Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2012 19:05 - Хунобългарското леточисление и християнството
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 10493 Коментари: 6 Гласове:
11

Последна промяна: 12.09 15:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image


image

Българската народна традиция еднозначно свързва новогодишния ден (Идинак=Игнажден) с най-късия ден в годината,т.е. със зимното слънцестоене. Но откъде се взема тази двудневна разлика в грегорианските дати на празниците, благодарение на която всички те се оказват изместени с 2 дни по-рано спрямо действителното си време?

Дните на хунобългарските празници са точно определени спрямо началния ден на годината по една уредба, присъща единственно на хунобългарското леточисление. Християнските празници от своя страна, свързани с почитането на определени светии, изглеждат избрани сякаш безпорядъчно, докато не се установи тяхното съвпадение по време с хунобългарските лични дни. С други думи, изглежда при избора на техните дати е била употребена същата уредба(система), при това без да бъде тя принесена в използваното от християните леточисление. В този случай би трябвало да видим кога евентуално би могло да стане това, т.е. кога тези две серии от дати биха могли да съвпаднат и дали известните ни исторически обстоятелства се съгласуват с едно такова нещо.

Известно е, че юлианското леточисление, въведено в Рим през 46 г.пр.Хр. и използвано в християнския свят през Средните векове, дава отклонение от един ден за 128 години. Грегорианското леточисление пък представлява негов усъвършенстван вариант, приет на 24 февруари 1582 г. и употребяван днес почти повсеместно.
В него годишната грешка достига цяло денонощие едва за 3280 години. Следователно можем да считаме, че за последните 3 хилядолетия зимното слънцестоене винаги ще се е падало на 22 декември по грегорианското летоброене.

Юлианската дата на това астрономическо събитие обаче не ще е била една и съща през различните векове. Така през 16-17 век, когато е била направена грегорианската реформа, разликата между двете леточисления е била 10 дни; до настоящата епоха тя е нарастнала и за 20-21 век се равнява на 13 дни.
През 4-ти век, когато на Никейския събор в 325 г. християнската Църква приема Юлианското леточисление, пролетното равноденствие се пада на 21 март, а зимното слънцестоене съответно - на 22 декември.
За две столетия натрупаната разлика става равна на 2 дни и тогава зимното слънцестоене ще се е падало на 20 декември по юлианското леточисление.

С други думи през 6-ти век(по-точно през периода от 1 март 500 г. до 29 февруари 600г.) празникът на св.Игнатий(Игнажден- 20 декември) действително е съвпадал със зимното слънцестоене.


Именно за тази епоха следва да предполагаме, че се е осъществило заимстването и пренасянето на празничната система на хунобългарското леточисление в християнския празничен календар.

Действително през 6-ти век се наблюдават доста оживени контакти между Хунобългарската(Булгарската под управлението на хунската династия) империя(по това време - след 550 г., вече разделена на две части и изтеглила своите гарнизони от Западна Европа) от една страна и Византия и Западния свят от друга.
Те се изразяват както във военни сблъсъци, така и в търговски и културен обмен.

Следва да се има  предвид, че още от 5-ти век,- а твърде вероятно и от края на 4-ти век, - големи групи  българи се заселват в пределите на Ромейската империя и мнозина от тях се покръстват.

Също така след смъртта на Атила в 453 г., междуособиците в Западна Европа и изтеглянето на основните български сили оттам ,множество българи остават откъснати от своите сънародници и се подчиняват или на римската власт или на местните князе. Някои от тях, като приели християнската религия, успели да се издигнат до високи постове както в светската, така и в църковната йерархия. Онези ,които получили духовен сан, придобили благодарение на високата си интелегентност и образованост един немалък авторитет, поради което ще да са имали значително влияние при вземането на важни решения на църковните събори.

