Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2011 12:23 - Знаете ли за "Джагфар тарих"?
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 8148 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 26.11.2014 10:01


       Предвид на факта, че значителен брой любители на българското ранно минало проявяват интерес към средновековния волжко-българския свод от летописи „Джагфар тарих-и”, реших да споделя някои свои мисли, които надявам се да бъдат от полза на бъдещите интерпретатори на тези текстове.

image

 

Каква е спецификата на средновековната волжко-българска историческа литература?

    През 922 г. волжките българи, начело с техният балтавар (васал на Хазария) Алмъс, приемат официално исляма, след нарочно посолство на Арабския халифат до гр. Болгар на реките Волга и Кама, в което участва и Ахмед ибн Фадлан. Последният е автор на т.нар. „Записки от Болгар”, които стават много популярни сред средновековните арабоезични историци и географи.

image


    Волжко-българската средновековна историческа литература следва като стил и жанр арабоезичната. На арабски език пишат не само араби, но иранци, хорезмийци и т.н.


    И така, първото условие за да разберем съдържанието на такъв летопис от ХІІІ в. като „Барадж тарих”, най-старата част от свода „Джагфар тарих-и”, е да знаем в какво точно се състои „стилът и жанра” на арабоезичната средновековна историческа литература.
    За целта ще посочим някои характеристики на последната, дадени от такъв забележителен ориенталист като В.В.Бартолд (1869-1930):

  • Сведенията са заемани по книжен път;
  •  
  • Това означава, че всеки следващ автор компилира от предишните, при това често без да се посочва откъде и от кой заема. В резултат, при някои от компилаторите можем да открием по-добре съхранен зает текст, отколкото при запазените преписи от оригинала;
  •  
  •  Хронологична неяснота и неопределеност Арабоезичните историци и географи определено пишат „по теми”, т.е. да си представим, че един автор от ХІІ в., наред с останалите теми, пише и за българите. В тази тема той преписва и компилира по книжен път почти всичко, което е открил за българите в предишните автори. Но в така съставеният „пасаж за българите”, отсъства хронология. Авторът просто събира механично всичко, което може да открие за българите, но няма западният хронологичен усет. Ако съберем всичко писано за българите от арабоезичните автори, ще получим нещо като свод за българите, т.е. много сведения, но само за някои от тях можем да уточним за коя епоха са, т.е. тепърва предстои дълъг и сложен съпоставителен анализ. Голяма грешка е, ако един автор е от Х в., да се смята, че казаното от него (включ. и за българите) се отнася за Х в.Тук нямаме за цел всички особености на средновековната арабоезична литература, затова ще посочим само още една;
  •  
  •  Компилативно редактиране


    Западните автори (Приск, Прокопий...) много често, когато пишат за персите до VІІ в., ги наричат „мидяни” и „парти”. Причината за този странен метод е просто „териториална”: персите са обитавали същите земи, където по-рано са били мидяни и парти. По същият начин историци като Дексипт, Евнапий, Филострогий и т.н. наричат готите „скити”, просто защото са обитавали на територията на топонима Скития.


    Така ние, ако четем за събития по едно и също време при различни автори, от които едни пишат за остроготи, други за греутунги, трети за скити, трябва да сме наясно, че под различните етикони се крие един и същ етнос. Това важи и за многото имена, повечето външни етноними, под които се крие феномена на българския етнос...


    Арабоезичният автор от Х в. ат-Табари дава две успоредни версии за ефталит, покорители на Согд и Тохаристан в началото на VІ в., като в едната ги нарича „тюрки”. Учените отдавна са верифицирали, че тук употребата на „тюрки”, които в средата на VІ в. превземат ефталитските земи в Согд, е неправомерна. И независимо, че автори като Бел`ами, Динавери и т.н., писали след ат-Табари, продължават да употребяват „тюрки”, съпоставителният анализ отдавна е показал, че ефталит не са част от тюркската история. Просто тюрките през средата на VІ в. се настаняват на същите територии, където са били ефталит преди това.



