Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2011 15:47 - Българите и световната цивилизация(2 част)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 23893 Коментари: 12 Гласове:
13

Последна промяна: 06.12.2016 00:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Българите и световната цивилизация(2 част)


Една от афразийските секти, основателка на християнството, превърнала българския празник в чест на алпа Мардукана/Роденият от Мар/ в „Рождество Христово”... Остава да се добави, че християните също изяждат на „своето” Рождество гъска, веселят се около украсената елха, и славят майката на Христа-Мария...

Независимо от това, че никой никога не е гонил българите от Шумер, част от тях след преврата на Саргон, все пак заминала заедно със своите обидени вождове в Яна Идел(бъдещата Анатолия в Мала Азия) и вдигнали своите хетски роднини на борба за отвоюване на Сувар от афразийците. Хетската аристокрация дотолкова се била побългарила, че техните Царе вече носели български имена/например Царя им Мурсилис -„стоплен от Мар - слънцето”/.
image
Хетската държава изравнила правата на българите а българските отряди станали ударна сила на нейната войска.

Те подкрепили своите огузо-тюркски съграждани и започнала война за отвоюване от афразийските династии на властта в Сувар. Около 1600 год пр. Хр.  хетско-българските войски предприели съкрушително нахлуване в Сувар, а на границата на 14-13 век пр. Хр. в Египет. Но да задържат отвоюваните земи в Близкия изток не им се удало.

А в Причерноморието кимерийците и българите не успели да заживеят заедно. През 7-ми век пр. Хр.  знаменития български Цар на Волго-Уралския Идел - Буртас Сармат/афразийските шумери-асирийци го наричали Партатуа/, женен за дъщерята на асирийския Цар на Шумер-Асархадон/680-669год. / се намесил в разпрата между двете най-силни сакски групировки на територията на днешен Казахстан. Кипчаците(кипчако-масагетите, от българското им название произлязло европейското им име-скити) и масгутите/масагетите/.
Намесил се на страната на кипчаците с намерение да завладее Южен Казахстан. Само че скитите-кипчаци претърпели пълно поражение и помолили Буртаса да ги засели по-далече от масгутите. Буртас поискал от причерноморските кимерийци да отстъпят половината причерноморска степ за заселване на скитите. Кимерийците нахално отказали, тогава скитите и един български отряд начело със сина на Буртас-Мажди, нахлули в Кара-Саклан(днешна Украйна).

image

От това време скитите-кипчаци се преселили в Северното Причерноморие и станали поданници на българската държава.


Кимерийците били разбити и през Кавказ заминали при своите роднини-хетите. И така вместо Южен Казахстан, Украйна влязла  в състава на древнобългарската държава.

Асархадон отдавна молел своя уралски зет Буртаса/шумерите наричали Идел „Араллу”, /т. е. Урал/ да му помогне да отвоюва българските земи от другите близкоизточни афразийци... За Буртаса той бил „свой шумер”, затова му изпратил помощ. Сина си Мажди, начело със скитите, които с желание искали да служат, заради подареното им Причерноморие. Закавказката държава Мидия се опитала да попречи на този поход, но Мажди, когото вече го нарекли Камир-Батир/победител на кимерийците/, ги разгромил в 653 год. пр. Хр.  и се съединил с шумерските българи. Земите на  анатолийските българи по това време били подчинени на държавата Урарту. А обидите на съседите на Асархадон, за него станали вече нетърпими. Затова българо -скитските войски громели по пътя си всички подред. И своите неприятели и тези на Асархадона.

Библията достатъчно ярко предава ужаса, който обхванал афразийския свят след нахлуването на българските войски:

. . . ”Тъй казва Господ: ето, иде народ от

северна земя и голям народ се подига от

земните краища;

в ръце държат лък и копие:те са

жестоки и немилостиви, гласът им бучи

като море и летят на коне, наредени като

един човек, за да се ударят с тебе дъще

Сионова.

Чухме вест за тях, и ръцете ни

отпаднаха, скръб ни обзе, мъки- 

като жена при раждане.

Не излизайте ни на нива и по друм не

ходете, защото неприятелски меч и

ужас отвред. ”. . .

