Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2012 23:30 - ПЪЛКОВОДЕЦЪТ В БЯЛО - трета част
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 7595 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 29.05.2013 17:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Животът и дейността на Я. Хуниади са тясно свързани с рицарският орден на Дракона.


Али паша обсаждаше Белград. Но четиристотинхилядната му армия тънеше из прогизналата земя, гледаше разлюления Дунав и не се решаваше да тръгне към крепостта, където зад зъберите я чакаха вооръжените до зъби и решени на всичко отряди от маджари, сърби и българи. Където я чакаше сам Янош Хуниади.
Срещу друг Али паша би се осланял на голямото превъзходство и би атакувал, но срещу Хуниади...Никой не знаеше какво е скроил хитрия маджарин. Белград е ключ към цялата равнина, към вратите на Унгария, към Суботица, Сьогсард, към Буда. Хуниади ще го брани до последен човек.
Да, по-добре беше да чака. Още повече че непрестанните молитви на имамите като че най-после бяха измолили от аллаха да спре дъжда и тази вечер мътното червено слънце се търкулна на запад като медна тепсия. Из становете задрънкаха дайрета, чуха се провлачени, тъмни от злоба песни. Таборите предчувствуваха голямо клане,голяма плячка. Утре или в други ден...
Мъжът който стоеше до бойницата не помръдваше. И сега, в измамната светлина на залеза, се виждаше лицето му - с тънки, хубави черти. той беше красив, по-право - личеше, че е бил някога много красив мъж, защото сега възрастта беше отнесла красотата и беше оставила само изчистеното благородство на образа. Косата и брадата му бяха вече съвсем бели, с онази особена копринена белота, която придобиват само русите мъже. Всичко в него беше бяло - нагръдникът, ботушите, наметката, изпод която се показваха кръглите брънки на ризницата.
Хуниади се обърна към полето, по което вече тичаха сенките на здрача. Взираше се във всяка долчинка, във всяко хълмче. Какво бяха казали двамата стари рибари? Да ...
" Господарю - казваха те, - светли княже, много години носят плещите ни, познаваме Дунав и Сава по-добре от синовете и дъщерите си и ти даваме клетва - тази нощ реките ще придойдат. Ще бъде вода невиждана! Дунав ще се разлее като море неизбродно!"
 Вярно ли беше? Ако бъде вярно, то...И мислите на Хуниади се сплитаха в една уловка за Али паша, колкото хитра, толкова и опасна. Опитен беше Али паша, пазеше се от Дунав, но какво би станало, ако привлече изгубилите търпение табори досам стените? И ако нанесе удар, когато придойдат реките? Нощем? Още по-добре нощем! Да изгори обсадните кули, да разсипе стенобитните машини, да натика цялата конница на Меджид челеби в прииждащите води! А един отряд ще мине отрано Сава и ще удари обърканите турци в гръб! Опасно беше...врагът беше четири пъти по-силен, но нападащият винаги има преимущество. С това той беше печелил винаги - нападаше, като избираше сам мястото и времето на боя, и принуждаваше противника да се бие в по-неизгодни условия( човек би си помислил, че е запознат с учението на Сун Дзъ, за военното изкуство..Или Сун Дзъ го научил от  хунските прадеди на Хуниади...?!) А какво може да  бъде по-неизгодно за обсаждащите от две придошли реки, които разкъсваха силите им?
Ноща още не беше запалила страхливите пламъчета на звездите си, когато над крепостните стени извиси глас рог. Подеха зова и други бойни рогове. Шатрите в полето се ослушаха. какво значеше това? Нима господарят на гяурите щеше да излезе на бой? Такава глупост! Не е възможно. Сигурно е проводил пратеници да предаде ключовете!