    Тези, упоменати от нас три особености на арабоезичната средновековна история, трябва да се имат предвид, когато разглеждаме средновековната волжко-българска историческа литература, която следва същите жанрови особености.
    Това показва колко е опасно примитивното буквално интерпретиране на волжко-българския свод и как всяко едно сведение там, трябва да се подлага на сериозен съпоставителен анализ.


    За съжаление все още „Джагфар тарих-и” не се възприема като извор на сведения, но за да бъде такъв, е необходимо задълбочено изследване на всяко едно изречение в свода.


    Моят интерес е към компилативният летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”, преписван за последно явно през ХVІІ в. Не трябва да забравяме, че всеки един от многото преписи до ХVІІ в., в духа на вече упоменатите жанрови особености, е бил своеобразна редакция.


    Това усложнява интерпретацията. Трябва от много уранова руда, с умението на мадам Кюри, да се получи минимален, но истински радий. Не е никак лесно, още повече, че сериозните и подготвени историци странят от тази дейност, имайки предвид, че волжко-българският свод е рускоезичен препис от началото на ХХ в., на когото липсват оригиналите.

    Какви са общите впечатления от летописа „Барадж тарих”?

      Произходът на българите се свързва с прародител Боян, като земите откъдето идва на Кавказ, са около южното Прикаспие, където е Амул.

         Летописът извежда началото на хоните от син на Боян!

        Упоменаването на европейските хуни като „хони” е важно, понеже грузинските и арменските късно-антични извори също ги наричат „хони”.

       Древен етноним „Бийан” по местата, откъдето в летописа произхожда патронима на българите Боян, е самонаименованието на Урарту до VІ в. пр.н.е. (BIAINILI), където `ili е суфикс.

image

      В грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай” („Покръстването на Грузия”) се съобщава, че хони и бундурк ( = пост-урартци) живеели заедно на юг от Кавказ през ІV в. пр.н.е., когато Ал. Македонски посещава тези места. Очевидно е, че под името „хони”, което в урартурския речник значи и „поданици” (хини), трябва към VІ – ІV в. пр.н.е. да разбираме кимерийците, както става ясно и от грузинския летопис.

     Какво казва „Барадж тарих” за кимерийците?

    
Текстът твърди, че кимерийците са клон на синдите. Това сведение е уникално и се потвърждава от археологията (вж. Артамонов), според която синдо-меотите около Азовско море са родствени на кимерийците.
    За щастие през V в. пр.н.е. Херодот също упомена „синди” около Азовско море.

image
 
   Името им е засвидетелствувано пр.н.е. и от ономостиката, в Синдика до Боспорското царство.


 „Барадж тарих” твърди, че българите произхождат от племената „синд и имен”.

    „Синд” са синдо-меотите, наричани по-късно от гръцките автори „савромати”, а от латинските – „сармати”. Древният топоним „Скития” (от Дунав до Дон) постепенно приема името „Сарматия” (от Карпатите, където е извора на Висла до Кавказ).

image


image

    „Имен” (меон, мене) е месопотамски термин и означава „земя, владение”, произходът му на север от Кавказ се дължи на кимерийците, които в периода ІХ-VІ в. пр.н.е. имат малоазийска държава „Гамирая” (асирийски клинописи), която е била на територията на по-късния топоним Кападокия, а на север до Черно море е включвала гр. Синоп, според Херодот.

 „Барадж тарих” познава два вида тюрки.

    Едните нарича „китайски тюрки” (така ги нарича и Фирдоуси в „Шах наме”) и под тях разбира каганатските тюрки. Другите нарича „хазарски тюрки”, визирайки тюрките в полиетничната държава Хазария.

Никъде „Барадж тарих” не извежда произхода на българите от тюрките.

    Забележка: Всички опити „хоните на Боян” да бъдат интегрирани с хсионг-ну от Китай, са плод на модерни дописвания в „Барадж тарих”, правени при това доста нескопосано.

    Такива са: заетото от Приск и Йордан име на хунския владетел от ІV в. от н.е., който под формата „Булюмар” в „Барадж тарих” е изкаран, че идва от Седморечието (Средна Азия), при условие, че е всеизвестно, че хсионг-ну изчезват още през І в. от н.е. и няма как Булюмар, т.е. Баламер от ІV в. от н.е., да е довел оттам хсионг-ну.


    Летописът е станал жертва на груба фалшификация от човек, който явно е вярвал на руската теория от 1900 г., че европейските хуни са същите като средно-азиатските хсионг-ну и не е повярвал на автентичният текст, че хоните произхождат от син на Боян...
    Още един пример за редакция, правена може би до ХVІІ в.


    Очевидно в оригинала на „Барадж тарих” е присъствало доста важното сведение, че савирите (за които знаем и от Приск), след атаката си в Предкавказието откъм север на Каспийско море, по времето на Ирник (Бел-Кермек), са станали много скоро съюзници на пост-атиловите хунски народи. Знаем, че тази атака е била около 465 г., а през следващите V в. и VІ в. византийските автори ги наричат вече „хуни-савири”. „Барадж тарих” е оставил доста интересното сведение, че езика на савирите постепенно се наслагва върху българския. Явно именно савирите са преносители на езика, който по-късно се запазва в чувашкия. Арабоезичните автори са категорични, че хазарите (а те произхождат от савирите) и българите към ІХ в. говорят общ език, който се е различавал от езика на каганатските тюрки, на който са говорили и буртасите.


    И така, „Барадж тарих” е запазил сведението за разпространяването на савирския език по времето на Бел-Кермек (Ирник) през втората половина на V в., но при по-късните компилации е вмъкната интерполацията, че това бил кипчакския език. Очевидно за преписвачите след ХІІІ в. е било очевидно, че волжките българи говорят кипчакски тюркски, ето защо са решили да допълнят сведението за езика на савирите (хазарите), превръщайки го в кипчакски (каганатски тюркски), какъвто езика на чувашите изобщо не е.


    Метафората с многото уранова руда и малкото радий, не е случайна...
    Най-лесното за един конвенционален историк е да погледне тук-таме текста на „Барадж тарих”, да се усмихне на някои очевидни и груби вмешателства и да не се впуска в дискусии.


    Еднакво грешно е обаче, както с лека ръка да се квалифицира целият текст на „Барадж тарих” като фалшификат, така също с лека ръка да се прегърне буквално целият текст и да се гледа на него почти фанатично, както определени лаици поглъщат съдържанието му и се бият в гърдите, че трябва да вярваме само на „нашето булгарско”...


    Необходимо е да кажа нещо и за Нурутдинов. Този човек, вместо да излезе със своя версия за древната булгарска история и така да бъде коректен като изследовател, вменява, че сагите му са препис по памет на някаква изчезнала историческа книга на Кул Гали (поет от ХІІІ в.), която била част от свода „Джагфар тарих” и се наричала „Хон китаби”. Последната била открадната от вилата му от безмилостното КГБ. Не е ясно, ако КГБ има пръст, как изобщо Нурутдинов е оцелял и е запазил преписите на руски на вуйчо му до перестройката на Горбачов и Елцин?


    Много по-коректен например пантюркист е казанският езиковед-булгарист Мизиев.
    Няма нищо лошо да се дискутира откога и как датират контактите между българи и тюрки, но да се отъждествяват те днес и да се твърди, че имат общ произход, което не си позволяват дори родоначалниците на пантюркизма в първата половина на ХХ в., е непонятно.


    Още по-смешно пък звучи лозунга, че българите не обичали Турското робство и затова отричали тюркският си произход. Радетелите на тази теза сами се идентифицират като пристрастни и отричат, че научната работа е методология. Мнозина от българските пантюркисти в нашата страна, дори отричат други извори за българската ранна история, освен сагите на Нурутдинов и гледат с презрение на византийските и латинските първоизточници...Това вече не е наука, а доктрина и не бих се учудил, ако те вече са създали своя фондация и „просветен център” в интернет.


