
Прочетен: 8212 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2016 13:17

Борбата на царя Адам и неговият син Шамгун с натиска на номадите върху Булгария
По време на управлението на Адам започнали мощни нахлувания на оймеки и кумани в Булгария.

И днес огромни части от тази земя, нaричaнa някогa Поле половецкое, изглеждат по същия начин, като и преди много столетия...
Евразийските степи от Дунава до Алтай били известни на света като - "Дешт-и Кипчак" или Кипчакска(Половецка) степ. Централната част на тази степ - от Азак до Джаик(р.Урал) била под властта на Булгария, а булгарските царе(започвайки от Балук) добавяли към своята титла израза "кан на Кипчак". Затова в "Слово о полку Игореве" наричат Булгария - "Серединной земли Половецкой".
Но подобно положение било доста уязвимо, тъй като номадите на Степта нападали Булгария от две страни : от запад (куманите-половци) и от изток (оймеките). В началото на 1090-те години през Саксин(булгарска губерния на територията на бившата Хазарска орда) в Причерноморието с бой проникнали куманските орди на Кидана и Ътлара,които по-рано служили на Булгария и защитавали източните и граници. Заедно с това през Саксин в Западен Казахстан също така с бой проникнала една огузка орда, която избягала от Селджукидите. Възползвайки се от пробива на източната граница, Оймекската орда нападнала Булгария и обсадила г.Буляр.

Град Буляр, който станал втората столица на държавата. Емигрантите и гостите от Дунавска България предпочитали този град. Там имало българска църква и християнско гробище основани от Иван Асен по време на престоя му там.
В ожесточена битка под стените на града в 1095 г. булгарската войска начело със сина на Адама - Шамгун Саин, напълно разгромила врага. А руските князе възползвайки се от трудното положение на страната отказали да плащат джирския данък. Тогава Шамгун по заповед на Адама извършил укрепване на западната граница.През 1103 г. той основал в устието на р.Арсу близо до Биш Балта, мощната крепост "Учель"- "Три крепости(или градове)".Тази крепост състояща се от три укрепления, скоро се превърнала в град от средна величина, тъй като се намирала на важния път от Русия към Артан(Прибалтика). Опирайки се на Учель("Ошель" или "Очела" по руски), Шамгун в Тригодишната война 1104 - 1107 г. разбил муромско-рязанските и суздалските князе на Русия и ги заставил да възобновят плащането на джирския данък(към джирската и муромската част вече влязла и рязанската).
Изплашени от булгарския натиск руските князе вдигнали срещу Булгария, Новгород и своя кумански съюзник - мощната донска орда на хан Аюбай. В 1111г. булгарите разгромили Новгородския княз Мстислав, който се опитвал да завладее Учель. Но ордата на Аюбая започнала да си пробива път навътре в страната през южната граница. Нейните защитни линии и съоражения от времето на Талиба вече били напълно негодни. На правителството се наложило спешно да започне ремонт и укрепване на южната граница.
В надвечерието на 12 век на булгарска служба от Русия преминал сина на Ахада - бек Колин-Селим, тъй като суздалските князе завладели Батишския бейлик, в който били владенията на Колина.Той обаче изиграл решаваща роля в борбата на Булгария срещу Степта. По съвета на Колин ордата на Аюбая в 1117г. коварно я примамили в един капан близо до Буляр и я унищожили заедно с хана. След това една част от оцелелите избягали чак в Грузия а останалите се подчинили на Булгария.
Вътрешната политика на Адама и управлявалия след него Шамгун(1118 - 1135) се характеризирала с усилване на феодалната експлоатиция. С нейна помощ правителството се опитвало да покрие растящите разходи за борбата срещу номадите и руските князе.
Новите данъци, възложени върху игенчеите - мюсюлмани, предизвикали тяхното възмущение. Но и казанчиите били недоволни от управлението на Адама и Шамгуна, тъй като те отново ограничили ръста на вотчинното земевладение. Като капак на всичко цар Шамгун се скарал и с военните феодали.
През 1118 г. вече като цар, изпратил курсъбая да потуши въстанието на игенчеите-мюсюлмани в губернията Мартюба(центъра на този ил отначало бил в крепостта Дебер, а след това преместен в Учел). Но командващия на тази армия от алпари отказал да участва в братоубийственната война. Разгневения тогава Цар заповядал да се разформирова курсъбая и наел на служба вместо него,ордата на куманския хан Сарачин.

Куманите или половците,потомци на казахстанските индоарийци. Били преселени от булгарските царе в Северното Причерноморие(предците им станали известни сато "скити"- от кипчак), играли важна роля в историята на редица страни, включително и на империята на Чингис хан и на Дунавска България.
Следва продължение
На русском:
Борьба царя Адама и его сына Шамгуна с натиском кочевников на Булгарию
При Адаме начались мощные вторжения оймеков и куманов в Булгарию. Евразийские степи от Дуная до Алтая в мире называли "Дешт-и Кыпчак" - Кыпчакской (Половецкой) степью. Центральная часть этой Степи - от Азака до Джаика (Урала) была под властью Булгара, а булгарские цари (начиная с Балука) добавляли к своему титулу выражение "кан Кыпчака". Поэтому "Слово о полку Игоре- во- называет Булгарию "Серединой земли Половецкой". Но подобное Положение было весьма уязвимым, так как кочевники Степи нападали на булгар с двух сторон: с запада (куманы - половцы) и с ! востока (бймеки).
В начале 1090-х гг. через Саксин в Причерноморье с боем; прорвались куманские орды Кыдана и Ытлара, ранее также служившйе Булгару и защищавшие восточные границы страны. СЩйЙБременно через Саксин в Западный Казахстан также с боем прорвалась одна огузская орда, оторвавшаяся от Сельджукидов. Воспользовавшись прорывом восточной границы, Оймекская орда напала на Булгарию и осадила Буляр. В ожесточенном бою под городом в 1095 г. булгарское войско во главе с сыном Адама Шам- Гуном Щам (Сам)-Саином наголову разгромило врага. Вслед за этим русские князья отказались было платить джирскую дань, и Шамгун, по приказу Адама, провел укрепление западной границы. В 1103 г. Шамгун Основал в устье Арсу, рядом с Биш-Балтой, мощную крепость "Учель" - "Три Крепости (или Города)". Эта крепость, состоявшая из трех укреплений, скоро превратилась в город средней величины, так как находилась на важном пути на Русь и в Ар- , тан (Прибалтику). Опираясь на Учель ("Ошель" или "Очела" по-русски). Шамгун в Трехлетней войне 1104 - 1107 гг. разбил муромо-рязанских и суздальских князей Руси и заставил их возобновить выплату джирской дани (в нее, кроме джирской и муромской частей, вошла и рязанская часть).
Испуганные булгарским натиском русские князья подняли против Булгара Новгород и своего куманского союзника - мощную донскую орду хана Айюбая. В 1111 г. булгары наголову разгромили новгородского князя Мстислава, пытавшегося захватить Учель. Но орда Айюбая тогда же стала прорываться вглубь Булгарии через южную границу, защитные линии которой с времен Талиба пришли в полную негодность. Булгарскому правительству пришлось спешно укреплять южные рубежи.
В начале 12 в. на булгарскую службу из Руси перешел сын Аха-да бек Колын-Селим, так как суздальские князья захватили Батыш-ский бейлик, в котором находились его владения. Колын сыграл выдающуюся роль в борьбе Булгарии со Степью. По совету Колына орду Айюбая в 1117 г. коварно заманили в ловушку под Буляром и уничтожили вместе с ханом. После этого одна часть уцелевших донских куманов бежала в Грузию, а другая подчинилась Булгару.
Внутренняя политика Адама и правившего после него Шамгуна (1118- 1135) характеризовалась усилением феодальной эксплуатации, с помощью которой правительство пыталось покрыть все растущие расходы на борьбу с кочевниками и русскими князьями. Новые налоги, возложенные на игенчеев-мусульман, вызвали их сильнейшее возмущение. Но и казанчии были недовольны правлением Адама и Шамгуна, так как они вновь ограничили рост вотчинного землевладения. В довершение ко всему царь Шамгун поссорился со служилыми феодалами. В 1118 г. он, будучи уже царем, послал кур-сыбай на подавление восстания мусульманских игенчеев в губернии Мартюба (центр этого иля находился вначале в крепости Дэбэр, а затем был перенесен в Учель). Но сардар этой армии алпаров отказался участвовать в братоубийственной войне: ведь алпары курсы-бая были также мусульманскими игенчеями по происхождению. Разгневанный царь тогда велел расформировать курсыбай и нанял вместо него на службу орду куманского хана Сарычина.
Тагове:
История на Волжка България (10 - 13 век)...
История на Волжка България (10 - 13 век)...
Как ще изглежда Европа през 2100 г. (или...
И преди, и сега не ме бива с училищни пр...
Много ме занимават имената на хората винаги искам да разбера какво означават
прилаган от древните Българи векове наред на Балканите и извън тях.
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. Вълчият аул(групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб