Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2016 08:22 - Консерватизъм, демокрация и светлото бъдеще
Автор: atil Категория: Политика   
Прочетен: 1946 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 22.06.2022 08:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Малко история като увод към темата...


Отначало се считало, че държавата е продукт на родовото развитие и държавната власт е продължение на родовата власт. Царския род обикновено има Божествен или полубожествен произход и неговата власт е благословена и осветена от духовете и Небесните сили. Така при обединяването на семействата и родовете власта преминава  в най-достойния измежду бащите. И при древните българи той изпълявал ролята на цар-патриарх, съчетавал светската и духовната власт.

 
image                                                                                        
Сцена от българската митология. Златното съкровище от г. Над-Сент Миклош, Трансилвания.


Древната митология е съхранила интересни подробности от тези далечни времена на човешката предистория, те допълнително давали легитимност на царската и болярската власт, чрез съдържанието на митовете и религиозните служби и жертвоприношения за измолване благоразположението на Небесните и Земните сили. Изпълнявали се по празниците и по различни важни поводи от ежедневния живот.
Но от друга страна при древните българи  бил създаден своеобразен сборник от Правила за правилен живот(може би първообраз на съвремените Конституции) наречен ТОРЕ, който съдържал религиозни норми(Тенгрианството) и светски - юридически основани на религиозните.

Линк:
atil.blog.bg/history/2011/04/27/spisyk-na-kara-bulgarskite-care-potomci-na-bat-boian-otkysi-.736857

Наред с това си имало и древна народна ерес, простонародно тенгрианство, от което пък после възникнало Богомилството, така че късните европейски идеи и теории в областа на правото, държавата и политиката не са се появили на празно място и от нищото...
Така до времената Ранното средновековие имаме примерно такова обосноваване на тази първа Богоустановена държавна власт:
- монархическата власт се упражнява по историческо и Божествено право и народът няма право своеволно нито да я ограничава, нито да детронира съответната династия;

- властта се предава по наследство, следователно тя не може да се придобива чрез узурпация, и по този начин да се променя царстващата династия;

- самата власт е пълна, неоспорвана и осветена от религията и традициите. Тя е строга, изисква безпрекословно послушание, но същевременно е и доброжелателна, защото pater familias по презумпция действа за благото на рода си;

Българският монарх пък бил ограничен и имало две клаузи за импийчмънт - сваляне от влaст.

- Първата
 е ако издаде "лош закон" т.е. ако управлява лошо и във вреда на народа. Тогава се считало, че той е загубил "орендата" си т.е. връзката си с небесните сили и духовете на предците. И забележете - скрил е това от подчинените и продължил да управлява, заблуждавайки ги! Тогава той подлежал на убиване и изгаряне. Ако признаел, че е изгубил силата си и се оттеглел от власта, не го считали за безчестен човек и не го закачали.

- Втората е ако владетелят има прекалено силна дарба и е изключително способен. В такъв случай също подлежал на убиване - ритуално убийство чрез удушаване или обесване. Така го пращали да служи на Тангра и да помага от Небето завинаги на народа си. Такъв е случая с Кан Крум! 
Българската средновековна държавност е познавала разделението на властите, което го "открил" Монтескьо после. Имали сме и двукамерен парламент - съвет на боилите и народен събор. Главния съдия бил духовно лице и министър на вътрешните работи, тази длъжност по провило се падала на ичиргу боила.

В Западна Европа през периода на т.нар. Реформация се появили двама хубавци, които почали да философстват и да пишат научни трудове...

image

За начало на Реформацията се счита 1517 г. , когато Мартин Лутер обявява своите 95 тезиса...

Т.е. заели се с научната обосновка на техния абсолютизъм там, но на практика вкарали егалитарни(народно-социалистически) илюзии в своите политико-философски концепции за монархията, които се проявили като бомби със закъснител и по-късно взривили всичко...
(Може ли да се прави научна защита на монархията от позициите на обществения договор? Някой и до днес да е видял някъде някой обществен договор, който да се спазва...?!)
Единият е Томас Хобс(1588-1697), на него дължим научната защита на монархията от позициите на естественото право и теорията за обществения договор. Към естествената държава, резултат на историческото развитие, той измислил и "рационализма" и прибавил втори тип държава - рационалната,  съзнателно създадена от хората(по-скоро от някои хора, които имали специален интерес...).
Другият е Джон Лок(1632-1704) на когото ще обърнем по-голямо внимание тъй като трактатите на този англичанин научно легитимирали промените настъпили в Европа, чрез борбите на буржоазията с аристокрацията.

image

Джон Лок

Най-напред той подложил на безпощадна критика теорията на Роберт Палмер за патриархалния произход на кралската власт. След това т.нар. "естествено състояние" той го разтълкувал по своему и при него основополагащи принципи били не "перманентната война" а тези на "свободата и равенството". После в своята политическа концепция той прокарал принципа на мнозинството, който не бил познат в средновековието:
"Чрез едно договорно съюзяване възниква гражданското общество, в което болшинството има правото да решава и действа." И още: "Народът винаги запазва върховната държавна власт, макар, че не винаги я упражнява" .

Джон Лок формира теорията за ограчничената монархия. Считало се, че поради честолюбие, алчност и разточителство монарсите се опитвали да увеличат властта си, поради което, "народът се принудил да намери средства да ограничи всевластието на монарсите си".
За Лок тези средства били две : разделение на властите и върховенство на законодателната власт. При това поради слабостта на отделния човек да устои на своите пагубни страсти :"Законодателната власт се поверява на повече лица, или на едно събрание... Щом събранието се разпусне, всеки негов член е длъжен да се подчинява на законите - а това е едно силно средство да се накара законодателя, когато твори закони да има предвид само общото благо".

Със своите оригинални идеи Джон Лок за първи път обосновава току що появилата се по негово време конституционно-парламентарна монархия. Тезата му за разделението на властите и върховенството на законодателната власт, предоставена в ръцете на избираем парламент, зачитането на неотчуждимите от народа естествени права на свобода и равенство и накрая суверинитета на народа - всичко това са идеи, залегнали в основата на съвременното държавно устройство на демократичните държави.

image

Представянето на Декларацията за независимост пред американския конгрес

По-малко от век по-късно, в 1776 г. възгледите на монархиста Джон Лок били реализирарани в "Декларацията за независимост" на САЩ.
А там сред заселниците най-голямо влияние имали английските пуритани(християнска секта от реформираното християнство...). В най-значимата колония Плимут(1620 г.) в Масачузец те донесли със себе си своите социално-икономически, религиозни и политически представи и традиции. Затова християнските ценности оказали твърде голямо влияние върху формирането на американската политическа мисъл. Някои историци считат, че теорията за обществения договор има своя първообраз в учението на американския калвинист Роберт Браун. Той считал, че за да създадат хората една църква те трябва да сключат договор помежду си.
Непринудено този принцип в тяхната религия бил осъществяван и в обществото. На негова база били организирани много от американските колонии и то много преди появата на идеите на Т.Хобс и Ж.Ж.Русо...

А дали всичко което хвърчи се яде ще разберем от втората част на темата, която е поветена на "тъмния, тайнствен и неизвестен" консервaтизъм у нас...

image

Тодор Икономов. Един от основоположниците на българския консерватизъм. Накрая са го докарали дотам да откачи, да се обяви за цар и да посегне на живота си...!


Консерватизъм 


image

  
Според произхода на днешната политическа класа  - и нейните хоризонти и възможности... Както казват руснаците - "Выше головы не прыгнеш".



