Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2011 15:35 - ТЕНГРИАНСКА РЕЛИГИОЗНА ОБРЕДНОСТ И МИТОЛОГИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 22029 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 16.01.2020 09:56


image


Най-пълни и достоверни сведения за религиозната митология и обрядност на българите дава Арслан Тертер( бивш посланик на Дунавска България, пише под името Гази Баба, след като останал във Волжка България като секретар на емира Гази Барадж),  родом от Дунавска България.

Мюсюлманските писатели по различни причини, не искали подробно да разказват за тези суеверия/според тях/.  Само Кул Гали разказал малко по-подробно от другите,  особенно за худаярството/богомилството/,  но и той се изказал така: ”Да опиша пълната мяра на човешките заблуждения аз не се решавам”.  Тъй като те считали,  че даже разговорът за това било грях.

 РЕЛИГИОЗНА   МИТОЛОГИЯ

Според истинската Торе/тенгрианството/,  а не простонародната,  от която произлязла богомилската ерес,  устройството на света било такова:
Цялата Вселена,  създадена от Тангра,  се нарича Бир Тангра”
Тя се дели на три свята:
Горен или Небесен свят/Устюгу урен или Кук/, 
Среден свят или Земята/Чиль или Урта урен/ и
Долен или подземен свят/Тама или Адакъ урен/. 
Средния свят бил видимата част на Вселената,  а останалите два - невидимата част/Тун или Тунай/. 
Чертозите на самия Тангра се намирали на Горната земя/свят/.

Истинската Торе казвала:

Да се разбере истинския смисъл и предназначение на едни или други явления не е възможно,  тъй като човешкият ум е ограничен от Тангра.  Но и от малкото което ни е ясно се разбира,  че всичко в Бир Тангра/Вселената/ се състои от различия,  но всички заедно са равнозначни помежду си и затова подържат равновесието.  Когато нещо наруши това равновесие,  то бива унищожено и загива по волята на Тангра.


Когато Тангра създал алповете или дивите/духовете/, то Той създал и добри и зли духове. Но добро и зло-има във всяко същество изначално,  и в алповете и в хората,  затова те могат понякога да вършат добро,  понякога зло.  Този,  който според нас върши повече добро,  го наричаме ”добър”, а този който върши повече зло - „зъл”. Но утре нашите възгледи могат да се променят и „доброто” да стане за нас „зло, а „злото” - „добро”. Затова някои последователи на простонародното Торе/тенгрианството/ изразявали своя страх и почитание, молели се и принасяли жертви на всички алпове без да ги делят.

 

Отначало от Тангра били създадени алпите от първо поколение:

 

1.  Берген/Биргюн,  Буран,  Узи-Аба,  Перун,  Мар/
- дух на хаоса,  природните катастрофи,  слънцето и лова.  Можел да приема вид на гигантски дракон-барадж.

 

2.  Туран/Торна - „жерав”,  Уран и др. /
- женски дух/алп-бика/ на живота и любовта.  Можела да приема вид на жерав,  лебед,  дива патица,  змия. . .

 

По волята на Тангра чрез тях се родили и се появили в света алпите от средно поколение. 
Те носели такива имена:

Тама/Тамта,  Албастий
/
- дух на планините,  засухата и тъмнината;

Улят или Кузге/”мишка”/
- алп-бика,  дух на мора и болестите;

Кубар
- дух на бурите,  мълниите и небесните води;

Сабан/Самар, Симбир,  Амур, Мардукан, Карга,
Гюлджимеш/
- дух на светлината,  плодородието и изобилието;

Кермес/Бай Терек,  Имен и др./
- дух на горите,  имал правото да съобщава на Тангра по всяко време какво става на земята и сред алповете;

Арча/Артиш,  Ердим,  Ерми и др. /
- алп-бика на девственноста и горските животни;

Ашна/Ерги,  Чак-Чак и др. /
- алп-бика на полските растения - по волята на Тангра тя се родила от капките на утринната роса. . .

Два алпа от средното поколение били близнаци. Кубар и Сабан,  за своите велики дела и подвизи получили почетното звание „ага”/”Ака”/ - старши.  Затова празниците в тяхна чест/Сабантуй,  Каргатуй,  Нардуган и др. / ги наричали също и „Акатуй”.

