият Летопис на Гази Барадж ни казват пак същото за произхода на древнобългарския етнос: От Бащи - източни арийци, именци, саклани и от Майки - от китайските тюрки. Някъде казват, че майките били от някакво племе на езиково отюречени угри.

Не трябва да се забравя, че за пръв път етническото име - българ се появява във Волго-Уралието и, че древнобългарският етнос възниква като северен народ именно там. А историята, която ни се разказва тук е вторична и се отнася за заминалите първи именци на изток !
Затова не е чудно, че пръв тотем и покровител му станал вълкът. Много по-късно те предали на другите племена и народи, в това число и на тюрките, както първата небесна вяра в Тангра, така и почитта към вълка.
Вълкът едва ли е станал второстепенно животно в истинския смисъл на думата някога, тъй като на него дължим етническото си име. Може би след покръстването при нас, когато старите нрави и вярвания бавно заглъхват. Но първите българи възникват като северен народ - от там и тази почит на изкустният ловец Вълка.
Слизайки на юг те първо срещнали барса, който заместил вълка, след това лъва и т.н. А другите животни-тотеми така или иначе били свързани с духовете, затова техните образи били почитани. Орела, змията, коня, грифона...
Най-главното светилище в България било Светилището на Жеравите и се намирало в Търново. Тук дори нямаме и лъв, не само вълк...
Лъвът бил избран за герб на България по традиция, някога тези земи влизали в обширната Конфедерация на Ранния Шумер, чийто герб бил именно лъва.



Край

  



Гласувай:
5
1



1. kirk - Според мен процесорът ти е изпушил
20.05 15:44
Според мен процесорът ти е изпушил...
цитирай
2. atil - Според мен процесорът ти е изпушил. ...
20.05 16:02
kirk написа:
Според мен процесорът ти е изпушил...

Няма значание, ти едва ли някога ще вденеш за какво става въпрос и ще разбереш какво четеш тука.
Барем вземи научи кои са тези знаменити исторически личности Гази Барадж и Гази Баба...
цитирай
3. shtaparov - Добре е написано като цяло и с някои ...
20.05 16:09
Добре е написано като цяло и с някои неща съм съгласен но други не мога да приема,като знам че авторът на всички "различни" епоси е САМО ЕДИН- Фаргат Нурутдинов! В книгите му има истини но повечето са лъжи включително това,че вълкът им бил "тотемно" животно. Той бил почитан от дедите ни така,както го почитали келтите и римляните. Никога обаче не е бил основно,водещо измежду другите животни а напротив- бил второстепенно животно,а най-важни животни за Българите винаги са били грифонът, конят, орелът и лъва!
цитирай
4. shtaparov - Затова не давам ПЛЮС за статията, но ...
20.05 16:12
Затова не давам ПЛЮС за статията,но не давам и МИНУС най-вече заради това,че си позволил към нея да бъдат публикувани коментари с алтернативни мнения които да покажат,че това за вълка е само една от многото възможни хипотези но от онези,за които няма почти никакви древни доказателства за разлика от другите!
цитирай
5. shtaparov - Според мен процесорът ти е изпушил. ...
20.05 16:13
atil написа:
kirk написа:
Според мен процесорът ти е изпушил...

Няма значание, ти едва ли някога ще вденеш за какво става въпрос и ще разбереш какво четеш тука.
Барем вземи научи кои са тези знаменити исторически личности Гази Барадж и Гази Баба...

Товариш КРЪК където и да отиде,първата му работа е да научи къде е кръчмата :)
цитирай
6. atil - Добре е написано като цяло и с някои ...
20.05 17:14
shtaparov написа:
Добре е написано като цяло и с някои неща съм съгласен но други не мога да приема,като знам че авторът на всички "различни" епоси е САМО ЕДИН- Фаргат Нурутдинов! В книгите му има истини но повечето са лъжи включително това,че вълкът им бил "тотемно" животно. Той бил почитан от дедите ни така,както го почитали келтите и римляните. Никога обаче не е бил основно,водещо измежду другите животни а напротив- бил второстепенно животно,а най-важни животни за Българите винаги са били грифонът, конят, орелът и лъва!

Вълкът едва ли е станал второстепенно животно в истинския смисъл на думата някога, тъй като на него дължим етническото си име. Може би след покръстването при нас, когато старите нрави и вярвания бавно заглъхват. Но първите българи възникват като северен народ - от там и тази почит на изкустният ловец Вълка.
Слизайки на юг те първо срещнали барса, който заместил вълка, след това лъва и т.н. А другите животни така или иначе били свързани с духовете, затова техните образи били почитани. Орела, змията, коня, грифона...
Най-главното светилище в България било Светилището на Жеравите и се намирало в Търново. Тук дори нямаме и лъв, не само вълк...
Лъвът бил избран за герб на България по традиция, някога тези земи влизали в обширната Конфедерация на Ранния Шумер, чийто герб бил именно лъва.

Фаргат Нурутдинов е автор на статии и на учебник, на етноси не може да е автор, изключително ерудиран и добросъвестен и репресиран историк! С изключителни заслуги към паметта на предците и към цялата световна българска диаспора!
цитирай
7. dobrodan - И днес родове и народи се кълнат, че от тях
20.05 18:08
и само от тях произлизат българите :). Вярно е точно обратното всъщност, но колелото се върти, времето тече и днес всичко това изглежда и звучи невероятно, нали :)?
Благодаря за постинга, хубаво е съставен. Колкото до Фархат Нурутдинов - ако има Бог, който и какъвто да е той - нека го благослови. Нашите историци отдавна клекнаха пред руския натиск.....Фархат обаче не.
цитирай
8. atil - и само от тях произлизат българите ...
20.05 20:02
dobrodan написа:
и само от тях произлизат българите :). Вярно е точно обратното всъщност, но колелото се върти, времето тече и днес всичко това изглежда и звучи невероятно, нали :)?
Благодаря за постинга, хубаво е съставен. Колкото до Фархат Нурутдинов - ако има Бог, който и какъвто да е той - нека го благослови. Нашите историци отдавна клекнаха пред руския натиск.....Фархат обаче не.

Понеже е било в дълбока древност от тези племена са прозлезли после много народи.
От самия древнобългарски етнос, който по някое време се превръща в истински суперетнос произлизат доста народи, или пък представители на този етнос участват във формирането на тези народи.
Интересното е че малцина запазват древното име до наши дни. И тук основополагащата роля за нас има Великия Куртбат(Кубрат), който налага древният етноним за име на държавата и на народа като цяло. синовете му продължават тази традиция. Макар в западната метежна част на разделилата се на две части Стара Велика България да се налага друго име - Урус(Русь). Друг метежен български принц, трети син на Г.Джилки от майка маджарка пък основава Унгария. Но тях ги предхождат пък разбунтувалият се брат на Кубрат и третият му син Атил Аспарух, които предизвикват най-голямата гражданска война продължила почти седем години. В резултат се отделят Аспарух, Кубер и Лачин и основават Дунавска България.
цитирай
9. shtaparov - Добре е написано като цяло и с някои ...
21.05 01:55
atil написа:
shtaparov написа:
Добре е написано като цяло и с някои неща съм съгласен но други не мога да приема,като знам че авторът на всички "различни" епоси е САМО ЕДИН- Фаргат Нурутдинов! В книгите му има истини но повечето са лъжи включително това,че вълкът им бил "тотемно" животно. Той бил почитан от дедите ни така,както го почитали келтите и римляните. Никога обаче не е бил основно,водещо измежду другите животни а напротив- бил второстепенно животно,а най-важни животни за Българите винаги са били грифонът, конят, орелът и лъва!

Вълкът едва ли е станал второстепенно животно в истинския смисъл на думата някога, тъй като на него дължим етническото си име. Може би след покръстването при нас, когато старите нрави и вярвания бавно заглъхват. Но първите българи възникват като северен народ - от там и тази почит на изкустният ловец Вълка.
Слизайки на юг те първо срещнали барса, който заместил вълка, след това лъва и т.н. А другите животни така или иначе били свързани с духовете, затова техните образи били почитани. Орела, змията, коня, грифона...
Най-главното светилище в България било Светилището на Жеравите и се намирало в Търново. Тук дори нямаме и лъв, не само вълк...
Лъвът бил избран за герб на България по традиция, някога тези земи влизали в обширната Конфедерация на Ранния Шумер, чийто герб бил именно лъва.

Фаргат Нурутдинов е автор на статии и на учебник, на етноси не може да е автор, изключително ерудиран и добросъвестен и репресиран историк! С изключителни заслуги към паметта на предците и към цялата световна българска диаспора!

Фархат така е "репресиран",че е превърнат в академик от руската "наука",чиито интереси определено защитава с нокти и зъби,без да се интересува от обективната историческа истина!
цитирай
10. atil - shtaparov, както споменах в един ...
21.05 10:29
shtaparov, както споменах в един отговор под предишния постинг, ти не знаеш какво приказваш! Факт е също, че нямаш понятие какъв академик е Нурутдинов и какво му е дала и взела руската наука.
От години е насила пенсиониран и изхвърлен отвсякъде, със заплаха за живота му е предупреден да спре да се занимава и с обществена дейност, живее и досега мизерно от една пенсия.
За академик е обявен от една алтернативна общност - Международната Акадeмия по българознание, иновации и култура /МАБИК.

https://bojanapankov/2018/03/05102014.html

http://www/news.php?cat=2&cp=5&newsid=6950
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4254822
Постинги: 531
Коментари: 2507
Гласове: 3220
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031