Трудови  обичаи и обреди на капанците

 
Къща на Съюза на архитектите:
  Къщата е паметник на културата с местно значение. В непосредствена близост е църквата ”Успение Богородично”.Тя е свързана посредством ”комшулуци” със съседните две възрожденски къщи -архитектурни паметници на културата. Двуетажната сграда, разположена в китен двор с високи дувари е реставрирана през 1979 г.

За повече информация: Регионален исторически музей – Търговище  – trgmuseum.hit.bg; Тел.: 0601 65216; e-mail:trgmuseum@abv.bg                                                                              

Строеж на нова къща.

Един от трудовите обичаи, запазени от миналото до към 50-60-те години на миналия век, е строителството на нов дом.

В деня,  определен за започване на строежа, стопанинът коли кокошка или агне. Клането се прави над основите,  за да може кръвта да попие в тях. Ако се коли агне, главата му се заравя в земята, където ще бъде прагът.

При строеж на къща с нови основи, стопанинът поставя в тях пепел от огнището и вода. Съществува предание, че новата къща няма да преуспее, ако в основите и не се зазида кръв от животно. Курбанът за нова сграда е свързан със стремежа за умилостивяване на злите духове и запазването на домочадието от различни злини. Смята се, че закланото животно става курбан на къщата, тъй като според поверието първият, пристъпил прага на новата къща, ще умре. За да не умре човек от домакинството,  се коли животно, което всъщност заменя домакина,  който пръв трябва да влезе в новия дом.

Когато се запълнят основите с ломен камък, майсторът взема дялан камък, оформен с чук, и започва да го върти в един от ъглите на строежа, качва се върху него и казва на стопанина: ”Стопанино,  виш камък,  кюшето не уйдисва, трябва му камъ/клин/”. Стопанинът през това време го дарява с бакшиш и майсторът почва зидането на основите.

След строежа на стените започва покривната конструкция. На най-високата вертикална греда се заковава дървен кръст, над който във вид на дъга се заковава липова кора. Както кората,  така и целият кръст се украсяват с цветя и започва викането на такия/благословия/. През това време стопанката дарява майстора с нова капанска риза и той се качва при кръста,  обръща се на изток и започва със силен и ясен глас да вика такия. Всеки стих от нея се отделя с удължаване на последните срички. Ако баш майсторът няма силен глас викането се осъществява от друг майстор. Чрез викането на такия се предупреждават стопаните и комшиите, че строителството е към своя край и който желае,  може да дари майсторите. Даренето продължава до покриването на сградата/около 2 дни/. При всеки донесен подарък се вика такия. Обикновенно наред с другото,  всички комшии и близки даряват майсторите с капански пешкири/кърпи/. Накрая всичко дарено се поделя между майсторите. Ризата по традиция се полага на баш майстора.

Викането на такия е било  в този вид:

Слушайти майстуре

и вий калфи и чираци

и наокулу кумшй-и-и-и. . .

Тъй какту съ върти тислътъ,

Тъй съ круй бинътъ

Нъ зиленатъ муравъ

Пуд сихунту нибе-е-е.

Съйбията пудари нъ пустройкатъ идин бакшиш

Бял кът сняг и червен кът гюл.

Дъ му пумогни Бог дъ иди на святу мясту,

Дъ запиши баща и майкъ,  род и руднини

и наокулу кумшйи-и-и.

Блъгударим къжети майстуре нъ тос,  койту дунсе

И на тос,  койту ни дунсе пак блъгударети-и-и. . .

Елем тос,  койту дунсе,  нъ онзи свят гюлевъ

Сянкъ дъ бъди нът глъвътъ му-у-у.

По същият начин, но в съкратен вариант, се вика на всеки подарък, като се споменава ”Колкуту жички имъ тос пишкир,  толкус гудини дъ живей. . . ”/изрича се името на дарителя/.

Когато семейството се пренесе в новата къща, се извършва ритуал/в по-старо време/. Пръв е трябвало да влезе възрастен човек,  който не е член на семейството, като носи в ръце ръжен,  маша и стомна с вода. Влизането ставало преди изгрев слънце.  Този човек пръв запалвал в огнището огън, след което семейството вече можело да се нанесе в новия дом.

