Според поверието за Свети Валентин, в древен Рим живял някога лекар, наречен Валентин. Той винаги се грижел лекарствата, които предписвал на своите болни, да имат приятен вкус. За тази цел смесвал горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Раните промивал с вино и използвал билки и треви, за да облекчава болките. Свети Валентин бил и проповедник. Макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник. Валентин живял по времето на Клавдий Втори, който водил множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава отменил всички сватби и годежи. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.

Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал и мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.

Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на Свети Валентин.

И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден картички и цветя на своите любими.





И тази история пак ни напомня за същото: човек винаги може да реши, дали съдбата е за него или той е за съдбата ,която си е избрал!!!

 


Често пъти през последните години съм споделял с най-близкият си човек, къде на истина,къде на майтап, че самосъзнанието ми от национално - монархическо почна да се превръща в индианско..! Това е дълга социално-психологическа, икономическа и комунистическо-еди каква си тема и не и е тук мястото за разискване и то в надвечерието на хубавия празник. Но по този повод се сетих да надникнем и отвъд океана по случай деня на любовта:





Тайната на вечната любов
(индианска притча от Хорхе Букай)


Има една древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, младеж и девойка. Веднъж те отишли при великия вожд на своето племе и му казали:
- Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.
- Добре, - отвърнал им вождът. - Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.

Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал:
- Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.
Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици.
- Хайде сега, пуснете ги да летят!

Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал:
- До тук добре, а сега скъсайте въжето...

Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал:

- Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!...

Не очаквах такъв постинг от теб, а именно далеч от българската история и преките ти интереси!

Ето, че всъщност аз съм грешал и интересите ти обхващат човешкото повече отколкото съм допускал.

Поздравления за теб!

Благодаря,друже,нали ми е имен ден, реших да има нещо в блога..Историята ми е неформален интерес ,но далеч не е моя живот..!

Да е честит празника и името ти!

http://www.dailymotion.com/video/xc832m_most-collar-song-for-valentine-s-da_music

Благодаря! не знам защо ,но от известно време взех да го предпочитам пред Трифон Зарезан..Макар че писах именно за Трифон Зарезан в руския си блог а не за Св.Валентин.А клипчето на Сирма го сложих на страницата си във Фейсбук.