Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2011 11:53 - История на Волжка България (13 - 15 век.) - 4
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3989 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 08.12.2016 18:58



Времето на Азан(Асен)

image

Средновековна гравюра на г. Казан. Столицата на Азановичите.


През1359 г. Мир-Махмуд умрял, и емир станал неговият син АЗАН-ХАСАН. Чалла-Мохамед, бека на Черемшан отказал да му се подчини.
Тогава начело на ногайците бил Мурза-Тимур, чиято сестра била любима наложница на кипчакския хан. Ползвайки се от своето положение Мурза-Тимур поискал от Чалла-Мохамеда да удвои ногайската част от кипчакския данък на Черемшан. Когато бека отказал, оправдавайки се със заминаването на хората от там на север, то бия вероломно нахлул в г.Джукетау и предложил на укрилия се в г.Чалла, Чалла-Мохамед да откупи пленените жители на града. В противен случай татарина го заплашил, че ще избие всички жители. На Ашрафида не му оставали нищо друго освен да се съгласи, още повече, че сред пленените били и хиляда негови воини, на които бека заповядал да се предадат, преди да избяга оттатък р.Адигел.

Когато започнало предаването на откупа обаче, града бил нападнат от галиджийците на Васил( руското княжество Галидж - Новгород). Те били повикани на помощ от самия Мурза-Тимур от името на кипчакския хан, тъй като очаквали съпротива от защитниците на Джукетау. Татарите  които се намирали в цитаделата веднага избягали в степта, като самия Мурза-Тимур бил ранен в крака и окуцял. Затова почнали да го наричат Аксак-Тимур(Куция Тимур). Без да срещнат съпротивление, нападателите разгромили града и избили населението, което се намирало там. Казват, че убитите били над 25 хиляди и тази позорна постъпка с предаването на Джукетау, задълго подкопала властта и авторитета на династията на Ашрафидите. Разгневените от от безславната гибел на Джукетау воини - черемшанските казаци обявили, че минават на служба при Азановичите и в Черемшан се утвърдил поста наместник на Азана...

Града на Азановичите - Казан, през тези години бързо се превърнал- за сметка на преселниците - в огромен град. Когато в Казан се преселили повечето жители на г.Болгар, емира се разпоредил да се даде на новата столица подобаващ вид. За две години строителите и 30 хил. кара-чермиши издигнали новите стени на Богълтау и ги съединили със старите стени на предишните укрепления в една крепост. Разширения Югара Керман почнали да наричат също и "Шахри-Газан"... При това за изравняването на хълма била насипана доста земя. Камъни били докарани от г.Болгар, където в голямо количество те вече не били необходими. След това Калган го превърнали в керван-сарай, който го нарекли Бухар Йорта, и само Югара Керман запазил старото си име. В резултат на това Казан добил вид на прекрасен и мощен град.
Когато болшинството жители на Казан вече били от преселниците от Болгар, те помолили емира да преименува Казан в Болгар и да го направи столица. Азан изпълнил тези молби и дал на Казан името - "Болгар ал Джадид"(Нови Болгар). Заедно с това Казан го наричали също "Болгар" а самия г.Болгар - "Улуг Болгар"(Велики Болгар)...

След събитията в Джукетау, Мурза-Тимур убедил брата на жена си Тагая заедно да нападнат Самар. Чура-Коч(улугбека на Самар) още от времето на мора преселил половината самарски булгари на Симбирската страна на Волга, но все едно този край бил още богат. Когато Тагай попитал какво ще стане с него ако работата стигне до хана, Мурза-Тимур се разсмял и отговорил: "Хана е наш-блажен, а неговите съветници - мои приятели. За тях също ще има плячка. А ще нападнем уж защото самарците заемат пасбищата и не плащат данък когато минават през нашите райони. Ако те кажат, че не е вярно, то никой няма да им повярва, тъй като посланника-наместник на хана в Болгар - е наш човек".
Двамата разбойници през ноща се промъкнали към Камъш-Самар и сутринта атакували окръга. Само че Чура-Коч имал за такива случаи редица скрити и обширни убежища. Там под защитата на неговите джури и казаци се събрали десетки хиляди жители на града и околностите. Булгарите напускайки своите селища от ненавист към татарите палели своите къщи а подвижните отряди на самарските казаци пречели на ногайците да вземат плячката от оцелелите домове...
Черемшанските полеви казаци виждайки дима, бързо се събрали под командването на внука на Лаиш, Сабана.Техния отряд от 2 хил. конници се врязал в 15 хил. кипчакска тълпа. Благодарение на тази подкрепа, Чура-Коч успял да прехвърли много народ на Симбирската страна, прикрита от юг със старите, но още внушителни защитни валове. Загубили три хиляди татари и нищо не получили двамата разбойници с ръмжене се устремили към г. Болгар.

Кермекците на сина на Адама, Гарафа, виждайки татарите, изпратили вестоносец в Болгар и без да мислят много по казашки преградили пътя. Залповете на стрелците - пехотинци  прикрити зад талигите повалили най-горещите кипчаци. Задните почнали да заобикалят преградите, но били посрещнати от  конните отряди на казаците, които считали смъртта в боя за най-висшо щастие.Тогава Мурза-Тимур, оставяйки Тагая с две хиляди души да се разправя с хилядата кермекци, препуснал към Болгар по друг път.

image

Черната палата в г.Болгар


При Кюхри той се натъкнал на изпратения на помощ от Азана отряд. Казанчиите с опълченците - "тимер укчълар" около 1500 - започнали битката със същото хладнокръвие както и кермекците. Мурза-Тимур, виейки от ярост, отстъпил към Нукрат. Там към него се присламчил и Тагай, който успял да спаси от кермекците поне половината си отряд. На двамата общо им оставали 10 000 хил. бойци, но увереността вече ги напуснала. Внезапно кипчакски разезд хванал Габдула(наместника на великия хан), който бягал от Болгар заради приближаването на татарите. Той отказал да разговаря с разбойниците, но придружителите му разказали за напускането на града от последните му жители. Ободрените кипчаци се хвърлили срещу г.Болгар. Там намерили 500 елхумци, преподавателите в медресето и доброволци от гражданите и шакирди, които горели от желание да отправят в ада проклетите татари и да заслужат милост и опрощение на греховете си от Всевишния. Кипчаците до обяд завладявали стената, докато и последния и защитник не бил сразен. Прониквайки в града, те нищо не намерили в него и в своята ярост накълцали на парчета всички оцелели, в това число и 36 ученика от медресето. Заедно с тях си отишъл от света и обичая да се включват в надписите(и на надгробните камъни) хонски думи. Тъй като оцелелите шейхове още отрано отдавали предпочитание на тюркския език пред арабския.
Последния защитник на Велики Болгар - ранения на много места дервиш Шила с думите - " нека всички татари да се удавят в лайна" се изплюл в брадата на Мурза -Тимура, след което душата му преспокойно отлетяла във вечността.

След това неговото тяло било погребано в Казан при Кавестката кула, и нея я наричали също кулата на Шила. Ногайците решили да разгромят Велики Болгар, но през това време в града влязал сина на Тагил, Булат със своите киргизи-оймеки нает на служба от Азан и веднага изпратен срещу татарите. Те отстъпили от града в своята Кипчакска степ, а бек Булат бил назначен за улугбек на Великоболгарската провинция.
Габдула бил изтръгнат от ръцете на татарите и после по негово желание пуснат в Кипчак.
След тези събития Азан открито провъзгласил Булгария за свободна от влиянието на Кипчак държава. Кипчакския данък бил отменен, а само една четвърт от него била заделена за службата на Булата и подаръци на кипчакските ханове.
Бек Чура-Коч скоро си разчистил сметките с Тагая, и Азан го утвърдил като Симбирски улугбек. Емира си върнал титлата - Кан и след смъртта на Булат( убит в Сарай като пленник) подарил на сина му Енейтек званието - "хан" и му дал земи на север.


image
Гравюри на средновековни българи от времето на Втория емират.


Следва продължение.



На русском:


