Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2011 17:06 - Идел-Булгар в периода на разпокъсаност(продължение на" Хунския период от историята на България")
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 19446 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 19.04.2023 11:59


ИДЕЛ-БУЛГАР В ПЕРИОДА НА РАЗПОКЪСАНОСТ

image


Тази криза била успешно преодоляна от Кан Кубрат. От него е останал завета: "Съединението прави силата"!


Потомъкът на Кермек - иделският цар Буляк(Болох) се опитал в съюз с Иран да отвоюва от Византия част от завладените от нея Причерноморски земи.
В 516 г. иделската войска водена от най-големият му син Ас-Терек, състояща се предимно от долноволжски българи - сувари(савир) завладяла Армения и почти цяла Мала Азия. Местното тюрко-булгарско население оказвало повсеместна помощ на своите съплеменници. Но през същата година в Казахстан се срещнали войските на Тюркския каганат, образуван от средноазиатските булгари-тюрки(ерми-гермихиони).Тях в науката е прието да се наричат "тюркути" за разграничение от от иделските тюрко-булгари.
Тюркутите от името на своя "каган" поискали от иделския цар да сключи с тях съюз и да им плаща данък "заради тяхното ненападение"... Заедно с това въстанали подвластните на Идел казахстански киргизи(върху тях преминало булгарското име на на първите стопани на Казахстан - кипчаците - "скитите"). Те били подмамени с по-ниски данъци от тюркутите. При това положение Буляк предпочел да сключи съюз с кагана и да му плаща данък, а своите главни войски извел от Мала Азия и Армения в Казахстан за потушаване на въстанието. Доволните тюркути не попречили на иделците да потушат метежа.

В 520 г. Буляк умрял и трона заел Ас-Терек, най-големият му син. Две години по-късно тюркутите сключили антиирански съюз с Византия и поискали от иделските(волго-уралските, източноевропейските) булгари да прекратят нападенията си над византийците. Ас-Терек не се подчинил на това искане и тогава тюркутите помогнали на най-младата жена на баща му, суварката Бояркъз да вземе властта през 527 г. Тя била привърженичка на тесния съюз с Тюркския каганат и основателка на Суварската династия. Бояркъз организирала физическото премахване на синовете на Буляк от другите му жени, сред тях загинал и Ас-Терек.

След това Идел се разпаднал на два бейлика(княжества) - Булгарско Тарханство и Суварски бейлик(Източната Волго-Сибирска част на Идел).

Българското тарханство било основано от сина на старшата жена на Буляк, който се казвал - Джанбек.
Всъщност засега повечето историци броят това Тарханство за "Велика България", тъй като потомъка на Джанбек - кан Кубрат от там тръгва и обединява всички български племена и земи. Действителната територия на Велика България или Кара Булгар е обхващала огромни територии от Дунава до Енисей и от Черно море на юг до Бяло море на север... Затова и е била наречена Велика. В Приазовското и Причерноморско Тарханство няма нищо велико...



image

Българското тарханство основано от принц Джанбек. Кой знае защо броено досега за "Велика България
"


Отначало Джанбек избягал в Крим където служил на византийците а после в Приазовието и основал там Българското тарханство с център в Бунгар или наричан още Ечке-Булгар(Фанагория).
Други големи градове на тарханството били Банджа-Кепе или наричан още Агарджа(Керч), Тамья - Тархан(Тмутаракан) и др. Много скоро границите на Тарханството обхванали другите области на Северното Причерноморие, Предкавказието и Средното Приднестровие. Населението се състояло от булгари, алани и анти(славяни).

В 558 г. Българското тарханство било принудено да признае зависимостта си от аварите и подчинените им угри(старите унгарци). Но след това гермихионската(средноазиатската) аристокрация се разделила на две групировки - ермийци и узи. Узите взели властта в Тюркския каганат и значителна част от булгарите-ермийци начело със своя баил(княз) Аскал напуснали в 563 год. Туркестан и се присъединили към Българското тарханство.
Тогавашния княз Тама-Тархан приел съплеменниците - ермийци на служба и разрешил да се заселят в областта Хон-Балин(южна Украйна), след което главното им селище получило името на Аскал.
Самия той се оженил за дъщерята на Тама-Тархан и техния син Алвар Аскал(577-602), при когото административния център на Тарханството вече било селището Аскал(бъдещия Киев), обявил пълната независимост на своето Тарханство от Аварския каганат.
Но брат му Апсих с част от трансилванските българи останал верен на аварите. През същата година(602) Апсих поканил Алвара на преговори при река Бурат(Прут) и вероломно го убил. Само че новият бег - по-малкият брат на Алвар, Бу-Юрган(т.нар. Органа) съхранил независимостта на Българското тарханство при поддръжката на Византия. Съюз с нея бил сключил още Алвар.