 Ето каква е била ситуацията, когато настъпва 6-ти век, бележещ нова епоха в отношенията между Византия и Българската държава след Атиловия син - Ирник. През 515 г., както разказва сирийския църковен историк Захарий Ритор, в земите на хуните в Приазовието пристигнал арменския мисионер Кардост, заедно със своя помощник Макар и още шестима свещенници.Те не само проповядвали християнската религия, но и превели Библията и църковните книги на хунобългарски(тюркски) език, използвайки за целта хунското руническо писмо. От тази мисия се интересувал самия император Юстиниан(527-565 г.), който и оказвал всяческа подкрепа,включително и материална помощ.
През първата година на неговото царуване при едно посещение в Цариград се покръстил дори българския монарх Гордас(Грод), детрониран сетне около 534 г. Но това влияние не било еднопосочно. По всичко изглежда, че през 6-ти век хунобългарската култура е била "на мода" във Византия. Както с възмущение отбелязва в своята "Тайна история" летописецът Прокопий Кесарийски, дори знатните ромеи от двора на Юстиниан предпочитали да носят прически и носии по хунски образец.

Пак по това време живял и знаменития епископ Дионисий Малки, известен най-вече с това, че е изчислил началото на използваната и до днес християнска ера.
Сведенията за живота и дейността му обаче са крайно оскъдни... Човека е родом от Добруджа, но как е попаднал в Западна Европа, по-горе вече споменахме как е ставало
.
По една или друга причина сведенията за него са били укрити или унищожени от Църквата.

image

Скитският абат Дионисий Малки


Дали Дионисий действително е "сгрешил" при изчисляването на точната дата на Рождество Христово, за което сега знаем че е било в 7 г.пр.н.е.? Дали посочената от него era ab inkarnatio Domini ("от въплащението Господне") тогава не е имала друг смисъл?
Това би било така, ако той е бил привърженик на разпространената на Изток несторианска ерес, отричаща изначалната божественност на Христа. Може би именно това е било причината за премълчаването на множество факти относно личността и живота на почтенния отец - за да не бъде помрачен авторитетът на основоположника на християнското летоброене от неговите еретически възгледи. Както изглежда обаче, той е изиграл значителна роля при установяването на порядъка на честване на християнските празници, който порядък както установихме по-горе, е бил прекопиран от хунобългарското леточисление.

Ето какво пише за Дионисий Малки московският журналист и ентусиаст-изследовател Мурад Аджи в своята книга"Тайна святого Георгия".Москва:МБФ"Джарган",1997,с.87):

"...Това е бил един велик духовен деец."Скитския абат" са го наричали в Европа.Днес само историците на Църквата си спомнят, че именно той е съставил Апостолските правила, върху които християните и до днес изграждат целия си църковен канон. Това е един сборник от постановления, определящи йерархията на църковните звания, порядъка на честване на празниците, постите, молитвите и главното - съдържанието на цялото Богослужение в Църквата"

Самия Дионисий Малки е бил от хунски произход родом от Мала Скития(Добруджа). Автора на книгата за св.Георги счита, че повечето от основните обреди и символи на християнството(включително равнораменния кръст и кръстокуполната църковна архитектура) са били възприети доста късно в процеса на борбата за утвърждаване на християнската Църква и еманципацията и спрямо юдейството.
При това са били взети в готов вид и само леко изменени направо от величественната и древна традиция на тенгрианството, т.е. от Небесната вяра на дошлите от Изтока хунобългари. В тяхно лице християните са виждали политически съюзници в борбата срещу курумпираната власт на морално изтощената Римска империя - предсказаните от Апокалипсиса конници - "вестителите на Божия посланник".

 Във всеки случай можем да бъдем сигурни, че учените духовници от хунобългарски произход са предпочели да използват при съставянето на християнския празничен календар, значително по-съвършенната астрономическа наука и леточислителна уредба на своите предци, като са преизчислили датите на българските празници в юлиански стил и са ги свързали с култа на определени християнски светии, възприели някои от атрибутите на тенгрианските духове.

В онази мрачна епоха, когато Европа обръща гръб на всяка наука и постепенно забравя постиженията на античния свят, когато в леточислението и летоброението цари огромна бъркотия дори по отношение на основни събития от църковната и светска история(като напр.точната дата на Рождество Христово), тези хора, донесли със себе си своята висока култура от Далечния Изток и Източна Европа, са били едни от малцината, които биха могли да се справят с подобна задача. Несъмнено духовниците, произлизащи от покръстеното хунобългарско население, са били сведущи в древната слънчева астрономия, още повече, че добре познаваното от тях хунобългарско леточисление е било единственното и точно леточисление, известно на тогавашния свят, което те биха могли да ползват в качеството на модел при своите изчисления - едно леточисление, по-точно от юлианското а и от грегорианското, за което вече нееднократно се е писало.