Сред алпите от трето поколение или младшите алпи,  най-известни били:

Су-Анасъ или Хатин/дъщеря на Тама и Улят/
- алпбика на водните животни;

Аждаха
/син на Тама и Улят/
- дух на разврата и прелюбодеянието;

Шурале
/син на Тама иУлят/
- дух на засухата и смъртта;

Кук-Куян
или Тазбаш/син на Тама и Улят/
- дух на пътищата и търговията. За неуважение към себе си можел да устройва разни пакости на пътниците,  да насочва към тях разбойници и т. н. ;

Тун-Бури/син на Кубара/
- дух на удавниците/ако се явял на някого,  значи му е писано да се удави/;

Бури или Барин
- дух на гърма и победител/т. е. предвестник на победата и славата/;

Мал или Булут,  Булюмар,  Маламир и др.

- син на Тама и Улят,  дух на домашния добитък-можел да приема вида на гигантски бик;

Къш-Тархан/
син на Сабана,  известен също като Тайгас,  Ябалак и др. /
- дух на зимата,  булгарският дядо Мраз;

Хазяси/децата на Кермес,  които били под покровителството на Арча/
- духовете на различните места и местности;

Боян или Боян-Имен,  Джок и др. /син на Кермес/
- дух на изцелението,  гаданието и шаманството.

Тама -Тархан,  Аждаха, Улят,  Шурале се считали за лоши,  зли,  нечисти алпове, а Шурале в последствие почнали да го наричат Шайтан/дявол/. Било време когато Тама-Тархан решил да стане господар и стопанин на всичко и тръгнал на война срещу алпите, които отказали да му се подчинят. Той погълнал много алпи, но оцелелите се обърнали за помощ към Тангра. Тангра въоръжил с мълниеносни тризъбци алповете Сабана-Мардукана и Кубара и ги пратил срещу метежния алп.  Коня на Кубар се подплашил и затова брат му Сабан го изпреварил и със своя тризъбец ударил Тама-Тархана. После с помоща на Кубар успели да го накълцат на три части. Едната част си останала като Тъма/подземния свят/, от другата се образувало ниското видимо небе,  от третата – Световния океан/”Чулман дингезе”/.

По волята на Тангра, Кубар и Сабан се превърнали на гигантски патоци и наловили във водата песъчинки,  от които направили Сушата.  Докато те се занимавали с това,  във въздуха/между Небето и Земята/ от искрите на мълниеносните тризъбци,  по волята на Тангра възникнали душите. Те летели по въздуха,  но да си почиват прелитали на Земята във вид на прекрасни птици.

От разпраните черва на Тама-Тархан - пещерите,  излезли навън погълнатите от него арпи/духове/.  От глинените крака на алпа на тъмнината Шурале направил фигурите на хората,  надявайки се с тяхна помощ да усили своето могъщество.  Но фигурите били уродливи и безжизненни.  Тогава Шурале помолил алпбиката Улят/тя можела в образа на крилата мишка да достигне до Невидимото Небе - Горния свят/,  да открадне кърпата за баня на праотеца на всички алпи - Джам-Бурана

”Джам-Буран е прекрасен на вид,  кърпата с която се обтрива съхранява неговете черти.  С нейна помощ аз ще предам неговата красота на хората и ще го унижа заради недружелюбието му към нас” - казал и Шурале.
 
Улят откраднала кърпата и я хвърлила на Земята,  а Шурале избърсал фигурите на хората с нея и те станали красиви.  За да ги оживи,  той наловил души-птици и ги вложил в телата. 
Те оживели и така се появили хората.  Но Тангра не допуснал Шурале да завладее хората-душите им останали да принадлежат на Тангра.  След смъртта отново излитали над Земята,  а на Шурале оставали само безжизненните им гниещи тела.

Биргюн-Буран се оплакал на Тангра от Шурале и Улят,  и Твореца обезобразил външния им вид,  а освен това лишил Улят от крилата и.

