РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов(Атил) :: ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И МИТОЛОГИЯТА ( Тангра ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.01.2012 17:43 - ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И МИТОЛОГИЯТА ( Тангра и духовете, Исторически сведения за древните българи) - 2 част

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 12227 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.03.2024 21:43

Към предишната 1 част - "ОТ МИТА КЪМ ПРАЗНИКА":
atil.blog.bg/history/2012/01/13/drevnite-bylgarski-nacionalni-praznici-i-mitologiiata-ot-mit.882062

Корените на българските национални празници отиват и стигат до най-дълбоката древност на човечеството. Тогава нашите предци, също са вярвали в Бога, като го олицетворявали с Небето. Едновременно с това те били подложени на влиянието на различни суеверия и вярвания, затова окръжаващия свят бил населен за тях с различни духове.
Понятието "дух" в стария български език се предавало чрез думите "ас", "алп"("алип"), "диу","див" и др., те олицетворявали силите на природата, бурите, водните стихии, засухата,, растенията, животните и др. Имало добри духове(алпи) и зли духове ( йореги, джинове), мъжки и женски ( към названието на женския се добавяла думата "бика", например алп-бика) и т.н. Духовете не умирали от старост и можели да загинат само от ръцете на други алпи или от оръжието на Хурса.

Най-известните названия на Бога и митическите духове били следните:

1) Аби - алп-бика на на водните животни( рибите, тюлените, китовете и др.), дъщеря на Бури и Су Анасъ, прамайка на рода на българите. Приемала облика на прекрасна риба. Другото българско название на тази алп-бика било Бойгал-Байгул(Голямата риба).

Езерото Байкал

2) Аждаха - джин на похотта и разврата. Приемал вид на огромен бик с медно туловище - единорог.

3) Албастий - джин на подземния свят. Главатар на на джиновете( злите духове), символ на злото. Другото българско название на този джин е Тама Тархан( Владетеля на преизподнята,Ада).

4) Аудан(Боян родоначалник на рода Дуло и на българите) - алп на рицарството, героизма и занаятите, син на Самар и Ашна. Изобразявал се във вид на прекрасен конник - богатир, или могъщ дъб. Други български названия на този алп - Енкей(Биче), Боян, Маджи-Меше(Дъб), Гурогла(Син на могилата), Узи(Красивия), Тюргеш - Тюркут - Таргиз( Подобен на Тюрк-Самар).

5) Ашна(Ашнан) - алп-бика на растенията. Жена на Самар. Приемала облика на различни растения. Други български имена на тази алп-бика - Гюлджихан( Цветен венец),
Ана Корсак(Покровителка на родилките).

6) Бай Терек - алп на горите и доброто. Приемал вид на огромна зелена топола.

7) Бури - алп на луната, лова, военния успех, победата, славата, покровител на българския народ. Приемал облика на вълк и барс. Понякога го изобразявали едноок. Други български названия на този алп - Чин(Хин), Хон, Синдиу, Сянби, Баръс, Барин(Воинска и Царска слава), Маг( Мак-Мек), Мамил(Мамли), Айчин(Афшин), Кур(Гур), Айбури, Булг(Черния), Селтъчи(Разтапящия) и др.

8) Джил - алп на вятъра.

9) Джир Каган - алп на песните.Друго българско название на този алп - Сандугач(Славей).

10) Иджик ( Аджак, Азак) - първият българин, родоначалник на българската царска династия Дуло, син на Аудана и Бойгал. Друго име на Иджик било Хишдек(Сменящия местата на обитаване, Пътешестващия).

11) Кубар - алп на мълниите, гръмотевиците и дъжда, син на Мара и Туран. Други български названия на този алп - Бабай, Бинянче, Яндъргай - Запалващия(мълниите). В митовете се отбелязва, че той обичал да язди бик.

12) Куян - алп на търговията. Приемал облик на заек. В българското изкуство се явявал като символ на тленното и греховното на земния живот, напразно опитващ се да избяга от смъртта. Друго название на този алп - Кук Куян(Небесния заяк), Таш Баш( Каменна глава).

13) Мар ( Нар) - алп на слънцето. Началник на добрите духове. Приемал облик на бял кон, петел. Други български названия на този алп - Ут(Утен), Ур, Май, Етеч(Петел).