Така християнската Църква получава своя собственна празнична система, представляваща могъщо средство за нейното утвърждаване, както и за окончателното и скъсване с юдейската религия и езическите култове на античния свят от които тя е заимствала. Формира се една нова - вече християнска култура, дала облика на средновековна Европа.

Но нейните корени, както виждаме сега(също и от сведенията в древнобългарските летописи на сборника "Джагфар тарихи"), следва да бъдат търсени на Изток - всред придошлите в този нов за тях свят хунобългари, в чиито очи заварените населения на този континентален полуостров стоели много по-ниско от тях, бидейки една маса от тесногръди и невежи хора, управлявани от сбирщина хитри лицемери и подли вероломци, лишени от чест и достойнство - населения, които трябвало да бъдат просветлени с донесената от Изтока светлина (иx Oriente lux).

image

Сравнителна таблица на народните празнични календари на Дунавска и Волжка България


И тъй, до ден днешен в Западния свят се празнуват същите празници, само че датите им се вземат вече по грегорианското леточисление("новия стил"). При това обаче, те се оказват изместени с 2 дни спрямо действителните си времена.

Това се дължи на факта, че при осъществяването на грегорианската реформа поправката е била въведена спрямо 4-ти век, когато юлианското леточисление е било възприето от християнската Църква, а не спрямо 6-ти век, когато всъщност е била окончателно установена християнската празнична система, забравяйки, че това е станало едва тогава, когато за основа е била взета уредбата на хунобългарското леточисление.

Така двудневния разнобой се явява като паметник на това забравено събитие - една неизличима улика, разкриваща ни тази укрита страница от историята, която ни обяснява защо датите на почитаните днес празници се оказват погрешни.

image

Хунската мода задълго запазила позиции и в иконопистта.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От всичко казано дотук можем да направим следните изводи:

1) Фактите, с които разполагаме определено ни навеждат на мисълта,че древното хунобългарско леточисление действително е имало слънчев характер;

2) Хунобългарското слънчево леточисление, както и стоящата в основата му слънчева екваториална астрономия, са изключително древни и имат солидни традиции всред древните народи, обитавали Южен Сибир и Прибайкалието;

3) Сведенията , които откриваме в древните китайски летописи, описващи системата на празниците в хунобългарското леточисление, напълно се съгласуват с по-късните данни,косвенно потвърдени от други източници, както и с тези на етнографския материал от Дунавска и Волжка България;

4) Последното свидетелства за приемствеността и непрекъснатостта на хунобългарската традиция от нейното зараждане на Изток до пренасянето и в Европа;

 5) Празничната система на хунобългарското леточисление не е забравена и заместена от християнската, а е заимствана от последната и стои в нейната основа;

6) Това, както и сходствата в някои обреди и основни положения на древнобългарската Небесна вяра(тенгрианството) и в християнството( като напр.вярата в един Бог) навярно са убеждавали българските монарси да считат последното за по-късен клон на тенгрианството - един негов опростен и вулгаризиран вариант - поради което някои от тях(като Грод,Органа,Кубрат,Тервел и др.) с лекота се покръстват;

7) Всички тези обстоятелства на свой ред са още едно свидетелство за невероятната духовна мощ и нравственно превъзходство на Хунобългарската империя, както и за значителното културно влияние, оказано от българите върху заварените от тях населения на потъващия в мрака на своите Тъмни векове Западен свят.



Шаркан твирем, 4847 г.
(август-септември 2000 г.), София


П.П. Горния материал,който представям тук е върху основата на заключителната част от обширната статия на Е.Л.Коларов - "Празничната система на хунобългарското леточисление".Публикувана в бр.2 ,2001 г. на списание "Българска орда-Известия".
Съвсем незначително редактиран и подреден от мен към днешна дата.






