Прочетен: 17668 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2023 13:53
Славянски жупан
„. . . . и завладяха страната и се поселиха в нея съвсем свободно и без страх като в своя страна.
Йоан Ефески, сирийски писател, 6-ти в.
„. . . И така изминали три дни. Корабите на славяните плаваха на около две мили от стената. И на четвъртия ден, при изгрев слънце, цялото варварско племе извика в един глас и се втурна от всички страни към стената и града. Едни стреляха с камъни от приготвените каменохвъргачки, други носеха стълби към стената и се опитваха да я разрушат. Трети донасяха огън при вратите, четвърти пращаха срещу стените като зимен сняг. И можеше да се види това странно явление: множеството оръжия като градоносен облак затъмниха слънчевите лъчи - така варварите изпълниха въздуха със стрелите и камъните, които хвърляха. . .
„Чудесата на св. Димитър Солунски” - за славянската обсада на Солун през 620 год.
Много учени търсят корените им в епохата на неолита, като проследяват пътя им през третото и началото на второто хилядолетие пр. Хр. сред различните култури на бронзовата и ранно желязната епоха в Средна и Източна Европа, но с повече увереност за ранната история на славяните може да се говори едва от първото хилядолетие пр. Хр. За тяхна прародина се смята територията в областите западно от р. Висла до средното течение на р. Днепър, северно от Карпатите, където живеели в съседство с балтийските, германските, таврите/скити, даки. . . /, и на изток с българските и угорски племена на Идел-Арья/Биарма, Еске Туран/. Херодот през 5-ти век пр. Хр. споменава за неври и будини, като с вторите беспорно визира славяните, а първите са южни български племена-неври/нови вълци/. . .
По късно стават известни като като венеди/Плиний Стари 1-ви век, Тацит 1-2 век и в Певтингеровата карта 2-3-4 век/. През 4-6 век вече се явяват на историческата сцена под три названия: венети, славени и анти/Йорданес/. В сведенията на булгарските летописци от сборника „Джагфар Тарихи” се дава обяснение за тези три названия. Най-старото „венети”, идвало от староарийската дума „вен, фин”/излязъл навън, изселил се, някой който го няма... /. От това дошло и днешното име на финландците. А в руския език и днес съществува думата –веник/метла/ и изразът -„фин тебе. . . ”, в смисъл „нищо няма да получиш”. Най-популярното название валидно и днес идвало от Саклан - така българите дълго време наричали прародината на славяните. От „саки” - названието на източните арийци. Третото название анти се отнасяло за племената в непосредсвен досег с българите. Те ги наричали „анчи” - побратим, заради родственната връзка с източните арийци и защото те от най-стари времена били жители на тяхната държава Идел - Арья.
А ето какво се съобщава в сборника с исторически летописи от Волжка България "Джагфар тарихи" за произхода на славянската група - анти:
"...Сина на Боян Челбира Тубджак воювал на страната на аварите с Рум(Византия) и подчинените на ромеите улчийци(славяни). В това време, когато аварите безпощадно изтребвали улчийците, българският балтавар ги щадял и изкарал от днешните български земи до 200 хиляди от тях. Тези български улчийци почнали да ги наричат анчийци(анчилар), т.е. ,"погранични", "окраиными", тъй като ги заселили на северните рубежи на бекството Кара Булгар на Бури-чай(Днепър) и в Учула. Така се появили антите...(думата в булгарския език има значение и на "побратим").
Хакана на аварите отначало се отнасял с раздразнение към това, но когато по заповед на Тубджак анчийците направили няколкостотин лодки и успешно се сразили на тях с румците, се смегчил и ги оставил на мира..."
Част от тези племена заселила през 6-ти век Балканите /Прокопий и Йорданес/.
Славянското генетично наследство на Европейския континент
Не се знае кога точно започва разселването им на Запад, но те заселили плътно голяма част от Европа - до р. Елба, р. Заале и Източните Алпи, на Изток минали р. Днепър, а на Юг стигнали до Южна Гърция.
ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ
През втората половина на 6-ти век южните славяни обхождали нашир и надлъж Балканския полуостров вече с твърде ясна цел - търсели места за заселване на юг от Дунава. Като леко подвижна войска, те подмамвали противника си в теснини и гористи местности, където с умение и храброст го побеждавали. По-късно изучили стратегията на врага си - приемали битката на равни и открити места, а ромеите като знаели, че славяните се бият храбро до безразсъдство, често започвали боя със страх и това решавало изхода от сражението.
