РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов(Атил) :: Българската държавност през вековете

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.09.2011 23:21 - Българската държавност през вековете

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 2657 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.09.2011 00:48

Наближават поредните избори и отново както за много други неща взираме завистлив поглед в другите страни в техните традиции и наредби...Заради нашата неуреденост и неудовлетвореност от държавата в която живеем. От друга страна през последното столетие на всеки 40-50 години тук се правят "нови държави" или се гласуват нови конституции...Въпреки това историята на българската държавност също спада към "Малко известната история на българите", наред с историята на българските писменности.Защото малко знаем за тях,но много се пише и приказва...Но от това знание не се прибавя, но се увеличава объркването, увеличават се и теориите... Добре е че Бог дава сили ,желание и внушение на такива ентусиасти като г-н Боно Шкодров, които да запълват белите петна в нашата история и народната памет. Такава е и ролята на този негов материал, който представям тук.

В процеса на направените от нас почти 40 годишни изследвания и графичен анализ на писмените знаци на старите българи и реформата им в средата на ІХ в., се наложи да изясним редица исторически обстоятелства.

Главен приоритет в този процес имаха археологическите факти. Бяха взети под внимание становищата на техните откриватели.

В този процес на изследване, важно значение имаха също и писмените исторически сведения “ИЗВОРИТЕ” градуирани и анализирани в скалата на времето, както и по-късните им интерпретации свързани с неточност на езикови преводи или умишлено направени изменения.

За наша изненада стигнахме до факти и заключения, че голяма част от историята на Българите е заличена или фалшифицирана!

Като особено важен източник за възстановяването на истината за нашите предци - българите, намираме издадената в Оренбург, Русия, тритомна история: Бахши Иман, Джагфар тарихы (историята на Джагфар). Свод болгарских летописей, том І, 1993; том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997 г.

Не се решихме да пренебрегнем този източник защото той съдържа важни сведения за писмените знаци на старите Българи. При нашите проверки и сравнителни анализи на този източник с известните артефакти и други писмени сведения, той се оказа с достатъчно достоверен и изяснява части от историята на българите, неизвестни досега от други източници.

Главна цел на нашето изследване бяха писмените знаци на българите, но се оказа, че те не могат да бъдат разглеждани и анализирани откъснато и изолирано от времето и историята на техните носители, българите и тяхната държавност. Затова ние тук си позволяваме, макар и в най-общи черти, да възстановим някои от принципите на тази държавност.

В българската историография тук-таме се споменава за законите на кан Крум /802-814 г./. Липсват обаче детайлите и анализ, както на неговото законодателство, така и на старата религия на българите. В том ІІІ на българските летописи /стр.111-124/, намираме сведения за религиозната митология, обрядите и основните закони на старите българи, записани във времето на кан Урус Айдар /805-855 г./, владетел на Киевско-Волжка България. Има основание да се приеме, че те са еднакви и в Дунавска България. Майката на кан Урус Айдар, Ария-Услан, е сестра на кан Крум, а неговият син Будим е първият по държавна власт след Айдар, урус /велик/ тархан на Ак-Урус /сегашните територии на Украйна, Белорусия и Прибалтика/.

Преписът на този древен български закон, ” Торе”, е направен от старото писмо “Куниг”, на арабографическо писмо в превод на “благословеният турански език” и е извършен преди 840-та година, от държавния секретар на кан Урус Айдар, Шамс, бащата на Микаил Шамс = Микаил Бащу.

Според чл.10. и чл.11 от основния закон “Торе”, върховният управленчески орган на българската държава е “Кинеш”, т.е. демократично избрано Народно събрание, в което броят на избраните представители не надвишава 500 народни представители.

“...преди Великия Кинеш нека всички родове се съберат по свое желание със четирите Велики рода...списъкът може да бъде съставен и на полето...броят на участниците във Великия Кинеш да не превишава 500 и всички те, да носят званието боляри...нека числото на дворцовите боляри да бъде ограничено до 30, а вътрешните- Велики боляри, да бъдат 12... ” /чл.10. и чл.11. том.ІІІ.стр.120./.

Великият Кинеш=Народен събор=Народно събрание, избира Кан-сюбиги / император/, Капаган / глава на правителството/, Багаил тархан /предводител на знатните/ и Ещергу багаил, изпълняващ длъжността на иджик /върховен съдия/.

Върховен изпълнител на властта в държавата е Кана Сюбиги , който получава тези права и задължения по родово наследие. Нарушаването на това родово наследие не се допуска, освен при изключителни случаи.

В изпълнение на своите права и задължения Канът, разполага с правителство от 30 боляри от които 12 са “велики” и изпълняват функциите на оперативен съвет, отговорност за съответните региони от държавата и за осъществяването на необходимите действия. Канът е върховен военен, съдебен и религиозен предводител. За измяна на държавата или на религията всички са равноотговорни и според чл.8. подлежат на смъртно наказание не само те, а и най-близките им родственици.

