РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов(Атил) :: Днешна Волжка България и символи на градове и губернии от мин...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.05.2011 00:15 - Днешна Волжка България и символи на градове и губернии от миналото

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 11299 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 10.03.2015 18:01

Новата публикация от 9 март 2015 г. с пълният текст и с илюстрации ТУК:
atil.blog.bg/history/2015/03/09/nai-vajnite-simvoli-i-gerbove-na-rodove-gradove-i-gubernii-n.1344342

Преди да продължа с постингите от цикъла "Малко известната история на българите" искам да ви напомня за нашите събратя от Стара България и тяхната съдба днес!
Не с исторически, демографски, икономически или културни изложения а само с два видеоматериала... Другото може да си го доставите и сами при добро желание. От интернет. Защото нашите официални власти и институции, които иначе много обичат да приказват, но по този и по много други въпроси от жизнено важно значение за нас - мълчат като глухонеми риби.
От друга страна много от нас живеят все още с изкривена и погрешна представа за реалностите и от миналото и от настоящето... Както за онези българи там, така и за самите нас, това може да е изгодно за някого, но той определено е от сорта на гъркоманите, потурнаците, интернационалистите, македонистите, татаристите, комунистите и техните наследници по света и у нас...
Затова, когато някой се опитва да каже или да направи нещо, тяхната реакция винаги е една и съща. Затова ние поне, вече се научихме да ги познаваме по делата... Ако щете и по делата на правосъдната ни система, не само по приказките.
Скоро е Гергьовден, много скъп и почитан от българина празник с дълбоки корени и в старата вяра и култура. В старите предели още помнят езическото му название, защото и сега ползват стария език(булгарския). Наричал се е "Сабантуй" т.е. буквално преведено -"чобанска сватба"..., но е свързан със Сабан(дух, ангел от старата вяра, покровител на стадата и воините), сега заместен достойно от Св.Георги. Това беше още един повод да пусна този постинг, който не бях планирал...

Символи на градове и губернии от Средновековието,които са били в употреба и тук в нашата държава:

До 13-ти век губерниите били 12 а през 15-16 век - 8.
Всички те са имали свой герб, често съвпадащ с герба на главния град на областта. Летописа на Гази - Барадж от 1246 г. е съхранил за нас изображенията на гербовете от периода 9 - 13 век.
Герба на голямата северна провинция Бийсу бил почти идентичен с герба на рода Дуло - Тризъбеца. Той бил подарен на главния град на областта - Нукрат, от Кан Челбир за особенни заслуги... До тогава герб на тази провинция бил знак №18 - тамгата на алп Самар духа на плодородието и изобилието.
Герба на Фанагория или Ечке Булгара бил знак №10.
Герб на Саксинския ил(губерния)бил знак №20 -знака на Мардукан-Карга.
Гербове на Башкирските губернии били знаците №21 и №22 с изображението на алп-биката Чакчак или Кунгош, Ерги.
Герба на Уралската област бил знак №29, на Северен Сибир №30.
На Северен Казахстан и Южен Сибир знаците - 27 и 28...
И т.н.
По-късно ще преведа една подробна сатия на Ф.Нурутдинов по този въпрос.
За нас е по-интересно да узнаем, че герба на първата ни столица Плиска е бил знак №16 и 17 - Крилатия барс(символ на победата).
Тамгата, герба на рода Дуло е бил Тризъбеца знак №1 и 2, Тамгата на Идел бил знака "вълча глава" във вариантите №3, 4, 5, 6. Същия знак бил тамга и на рода Ашина. Има го намерен и в България(например в Балчик), а Тризъбеца е в обръщение дори по времето на Шишман.
Знака на Тангра от 6 до 36 (но само на четно число), лъчевата звезда или цвете - знак №39 станал знак на обществото "Ел-Хум", след загубването на независимостта на държавата им, от 16 век нататък....
Знак №35 бил знака "сарман"- символ на плодородието и потенцията и тамга на алп Самар.
Герба на г. Болгар бил знак №14(вариант на Крилатия барс също като герба на Плиска).
Герба на последната им столица преди монголо-татарската зависимост - гр. Буляр знак №18.
А герба на булгарския Киев е бил знак №13 - змиевиден дракон навит на кълбо).
И накрая искам да завърша със знаците №22 и №24 често срещани у нас. Варианти на тамгите на Туран - алп-бика(женски дух), покровителка на Земята и любовта и дъщеря и Чакчак. Според легендите тя е причината родоначалника на българите внука и Боян-Имен да стане смъртен и да остави човешко поколение... Наричали са го още Енкей(Ениак,Еньо),Аудан Дуло Джураш...
Точно него са изобразявали като конника-герой по цяла Евразия, включително нашите траки. Него олицетворява и Мадарския конник - изсечен по поръчка на царската династия Дуло у нас. Днес неговата роля е поела иконата на Св. Георги Победоносец...!