Славянското разселение по българските земи
Известни са много славянски племена на Балканския полуостров - сагудати, драговити, бързити, ринхини, смоляни, но от племената, влезли веднага в състава на българската държава, трябва да споменем тимочаните. Техните селища се простирали по поречието на р. Тимок и покрай Дунава. Източно от тях се намирали т. нар. ”седем племена”, за които е спорно дали са били именно славянски и защо не се изброяват, а се наричат с името-седем племена. . . Точно това означава и Идел/иде „седем” и ел „племена”/-името на древнобулгарската държава в Източна Европа.
По този начин, настанявайки се твърдо на юг от Дунава, славяните започнали да се устройват за заседнал живот. Селищата си разполагали главно по склоновете-край реки, потоци и извори. Един, два или повече рода образували община. Части от едни и същи родове се заселвали понякога в близки или съседни общини и селището, което било на по-защитено място, славяните допълнително укрепвали, та ставало център на племето или жупата.
Славянска керамика
За социалния живот на славяните е характерна задругата, общността в селската община. Византийския историк Прокопий пише: „Този народ не се управлява от един човек, но още отдавна живее в демокрация. Затова всичко, каквото е полезно или вредно за тях, те обсъждат заедно”.
Демократичността се изразявала в колективното управление на племето от жупата, на която били подчинени териториалните общини /вечетата/. В жупата влизали старейшините и въоръжените мъже от племето, а начело стоял племенният вожд - жупанът, който обединявал административно-стопанската, съдебната, а по време на война и военната власт.
Разбира се жупанът произхождал от племенната аристокрация, в каквато се превърнали първенците с течение на времето. Съсредоточавайки все по-голяма власт в ръцете си те се превъщали в пожизненни владетели. Но те не могли да утвърдят такава самостоятелна организация, която да стигне до степен на държавно обединение. Обикновенно ги обединявали външни фактори или опасност, след което съюзът се разпадал. . .
Славянско езическо светилище с истукана на Свентовит
Настанявайки се по нашите земи, славяните възприели и част от местния бит. Те били езичници, но тяхната митология не била толкова сложна. За много божества те дори не създали образ, но въпреки това религията им била изцяло изградена с различни култове и свързаната с тях обредност. Според техните дуалистични представи в света съществували две начала – добро и зло, които у някои славянски народи се изразявали в две божества - Бялобог и Чернобог. Върховният им бог обаче бил небесният, наречен Сварог.
Негови деца били слънцето Дажбог и огънят Сварожич/вижда се, че до Тенгрианството не е много далече.../. В поетичните представи на славянина отношенията между слънцето и месеца са отношения между две същества. Макар думата месец във всички славянски езици да е от мъжки род, те го представяли като млада хубавица, която всяка пролет ставала отново жена на Дажбог-слънце и от този брак се възраждали силите на природата.
В старата си родина славяните почитали великия бог Свентовит. Той имал много светилища, но най-прочутото било на остров Рюген в Балтийско море. В средата на храма се издигала висока каменна статуя на божеството-голям стълб, на чийто връх била изсечена главата на Свентовит с четири лица, обърнати към четирите посоки. Изображението държало в ръка рог, където жреца наливал всяка година вино за бога, и ако то останело в рога, значи Свентовит бил доволен и сит, та годината щяла да е плодоносна, но загубело ли се, било на глад. Към храма в специална конюшня хранели неговия жребец. Когато започвала война извеждали коня, поставяли копия пред него и го превеждали през тях. Ако ги досегне, войната щяла да свърши зле, ако минел без да ги докосне, очаквали победа.
В едно житие от 11-ти век на атонския монах св. Георги Ариогит, написано на грузински език, се съдържат любопитни сведения за езичеството на българските славяни около Солун: „... там именно се бяха настанили българи, които се назовават славяни... В това село от древни времена имаше изображение на женска фигура, изваяна от мрамор. Онези груби хора суеверно казваха: „Жега и дъжд и всички блага произтичат от него, от неговата прищявка зависи живота и смъртта на всекиго”. Вероятно тази статуя е от предишното местно население, а българите-славяни я намерили и възкресили за нов живот. Излиза, че някои наши прадеди продължили да пазят езическите си обичаи два века след покръстването/В тази връзка има записана и една интересна легенда - „Омагьосаната лампа” от 13-ти век(която ще бъде публикувана като следващ постинг), показателни са и сведенията на Арслан Тертер за Тенгрианството от 13-век... А какви са тези хем българи, хем славяни и хем кланящи се на древни статуи, нека читателят сам да отсъди... /.
