Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2011 19:03 - История на Волжка България (10 - 13 век) - 10
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6175 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 24.03.2015 12:03



    Усилване властта на Челбира вътре в страната и в Северо-Източна Русия


Везира Губайдулла в търсене на средства за южните кампаниии на царя, отново почнал да взема от мюсюлманските игенчеи и занаятчии допълнителни данъци. Една малка част от занаятчийските къщи се обединили с мощните търговски фамилии, които се занимавали със свръхпечеливша търговска дейност( например търговията с роби), и излезли от тежкото положение. Но по-голяма част от подданъчното мюсюлманско население почнало да изпитва финансови затруднения и започнало да недоволства. Затова през 1193 г. назрял нов заговор срещу Челбира. Този път оглавен от бъдещия велик булгарски поет и държавник Мохамед Гали(Кул Гали). Но участниците в този "гарвански" заговор(защото ги наричали "гарвани"), били предадени от изменник и наказани. Въпреки това Челбир бил принуден да отесни любимия си и верен везир Габайдулла и да отмени повишението на данъците в Централните райони на Булгария. Но в отдалечените краища данъчния гнет останъл и предизвиквал множество въстания на немюсюлманските игенчеи, жестоко потушавани от царскате войски.

image

От великолепните сгради на Болгар и Буляр днес са останали само основите... Подобно на тукашните столици Плиска и Преслав.


Освен данъчните отстъпки, Челбир направил и друга - възтановил мира с Киев и Смоленск по настояване на богатите търговско-занаятчийски сдружения - корпорации.Тяхната дейност била свързана с функционирането на важния европейски път : Тортоса - Нарбон - Лион - Верден - Майнц - Легенсбург - Прага - Краков - Перемишл - Киев - Болгар. Но останалите руски княжества останали под натиска на твърдата политика на Челбира.
За усилване на булгарското влияние в Северо-Източна Русия, учелския бек Азан възстановил в 1204 г. укреплението Учел на височината Богълтау. През 1216 г. Азан по заповед на царя разгромил суздалския княз Юрия в Липицката битка и утвърдил на суздалския престол неговия брат - поставения от Челбира - Константин. Тогава царя се опитал да присъедини към Булгария и Рязан. Хората му там при поддръжката на марданския отряд в 1216 г. ликвидирали почти всички рязански князе, но замисъла не се осъществил. Защото помоща от марданските казанчии не пристигнала. Царя изпаднал в ярост и заповядал, занапред казанчиите да участват във всички войни наравно с алпарите(Преди това от времето на Анбала, казанчиите най-често се откупували от военна служба).
Но през 1219 г. след смъртта на Константин, ситуацията в Северо-Източна Русия се изменила. Суздалски княз станал Юрий, който изразявал интересите на болярите, разорявани от булгарските налози и търговия и готови на смъртен бой заради свалянето на булгарското иго. По заповед на Юрия суздалците избили булгарските търговци( връщащи се от Артан(Прибалтика). Особенно голямо било числото на убитите в г.Устюг.

image

Сребърни булгарски накити от 13 век. Явно е че търговците е имало какво друго да предложат освен традиционните стоки.


Нападението върху търговци се считало за най-страшното престъпление. През 1218 - 1219 г. булгарската войска начело със самия Челбир завзела Устюг и Раджил(Радилов) и се сдобила с голяма военна плячка. Ответното нападение на суздалци срещу Учел в 1220 г. било отбито от сардара на курсъбая Газан. В памет на това събитие Челбир заповядал да се преименува Учел в Газан. Това название по-късно придобило формата "Казан". Така днешния град получил името си. След това река Арсу също я нарекли Казан-су (Казанка).
Зимата на1220 - 1221 г. Челбир заповядал на Газана вообще да ликвидира Суздалското княжество. Курсъбая(елитния корпус на войската) унищожил крепостта, която суздалците построили в 1220 г. на мястото на разрушения от тях Ибрахим-Балик(Джуне-Кала), а след това тръгнали към столицата Владимир. По пътя превзели Гороховец и редица суздалски крепости. Гарнизоните им се разбягали по горите. Юрий също избягал в северните гори и оттам молел Челбира да го пощади, като обещавал,че е съгласен на всякакви условия и ще е верен до смърт на Булгария.
Внезапно царя върнал своята армия назад и заповядал да се сключи договор при следните условия: Суздал дава на Булгария цялото Заволжие и Нижнеоковие с 14 града(Устюг, Гороховец, Кострома и др.). Събаря всички укрепления и крепости по суздалско-булгарската и суздалско - рязанската граници и по пътя от Булгария до г.Владимир. Обезпечава събирането на булгарския данък от Новгород, дава на Булгария своята войска по заповед на царя. Удвоява се джирския данък. Разделя се Суздал на две части - Владимирска на Юрия Ростовска на Васила(син на Константина, верен васал на Булгария). Отменят се всички мита и притеснения за булгарските търговци, и т.н.
Юрий не се помайвал дълго - веднага се явил вече в булгарския Радилов(Раджил) и подписал договора, унизителен дори за едно зависимо кнажество, заради съхранението на живота си и заради наличието поне на някакво място за съществуване...

image

Днешния Суздал и малък и китен град в Подмосковието.