/Книга на пророк Йеремия-гл. 6 и 7, ст. 22-25/

Скитско-българската конница на Мажди разгромила Урарту, Палестина и си пробила път до Египет. Египетския фараон едва успял да умилостиви Мажди с подаръци и обещания за голям данък. За около 28 години българското господство в Близкия изток било възтановено. Но заради това, че скитските вождове се разхайтили и принизили своята бдителност(основната част от тях била пребита по време на един пир при мидийския цар...), през 685 год. пр. Хр. Мидия разгромила основните скитски сили. Мажди извел своите войски обратно във Волго-Уралския Идел. Заедно със северните булгари, част от булгарите на Шумер -Сувара също се изселили.

Когато се върнал и станал Цар, Мажди разделил Централните земи на Идел на три големи части: 
Булгар/междуречието на Волга и Белая/, Буртас/Деснобрежието на Волга/, Сувар/Нижното Поволжие и Волго-Яикското междуречие/. Очевидно изселниците от Шумер, били заселени в новия Сувар... А техните роднини останали в Турция изпитали властта на персийските, гръцките, римските и византийските завоеватели.

През 3-ти век пр. Хр.  аристокрацията на причерноморските скити отказала да се подчинява на Древнобългарската държава. В отговор българските войски разгромили скитските земи и заедно с това се опитали да присъединят към Идел и Мала Азия. През 2-ри век пр. Хр.  напреднали през Армения, но поредната династична разпра им попречила да развият успеха си... След това владетелите от 1 и 2 хунска династии /2-6-ти век/ направили още няколко опита да овладеят Турция, но всеки път вътрешни разпри сривали военните походи...

В началото на 6-ти век Иделския Цар Булгар/2-ра Хунска династия/, отново се опитал да присъедини, булгарска Турция към Древнобулгарската държава. През 516 год.  суваро -българското опълчение минало през Дербент и разгромявайки оказалата се на пътя му Армения, изтласкало византийците от Кападокия/централна Турция/, Галатия/областа на Анкара/ и Понт /северна Турция/. Този успех бил постигнат благодарение на подкрепата от малоазийските булгари.

image

Тюркският каганат бил основан от южните булгарски племена. След неговия разпад техния етноним "тюрк" започнали да го приписват на всички племена и народи говорещи този език.

Само че тогава се въздигнал средноазиатския Тюркски/Новотурански/ Каганат. Той бил създаден от Яна Иделските/Анатолийските/ българи, изселени от персийските владетели в Средна Азия. Новотуранските владетели-каганите,  заставили Идел да плаща данък а през 522 год.  сключили съюз с Византия. Под техния натиск българските войски отново дали Турция на Византия. През 527 год.  Булгар умрял и на власт дошла жена му Бояр-къз/Боарикс/. Тя била суварка, основала нова династия, но жестоко наказала водачите на похода против Византия. Въпреки това през 559 год.  българите направили още един опит да си пробият път до Турция през Армения. Но тогава в степите се появили аварите и новия поход бил прекъснат.

В края на 6-ти век на власт в Древнобългарската държава идва Булгарската династия(клон на рода Дуло  и ермийското родово обединение Кюнграт), и Идел получава най-накрая и завинаги-името на господстващия в него североогузки народ-Булгар/Булгария/. В началото на 7-ми век българите владеели територията от Дунав до Енисей.

image

Кубратовата Велика България с част от европейските и васални земи. Границата на север стигала Бяло море и устието на р.Печора.


В края на 7-ми век отстъпили част от своите нижноволжски и причерноморски земи на Втория Новотурански/Хазарски/ каганат. Но вземали участие във всички хазарски походи към Закавказието с цел да си пробият път до Анатолийските българи. През 737 год. българите почват да приемат исляма, и недоволните от това хазарски кагани, под влиянието на Византия-скъсали съюза с България. Тогава българските владетели през 960 год.  присъединили територията на Хазарския каганат към Българската държава и подновили опитите си да си пробият път до Турция(Мала Азия) през Средна Азия.
В края на 10-ти век един от най-богатите огузо-булгарски феодали Селджук с отряд булгарски воини отишъл в набег на Хорасан. Неочаквано този поход се оказал успешен, южните огузи - туркмените признали Селджука за свой вожд а неговите потомци-Селджукидите овладели през 10-ти и средата на 11-ти век Средна Азия, Иран, Афганистан, Сувар/Ирак/ и създават още една огузка империя. През 1071 год.  византийската армия при българския град Мен Чокър/Маницикерт/, преградила пътя на селджукските войски, настъпващи към Турция. В разгорялата се битка селджукските войски били отблъснати и започнали да мислят за отстъпление. Тогава младият български принц- емир Адам,  уговорил селджукския султан Алип-Арслана да изкара отпред неговия отряд, наполовината съставен от номадските волго-донски огузи на хан Дугара. Когато булгарите препуснали в атака, то служещите във византийската армия булгари видели червените български знамена, с полумесец на дръжката и веднага минали на страната на Адам! След това трогателно съидинение, българският отряд започнал да препуска и да разстрелва с лъковете си византийците. При настъпилото объркване и стъписване, цялата селджукска армия подкрепила настъплението на българския полк. Врагът бил разбит и по-голямата част на Турция, накрая отново минала под властта на своите природни жители огузо-булгарите.

За тази подкрепа и решителната роля на българските стрелци, селджуките помогнали на Адама да отвоюва трона от своя съперник. Гражданските войни в България и нашествията на китаите и оймеките, /които заемали част от скитските и също получили булгарския прякор „кипчаци”/ попречили на българските Канове/Царе/, да овладеят Закавказието и да съидинят своите владения с владенията на селджукските султани. Но въпреки това североогузката –Българска държава/Ак-Булгар Йорта/ и огузо-селдджукските султани/също северни огузи по произход/, били в непрекъснат съюз и дори заедно се противопоставяли на китаите в Средна Азия/средата на 12-ти век/ и на кипчаците в Крим/1221 год. /. Огузо-булгарите живеещи там от времената на Шумер и дали името на тази страна, заедно с южните огузи, доведени там от Селджукидите, съставили една огузо-турска народност. Тъй като езика се формирал на основата на булгарския тюрки, то литературата на двете държави - Булгария и Турция - винаги се считала за общо достояние.

В Турция се разпространявали дастаните на българските поети/ „Кисекбаш китаби” на Абдаллах ибн Микаила Бащу,  „Къса-и Юсуф” на Гали и др. /, а в учебниците на българските ученици се включвали произведенията на най-големите турски писатели. Българската и турската архитектурни школи също били толкова близки, че каненето на български художници и занаятчии, за строителството на храмове и дворци било нещо обичайно. А откриването през 20-те години на миналия век на част от „Записките” на българският учен от 10-ти век Ахмеда ибн Фадлана, станало общ празник за тюрко-огузките народи. . .

Но нека у читателя не остава грешното впечатление, че Българската държава проявявала активност главно на юг. Българските владетели настойчиво се опитвали да се утвърдят и в Западна Европа. При това българите умело използвали своя флот. От Шумер българските кораби-бейнеки или платноходи- „кеме-кебе”/плаващи срещу течението/, плавали до Магун/древнобулгарското название на Индия/ и в Мил-Аку/булгарското название на Нил/ и понякога в цяла Африка/също булгарска дума и буквално означаваща - „Черна река”/.
В Идел българските учкуи/от уч-каек „три лодки” плавателен съд вместяващ товара на три лодки/, господствали по Дон и Волго -Камската речна система.

image

Една от големите заблуди насаждана с векове е че българите не познавали морското дело и корабоплаването...!!!


По Булгарското море/Каспийско/, по Сакланското /Черно море/ и по Румското/Средиземно/, всявали ужас българските платноходи „ольгети”/от тази дума произлязло руското оладья - ладья/. В Край
ния север българските морски съдове - кочи, от стари времена плавали от устието на Бий-су/Печора/ до Енисей и до Атлантическия океан.

Кара Садум/Британския остров/, Ессе Иль „Горещата земя”/Исландия/, Галидж или Фаранг/Франция/, Альман/Германия/, Анатъш/Дания/, Ег Садум/Норвегия/, Бисте Садум/Швеция/, Артан/Прибалтика/, Байлак/Полша/, отдавна били познати на българите.

