Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2011 02:58 - История на Волжка България (13 - 15 век.) - 2
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4674 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.09.2019 19:22




Отношенията  между Булгария и Кипчак в периода на усилването на моща на татарските ханове

 
image

Монголо -татари


През 1262 г. Беркай( татаро-монголски улугбек - губернатор), недоволен от унизителната си роля на наместник на Великия татарски хан в Кипчак Йорта(западната част на татаро-монголските земи - т.нар. "поле половецкое" земите на кипчаците -кумани, потомците на древните скити), отделил своята област от Чин( империята на Великия хан).

image

Територията на Кипчак


Всички татари след това заминали от Кипчак а тяхното място заели кипчаците, които заради службата си на татарската династия Джучи, ги наричали "татари".

Думата "татарин"( след гибелта на монголското племе татар) означавала "наемник, отиващ на смърт заради  хана".
В Кипчак от това време почнала да господства куманската реч, а пишели на "туран теле"(наричали го още и Кашански алфавит ,бил познат и в Дунавска България), и кипчаците постигнали своето - чрез Джучидите поставили русите под своя зависимост.

Булгарския емир Хисам след отделянето на Джучидите отказал да признае своята зависимост от Кипчака, както направили русите, защото Булгария за разлика от Русия била в изгоден съюз с Чин.

Елитния корпус на Бурилдая се намирал между Идел и Джаик(р.Урал) и не позволявал на кипчаците да извършат пряко нападение срещу булгарската държава. Тогава Беркай заповядал на тези руски бекове(князе), които по-рано се подчинявали на Булгария, да извършат нападение върху търговците и наместниците. Руснаците разграбили булгарските търговци и наместници в градовете на областите Балин и Джир, а главния наместник Гази Баба(бившия посланик на Дунавска България - Арслан Тертер, който приел исляма и станал секретар на емира Гази Барадж) го разкъсали на парчета в самия град Джир.
Емир Хисам решил да изтърпи това скърцайки със зъби, но стремящия се към трона син на Ялкау, Тухчи-Исмаил, го обвинил в страхливост и тръгнал срещу г.Болгар от Джукетау. Но когато Джику, както го наричали татарите, влязал в Болгар, то разбрал, че Хисам вече е починал.
Натъжените бекове веднага го издигнали на трона.Той обаче се върнал в Казан, но само за да умре там. Наследил го сина му Лаиш. А Нарик, сина на Бичмана, останал в гр.Камиш-Самара, като улугбек на провинцията Самар, както почнали да наричат Беллак. А провинцията Сувар била разделена между провинциите Болгар и Самар.
Бурилдай се договорил с булгарите да не укрепват Камиш-Самар, защото неговите татари се опасявали от близостта на крепости. А тях пък всички ги наричали "булгарски татари" и те се гордеели с това име.

В Ечке Булгар(първото име на Казан, означава "Нов Болгар") на Чин(монголската империя) принадлежала част от Гюлистанския квартал, който го наричали и Саинов урам или двор. На Чин принадлежал и района между реките Хон-Турча и Сок и великолепните пасбища там.
С отстъпването на южните земи на държавата, Гази Барадж(булгарски емир дошъл на власт с помоща на татаро-монголите) по време на управлението си предотвратил минаването на Булгария в категорията на зависимите от Чин държави.
Тези страни сред които била и Русия имали определен наложен данък а князете им пътували до Великия хан за назначение да управляват.

Булгария останала независима държава, съюзник на Чин, но затова пък булгарите нямали право да се месят в живота на татарските райони на територията на страната и трябвало да плащат такси за преминаването през тях или за паша там. Бурилдай, който изпълнявал ролята и на посланник на Чин в Булгария, както и Багрим, владеел тези райони и сечал в Саиновия урам монети за Кипчак. Когато Исмаил го попитал веднъж защо сече монети за метежния Кипчак, той отговорил: "Какво ще спечелим ако спрем да правим това? Кипчак ще си организира свой монетен двор. А така всички виждат, че кипчакските монети са сечени във Велики Болгар от Чинския монетен двор - и изпитват уважение към великия хан на татарите."

imageimage

Булгарска и кипчакска монета сечени в Булгария


Монетите били произвеждани от булгарските майстори, чийто труд Чин високо ценял, тъй като татарите и кипчаците вообще не били запознати с тази дейност. Същите майстори и техните роднини сечали и булгарски монети в булгарския квартал Мен Буляр, където се намирал красивия каменен керван-сарай "Мен Буляр"...