Приложение:
Едно сведение за българите на ал-Мас`уди

    За да не бъда голословен, относно особеностите на арабоезичната и волжко-българската средновековни исторически школи, ще представя едно сведение за българите при ал-Мас`уди (ум. 956), базирайки се на изключително ценната книга „Арабски извори за българите” (С., 2000) на Райна Заимова.

    „Градът на булгар („българите” на руски ги изписват „болгар”, на арабски „булгар”, на анг. „бългериан” – бел. К.М.) е разположен на брега на морето Майутис (чети: Меотида, т.е. Азовско море – бел. К.М.). Виждам, че те са в седмия климат. Те са от типа на тюрките. Караваните пристигат от страната им в Хорезм, минавайки през Хорасан, или от Хорезм при тях. Но тъй като пътят им пресичат становете на други тюрки, те са принудени да конвоират керваните си. Понастоящем в 332 г. [ от хиджра, = 4.ІХ.943 – 25.VІІІ.944] царят на булгар е мюсюлманин. След като е имал видение, е приел исляма, по времето на султан (халиф – бел. К.М.) Муктадир билах след 310 (= 12.V.921 – 1.V.922). Един от синовете му ходил на поклонение [в Мека] и при минаването си през Багдат е донесъл на халифа Муктадир билах знаме, черни кожи и много монети. Те [булгар] имат джамия.

    Царят им нападнал ал-Кустантинийа, начело на повече от петдесет хиляди конници. Връщайки се оттам, той извършва набези по земята на ромеите, Андалусия, и земите на бурджан (чети: Мизия, Тракия – бел. К.М.), джаллаликах (= гали) и ифранджиах (= франки)”
(с. 43, 44).”


    Ал-Мас`уди и неговите източници, са предмет на дискусии дори досега между арабистите. Неслучайно един западен интерпретатор, обезсилен пред текстовете на ал-Мас`уди, ги нарича „нелепици”. Но повечето отговорни учени са на мнение, че ал-Мас`уди е ползвал различни, и често непознати за другите съвременни нему арабоезични историци и географи, сведения. Отгоре на всичко това, понеже ал-Мас`уди пише „по тема”, сведенията му (както и в случая „темата” за българите) са без почти никаква хронология.
    Когато учените четат първата част на горния пасаж (втората, за „царя” нападал даже Андалусия, изобщо не е интерпретирана) те посочват, че източник за ислямизирането на волжките българи, е явно Ибн Фадлан. Но даже в тази първа част на пасажа ал-Мас`уди вкарва различни интерполации, което дори кара някои учени да допускат дали ал-Мас`уди не е ползвал такъв текст на Ибн Фадлан, които днес е непознат, независимо от откриването на пълният му текст в Иран през 30-те години на ХХ в.?
    Очевидно е обаче, че това предположение, е трудно допустимо, понеже никой от другите многобройни компилатори на Ибн Фадлан не пишат за български град на Азовско море и за караванна търговия на тези приазовски българи с Хорезм през Хорасан (Персия), т.е. маршута е през Кавказ и на юг покрай брега на Каспийско море, до юго-източното Прикаспие, където е Гиркания, столицата на Хорезм и Абаскун, голям търговски град с пристанище.
    Волжките българи, по записките на Ибн Фадлан, имат търговия с Хорезм, но маршутът на търговския им път е минавал покрай източният бряг на Каспийско море, описан и в „Барадж тарих”, и е пресичал табуните на огузите („другите тюрки” на ал-Мас`уди). Това е бил и маршута на халифатското посолство през 921 г. до Болгар, описан от Ибн Фадлан.
    Следователно, сведението на ал-Мас`уди за приазовския град на българите и за търговията им с Хорезм през Хорасан, е всъщност известие от съвсем друга епоха, която може би визира Кубратовата държава.
    За българската история това сведение е изключително важно, защото хвърля светлина на търговските отношения на Велика България с Хорезм.

    А сега да обърнем внимание на втората част на пасажа!