14) Мардукан( Нардуган) - алп на светлината, син на Мара и Туран. Приемал облика на дракон, гарван. Други български названия на този алп - Карга, Симбир(Сембер), Кунгош, Атряч( дракон с конска глава и змийска опашка), Леуген( змиевиден дрякон).

15) Мишка - джин-бика на женската свобода и независимост. В исламско-българското изкуство станала символ на женското своеволие и лекомислие.

16) Самар(Чумар) - алп на тревоядните животни, приплода , реколтата и изобилието, син на Мара и Туран. Приемал облик на дракон, елен, лос), кон, бик, овен,козел. Често го изобразявали във вид на конник-богатир или на прекрасен юноша с плитки(симвлизиращи класовете и силата на изобилието) и цвете в ръка(цветето също е символ на изобилието). В българското изкуство бил символ на покорността към волята на Тангра. Други български названия на този алп - Барадж( дракон във вид на крилат змей), Елбеген (многоглав дракон с главна орлова глава и змийска опашка), Тюрк( Великия бик), Алабуга(Петнист бик), Олкер(Петнист бик), Сабан(Пастир), Болан Худжа( Стопанин на елените), Гюлджимеш ( Цветущо - плодоносен)( Джимчачак( Цветущо-плодоносен), Субаш и др.

17) Су Анасъ - алп-бика на реките, равнинните езера и на водоплаващите птици, жена на Бури. Приемала облик на патица,лебед,жерав. Другите и имена - Уран, Балатен - Прозрачната(буквално -"Малкотъмната").

Езерото Балатон в Унгария

18) Тайгас - алп на зимата, студовете, планинските проходи, охраняващ свещенната планина на духовете и пазещ тяхната мъдрост( бо,мо).
Приемал облик на едногърба камила - предал на Иджик мъдростта на алпите, която им съобщил Тангра, това помогнало на Иджик да създаде мощна държава със съвършенни закони. Друго българско название на този алп е - Къш Тархан( Господаря на зимата).

19) Тангра - българското име на Бога и на Небето. Други негови названия са - Ас, Ерсу, Егби, Ходай, Тейре и др.

20) Туран алп-бика на любовта, гаданията, изворите, подземните и подводните богатства, рударите, островите, планинските езера; покровителка на дивите животни; жена на Мар. Много често се явявала в облик на Голяма черна змия. Опитала се да създаде в Идел-Урал единна и съвършенна държава за цялото човечество - ТУРАН - и сама я оглавила. Столицата се наричала Ерги - в чест на покровителката на градовете Чакчак, затова герб на Туран било изображението на двуглава птица. Но след това духовете заградили Туран от Слънцето със стена и сковал страшен студ. Повечето хора избягали от Туран и тази държава прекратила съществуването си а алп-бика Туран се върнала на Небето.
Други названия на Туран-Урал(Арал), Аби Армай(Рамай), Бан, Баджни(Любов).

21) Хурса - алп на ковашко-оръжейното дело и Божията вест ( за предстояща смърт или наказание и т.н., син на Мара и Туран. По волята на Тангра доставял душите на умрелите от земята на небето. Приемал вид на грифон, орел,беркут,сокол и други хищни птици. В българското изкуство се явявал като символ на неизбежността на Божия съд и наказанието за греховете.
Именно Хурса предал на Иджик бунчука ( байрак, хоругва, челбир - свръзка от конски косми( приемано и като "конска опашка") на жертвенния кон, прикрепена към дърво( дръжка, копие, жезъл) - символ на духовната и царска власт.
Други названия на Хурса-Саин(Добър, Щастлив), Аспар(Суровия).

22) Чакчак - алп-бика на зората, семейното благополучие и домашното огнище, жена на алпа Карга. Понякога приемала вид на двуглава птица( грифон, орел и т.н.). Други български названия на тази алп-бика - Тевет, Ерги, Алат(Илят) - "Щастливо огнище" в смисъл - "Даряваща щастие на дома, страната".

23) Шурале - джин на пустините, засухата, смъртта. Изобразявал се като лисугер, гигантско исъхнало дърво с медни листа и хралупа-уста със страшни медни зъби(бивници). Друго българско название на този джин - Кувъш(Хралупния, в смисъл "Хищната хралупа").

