Древната Българска държава през 5-ти век. По времето на Кан Туки Айбат Атила от Хунската династия (На практика това е най-обширната империя в историята на човечеството).
По това време столицата на държавата била в Хон-Балин(бъдещия Киев), където българските владетели я преместили в края на 4-ти век във връзка с офанзивата срещу Византия. По времето на Атила войната срещу Византия прерастнала в завоюване на Западна Европа.
След това той преместил столицата си отначало в Унгария а накрая в Германия. Киев се превърнал в град след като по заповед на Кан Куртбат("Кубрат"),брат му Шамбат Кий в 620 г., построил там крепостта - Бащу. Три години след смъртта на Кан Кубрат избухнала междуособна война между претендентите за трона. В крайна сметка надделял най-големия син Боян с помоща на хазарите. А на Атил Аспарух и съюзниците му им се наложило да атакуват Балканите и да преместят столицата си в днешна северна България.
През 681 г. Аспарух обявил своите владения за отделна държава - Улуг Българ а себе си за - Кан, Каган(Император).

Картата с краткото обяснение към нея реших да използвам като своеобразна връзка между двете части на темата...

Продължение:

...Тази особеност на прокарване до крайния възможен предел тройното подразделение най-ясно личи в сведенията, дадени от китайските летописци за устройството на различни български орди(родови или племенни съюзи) и ордички пръснати из разните части на Памир,Таримската котловина, та дори до пределите на днешна Индия, възпроизведени във втората част от книгата на Де Грот. Такива сведения има за повече от десетина български орди.Ето за пример няколко от тях.
Като говори за Таримската котловина след завладяването и от китайците и за тамошните племена, китайската летопис Циен-Хан-шу казва:
" По рано всички те стояха под властта, господството на хунорите и Дмиток краля(кана,според Съселов,но от "Джагфар Тарихи" знаем вече, че титлите на тези крале-князе са - тархан) на западните гранични области, поставяше за управление на запада генералкоменданти(улугбек), чиито постоянни седалища бяха в Йен-ки, гиу-су и Уи-ли"(Де Грот,II,49).

След оттеглянето на Цит-ки, в Таримската котловина останали само незначителни части от тамошните български орди, които в повечето случаи успели почти напълно да запазят своето българско устройство. Между тях имало и няколко изостанали от придвижилите се на запад, които воювали с китайците сили,те били принудени да приемат временно полунезависимо отношение към Китай, такава например е била и ордичката По-ли.(един от обичайните начини на китайското записване на българите). Ето и сведенията за тях:
"Правителственното седалище на краля на По-ли, долината Содзу, на запад от Тиеншан лежи 8360 ли от Чан-ган(столицата на Китай). 325 рода(или фамилии в случая), 2032 души,799 воини.Един княз подпора на държавата.Един ляв и един десен пълководци.Един ляв и един десен генералкоменданти."

За друга една близо до нея стояща "отзад" ордичка е казано: "Краля на отзад лежащата По-ли живее на 8630 ли от Чан-ган.100 рода,1070 души,334 воини.Един княз подпора на държавата.един военачалник.един ляв и един десен генералкомендант и т.н."

А ето описание и за една друга такава ордичка, пак наблизо:" Правителственното седалище на краля на Пи-лиок( друг начин на записване на българите), долината Кантонг, в източната част на Тиеншан,лежи на 8680 ли от Чан-ган.227 рода,1387 души,422 воини.Един княз подпора на държавата.Един десен и един ляв военачалници.Един ляв и един десен генералкомендант и т.н." (Де Грот, стр. 158,159,160,161).

За частите от орди ,които останали примесени с местното население сведенията са малко по-други:
"Правителсвенното седалище на краля на държавата Ху-тин(Котан) "западния град" лежи на 9670 ли от Чан-ган,3300 семейства(явно тук фамилия означава само семейство а не род), 19 300 души, 2400 воини.Един княз подпора на държавата;един ляв и един десен пълководци.Един ляв и един десен ездачни князе.Един главатар на източния и един за западния град и т.н." (Де Грот,с.68).
" Правителственното седалище на краля на държавата е града Са-ку(Ярканд).Лежи на 9950 ли от Чанган.2339 семейства,16 373 души, 3049 воини.Един княз подпора на държавата.Един ляв и един десен ездитни князе.един княз за взимане мерки срещу Сия(друга българска ордичка).Двама генералкоменданти и т.н."(Де Грот,с.114).

Имало е обаче случаи, при които борбата за някоя от тези "държави" е била особенно ожесточена, "държавата" е преминавала ту под китайско, ту под българско господство и в такива случаи китайците се стремели да изкоренят всяко българско влияние и да премахнат всяка следа от българското устройство. Такъв е бил случая например с държавицата Ло-лан, която китайците нарекли Сиен-сиен(Черчен). Ето сведенията за нейното устройство, след окончателното и завземане от Китай:
"Държавата Сиен-сиен се нарича всъщност Ло-лан.Градът У-ле, правителственното седалище на краля,лежи на 1600 ли от Вратата Янг и на 6100 ли от Чанган."(Де Грот,с.53).

"1570 семейства ; 14 100 жители; 2912 воина.Един княз за отблъскване(нападенията) на хунорите.Един генералкомендант на Сиен-сиен.Един генералкомендант за воюване против Ку-су(Кочане или Турфан). Един десен и един ляв Цу-ку. Един княз за воюване против Ку-су и т.н." (Де Грот, с.54).