Макар, че от Първата световна война насам консерватизмът е почти непозната политико-управленска теория и практика у нас, той е една от водещите идеологии в света днес. За пръв път термина се употребява от французина Шатобриян - издава списание "Консерватор" в подкрепа на монархията и аристокрацията.
В съвремения свят е в пряка връзка с либерализма като идеология. Забелязва се една цикличност на двете идеологии в развитието на демократичните общества. На практика те действат като взаимни алтернативи допълвайки се.
Исторически консерватизма възниква като реакция срещу френската боржуазна революция. Реакция на аристокрацията.
А първите наченки на консерватизъм и либерализъм в Англия са от 30-те и 40-те години на XIX век.

Най-характерното за консерватизма е че той няма някаква определена  цел. Той възниква като реакция срещу промяната.
За запазване на статуквото. Не изгражда цялостна мирогледна система, която да е валидна навсякъде. Като идеология не се базира на еднакви ценности в различните времена. Навсякъде той има своите конкретни особености. Може да се каже, че това е най-антидогматичната и най-антифанатичната политическа идеология.
Обикновено използват три главни подхода при изследването му:
1) Исторически - изследва специфичната историческа среда;
2) Универсално антропологичния подход - противоположен на първия. Акцента пада върху непреходните ценности, които трябва да се съхраняват. Не интерпретира временни явления, лансира принципите за ред, стабилност, умереност;
3) Ситуационно специфициран подход - изследва конкретните идеи и ценности в дадена конкретна ситуация.

По принцип консерватизма е многовариантен. Той може да е идеология, която се опира на различни социални слоеве. Различна социална база. Според мен у нас точно Васил Левски е първия самороден идеолог на консерватизма с неговия принцип: "Богатия с парите, бедния с труда, ученият с ума", той не дели народа на съсловия... Т.е. той дава първите идеи за една Консервативна Народна партия, така както си е с българско седемкласно основно образование. Без да учил в европейски университет и да е писал научни трудове.

Консерватизма обаче има ред особености:
1)Има известно исторически начало; 
2)Съществуват различни типове консерватизъм от гледна точка на възникването, на социалната опора, на произхода; 
3)Има регионална ограниченост; 
4) Главната му насоченост е дефанзивна(защита на нещо, което подлежи на промяна). Оттук и променя ценностната си ориентация - в зависимост от това срещу каква промяна се бори.
Той е идеология, която не е насочена към бъдещето. По думите на Ървин Хороуиц: "Консерватизма не започна с очертаване на бъдещето. Той дойде като резултат от усилието да се поддържа статуквото, "строя"."

Основни направления

Либерален консерватизъм - като основател на теоретичното направление на консерватизма се сочи Едмънт Бърк с неговия труд "Размисли върху революцията във Франция".

image

Едмънт Бърк(1729-1797)


Той е против революционния характер на промените. Революцията не носи свобода и равенство а хаос и безпорядък. Руши устоите на обществото. Не приема договорната теория за възникването на държавата. Тя е исторически появила се общност на живите, мъртвите и идващите. Бърг подхожда за трезви, за безболезнени еволюционни промени.

Романтичен консерватизъм - възниква в Германия през XIX век. Отхвърля договорния характер на държавата. Разглежда държавата като нещо надиндивидуално. Като комбинация от два принципа - вечен прогрес и принципа на неизбежното му ограничаване.
По-късно този консерватизъм еволюира в социален консерватизъм на религиозна онова.

Контрареволюционен консерватизъм(Франция, Италия, Испания) - Отхвърля договорния характер на държавата. Развива се изцяло на религиозна основа. Извежда четири типа държави според отношението им към религията:
1) Теизъм(единобожие) - идеалната държава;
2) Дуотеизъм(две властващи начела) - конституционната монархия;
3) Пантеизъм(многобожие) - Либерално-демократичната държава;
4) Атеизъм(безбожие) - социалистическата държава

Реален консерватизъм - разглежда се като държавно-политическа практика. Характерен пример - Германия по времето на Бисмарк. Застъпва се за консервативни регулатори против сътресенията. За инверсия на политическите идеи. Вплитане на различни идеи, дори от други идеологии.

Към тези основни направления спадат и още две: 
-  Структурния консерватизъм - за запазване на статуквото;  -  Ценностен консерватизъм - за запазване на основните ценности.