Дали всичко това като част от древнобългарската митология е един вид религиозни представи, духовна култура,суеверия или смътни предания за едно още по-далечно минало и битие, днес е трудно да се отсъди. Но древните считали, че вярата в Тангра и духовете ще ги спаси от нещастия и беди.
Съдържанието на тези вярвания, предания, суеверия,представи, се съдържало в митовете и тяхното предаване, изразяване.
Митовете били първите образци на фолклора( устното народно творчество)в който се възпявало могъществото на духовете и слабостта и зависимостта на човека от тях.
Съдържанието на митовете се предавало посредством театрализирани действия с използване на песни, танци, карнавални шествия, състезания, свирене на музикални инструменти, използване на специални костюми и т.н.
Театрализираното представление по мотивите на някой мит се нарича - обряд.
Своята митология българите разпространили по целия свят.

В Северен Урал, по течението на река Печора, главна водна артерия на Република Коми( в миналото заедно с част от днешната Ярославска област - съставяли българската провинция Бий-су, откъдето българите излизали до Северния океан) се намира невисок хребет. На него има пояс от камъни. По мансийски /местен език/ този хребет се нарича Маньпупунёр, което в превод ще рече - "Малката планина на идолите". Това са каменни великани с височина от 29 до 49 метра. Всички стълбове са от трудно разрушим материал - серицит-кварц. Това не е дело на извънземни!

ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ

Тяхна прародина се явява Идел-Урал(Волго - Уралието), когото в дълбока древност го наричали "Ура" или "Туран"( по-късно "Стари Туран"). Предците на българите се спасявали от студовете - в ледниковата епоха - в уралските пещери, и на тази почва възникнала почитта към планините и пещерите. Бог и духовете, мислели прабългарите, се явяват по върховете на планините и в пещерите, оттук названията - "ас", "алп", които означават "висок".
Затова първобитните храмове и гробници на вождовете и царете, българите ги строели във формата на пирамиди - символи на свещенните планини и в тях пещерните молителници.

Старите храмове във вид на земни пирамиди се наричали "курган" или "балкан" а тези във вид на каменни гладкостенни пирамиди - "ег кепе", във вид на пирамиди със стъпаловидни склонове - "теме", гробници - "булемер"("булюмар") или "май-юле"( оттук и думата "мовзолей").
Архитектурните комплекски от построените на едно място пирамидални храмове и гробници на царете и героите - "ас- келеу"("Височайша молителница") и т.н.
Отначало българите се наричали "идель" т.е. "седем(иде) рода(ель), тъй като основата на нашия народ съставило обединението на седем тюркски и индоарийски рода.
Тюркските предци на българите дошли във Волго - Уралието от дълбините на Азия(Алтай). Преди около 15 хил. години иделците образували във Волго-Уралието държава на която дали своето име - Идель( другите му форми са - Атиль, Итиль, Тель, и т.н.), едва след това върху тях се се закрепило новото им име - "булгар"("бургар"). "Булгар" - вълча(булг, бург) глава (ар) - било названието на знамето на иделците, на което имало изображение на вълча глава. Тъй като думата "булг" в старобулгарския език означава и "черен" и "вълк", то българите били наричани както "вълчеглавите" , така и "черноглавите".
Отначало българите говорели както на тюркско, така и на индоарийско наречие, но постепенно тюркския език станал за тях главен език.

Индоарийското наречие станало главно за племената, които отрано излезли навън от тази общност - на запад,на север или на юг. Оттам и първото име на славяните - венети, на фините,та дори на прословутите финикийци... От староарийската дума - "вен, фин"- излезлия, външния, нищо не получилия...
Отделни групи българи вследствие на различни неуредици в държавата Идел понякога напускали своята прародина и се заселвали по другите краища на света. Особенно големи групи булгари заминали оттам преди 10 - 15 хил. години.

Дори до 15 век старата култура била жива. В Мачу Пикчу(Стара планина) била построена резиденция на великия инка Пачо Кютек. През една нощ всичките му жители тайнственно изчезнали...

Една част се преселила - още преди изобретяването на колелото - в Америка, затова индианците почнали да строят пирамиди и да употребяват тюрко-български думи.

В Китай се оказа че има над 20 пирамиди в ценралната част а не само на север...Една от версиите е, че отново извънземните са се вихрили там... И аз нали затова казвам, че не ме е страх от тяхното идване, щото сме роднини...!
Има и друга мистика, но свързана със "великата китайска стена"... Някои хора забелязали следното: На някои места има бойници и на север и на юг, на други места само на север а в най-старата оригинална част на стената, бойниците са на юг а стълбите са от север... Трябва някое друго племе от извънземните да е объркало посоките...

Друга част се обосновали в Централна Азия, където станала известна под името хони(хуни, сюнну) и сянбийци(серби) и също почнали да издигат земни пирамиди и пещерни храмове в планините(сянбийската култура в Северен Китай).
Трета част българи се добрали до Кашан(българското име на територията между Арал, Балхаш и Пакистан) а вече оттам две нейни групи минали в Северна Индия и към Близкия Изток.
В Близкия изток българите създали една знаменита държава, която нарекли в чест на духа на реколтата Самар( в руско произношение - Шумер). Тя обхващала територията от Балканите и Мала Азия до Западен Иран и от Закавказието до Северен Египет и Персийския залив.

Първата столица на българския Ранен Шумер(който не трябва да се бърка с афразийския Късен Шумер в Ирак, наследил само старата булгаро-шумерска култура), бил град Ат-Алан в Южен Ирак. Българите наричали Ирак - "Сувар" - Междуречие и така го записали по-късно гърците - "Месопотамия".

Към следващата 3 част - Исторически сведения за древните българи - продължение:
atil.blog.bg/history/2016/01/28/.884232

На русском языке:

История булгарских национальных праздников уходит корнями в глубокую древность. Тогда наши предки также веровали в Бога, олицетворяя его с Небом. Одновременно с этим, они были подвержены влиянию суеверий и населяли окружающий мир различными духами (понятие «дух» в булгарском языке передается словами «ас», «алп» («алып»), «диу» - див, «ия» и др.), олицетворившими силы и явления природы (гроза, водная стихия, засуха, растения, животные и пр.). Различались духи добрые (алпы) и злые (йореги, джинны), мужские и женские (к названию женского духа добавлялось слово «бика», к примеру алп-бика) и т. д.

Духи не умирали от старости и могли погибнуть только от рук других алпов или оружия Хурсы.

Наиболее известными булгарскими названиями Бога и мифических духов были:

1) Аби - алп-бика водных животных (рыб, тюленей, китов и др.),
дочь Бури и Су Анасы, праматерь рода булгар. Принимала облик прекрасной рыбы. Другое булгарское название этой алп-бики - Бойгал - Бай гул (Большая Рыба),

2) Аждаха - джинн похоти и разврата. Принимал вид огромного меднобокого быка - единорога.

3) Албастый - джинн подземного мира, везир джиннов, символ зла. Другое булгарское название этого джинна - Тама Тархан (Владыка Преисподней, Ада),

4) Аудан - алп рыцарства, геройства и ремесла, сын Самара и Ашны. Изображался в виде прекрасного всадника - богатыря, могучего дуба. Другие булгарские названия этого алпа - Энкей (Бычок), Боян, Маджи - Мишэ - Мэшэ (Дуб), Гуроглы (Сын Могилы), Узи (Красивый), Тюргеш - Тюркут - Таргиз (Подобный Тюрку).

5) Ашна (Ашнан) - алп-бика растений, жена Самара. Принимала облик растений. Другие булгарские имена этой алп-бики - Гюльджихан (Цветочный Венок), Ана Корсак (Покровительница Рожениц).

6) Бой Терек - алп лесов и добра. Принимал вид огромного зеленого тополя.

7) Бури - алп луны, охоты, воинской удачи, победы, славы, покровитель булгарского народа. Принимал облик волка и барса. Иногда изображался одноглазым. Другие булгарские названия этого алпа - Чин (Хин), Хон, Синдиу, Сянби, Барыс, Барын (Воинская и Царская Слава), Маг (Мак, Мэк), Мамиль (Мамли), Айчин (Афшин), Кур (Гур), Айбури, Булг (Черный), Селытчы (Плавильщик) и др.

8) Джиль -"алп ветра.

9) Джир Каган - алп песни. Другое булгарское название этого алпа ~- Сандугач (Соловей). ?

10) Иджик (Адж"ак, Азак) - первый булгар, родоначальник булгарской царской династии Дуло, сын Аудана и Бойгал. Другое ими Иджика - Хишдек (Меняющий Место Обитания, Путешествующий, и Кочующий).

11) Кубар - алп молнии, грозы и дождя, сын Мара и Туран. Другие булгарские названия этого алпа - Бабай, Биняче, Яндырай -
Зажигающий (молнией). В мифах отмечается, что он любил кататься на быке.