И тъй,  понеже плътта на хората е направена от тялото на Тама-Тархана, то плътските желания на хората и постъпките им в името на изпълнението на тези желания са низост и зло. Тези желания омърсяват душите на хората. След смъртта на човека неговата душа между Небето и Земята преминава през проверка.  Ако мръсотията върху душата не е много, то тя се очиства и чиста се издига нагоре. Но ако душата е претоварена от мръсотиите на злото, то тя пада подземния свят/Тама/ и се превръща в зъл дух-йорег.  Затова трябва да се живее така, че долни мисли и постъпки да има колкото се може по-малко.

 image
image

Възглавница от 19 век със знака на Туран, и сребърен пръстен от срдновековно Търново със знака на дъщеря и Чак-чак.

Истинския Торе/тенгрианството/гласи:

Всички хора се раждат равни,  но впоследствие,  по волята на Твореца,  получават различни наклонности и започват да се занимават с различни неща.  По силата на дарените им от Тангра способности и възможности,  хората стават богати или бедни,  но са длъжни всеки честно да се занимава със своите работи,  да не са завистливи и да не се обиждат един друг.

 

А представителите на едно от воинстващите течения на простонародната Торе - „маджарите” казвали така:

Тангра е сътворил само Невидимия свят,  а целия Видим свят и човека с разрешението Му е сътворил Шурале.  Само душата на човека е сътворена от Тангра.  За да може душата му след смъртта да се издигне до Небето и да получи от Твореца вечно блаженство в Невидимия свят,  трябва да се откажем от всичко плътско и да спазваме пълно равенство сред хората.  Не трябва да има подчинение един на друг,  да няма държави,  чиновници,  войска,  завист,  пари,  да няма богатство и бедност,  лично имущество.  Даже жените трябва да са общи.  Не трябва също така да има ръководители при молитвите/свещенници/,  здания за молитви и задължителни символи на Тангра.  Тъй като всеки е длъжен сам да се моли на Тангра,  където и да е и без всякакви условности.  А не да се възлагат молитвите на неизвестни хора-възможни грешници/чиито молитви са недействителни заради техните престъпления/.  Маджарите забранявали войните в името на управниците и убийството на животни при които нямало неравенство,  но убивали богатите и бесели Кам-бояните казвайки:
”Ако вие сте толкова изключителни,  умни и всезнаещи-то служете на самия Тангра,  а не на слугите на Шурале!”
Маджарите казвали: Добър е само този непрекъснато жертващ се/в името на другите/.  Оттук и тяхното название - „маджари” - т. е. - „жертвенни”.  А нашите аристократи наричали маджарите - „елбегени”,  ”гарвани” и „айяри”.

 image

Надгробен богомилски камък от Босна със знака на Тангра.

Идеите на маджарите възприел Худаяр/поп Богомил/ и като прибавил някои християнски молитви/основната „Отче наш”/,  създал худаярството/богомилската ерес/.  След смъртта му неговите последователи почнали да убиват змии,  тъй като той умрял на 100 г.  от ухапване на змия. На гроба му издигнали могила в днешна Бесарабия.  Останалите българи,  включително и от Ак Булгар/Волжска България/,  съхранили древния обичай да почитат змиите.  Знака на старите маджари бил гарван в черен цвят. 

ОБРЯДНОСТ

В дълбока древност главните моления/”мен тайре” - „голямо моление - служба”/ са били две: Зимно и Лятно.

Лятното „мен тайре”,  на което се молели на Тангра,  се наричало Джиен,  а зимното,  организирано в чест на Нардугана и духовете на предците-герои,  наричали - Нардуган или Мардукан.
 
Моленията се водели от изборни Келбири,  а на всички бюргани/юргани/ или Кам-бояни в местата на „мен тайре” се забранявало да се появяват.  Причината била,  че по време на общуването със злите духове те попивали от злото и са могли да замръсят местата за моления -
„карамат”(наричани още "капища" т.е. вратища заради вратите им от всички страни)


Келбирите имали върху гърдите си изображения на Тангра или на определени духове/в зависимост към кого се отправя молитвата/, а в ръката си държали жезъл, увенчан с полумесец, топка/кръг/ и конска опашка в червен цвят. По време на молитвата гледали към Небето с вдигнати нагоре ръце, а после се покланяли и падали по очи.  Да се гледа в земята не трябвало, тъй като под нея живеели нечистите духове. 
В по-стари времена, когато се принасяли човешки жертви,  мъжете често се борели един с друг за честта да бъдат принесени в жертва. . .