    Кой е този български цар, който не само, че нападнал Византия, но почти едновременно с това е водил и западна военна политика срещу гали и франки, стигайки до Испания (Андалусия)?
    Аз лично не познавам друг такъв, освен Атила в периода 447-451.

image

     А защо последният е отъждествен от ал-Мас`уди с български цар, е въпрос, който показва колко слабо познаваме ранната българска история, пренебрегвайки арабоезичните средновековни източници и начина, по който трябва да бъдат интерпретирани (като имаме предвид достоверността на сведенията, при липсата на достоверна хронология).
        В завършек само ще отбележим, че във волжко-българския средновековен труд от ХІІІ в. „Барадж тарих”, който е компилирал от съчинението от Х в. (написано до 943 г. в Хазария) на Абдула ибн Башту „Хазар тарих”, западните врагове на Атила са определени като „аламанците и фарангите” (Джагфар тарих, С., 2005, с. 19).
       Абдула ибн Башту е упоменат от Ибн Фадлан в началото на „Записки от Болгар”, като пратеник на българския балтавар до халифа Муктадир.
   Ал-Мас`уди дава още сведения за този „пратеник”, наричайки го дори (явно преносно) „един от синовете” на българския цар и съобщавайки, че той занесъл в дар на халифа от Алмъс „знаме, черни кожи и много монети”...

 



Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. letopisec - Вж
20.06.2011 12:25
Вж още по въпроса "Джагфар тарих-и и съдбата на волжко-българските летописи" в
http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/djagfar_tarih-i.html
цитирай
2. syrmaepon - Аз имам въпроси:
21.06.2011 08:19
Например:
"съпоставителният анализ отдавна е показал, че ефталит не са част от тюркската история. " Съпоставителен анализ на какво?
И второ - защо трябва думата хони да се свързва с хини - „поданици” (хини)

Например в лезгинския има следните думи

ХУН I (хаз, хана, хух) 1) ломать, разбивать (что-л.); 2) колоть, рубить (что-л.); 3) ломаться, разбиваться.
ХУН II (хаз, хана, хух/ рухух) родить, рождать; плодить (о животных); ада гада хана она родила сына; какаяр хун нестись; вечре кака хана курица снесла яйцо; какаяр хазвай верч несушка; каци хун котиться; кIел хун ягниться; тай хун жеребиться; гаф гафуни хада погов. слово рождает слово.

