Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2011 19:25 - История на Волжка България (10 - 13 век) - 3
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 8173 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 30.01.2016 13:53



Булгария по време на управлението на Талиба(продължение)


Неуспешния опит да подчини Мала Азия с помоща на Русия не обезкуражил Талиба. Затова той поръчва на знатния булгарски феодал от огузки произход Селджук, бивш вали(воевода) на Байтюбинския град Сульджи(оттук - името му Селджук), с отряд от булгарски гузи и тюркмени да овладее огузките земи на Саманидската държава. А след това да се развърне настъпление през Иран към Мала Азия, от изток. Курсъбая бил готов да му помогне при навлизането в Мала Азия с удар от север през Кавказ. Отряда на Селджук завзел част от от огузките владения на Саманидите.Само че както и по-рано се случвало с други булгарски пълководци, Селджук се задоволил с това и си направил свой собствен Селджукски бейлик, на границата със Средна Азия.

image
Лъва от булгарското съкровище от гр.Перм,удивително напомнящ за лъва от Ст.Загора в България.

Талиб, не изразил открито възмущението си от това и благородния Селджук се обявил за негов васал.По-късно потомците на Селджук все пак атакували Средна Азия и Иран и под командването на най-прославения от Селджукидите - Алп Арслана - си пробили път до желаната цел - булгарската Мала Азия...

image
Столицата г.Болгар, тогава станала голям административен и търговски център.


Когато територията на Хазарската орда отново влязла в състава на Булгария и булгарите по такъв начин станали стопани на всички главни търговски пътища от Европа в Азия, то Талиб провел още една важна реформа - реформа на търговската система. По негов указ били забранени преминаванията през страната с търговски цели, както и сделките на чужди търговци на територията на Булгария. По този начин чужденците били принудени да продават стоките си не един на друг а на булгарските търговци. Възползвайки се от това булгарите продавали европейски стоки на азиатците и азиатски на европейците, по доста завишени цени и получавали голяма печалба.




image
Булгарски монети от този период.

Част от печалбата им под формата на данъци получавала и държавата. Колосалните доходи от търговията помогнали за развитието на търговското дело и замогването на търговците. Тяхната дейност се разпростряла по пазарите от Дунава до Хуанхе.Това помогнало и за разцвета на Булгария. Активната търговия, поне тогава в реалното пазарно стопанство, била главен двигател на икономическия прогрес. Стимулирала развитието на занаятите, както и на селското стопанство.През периода 10-13 век тези отрасли постигнали забележителни успехи.

image
Традициите на старите майстори били успешно продължени и след обособяването на Волжка България, като отделна държава.

През 976 г. след смъртта на Мохамеда , на трона бил издигнат Талиб Мумин(976 - 981) - и без това управляващ Булгария от 960 г. При Талиба завършило формирането на своеобразната булгарска феодална система, която допускала приемането в рицарското съсловие заедно с воините също и : търговци,занаятчии и игенчеи-мюсюлмани. И затова на практика била най-демократичната феодална система в света.
Реформите и успешната политика на Талиб превърнали Булгария в най-голямата и развита страна в света, която чужденците уважително наричали не иначе а Велика Булгария.А Малоазийския импулс, даден от Талиб, разтресъл почти целия тюркски свят и позволил да се започне всеобщ джихад за освобождение земите на южноазиатските булгари.

"Времето на управление на тримата братя"


image

След Талиба цар станал големия син на Мохамеда - Тимар Баджанак(981 - 1004), но по-малките му братя - Ибрахим и Масгут, били недоволни от неговото възцаряване и запачнали борба срещу него. Ибрахим сключил съюз с киевския княз Владимир и заедно с него нападнал Тимара. По време на везирството и царуването на Талиба, децата на Светослава - бъдещите руски князе Ярополк и Владимир се намирали в Болгар в качеството на заложници. Веднъж сина на Мохамед, Тимар едва не обезглавил Владимира, обвинявайки го в кражба, но другия син на царя, Ибрахим защитил заложника. Оттогава Владимир се отнасял недружелюбно с Тимара и приятелски с Ибрахима.
Владимир,който с руския флот напредвал към Болгар от запад, овладял Джир и балика Джуне Кала(днес - Нижни Новгород), а Ибрахим, идвал от юг - от Буляр. Тимар успял да сключи мир с Ибрахима с цената да му отстъпи г.Буляр за лично владение.
Владимир, който не знаел за случилото се слязал с хората си на брега под г.Болгар. Там бил обкръжен от казанчиите на Тимара и предпочел без бой да сключи с царя нов мирен договор( вече трети подред след договорите от 964 и 969 ). По този договор за мир и дружба Русия връщала на Булгария град Джуне Кала и областта Джир. А за завладения от нея Кара Булгарски бейлик почнала да плаща на Болгар, годишен данък.
Освен това за закрепване на договора, Владимир се оженил за дъщерята на Тимара - Боз би и се заклел да утвърди в Русия исляма.
Само че през 989 г. Владимир сключва съюз с Византия, обявява за държавна религия в Русия - християнството по византийски образец и отказва да спазва договора от 985 г. Това предизвикало война между Русия и Булгария, в която ударна сила на южния фронт били курсъбая и наемните баджанаци(печенегите). Владимир загубил няколко битки,но след като Тимар се скарал с командващия на курсъбая и разпуснал тази елитна войска , нещата спрели дотук.Киев останал непревзет а на север руската войска разбила отрядите на фино-угорското опълчение, и овладяла Джир.
По новия мирен договор Владимир се съгласил да изплаща годишен данък за завладяната област Джир в който влизал и предишния булгарски данък,но и Тимар отстъпил и се отказал от намерението си да ислямизира Русия.
В годината на най-честите дипломатически преговори между Русия и Булгария - 1003 г. - била основана пощенската станция(мензель) Биш Балта. От тази станция започва историята на г.Казан.
image
Герба на г.Казан