Източниците отбелязват, че в епохата на Римската империя, съдовете от Западна Европа плавали в страната на Крайния север-Тель/т. е. Идель/. По-късно в страните на Скандинавия и в Англия, България я наричали още и Биярма - от булгаро -финското Бияр „Българска” и ма „земя”. Тези плавания преминавали през територията на Норвегия. Няма съмнение, че част от Северния морски път - от устието на Печора в Идел/България/ до Западна Европа бил основан от българите съвместно с норвежците. Този път съществувал до края на 13-ти век, когато морските съобщения на България били прекъснати от татарските нашествия. За българската активност по море  свидетелстват редица географски названия: Испания/от булгарското название на местния фар Ас Багана „Божествен или висок стълб”/, пролива Дарданели/от булгарското Тартанул „канал”/ и др.

На сушата българите били свързани с Западна Европа не по-малко и активно. През 5-ти век, в епохата на Втората Хунска династия, българските войски заели територията от Франция до Карпатите. Ставката/временна столица/ на българския Цар Айбат Атилла/така той се наричал в чест на своята родна страна - Идел-Атил/, била в Централна Германия.

image

Кан Атила Айбат


Част от германските родове почнала да дава воини в българските охранителни части. Едните ги
наричали-„англи”/охранявали крайбрежията, затова названието произлиза от булгарската дума - анг „вода, пълноводна река”/ а другите- „сакчи”/охранявали пътищата и други обекти във вътрешността/. В края на краищата думите „англи” и „сакчи”, се превърнали в названия на две от частите на германското население.

След смъртта на Атила, както пише Гали, англите и сакчите изпаднали в трудно положение: съседите им се отнасяли към тях враждебно заради службата им на хуно - българските Царе. Затова англите заедно с част от сакчите-сакси се преселили в Кара Садум/Британия/ и го нарекли със своето служебно име- Англия/от „англи”/. Другата част от саксите се оттеглили във вътрешността на Германия. Немския народ съхранил паметта за господството на България в Западна Европа и направила Атила герой в своя епос - "Сказание за нибелунгите”.

В периода от 4 до 7-ми век различни групи българи, спасявайки се от междуособиците на своите владетели, нееднократно се разселвали по териториите на Германия и Италия. Не случайно в Германия се намира гр. Магдебург, името на който идва от българското Маг „вълк” и немското бург „град”.

И точно край този град се намирала известната в цяла Германия светиня - „Вълчи камък”, свързана очевидно с българският култ към духа на вълка. Интересно е че и названието на Франция, произлиза от българското име на река Рейн - Фаранг „Равнинна” - фар и „река” - анг.Тъй като българите наричали прирейнските германци - фаранги, то след като се преселили на територията на днешна Франция, от булгарското Фаранг - произлязло „франк” а от него Франция. Древното име на Испания - Иберия означава по булгарски „Богата на метали”. Българското „билге” - знак, фар, звучи пък в името на Белгия.

В Европа представителите на Втората Хунска династия - Дуло, управлявала България от 4-ти век до 1584 год., основали редица държави. В началото на 7-ми век, по-малкия брат на Кубрат/потомък на Атила/, Шамбат Кий/на името му е кръстен гр. Киев/, основал на територията на Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Прусия, Закарпатска Украйна и части от южнославянските, австрийските и немските земи,  огромната държава Дулоба „Страната на Дуло”. В Западна Европа Шамбата го наричали „Само”, а неговата държава или Само или Дулеба.
Съгласно сведенията на Гали, от Шамбата водели своето родословие владетелите на Байлак/Полша/ и Маруба/Чехия/. След разпада на Дулоба,  част от българите на Шамбата отишли в Прусия, където се запазила в качеството си на особен разряд население под името „семби”/семб-от Шамбат, Само/. През 7-ми -13-ти век,  сембите постоянно служели във войските на България. От техния род излезли основателите на литовската държава.

image

Атил Аспарух минава Дунава

През същия този 7-ми век част от българите начело с най-младия син на Кубрат - Аспарух, отделила от България Придунавската и част и като завладели северната и западната част на Балканите, провъзгласили тази територия за отделна българска държава/днес държавата България със столица в София. /

image

Основателя на Унгарското кралство - Арбат(Арпад) от рода Дуло.