Народа считал Слънцето,  Луната и звездите за очите на Тангра,  затова се молели на изгряващото Слънце.  За Келбири се избирали често самите Царе или членовете на Царстващия дом.

 image

Медальона на Кан Тервел със знака на Тангра(вдясно) и на втората снимка знака на Тангра изсечен на Мадарските скали.Лъчите на звездата или листата на цветето трябвало да са от 6 до 36 ,но само четни...!


image

Тенгрианска утвар от гроба на Кан Кубрат.Както стана известно той е изпълнявал и длъжноста главен кам-боян(жрец на Тангра) с шаманското име Маг ула(син на вълка).


image

А тук виждаме "кръста" на маздакистите...Напълно тенгриански,тъй като това движение възникнало под влиянието на маджарството(простонародното тенгрианство от което възникнало и богомилството) в Булгария.

image

Шамански символи от Северен Кавказ,където се откроява на първо място Тризъбеца. Неотделна част от шаманския жезъл, по-късно станал герб на рода Дуло(основан от шамани).

image

В България Тризъбеца е бил държавен символ до последните дни на съществуването и по времето на Шишмановци... Грифона - персонаж от тенгрианската религиозн амитология, изпълнявал същото роля както арх.Михаил в християнството...


Арслан Тертер описва едно Джиенно моление на което присъствал самия той:

Карамата се разполагал на високо място на поляна.  Той бил ограден от стена/в този случай от плет/.  Трите врати - източната Тангра Капа,  северната Кук Капа и южната Ер Капа се отваряли,  а западната била закрита за злите духове.

Сред Карамата растели няколко дървета,  най-красивото от които се наричало свещенното дърво Бай Терек.  Южно от  него бил направен малък подиум за Келбира- „ег-кепе”.


image

Възтановка на Тенгрианския храм в Плиска.Първоначално Карамат се е наричало мястото за моление и жертвоприношение.По-късно това име се закрепило за самите храмове,особенно в градски условия.Наричани са още и "капища" от простолюдието заради това,че имали врати от всички страни.

Когато в Карамата влезли хората водени от Келбира,  към западната стена повели жертвенните животни/бял кон,  бяло теле и бяла овца/ и ги привързали към трите стълба.  След това животните били преместени при трите стълба до Тангра Капа/източната част/,  на мястото наречено ”аба или уба”,  заклани и разчленени на части.  Кожите им били окачени на трите стълба.  Вместо истинските животни към стълбовете при западната стена привързали техните чучела.  Това било направено за да се излъжат злите духове,  та те като се привлекат от животните да останат при западната врата и да не влязат вътре в Карамата.  През Кук Капа внесли вода за приготвяне на жертвенното ядене/курбан/ и запалили три огъня,  върху които почнали да варят жертвенните животни.  Хората наблюдавали всичко това,  докато Келбира от дървото Бай Терек не провъзгласил: ”Мен тайре! Гледайки съм Слънцето говорете!”

Тук хората обърнали поглед към източната част на Небето,  сложили шапките си под мишниците,  и Келбира почнал молитвата:


Бележка:Тук реших нарочно да не давам целия текст на молитвата а само по три изречения от началото , средата и края. . .

 "...

 Ти, бели владетелю,
имащ хиляда лица!
Ти, златни владетелю,
имащ хиляда очи!
Ти, сребърни владетелю,
Имащ хиляда уши!

...........................................................................

Аз се моля подчинявайки се на твоя кръговрат!
Аз се моля обръщайки се след Слънцето!
Бир Тангра! Бир Канар! Бир Торе! Мен Тайре!
(Един Бог! Един владетел! Един Закон!Велика клетва!)

...............................................................................

 Нека да има висок сребростволен лес!
Нека да сияе златното слънце!
Нека здраво да стои хилядолетната бяла юрта!

 "...

Хората повтаряли след Келбира,  гледайки към Небето,  неговите фрази и след всяка ниско се покланяли.

Когато казали думите ”Аз се моля,  подчинявайки се на твоя кръговрат!”,  всички тръгнали след Келбира около Бай Терека.  Когато казали: ”Аз се моля,  обръщайки се след Слънцето!”,  отново обиколили свещенното дърво.  Когато казали: ”Едно начало,  един Келбир!”,  за трети път обиколили Бай Терека.

След това,  по знак на Келбира,  който вече се бил добрал до възвишението покрай дървото Бай Терек,  всички застанали на колене и се молели с вдигнати нагоре ръце,  завършвайки тази част от молитвата с думите ”Чист и красив иджик/кон/,  чиста мосха/теле,  бик/ и чист коч”.  Когато хората казали тези думи,  Келбира станал и взел в ръцете си голяма чаша,  направена от череп и сребро.  Сам налял в тази чаша бал,  вдигнал я към Небето,  казвайки: ”Приеми от нас,  смирените всичко това”,  излял бала в един от огньовете покрай уба.  След това сложил в чашата хляб и сол и направил същото както с бала в другия огън.  Накрая сложил в чашата месо и след същите действия и думи го хвърлил в третия огън.

После се върнал на своето възвишение и почнал да говори,  вдигайки ръцете си в началото на всяка фраза и отпускайки ги в края,  а хората повтаряли след него всичките му думи/от думите ”Приеми от нас смирените всичко това”,  до думите ”В твоите седем благословенни цветове”.  След това Келбира прелял с чашата дървото Бай Терек и другите дървета с кръвта на жервенните животни,  като при това казанчиите носели след него котлите/казаните/ с тази кръв,  а хората повтаряли молитвата.

Приключвайки с това,  Келбира се върнал на възвишението си и с думите: ”Мен тайре! Гледайки към Слънцето-пейте!”,  призовал дънгърчиите/музикантите/ с тъпани,  свирки,  гайди,  дънгъри/кръгли ръчни едностранни барабани/,  тамбури/домбри/ и кубизи/гъдулки/.  Музикантите застанали на коляно покрай Бай Терека засвирили,  а момите станали и вдигнали няколко дълги ленени платна,  покривала,  в хор изпели част от молитвата/от думите ”Нека бъде плодородна черната земя” до думите ”Нека здраво да стои хилядолетната бяла юрта”/.  В началото на всяка фраза момите вдигали платната нагоре,  а в края ги отпускали надолу върху главите си.  А хората оставайки на колене,  след Келбира в началото на всяка фраза,  дигали ръце нагоре,  а в края ги отпускали.  Покриването с платната означавало,  че хората с радост встъпват под защитата на Тангра.  След това момите постлали платната на земята и на едно от тях седнал Келбира.  Четирима мъже ”богатири” го вдигнали и три пъти обиколили с него Бай Терека и три пъти казвайки: ”Нека здраво да стои хилядолетната бяла юрта”.  Народът вървял след тях.  В началото на всяка фраза мъжете вдигали платното с Келбира нагоре,  а в края-отпускали.  Келбира и народа заедно с това вдигали и отпускали ръцете си гледайки Небето.  Казанчиите през това време вече преляли част от бала от дървеното корито в котлите/казаните/,  а шамбатите разрязали приготвеното месо на парчета.

Когато пеенето свършило,  Келбира първи привързал към клоните на дървото Бай Терек три лентички,  след него и останалите хора направили същото,  като си наричали желания и се кълняли във вярност към Тангра с думите: ”Бир Тангра! Бир Канар! Бир Торе! Мен Тайре!” Почетните мъже привързвали лентички към клоните на Бай Терека,  а останалите към клоните на другите дървета. 
Лентичките трябвало да бъдат-бели,  сини/или зелени/и червени/или жълти/.  Белият цвят визирал Тангра,  синият или зеленият-Небето и небесните води,  червеният или жълтият-благодатната земя.  Освен това привързвали в малки кърпички и монети. . .

След привързването,  Келбира взел подадената му чаша с бал от казанчиите и поръсил от нея Бай Терека,  лентичките и хората.  След него дърветата и лентичките били поръсени и от хората,  като всички възкликвали: ”Бир Тангра! БирКанар! Бир Торе! Мен тайре!”

