Не знам дали в Блог БГ има достоверна информация за моя патрон - Атила, но лично в моя блог няма специална публикация, а това е най-малкото неприлично. Затова в един извънреден и непредвиден постинг реших да ви предложа нещо, което го приемам на 100%...!


Ето тук част от родословието на Втората хунска династия заедно със сведенията за Атила от този постинг:
Валентин Иванов - АТИЛ :: Сведения за булгарските(българските) царе от всички династии до 7-ми век- втора част

9).БУЛЮМАР ШЕКЕ,ШЕК-АЛИП
БУДИМИР, БАШИМИР, БАЛАМИР, БАЛАМБЕР(363 - 378 г.).
Отново обединил целия Идел под своята власт.Станал първият цар от ВТОРАТА ХОНСКА ДИНАСТИЯ.
По произход хонски военачалник от рода ДУЛО,взет на служба от Кама-Батир.
Оженил се за дъщерята на Кама-Батир,ТУРАН-БИКА,
която отначало не му харесвала заради наличието на монголоидни черти в нея...(булгарската аристокрация и особенно царските родове били изключително европеиди).Тази Туран-бика послужила като прообраз на приказната героиня Турандот,а Булюмар влязал в легендите на русинските предци под името "Будимир".
От негово време в общественното и държавно устройство се закрепили следните звания:

- сабан - лековоъражен воин,опълченец,наемен войник.
- бури("вълк") - гвардеец(по-късно почнали да ги наричат "улани").
- багаин - среден офицер,можещ да командва до 100 воини.
- шад багаин - старши офицер ,можещ да командва до 1000 воина(багаините можели да носят шлемове с бичи рога).
От багаините нагоре длъжностите можели да се заемат само от аристократи.
- тархан - крупен военачалник,можещ да командва от 1000 войника нагоре.
- сабан тархан - командващ лековоъражените части,наемниците и опълченците.
- джури тархан - командващ опитните тежковоъражени воини(рицари - от средата на аристокрацията).
- бури тархан - командващия на гвардейските части.
- багил(боил) - областен началник,генерал,командващ отделно подразделение до 10 хиляди воина.
- бахадир,кермек - почетно звание за храброст и заслуги.
Българската войска по правило била обърната с лице на юг и се деляла на "център","ляво" и "дясно" крило.
- урус сабан - подразделение определено да започне атаката.
- курен тархан - началник на дворцовото стопанство,обоза и министър на икономиката
- капаган - военен министър и по правило глава на правителството.
Булюмар пренесъл столицата на Идел от Поволжието в Кара Саклан(Украйна) в основаната от него ставка Кан-Балин(бъдещия Киев).Там и починал а киевския хълм където го погребали получил неговото име Шеке("Щек" или "Щековица" по русински).

10). АЛИП-БИЙ  или АЛП-АБАЙ АРБАТ(378-402 г.).
Най-големия син на Булюмар.Влязъл в легендите на русините под името "Святогор" и "Соловья Будимировича".
Разгромил византийския император Валент под Адрианопол през 378 г.Алип-бий обявил степите между Дунава и Днепър за "царски участък"(Ангъл,Онгъл или Аталък) и "място за паша на царските коне".
В памет на този цар бащите на Дунавско-булгарските царе Шамил(Самуил) и Азана(Асен) носили званието"Победител".

11). КАРАТЕН или КАРАТОН(402-414 г.).
Големият син на АЛИП-БИЙ.Притежавал огромна физическа сила,
неведнъж побеждавал в двубоите по борба на "Крешетака"(Мястото на борцовата слава).Това място се съхранило под формата на името на днешния площад "Крещатик".
Глава на правителството му бил неговия брат МУЕНЧАК АЙБАТ,
той също бил погребан до дядо си на хълма Шеке(Щековица).

12). УРУС-РУЖА БУРГАС(414-434 г.).Син на Алип-бия и княгинята от племето урус-ружа(росомоните).Бил наречен Бургас в памет на мястото "Бургас" до което достигнал по време на похода през 378 г.Алип-бий управлявал 20 години.Умрял на мястото на дунавския град,който получил неговото име Урус-Бургас(съвременния Русе).По времето на управлението на дунавско-булгарския цар Барджил(Борил) много дунавски българи(особенно богомили) се преселили от този град във Волжка България.