През 894 год.  големият син на българския Цар Алмъш Джафар/потомък на Кубрат/, Арбат/Арпад/ с част от българите и унгарците отишъл от България в Средния Дунав и основал Унгарското кралство.  Българите основали гр. Будапеща -днешната столица на Унгария и до 14-ти век заемали видни постове в тази страна/някои от тях запазвайки  и ислямската си вяра, както е било и в Дунавска България/.

През 922 год. , според съобщението на Гали, друг български принц, братовчед на Алмъш Джафара-Угар Лачини/по-късната руска летопис от 12-ти век му преправила името на „Игорь Рюрикович”/, обявил отделна от Булгария, Украинска държава-Русь със столица в гр. Киев. Впоследствие от  Украинската Русь се отделило Суздалското Княжество. Още по-късно Суздалското княжество почнало да се нарича Московия/Московско-Руската държава/.Но и в Украинската и в Руската  държава , управлявали все същите потомци на Угера Лачини-Рюриковичи.
imageimage

Угар Лачини(Игор Рюрикович) от рода Дуло- основател на руската царска династия и първата независима руска държава. Последният представител на тази династия е бил Иван Грозни - първият руски Цар. Получил титлата си след като присъединил към Русия, Волжка България.


Не случайно национален символ на Украйна станал герба на българският род Дуло - Тризъбеца. А столица на Московията - гр. Мосха, основан от булгарския Цар Ахад Мосха през 1088 год. В Суздалския край Мосха получило формата - Москва.

В средата на 13-ти век емигранти от България/сред които бил и Бейбарс/, основали в Египет, Мамелюкската династия...

За размаха на икономическите връзки на Идел/България/ с другите страни по света свидетелстват фактите,  свързани с честите находки на вещи от шумерски, древноримски, германски, украински, скандинавски, китайски, хорезмийски, ирански, индийски, кавказки, близкоизточен и египедски произход в Булгария. От друга страна огромното количество булгарски монети и други вещи , които са намерени в Германия, Норвегия, Швеция, Полша, Балтика, Русия, Украйна, Унгария, Италия и др. Източниците нееднократно отбелязват идването в Булгария на посланници , търговци и пътешественници от множество страни в Европа и Азия.
В езиците на света звучат  редица български думи:армия/от булгарското урма „всеобщо опълчение”/, бригада/от булгарското бриг „областно опълчение”/, солдат/ от булгарското солдаш „наемен войник”/, казак/от булгарското казак „доблестен рицар, сражаващ се без защитно снаряжение  в знак на пренебрежение към смъртта и дал обет да не се жени до извършването на редица подвизи/, улан/от булгарското улан „тежко воъражен рицар, гвардеец”/, хусар/от булгарското гузар „леко воъражен кавалерист”/, шеренга/от булгарското чериг „войска готова да влезе в бой”/ и т. н.

Българите са подарили на света не по-малко от две хиляди думи. Започвайки от чугун/от булгарското „чуен”/ и завършвайки с „олимпиада”/от булгарското „алам” - знаме/.

Героите на българските митове живеят в легендите, приказките, обрядите и поемите на индийци, французи, китайци, гърци, араби, италиянци, иранци, евреи, монголи, украинци, , руси, грузинци, исландци, скандинавци, англичани, индианци  а също в християнските и ислямските сказания.

И още: географската област Пермь/това е булгаро-финско название и означава „Българска земя”/, българските по произход названия на градовете-Казан/Газан/, Хлинов/Колин/, Набережные Челны/Яр Чалы/, Елабуга/Алабуга/, Самара/Самар/, Саратов/Саратау/, Царицин/Сарачин/, Харьков/Харка/, Полтава/Балтавар/, Курск/Хурса/, Мангазея/Менхаз/, Тюмень/Тюмен/, Омск/Омек/, Пенза/Кибензай/, Воронеж/Борын Инеж/ и др., напомнят за миналото на българската държава.

Названията ненци  и ерзи означават „жител на Булгария”,  а имената на народите чуваш и черемис/мари/ се образували от названияята  на социалните слоеве в Българската държава: чуваш-от булгарското субаш „държавен селянин” и черемис - от булгарското чермиш „воин опълченец”.