След всичко това казанчиите и шамбатите раздали бал,  месо,  бульон,  яйца и каша на мъжете,  омъжените жени и юношите.  Храната наредили  върху постланите платна,  седнали около тях и започнали да пируват. 
Но по едно време момите останали без храна,  изпели песента „Батумар”,  в която алпа/ангела/на бурите , небесната вода и мълниите Кубар се наричал „Кумар” и „Самар”:

"...
Кумар, лей, лей, лей!
Самар, лей, лей, лей!
Ще ти принеса в жертва черна овца -
най-доброто ще оставя за теб,
разноцветна лъжица ще ти дам,
вкусна каша ще ти дам!
Дъждец мой - лей, лей -
за да не умре народа от глад,
за да има много трева,
за да са сити кравите,
за да се напием с мляко.
Вие наядохте ли се вече дружки?
Сити ли сте вече дружки?
"...


Музикантите им акомпанирали,  а след това акомпанирали и на момците,  които изпели в отговор на момите:

"...
Ясно слънце изгрей, изгрей, изгрей!
Лъжица каша ще ти дам,
маслото от тигана е за теб,
угоен бик ще заколя,
кашата ще ти дам,
месото ще изям,
кокалите ще хвърля на кучето!
"...


С тези думи момците дали на момите ядене в което нямало месо.  След някое време момите пак изпели ”Батумар” и отново момците ги угостили,  но пак не им дали месо.  Така се повторило няколко пъти до края на пира.  В края на краищата те получили малко месо,  но били длъжни да го отнесат със себе си и да го изядат при изгрев слънце на следващия ден.  Както са обяснили на Арслан Тертер,  злите духове си мислели,  че това месо е пожертвано за тях,  и не вредели на хората.  Но имало и други обяснения на този обичай.

Покривалото,  върху което носили Келбира,  разделили на парченца и всеки си взел по едно,  разотишли си по домовете говорейки: ”Бир Тангра! Бир Канар! Бир Торе! Мен тайре!”. От тези парченца плат след това правели торбички за амулетите си.  Келбира,  казанчиите, шамбатите и музикантите били щедро възнаградени с голямо количество ядене.

Другият „Мен Тайре” – зимния Нардуган,  съвпадал с времето на сегашния месец декември. От него след покръстването останали традиции в Коледата, Сурваки и Заговезни.  Този „Мен Тайре” започвали с това, че хората с маски на лицата и в най-причудливи облекла,  излизали по улиците и със силна музика,  звън и силни викове прогонвали нечистите духове. Тези маскирани хора наричали себе си”кукери”-„небожители”,  а действали по този начин,  за да не ги познаят злите духове и да избегнат тяхното отмъщение. . .

Няколко човека влачели след себе си шейни,  върху които от всеки дом хората изхвърлали стари вещи. Те били убедени,  че заедно с тези вещи изхвърлят натрупалото се зло в дома през годината.  Освен това всички били въоръжени със сопи,  вили,  брадви,  дървени саби,  самоделни копия и рогати шлемове.  Хлопали по вратите на всеки дом,  после влизали вътре с димящи клони от бреза или иглолистно дърво и опушвали,  прикадявали дома,  тъй като ничистите духове се плашели от този дим.  През цялото това време,  периодично,  всички ”кукери” пеели началото на Нардугановската молитва.  В нея се прославял Мардукан или Нардуган и духовете на предците,  хората от различните краища наричали различни числа:


"...
Ти, който си над белите облаци,
Ти, който си над черните облаци,
Ти, който си на синьото небе,
Ти, който си във владенията на Тангра,
Ти, който имаш еди колко си плитки,
Ти, който си извършил еди колко си подвига,
(или убил еди колко си врагове)
Ти, чиято слава е достигнала Небето,
Ти, Аба(родоначалник) на еди кой си род,
Ти, чието лице излъчваше красота,
Ти, чието сърце беше пълно със състрадание,
Ти, чията душа беше пълна с благородство,
Ти, чиято сила защитаваше слабия...
"...