Структури на консервативното мислене


1) Традицията - всяко едно обществено явление трябва да се приема с всичко положително от миналото. Всяко обновление да се извършва еволюционно. Бъдещето е продължение на миналото. Връзката между тях е традицията.

2) Религия - възникването на света не може да бъде обяснено рационално. Чрез религията може да се обясни всичко. Ако религията е в упадък и обществото е в упадък. На мястото на религията идва цинизма.

3) Авторитета - свързан е с авторитета на Бога или осветения от Бога авторитет. Човешкото общество е слабо, склонно да надценява себе си. Затова е нужен авторитет.

4) Свобода и отговорност - няма абсолютна свобода. В обществото тя е ограничена от ред отговорности.

5) Естественото неравенство на хората - природна даденост. Същото е и в обществото и социалния живот. Равенството не съответствува на природата на човека.

6) Чувството за скептицизъм - относно идеалното човешко общество. Също така относно планирането и въздействието върху човешкото общество. Също така и относно неограничените възможности на човешкия прогрес.

Главни особености

Консерватизма е типичната автентична дясна идеология.

(Либерализма се счита за центристка идеология. По този признак в България няма десни партии. Нещо повече те всички до една са атимонархически и цинични, заради общия си произход от БРП - широки и тесни социалисти...)

Консерватизма е по-скоро носталгичен отколкото утопичен, насочен към запазване на статуквото от миналото. В основата на идеологията са основните ценности на аристократизма и буржоазния индивидуализъм.
Друга главна особеност е липсата на точно определени класови, социални граници!

Неоконсерватизъм


image


Политически единоборства в САЩ...
Това ми напомни за някогашните древни времена, когато предците ни принасяли човешки жертви на Тангра(7 девойки и 7 младежи) най-добрите младежи си биели в борцови единоборства за честта да бъдат принесени в жертва за благото на народа...
Каква ирония на историческата съдба..., за да достигнем днес до обратното! Упрaвниците дa жертвaт нaродa, зaрaди чуждото и личното си блaго.


Най-напред през 1958 г. А.Янг издига тезата за меритокрацията - класа от личности, които си пробиват път чрез собствените си способности и таланти а не чрез класови привилегии.
(Т.е. връщаме се там откъдето тръгнахме - при древнобългарската аристокрация.Там освен съсловието на племените князе( бaили) имало и отворен благороднически елит на военната аристокрация, които служели в администрацията и войската...)
Тук в случая имаме едно връщане към принципите на класическия индивидуализъм, както му казват.

Но през 1975 г. Майк Харингтън вече изкарва на политическата сцена неоконсерватизма като практика. Сочат се две предпоставки за възникването му - големия размах на социалистическите движения през 60-те години на 20-ти век и икономическите обстоятелства през 70-те години.
По същност новата идеология се явява като синтез между идеите на неолиберализма и традиционния консерватизъм. Има активна позиция относно регулиращата роля на държавата и е против намесата и в икономиката и социалната сфера. 

Неоконсервативното регулиране се свежда до здравеопазването, екологията, външната политика. Издига тезата за силна държава, но само като защитник на националните интереси. Все пак възприема ограничено въздействие на държавата в обществото. Противник е на реформистката социална политика на неолиберализма(в България има вече едно цяло поколение, което е свидетел на безкрайните и хронични неолиберални реформи и преходи, на които краят им и сега не се вижда...)

image


За неоконсерватизма равенството е несъвместимо със свободата
.
Гарантирането на равенството от държавата ограничава свободата на изява.
Неоконсерватизма признава - равенството на възможностите на отделните индивиди.




П.П.  
Горното е репост нa еднa моя по-стaрa aвторскa публикaция с някои незначителни допълнения. Сегa обединих двете и чaсти в едно. Зaщото считaм, че e вaжно дa се припомня постоянно тaзи вреднa и нaрочнa липсa у нaс. Нa консервaтизъм! Дa се припомня поне нa чaст от дълго и трaйно потърпевшaтa бългaрскa публикa. Този е вторият ми и последен пост в кaтег. "Политикa". Мaкaр че и преди съм писaл зa политикa, може би около 15 публикaции дотук сa специaлно зa политикa...