Глава 2. Время Азана 

В 1359 году Мир-Махмуд умер, и эмиром стал его сын Азан-Хасан. Чаллы-Мохаммед, бек Черемшана, отказался ему повиноваться. Тогда во главе ногайцев стоял Мурза-Тимур, сестра которого была любимой наложницей кыпчакского хана (Berdibek 1357–1359 or Kulpa/Qulpa 1359–1360). Пользуясь своим положением, Мурза-Тимур потребовал от Чаллы-Мохаммеда удвоить ногайскую часть кыпчакской дани с Черемшана. Когда бек отказался, сославшись на уход людей, бий вероломно ворвался в Джукетау и предложил укрывшемуся в Чаллах Чаллы-Мохаммеду выкупить захваченных жителей города. В противном случае Татарин угрожал прикончить всех взятых. Ашрафиду ничего более не оставалось, как согласиться, ибо в числе пленных была и тысяча его воинов, которым сам бек перед бегством за Агидель (r. White) велел сдаться без боя в случае кыпчакского приступа. В момент начала выкупа на город напали галиджийцы Васыла, которых вызвал на помощь - именем хана Хызыра - сам Мурза-Тимур, ожидавший сопротивления защитников Джукетау. Татары, бывшие в цитадели, тут же бежали в степь, и сам Мурза-Тимур при этом был ранен в ногу и охромел. Его поэтому стали звать Аксак-Тимур. Неверные, не встречая сопротивления, разгромили и разграбили город и перерезали всех, бывших в нем. Говорят, там было убито 25 тысяч булгар, и эта позорная сдача Джукетау надолго подорвала власть и престиж Ашрафидов. Разгневанные бесславной гибелью джукетауских воинов черемшанские казаки объявили о переходе на службу Азановичам, и в Черемшане утвердились наместники (the Emir) Азана...

Казань в эти годы быстро превратилась - за счет переселенцев - в огромный город. Когда в Казань переселилось большинство жителей Болгара, эмир распорядился, чтобы новой столице придали подобающий вид. В два года строители и 30 тысяч кара-чирмышей возвели новые стены на Богылтау и соединили ими прежние укрепления в одну крепость. Расширенный Югары Керман стали называть также “Шахри-Газан”...

При этом для выравнивания холма на него было насыпано немало земли...

Камень же был привезен из Болгара, где он в большом количестве уже не был нужен...

После этого Калган (suburb) превратили в караван-сарай, который стали называть Бухар Йорты (Bukhara House), и только Югары Керман сохранил свое старое название, хотя получил и новое...

В результате этого Казань приобрела внешность прекрасного и мощного города, особенно со стороны Булака (Spring Creek), откуда были видны семь пролетов и восемь башен крепостной стены...

Народ сохранил об этом событии такой бейт:

Мэдех идэек Азанны, 
Бина кыйлды Газанны...

Правда, когда большинство жителей Казани составили переселенцы из Великого Булгара, то они попросили эмира переименовать Казань в Болгар и сделать ее столицей Державы. Азан исполнил эти просьбы и пожаловал Казани имя “Болгар аль-Джадид” (“Новый Болгар”). При этом Казань называли также и “Болгар”, а Болгар - “Улуг Болгар” (“Великий Болгар”)...

После этого Мурза-Тимур подговорил брата своей жены Тагая совместно напасть на Самар. Чура-Коч еще в мор переселил половину самарских булгар на Симбирскую сторону, но край был еще цветущим. Когда Тагай спросил, что будет с ними, если это дело дойдет до хана (Nawruzbeg 1360–1361), Мурза-Тимур рассмеялся и ответил: “Хан наш - блаженный, а его советники - мои большие друзья. Им тоже перепадет от нас. А нападем мы будто бы за то, что самарцы захватывают выпасы на Хонтурче и не платят пошлины за проход. Если самарцы скажут, что этого не было - никто не поверит, ибо даруга хана Науруза в Болгаре - хан Габдулла - наш человек”.

Два разбойника ночью пробрались к Камыш-Самару и на заре атаковали округ. Однако Чура-Коч имел на этот случай ряд скрытых и обширных убежищ, куда под защиту его джур и казаков сбежались десятки тысяч жителей города и окрестностей. Булгары, покидая селения, из ненависти к татарам поджигали свои дома, а небольшие и подвижные отряды самарских казаков мешали ногайцам вытаскивать из уцелевших жилищ добро...

Черемшанские полевые казаки, увидев дым, быстро собрались под началом внука Лаиша, сына Юсуфа Кашанского Сабана и в числе двух тысяч врезались в пятнадцатитысячную кыпчакскую толпу. Благодаря этой поддержке, Чура-Коч смог перевезти многих кинельцев на Симбирскую сторону, прикрытую с юга старыми, но еще внушительными защитными валами. Потеряв три тысячи татар, оба разбойника не получили ничего и с рычанием устремились на Болгар.