Към тези думи на молитвата в селата се добавяли най-различни застрашителни припеви затова,  че ето „кукерите” яздят по зова на Нардугана срещу врага-нечистите духове.  От четири страни,  на коне в четири цвята и са пълни с решимост да ги разгромят с най-различни оръжия.

image

Кукери

След като изгонели нечистите духове от селището,  кукерите отивали на гробищата.  По пътя те превземали снежния град,  който представлявал най-често неголяма могила със заледени склонове.  А след това обесвали заловеното в този град чучело на Тама-Тархана и изгаряли шейните със старите вещи.  На гробищата отново се пеело началото на молитвата и се прибавяли и такива думи:

"...
Приеми от нас еди колко си камили,
Приеми от нас еди колко си коня,
Приеми от нас еди колко с коча...
(числото и вида на жертвите били най-различни)
Приеми от нас това скъпо оръжие,
Приеми от нас тези скъпи дрехи,
Приеми от нас драгоценните съдове,
Приеми от нас тези сладки напитки!
Възрадвай се на нашите подаръци!
Предай нашите молби на Тангра -
Нека Тангра ги изпълни.
Нека се изпълнят с радост нашите сърца!
"...

 

Когато се казвали думите за оръжието Келбира,  ръководещ молитвата,  забивал около стълбовете на жертвенника стрели,  когато за дрехите,  то той разтилал някакъв плат до стълбовете,  когато за съдовете,  той слагал върху плата голяма чаша,  когато за напитките,  той наливал в чашата медовина.  След това,  започвайки от Келбира,  всички отпивали от жертвенните напитки в чест на Мардукана и другите предци - герои,  родоначалниците на много родове.  Повтаряли същата молитва,  но вече адресирана към абаите/родоначалници/.  След това ”кукерите” се връщали в селото,  бурно веселейки се. 

image

Отгласи от древните обичаи са се съхранили и до наши дни.

Пред входа на селото за тях се разпалвали огньове,  които те прескачали.  В селото ”кукерите” събирали от всеки дом подаръци,  които слагали в торбите си.  Заедно с това те пеели различни песни,  в които плашели стопаните с бедствия,  когато те били скръндзи и пинтии или им обещавали всякакво добро,  ако били щедри. . .  Преди да се разотидат по домовете си,  където вече вървели пирове и гадания,  ”кукерите” със смях се обливали един друг с вода,  организирали си танци и надигравания.  Силните студове накарали българите от много краища да пренесат някои действия на празника Мардукан във времето на други празници,  основно през пролетта.

image

Кушия на Тодоровден








Гласувай:
7



1. trakofob - atil..
19.01.2013 11:03
Сложи името на художника направил началната картина. Има нужда от популяризиране. Още е почти непознат.
цитирай
2. atil - От руските социални мрежи я взех ...
19.01.2013 13:37
От руските социални мрежи я взех снимката...Дори не съм сигурен дали художника е Галиванов. Но той ми е приятел там и мога да го питам. Така се уточнихме например за една негова картина, че е имал за прототип принцеса Алтънчач, която водила партизанска борба срещу монголо-татарите.
цитирай
3. rosmistral - Помисли....
17.02.2014 02:09
Келбири- Келбара - Кербала ?!
цитирай
4. atil - Това са били на практика хората, ...
17.02.2014 07:08
Това са били на практика хората, които са играели ролята на днешните свещеници по време на християнската литургия. Т.е. ръководителите на службата по време на тенгрианското моление, придружено задължително с жертвоприношение към съответния персонаж към когото се отравят молитвите - Тангра, Кубар, Туран(Умай, Семела), Сабан(Сабазий), Кермес(Хермес) и т.н. Буквално означава - първата гола глава(келбир). Тези хора били избирани от хората преди началото на ритуала, трябвало да е достоен, високопоставен човек, с доказани качества и авторитет. Понякога самият държавен глава бил избиран за келбир на главното годишно моление към Тангра. Вероятно избрания преди началото на службата трябвало да му обръснат главата. Имало и професионални жреци, но на народните моления те не ходели. Понеже били надарени(екстрасенси) и общувайки със всякакви духове, можело да докарат и лоши енергии в святото място...
Много е възможно името на този град да идва от тази дума. В Близкия Изток е пълно с древнобългарска топонимия. В много езици са останали древнобългарски думи. Например тяхната сватба и сега я наричат с българската дума - туй. Имаме думи които ги наричат турски и арабски чуждици, например думата - черга, но по-скоро нашите далечни предци са ги занесли там а не те да са ги донесли в България. Болшинството от "турцизмите" тук са от езика на ""прабългарите" а не от турците.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640564
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031