Сина на Юрий, Владимир, заминал в Булгария като заложник. Муромския княз също се подчинил на същите условия - съборил стените на Муром и другите крепости и също изпратил сина си като заложник. Една част от Рязанското княжество се подчинила на Булгария още през 1186 г., друга  след похода през 1209 г. а трета след набега на марданците през 1224 г. В Булгария в качеството на рязански заложник се намирал внука на знаменития и всесилен рязански болярин - Матвей Андреевич Айбат("Евпатий"), тъй като в това княжество фактически управлявали не князете а неговия баща - болярина.
Само че Челбир отложил своя план за пълна ликвидация на Суздалското княжество не от жалост към Юрия или суздалците, а защото получил тревожна вест: Войската на монголския император Чингиз-хана , начело с непобедимия досега богатур(военачалник) Субеде, разгромила държавата на Хорезмшаховете и се движи през Иран, Грузия и Азърбайджан към кавказката граница на Булгария.


Следва продължение:



На русском:

Усиление власти Чельбира внутри Булгара и в Северо-Восточной Руси

Всзир Губайдулла в поисках средств на южные предприятия царя вновь стал взимать с мусульманских игенчеев и ремесленников дополнительные налоги. Небольшая часть наиболее богатых ремесленных домов объединилась с мощными торговыми домами, занимавшимися сверхприбыльной торговлей (например, работорговлей), и вышла из положения, но большинство податного мусульманского населения стало испытывать финансовые затруднения и недовольство. Поэтому в 1193 г. созрел новый заговор против Чельбира, возглавляемый будущим великим булгарским поэтом Мохаммед-Гали (Кул Гали). Но на этот раз заговорщики, которых называли «грачами» (почему и заговор именовали «Грачиным»), были преданы изменником и наказаны. Тем не менее Чельбир, встревоженный брожением мусульманской массы - основы государства, вынужден был сместить своего верного везира Губайдуллу и отменить повышение налогов в центральных районах Булгара. Но на окраинах страны налоговый гнет остался очень тяжелым и вызывал многочисленные восстания немусульманских игенчеев, жестоко подавляемые царскими войсками.

Кроме налоговой уступки, Чельбир сделал и другую - восстановил мир с Киевом и Смоленском по требованию богатейших булгар-ских торгово-ремесленных домов - корпораций, связанных с функционированием важнейшего в Европе торгового пути Тортоса - Нарбон - Лион - Верден - Майнц - Регенсбург - Прага - Краков - Перемышль - Киев - Болгар.
Но остальные русские княжества остались в тисках жесткой политики Чельбира. Для усиления булгарского влияния на Северо-Восточную Русь учельский бек Азан восстановил в 1204 г. укрепления Учеля на горе Богылтау. В 1216 г. Азан по приказу царя разгромил суздальского князя Юрия (5 Липицкой битве и утвердил на суздальском престоле его брата - ставленника Чельбира Константина. Тогда же царь попытался присоединить к Булгару и Рязань. Ставленники царя при поддержке марданского отряда в 1216 г. перебили почти всех рязанских князей, но предприятие сорвалось из-за неприбытия на помощь мардан-цам отряда болгарских и нур-суварских казанчиев. Царь пришел в ярость и велел казапчиям выступать на все войны наравне с алпара-ми (раньше, с времен Анбала, казанчии чаще всего откупались от военной службы).

Но в 1218 г., после смерти Константина, ситуация в Северо-Вос-точной Руси изменилась. Суздальским князем стал Юрий, выражав-ший интересы части бояр, разоряемых булгарской данью и торговлей и готовых на смертный бой ради свержения булгарского ига. По приказу Юрия суздальцы перебили булгарских купцов, возвращавшихся из Артана. Особенно много купцов было убито в Устюге.

Нападение на купцов считалось в Булгарии самым страшным преступлением. В 1218 - 1219 гг. булгарское войско во главе с самим Чельбиром взяло Устюг и Раджиль (Радилов) и овладело несметной добычей. Ответное нападение суздальцев на Учель в 1220 г. было отбито сардаром курсыбая Газаном, и в память об этом Чельбир велел переименовать Учель в Газан. Это название позднее приобрело современную форму «Казан» - «Казань». Так наш город стал называться Казанью, Потом и реку Арсу также назвали Казан-су («Казанка»).

Зимой 1220 - 1221 гг. Чельбир велел Газану вообще ликвидировать Суздальское княжество. Курсыбай этого сардара уничтожил крепость, которую суздальцы построили в 1220 г. на месте разрушенного ими Ибрагим-Балика (Джуннэ-Кала), а затем двинулся на столицу княжества Владимир (Булымер). По пути курсыбай взял Горохрвец и еще ряд суздальских крепостей, гарнизоны которых разбежались по лесам при одном приближений алпаров. Юрий также бежал в северные леса и оттуда умолял Челбира пощадить его, обещая выполнить любые условия и быть до смерти верным рабом Булгара. Внезапно царь возвращает свою армию назад и велит Юрию заключить договор на следующих условиях: Суздаль отдает Булгару все суздальское Заволжье и Нижнеоковье с 14 городами (Устюг, Гороховец, Кострома, Ярополч, Унжа, Радилов и др.), сносит все укрепления и крепости на суздальско-булгарской и суздаль- ско-рязанской границах и на пути от Булгара до Владимира, обеспечивает сбор булгарской дани с Новгорода, дает Булгару свое войско по приказу царя, удваивает джирскую дань, разделяет Суздаль на две части - Владимирскую - Юрия и Ростовскую - Василька (сын ! Константина, верный вассал Булгара), отменяет все пошлины с бул- гарских купцов и открывает им для проезда и торговли все города, села и дороги и т. д.

Юрий не мешкал - туг же явился в уже булгарский Раджиль и подписал договор с Булгаром на унизительных даже для зависимого ; княжества условиях. Ведь главным для смертельно испуганного Юрия было сохранение собственной жизни и хотя бы какого-нибудь угла для существования...

Сын Юрия Владимир отправился в Булгар заложником. Муромский князь также подчинился Булгару на тех же условиях, снес стены Мурома и других муромских крепостей и также отправил своего сына в Болгар в качестве заложника. Одна часть Рязанского княжества подчинилась Булгару еще в 1186г., другая- после похода 1209 г., а третья - после вторжения марданцев в 1224 г. В Булгаре в качестве рязанского заложника находился внук знаменитого и всесильного рязанского боярина Матвея Андреевича Айбат («Евнатий»), так как в княжестве фактически правили не князья, а его отец - боярин.

Однако Чельбир отложил свой план полной ликвидации Суздальского княжества вовсе не из жалости к Юрию или суздальцам, а потому, что получил тревожную весть: войско монгольского императора Чингиз-хана, возглавляемое непобедимым доселе багатуром (военачальником) Субэдэ, разгромило державу Хорезмшахов и дви-, жется через Иран, Грузию и Азербайджан к кавказской границе Булгара.


стр.50-51



Гласувай:
6



1. zaw12929 - Интересни истини и картини
10.07.2011 17:44
Интересни истини и картини
цитирай
2. zaw12929 - Много сте написали, само споровете не разбрах....
10.07.2011 20:34
Тези 53 постинга- ще ги започна отначало, не само защото обичам историята.
Гледах експедицията на БТВ, Знам, че тук е имало траки. Но, аз съм математик, инженер и нямам компетентно мнение. Ще се запозная , защото не ми харесва този тон на негативизъм спрямо българите. От една страна българите от Азия, траки и славяни - те все пак са били тук. Римската империя, Византия.. Османската империя... Аз си навлякох гнева с постинга, че българите, не са били роби... Мисля, че на балканите каквото и да е било миналото- трябва да имаме добро бъдеще... да имаме уважение , да си помагаме... а не да се мразим. Дядо ми е загинал в балканската война...
Много ми е вълнуващо...
.
цитирай
3. atil - Няколко постинга ги деактивирах, ...
10.07.2011 22:18
Няколко постинга ги деактивирах,защото се получи объркване,технически грешки,копирах предишни свои текстове..."Историята на Волжка България" я пускам за пръв път тук!Превеждам в момента глава по глава и ги пускам.Нали отдавна се повтаря че истината щяла да ни направи свободни..?!Щом не сме свободни(макар,че за някои дето се "оправиха" прехода бил свършил), значи сме зле с истината!Затова реших да си свърша каквото съм започнал.Ще продължа и в историческия сайт "БГ История",едновременно.А роби не сме били,роби са били една голяма част от предците на гърците и западноевропейците.През т.нар. турско робство безправни са били всички християни,не само българите,но с типичния си славянски мазохизъм(чиято друга крайност е анархизма) тия тук умират да ги признаят за роби...Много народ е бил поробен това е вярно и продаван по пристанищата и пазарите-Включително в Западна Европа.В Испания по едно време станало мода благородните дами да ходят всяка сутрин на пристанищата да проверяват за благородни и красиви българи и българки,които откупували...Един роб не плаща данъци а най-много данъци в Османската империя са плащали българите!
Споровете са във връзка с малоумието на българина и неговата вродена завист и подлост.И във връзка с модната напоследък "тракийска версия за произхода"...Пак на българина де...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647785
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031