Но докато Али паша, излязал пред шатрата си, се взираше с почуда към стените, над рова рязко, със скърцане се спусна подвижния мост, вратата се отвори и с тропот и бесни викове един конен отред се понесе право насреща. След него идваше втори...трети...Али паша просто не вярваше на очите си. Хуниади се беше побъркал! Пращаше хората си на сигурна смърт. Неговите спахии щяха веднага да снемат от рамената тия отчаяни глави, на които сигурно беше дотегнал гладът в крепостта. Ето ! Конницата се раздвижи, размърдаха се и пешите еничарски табори. Най-после сражение! Срещу нападащите запъплиха живи редове, посрещнаха удара. Задуднаха бойните зурни, глухо заехтяха тъпаните, понесе се многогласен рев, който се смеси с писъците на ранените и умиращите.
Али паша скочи на коня си и властно разпрати людете си:
- Да се отреже пътят на гяурите!
- Меджид челеби да мине отляво!
- Другите да стоят и да чакат повелята ми!
Но конниците, усетили отпора, изведнъж свиха на място. Докато спахиите успеят да им отрежат пътя, те свърнаха към крепостта. Изтрополяха по моста и се скриха пак така бързо, както се бяха появили. Еничарските вълни се блъснаха във водния ров и не успяха да ги догонят. Но и стражниците не свариха да вдигнат моста - един отряд се промъкна под стрелите и с брадви и чукове скъса подемните вериги.
Цялото поле гъмжеше. Възбуждението се предаде и на таборите оттатък Сава. Утре! Утре ще е денят!
Нещо недобро мина през главата на Али паша. Защо извърши всичко това маджаринът? Да разузнае силите? Може и тъй да е. Той погледна озверените яничари, които бяха готови още сега, през ноща, да полазят по крепостните стени, погледна Дунава, който все още бучеше, но като че ли по-слабо вече, и реши да остави всичко на волята на аллаха. До развиделяване нямаше много.
А водата дойде призори. Първи я усетиха конете. Те се задърпаха лудо от коневръзите, зацвилиха и риеха земята. Някои се откъснаха и побягнаха с избелени очи по полето, а сънените гледачи нададоха вик:
- Реката! Реката идва!
Дунав се разливаше - бързо и необичайно тихо. Крайбрежните храсти бяха вече потънали и десетки потоци криволяха насам и нататък, набъбваха всеки миг. Крепостният ров беше вече пълен догоре и преливаше.
Над просветлялото поле се вдигна един вик, един зов: "Аллах!" Крепостта ,която трябваше да падне, щеше да падне, се изплъзваше от ръцете. Идването на водата беше божия воля...Всички сме в ръцете на аллаха...
Но много скоро разочерованието от изтърваната плячка се смени със смущение.. Конете на бинбашиите, които шареха от табор на табор, вече цапаха из вода, а тя все се вдигаше и вдигаше. С блъскане и ругатни аскерът търсеше по-високите места, обичайният ред се загуби.
Тогава Али паша извърши единственната си грешка. Даде заповед да се изтеглят по-назад и по на сухо обсадните кули и катапултите. Смутените еничари помислиха, че реката им е отрязала пътя. Страх загриза сърцата им, когато видяха, че кулите, които днес щяха да им дадат победата, потеглят нанякъде из утринната дрезгавина. И всеки си каза:
- Обсадата се вдига!
 Зад зъберите на стените също имаше суетене и напрегнатост. Стрелците се тълпяха около бойниците, потягаха за кой ли път потегнатото оръжие, гледаха с пресъхнали от вълнение гърла бъркотията в турските станове. Всеки чувствуваше, че сега се решава съдбата на Белград.
 А на бойницата от която се виждаше Дунав, стоеше пак Хуниади, заобиколен от първите си люде. Но как се беше изменил той! За една безсънна нощ чертите на лицето му се бяха изострили. Двете ръце, свити в юмруци, тежаха върху каменния зид и напреженито  от тях сякаш можеше да го помести. Хуниади чакаше...чакаше мига, когато първите турски отряди щяха да помръднат назад!
И този миг дойде. Али паша искаше да прегрупира войската си и да запази фланговете си от реките и нареди на един от таборите да се оттегли малко към центъра. Това увеличи смута  въпреки окуражителните викове на отузбашиите и бинбашиите. Понесе се ропот:
- Бягат! Еничарите бягат!
Тогава Хуниади само вдигна ръка. Зад бойниците изплава румено сияние, накъсано от тъмни, лютиви ивици дим. Пламнаха стотици борини, приготвени отрано. Вдигнаха се хоругвите, засвириха роговете.
Вратите на крепостта се отвориха и из глъбините на Белград потече порой от хора...