През 619 г. Бу-Юрган за укрепване на този съюз приел заедно с част от булгарите християнството от гърците във византийския град Кряшен(Корсун,Херсонес).От тогава и до днес кръстените булгари(днес в Русия) ги наричат - "кряшени".
Тази негова постъпка обаче предизвикала недоволсвото на по-голямата част от аристокрацията и жреческата каста.Тогава му се наложило да отстъпи властта на големия син на Алвар - тенгрианеца Курбат(Кубрат).

През 620 г. по-малкия брат на Кубрат - Шамбат, по негово нареждане построил в Аскал крепостта Бащу, която превърнала това селище в град. През същата година от Бащу(Киев), Шамбат с войска от българи и анчийци(славяни) се отправил на поход срещу аварите. Походът се оказал успешен и той завоювал обширни територии от Прибалтика до Средния Дунав. Провъзгласил собственна държава под името Дулоба(област на рода Дуло).

Славяните го почитали като светец за избавлението си от аварското иго и му помагали със всичко.Те наричали държавата - Дулеба. Кубрат поискал от Шамбата да присъедини Дулоба към Българското Тарханство, но той отказал и получил от Кубрат прякора Кий(Отделения,Отрязания). Само че похода на Шамбат и образуването на Дулоба(съществуваща от 623 до 658 г.) подкопало могъществото на аварите. Това позволило на Кубрат да насочи вниманието си на изток, където Тюркския каганат се тресял от граждански войни и изживявал последните си дни.

През 629 г.Тюркският каганат се разпаднал и разделил на две части - Баласагунска(средноазиатско-монголска) и Хазарска(западноказахстанска).
Кубрат веднага подчинил под
своя власт българския суварски бейлик и през 630 г. провъзгласил отново обединените иделски земи за единно българско царство - БУЛГАР, БУЛГАРИЯ.


image

Снимка от десния бряг на р.Волга в средното и течение. И днес тези земи са населени с булгари, както по времето на Кан Кубрат.


А названието Идел се закрепило за Волго-Камската речна система.
Към имената на реките от тази система почнали да прибавят думата "Идел": "Кара-Идел" - Волга,"Ак-Идел" - Белая, "Чулман-Идел" - Кама, "Сура-Идел" - Вятка, "Була-Идел" - Черемшан.


По причина на своята мощ(територията на Булгария се простирала от Дунава до Енисей) българската държава от 7 до 9 век често била наричана Кара Булгар , т.е. "Велика България".

image

Мечът на кагана(императора) Куртбат("Кубрат")


Тъй като главното значение на думата "кара" по това време било - велик, могъщ. Друга дума синоним на "кара" била "урус" и българите от другите краища на странага наричали булгарите от Украйна "кара булгари" и "урус булгари" т.е. велики българи.
Понеже точно в този период там се намирали главните политически центрове на държавата. Главният от тях бил Бащу, (Киев по името на Шамбат-Кий). Именно украинските българи изиграли решаваща роля при възстановяването на българската държавност под името БУЛГАР.


image

Сравнително точна карта на Велика България, ако се смятат и териториите в розов цвят. Фино-угрите са влизали в рамките на държавата а долните течения на р.Печора  и р. Об от древни времена са били използвани. Включително и за усвояване на Северния воден път от българите.


