Омагьосаната   лампа

/Легенда от 13- ти век/

 

На половин час път от имението Коморни Храдек,  в Коуржинската област/в Средна Чехия,  южно от Прага/, на левия бряг на р.Сазава и днес стърчат руините на средновековната крепост Дуб. Според преданието основите и били положени още в езически времена. В началото на 13-ти век там се разпореждал някой си Милохнев, потомък на основателя и. През младежките си години бил посветен в рицарско звание, пропътувал по далечни земи, където се прочул с подвизите си.

През 1217 год. взел участие в кръстоносния поход на маджарския крал Андрей Втори,  който потеглил да освобождава Йерусалим.  Сърцатия момък бил на голяма почит при краля и дори бил включен в свитата му. При завръщането си от похода армията на Андрей Втори била спряна от българския Цар Иван Втори-Асен.

След дълги преговори кръстоносците получили свободен път през България.  Условието било, краля да даде дъщеря си за жена на българския Цар.

По време на принудителния си престой в България, Милохнев прекарвал по-голямата част от времето си в лов на мечки из планините. Неизменно го придружавал Богорис, виден български болярин.  Веднъж ловното щастие изменило на рицаря и той едва не загинал от една ранена от него мечка. . . Спасил го Богорис, който убил звяра и отнесъл на ръце Милохнев в своя дом.  Той бил лошо ранен и изгубил много кръв.  С грижите около ранения младеж си заела дъщерята на Богорис-Ладика. Тя проявила учудваща преданност и непрекъснато бдяла над неговото легло. Грижите и дали резултат и скоро той почнал да се съвзема.  Когато Ладика се уверила, че треската, която го измъчвала, преминава,  лицето и просияло от радост.  Ладика притежавала някаква вродена изтънченост, а присъщата и аристократична гордост се съчетавала с неповторимо излъчване.

Скоро признателността на младежа прерастнала в любовен трепет. . . Рицарят бил наранен от девойката право в сърцето!

Оказало се от същите чувства била запленена и Ладика. Много преди да оздравее двамата признали един на друг чувствата си.

Една вечер рицарят посочил на Ладика една лампа, която осветявала стаята му - тя имала формата на чаша и била изкована от метал. На дръжката и се виждали 12 мъже,  държащи в ръцете си някакво полукълбо,  на което имало чудновати неразгадаеми знаци. Лицето на първия мъж било красиво и благородно, на втория били по-сурови и неприятни,  а всеки следващ ставал все по-неприятен и зловещ.  Изображението на последния било толкова страшно и отблъскващо, че бедния рицар изтръпнал от ужас. От думите на Милохнев излизало, че той забелязал чудноватата лампа още докато се борел с треската: когато отварял очи имал чувството,  че фигурите оживявали и нещо си шепнели.  Веднъж му се сторило,  че те се понесли в някакъв призрачен танц с чудновати движения,  а смехът им бил направо зловещ.  Раненият момък бил дълбоко впечатлен и от ужас дори загубил съзнание.

Ладика заявила, че не може да му открие страшната тайна на чудноватата лампа. Тя казала, че това е най-скъпата вещ,  която получила от своята майка. После заклела рицаря да забрави за лампата,  ако наистина я обича, да обещае, че повече никога няма да я пита за странната вещ. Милохнев си спомнил за рицарските правила и дал тържественна клетва. След това двамата изпаднали в любовен екстаз и доверчивата девойка му се отдала изцяло.

Междувременно кръстоносната войска се върнала в отечеството си, но Милохнев останал в дома на Богорис. По всичко изглеждало, че любовта му е дълбока и искренна. Веднъж бил поканен на пиршеството на знатен български велможа,  ловен другар на Богорис. Когато седнал на масата, чехът с ужас забелязал, че всички присъстващи пият от една чаша направена от човешки череп. Разтърсен от ужасяващата гледка,  той отказал да поеме чашата. Всички присъстващи скочили и извадили мечовете си.  Конфликтът бил изгладен от Богорис,  който извинил постъпката на Милохнев с това, че той не знае обичаите на българите и не разбира какво прави.

На връщане Богорис обяснил на рицаря странния български ритуал. От думите му излизало, че в страната на българите се считало за превелика чест, да предложат на госта вино в обкования череп на прочут неприятел. След това му дал да разбере, че той всъщност нанесъл голяма обида на домакина,  като отказъл почетната наздравица.