Целият цикъл от обреди и обичаи по строежа на новата къща завършвал с нейното тронясване/освещаване/. За случая домакинството избира подходящ ден/обикновенно Рангеловден,  Димитровден или Петковден/. На този ден се коли агне или теле и под формата на Курбан се прави троняската на къщата. Вярва се,  че неосветената със светена вода къща няма да бъде здрава и в нея ще витаят зли духове. Близки и роднини се поканват чрез калесник, носещ бъклица с вино. Всеки идващ носи подарък и свещи, които запалва по стените на къщата.



 Свещеник „очита” трапезата, посветена на новия дом,  като им пожелава дълъг живот в него. При влизане в дома кръстникът/който също се кани/ хвърля шепа стотинки. Всички обичаи и жертвоприношения при строителството на нов дом са свързани с магическото действие, подчинено на една цел: здраве,  плодородие и изобилие в къщата.

 

Много домакинства и днес правят троняска, но тя се състои само в ядене и пиене.  

 

От форумите в наше време:
Дърт вълк wrote:А, дядовата ми къща, където е отрасла мама, отдолу има голям зимник, над него има сдурма и две стаи.
Отстрани до това нещо има предверие, дето по едни каменни стъпала се влиза в зимника и две стаи - пишник, който е кухня и трапезария и всекидневна, а от него се влиза в една соба. През зимата са прибирали в зимника двата вола и кравата, и те с телата си и отделената от торта топлина, са отоплявали горния етаж.
.
...


Литература: ”Сеново - моя гордост и съдба”/Географски, исторически и етнографски проучвания/автор Слави Спасов Цанков.  Спонсор и научен редактор - проф. дпн Пламен Радев Иванов.  Унив.  издат.  ”П. Хилендарски”-гр. Пловдив 2008 г.  


Бележка :

На друго място има публикация с архитектурен план на капанската къща - ТУК:

Илия войник отива

https://atil.blog.bg/history/2016/05/03/.1408674

По-късно и особенно през почивния август за работливите политици и бизнесмени ...,ще продължат постингите от цикъла "Малко известната история на българите".Стария период от историята ще приключи с един материал за действитилната история на Волжка България - 9 - 13 век. След това темите ще са за Третото Българско Царство. Един също толкова тъмен и малко известен период от историята на българите, както и старата им история. 

Ако има превод на руски,бих помолила да го ползвам ,ако може....
Имам и един въпрос.Сред капанците съществува ли обичая на взаимопомощ при всякаква работа и специално при строеж на къща?

Двата постинга за капанците ги написах като ползвах за основен източник книгата на бай Слави,местен краевед и дългогодишен читалищен деятел в нашето село...Спонсор стана един братовчед, който стана зет в Пловдив.На руски не съм превеждал засега.А този обичай за взаимопомощ го е имало,дори и сега понякога.Но преди родовете са били големи,нашите са се женели почти изключително помежду си.

Попитах,защото аз не съм добра в руския,а пък правя неистови опити от време на време да пиша нещо....)))

Те не са много придричиви и казват,че разбират...В техните социални мрежи има доста групи на българите в Русия.И на волжките и на емиграцията оттук през годините.За разлика от западняците доста знаят за нас и се интересуват.

за метериала. Капанка съм, от Гецово, с родители - капанци, баби и дядовци - капанци - въпреки че сега живея в Плевен.
Моите хора наистина пазят нещо чисто, трогателно, истинско...
Към syrmaeron - да, съществува, както си е било в патриархално време; и хората преди всичко разчитат на рода, който е голям. "Ние сме род" - това се казва с гордост, с топлота.
Родителите ми са ми разказвали как са строили в Гецово - започва се през пролетта, първо изкопават трап в земята и напичат тухли, после започват да строят, докато дойдат студовете, къщата е готова.
А тези викания - такии - съм ги слушала като дете. Сигурно и днес биха могли да се чуят - хората там доста пазят традициите - но кой ще строи сега по селата, за кого?