Такива случаи намираме при кан Гостун = Кущан = Гордас от род Ерми /527-528/, който е убит заради опит за подмяна на старата религия с християнство и кан Сабин /764-765/, който за да се спаси от тази санкция избягал с близките си в Константинопол. Логично е да се мисли, че и в двата горецитирани случая решението за санкция е право на Кинешът = Народното събрание. Други аналогични сведения за ролята и значението на този върховен орган в управлението на държавата на българите са следните:

• “…кан Чиляр, син на кан Кубан (152-146 г.пр.н.е.) бил свален от престола…”. /том ІІІ.стр.88/.

• “…кан Алан, внук на кан Кубан (140-107 г.пр.н.е.)…след 6 години разпокъсаност на държавата отново я обединил…” . Текстът на стр. 88 дава основание за тълкуванието, че това е станало след сериозни промени в състава на основния държавен орган “Кинеш”.

- “…кан Артан, син на Кубар… забранил търговията...неговото управление било жестоко и разбойническо, поради което го намразили… загинал в 150 г.от н.е. при единолично сражение (по настояване на българските тархани и дори и неговата сестра) с наетият от него на българска служба хунски военноначалник Агарджа…сестрата на кан Артан, след неговата смърт, се омъжила за Агарджа, а българските тархани го провъзгласили за кан…” /том ІІІ. Стр. 89-90/. Така възникнало началото на родът Дуло . След този брак, представители на хунски родове добиват правото на участие със свои представители в основния държавен орган на българската държава - “Кинеш”. Следи от това тяхно право намираме в текста на чл. 10 записан в първата половина на ІХ в. по времето на кан Урус Айдар. Следи от този принцип откриваме и в сведението на византийския хронист Никифор относно събитията в Дунавска България свързани със смъртта на кан Телец (762-764). Подобно право на участие с представители в управлението на Българската държава, значително по рано (ІV в. пр.н.е.) от хуните са имали родови представители на масагетите.

Има доказателства, че дори и след смяната на старата религия на разделената българска държава (Старата Велика България), основният държавен орган за управление по древни традиции е Кинешът = Народният събор = Народното събрание. Доказателство за това са сведенията за кан = княз Борис, когато той е вече бивш владетел на Дунавска България и е предал държаваната си отговорност на своя син Владимир.

В 893 г. бившият владетел на Дунавска България кан = княз Борис (842-889г.), чрез решение на Народният събор = Кинеш = Народно събрание, свалил от държавна власт и отговорност своят първороден син Владимир.

Има легенди, че наказателната санкция спрямо Владимир не е била смъртна присъда, а той е лишен от зрение заради опит да възстанови старата религия на българите.

До тук само частично представихме: Устройството, ролята и значението на върховния управленчески орган на Българската държава. Според Българските летописи тази практика за управление на държавата намира приложение хилядолетия и е модел и пример за поредица възникнали и отминали във времето други държавности и цивилизации.

Моделът за върховно управление би могло в известна степен да бъде сравняван с Ареопагът на Гърците или Сенатът на Римляните. В нашето съвремие, би могло да се сравнява с т.н. “парламентарна монархия” със следните различия:

КАНАС ЮВИГИ - Задължително е от древният управленчески родов корен на българите. Единствените изключения са Агарджа и Баламбер, които са от хунски произход, но бракът им с български принцеси е сключен и утвърден от демократично избраното Народно събрание съгласно чл.10 от закона = конституцията “Торе”.

КАНАС ЮВИГИ = ИМПЕРАТОР - Изпълнява решенията на Кинеш = Народното събрание = Сенат, но при извънредни ситуации има права и задължения за самостоятелни решения. Това обстоятелство е регистрирано от поредица византийски и латински хронисти във фразата: “…господарят на Българите…”.

За самостоятелните решения канът е давал отчет пред Кинеша. Като върховен религиозен водач канът възглавява народните молебени към Тангра.

Боно Шкодров

Литература
1. Бахши Иман, Джагфар тарихы, Свод болгарских летописей, 1680, т. І, 1993, т. ІІ. ...... 1994, т. ІІІ, 1997, Оренбург, Русия.

2. В. М. Масон, Страна тысячи городов, 1966, М.

3. В. М. Масон, В. А. Ромодин, История Афганистана, 1964, М.

4. Акад. Михаил Юхма, Древните българо-чуваши, 2003, В.

5. Вестник древней историй, бр. 2, 1997, М.

6. Iscezle civilizaciye, 1964, L.

7. Съкровище на Хан Кубрат, 1989,С.

Нагоре