Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2011 16:54 - Херодот: За предимствата на Монархията
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 5519 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 16.05.2014 13:36


Херодот: История, Книга трета. Из:"История на Дарий"

image
   Цар Дарий - I

Бащата на историята Херодот е живял през 5-ти век пр.Хр. Той ни е оставил много интересно описание за предимството на монархията чрез едни дискусии, които предшестват избора на Дарий - I (521 - 486 г.пр.Хр.) от династията на Ахменидите.

"Когато след пет дни вълнението се уталожило, тези които въстанали срещу маговете, се събрали на съвет, за да обсъдят изцяло събитията; държали речи,които за някои елини са неправдоподобни, но все пак се държали. Отанес настоявал държавните работи да бъдат поставени публично за всички перси, като държал следната реч:
"Аз мисля, че властта повече не бива да бъде само в ръцете на един от нас. Това не е благо, не е приятно нещо. Вие видяхте докъде ни докара Камбисовото безчинство и получихте своя дял от престъплението на мага. Как би било нещо разумно монархията, щом като на монарха е позволено, без да бъде отговорен за това,да върши каквото си иска? И най-благородният мъж да застане начело на тази власт, и той би остъпил от обикновенния начин на на разсъждение. Защото у него се поражда надменност от благата на настоящето му, а завистта у човека е вродена поначало.Тъй че има ли човек тези две неща,значи има всички злини; потънал в охолство, той извършва част от многото свои престъпни дела от надменност,а друга - от завист. И макар, че един мъж с царска власт би трябвало да е лишен поне от завист, тъй като разполага с всякакви блага, обикновенно става обратното и царят завижда на поданиците си; завижда на най-благородните затова, че те остават живи и невредими,а се радва на най-долните граждани, като твърде благосклонно одобрява коварните им замисли. От всички хора най-мъчно се угажда на Царя - защото, ако го величаеш умерено, остава недоволен, че не е всецяло почетен,а ако някой е прекалено ласкателен, се чувствува огорчен,понеже бил ласкател.Та идваме до най-главното: царят разклаща обичаите на дедите ни, насилва жени и умъртвява хора без съд.
А народовластието(демокрацията) най-напред е едно твърде хубаво название, то значи законоравенство; и второ, то не върши нищо от това, което върши един монарх; длъжности раздава по жребий, търси отговорност за изпълнението им, всички решения се вземат общо.Така че аз съм на мнение да изоставим монархията и да издигнем народа, защото в него е всичко."

Та Отанес изказал такова мнение, а Мегавиксос препоръчал да се обърнат към олигархията и изрекъл следното слово :
"Що се отнася до думите на Отанес за премахването на царската власт, то нека смятаме, че и аз съм ги казал, но що се отнася до онези, с които ни кара да предадем върховната власт в ръцете на народа - този съвет не е най-добрия; наистина няма нищо по по-неразбрано и по-дръзко от негодната за нищо тълпа. Неприемвливо е мъже, които бягат от царския произвол, да се оставят да затънат в своеволията на необуздания народ. Царят, като върши нещо, знае какво върши, а народът не разбира. И как да разбира, когато никой не го е учил, нито пък в живота си е видял нещо хубаво и сблъска ли се с държавните дела, безразсъдно се хвърля в тях, досущ придошла от пороища река. И така нека народът управлява онези, които мислят зло на персите, а ние да изберем няколко най-добри и сговорни мъже и да им поверим върховната власт. И ние всъщност ще бъдем между тях, тъй като само от най-добри мъже е възможно да се родят най-добри решения."
Това било мнението на Мегавиксос, а трети изказал своето Дарий.

Който рекъл:
"На мене това, дето Мегавиксос каза срещу народовластието, ми се струва правилно, но за олигархията не е прав. Нека вземем трите форми на управление - народовластие, олигархия и монархия - които се смятат за най-добри. Аз твърдя,че монархията е далеч най-добрата власт. Защото наистина не би могло да има нещо по-добро от властта на  най-добрия мъж - с такова мнение той би управлявал безупречно народа, а решенията си срещу враждебно настроени мъже по този начин би запазил в най-голяма тайна. При олигархията,където мнозина упражняват добродетелите си в интерес на общността, обикновенно се поражда силна лична омраза; защото всеки желае сам да оглави останалите и да се налага и така стигат до големи вражди помежду си ; пораждат се раздори,  от раздорите - кръвопролития, а от кръвопролитията до монархията има само една крачка и по това личи колко монархията е по-добра като власт. Ако ли народът е на власт,невъзможно е да не се получи злина; ако се случи злоупотреба с държавните работи, между злоупотребилите не се поражда омраза, а силно приятелство,защото злоупотребилите с държавните работи преди това са се сдружили в съзаклятие. И това продължава така, докато някой не застане начело на народа и спре злосторниците; и заради това тълпата почва да величае този човек и както го величаят, така им става цар; с това той показва ясно, че монархията е най-добрата власт.