Кермекцы сына Адама Гарафа, узрев разбойников, послали гонца в Великий Болгар и, не раздумывая, по-казацки, преградили дорогу татарам. Залпы стрелков-пехотинцев, прикрытых возами, повалили самых горячих кыпчаков. Задние стали обтекать препятствие, но встретились с конными казаками, почитавшими смерть в бою за высшее счастье. Тогда Мурза-Тимур, оставив Тагая с двумя тысячами разбойников связывать кермекскую тысячу, устремился дальше - по другой дороге. У Кюхри он наткнулся на высланный навстречу отряд Азана. Казанчии с ополченцами - ”тимер укчылар” - числом до полутора тысяч - приступили к делу также хладнокровно как и кермекцы...

Мурза-Тимур, визжа от ярости, отступил к Нукрату (modern Vyatka). Туда к нему прибежал и Тагай, которому едва удалось спастись от кермекцев с половиной своих. У обоих оставалось 10 тысяч бойцов, но уверенность покинула их. Внезапно кыпчакский разъезд захватил Габдуллу (Bolgar daruga), бежавшего из Болгара при приближении биев. Он отказался говорить с разбойниками, но бывшие с ним рассказали об отъезде из города последних жителей. Ободренные кыпчаки бросились к Болгару и обнаружили в нем лишь 500 эльхумовцев, преподавателей медресе и добровольцев из горожан и шакирдов (pupils), горевших желанием отправить в ад проклятых татар и заслужить прощение и милость Всевышнего за смерть при защите оплота ислама. Кыпчаки полдня овладевали стеной, пока, наконец, последний защитник ее не был сражен. Вломившись в город, разбойники ничего в нем не обнаружили и в ярости изрубили на куски всех уцелевших, в том числе 36 наставников медресе. С ними ушел в прошлое обычай включать в надписи на намогильных памятниках хонские (Hunnic) слова, ибо уцелевшие шейхи еще ранее отдали предпочтение “тюрки” (Tьrkic literary language active from 13th to 19th cc.). Последний защитник Великого Болгара - израненный дервиш Шила со словами “пусть все татары утонут в дерьме” плюнул в бороду Мурза-Тимура, после чего его душа преспокойно отлетела в мир вечности. Потом его тело погребли в Казани у Кавэсской башни, и ее стали называть также башней Шила. Раздосадованные ногайцы решили разгромить Великий Болгар. Но в это время в город ворвался сын Тагыла Булат, нанятый со своими кыргызами, оймеками и кара-калпаками на службу Азану и тут же направленный против татар. Новые ногайцы, побаивавшиеся кыргызов и старых ногайцев, бежали в свою Кипчакскую степь, а бек Булат был назначен улугбеком Великоболгарской провинции. В знак своей победы над Мурза-Тимуром Булат стал называть себя Булат-Тимуром. Габдулла (Bolgar daruga) был вырван беком (Bulat) из рук татар и, по его желанию, был с почестями отпущен в Кыпчак. После этого Азан открыто провозгласил Булгар свободным от влияния Кыпчака (1361), отколовшегося от Кук (Blue)-Орды, и союзником кук-ордынских кыргызских (Kazakh in modern lingo) ханов. Кыпчакская дань была отменена, а четверть ее стала направляться на оплату службы Булат-Тимура и подарки кыргызским ханам...

Бек Чура-Коч вскоре расчитался с Тагаем. Когда тот захватил Мухшу (aka Moksha, city in the Moksha land between  rivers Seim and Sura, a Mordvinian people of the Volgaic branch of the Ugric Finnic group), кисанцы (Ryazan) попросили его помочь им. Вместе они перерезали шайку Тагая, после чего Чура-Коч ворвался с горячими симбирцами в Мухшу и дочиста ограбил ее, с лихвой вознаградив себя за потери. Его провинция после переселения из Камыш-Самара стала называться Симбирской, и Азан утвердил его в звании Симбирского улугбека...

  стр.209-212




Гласувай:
4



1. atil - Тук широко се употребява думата ...
21.03.2012 23:43
Тук широко се употребява думата "казак" ,което си е на мястото при извора както се казва.Така е било и на запад отначало - казак - младеж,дал обет да извърши еди колко си подвига, преди да се ожени.И по стария обичай обръсвали главата си,като оставяли само един кичур,чуб,чембас. По-късно техните дружини прерастнали в областно опълчение.
За възникването на казачеството в Украйна и Русия е написано в постинга - "Най-древната история на Тризъбеца" в този блог.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5677105
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3661
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930