image

В този ден, в края на юни от 1454-то лето, защитниците на Белград разсипаха избраната войска на Али паша, която беше тръгнала към Буда и Виена. Обсадните кули, залени със смола и сяра, изгоряха като исполински факли в полето. Спахийската конница беше избита или издавена и сам Меджид челеби, най-първия човек след Али паша, падна в плен.

image



Край



Ползван източник : "Бронзовите конници" - исторически сборник,изд."Народна култура",1968 г.,София




Гласувай:
6



1. raders - Голям е този Хуниади.
23.03.2012 23:47
Голям е този Хуниади.
цитирай
2. atil - И сега има нужда от големи хора, но ...
24.03.2012 10:17
И сега има нужда от големи хора,но времето е такова, че отрано се вземат предпазни мерки против тях...! От паразитите и "извънземните" пришълци. И по тази причина отгоре излизат само ментета и прислужници.
цитирай
3. atil - Към читателите: На 18 април блога ще ...
24.03.2012 12:28
Към читателите: На 18 април блога ще стане на една година. Програмата ми максимум беше за 1 година - сто хиляди читатели и поне хиляда гласа. В този смисъл плана е изпълнен предсрочно..! Което ми дава надежда, че усилията и намеренията не са напусто.
цитирай
4. anonymousbulgaricus - Хубаво есе, поздравления. Все пак, ...
27.03.2012 14:13
Хубаво есе, поздравления. Все пак, Хуниади макар и неофициално коронован е последния цар на България, а битките и приноса му за задържането на османското нашествие към централна Европа се мери с има няма 70 години....

Жанрът, който си ползвал, позволява по-свободно интерпретиране на фактите, но все пак:

1. Не Али паша, а лично Мехмед ІІ Фатих, великият завоевател води османската армия при Белград - това прави победата на Хуниади още по-значима, да не говорим, че в самата битка Мехмед е ранен, а когато идва в съзнание и разбира какво се е случило, велможите едва удържат 24 годишния и все още много емоционален султан да не се самоубие.
2. Хуниади не е единствения герой в битката - всъшност зет му Михай Сзилаги командва 7000 гарнизон, а християнската армия, която успяват да съберат Хуниади и Джовани ди Каспарино е разделена на две под командването на същите двама.
3. Разлив на Дунав през юли...., не това е причината, не природата е причината за победата. Умното заклещване на османските войски направили пробив, между долния и горния град и последвалата неорганизирана атака на селяните на Каспарино, водят до успешната атака на Хуниади към артилерията на Мехмед и до цялостното разстройване и разбиване на обърканите и ударени от три страни негови сили.
4. Силите не са 400 000, а само 160 000 на Мехмед, някои съвремени учени даже смятат, че са по-малко, трите армии на християните - гарнизона, Хуниади и Каспарино все пак са 4 пъти по малко около 40 000 души, така че пропорцията е същата:)
5. Интересни са две персонални прояви - на сърбина Титус Дугович, който изхвърля турския войник, заедно със знамето, което той се готвил да забие върху кулата на Белград в знак на победата и да вдъхнови така османските сили (Матиас Корвин го прави благородник за това) и на самия Каспарино, който като вижда как неговите селяни нападат османския стан без заповед се хвърля в битка с думите "Господ, който създаде началото, ще се погрижи и за края"
6. А най-тъжното е, че месец след битката на 11 август, самият Хуниади умира не в битка и не на бойното поле, а поразен от чума....