13). БУЛУТ или БЛЕДА(434-435 г.).Големият син на МУЕНЧАК.

14). ТУК,АТИЛЛА,ТУКАЛ,ТОХОЛ,ЕТЦЕЛ,АТИЛА(434-453 г.).
Син на МУЕНЧАКА.Най-знаменития булгарски цар и завоевател.Родил се в годината на Коня - 406 г. ,
бил съвладетел - 434 до 445 г. а после владетел на Идел.
По негово време Идел станал най-голямата империя в историята на човечеството - от Китай до Франция.След смъртта му започнала муждуособна война сред подвластните племена,която скоро се прехвърлила и сред българите...
По време на управлението на сина му ТИНГИЗ, Идел се разпаднал на три големи части:КАРА БЕРШУД(Дунавско-Украинската част),АК БЕРШУД или ЕЧКЕ ИДЕЛ(Волго-Уралската част) и ЕСКЕЛ (Сибирската част). Предкавказието минавало ту към Кара Бершуд ту към Ак Бершуд.
По-късно булгарските бекове от рода Хин-себер овладели Ак Бершуд и Ескел.



Бронзова апликация на дракон(барадж) от Хонския период.


15). ИЛЛАК АБИ-ДУЛО БИРЮЛИ(453-454 г.).
Най-големия син на Атила,владетел на Идел.Повече от всичко обичал конните надбягвания. Неговият син ЧАЛАП-БИЙ ,станал владетел на Ак Бершуд.

16. Тангис/Таниш/ Хурса/454-469 год. /
Средният син на Атила.  Владетел на Идел.  Отказал да изпълни изискването на Кермек/по-малкия си брат/,  да изравни правата на старата хунобългарска аристокрация с тези на огузоезичните агачири и буртасите/сарматите/.  За това бил свален от власт от привържениците на Кермек.

Кермек включил агачирите и буртасите в господстващия булгарски етнос и великодушно оставил на Таниша Галидж или Улаг/днешна Румъния/.  Но без помоща на българите на Кермек,  малката орда на Таниш загинала. .

Истината за Атила, специално за моя приятел със същото име

« Назад към списък с теми

flagellum dei 15.7.2008, 2:25 - източника на тази част на статията



  Кан Атила и Държавният Съвет в присъствието на византийският посланик Приск Панийски, както и в присъствието на тримата синове на Атила-Илак, Дизингих=Хурса и Ернах (Ирник). Живописна творба - Мор Таун

В Константинопол кан Атила получава звание magister militum. В 441 г. поради неспазване на договора кан Бледа и кан Атила предприемат военни действия срещу Византия и войските им стигнали до Константинопол.
В 443 г. император Теодосий ІІ бил принуден да сключи нов договор при утежнени условия.
За смъртта на Кан Бледа, съвременната историография има неоснователни и абсурдни твърдения, че отговорност носи Кан Атила. Ако, обаче, бъдат взети под внимание фактите, че Бледа, Атила и сестра им Лебед са деца на Урус-Тархан т.е. глава на правителството Муенчак/Мундзук/, би следвало по внимателно фалшификаторите да детайлират тези си твърдения.

Бащата е най-коректният и морален държавник дори и спрямо враговете си. За сестра си Лебед, братята Бледа и Атила в региона на сегашния град Харков изграждат специална резиденция, а след като я дават за жена на франкски вожд-негодник, който я отравя, Атила почти незабавно със своята войска пристига в неговия укрепен град на брега на река Лоара за да изисква отговорност и произнася общоизвестната фраза : « АЗ СЪМ БИЧ БОЖИЙ» ("flagellum dei ") .
След смъртта на Кан Бледа, за която носи отговорност Теодосий ІІ, съпругата на Кан Бледа, продължава да изпълнява съвладетелските функции за българската=сарматската империя.

Приск Панийски, които е в състава на Византийското дипломатическо посолство прави описание на резиденцията на съпругата на Кан Бледа и на нейната благотворителна помощ за разпиляните от внезапна буря посланици на които тя им дава любезен подслон, храна и чисти дрехи. Те, посланниците на Император Теодосий ІІ са включени в кортежа на Кан Атила при пътуването му до Столицата, където тържествено го посрещат с хляб и сол, поднесената му чаша с вино, Той излива в памет на своя брат Бледа. Приск е удостоен с честта два пъти да бъде приет от съпругата на Кан Атила, името на която е КЕРКА.