И все пак както се вижда, китайците не са могли да премахнат всяка следа от българското устройство, макар, че са поставили по на предно място десния Цу-ку, обратно на хунобългарския ред.
Кан-ю обаче е управлявал не само средищната област(или "личния си удел" - владение, от което се издържал, а населението му не плащало данък на държавата) и е началствал не само средищния войскови отряд. В негови ръце в действителност се е намирало управлението на цялата държава и началстването на целокупната войска(оттук и титлата - субиги - върховен главнокомандващ).
Както от главния средищен отряд са били излъчени двете крила, които винаги, когато е ставало нужда, е поглъщал отново в себе си, така и всичко в управлението на държавата по начало е изхождало, е било излъчвано от кан-ю, а също така и в началстването на войската, колкото и далече  да са действали крилата от средищния отряд те в общите главни черти само са изпълнявали точно дадените им заповеди от кан-ю.
Никога хунорския кан-ю не се е наричал нито "единствен човек", нито "небесен син" .

Наистина в глава 94-та на Циен-Ханшу е казано, че кан-ю бил наричан "тинг-ли ко-то", което ще рече "небесен син"(Де Грот,с.53,54). И това навярно не е грешка, но се отнася до названието, което китайците са били принудени да дадат на хунорския кан-ю, признавайки върховенството на хунорите при Мо-туна. Обаче сам Мо-тун не се е назовавал така, както личи от собственните му писма, дето се нарича просто:  "поставения от Бога кан-ю"(Де Грот,с.76).
Тройният дележ при хунорите е бил основния, първичния, но той не е бил за тях единственният. И те са подразделяли познатата им населена Земя на пет (за специалното значение на числата 3,5 и 7 свидетелстват и степенчатите пирамиди,зикурати,като наследство от древнте българи на различни места по света,пагодите от по-късно време в Азия и т.н.).
Средището и в този случай е запазвало своето първо място - единица, източната посока - второто; западната - третото; северната - посоката на почивката и спокойствието - четвъртото място,(Един от децата на кан-ю, Хо-ло-ко, след победите си над могъщия китайски император Ву-ти, му писал:"На юг е големият Хак(Китай), на север - Ху(хунор") и юга, посоката на врага и на най-усилена дейност - петото място.

По черта, отвесна на тези, е вървяло още едно подразделение - горе и долу, като долу е била шестата посока, а горе - седмата. Към тях най-после се е прибавяло и още едно подразделение, изхождащо пак от Средището, но вече не в простора, а във времето - минало и бъдеще.
Подобни са били и подразделенията и в Китай(при липса само на троенето), само че там никога не са държали на установения числен порядък, а Средището е бивало ту първо по ред, ту трето, ту пето, седмо или девето. Също така у тях, в Китай, често се колебаели относно почетното място, което е било ту наляво, както е у хунорите - винаги, ту надясно. Обаче, едно нещо запомнили добре, доколкото е известно, те винаги строили дворците си на юг и императорът им винаги държал да седне обърнат с лице на юг - т.е. застанал под посоката на Полярната звезда.
Противно на китайското разбиране, за хунорите не е имало на Земята едно единственно главно средище.
За тях средището за всеки отделен човек е бил чадъра му;
за рода - чадъра на родоначалника в малкия родов стан;
за племето или ордата - чадъра на племенния княз(боил-тархан), или приемния му дворец.
Главното средище на държавата е бил приемния дворец или чадъра на кан-ю в личната му средищна област.
Но и това Средище не било единственно и неизменно. Съществували са Средищата на съседните или другите булгарски държави(така западните хунори отиват под чадъра на Волго-уралските царе..). Но освен това и сам кан-ю е могъл да премести своята средищна област на друго място(примера с преместването центъра на държавата на запад при цар Самуил, от по-ново време).

Самата Земя, която хунорите са познавали много по-добре от китайците, не е представлявала за тях никакво единственно средище и те по нищо не са я уеднаквявали с Небето.
За единствено истинско главно средище във Вселената хунорите са смятали Полярната звезда.
Много по-трезви и свободни от високомерните и самохвални схващания, на които китайците са смятали, че са длъжни да се подчиняват, хунобългарите  са се стремили само да поставят и поддържат " в съгласие числата на Небето и числата на Земята"  и тъкмо затова са гледали щото както цялото им устройство - държавно народностно и военно, така и обичаите и нравственността им да бъдат в съгласие със законите на Вселената, които е трябвало само да бъдат следени и откривани с помоща на числата.

Навярно така ще да го е разбирал и Яо, който и в други отношения е показал повече хунорски отколкото китайски схващания.



Картина от последната изложба на Каролайн Джонс(Янг).Както се вижда не е забравила Тарим...!

Всичко, което чета при теб само ме обърква окончателно. Знаеш, че тук се развива и една коренно противоположна теория-тракийската.

Преди да се оправят нещата те обикновенно са много объркани.Тракийската ,па и кимерийската теории са не по-малко смешни от иранската или славянската.Нашите предци дори не са тюрки(както турските или средноазиатските,но не и волжко-българските и руско-украинските).
Сегашните напъни са последното убежище на марксистите,които си сътрудничат с редица фарисеи от Русия,Сърбия,Гърция и други тем подобни.А има такива които ще клекнат и на Турция и техните тем подобни.Общо взето - нищо ново под слънцето!

Taзи карта не е много далеч от истината,ами е далеч по-близо до нея отколкото картите,които се тиражират в Българските учебници. А Кушел няма от какво да се обърква: Хуните са царското племе на Българите и не са потомци на жълтите "Сюн-ну",а на жълтокосите Скити,които пък са преки наследници на Траките-Гети.

Каквито карти има такива ползваме,но тази ми се стори прилична. Масагетите са скити да, това е верно.И роднини на траките и тук се разбрахме. Омонголените хуни са източните Ху както ги нарича и Сун Дзъ. Те са в основата на империята на Чингиз хан. Последните европеидни хуни ,които се връщат в Европа са аварите през 7 век(самото му начало).