А иначе към всички подобни компилативни източници е нормално да се отнасяме много внимателно и разбира се да ги анализираме.
цитирай
3. letopisec - хион е самонаименованието на ефталитите, по нумизматиката; хион=хионит=хуни=хони
21.06.2011 08:39
Кои са ефталитите?
Звездата им изгрява със сигурност след 468 г. от н.е., когато на изток от Персия постепенно залязва Кидарската държава. От фрагментите на византийският историк от V в. Приск Панийски се знае, че през 468 г. персийският шахиншах Пероз води война на изток с кидарите. В науката се приема, че кидарите са клон на кушаните, които още от ок. ІІ в. от н.е. имат държава на изток от Персия.
От византийският историк от VІ в. Прокопий Кесарийски учените научават, че през 483 г. и през 484 г. същият Пероз вече воюва не с кидари, а с ефталити.
Кога и откъде се появяват ефталитите на изток от Персия, където формират своя държава до средата на VІ в. на териториите на Согдиана, северна Индия, Афганистан ? Те разпростират владенията си и на изток от Тохаристан, доближавайки се до Китай.
Откъслечни сведения за ефталитите са съхранени в сасанидските, китайските, индийските и византийските (арменските очевидно заемат от Прокопий и са свързани с по-късни интерполации) източници, но въпреки усилията на модерните учени въпросът за произхода на ефталитите все още не е решен в историческата наука.
Понеже има открити ефталитски монети, на които те се самонаричат „хион”, учените предполагат, че хионити и ефталите са едно и също.
Но кои са хионитите?
Първи сведения за „хион” има в „Авеста”, в деветият „Яшт” (хийаона) от VІ в. пр.н.е. (посочени са като врагове на цар Ваштаспи, покровителя на Зороастър), но едва през ІV в. от н.е. името „хионит” се среща в историческият труд на Амиан Марцелин. Между учените, във връзка с това, започва спор къде са били между VІ в. пр.н.е. и ІV в. от н.е. тези „хион, хионит”, че никой не знае нищо за тях? Така постепенно се формира версията, че името „хион” в „Авеста” е прибавено едва през V в. от н.е., във връзка с победата от 484 г. на ефталитите над персийският шах Пероз, когато последният е убит, а Персия е „две години под властта на тия варвари”, както пише Прокопий Кесарийски.
И все пак, кои са „хионит”, упоменати през ІV в. от Амиан Марцелин. Последният дава сведение, което е изключително аморфно и от което става ясно, че персийският шах Шапур ІІ воюва през 357 г. с някакви „еусени и хионит”, а през 358 г. сключил мирен договор с „хионити и гелани”. През 359 г. царят на хионитите Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ и заедно окупирват византийският град Амида (дн. Диарбекир), който е до р. Тигър.
В началото на ХХ в. изобретателният историк Макуарт решава да даде хипотеза къде са били тези хионит и предлага сведението на Амиан за „еусени” да се чете „кусени” (кушани), така хионит са разположени някъде на изток от Персия.
Това изобретателно хрумване на Макуар от 1901 г. и днес се повтаря от учените, които искат да виждат териториите на хионит на изток от Персия.
Обаче през 517 г. сироезичният летописец Йешу Стилит е оставил следното сведение:
„В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, които са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).
То се отнася за войната от 484 г. на Пероз с ефталитите. Във визията на Йешу Стилит „кионайе” (хионит) са отъждествени с ефталитите (Прокопий) и се твърди, че последните са едно и също (или клон) на европейските хуни, които през 395 г. (Ото Манчън-Хелфън) се вдигат от Панония и през Кавказ нападат източтите граници на Византия.
Какво излиза? В историческата наука a priori е било прието, че ефталитите нямат нищо общо с пост-атиловите хуни и благодарение на „изобретателното хрумване” на Макуарт, от началото на ХХ в. в изследванията за произхода на ефталитите a priori се изключва възможността, че ефталитите биха могли да са клон и на пост-атиловите хуни.
Както казахме, въпросът за произхода на ефталитите все още е дискусионен в науката, но мнозинството от учените приемат на доверие, че те имат произход източен на Персия и като доказателство цитират един откъс на Прокопий Кесарийски, който е в полза на тази версия за източен произход.
Но гръкоезичният автор Захарий Митиленски, който е писал преди Прокопий и от когото заемат сведения сироезичният Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец и Бар-Ебрей, дава версия, че ефталитите произхождат от северозапад на Персия и дори са взимали преди 484 г. дънъци от римляните (Виж превода http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html на В. Тракийски: „Захарий Ритор – глава 3 от кн.7 и гл. 7 от кн. 12”). (Вж също пак там статията „Българи и ефталити – нов мит или стари заблуди?”)