Тогава пък Милохнев споделил, че тази зловеща чаша му напомняла за чудноватата лампа над неговото легло.  Богорис потвърдил думите му, като забелязал, че самият той не знае какво точно представляват човешките образи по нея,  но добавил, че тази лампа останала като зестра от покойната му жена,  майката на Ладика. Тук рицарят се намесил, като отбелязал, че тази страшна лампа сигурно криела в себе си далеч по-страшни тайни от чашата която му поднесли на пиршеството.  Богорис се съгласил с него и му разказъл, че майката на починалата му съпруга била потомка на някоя си Асла, известна сред българите като прочута магьосница. От покойната си жена Богорис чувал понякога странни и неразбираеми слова. А откакто Ладика почнала да се разпорежда с тайственната лампа,  тя придобила неподозирани умения и способности, така,  че била в състояние да постигне всичко каквото си пожелае.  Рицарят бил дълбоко впечатлен от разказа на ловния си другар.  А Ладика почнала да му изглежда като зла чародейка, която изкустно го омагьосала и така го подчинила изцяло.

Още на другия ден Милохнев се сбогувал със своя домакин,  като му известил,  че поема пътя към отечеството си. Тъкмо възсядал коня си, когато се появила Ладика. Със сълзи на очи го умолявала да не я изоставя и да остане поне още един ден.  Рицарят не устоял и слязал от коня си. На следващия ден Ладика му доверила,  че носи в себе си неговото дете. Смутен от тази вест, той тържественно и обещал, че ще се върне и ще я отведе в своя дом,  като съпруга. Последните думи на Ладика били: ”Ако не дойдете до два месеца, знайте, че няма да избегна бащиния гняв и тогава отмъщението му ще ви преследва навсякъде, дори след вашата смърт”.

Милохнев поел на северозапад и без премеждия стигнал до замъка Дуб. След като загърбил България, той бързо забравил и нещастната Ладика. Отвреме на време тя се появявявала в сънищата му,  но убеден в магьосничеството и, той бързал да пропъди нейния образ. Но една нощ Ладика се появила в съня му със зееща рана на гърдите и мъртво дете на ръце. Подала му чародейната лампа/която била загасена/ и промълвила, че сега рицарят бил длъжен да стане неин наследник. Сънят се повторил и потретил и докарвал до полуда нещастния рицар.

След години Милохнев се оженил за някоя си Берта,  дъщерята на съседния владетел. В деня на сватбата младоженците получили много подаръци. Появило се едно много красиво и бледо момиче,  което връчило на Берта изкустно изработена лампа. Когато очарованата младоженка разглеждала подаръка,  тайственното момиче изчезнало. По-късно Берта показала лампата на своя съпруг, който едва не получил припадък - това била лампата на Ладика. Напразно Милохнев настоявал да изхвърли зловещия подарък. Съпругата му се възпротивила, тъй като не била виждала подобно нещо, и колкото повече гледала лампата, толкова повече я харесвала. Вечерта я запалила и била удивена от нейната красота и преливащите в пламъка цветове.  Рицарят пък видял как от от пламъка израства сянката на Ладика и нейното дете. А дванадесетте човешки фигури му се усмихвали със сатанинските си образи. Било повече от ясно,  че проклятието на българката се сбъднало.

На сутринта Милохнев взел лампата и скришом я закопал. Но какво било удивлението му,  когато вечерта тя отново стояла пред леглото му. Напразни останали следващите му опити да се отърве от зловещата лампа: било като я хвърлял в кладенеца,  или като я давал на ковач да я превърне в буца метал.  С неизменно постоянство лампата се появявала пред леглото му още с падането на ноща. Накрая той доверил на Берта историята с българката,  но тя не му повярвала. Но тъй като била свидетелка на непрестанните му мъки, решила занапред да не стъпва в брачната стая. Скоро отношенията на младоженците се помрачили.  Когато се стигнело до скандал, Берта изтичвала до заключената стая, откъдето се връщала със злокобната лампа.  Тогава страданията на бедния Милохнев започвали отново.  Накрая се разболял и починал в големи мъки. Но малко преди смъртта си предрекъл на Берта, че е неин ред да наследи лампата на българката и виденията,  които излъчвала. Това се сбъднало и не след дълго, измъчвана от призрачни видения,  Берта се самоубила, като се хвърлила от високите крепостни стени.

После замъкът опустял. Дори разбойниците не смеели да приближат стените му, тъй като били сигурни,  че ще срещнат сенките на Ладика, Милохнев и Берта. Проклятието било снето чак през 1420 год. , когато княз Ванке/тогавашния господар на Дум/ с помоща на много молитви успял да успокои злите духове.  Лампата на Ладика угаснала и после се пръснала на хиляди парчета.  Впоследствие замъкът бил разрушен, но духът на българката продължавал да витае из развалините. И до днес местните жители си припомнят тази стародавна история,  нашепват името на Ладика и приписват всички призрачни видения в околността на проклятието на българката.

