Прочетен: 7724 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2016 13:17
Борбата на царя Адам и неговият син Шамгун с натиска на номадите върху Булгария
По време на управлението на Адам започнали мощни нахлувания на оймеки и кумани в Булгария.
И днес огромни части от тази земя, нaричaнa някогa Поле половецкое, изглеждат по същия начин, като и преди много столетия...
Евразийските степи от Дунава до Алтай били известни на света като - "Дешт-и Кипчак" или Кипчакска(Половецка) степ. Централната част на тази степ - от Азак до Джаик(р.Урал) била под властта на Булгария, а булгарските царе(започвайки от Балук) добавяли към своята титла израза "кан на Кипчак". Затова в "Слово о полку Игореве" наричат Булгария - "Серединной земли Половецкой".
Но подобно положение било доста уязвимо, тъй като номадите на Степта нападали Булгария от две страни : от запад (куманите-половци) и от изток (оймеките). В началото на 1090-те години през Саксин(булгарска губерния на територията на бившата Хазарска орда) в Причерноморието с бой проникнали куманските орди на Кидана и Ътлара,които по-рано служили на Булгария и защитавали източните и граници. Заедно с това през Саксин в Западен Казахстан също така с бой проникнала една огузка орда, която избягала от Селджукидите. Възползвайки се от пробива на източната граница, Оймекската орда нападнала Булгария и обсадила г.Буляр.
Град Буляр, който станал втората столица на държавата. Емигрантите и гостите от Дунавска България предпочитали този град. Там имало българска църква и християнско гробище основани от Иван Асен по време на престоя му там.
В ожесточена битка под стените на града в 1095 г. булгарската войска начело със сина на Адама - Шамгун Саин, напълно разгромила врага. А руските князе възползвайки се от трудното положение на страната отказали да плащат джирския данък. Тогава Шамгун по заповед на Адама извършил укрепване на западната граница.През 1103 г. той основал в устието на р.Арсу близо до Биш Балта, мощната крепост "Учель"- "Три крепости(или градове)".Тази крепост състояща се от три укрепления, скоро се превърнала в град от средна величина, тъй като се намирала на важния път от Русия към Артан(Прибалтика). Опирайки се на Учель("Ошель" или "Очела" по руски), Шамгун в Тригодишната война 1104 - 1107 г. разбил муромско-рязанските и суздалските князе на Русия и ги заставил да възобновят плащането на джирския данък(към джирската и муромската част вече влязла и рязанската).
Изплашени от булгарския натиск руските князе вдигнали срещу Булгария, Новгород и своя кумански съюзник - мощната донска орда на хан Аюбай. В 1111г. булгарите разгромили Новгородския княз Мстислав, който се опитвал да завладее Учель. Но ордата на Аюбая започнала да си пробива път навътре в страната през южната граница. Нейните защитни линии и съоражения от времето на Талиба вече били напълно негодни. На правителството се наложило спешно да започне ремонт и укрепване на южната граница.
В надвечерието на 12 век на булгарска служба от Русия преминал сина на Ахада - бек Колин-Селим, тъй като суздалските князе завладели Батишския бейлик, в който били владенията на Колина.Той обаче изиграл решаваща роля в борбата на Булгария срещу Степта. По съвета на Колин ордата на Аюбая в 1117г. коварно я примамили в един капан близо до Буляр и я унищожили заедно с хана. След това една част от оцелелите избягали чак в Грузия а останалите се подчинили на Булгария.
Вътрешната политика на Адама и управлявалия след него Шамгун(1118 - 1135) се характеризирала с усилване на феодалната експлоатиция. С нейна помощ правителството се опитвало да покрие растящите разходи за борбата срещу номадите и руските князе.
Новите данъци, възложени върху игенчеите - мюсюлмани, предизвикали тяхното възмущение. Но и казанчиите били недоволни от управлението на Адама и Шамгуна, тъй като те отново ограничили ръста на вотчинното земевладение. Като капак на всичко цар Шамгун се скарал и с военните феодали.
През 1118 г. вече като цар, изпратил курсъбая да потуши въстанието на игенчеите-мюсюлмани в губернията Мартюба(центъра на този ил отначало бил в крепостта Дебер, а след това преместен в Учел). Но командващия на тази армия от алпари отказал да участва в братоубийственната война. Разгневения тогава Цар заповядал да се разформирова курсъбая и наел на служба вместо него,ордата на куманския хан Сарачин.
Куманите или половците,потомци на казахстанските индоарийци. Били преселени от булгарските царе в Северното Причерноморие(предците им станали известни сато "скити"- от кипчак), играли важна роля в историята на редица страни, включително и на империята на Чингис хан и на Дунавска България.
Следва продължение
На русском:
Борьба царя Адама и его сына Шамгуна с натиском кочевников на Булгарию
При Адаме начались мощные вторжения оймеков и куманов в Булгарию. Евразийские степи от Дуная до Алтая в мире называли "Дешт-и Кыпчак" - Кыпчакской (Половецкой) степью. Центральная часть этой Степи - от Азака до Джаика (Урала) была под властью Булгара, а булгарские цари (начиная с Балука) добавляли к своему титулу выражение "кан Кыпчака". Поэтому "Слово о полку Игоре- во- называет Булгарию "Серединой земли Половецкой". Но подобное Положение было весьма уязвимым, так как кочевники Степи нападали на булгар с двух сторон: с запада (куманы - половцы) и с ! востока (бймеки).
В начале 1090-х гг. через Саксин в Причерноморье с боем; прорвались куманские орды Кыдана и Ытлара, ранее также служившйе Булгару и защищавшие восточные границы страны. СЩйЙБременно через Саксин в Западный Казахстан также с боем прорвалась одна огузская орда, оторвавшаяся от Сельджукидов. Воспользовавшись прорывом восточной границы, Оймекская орда напала на Булгарию и осадила Буляр. В ожесточенном бою под городом в 1095 г. булгарское войско во главе с сыном Адама Шам- Гуном Щам (Сам)-Саином наголову разгромило врага. Вслед за этим русские князья отказались было платить джирскую дань, и Шамгун, по приказу Адама, провел укрепление западной границы. В 1103 г. Шамгун Основал в устье Арсу, рядом с Биш-Балтой, мощную крепость "Учель" - "Три Крепости (или Города)". Эта крепость, состоявшая из трех укреплений, скоро превратилась в город средней величины, так как находилась на важном пути на Русь и в Ар- , тан (Прибалтику). Опираясь на Учель ("Ошель" или "Очела" по-русски). Шамгун в Трехлетней войне 1104 - 1107 гг. разбил муромо-рязанских и суздальских князей Руси и заставил их возобновить выплату джирской дани (в нее, кроме джирской и муромской частей, вошла и рязанская часть).
Испуганные булгарским натиском русские князья подняли против Булгара Новгород и своего куманского союзника - мощную донскую орду хана Айюбая. В 1111 г. булгары наголову разгромили новгородского князя Мстислава, пытавшегося захватить Учель. Но орда Айюбая тогда же стала прорываться вглубь Булгарии через южную границу, защитные линии которой с времен Талиба пришли в полную негодность. Булгарскому правительству пришлось спешно укреплять южные рубежи.
В начале 12 в. на булгарскую службу из Руси перешел сын Аха-да бек Колын-Селим, так как суздальские князья захватили Батыш-ский бейлик, в котором находились его владения. Колын сыграл выдающуюся роль в борьбе Булгарии со Степью. По совету Колына орду Айюбая в 1117 г. коварно заманили в ловушку под Буляром и уничтожили вместе с ханом. После этого одна часть уцелевших донских куманов бежала в Грузию, а другая подчинилась Булгару.
Внутренняя политика Адама и правившего после него Шамгуна (1118- 1135) характеризовалась усилением феодальной эксплуатации, с помощью которой правительство пыталось покрыть все растущие расходы на борьбу с кочевниками и русскими князьями. Новые налоги, возложенные на игенчеев-мусульман, вызвали их сильнейшее возмущение. Но и казанчии были недовольны правлением Адама и Шамгуна, так как они вновь ограничили рост вотчинного землевладения. В довершение ко всему царь Шамгун поссорился со служилыми феодалами. В 1118 г. он, будучи уже царем, послал кур-сыбай на подавление восстания мусульманских игенчеев в губернии Мартюба (центр этого иля находился вначале в крепости Дэбэр, а затем был перенесен в Учель). Но сардар этой армии алпаров отказался участвовать в братоубийственной войне: ведь алпары курсы-бая были также мусульманскими игенчеями по происхождению. Разгневанный царь тогда велел расформировать курсыбай и нанял вместо него на службу орду куманского хана Сарычина.
Тагове:
История на Волжка България (10 - 13 век)...
История на Волжка България (10 - 13 век)...
ВЪПРОС КЪМ БЛОГЕРИТЕ СЪС СИЛНА ПАМЕ...
ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГА...
Много ме занимават имената на хората винаги искам да разбера какво означават
прилаган от древните Българи векове наред на Балканите и извън тях.
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб