Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2008 18:49 - Нощен влак
Автор: prospero Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2343 Коментари: 1 Гласове:
0



            Колелата на нощния влак тракат и оставят след себе си мигове минало. Тарак – трак, тарак – трак. Усещам вибрациите им с цялото си същество, сякаш съм буца суров материал, върху който майсторът Хронос неуморно се труди. Тарак – забива се в мен длетото му, неумолимо, но без злоба, завинаги в плен на безстрастната си природа; трак – стоварва се отгоре му и чукът, и откъртва от от мен парчета настояще, захвърля ги край релсите, забравени и пропилени.

            Влакът отчаяно тегли напред към непознато утро, опитва се да се измъкне от лепкавите пипала на нощта, която като ненаситна любовница се увива около него, обгръща го, целува стъклата му и диша тежко в отворените прозорци. Готова е на всичко да го задържи, а слънцето е още далече. Всеки тракащ оборот е сътресение, всеки отметнат жалон препъва, всяка релса дърпа назад и надолу, мокра от дъждовни сълзи.

             Но непреклонният ствол на локомотива продължава да пори нощта, а тя с удоволствие се отърква в стоманеното му чело и се плъзга по грубите му бутала. Километър, два километра, три километра, пет километра, десет километра (E = mc2, 2x2=4, (6x4)3 x7/21 = колко?, каква беше Питагоровата теорема?)…сто метра, двеста метра, и още сто, и още двеста, и още петдесет (трябва да пусна пералнята / да предам доклада на шефа / да платя сметката за тока…)…метър, два, метър, четири, метър, метър, Метър, МеТър, МЕТЪР!!!

            Локомотивът не издържа, Скръ-скръ-скръ-кръ-кръ-кръ-ъ-ъ-ъц. На все по-чести тласъци, най-накрая спирачките зацепват и влакът спира, задъхан и изтощен. Малка гара, на средата на нищото. Моментна граница между “беше” и “ще бъде”. Добре, направихме едно бързо, за последно. Изригналите искри и машинно масло теглят чертата – среднощен Рубикон между бягството “от” и стремежа “към”. Вагоните се изпразват и всички съжаления, колебания и втори шансове (или трети, четвърти …стотни) слизат на тази гара.

            Вече мога да заспя. Помахвам с клепачи за сбогом на увяхващата нощ и влакът се понася, все така на изток, към изгрева. Ще се събудя в светлината на зората и заедно с новия ден, ще се родя.



Тагове:   влак,   Нощен,


Гласувай:
0



1. анонимен - добро!
18.08.2008 11:38
Изненада ме тук! Браво, добре е написано.. А аз очаквах да е за малко други кра.. неща:)

Laleelay
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prospero
Категория: Лични дневници
Прочетен: 22584
Постинги: 4
Коментари: 18
Гласове: 81
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930