През 1004 г. Тимар бил свален от Масгут и загинал. Понеже слагал интересите на казанчиите над интересите на другите рицари, това довело до печалния му край. Но и новия цар Масгут(1004-1006) не се ползвал с широка народна подкрепа. Затова и той бил свален от Ибрахима и избягал в булгарския град под чужда власт Кан Мардан("Муром").
След като станал цар Ибрахим(1006 - 1025) още повече укрепил отдавнашното си приятелство с Владимира. В същата 1006 г. сключил договор с него, по който булгарските търговци се лишавали от привилегиите си в селските райони,но ги запазвали само  в градовете на Русия. Освен това по времето на Ибрахим Булгария оказвала  на Владимир и сина му Ярослав, колосална помощ с хляб в периода на усвояването на горските райони на областта Джир. Както и през гладните години като 1024 г. и т.н.
Владимил не останал длъжен и предал на Булгария - Азак. В 1010 г. по молба на Ибрахим завладял от батишците г.Муром и го върнал на Булгария, а пленения Масгут го хвърлил в киевска тъмница. Потомците му в Киев ги наричали - Масгутовичи.
През 1044 г. Ибрахим отново склонил Владимира да приеме исляма с обещанието да го признае за цар и да се откаже от Джирския данък. Но сина на Владимира ,Мстислав, като научил за това, убил баща си и избягал във Византия. Тя от своя страна отново завладяла Азак и го предала на Мстислав. А той с нейна подръжка започнал война против Булгария. Намерението било да се възстанови Хазарската орда под протектората на Византия( майката на Мстислав била от рода на един хазарски принц,заселил се в Киев и приел там юдаизма).
Новия киевски княз Ярослав бил в тази война съюзник на Булгария, за което получил също милости от Ибрахима. Когато в 1024 г., майстора на царя - Атрак ибн Муса, направил три царски шапки, то Ибрахим едната оставил за себе си, втората подарил на знаменития средноазиатски султан(император) - съюзник на Булгария - Махмуд Газневи, а третата подарил на Ярослава.

image


В Русия тази булгарска шапка  получила названието "шапката на Мономах", тъй като именно внука на Ярослав, Владимир Мономах първи я сложил при качването си на престола в качеството на руска корона.
Вътре в страната Ибрахим възтановил и поддържал реда установен от Талиба, което му осигурило спокойно царуване.Той дал на града Джуне Кала второ име - Ибрахим Балик, но построил и нови градове. Така още в 985 г. той построил за себе си каменен замък Аламир-Султан(днес - г.Елабуга) в който бил погребан след смъртта си. След това г.Аламир-Султан понякога го наричали Ибрахим-Керман.


Следва продължение:




П.П.По-възрастният от двамата участници във видеото е акад.Нурутдинов!
В основата на постингите ми за "Малко известната история на българите" са личните ми преводи от руски на неговите изследвания и трудове за българската(булгарската) история.



На русском:


Булгария во время Талиба(продолжение)


Неудача с подчинением Малой Азии при помощи Руси не обеску ражила Талиба. Он поручает знатному булгарскому феодалу огузского происхождения Сельджуку, бывшему вали (воеводой) байтюбинского города Сульджи и округи Сульджак (отсюда - его имя Сельджук), с отрядом из булгарских узов и тюркмен овладеть огузскими землями Саманидского государства и затем развернуть наступление через Иран на Малую Азию с востока. Курсыбай готов был при выходе Сельджука к Малой Азии помочь ему ударом с севера через Кавказ. Отряд Сельджука захватил часть огузских владений Саманидов. Однако, как это и раньше бывало с другими булгарскими полководцами, Сельджук удовлетворился этим и образовал свой собственный Сельджукский бейлик на границе со Средней Азией.