Керка. Фрагмент от картината на Мор Таун

Тя му е родила трима синове : Елак, Дизингих-Хурса и Ирник. Керка удостоява с внимание и любезно гостоприемство дипломатът Приск, който описва интериора на нейната резиденция: скъпи килими и общество от насядали млади жени, които везат шевици върху бяло платно и тихо пеят «варварски» песни. Според описанията на Приск наблизо е главната държавна резиденция на Кан Атила, където Той приема посланници и разглежда жалби. Там Приск също описва свойте посещения. Там Кан Атила е облечен в бяло и е седнал на трон от дърво със сложна високохудожествена резба.
За разлика от свойте генерали и членовете на държавния съвет, Той се храни в съдове от дърво и пие от чаша от дърво. Всички други използват златни или сребърни прибори. Той винаги е особенно внимателен, наблюдателен и има респектиращо сериозен, а в някой моменти и строг израз. Яде и пие умерено и не се поддава на емоционални внушения на околната среда. Само писмото на Теодосий ІІ предизвиква у него по- висока степен на строгост и ярост.

Тук обаче трябва да се вземе под внимание, че именно това посолство, в което участва Приск има всъщност за главна цел убийството на Кан Атила. Заговорът на Теодосий ІІ и неговата организация са разкрити от Кан Атила. Независимо от това коварство, Той не само, че не прилага санкции спрямо упълномощените от Теодосий ІІ изпълнители на заговора, но ги освобождава, дава им дарове и ги връща на Теодосий, заедно с голяма част от византийските военнопленици без да настоява за тях да платят дължимия данък съгласно договора между двете страни.
Съгласно Чл.52 от Законът»ТОРЕ» на Сарматите=Българите:
«Ако някой чуждоземен владетел откаже да плати на Българската държава дължимият по договора данък...Канът има право да употреби военна сила.».
В договорите сключени от Кан Атила е предвидена и клауза за предаване на военноплениците.
Съгласно Чл.37 от Законът «ТОРЕ» : «Пленените не подлежат на убийство».
Те могат да бъдат върнати на съответната страна срещу заплащане, но онези от тях, които избягат през границата без заплатен откуп, трябва под стража да бъдат върнати. Също под стража трябва да бъдат върнати и бегълците, които в територията Държавата на Кан Атила са извършили държавни, криминални и терористични деяния, независимо от тяхният ранг, расова и родова принадлежност. Те подлежат на съд съгласно закона «ТОРЕ».
В договорите сключени от Кан Атила е предвидена и клауза за свободна взаимноизгодна търговия. Определени са зоните за взаимен търговски обмен на стоки и двустранната охранителна система между договарящите се страни за предотвратяване на лъжовни сделки и нежелателни сбивания между търговци и други лица. Виновните лица при такива нежелателни и рецидивни ситуации се предават на отговорност в съвместен съдебен състав на договорилите се страни.

Недостатъчно изяснени са обстоятелствата за войната на Атила срещу Западната империя. Вече отбелязахме военната помощ на кан Алп Бий дадена на император Теодосий І срещу готите окупирали и безчинстващи и мародерстващи в неговата столица Константинопол.
Кан Каратон, синът на Алп Бий, по подобен начин спасява свещения град Рим чрез военна помощ дадена на император Хонорий срещу готите (409г.). В 423 г. Кан Урус Ружа Бургас отново оказва военна помощ на император Хонорий срещу узурпатора Йоан, който прави опит да му отнеме властта. След смъртта на император Хонорий в 425 г. неговият малолетен наследник, император Валентиан ІІІ (425-455), отново получава помощ от кан Урус Ружа Бургас за утвърждаването на властта си. Взаимоотношенията на двете държави са регулирани от договори, включващи границите и охраната им, търговските връзки и др., включително и военна помощ. В 435 г. командващият римските войски Аеций, получил военна помощ от Бледа и Атила срещу бургундския крал Гундахар. В 437 г. римският военноначалник Литорий получил военна помощ в Арморика /4, стр.113/. Тези исторически факти показват, че не случайно планинският масив в централна Европа носи обобщаващото наименование на Българските=Сарматските Богове «АЛПИ».

Приск, който пребивавал известно време в столицата на Атила в Панония, го определя като :”...крупен държавен деятел извършил велики дела...”.
Приск и съвременниците му констатират, че в държавата на кан Атила няма робство и тежки данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване.
Културното, моралното, търговското и военното превъзходство на Българите=Сарматите, не само, че не е изследвано, а е фалшифицирано от няколко века насам.
Някои изследователи отбелязват намесата на Атила в муждуособици на франките, свързани с престолонаследието (447г.). Най-вероятно тук става проблем все още непълнолетният племенник на Кан Атила, синът на неговата сестра Лебед.
Кан Атила и Държавният Съвет в присъствието на византийският посланик Приск, както и в присъствието на тримата синове на Атила-Илак, Дизингих=Хурса и Ернах. Живописна творба-Мор Таун.

В българските летописи е отбелязано следното: “Кан Атила=Тохол от рода Дуло е роден в годината на коня 406"/1,том ІІІ,стр.92/...той тръгнал срещу алманите и франките, защото техният цар отровил своята жена – сестрата на кана /Лебед/...Разбил най-силните алмански племена, така че част от тях избягали по морето Кук-Дингиз на осторовите Садум и Галидж...” /1, том. І, стр. 14/.

Тук следва да се допълни и това, че когато сестрата на император Валентиан ІІІ, Хонория, отправила молба за помощ от Атила и му изпратила венчален пръстен (450 г.), той поискал съгласието на равенското правителство за неговия брак с Хонория. При това положение той следвало да получи половината от Западната империя, а именно Галия.
Равенското правителство, обаче в тази фаза от времето е подложено на масова терористична инфилтрация от Готите и лишено от възможност да вземе самостоятелно държавническо решение. Може би това е ключът за изяснявяне на променените отношения между Атила и Аеций, който първоначално намерил приют и помощ от Атила, а после използвал германите, франките и готите на Теодорих кривогледия във война срещу Атила - Каталунската битка.
Не считаме за достоверно, че кан Атила е претърпял поражение при Каталунската битка, при положение, че почти веднага след това той изпратил част от войските си срещу Византия, а с другата част от войските си се отзовал под стените на укрепения град Рим.

Непубликувани до сега са преговорите на кан Атила с папа Лъв І.
В резултат на тези преговори кан Атила изтегля своите войски от териториите на Западната империя. Едва ли кан Атила би оттеглил войските си, ако при тези преговори не е постигнато взаимноприемливо и стратегически полезно решение, отразено в писмен договор между двете страни. Най-вероятно в този договор е отразено и решението за бракът между Кан Атила и Хонория.
Кан Атила идва в Рим за Хонория.
След завръщането си в своята столица и отчет пред Великия събор, войските и народа, по време на ликуващи празненства...той умира при неизяснени обстоятелства. Може да се допусне хипотезата, че е отровен от агент на Византия. Показателно в полза на такава хипотеза е писмото на кан Атила до император Теодосий ІІ където се казва :

“...Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда също от един благороден род и той е успял при всички свои дела да запази унаследените от своя баща Муенчак чест и достойнство. Теодосий обаче посрами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че се видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него. Вместо това, той се опитва като недобросъвестен роб да устройва ЗАГОВОРИ против своя господар”.
/Уелс. Световна история. Том 2. стр.126-127/

Причината за смъртта на кан Атила би могло да се изясни преди всичко и от текста на непубликувания договор между кан Атила и император Валентиан ІІІ, предаден на папа Лъв І.

Има още един владетел с това име записан като Етей и Атей . И той и сина му са свързани със събития на Балканите през 4 век пр.н.ера. Иван Пастухов в своята "История на България"(Предисторическо време-древност-средновековие) от 1940 г. дава доста подробни сведения.Явно е ползвал гръцки източници, но общо взето сведенията са точни. Макар да го наричат "скитски" цар по името на най-близките племена до Балканите а скитите са били поданници на Идел също както и сарматите. И Атей нападнал Филипа а не обратното, макар жреците да го предупредили ,че ако започне война с Балбал ще загине. Филип след това оженил доведената си дъщеря за сина на Атей. По тази причина българите помогнали на Александра да завладее Персия.