Но днес света равнодушно се взира в това, че именно този български народ от 1920 год. , е подложен на безчовечна дискриминация. В Русия и Татарстан на българите им е забранено да се наричат със собственното си име. С милиция ги заставят да получават паспорти и други документи с чуждо национално име - руси, татари, башкири и т. н.

На българите им са отнети всички национални права-даже правото да знаят собственния си език, своята история и култура. Много от тях вече не знаят „тюрки”, лишени са от възможността да четат произведенията на булгарските автори, те не се издават, да се избират в органите на властта, да имат свои учреждения, образование, наука и култура. Протестиращите против безправното положение на своя народ булгари са били унищожавани по сталинско време. През периода 1920-1970 год.  дискриминаторите са унищожили хиляди булгарски книги, храмове и други паметници на културата, а шедьоврите на булгарското изкуство и съкровищата на булгарските Царе-национално достояние на булгарския народ-ги скрили в тайните хранилища  на московските и ленинградските музеи.

Какво може да е по-страшно от гнета при който , мъчителите изпращат в лагер за 10 години гибелна каторга, само за четене на забранени булгарски приказки, при който пред очите на живите с трактори и танкове се разрушават хилядолетни гробища и храмове, при който народа се подлага на унизителен расистко-шовинистичен експеримент?!!

Какво е това-отплата на човечеството за приноса на българите в световната цивилизация?

Едва ли това е отплата на самите народи. Нали на земята няма лоши и добри народи. Но ако това не е отплата на народите, то нека тогава те да намерят възможност да  спрат невиждания геноцид на българите от Волго-Урала. Нека те да изкажат своите чувства на правителствата си, които не чуват воплите на изтерзания български народ. Нека най-после да падне траурния флаг - „алам” и да завърши страшната епоха на расистко-шовинистичната дискриминация на българите в Русия и Татарстан.

 image

Днешната столица на Волжка България - гр.Казан.


image

 Още от началото на демократичните промени волжките българи настояват за националните си права и връщането на етнонима - Булгар-болгар... Но засега няма кой да ги чуе и да им обърне внимание.


Статия на Ф. Г. -Х. Нурутдинов, написана през 1979 година, върху основата на откъси от книгата „Хон китаби” на Мохамед Гали. Публикувана е като приложение към том 1 на сборника „Джагфар Тарихи”-изд.  1993 год.  гр. Оренбург.

 