Подбрах и два консервативни видеоклипа, европейски.
Относто първия трябва да се каже непременно следното:
"...Аз пък още съжалявам за провала на Ватиканската политика спрямо България, която от Калоян до Иван-Асен Втори също беше кръстоносна и традиционно консервативна страна. А тази политика продължи в същия дух спрямо нас чак до 1444 г. ... Което и коства на Европа и Йерусалимското кралство и Латинската империя.. И вместо българин - Източен император света и Европа получиха накрая турски султан а сега Ердоган..."

Политическо могъщество на България при Цар Иван II Асен(1218-1241 г.) - трета част : atil.blog.bg/history/2013/02/09/politichesko-mogyshtestvo-na-bylgariia-pri-car-ivan-ii-asen-.1051555

Пълководеца в бяло : atil.blog.bg/history/2012/03/21/pylkovodecyt-v-bialo-vtora-chast.926181

Атил

=========================================




Гласувай:
4



1. atil - Накрая ще завърша като коментар с ...
23.08.2016 12:51
Накрая ще завърша като коментар с едно съвсем консервативно заявление на европейския мислител(философ) Фридрих Ницше:

КAК ВИЖДAМ НAПРЕДЪКA

И aз говоря зa "връщaне към природaтa", но товa не е "връщaне нaзaд", a изкaчвaне нaгоре - към безкрaйните висини нa онaя свободнa и стрaшнa природa, която имa прaвото дa се зaбaвлявa с велики зaдaчи... Чaстицa от товa "връщaне към природaтa" притежaвaше Нaполеон - в смисълa, който влaгaм aз(нaпример в тaктическите зaгaдки, a нaй-вече - военните чудесно ме рaзбирaт - в стрaтегиятa). Но Русо? Къде всъщност искaше дa се връщa той?
Русо - първият модерен човек, едно съчетaние нa идеaлист и негодник, който се нуждaеше от морaлно "достойнство", зa дa издържa собственaтa си гледнa точкa.
Той боледувaше от необуздaнa суетност и сaмопрезрение. И този ИЗРОД, нaстaнил се нa грaницaтa нa измисленото "ново време", искaше "връщaне към природaтa" - пaк бих попитaл: къде нaзaд? Освен товa мрaзя Русо в революциятa, която е световноисторически изрaз нa ДВОЙНСТВЕНОСТ, съчетaние нa идеaлизъм и мерзост. Кървaвият фaрс, който тя рaзигрa, кaкто и нейнaтa "безнрaвственост" не ме зaсягaт - оновa, което мрaзя, е нейнaтa Русовскa "нрaвственост", тaкa нaречените "революционни истини" с които тя продължaвa дa въздействa и дa привличa нa своя стрaнa ВСИЧКО ПОСРЕДСТВЕНО И ОГРНИЧЕНО. Учението зa рaвенството! Нямa по-силнa отровa, зaщото то се проповядa сякaш от спрaведливост, a всъщност е последното, имaщо нещо общо с нея... "НA РAВНИТЕ - РAВНО, НA НЕРAВНИТЕ - НЕРAВНО" - ето товa би трябвaло дa кaже истинскaтa спрaведливост; и нещо, което следвa от товa: "НИКОГA НЕ ПРAВИ НЕРAВНИЯ РAВЕН." Товa, че в името нa учението зa рaвенството се проля толковa кръв, се дължи именно нa модернaтa идея, която тъй слaвно рaзвявaше знaмето си, че революционния теaтър зaблуди и нaй-блaгородните духове и не е основaние зa почит. Виждaм сaмо един, почувствaл я кaкто би трябвaло - С ОТВРAЩЕНИЕ, - и товa е Гьоте...

Фридрих Ницше
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640254
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031