Друг известен и могъщ бог на славяните бил Перун. /Почитта към него възприели от българите, където е известен като алп Бури, Буран, Биргюн-Берген, Перен.
На него отговарял и Зевс при гърците, които го възприели от аргивците и микенците/древните булгари/, заедно с голяма част от митологията им/. До възприемането на християнството в Русия, в Киев се пазело дървено изображение на този бог със сребърна глава и златна брада. Това бил богът-гръмовержец. Той водел облаците, давал дъжд и плодородие и естественно, че бил за славяните от изключително важно значение. Почитта към него била толкова силна, че християнството трябвало да свърже култа към него с култа към св. Илия/както направило и със св. Димитър, св. Георги и т. н. ... /.
Култът към божествата бил винаги свързан със съответните жреци и свещенослужители, наричани: чародеи/свързани с Чернобог и магиите/, вещери, врачи-свързани със службата на определено божество, те познавали „тайните науки” и били същевременно и лечители.
Славянски русалки
Най-тясна връзка с религиозните им представи имали погребалните обичаи. Знае се, че древният им обичай да изгарят мъртвите си останал дълго след разделянето на славяните на трите клона. Но досегът с други култури, които погребвали своите мъртви неизгорени, постепенно изместил стария обичай. Особенно място в погребалните обичаи на славяните имали погребалните угощения и игри. Устройвани в чест на умрелите, те били особенно пищни, когато ставало дума за високопоставено лице от рода или племето.
Византийският историк Теофилакт Симоката съобщава, че в поход срещу славяните византийците нападнали славянския вожд Мусокий. А пък варваринът бил пиян и пиянството го погубило. Защото през деня той празнувал погребалния празник на един свой починал брат според техния обичай.
СЛАВЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР
Важна част от бита на славяните бил техния календар. Още в древността, преди разселването си, славяните имали определени и до голяма степен еднакви за всички племена названия на месеците. Те отразявали природните условия на сезона, стопанските работи на даденото годишно време, характерни растения и животни, които се явяват през определен месец. Някои западни славяни и до днес използват в народния бит, старите названия.
Славянското име на месец януари било просинец, което идвало от много разпространената тогава зърнена култура-просо. Срещало се и името сечен, затова различаваме –Голям Сечко и Малък Сечко. . .
Впрочем сечен било името на месец февруари. Месец март го наричали сушец, поради засушаването по това време.
Пролетните месеци, когато природата оживява-април и май, ги наричали съответно брезен и тревен, докато другите славяни с името брезен обозначавали месец март.
Интересно изглеждало името на месец юни-изток. Със същата дума наричали и насекомото жътвар, та с това вероятно предупреждавали за този вредител по посевите.
Юли го наричали „чревен”/”червен”/ - тази дума имала значението и на хубав или горещ. Някъде го наричали „сърпен”, заради жътвата по това време.
Август нашите славяни наричали „зарев”. А „руен” е името на септември, свързано с гроздобера и виното.
Октомври бил познат като листопад - всички славяни знаели това име, вероятно от своята Закарпатска родина, когато горите се оголвали преди падането на снеговете.
Ноември бил означен като груден, поради замръзването на полетата и покриването им с твърди грудки пръст. Големите студове, които настъпвали през декември, дали името на месеца-студен. Подобно било името на декември при белорусите-снежен.
Южните славяни постепенно изоставили старите имена на месеците и след покръстването ги заменили с названията, които употребяваме и до днес.
Славяните са изиграли важна роля в нашата история и са една от основните съставки на днешната българска народност - заедно с българите и траките. Части от техните традиции и духовност са останали в поверията, народните обичаи и свързаните с тях ритуали.
Най-значимото ни наследство от тях обаче е славянският език, с който си служим не само ние, но и значителна част от населението по света.
Съвременна славянка
П.П. Заради постоянните идиотщини и лъжи към всичко вярно и читаво в това число и към славяните, към днешна дата 19.04.2023 г. реших да добавя един послепис тук, заедно с няколко видеоклипа.
