Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2011 19:09 - Президентът - монарх
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 6014 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 18.03.2018 16:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image


През 1989 г. бе отбелязана двеста годишнината от встъпването в длъжност на първия американски президент - Джордж Вашингтон. Президентската институция се е променила много от времето, когато генерал Вашингтон признася своята клетва при встъпването в длъжност от балкона на Федералното събрание в Ню Йорк на 30 април 1789 г. Днес президентът на САЩ възприема все повече облика на монарх, такъв какъвто е желаел да бъде и самият Вашингтон.
Президентската институция възприема много от символите на монархията, както откъм външната(показната) страна, така и откъм нейната същност.
Въпреки определени усилия да се избегне външната парадност, характерна за монархията(или както служителите на  президентството я наричат "карнавалът на монархията"), то тази парадност присъствува от самото начало, започвайки с колебливото титулуване на президента като "Негово Изборно Величество".
Резиденцията на президента е комбинация от жилище и канцелария и преди да се нарече Белия дом, се е казвала просто "домът"(the house). Но въпреки непретенциозното име, този дом все повече заприличва на президентски дворец.
Липсвала му само  тържественната смяна на караула.(А и това е могло да стане, ако идеята на президента Никсън да замени униформата на охраната на Белия дом с костюми от опера-комик не били отхвърлени с присмех).
Почти цял век сватбите в Белия дом са се считали за полудържавно (или псевдокралско) събитие. Единственната дъщеря на президента Рузвелт била наречена принцеса Ана и играла тази роля до края на своя дълъг живот.
Семейството на президента се нарича Първото семейство, а оттук следват и Първата Лейди, Първата дъщеря(Ейми Картър) и дори няколко първи кучета.
В тази система думата първи приема значението на кралски. Децата на президента винаги са обект на специално внимание, каквото щедро се оттдава на кралските деца по страниците на лъскавите европейски списания. Когато Форд прие президентския пост след оставката на Никсън, един журналист, отбелязвайки,че новият президент има четири деца, изказа мнението, че тази информация е напълно достатъчна и всякакви други подробности около личния живот на президентското семейство са излишни.
В САЩ, както и в почти всяка държава без истинска собственна кралска фамилия, трябва да се намерят или измислят заместители.

image

Български заместители и оригинали...


Сред тези заместители фигурират кланът Кенеди, Рокфелерови, семейство Онасис или чужди кралски фамилии.(За президентското семейство се пише също, но не всички първи семейства са винаги интересни или достатъчно атрактивни, за да задоволят интереса на публиката).
Този феномен е силен във Франция, Италия и Германия,където кориците на седмичниците най-често показват кралските особи и много рядко съпругите и децата на президентите на тези страни.
Президентът се посреща винаги с голяма тържественност и помпозност. Винаги е приветствуван със специалните химни "Барабани и фанфари" и "Резиденцията на президента", когато се явява на общественни места за произнасяне на реч или друга церемония.(Дори и вицепрезидента има свои музикални почести).
Президентът има още и свой флаг, печат, почетна охрана, самолет, а в президентския дворец прислужват лакеи и порцеланът е позлатен.
Неинформираните среди обичат да критикуват финансовите разходи на кралските семейства, а никой не обръща внимание на псевдокралските президентски разточителства. Цената на поддържането на американския президент и неговия антураж е толкова внушителна, че прави всяка съвременна монархия да изглежда като евтина стока.
Ако въпросът се разгледа откъм същностната му страна, ще забележим тенденцията към Имперска президентска власт( термин, употребен от Артър Шлезинджър Младши в едноименната му книга), която е тревожна, дори зловеща. От една страна е нарастващата помпозност, която понякога е забавна и зрелищна, но в повечето случаи изглежда неподходяща, а от друга страна е засилващата се "имперска" президентска власт, чийто авторитет рязко нараства в периоди на война или национални бедствия, а в други времена намалява дотолкова, че президентът дори не може да отговаря на законодателната власт и общественното и мнение  се проявява само на всеки четири години пред безразличните избиратели, много от които дори не си правят труда да гласуват.

В своето изследване на президентската институция през 1968 г. Юджин Маккарти застъпва идеята за нейната децентрализация и деперсонализация(той смята,че Белия дом трябва да се превърне в музей). Двадесет години по-късно култът към личността на президента достигна своя връх; президентът стои в кабинета си и демонстрира своята неосведоменост и некомпетентност, а понякога и неспособност да контролира събитията и въпреки това е харесван от нацията( или поне от избирателите). Президентът изглежда изолиран като Луи-XVI  или Николай-II , а няма нищо по-лошо от един култ към личността както пише Шлезинджър и развитието на т.нар. "лъжливо благоволение".

Парадността и стремежът към имперска власт не е прийом само на американския президент. Президентът на Франция винаги е заобиколен от музика, републиканската гвардия, плюс червената лента на Почетния легион. Президентът на Италия живее в бившия кралски дворец( Квириналът), дори губернаторът на Хаваите е разположил своята резиденция в бившия Хавайски кралски дворец - Йолани. Примерите, забавни или не, могат да продължат. Някои президенти са постигнали власт, каквато никоя съвременна монархия не притежава - като президентът Стреснер в Парагвай. Други успяха да си осигурят( благодарение на съмнителни "плебисцити") доживотно президентство, а в случая с Хаити изглежда, че доживотното президентство е станало и наследственно. Дали наследственното президентство не представлява некоронована монархия? Не, защото наследственното президентство не е просто републиканският еквивалент на конституционната монархия. В съвременната практика то се оказа регресивно, нелегитимно, диктаторско и напълно корумпирано.

Отношението към президента като към монарх или имперски президент е обида и вреда за монархията, защото президентът-монарх представя всички отрицателни черти на монархията и никое от нейните преимущества.
Критиките насочени към монархията, правдиви или не, улучват целта когата са насочени към президента-монарх. Той струва скъпо. В повечето случаи той е само една витрина, фигурант, "който властва но не правлява". Често е некомпетентен( Шлезинджър пише, че да имаш добър или що годе кадърен президент сега е въпрос на късмет, а не на законно изискване).


image

Инфантилния днешен американец с решителната подкрепа на новата емиграция и някои икономически лобита си избра този президент...А той така ги реформира, че днес всички свестни и трезво мислещи хора там, броят дните и часовете до края на втория му мандат вече, за да се оттърват от него. До него друг гений на републиканската школа(със смесен републиканско-монархически опит като бодигард).


Какво е президентът-монарх?

Той не е надпартиен, а е творение на партиите.
Той не е символ на обединението, а представлява разцеплението, характерно за партизанските политически борби. Той не е професионален глава на държавата, посветил целият си живот на поста, който заема. Той не е независим от индустриалните групировки, защото благодарение на тях се намира на този пост и трябва да им угажда, ако иска да бъде избран отново.
Президентът-монарх е една измама, непочтенна разновидност на президентската власт.

Ако човек изповядва силни републикански чувства, той не трябва да копира толкова безогледно някои символи на монархията и да демонстрира в същото време абсолютната власт, характерна за републиканските и социалистически тирани. И ако една държава копнее за монарх, защо просто не постави начело на управлението истински такъв( така изборът ще бъде най-сполучлив, да не говорим за компетентност, честност, интелегентност и икономичност), а не частичния заместител - президентът, който би бил монарх?

                                                                                                                                                                
              
                                                                        Рандъл Дикс
                                                     спис."Heritage", June/August 1989 (Australia)               

Авторът на статията е доктор по право,адвокат, който живее в г..Питсбърг,Пенсилвания,САЩ.От 1970 г. той е председател и издател на Константното общество - монархическа организация в САЩ с образователни цели и дейност.




Гласувай:
6



1. анонимен - от Севт Непримиримии
07.08.2011 21:23
Ако не си чел,намери "Абсолютна власт"на Дейвид Балдачи.У нас излезе в далечната 1997 и дори е филмирана.Но,книгата е перфектно разфасоване на президентската иституция в САЩ,с всичките й минуси и плюсове,защото все пак,това е Президент на най - големият световен фактор.Страхотно четиво!
цитирай
2. atil - Не съм го чел наистина, но за филма се ...
07.08.2011 21:37
Не съм го чел наистина,но за филма се сещам,наистина е страхотен!
цитирай
3. syrmaepon - Любопитна гледна точка наистина
08.08.2011 08:02
Мисля,французите наистина съжаляват,че изколиха тяхната аристокрация и завинаги загърбиха монархията.От една страна помпозността струва скъпо,от друга явно хората имат нужда от своята приказка
цитирай
4. atil - Тъкмо се двоумях но, наистина съ...
08.08.2011 10:47
Тъкмо се двоумях но, наистина съвременното републиканство почна от френската революция от 1789 г. и е продължено на нова почва в Америка...Затова следващите два постинга ще са за френската революция,за да стане ясно за какво става въпрос.И после приключвам и този цикъл от малко известната история на българите с Третото българско царство...!
цитирай
5. nkf - Не само "първи" кучета ...
08.08.2011 15:27
Не само "първи" кучета са се подвизавали в "Белия дом",но и първи котараци
(Клинтън имаше котарак).Историята категорично доказа,че републиканската форма на управление е фактическа деградация на властта и държавността.
цитирай
6. audan - Република? Май няма такова нещо.
08.08.2011 23:22
Моите почитания за господин Рандъл Дикс.

@syrmaepon
Във Франция имало доста неадекватни на реалността аристократи. Но избиването им се оказва нефренски план, май.

Президентът е избираем цар. Разликата е, че може да краде 5 години или 10 , ако го преизберат.
Донякъде е поносимо, когатосе знае кой носи отговорността за дорините или злините на нацията. Е,това е валидно за президентските републики. Но иначе таи институция е излишна и вредна за обществото.

И един виц по темата.

Звъни се в Президенството.

- Ало, президентът ли е?
- Да, кажете?
- Трябва лиВи вицепрезидент?
- Не!
- Ами тогава, защо го държите?

Аз съм твърдо президентската институция в България да бъде премахната, а депутатите са се намалят поне наполовина.
цитирай
7. atil - При тази парламентарна република ...
09.08.2011 01:30
При тази парламентарна република по конституция, избираемия президент(без управленски правомощия) с неговия апарат и издръжка + предствителните му парадни функции у нас е наистинна странно хрумване на поредните "строители" или рушители на България?!
А за републиката то нейния генезис е известен у нас и след като последния референдум беше незаконен( и по вътрешното и по международното право) и фалшифициран(1946 г.), то разбираем е и паническия страх от референдуми на всички политически партии - наследнички на БКП.Става въпрос за партиите представени в парламента и управлявали досега.
цитирай
8. nkf - Моите почитания за господин Рандъл ...
09.08.2011 17:36
audan написа:
Моите почитания за господин Рандъл Дикс.
Аз съм твърдо президентската институция в България да бъде премахната, а депутатите са се намалят поне наполовина.

Проблема не е в самият брой на депутатите,а в липсата на реална представителност на избирателите в парламента.Ако просто се съкрати броят на депутатите,то проблема с представителността няма да изчезне,а просто ще приеми други пропорции,не по-малко вредни, от колкото сега.Зад това обаче се крие сложен проблем,който засяга и самият подбор и издигане на политическите фигури в партиите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5544869
Постинги: 555
Коментари: 2636
Гласове: 3658
Архив
Календар
«  Декември, 2023  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031