След като Беркай завладял зависимите от Булгария руски княжества(бекства) и настанил там своите башкаки(наместници), Галидж(Новгород) получил от хана разрешение за война с Булгария и нахлул в провинция Бийсу(най-северната). Войната тръгнала много тежко за булгарите тъй като другите княжества помагали на галиджийците а булгарските сили били разпилени... През 1267 год. след смъртта на Беркай, Галимбек завладял емирския трон, но през 1277 г. бил свален от Исмаил, който веднага изпратил посланници при султана Бибарса( в Египет).Султана бил родом от булгарските печенези - попаднал в плен при куманите и отначало бил продаден на визинтийците, а след това на египетски търговци...Това посолство много разтревожило татарите, но султана не успял да помогне на своите съотечественници...

В разгара на тази война военачалника на Кипчак - Тимур успял да склони Бурилдая  да измени на Чин и да мине на Кипчакска служба. Напразно Калмак, брата на Бурилдай се опитвал да противодейства на това безумие : башкака заповядъл да го вържат и да го хвърлат в зандана. Щом разбрал за това, новият хан на Кипчак - ненавиждащ  исляма, Манкай без да се бави много, събрал в половецкото поле 120 хил. от своите кипчаци и 40 хил. руски и през владенията на изменника Бурилдай нахлул в Булгария. "Булгарските татари",чийто любимец бил запрения Калмак, отказали да воюват с Булгария, но все едно врага имал голям превес в силите. Исмаил разбирайки, че кипчаците няма да се осмелят да минат през чинските райони, тръгнал да се срещне с врага при новата крепост на Буляр - Татяк, която още не била достроена. Там към него успели да се присъединят 15 хил.казаци(областни опълченци) - основно башкорти, а самата цитадела я защитавали 700 нур-суварски пехотинци. Врага обкръжил войската на емира, но те доблестно се сражавали цяла седмица. Нито един булгар не напуснал боя - всички загинали заедно със своя емир. Синът му обаче оцелял и се укрил в г.Чала.
Озверял от загубата на 50 хил. кипчакски татари и на 20 хил.руски( става дума за руснаци и кумани със служебното име - "татари"), Коръм -Тимур се устремил през р.Адигел с намерението да опустоши Кашан и Казан. Кипчаците вече изклали милион булгари в Черемшанския край и се надявали да изколят останалия народ отвъд р.Адигел., но там при опита да превземе г.Чала, Коръм -Тимур получил желязна стрела в окото и душата му се отправила директно към ада. От това време Чала често го наричали в памет на това събитие Коръм-Чала. Кипчаците на този нечестивец-20 хил. - се разпилели по Кашанската провинция, но 2 хил.кашански казаци и 15 хил. воъражени субаши  преследвали обезумелия от ужас враг и ги избили безжалостно.

Кипчаците край Джукетау и Яр Чала не знаели какво да правят, когато при тях пристигнал пратеник от Болгар с новината за качването на трона на емира Галимбек и за съгласието на новия владетел да плаща данък на Кипчак. Кипчаците веднага в нестройна тълпа заминали в своята степ, заедно с 5 хил. конни руски бекове и боляри, изоставяйки  своите пехотинци на произвола на съдбата. Те водени от някакъв си Халиб, мислели да се върнат в Русия през гр.Болгар, но близо до гр.Нукрат на границата на Болгарската и Черемшанската провинция били обкръжени от отряда на сина на Газан,Кул-Бурата и яр-чалинците и там свършил техния път...
Значителна част от страната била опустошена. Били напълно разрушени 40 града и 600 селища. Числото на убитите пет пъти превишавало числото на загиналите през 1236 г. при монголо-татарското нападение и превземането на г.Буляр. А само там били убити 200 хил. човека. Такива загуби държавата понесла след това само при нашествието на Идегей...

image

"Булгар ал Джадид"(Нови Болгар),така бил наречен г.Казан през 14 век,когато станал новата столица на Булгария.


Но с това бедите не свършили. Скоро след Татякската война Булак, сина на Галимбек, изгонил Лаиша от Казан. Той заминал на р.Адигел, където основал г.Лаиш.

Казан при тези събития силно пострадал и останал в разруха. Повечето казанци Булак ги преселил в Ечке Казан(Нови Казан), който станал център на владенията на потомците на Гази Бараджа - "Азановичите"("Азанлънлар") в Западна Булгария.
За потомците на Ялдау - "Ашрафидите"("Ашрафилар") - се закрепила източна Булгария с Черемшан и Башкорт и център в Джукетау.

image


Следва продължение.



На русском:

А это я выписал из “Бу-Юрган китабы”, который также назывался “Казан тарихы”. Написал его наш выдающийся шейх Мохаммедьяр, и говорилось в нем следующее:

”...В 1262 году Беркай (Berke), тяготясь унизительной ролью наместника великого татарского хана в Кыпчак Йорты (Kypchak Khanate), отделил свою область от Чина (Ariq Bцke Great Khan, 1260–1264, China, “Yuan Dynasty”, established by Kublai Khan, 1259–1368) - области великого хана. Все татары после этого ушли из Кыпчака (, и их место в нем заняли кыпчаки, которых по причине службы татарской династии Джучи стали называть “татарами”. Ведь слово “татарин” означало “наемный человек, идущий на смерть ради хана”. В Кыпчаке (Kypchak Khanate) с того времени стала господствовать куманская речь, а писать стали на “туран теле”, и кыпчаки достигли своего - через Джучидов поставили в зависимость от себя русских.

Эмир Хисам (Khisam Anbal, 1135-1164) отказался после отделения Джучидов признать зависимость от Кыпчака , как это сделали русские, ибо Булгар, в отличие от Руси, “был в выгодном союзе с Чином. Отборный татарский корпус Бурилдая стоял между Иделью и Джаиком и не позволял кыпчакам произвести прямое нападение на Булгарское государство. Тогда Беркай велел тем русским бекам, которые ранее подчинялись Булгару, произвести нападения на наших купцов и наместников. Русские разграбили наших купцов и наместников в городах Балына и Джира, а главного наместника Гази-Бабу разорвали на куски в самом Джире.


Эмир Хисам решил стерпеть это стиснув зубы, однако рвущийся к власти сын Ялдау Тухчи-Исмаил громко обвинил его в трусости и двинулся на Болгар из Джукетау. Но когда Джику, как звали Исмаила татары, вломился в Болгар, то узнал, что Хисам уже скончался . Оробевшие беки немедля подняли его на трон.


Боян-Мохаммед тут же вернулся в Казань, но лишь для того, чтобы умереть в ней. 

Ему наследовал его сын Лаиш. Нарык, сын Бачмана, остался в городе Камыш-Самаре на Кинеле улугбеком провинции Самар, как стали называть Беллак. А провинция Сувар была разделена между провинциями Болгар и Самар. Бурилдай договорился с нашими о том, чтобы не укрепляли Камыш-Самар, ибо его татары опасались близости сильных крепостей. А этих татар все называли “булгарскими татарами”, и они сами гордились этим именем...

В Эчке Булгаре Чину (Mongol rulers) принадлежали часть Гюлистанского квартала Болгара, которую также называли Саиновым урамом или двором, и район между реками Хонтурча  и Сок с великолепными пастбищами. Здесь были развалины крепости Турчы, которую татары называли “Болгаром”.
Уступкой этих районов Гази-Барадж предотвратил в свое время перевод Державы в разряд зависимых от Чина стран с предусмотренной в нем выплатой дани и поездками правителей за назначениями.

Булгар остался независимым союзником Чина (Mongol Great Khan), но за это наши не имели права вмешиваться в жизнь татарских районов и должны были даже платить пошлину за проезд через них или выпас скота в их угодьях. Бурилдай, будучи послом Чина в Булгаре, как и Багрим, владел этими районами и чеканил в Саиновом ураме монеты для Кыпчака. Когда Исмаил спросил его однажды, зачем он чеканит монеты для мятежного Кыпчака, тот ответил: “Что толку, если мы перестанем это делать? Кыпчак  организует свой монетный двор. А так все видят, что кыпчакские монеты чеканены в Великом Болгаре на чинском  монетном дворе - и проникаются уважением к великому хану татар”.


А чеканили монеты наши болгарские мастера, труд которых Чин вознаграждал очень высоко, ибо татары и кыпчаки совершенно не знали этого дела. Эти же мастера или их родственники чеканили булгарскую монету в болгарском квартале Мэн Буляр, где находился красивый каменный караван-сарай “Мэн Буляр”...


После того, как Беркай (Berke) захватил зависимые от Булгара русские бекства и ввел туда своих башкаков Галидж получил от хана разрешение на войну с Державой и вторгся в провинцию Бийсу. Война эта была очень тяжкой для нас, так как и Булымер, и Балын помогали галиджийцам, а силы наших были разобщены...

Bulgaria ca.1050

image


В 1267 году, после смерти Беркая, Галимбек захватил (Bulgarian) эмирский трон, но в 1277 году был сброшен с него Исмаилом, тут же отправившим послов к султану Бибарысу (Baibars, 1260–1277). Султан - родом из булгарских баджанаков - попал в плен при взятии куманами Багча-Болгара  и был продан вначале румцам (Byzantians), а затем - мамильским (Egypt) купцам...