Ако събера всичко в едно изречение, бих попитал откъде имаме ние свобода и кой ни я е дал? Дали е от народа, дали е от олигархията или от монархията? Затова трябва да спазваме това положение, без да променяме законите, създадени от дедите ни; тези закони са добри, по-добри няма."


Та тези три мнения били изложени и четирима от седмината мъже се присъединили към това на Дарий. Понеже Отанес не надделял с мнението си, като настоявал за равни права на персите, се изправил сред тях и им рекъл:
"Мъже съзаклятници, очевидно е, че само един от нас следва да стане цар, било като получи царската власт по жребий, било след като предостави на персийският народ да го избере или по някакъв друг начин; разбира се, аз няма да се състезавам с вас, защото нито искам да властвам, нито да властвуват над мене, но се отказвам от властта, при условие, че нито аз ще бъда подвластен на някого от вас, нито някой от потомците ми."
Шестимата се съгласили с условията, които изказал, а Отанес се оттеглил и останал настрана от състезанието. И до днес този дом продължава да е единственният свободен дом от всички персийски домове и се подчинява на царската власт толкова ,колкото желае, без да пристъпва персийските закони.
Останалите от седмината се заели да обмислят как ще е най-справедливо да се поставя цар. Решили на Отанес и потомците му ако царската власт премине в ръцете на някой друг от седмината, - да му дават извънредно всяка година по една мидийска дреха, както и всякакви дарове, които сред персите се считат за най-почтенни. Взели това решение поради следната причина: понеже пръв замислил заговора и ги събрал. Та тези извънредни привилегии били дадени на Отанес, а ето какво решили за тяхната общност: всеки един от седмината да влиза, когато поиска, в царския дворец без предизвестие, освен ако се случи царя да спи с жена; да не се разрешава на царя да се жени за жена от другаде освен от домовете на съзаклятниците. За царската власт решили следното: чийто кон  при изгрев слънце пръв изцвили, когато влязат на коне в предградието, той да получи царската власт.

Дарий имал един хитър коняр, чието име било Иварес; на този мъж след събранието рекъл следното: "Иварес, решили сме за царската власт да постъпим последния начин: чийто кон пръв изцвили при изгрев слънце, както сме възседнали, той да получи царската власт. Затова сега, ако знаеш някоя хитрост, измисли нещо, та ние да вземем този почтен дар, а не някой друг." 
Иварес отговорил със следните думи: "Господарю, ако наистина от това зависи да бъдеш цар, или не, бъди спокоен и в добро настроение, понеже вместо тебе никой друг няма да стане цар - имам такива церове." А Дарий казал: "Ако действително знаеш някаква хитрина, гледай да я приложиш и не се бави, понеже утре ще бъде състезанието." Като чул тези думи, Иварес постъпил по следния начин: щом станало нощ, завел в предградието една кобила - която жребецът на Дарий обичал най-много, - спънал я и докарал и жребеца на Дарий, с който почнал да обикаля все по-близо и по-близо около кобилата, докато накрая пуснал жребеца да и се качи.
На развиделяване шестимата се явили на коне, както се били договорили; яздили към предградието и като наближили онова място, където миналата нощ стояла спъната кобилата, жребецът на Дарий препуснал и изцвилил. Едновременно с изцвилването на коня от ясното небе блеснала светкавица и прогърмяло. Тези събития, които споходили Дарий, го извели на щастлив край, като че станали по някаква уговорка. Другите скочили от конете и ниско се поклонили на Дарий.
Та едни заявяват, че Иварес това бил измислил, а други - следното(всъщност и едното и другото се твърди от перси): че Иварес попипал с ръка кобилата под опашката и после държал ръката си скрита в шалварите си чак до изгрев слънце; когато конете били на тръгване, онзи извадил ръката си и поднесъл към ноздрите на Дариевия жребец, а той, щом подушил миризмата, изпръхтял и изцвилил.
Тъй Дарий, синът на Христап, бил признат за цар и всички в Азия му били подвластни освен арабите, които Кир покорил, а по-късно и Камбис."



image



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 4573242
Постинги: 535
Коментари: 2559
Гласове: 3297
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31