Гласувай:
13



1. bven - Това е вече информация!
02.06.2011 09:59
Всички са туш! И всеки да си види мястото - кой и какъв е!
Поздрави за възхитителните постинги.
Хубав и мъдър ден!:)))
цитирай
2. atil - Специално тази статия съм я пуснал ...
02.06.2011 22:46
Специално тази статия съм я пуснал за изтегляне и в сайта "БГ История",но тук с повече илюстрации мисля ,че се получи по-добре.Имаше я и като брошура по едно време на български.Преди години си я купих пред кафенето на СДС в София...Но тогава почти никой не и обърна сериозно внимание.Пазара беше залят с какво ли не и ако на истинското и стойностното не му се обърне внимание откъдето трябва то потъва в хаоса и безвремието.После чак се сетих за нея когато дойдоха булгарските летописи на руски...,наложи се да направя вече свой превод.
цитирай
3. andrei - Поздрав за публикацията!
03.06.2011 05:29
Удоволствие бе да науча и разбера подробности за бългаската история,укривана и мачкана през вековете!Бъди здрав!
цитирай
4. mitru - Поздравления
03.06.2011 06:16
... за големия труд.
Предлагам Обединана Европа вече да се нарича Западна България. Дошло е време да си върнем и Източните провинции.
цитирай
5. atil - Поне в културно-исторически см...
03.06.2011 11:09
Поне в културно-исторически смисъл - да!Защото нищо на този свят не пада от небето и не идва от нищото...На практика общественно-държавната структура и традиция на съвременна Западна Европа се полага именно през т-нар. от тях "тъмни векове".По времето когато са били част от Българския каганат(По -това време стигнал нивото на свръхдържава на една огромна територия от Китай до Франция).На много места части от българската аристокрация заедно с най-близките си хора остават и се приобщават към новите си феодални владения(т.нар."сеньори").Робовладелския Рим е дал на Европа основно правната си система базирана на главно на имущественните отношения.Държавното право и правото уреждащо общественните отношения клони повече към т.нар."обичайно право" т.е. оригиналното право на народите,където българския принос е видим дори в днешното държавно устройство на Британската империя...!
цитирай
6. анонимен - a траките къде са?
03.06.2011 14:43
къде е мястото на траките в тази история?
цитирай
7. atil - Те са свързани с Балканите и основно ...
03.06.2011 17:30
Те са свързани с Балканите и основно с днешната българска,румънска и гръцка народност.С тяхната история и култура,но най-вече с нашата.За тях има постинг в две части тук и по-подробно е описано.Техните племена са част от голямата миграционна вълна на северните булгаро-арийски народи на юг...
цитирай
8. shtaparov - Точност
03.06.2011 21:45
Това е една от най-точните карти на Великата Кубратова България,които съм виждал! Но дори и в нея има пропуски-по него време България е стигала още по на север /поне до дн.Петроград/ и още по на изток /поне до Аралско море/!
цитирай
9. atil - Дълго време Българското тархан...
03.06.2011 22:28
Дълго време Българското тарханство на юг(основано от принц Джанбек) го брояха за "Велика България".Вярно е само едно нещо свързано с Кубрат и това Тарханство,че той опирайки се на него и с помоща на украинските българи ,започва обединението на всички български племена и земи.Най-много за това спомогнал благоприятния момент при разпада на Тюркския каганат.А че нищо велико няма в това тарханство се вижда и от най-големия любител на историята.И тогава идва логичния въпрос :А защо ще го нарекат така тогава?Велика България не е била съкрушена от никого.Тя сама се разделя между синовете и потомците на Кан Кубрат(на 5 части).Окончателно в края на 9-ти век на Урус Булгар(Русь) със столица г.Киев и Ак Булгар(Волжска България) със столица г.Болгар.
цитирай
10. vmir - Това е интересно, но да използвам случая да те запитам за
04.06.2011 11:36
една декларация на Казанския Меджлис, от около 1992 - 1993 година май беше, отхвърляха определението "татари" като насилствено наложено от руснаците и твърдяха, че са оригиналните българи, наследници на Кубрат.
Моля те, ако ти попадне тази декларация да я публикуваш, навремето толкова ме впечатли, че я показвах навсякъде и накрая един професор-комунист ми я задигна, още не мога да си простя, че му я дадох за малко, а той ми я затри без да каже думичка.
цитирай
11. atil - Така е. Те водиха и дела и ги спече...
04.06.2011 12:40
Така е.Те водиха и дела и ги спечелиха във Върховния съд на Русия,затова при последното преброяване в графата за националност имаше и - "булгар-болгар".Тяхната работа тръгна и рано или късно ще стане...,ама ние докъде ще я докараме не знам.Аз постоянно контактувам с тях в интернет,казват,че при новото административно деление на Русия ще има нов федерален окръг и в неговите рамки ще се узаконят и правата на българите - кореняци там.Тази фалшива татарска република ще я махнат,но който се чувства "татарин"ще може да се пише такъв т.е. нови насилия няма да правят.Русия е голяма и богата страна ,но далеч не всичките и граждани живеят добре и справедливо.По това също си приличаме.Неотдавна разбрах за проблемите на балкарците и мисля днес да напиша нещо.Точно те са ни преките роднини от изток ако може така да се каже...Сякаш действително има някакъв дяволски заговор да се унищожи българския ген,там положението е поне пет пъти по-лошо отколкото при нас!И едва ли за това са виновни този или онзи народ или тази или онази вяра или идеология.Всичко каквото се случва на този свят става след като се вземе някакво решение...Трактористите,овчарите или инженерите не вземат политически или бизнес решения.
цитирай
12. анонимен - ot juli
18.07.2011 22:38
GOSPOD da te blagoslovi,pozdravi ot Balgarska niderlandiq!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5757729
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3662
Архив
Календар
«  Юни, 2024  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930