12) Куян - алп торговли. Принимал облик зайца. В булгарском искусстве являлся символом бренности и греховности земной жизни, напрасно пытающимся убежать от смерти, Другие названия этого алпа - Кук Куян (Небесный Заяц), Таш Баш (Каменная Голова).

13) Мар (Нар) - алп солнца, везир добрых духов. Принимал облик белого коня, петуха. Другие булгарские названия этого алпа - Ут (Утен), Ур, Май, Этэч (Петух).

14) Мардукан (Нардуган) - алп света, сын Мара и Туран. Принимал облик дракона, грача-ворона. Другие булгарские названия этого алпа - Карга, Симбир (Сэмбэр), Кунгой, Атряч (Дракон с головой лошади и хвостом змеи), Леуген (змеевидный Дракон).

15) Мышь - джинн-бика женской-ешбойы и независимости. В исламско-булгарском искусстве стала символом женского своеволия и легкомыслия.

16) Самар (Чумар) - алп-травоядных животных, приплода, урожая и изобилия, сын Мара и Туран; Принимал облик дракона, оленя(лося), коня, быка, барана, козла. Часто изображался в виде всадника - богатыря или прекрасного юноши с косами (косы означали колосья - символы силы изобилия) и с Цветком (также символом изобилия) в руке. В булгарском искусстве являлся символом покорности воле Тантры. Другие булгарские названия этого алпа - Барадж (Дракон в виде крылатого змея), Ельбеген (многоголовый Дракон с главной орлиной головой и змеиным хвостом), Тюрк (Великий Бык), Алабуга (Пятнистый Бык), Олькер (Пятнистый Бык), Сабан(Пастух), Болан Худжа (Хозяин Оленей), Гюльджимеш (Цветуще-
ПлодоносяЩйй), Джимчачак (Цветуще-Плодоносящий), Субаш и др.

17) Су Анасы - алп-бика рек, равнинных озер и водоплавающих птиц, жена Бури. Принимала облик утки, гуся, лебедя, журавля. Другие ее имена - Уран, Балатэн -• Прозрачная (буквально - «Малотемная»).

18) Тайгас - алп зимы, морозов и горных перевалов, охраняющий священную гору духов и хранящий их мудрость (бо, мо).
Принимал облик одногорбого верблюда. Передал Иджику мудрость
алпов, которую им сообщил Тангра, что позволило Иджику создать
мощное государство с совершенными законами. Другое булгарское
название этого алпа - Кыш Тархан (Владыка Зимы).

19) Тангра - булгарское название Бога и Неба, Другие булгар-
ские названия Бога ~~ Ас, Ерсу, Егби, Ходай, Тэйрэ и др.

20) Туран - алп-бика любви, гадания, родников, подземных и подводных богатств, рудокопов, островов, горных озер; покровительница диких животных; жена Мара. Очень часто выступала в облике змеи. Попыталась создать в Идель-Урале единое совершенное государство для всех людей - Туран - и сама возглавила его. Столица Турана называлась Эрги - в честь
покровительницы города Чакчак, почему гербом Турана являлось изображение двуглавой птицы. Но затем духи отгородили Туран от солнца стеной и наступил сильный холод. Большинство людей убежало из Турана, и это государство перестало существовать. Другие булгарские названия алп-бики Туран - Урал (Арал), Аби Армай(Рамай), Бан, Баджни (Любовь).

21) Хурса - алп кузнечно-оружейного дела и Божьей вести (опредстоящей смерти или каре), сын Мара и Туран. По воле Тангры доставлял души умерших с Земли на Небо. Принимал вид грифона, орла, беркута, сокола и др. хищных птиц, В булгарском искусстве являлся символом неотвратимости Божьего суда и наказания за грехи. Именно Хурса передал Иджику бунчук (байрак, хоруг, чельбир) - пучок конских волос (хвост) жертвенного коня, прикрепленный к древку (копью, посоху) - символ царской власти. Другие булгарские названия Хурсы - Саин (Добрый, Счастливый), Аспар(Суровый).

22) Чакчак - алп-бика рассвета, семейного благополучия и домашнего очага, жена алпа Карги. Иногда принимала облик двуглавой птицы (грифа, орла и т. д.). Другие булгарские названия этой алп-бикн - Тэвэт, Эрги, Алат (Илят) - «Счастливый Очаг» (в смысле - «Дарующая счастье дому, стране»).

23) Шурале - джинн пустынь, засухи и смерти. Изображался в виде лиса, гигантского высохшего дерева с медными листьями и дуплом - пастью со страшными медными зубами (клыками). Другое булгарское название этого джинна - Кувыш (Дупельный, в смысле - Дуп лопастный).

Суеверия, связанные с духами, объясняются сильной зависимостью первобытного человека от окружающей природы вследствие его неразвитости и слабости. Древние люди полагали, что вера в Тангру и духов спасет их от несчастий и бед.
Содержание первобытных суеверий составляли мифы и их передача.
Мифы были первыми образцами фольклора (устного народного творчества), в которых воспевалось могущество духов и слабость и зависимость от них человека периода первобытно-общинного строя. А передавалось содержание мифов посредством театрализованных действий с использованием песен, танцев, карнавальных шествий, состязаний, игры на музыкальных инструментах, специальных костюмов и др. Театрализованное представление по мотивам какого-либо мифа называется обрядом.
Свою мифологию булгары широко разнесли по всему свету. Прародиной булгар является Идель-Урал (Волго-Урал), который называли в глубокой древности «Ура» или «Туран» (позднее - «Старый Туран»). Предки булгар спасались от холода - в эпоху оледенения - в уральских пещерах, и на этой почве возникло почитание гор и пещер. Бог и духи, думали прабулгары, являются на вершинах гор и в пещерах, отсюда - названия «ас», «алп», значившие «высокий». Поэтому первобытные храмы и усыпальницы вождей и царей булгары строили в форме пирамид - символов священных гор -• и пещерных молелен. Булгарские доисламские храмы в виде земляных пирамид назывались «курган» или «балкан», в виде каменных гладкосторошшх пирамид - «ег кэнэ», в виде пирамид со ступенчатыми склонами - «тэмэ», усыпальницы - «булемэр» («булюмар») или «май юлы» (отсюда - слово «мавзолей»), архитектурные комплексы из построенных рядом пирамидальных храмов и усыпальниц царей и героев - «ас-келеу» («высочайшая молельня») и т. д.

Вначале булгары назывались «идель», то есть «семь (иде) родов (эль)», так как основу нашего народа составило объединение семи тюркских и индоарийских родов. Тюркские предки булгар пришли в Волго-Урал с Алтая. Около 15 тыс. лет назад идельцы образовали в Волго-Урале государство и дали ему свое имя - Идель (другие его формы - Атиль, Итиль, Тель и т. д.), после чего за ними закрепляется новое имя - «булгар» («бургар»). «Булгар» - "волчья (булг, бург) голова (ар)" - было названием знамени идельцев, на котором как раз и имелось изображение волчьей головы. Так как слово «булг» в старобулгарском языке означало и «черный», и «волк», то булгар называли как «волчьеголовыми», так и «черноголовыми». Булгары говорили как на тюркском, так и на индоарийеком наречии, но постепенно тюркский язык стал для них главным языком.

Отдельные группы булгар вследствие различных неурядиц в государстве Идель иногда покидали свою прародину и поселялись в других концах мира. Особенно большие отряды булгар ушли из Вол-го-Урала 10 - 25 тысячелетий назад. Одна часть булгар переселилась - еще до изобретения колеса - в Америку, почему индейцы стали строить пирамиды и употреблять тюрко-булгарские слова. Другая часть булгар обосновалась в Центральной Азии, где стала известна под именем хонов (гуннов, с юн ну) и сянбийцев и также воздвигла земляные пирамиды и пещерные храмы в горах (сянбий-ская культура Северного Китая). Третья часть булгар добралась до Катана (булгарское название территории, заключенной между Аралом - Балхашем и Пакистаном), а уже отсюда две ее группы прошли в Северную Индию и на Ближний Восток. На Ближнем Востоке булгары создали знаменитую державу и назвали ее в честь духа урожая Самар (в русском произношении - Шумер). Она охватила территорию от Балкан и Малой Азии (Турции) до Западного Ирана и от Закавказья до Северного Египта и Персидского залива.
Первой столицей булгарского Раннего Шумера (его не надо пугать с афразийским Поздним Шумером в Ираке, унаследовавшим булгаро-шумерскую культуру) был город Ат-Алан в Южном Ираке (булгары называли Ирак «Сувар» - "Междуречье", и эту булгарскую традицию сохранило позднейшее греческое название Ирака - «Месопотамия» - "Междуречье").

стр.59 - 63