 

 

Записано от Йордан Андреев

Литература:Zdenek Urban, Stoleti ceskeho kalendare.

Svoboda. Praha, 1987, p. 149-152.

 

Скоро в nauka.bg бяха написали за изследване на български етнограф Баликси на ескимосите.При тях също лампата се предава на жената - само дето лампата си е обикновенна с тюленова мас,не вълшебна .Може би това са отгласи от матриархата,когато жените са биле пазителки на огъня и домашното огнище

Интересна легенда.
Изпълнена с драматизъм.
Поздравления за постинга.

Сигурно има и други такива свързани с миналото и съдбите на нашите предци,но вече едва ли са живи в паметта на народите...По-скоро би могло да излезе нещо от старите книги,списания,архиви на библиотеките по света.От такива легенди прозира живия живот и бит на хората и получаваме косвени сведения за много исторически факти и събития.
А за ескимосите не е чудно да има такова съвпадение.Като изолирана и консервативна общност те са запазили дълго време много от древните нрави и обичаи.Лично за мене беше още по-интересно да разбера за общите неща от бита и културата на североамериканските индианци например.Няма да забравя за разказа на Алеко Константинов как на изложението в Чикаго американците са взели нашите шопи за индианско племе...!Но нали техния континент е населен за първи път по суша от Евразия през мястото на днешния Берингов проток,който тогава го е нямало.А част от нашите предци пък идват на изток в Източна Европа и се смесват с източните арийци.Така се появяват древните булгари(т.нар.прабългари").Така че мистика и извънземна намеса по-скоро няма никъде и в нищо,стига човек да има здрав интерес към науката и да не е склонен към фантазиране и лъжене.Между другото стана известна и загадката на египетските пирамиди,което пак потвърди общия корен на старите култури,който не е извънземен а булгарски.Огромните блокове не са били зидани а изливани..Надписите са правени докато са били в меко състояние(чрез щампи) а не изсичани или дълбани .Анализа показал структурата на блоковете не е монолитна,става въпрос за трошене до прахообразно състояние и изливане...Това е било и заниманието на робите и оттук необходимостта от тяхната бърза подмяна.Както казва героят на един писател-пенсионер(бивш кагебеец и после работил и за ЦРУ :"У них мистика а у нас статистика!"

Западняците имат точно 3 (три) истории - и все за тях си правят филми - Робин Худ, Крал Артур и кръглата маса и още някой.
При нас историите чет нямат, ама няма кой да прави филми.

Така е.Отдавна съм си мислил за същото.Само за Ангел войвода да се направи един сериал и Робин Руд ще заизглежда като нещо доста незначително...А за Ивайло ,който спрял татарската експанзия на Балканите и после станал Цар да не говорим...
Ние имаме и оригинална приключенска литература идеална за сценарии за филми...Има един автор Петър Бобев например...Има една поредица от друг автор за четирима геолози в Южна Америка - двама българи един руснак и швед.Описват се техните експедиции и приключения,всъщност те имат голям принос за откриването на нефтените залежи и на други природни богатства там.Има книга за един български майор от запаса, който служил на правителството на Венецуела и успял да обучи и организира местното население от индианци за самоотбрана срещу разбойниците и метежниците.При това ги обучил с български команди а не на испански...Имало и един сърбин,който му завиждал,но нашия винаги го слагал на мястото му.Всичко това е между двете световни войни.Обаче не филми да правят,те дори тези книги не ги преиздават.А заливат пазара с всевъзможни боклуци.Калпава ,смотана работа,комунизма беше загубен,но демокрацията им излезе още по-загубена!

има материал за два Hollywood -а + минимум един Bollywood ))))

ще има една година празник и една година няма да изтрезнеем :)
Ще затворим демократите в Белене и доброволци ще се редуват да ги пазят - да не излязат никога повече.

Всичко, което се отклонява от нормата - не се приема, нито се популяризира.

Но все повече напират книги, написани от българи, които носят приключенски дух и индивидуалното битие на човека-българин на Балканите и в историята ни.
Жалкото е, че нашите киностудии продължават да работят непрофесионално при наличието на добри актьори и добри истории, да не говорим за добри програмисти.

Страшна история

Да,и типично българска...Като малък съм чувал старинни капански песни по сватбите от стари хора.С много дълъг текст,пее се ,после се говори и така до края.Историите бяха не по-малко страшни,но жалко че май не можех още да пиша а не съм имал тогава намерението да ги запиша.