Это посольство крайне встревожило татар, но султан не успел помочь своим соотечественникам...


В разгар этой войны военачальнику Кыпчака Корым-Тимуру удалось склонить Бурилдая к измене Чину и к переходу на службу Кыпчаку. Напрасно Калмак, брат Бурилдая, пытался противодействовать этому безумию: башкак (Burildai) велел связать его и бросить в зиндан. А имя Калмака происходило от татарского названия реки Калги, где Субятай разгромил русских и куманов. Отец Калмака гордился своим участием в этом побоище и поэтому дал своему сыну имя реки.


Узнав о происшедшем, новый хан Кыпчака - ненавистник ислама, Манкай - не стал медлить: быстро собрал в поле 120 тысяч своих кыпчакских татар и 40 тысяч русских и через владения изменника Бурилдая вторгся в Булгар (1278?). “Булгарские татары”, дружившие с нашими и возмущенные расправой над своим любимцем - Калмаком, отказались воевать против Державы, но все равно перевес сил был на стороне врагов. Исмаил, понимая, что кыпчаки не осмелятся проходить через чинские районы, отправился встречать врага к новой крепости Буляра - Татяку, построенной всего наполовину. Сюда к нему успели съехаться 15 тысяч казаков - в основном башкортских молодцев, а саму цитадель защищали 700 нур-суварских пехотинцев. Враг окружил войско эмира, но оно доблестно сражалось целую неделю. Ни один булгар не покинул поле боя - все бойцы полегли вместе со своим эмиром. Сын же Тухчи-Исмаила укрылся в Чаллах.


Озверев от потери 50 тысяч кыпчакских татар и 20 тысяч русских, Корым-Тимур устремился через Агидель с намерением опустошить Кашан и Казань. Кыпчаки вырезали уже миллион булгар в Черемшане (province) и рассчитывали изрубить остальной народ за Агиделью (r. White). Но здесь, при попытке взять Чаллы, Корым-Тимур получил железную стрелу в глаз, и его душа отправилась прямиком в ад. С той поры Чаллы часто именовали в память об этом Корым-Чаллами. Кыпчаки этого нечестивца - числом до 20 тысяч - рассеялись было по Кашанской провинции, но с 2 тысячи кашанских казаков и 10 тысяч вооруженных субашей безжалостно перерезали обезумевших от ужаса врагов. Кыпчаки у Джукетау и Яр Чаллов не знали что делать, как вдруг к ним прибывает гонец из Болгара с извещением о поднятии на булгарский трон эмира Галимбека и о согласии нового правителя Булгарского государства платить дань Кыпчаку. Кыпчаки тут же нестройной толпой уходят в свою степь вместе с 5 тысячами конных русских беков и бояров, бросив русских пехотинцев на произвол судьбы.

Те, возглавляемые неким Халибом (Ас-Халиб было Булгарское имя Нормана Аскольда, вероятно указывающее на его княжеское происхождение и Скандинавское княжеское племя Асов), намеревались было пройти на Русь через Болгар, но у города Нукрат (modern Vyatka), на границе Болгарской и Черемшанской провинций, были окружены отрядом сына Газана Кул-Бурата и ярчаллынцами и здесь окончили свой путь...

Значительная часть страны была опустошена. Были полностью разрушены 40 городов и 600 селений.

Число убитых в пять раз превышало число погибших в 1236 году в Буляре, а в нем татары вырезали 200 тысяч человек. Такие же потери Держава понесла потом только во время нашествий Идегея...

Но на этом бедствия не закончились. Вскоре после Татякской войны Булак, сын Галимбека, прогнал Лаиша из Казани. Тот ушел на Агидель (r. White) и основал там город Лаиш. Казань при этом была сильно разгромлена, и от нее остался лишь посад Акбикюль, почему ее иногда стали называть Акбикюлем. Большинство казанцев Булак переселил в Эчке-Казан (Old Kazan), который стал центром владений потомков Гази-Бараджа - “Азановичей” (“Азанлылар”) в Западном Булгаре.

За потомками Ялдау - “Ашрафидами” (“Ашрафилар”) - закрепился Восточный Булгар с Черемшаном и Башкортом и с центром в Джукетау (Жукотин < Тухчин, 55.5°N 50.6°E) (Bulgaria divided into  Western Bulgar and Eastern Bulgar, ca. 1279?).


МОХАММЕДЬЯР БУ-ЮРГАН
БУ-ЮРГАН КИТАБЫ (КАЗАН ТАРИХЫ)
КНИГА БУ-ЮРГАНА (КАЗАНСКАЯ ИСТОРИЯ)
1551 год


стр.200-203







Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5671255
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930