Гласувай:
11



1. balkan1 - Има още за четене ...
28.02.2012 12:40
... не бързай да пишеш!!!
4) Последното свидетелства за приемствеността и непрекъснатостта на хунобългарската традиция от нейното зараждане на Изток до пренасянето и в Европа;
ТУК СМЕ СИ ОТ ВРЕМЕ ОНО!!!
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/07/03/ot-koga-sme-na-balkanite.571532
БРИГИТЕ ТРЪГВАТ ОТ Балканите, през Мала азия до Индия, след това до Китай и после на запад та на Дунав - във Веда словена е писано за преселението на народа от крайна земя на Дунав -
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/08/24/chitalnia.595246
цитирай
2. atil - Няма какво да бързам, нещата и без ...
28.02.2012 14:21
Няма какво да бързам,нещата и без това са доста закъснели,затова реших да взема участие!Запознах се с Веда словена,вашите фантасмагории и там няма да намерят опора.Хората са оставили писменна памет и тя по волята на Провидението достигна до потомците!Сега вие колкото и да го усуквате и уйдурдисвате,вашата работа просто е обречена вече.Както и на останалите от историческата стъкмистика.Вашето е като на македонските и татарските учени днес да обяснявате на хората кой какво е искал да каже или какво си е мислил едно време.Например,че Гоце Делчев казал ,че е българин,но не си го е мислил.
Не е вярна вашата теория и свидетелсвото е на първо място от сведенията ,които са ни оставили точно нашите предци - българските.Между другото по линия на "Партията" вече имате подръжници в Русия,но и това няма да помогне,както не помогна и на "иранците"...
цитирай
3. atil - Ако който и да е "баш патрио...
28.02.2012 14:46
Ако който и да е "баш патриотин"независимо за какъв се пише - антитурчин,антифашист,антикомунист ,антиевропеец или антируснак се приравни в старанията си с тези които мрази - той се изравнява по дух и съвест с тях! Т.е. те стават едно и също.Оттам ползата за неговата кауза - уж за България и българите е с обратен знак! Това да станеш съюзник с дявола за народното добро не е българска мисъл а е на Безбожника и циника - Макиавели.
Точно заради тракийската теория написах статия за траките в две части:
http://atil.blog.bg/history/2011/05/27/trakite-poznati-i-nepoznati-1-chast.754139
А в статията на акад.Нурутдинов за най-древната история на тризъбеца съвсем точно и хронологично се проследява заселването на тракийските предци на Балканите:http://atil.blog.bg/history/2011/05/21/nai-drevnata-istoriia-na-trizybeca.751384
цитирай
4. анонимен - древен източник от който черпим сведения за българският календар
19.09.2012 12:04
Някой може ли да ми каже от къде черпим информация за българският календар?
цитирай
5. atil - От интернет. . . Шутка! Т. е. майтап. ...
19.09.2012 18:52
От интернет...Шутка! Т.е. майтап. Може би трябва да питаме Юнеско или покойния Йордан Вълчев, или арх.Слави Дончев ,който е още жив...Защото официалните власти и културтрегери се занимават с други неща. С кости на вампири, или на светии, да разнасят тракийското злато насам - натам без да могат да обяснят какво точно разнасят и за какво им е то...Демек , наблягат на културния туризъм и пещерите - вагини, а първата столица Плиска или рушащия се Мадарски конник, не са сред приоритетите...
В том.2 на сборника Джагфар тарихи, има сведения за календара, вписани в сведенията за леточислението и обредите. Макар някои названия да се различават от езика на източните хунобългари. Става дума обаче за едно и също!
Другите писмени сведения са от Русия, като и преписите на Именика. Освен тях има много артефакти от България свързани с този календар и неговите символи. Дори от 19 век. И по каменни чешми и по дърворезби и фолклора .Освен изброените Йордан Вълчев и арх.Слави Дончев, сега се сещам и за Моско Москов, който писа и за именника.В техните книги и статии сигурно са посочени и първоизточниците- конкретно. Аз в момента нямам никоя от тях пред себе си...
За тази статия съм посочил какво съм ползвал по отношение на календара.
цитирай
6. atil - Реших да дам няколко линка с инфо...
19.09.2012 19:21
Реших да дам няколко линка с информация за календара ...Пак на ентусиасти а не на официални и титуловани и хабилитирани и хаберлии хора, за каквито сме петимни ...:
http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=6604.0
http://selenabg.com/Forum/viewtopic.php?t=2399
http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2551257/Main/1493913

Лично аз и моите другари винаги сме признавали слънчевия характер на календара. В тази връзка точно изследванията на Йордан Вълчев препоръчвам на любознателните читатели и на обичащите българското минало и култура.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5113871
Постинги: 546
Коментари: 2601
Гласове: 3500
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031