Талиб, однако, никак не выразил возмущения этим, и благородный Сельджук объявил себя вассалом Талиба. Позднее потомки Сельджука все-таки атаковали Среднюю Азию и Иран и под командованием наиболее прославленного из Сельджукидов - Алп-Арслана - прорвались к желанной цели - булгарской Малой Азии...


Когда территория Хазарской орды опять вошла в состав Булгара и булгары, таким образом, стали хозяевами всех главных торговых путей из Европы в Азию, то Талиб провел еще одну важную реформу - реформу торговой системы. По его указу были запрещены проезды по торговым делам из одной страны в другую через территорию Булгара и торговля иностранных купцов друг с другом в булгарских владениях. Теперь иностранцы вынуждены были продавать свои товары не друг другу, а булгарским купцам. Пользуясь этим, булгары продавали азиатские товары европейцам, а европейские то-пары - азиатам по сильно завышенным ценам и получали от этого большую прибыль. Часть этой сверхприбыли получало в виде налогов государство. Колоссальные доходы от торговли способствовали усилению булгарского купечества (которое стало активнее выходить за родные рубежи и завоевало немало торговых рынков на территории от Дуная до Хуанхэ) и расцвету Булгарии. Ведь активная торговля - главный .двигатель экономического прогресса - стимулировала развитие и булгарского ремесла и сельского хозяйства, которые добились в 10 - 13 вв. выдающихся успехов.


В 976 г., после смерти Мохаммеда, на трон был поднят Талиб (976 - 981) - и без того правивший Булгаром с 960 г. При Талибе завершилось складывание своеобразной булгарской феодальной системы, которая допускала принятие в рыцарство, наряду с воинами, и купцов, и ремесленников, и игенчеев-мусульман и была, поэтому, самой демократичной феодальной системой мира. Реформы и успехи политики Талиба превратили Булгар в самую крупную, развитую и мощную державу мира, которую иностранцы уважительно называли не иначе, как Великой Булгарией. А Малоазийский импульс, данный Талибом, всколыхнул почти весь тюркский мир и позволил начать всеобщий тюркский джихад за освобождение земель южноазиатских булгар.

"Время правлений трех братьев"

После Талиба царствовал старший сын Мохаммеда Тимар Баджа-нак (981 - 1004). Но младшие братья Тимара - Ибрагим и Масрут  были недовольны его воцарением и начали против него борьбу. В 985 г. Ибрагим заключил союз с киевским князем Владимиром и вместе с ним напал на Тимара. Во время везирства и царствования Талиба дети Святослава - будущие русские князья Ярополк и Владимир находились в Болгаре в качестве заложников. Однажды сын Мохаммеда Тимар едва не казнил Владимира, обвинив его в воровстве, но другой сын царя Ибрагим защитил заложника". С той поры Владимир недружелюбно относился к Тимару, и с теплотой - к Ибрагиму.


Владимир, двигавшийся с русским флотом к Болгару с запада, овладел Джиром и баликом Джуннэ Капа (ныне - Нижний Новгород), а Ибрагим, шедший с юга - Буляром. Тимар сумел добиться мира с Ибрагимом ценой уступки ему Буляра. Владимир, в неведении высадившийся у Болгара, был окружен казанчиями Тимара и предпочел без боя заключить с царем третий (после договоров 964 и 969 гг.) булгаро-русский договор о мире и дружбе. По этому договору Русь возвратила Булгару город Джуннэ (Ибрагим) Кала и область Джир, а за захваченный ею Кара-Булгарский бейлик стала платить Болгару ежегодную дань. Кроме этого, для закрепления договора, Владимир женился на дочери Тимара Боз-би и клятвенно обещал утвердить на Руси ислам.


Однако в 989 г. Владимир заключает союз с Византией, объявляет государственной религией Руси христианство византийского толка и отказывается соблюдать договор 985 г. Невыполнение им своих обещаний вызвало войну между Русью и Булгарией, в которой ударной силой булгарского войска на южном фронте были курсыбай и наемные баджанаки (печенеги). Владимир проиграл несколько битв. Но после этого Тимар поссорился с командующим (сардаром) курсыбая и распустил эту главную булгарскую армию. Вследствие этого на юге булгарские войска не смогли овладеть Киевом, а на северном фронте русскому войску удалось разбить булгарские отряды из финно-угорских ополченцев и овладеть Джиром.


По новому мирному договору Владимир согласился выплачивать Булгарий ежегодную дань за захваченный им Джир ("джирская дань", в которую вошла и прежняя кара-булгарская дань), но и Тимар отказался от своего плана исламизировать Русь. В год наиболее частых дипломатических переговоров между Русью и Булгарией - в 1003 г. - была основана почтовая станция (мензель) Бнш-Балта. С этой станции началась история Казани.


В 1004 г. Тимар был свергнут Масгутом и погиб. Интересы казанчиев Тимар ставил выше интересов других рыцарей, что и привело к печальному концу. Но и новый царь Масгут (1004 - 1006) не пользовался достаточно широкой поддержкой населения, почему в 1006 г. сам был свергнут Ибрагимом и бежал в булгарский город Кан Мардан ("Муром"), захваченный перед этим Батышским бейликом.


Став царем, Ибрагим (1006 - 1025) еще более укрепил давнюю свою дружбу с Владимиром. Он в том же 1006 г. немедленно заключил с Владимиром договор, по которому булгарские купцы лишились права вести льготную торговлю в сельских районах Руси и сохранили лишь право на льготную торговлю в русских городах. Кроме этого Булгария при Ибрагиме оказывала Руси князя Владимира и его сына Ярослава колоссальную помощь хлебом в период освоения русскими лесных районов Джира и в голодные годы (1024 г. и др.). Владимир не остался в долгу и передал Булга-рии Азак. В 101.0 г. он, по просьбе Ибрагима, захватил у батышцев взятый ими Муром и вернул его Булгару, а плененного в городе "Маегута бросил в киевскую темницу. Потомков Масгута называли Масгутовичами.


В 1014 г. Ибрагим вновь склонил-таки Владимира к принятию ислама обещанием признать его за это царем и отказаться от джир-ской дани. Но сын Владимира Мстислав, прознав про это, убил отца и бежал в Византию. Византия опять захватила у Булгара Азак и передала его Мстиславу, а гот при ее поддержке стал вести войну с Булгаром с целью восстановления под протекторатом византийцев Хазарской орды (мать Мстислава была из рода одного хазарского принца, переехавшего в Киев и принявшего там иудаизм).


Новый киевский князь Ярослав был в этой войне с Мстиславом союзником Булгара, за что также получил милости от Ибрагима. Когда в 1024 г. мастер Ибрагима Атрак ибн Муса изготовил три булгарские царские шапки, то царь одну из них оставил себе, вторую подарил знаменитому среднеазиатскому султану (императору) - союзнику Булгара Махмуду Газневи, а третью -• Ярославу. На Руси эта булгарская царская шапка получила название "шапки Мономаха", так как именно внук Ярослава Владимир Мономах первым одел ее при вступлении на княжеский престол в качестве русской короны.


Внутри страны Ибрагим восстановил и поддерживал порядок, установленный Талибом, что обеспечивало ему спокойное царствование. Он дал городу Джуннэ Кала второе имя - Ибрагим-Балик, но строил и новые города. Так, еще в 985 г, он построил для себя каменный замок Аламир-Султан (ныне - город Елабуга), в котором и был погребен после своей смерти. После этого и Аламир-Султан стали называть иногда-Ибрагим-Керманом.


стр.35-38






Гласувай:
10



1. crystalrocks - По-скоро българите са дошли именно от Азия
26.06.2011 19:58
Други настояват, че те са местното население на Балканите
от както хора там съществуват. Дали е така?
цитирай
2. atil - Отидете в началото на блога. Пър...
26.06.2011 21:36
Отидете в началото на блога.Първите постинги са за произхода и разселението на българите.За произхода на името.Сведенията са от летописите на средновековните български летописци.Сред тях има и един посланник от Дунавска България през 13 век.Арслан Тертер.Етногенизиса на първичната българска народност е станал в Източна Европа,там е възникнала древната небесна вяра-Торе(тенгрианството) и народа е получил името си.Източните арийци ги наричали - именци,те са населили доста области в Азия ,но прародината им е североизточна Европа. Тук става дума за историята на държавата Волжка България, от 10 до 13 век.Както се вижда и тя е била доста неизвестна и изопачавана,премълчавана...
цитирай
3. syrmaepon - Предполагам,
27.06.2011 08:57
че снимката на експоната с лъва от Перм е твоя,може би си ходил там )))
цитирай
4. atil - Ходил съм, но отдавна, сега съм в ...
27.06.2011 09:09
Ходил съм,но отдавна,сега съм в България.За това съкровище самия аз научих неотдавна.В предния постинг има още една снимка,за която един се усъмни ,че била саманидска чиния...,тази с конника.Но вече подобни коментари няма да пускам.От интернет ги изтеглих,сега кажи-речи всички новости излизат там.Стига да знаеш къде да търсиш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5670865
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930