цитирай
4. syrmaepon - Благодаря много
22.06.2011 08:51
за пространното обяснение и се извинявам,ако въпросът ми е бил тъп )
Обаче на север от Персия в Кавказ живеят народи от неиндоевропейски произход...
цитирай
5. letopisec - N.B. към syrmaepon
22.06.2011 09:00
Това е грешен извод и се основава на отречената отдавна на запад хипотеза на Иностранцев/Гумильов, че произходът на европейските хуни е от монголоидите хсионг-ну. Приозходът на хуните (Huns) е кимерийски (Прокопий), а кимерийците са индоевропейски народ.
цитирай
6. анонимен - Булг владетел ис.зпратил войски в Ал Андалус
17.11.2011 14:03
Войните с Константинопол до този период са 2. При едната от тях бълг флот не може да се върне по Дон и Волга е обикаля Европа за да се прибере през Галидж. пише го в Джагфар.. Не нападнал Буржан и Андалус а само е минал покрай тях. Наистина
цитирай
7. haltestelle - Ich bin ein Bulgarische
09.12.2014 17:11
Драги другари, господа, компатриоти, граждани и аркадаши,
Не е ли ясно, че ние не сме отези, които не се знае кои точно са били. Ние сме тук, в граници от 1944, така ще ни ръси попът. Ние сме смес от хора, живели от 1000-1500 и повече години тук, и от някои пришълци, гости и завоеватели. Колко пъти да подчертавам, че имам бяла баба, родена в Ениджия, Лозенградско, кумуден дядо мокър от Сомовит с потекло от долината на Олтул, друг черен дядо Гечо с предци от къде гораните, ама бегали тук, за да останат българи, и много бяла баба Стана от Шипково. Е, за какви гени, кутригури и оногундури, за чий Булгар Великий ми е на мене? Защо се мъчим като някои руснаци от застойния съветски период, дето изкарваха етруските предци на русите, да се докажем като коацерватът на световната цивилизация? Хич да не са дошли Аспаруховите конници, тук пак е щяло да има държава, и може и по-добра да е била, съдейки по далечното минало на протобългарите, дето са се пръснали в цяла Евразия, продали са се на на всякакви религии, и само са забърквали тук всякакви каши. Колко народ си вади хляба или си чеше крастата с тези изследвания, само за да се докаже, че не сме славяни. Добре бе, поляците да не са повече славяни от нас? Ами хърватите - и те искат да са илири. Още отпреди Ботев е имало такива спорове и схващания, прочетете го и за Югославия, и за Македония, и за фините и китайците. По-късно ще се братим и с немците, както румънците се прекръстили на романци. Дори и ефталитите да са чисти българи, по-важно е друго - че от Китай до Британия са се навъдили туранци и мохамеданци, тъй че дайте да броим "бир, еки .... ", да си поръчваме юзчета и капитаните да ги наричаме онбашии, нали сме в НАТО. Помните ли онзи виц - "Ние ви предупредихме!" - той беше без награда, с битово звучене. Сега нарушава етническото равновесие, някой би прошепнал ... И още илирийският лозунг во братска Македониjа, дека пръска аромат оставена от войните китка цвекье "Со ку.ец ке ги победиме", и още - ще следва продължение
цитирай
8. haltestelle - Fortsetzung
09.12.2014 17:49
... и още тайното оръжие от бойното поле на Марко Кралевики "Бебелашников". Това не ни е Емир Кустурица и други радетели на балканската федерация. Де я сега таа федерациjа, мегью добруджанци, българи, румъни, гърци, србо-хрвати, босанци, далматинци, монтенегри, албанци, тракийци, помаци и ако щат и агите барабар с бейовете, с все куцовласи, цинцари, арумъни, каракачани, влашки цигани, капанци с половецките девойки, липованци-староверци, мокри власи, шопи, макета, врачани, торлаци и всички видове роми и цигани биха живели по законите на красотата, братството и единството? И вместо квартално-читалищни ежби в моя стар и много не-хубав вече град да има 6-7 етнически читалища, както едно време на Чифте кафене имаше циганско, турско и българско читалища. Ще каже някой, забравихме изгнаниците клети, богоизбрания народ - закъде без тях? Може би да им оставим на тях да ни управляват. Ами още братята от Гана, Нигерия, Ангола, Йемените, Леванта и Магреба, английските съседи, новые нашественики по Побережью и Лыжным Горам? Ами стотиците индийци - лекари и търговци, афганците, гордите инки със свирките и перата? Да повикаме и чукчи и ескимоси още, та да затворим кръга. Ако сме хора като хората, това всичкото да е България в реални граници и малко ангария (самооблагане) под ръководството на гаулайтер, не пожарникари и мошеници на дребно --- предричам такъв живот ... Ама не, няма да го бъде. Ще си гледаме изкопаемите пъпове, ще постигаме абсолютната истина и ще гледаме как чаткат копитата на Историята. Дълбайте, братя българи, тунел под света, все ще му излезе краят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485816
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