Черно море пък получило името си от името на българите от днешна Украйна - "кара" и "урус". Отначало неговото название - "Кара(Урус)дингез - означавало "Морето на великите българи" или "Велико(Могъщо) море". Но след това от края на 9-ти век, когато булгарската дума "кара" получила преимущественно значение като "черен", то "Кара дингез" и "кара булгари" почнали да ги превеждат като "Черно море" и "черни българи". Както виждаме, в дейсвителност нищо "черно" няма в названието на "Черно море".
Що се относя да второто булгарско име на това море - "Урус денгизе", то в 10-ти век, когато се образувала Древноруската държава, това почнали да го разбират като като "Морето на русите(Руско море)". Само че както виждаме, това е също едно историческо недоразумение. Днес много старобулгарски думи и термини, са непонятни и неразбираеми за учените на Запада а за марксистите да не говорим... И те се обявяват я за руски, я за монголски, я за китайски... и т.н. Така например, за руска е обявена думата "верблюд - камила", макар това да е исконна булгарска дума, означаваща гърбав(бэрэ) бивол(булут).


Източник:

Бахши Иман
ДЖАГФАР ТАРИХЫ
(ЛЕТОПИСИ ДЖАГФАРА) Том 2 ЧАСТЬ 1
ИСТОРИЯ БУЛГАРА
Главы 1 - 3

стр.15-17


На русском:

Идель в период раздробленности

Потомок Кермека - идельский царь Буляк (Болох) по прозвищу Булгар попытался в союзе с Ираном отвоевать у Византии часть захваченных его причерноморских земель.

В 516 г.идельское войско ва главе со старшим сыном царя - Ас-Тереком, составленное преимущественно из нижеволжских булгар - сувар (савир), захватило Арман (Армению) и почти всю Малую Азию. Местное тюрко-булгарское население всемерно помогало своим соплеменникам. Но в том же году в Казахстане произошла встреча войска Тюркутского каганата, образованного среднеазиатскими булгарами - тюрками ("ерми - гермихионами"), и булгарского отряда другого сына Буляка Джамбека (Тамья-Тахана). Среднеазиатских тюрко-булгар в науке принято называть тюркутами - для отличия их от идельских тюрко-булгар. Тюркюты от имени своего царя - "кагана" потребовали от идельского.царя заключения союза с каганом и уплаты им дани "за их ненападения". Вслед за этим тут же восстали подвластные Иделю казахстанские кыргызы (на них перешло булгарское название первых хозяев Казахстана - кыпчаков-"скифов"), которых тюркюты прельстили более низкой данью. В таких условиях Буляк предпочел заключить союз с каганом и согласиться на уплату дани тюркютам, а свое главное войско вывел из Малой Азии и Армана в Казахстан для подавления кыргызского мятежа. Довольные тюркюты не помешали идельцам подавить восстание кыргызских кыпчаков.

В 520 г. Буляк умер, и на трон взошел Ас-Терек - сын старшей жены царя. В 522 г. тюркюты, заключившие антииранский союз с Византией, потребовали от идельских булгар прекратить нападения на византийцев. Ас-Терек не подчинился этому требованию, и тогда тюркюты в 527 г. помогли захватить власть в Иделе младшей жене Буляка - суварке Бояркыз - стороннице тесного союза с Тюркским каганатом и основательнице Суварской династии. Бояркыз устроила резню сыновей Буляка от других его жен, в которой погиб и Ас-Терек. После этого Идель распался на два бейлика (княжества) - Булгарское тарханство и Суварский бейлик (восточная Волго-Сибирская часть Иделя). Булгарское тарханство было основано вторым сыном старшей жены Буляка Джамбеком. Он бежал из Иделя в Крым, где вначале служил византийцам, а затем в Азаке (Восточный Крым и Приазовье) основал Булгарское тарханство с центром в Бунгаре или Эчке-Булгаре ("Фанагория"). Крупнейшими городами бейлика, кроме Бунгара, были Банджа-Кэпэ или Агарджа ("Керчь"), Тамья-Тархан ("Тмутаракань") и др. Очень скоро границы тарханства охватили другие области Северного Причерноморья, Предкавказья и Среднего Приднепровья, населенные булгарами, индоарийцами ("аланы") и анчийцами ("анты").

В 558 г. Булгарское тарханство вынуждено было признать зависимость от кочевников-авар, изгнанных тюркютами из Азии и поселившихся на Среднем Дунае с массой подчиненных им угров (древних венгров).

"Но затем гермихионская знать разделилась на группировки ермийцев и узов (этот клан образовался в результате сближения части гермихионов и огузов). Узы захватили власть в Тюркском каганате и значительная часть булгар - ермийцев во главе со своим беем Аскалом ("Аскил") ушла в 563 г. из Туркестана в Булгарское тарханство. Тамья-Тархан принял соплеменников-ермийцев на службу и разрешил им поселиться в области Хон-Балына, после чего это поселение получило имя Аскала. Аскал женился на дочери Тамья-Тархана, и их сын Алвар Аскал стал наследником власти Тамья-Тархана. В 602 г. Алвар Аскал (577 - 602), при котором главной ставкой булгарского тархана было уже поселение Аскал (отсюда - и прозвище Аскала), объявил о полной независимости своего тарханства от Аварского каганата. Но брат Алвара Апсих (по прозвищу Авар) с частью трансильванских (улагских) булгар остался верен аварам. В том же году Апсих пригласил Алвара на переговоры на реке Бурат (Прут) и вероломно убил его. Однако новый бек - младший брат Алвара Бу-Юрган ("Органа") сохранил независимость Булгарского тарханства при поддержке Византии, союз с которой заключил еще Алвар. В 619 г. Бу-Юрган для закрепления этого союза принял с частью булгар греческое (православное) христианство в византийском городе Кряшен ("Корсунь", "Херсонес"), С той поры булгары называют православных булгар "кряшенами".

Этот шаг Бу-Юргана вызвал недовольство большинства булгар-тенгрианцев, и Бу-Юргану пришлось уступить власть в тарханстве старшему сыну Алвара - тенгрианцу Курбату ("Кубрат"). В 620 г. младший брат Курбата Шамбат, по воле тархана, строит в Аскале крепость Башту, которая превращает крепость Аскал в город. В Аскале-Башту жили булгары, анчиицы, греки (потомки византийцев, попавших в булгарский плен в Адрианопольской битве 378 г. и поселенных в Хон-Балыне) и представители других народов. Из Башту Шамбат с войском из булгар и анчийцев в том же году идет в поход на авар. Поход оказался успешным. Шамбат завоевал часть территории Аварии (ныне - Венгрия), Чехии, Словакии, Польши, Прибалтики, Австрии, Югославии и провозгласил свое собственное государство под названием Дулоба - "Область (рода) Дуло" (так как он был из булгарского царского рода Дуло). Славяне, почитавшие Шамбата как святого - за избавление их от аварского ига - и помогавшие ему во всем, называли его государство "Дулеба". Курбат потребовал чтобы Шамбат присоединил Дулобу к Булгарскому тарханству, но тот отказался и получил за это от Курбата прозвище Кый ("Отделившийся", "Отрезанный").
Однако поход Шамбата и образование Дулебы (существовавшей в 623- 658 гг.) подорвал могущество авар, что позволило Курбату обратить главное свое внимание на восток, где Тюркский каганат сотрясался гражданской войной и доживал последние годы. В 629 г. Тюркский каганат развалился на две части - Баласагунскую (среднеазиатско-монгольскую) и Хазарскую (западноказахстанскую), после чего Курбат немедленно подчиняет своей власти Суварский бейлик и в 630 г. провозглашает вновь соединенные части идельской земли единым Булгарским царством (Булгар, Булгария).
Отныне территория нашего края навсегда получает свое историческое название - Булгар (Булгрия), а название Идель закрепляется за Волго-Камской речной системой (к именам семи крупнейших рек этой системы стили прибавлять слово "Идель"  "Кара-Идель" - Волга, "Ак-Идель" - Белая, "Чулман-Идель" - Кама, "Сура Идель" - Сура, "Ака Идель" - Ока, "Нукрат Идель" - Вятка, "Була Идель" - Черемшан).

По причине своей мощи (территория Булгара простиралась от Дуная до Енисея, включая всю Восточную Европу) Булгарское государство периода 7 - 9 вв. часто именуют также Кара-Булгаром, то есть "Великой Булгарией"), так как главным значением булгарского слова "кара" было в то время "великий, могучий". В то же время еще одно булгарское слово - "урус" означало "великий, могучий".

Булгары других областей Булгара стали называть булгар Украины "кара-булгарами" или "урус-булгарами" (то есть "великими булгарами") - ведь именно на Украине находились в 7 - середине 9 в. "великие" (т.е. политические) центры этой державы (главным из них был Башту) и именно украинские булгары сыграли решающую роль в восстановлении единой булгарской государственности под названием Булгар.
Имя булгар Украины - "кара" или "урус" получило  и Черное море. Вначале его название - "Кара (Урус) дингез" - значило "Море великих булгар" или "Великое (Могучее) море". Но затем с конца 9 в., когда булгарское слово "кара" получилс преимущественное значение "черный", то "Кара дингез" и "кара-булгары" стали переводить как "Черное море" и "черные булгары". Как видим, ничего "черного" в названии "Черное море" в действительности нет.

Что же касается второго булгарского названия моря - "Урус дингез",  то с 10 в., когда образовалось Древнерусское государство, его стали понимать как "Море русских (Русское море)". Однако, как видим, это также историческое недоразумение. Ныне многие старобулгарские слова и термины, непонятные ученым Запада, объявляются то русскими, то монгольскими, то китайскими и т. д. Так, русским объявлено слово "верблюд", хотя это - исконно булгарское слово, означающее горбатый (бэрэ) буйвол (булут)".


стр.15 -17









Гласувай:
8



1. mobbidik - Кара Булгар
19.04.2011 19:06
не означава ли черна България. Защото "кара" се превежда "черен", според речника. Някъде в хрониките има сведения за Черна България и от това име произлиза и Черно море, когато черните българи се заселват покрай бреговете му. И, наистина, доста от старите българи са по-мургави, но не са цигани, циганите произхождат от египет, доколкото знам.
цитирай
2. atil - И това означава,но определението само за "черен"се налага по-късно
19.04.2011 20:31
И днес употребяваме израза "черни угари" за земеделската земя.позната е и формата "руси",като за едър или могъщ...,в една песен на Соня Кънчева се пее за "руси биволи",които трябвало да изкарат колата от придошлата река,всъщност биволите били черни на цвят..."Кара" освен "черно" е означавало и "голямо".Покровителката на Земята Уран или Туран от тенгрианството е символизирала черния цвят.За Черно море да,така е,но нищо черно няма в названието му и освен Кара дингез са го наричали и Урус дингез,което пък го превеждали като руско море,което пак е едно недоразумение .Така са го наричали по името на Кара Булгария.В следващия постинг ще пиша за нея.А названието не се отнася и за цвета на българите,нито за някаква тяхна "черна съдба".Голяма част от булгарите(т.нар. прабългари") дори са били русокоси и със синьо-зелени очи.Много са митовете в българската история и Божидар Димитров не успя да ги развенчае всичките...Може би засега.
цитирай
3. dalida - Здравей!
21.04.2011 23:37
За името на Черно море, знам че е наричано така заради многото удавени в него, затова хората го нарекли - черно. А за "кара" мисля че имаше нещо като "кара - къра - кър- което пък означавало широко, голямо, старите хора по селата така наричат нивите.
поздрави!
цитирай
4. atil - Здрасти!За названията...
22.04.2011 00:57
Старата дума "кър","къръ",за земя става въпрос.Много такива думи ги обявиха за турски и ги махнаха а сложиха на тяхно място руски,сега слагат английски..От това езика почти осакатя,чуждите думи не са формирани в българска среда и никога не могат да заместят пълноценно оригинала.От тази дума произлиза и "тундра" - тун - замръзнала и каръ - земя.За Черно море има много легенди и предания,но е от превода на Кара-черно...Само че тогава това е имало и друго значение -голямо,велико.Когато са преписвали Търновската конституция от сръбски там пишело "велико събрание" ,като се имали впредвид - голямо,както е и буквалния превод.Но те писали "велико",може би им харесала думата,но нищо велико няма в тези събрания.Просто са с разширен състав,с повече депутати заради ролята си на учредителен орган или за промяна на конституцията.Та и за този случай,като казали Черно та черно море,черни българи и за какво са черни като нищо черно няма в тях?Няма значение такава е думата- черно и туйто...Топонимията е консервативно нещо,като стереотипите,но понякога се губи и се забравя първоначалния смисъл на названието.
цитирай
5. zaw12929 - Така го намирам в Български тълк...
12.07.2011 16:11
Така го намирам в Български тълковен речник...
кър -тур. пространството, вън от населеното място
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640346
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031