И днес, камбаните в Белград всеки обед бият в негова чест и в памет на тези, които спират Мехмед Фатих и османското настъпление и опазват Белград чак до 1521 г.
цитирай
5. atil - Да той е султана по това време, но е ...
27.03.2012 15:11
Да той е султана по това време,но е по-известен с превземането на Цариград една година по-рано. Тогава силите които повел и с които превзел града наброявали 170 000 хил.Не знаех ,че е водил армията на запад през 1454 г.В източника който съм цитирал пише ,че тя тръгнала към Буда и Виена и оттам тази многочисленност.Белград и стоял на пътя. Както и да е ,повече сведения по-добре за любознателния читател.А Али паша ако не е водил то е бил действащ висш офицер сигурно? Александър Фол не беше ли светило на историческата наука, като е редактирал защо ще остави Али паша а няма да спомене за султана...
цитирай
6. anonymousbulgaricus - Хм. . Фол е преди всичко траколог все ...
27.03.2012 16:35
Хм..Фол е преди всичко траколог все пак, но едва ли има грешка. По-скоро става въпрос за първата обсада на Белград през 1440 г., която е по времето на Мурад ІІ и преди първия поход на Хуниади и Владислав ІІІ. Тя е прекратена през м. април и е възможно тогава да е имало разлив на Дунав.

цитирай
7. atil - Абе знае ли човек, то и потопа е ст...
27.03.2012 19:34
Абе знае ли човек,то и потопа е станал точно заради едни продължителни валежи..с денонощия.Аз затова най-много вярвам на средновековните булгарски летописци ...!
цитирай
8. anonymousbulgaricus - Ами погледнах при Мехмед Нешри, ...
28.03.2012 10:32
Ами погледнах при Мехмед Нешри, който е описал събитията, макар и доста деликатно в "Огледалото на света". По-скоро наистина става въпрос за обсадата през 1440, защото там неуспехът на Мурад е описан така, че въобще не е описан все едно битка няма, а и данни от другите източници става ясно, че точно един от военачалниците, които са водили войската е Евренозоглу Али бей, а неясно как е умрял точно по това време Мезид бей, за когото (уж умрял просто), следващата година берлейбеят на Румелия Кула Шахин тръгва мъсти с думите - "Мой султане! Онзи неверник мартолос Янкодин отвори голяма работа на твоя роб Мезид. Ако ми позволиш, аз ще отида да отмъстя на онзи разбойник заради Мезид бей." Как е завършила тази акция за "отмъщение" - думите на Нешри са лаконични, но повече от достатъчни - "Щом паднал вечерният мрак, вместо да подхване врага, Кула Шахин зарязал чалмата си на душманите и офейкал, като се питал: "Близо ли е Туна?'Тогава ислямската войска била сразена. Не е за казване как била разбита."

От своя страна в разказа на Нешри за обсадата на Белград при Мехмед ІІ въобще няма споменаване на подобни имена, а и съвсем точно си е описал (макар и щадящо султана какво е станало)
"Един ден най-неочаквано видели, че на мястото, откъдето Караджа бей искал да мине, се сбрала огромна невернишка войска. Предвождал я проклетникът Янко."
"Тогава войската помислила, че плячкосване няма да има, та хич и не се е постарала. А еничарите били скупчени до крепостта. Неверниците ги отрязали в гръб и така погубили мнозина. Помощ до тях не можело да стигне. Паднал жертва за вярата и агата на еничарите."
"Сетне Повелителят забелязал, че неверниците станали нехайни. Моментално грабнал сабята си и се хвърлил в битката. Разсякъл един след друг неколцина неверника, ала това не помогнало. Неверниците не губели силите си. Дори Повелителят се измъкнал читав оттам само благодарение на собствената си сабя. Тогава се вдигнал, зарязал топовете и се върнал в пределите на ислямската земя"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647737
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031