НЕСТИНАРСКИ КРЪГ
С дух и непонятна, скрита сила
цял един народ този танц играе,
а съдбата безпроблемно си е присвоила
правото към него като псе да лае.
С монотонен ритъм стъпка подир стъпка
приближава оня свят, несбъднат и желан,
в който положителната, силна тръпка
винаги в реалността е чуден блян.
Парят въглените под краката,
вътре са в кръга и другите отвън
и участват заедно в играта,
грубата реалност става розов сън.
Ритуално и съдбовно вие се хорото,
сякаш е всеобща анатема срещу злото,
но пък странно е и няма обяснение
неуморното, всеобщо вдъхновение.
Когато огънят припламва и се разгорява,
логично е да се гаси и потушава,
но свикнали отвсякога да пари
и примирени с участта на нестинари
едни и същи, неуморните играчи
в игра и съзерцание са едновременно и подпалвачи.
Макар да няма път житейски без надежда,
та дори от огън и от въглени покрит,
щом съдбата му така отрежда,
в танца ще е всеки с нея в квит.
Когато са безбройни гафовете и лъжите
на псевдо родолюбци и водачи,
когато още живи са следите
от стари вождове и техните палачи,
когато битието нож е спрял в ребрата,
трябва вяра, за да станат чудесата,
нужни за един живот обикновен.
Православието – една от причините за лош...
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ВСИЧКИ НАКАЗАТЕЛНИ ПРЕПИ...
Чест и почитания!
Явно добре си разбрал посланието.
Поздравления, Вай Воф!
Така всеки може да го усети по своему.
Хубаво е, че настоящото стихотворение го усещате като
за днешните дни. А в действителност е писано в началните години
на прехода.
Сега разбирам същността на творчеството - ако истините се казват
директно - свучат като лозунги, весникарски. Ако са обобщаващи
и образни - картините и образите остават. А историйте в човешкия
живот се повтарят с нови имена.