Скулптурна композиция от г.Тулн, Австрия - Срещата на Атила с принцеса Гримхилда

 


Автора на блога през зимата на 2012 г. , обладан от надежди и взел решение да развива блога и да прави преводи от сборника "Джагфар тарихи"...
 

За бившия прякор

АТИЛ е лично българско име, буквално означава - Земя на конете. Кана-император Тук Айбат Атила от 5 век го е сложил към името за да подчертае родината си. В случая това било Долното Поволжие, хунобългарите наричали този район - АТИЛ. С това име наричали и древната Прародина на българите - ИДЕЛ(Волго-Уралието).  По-късно то се закрепило и за реката Волга.
Основателя на Дунавска България, третият роден син на Кана-император Куртбат("Кубрат") го кръстили на знаменитият му прадед Атила - Атил. По-късно той се подписвал като Атил Маджар Аспарух. Останал в история обаче с прякора си - Аспарух. Даден от баща му като второ име(имало такава традиция) в чест на връщането на селището Аспак в днешен Кубан в пределите на българската държава. Аспак станал столица на хунобългарите в Европа още от 2 век.




Изкуственните корекции на българските грпаници през 19-20 век с цел смаляване на България и грабеж на територии от страна на съседите ни.




Волжка България през 13 век...! Днес според някои тя не съществува а българите там са се изпарили и изчезнали.

               ..................................................

Материалите се представят със съкращения въз основа на труда на Ф.Г.-Х.Нурутдинов - "История Булгара"(с древнейших времен до начало 13-ого века).Той е написан по данни от книгата на Кул Гали /1242 г./ и редица други древнобулгарски летописи, влизащи в унищожената част на "Джагфар Тарихи" през 1980 г.

Редакция от 20 август 2012 год.:
Главните източници за списването на блога са посочени по-долу, но основната причина за отварянето на блога на АТИЛ е именно личния превод и популяризирането на сведенията за историята на българите от сборника "Джагфар Тарихи"(Историята на Джагфар)! От средновековна Волжка България( Ак Булгар).
Покрай това се отвориха и други тематични поредици от което , се надявам, че са спечелили читателите и посетителите тук!


Духът на предците:



Кан Тук Айбат Атила

                                                                    


Атил Аспарух с войската си на Сула(Дунав)



Главните източници за списване на блога:




Кул Гали. Булгарски писател, поет и държавник от Волжка България. Автор на историческия летопис "Хон китаби"(Книга за хуните), донесла до нас безценни сведения и за историята на Дунавска България. Загинал в борбата срещу татаро-монголските нашественици.  Тази книга е част от сборника с исторически летописи от Волжка България ,"Историята на Джагфар". Наречен така в чест на сеида, който поръчал съставянета му през 1680 год. Същият е пленен след предателство по време на въстанието на волжките българи три години по-късно и по-нататък съдбата му е неизвестна.




Черноризец Храбър или Маркар Макидан от рода Билиг. Дипломат, държавник и писател. По сведенията на булгарските летописци бил величествен и достолепен човек. Пътувал до Волжка България като глава на посланическа мисия а заедно с това съпровождал бъдещата съпруга на принц Ибрахим-дъщеря на българския цар Самуил. По пътя преодолели много препятствия и премеждия и затова там го нарекли -"Халиб"- победител. Вероятно това почетно прозвище е използвал като литературен псевдоним.




Паисий Хилендарски. Автор на първата история на България от ново време - 1762г. И до днес пренебрегван и подценяван. Спекулира се с библейското начало в неговата история,но пък от друга страна неистово се надпреварват да цитират някакъв си латински хронограф в който българите произхождали от Ной, иранците и извънземните... Голяма част от сведенията на неговата история се потвърждават от сведенията на сборника с булгарски летописи "Джагфар Тарихи".




Академик Ф.Г.-Х.Нурутдинов обсъжда последните си трудове с приятели.






От по-ново време ценен принос за разкриването и изучаването на  историята на българите и техния бит, култура и характер допринасят двама основоположници в България! Димитър Съселов - основоположник на философията на историята, Тодор Панов - основоположник на социологията и военната психология. Следва -  Александър Цанков - повече известен като политик отколкото като историк и юрист. Добавих го на 3 янури 2012 г., към основните си източници в блога,защото прецених,че заслужава.
На 2 юни 2012 год. Добавих към основните източници в блога на АТИЛ и големия български историк Иван Пастухов! Тъй като тематичната поредица "Огнища на древни култури" а и други публикации, до голяма степен се базират на показаният тук негов труд  "Българска история".


     

Димитър Овчаров е роден на 28 април 1931 г. в град София, България. През 1956 година завършва висше образование специалност „История“ в Софийския държавен университет, профил „Археология“. От 1956 до 1959 г. работи като уредник в отдел „Възраждане“ в Окръжния исторически музей в град Велико Търново. През 1960 г. става директор на новосъздадения Окръжен исторически музей в град Търговище.

Със своята съпруга Мария Овчарова са основоположници на професионалното музейно дело и основатели на търговищкия музей като самостоятелен културен институт. От 1968 до 1974 г. Овчаров е научен сътрудник във Военноисторическия музей в град София. От 1974 до 2001 г. е старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1983 до 1993 г. е ръководител на Секцията по средновековна археология там.

Над 20 години е редактор на списание „Археология“, главен редактор е от 1993 до 2001 г. От 2003 г. до кончината си е активен член на редакционния съвет на списание „Паметници Реставрация Музеи“. В периода от 1992 до 1993 г. е директор на Националния археологически институт. Занимава се със средновековна история, археология, изкуство и култура. Преподавал обща археология, древнобългарска култура и религия и средновековно изкуство в Софийски университет „Климент Охридски“, Славянски университет, Нов български университет и Националната художествена академия.

От 4 ноември 2011 г. е почетен гражданин на Търговище.
След дълго боледуване почива на 23 май 2013 г. в София




Бронзовите конници - Образи на велики държавници и пълководци
Изд. Народна младеж
съставители: Иван Иванов, Александър Николаев Фол





Документално - историческият очерк на големия писател и изследовател на миналото Никоколай Хайтов - "Хайдути".





Основният източник за тематичната поредица за капанците е горната книга(от януари 2013 г.)




Почитат към паметта и на предците от близкото минало, паднали в защита Третото Българско Царство - За свободна и независима България!

Благодаря Далида!Понеже е място за ангажирани а не безразлични хора,реших да направя блог и аз.А както и в другите науки днес така и в историята нещата стават бавно и все "няма пари"...Затова нека има още едно място,където любознателния човек да може да види,да помисли,да научи и разбере.Всичко най-добро и до нови срещи!

Започвам, защото историята няма как да не я предпочита всеки любопитен

Поздравления за идеята !