И за нашата страна!
Ако българите не бяха повече от другите, тази страна никога нямаше да съществува повече 40-50 години. Както е ставало много пъти на много други места. Както станало с държавата Дулоба например.
А България остава българска дори и след покръстването и налагането на втория език в страната за официален и богослужебен!
Това и на най-големия идиот и олигофрен пряко ще му каже и покаже нещо.
Но не и на марионетката и гладния за блага и почести прислужник. Ако българите са били 60 % от цялото население а останалите славяни и други(както сочат генетичните изследвания на днешните потомци), то в края на 9 век вече не е било трудно да се вкара славянския език за официален в България. Властите и групировката на Борис за да се решат на такова нещо са преценили все пак.
Защото поне половина от тези 60% българи са го разбирали и говорели този нов официален език. А тогава той станал и писмен. Това прави поне 70% от населението.
Затова Събора през 893 г.успял да вземе такова решение.
Това е Събор - Велико народно събрание с пряка демокрация и явно гласуване.
А не например Съвет на Великите боили от 6 човека.
Първият клип е украински, вторият полски, третият словашки и четвъртият руски.
На някои от тях има и български субтитри.
Литература:
1. Българска история/предисторическо време, древност и средновековие/. Иван Пастухов. Книгоиздателство „Хемус”-1942 год.
2. Списание „Отечество”-1979 год. бр. 21
3. ”Джагфар Тарихи”/сборник исторически летописи/-руско издание 1997 год., гр. Казан
Тагове:
Честита победа на Путин от децата на Рус...
Край с лъжата за тюркския ни произход: И...
24.05.2011 16:54
От германския Gast идва руския гость (иначе основата вероятно е латиснкия hostis
От германския Arbeit работа идва старославянското раб, работать
От германското Rache отмъщения и германския глагол рехен се формира група думи както и ройбер-разбойник, но от рахе, рах идва руския враг, който първоначално е бил древнославянски рьохан
От германската Jahr година идва древнославянското яра което е имало смисъл на пролет, в чешки ако се не лъжа яра е пролет
От германската книга- Buch идва руската дума буква
Титлата на Карл велики е била КАРОЛУС МАГНУС...оттам король в руски, крал в чешки, крол в полски
10.07.2012 05:14
Нещо повече-за всяка от тезите ви във въпросните трудове е налице израз от типа" не е известно; не е доказано; няма данни но..;
Дори "големият" български историк славянофилът Бакалов, е преглътнал като съавтор на един там западняк в раздела "Славяни" на съвсем наскоро издадената, многотомна, лъскава поредица "История на Европа", да има САМО десет реда, плюс уговорката "макар и да няма доказателства за произхода и делата им" и после дрън дрън ярина...А за германите има написани 5-6 страници
Илюстарциите ви или са фалшиви /не е във вас вината за това/ или се отнасят за един друг етнос който няма нищо общо с това, което вие наричате славяни.
Тук в тракоманските мераци са замесени пак пропагандатори с опит най-вероятно, и на много места пропагандата им минава. При такива като мене това няма как да стане обаче.
Цитата който е изкарал коментиращия говори ,че "не се знае, кога е започнало...заселването" а не, че то не е факт! Знае се че е факт въпросното заселване, а че началото му не го е записал никой точно кога е започнало - нищо не променя от този ФАКТ!
Публикацията почва със свидетелства за заселванията на славяните на Балканите.
Другото име на този етнос е булгари - от западното крило и източноарийското наречие. Няма друг етнос точно този е един и същ. Старото име на Балтийско море е - Яра море! Илюстрациите са оригинални и автентични, тези за траките също. Кой какво е писал и публикувал по света и у нас то си е негов проблем и да си носи отговорност! Аз отговарям за това което съм изкарал тук!
Българите не са наричали тези племена - славянски, това наистина е по-късен термин и изкуствено вкаран в обръщение. Същото както термина - тюрк. В Европа единствените тюрки са именно балканските траки - тураки. Термина е много древен ,но в Европа навлиза след разпадането на Тюркския каганат в Средна Азия.
Хаоса и лъжите не може да траят вечно та дори да се отнася за ранната история. Затова рано или късно идва време ,когато нещата излизат наяве - такива каквито са и както са се случили!
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб