РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.04.2012 20:23 - В "Долината на мъртвите царе"

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 6921 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 20.01.2016 18:42

Египтяните, от най-бедния селянин до най-висшия сановник, вярвали, че животът тук на Земята е само временно пребиваване на всяко живо същество. След видимата смърт животът продължава някъде отвъд Нил, в някакво друго царство, царството на вечното блаженство, където няма труд и мъка, няма болка и страдание. Тази вяра носела утеха на бедняка, изнемогващ от глад и непосилен труд, а за богатия била извор на непрекъснатата грижа как да устрои погребението си, че тялото му да бъде запазено и да не му липсва нищо от онова, с което е привикнало тук, на на Земята.

Всъщност египетското общество взело на воъръжение изпитаната обществена идеология на древнобулгарското тенгрианство. Те превъзнесли и издигнали в култ основния принцип при древнобулгарския погребален ритуал а имено - тялото на починалия да не се засипва с пръст. След покръстването тук предпазна роля играел ковчега, който трябвало да издържи поне до 40-я ден...
Другата основна постановка - че веднага след смъртта душата отива на "страшен съд, където и се отрежда подобаващото място в Отвъдния свят - също залегнала в основата на египетската религия чрез отиването на душата на съд при Озирис. Сходни елементи се наблюдават и при траките и при ахейците, както и при шумерите. В това число погребалните тържества и състезания, да се обвиняват извънземните, че са им внушили на всичките тях, подобни адети е меко казано бягство от отговорност.

Ето защо всеки египтянин се считал задължен да подготви още приживе гробницата за себе си и своите близки, правел това съобразно своето имотно състояние и обществено положение. Заможните египтяни си построявали богати гробници, стените на които били майсторски украсявани с релефи, изобразяващи живота и делата на покойника. Тялото, изкусно балсамирано, увито с ленени платна, накичено с различни чудодейни муски, огърлици и гривни, към които египтянинът имал особена слабост, и намазано с благовонни масла, било поставяно в саркофаг от трайно дърво. Край него се поставяли съдове с храна и онези вещи, с които умрелият си е служил. Такова погребение поглъщало, разбира се, много средства. Бедните египетски селяни и занаятчии, погребвали своите покойници само с привързана за тялото дъсчица, на която била написана молитва и молба към бога Озирис, владетел на задгробното царство, да даде храна на умрелия..."1000 вола, 1000 хляба и 1000 чаши питие".

За тайната на Хеопсовата пирамида ще стане дума в следващата публикация.

За да умилостивят бога и да запазят тялото си за вечното блаженство, фараоните от времето на Хуфу строили пирамиди - гигантски каменни планини, където след смъртта тялото било зазиждано и достъпът до него изкустно замаскиран. Но колкото и странно да изглежда, с това те вместо да осигурят на мумията си тъй желания вечен покой, обричали я на поругание. Скъпите предмети, всред които живеел владетелят, и които след смъртта му били зазиждани с мумията, привличали алчните погледи на живите. Пирамидите до една били ограбени още в древността.
Фараоните от времето на Тутмос -1, започнали да строят тайни гробници.
(По време на управлението на Хунската династия в Европа, за нашите владетели това нещо също станало правило. Останали са сведения за тайното погребение на Атила, "няма" ги и гробовете на владетелите от дохристиянския период тук...)
Но това било съпровождано с редица неудобства. Така например след погребението на владетеля трябвало да бъдат избити всички, които знаели тайната на царската гробница. Покойникът се лишавал и от тържествената погребална церемония, която била нещо задължително в култа към мъртвите, и от редовните литургии, които били извършвани от жреците и близките му. Но дори и тези тайни гробници не помогнали. Крадците били изобретателни и проникнали и там.

Тогава фараоните от 28-та династия, които заели египетския престол към 15 век пр.н.е., обърнали поглед към към каменистата клисура отвъд Нил срещу столицата Тива. Тук в канарите те започнали да строят своите гробници. Както се казва - върнали се към първоизточника(именно в планините и пещерите на Урал възникнали тази традиция и култ...).

Долината на царете днес

В тази "Долина на царете" търсели покой за мумиите си владетелите от 28,29 и 30 династия(от 15 до началото на 12 век пр.н.е.). До днес в тази долина са открити около 40 гробници. Но няма нито една, в която да не са прониквали крадци. Богатствата на мъртвите привличали като магнит живите. Крадците били ловки, жаждата за богатство твърде силна и те действували понякога дори в съдружие с пазачите, охраняващи "града" на мъртвите. Не ги смущавал суеверният страх от призраците на умрелите, които според техните вярвания бродели нощем край гробниците. Не ги плашели и заклинанията, написани върху платната, с които били покрити мумиите, че зло ще сполети всеки, който ги докосне. Нощем, при невероятно големи трудности крадците продължавали да ограбват съкровищата на мумиите. И така до наши дни...

Ето защо учените от цял свят били дълбоко развълнувани, когато през 1922 г. в ноемврийските вестници се появило сензационно съобщение - в "Долината на мъртвите царе" е открита гробница с непокътнато погребение!
В "Долината на мъртвите царе" дълго време работили археолози от различни страни. Един ден английският археолог Хоуърд Картър открил под една съборена хижа, някогашно жилище на строителни работници, стъпала, които отвеждали дълбоко в земята. С трескаво нетърпение откривателите разчистили шестнадесетте стъпала и стигнали до един зазидан вход. Върху мазилката му ясно личели следи от печата на Тиванските гробници - чакал с девет вързани пленника. Откривателите онемели от вълнение. Нямало никакво съмнение: повече от три хилядолетия никой не е докосвал тези печати. Но какво се крие зад този вход?

Хоуърд Картър - златно име в световната археология

Археологът обаче имал необикновено самообладание и търпение. Той подготвил всичко необходимо - специалисти, лаборатории, материали и едва тогава отворили многообещаващата тайнствена стена. Изследователите се намерили пред дълъг коридор, целият затрупан с чакъл, камъни и пясък. Разчистили го внимателно и стигнали до втори зазидан вход. Тук пак имало следи от същите печати. До тях в "царско колело" ясно се четяло името на фараона Тутанкамон.
Картът вече не се съмнявал. Той стоял пред гробницата на Тутанкамон - последният фараон от прочутата 28-а династия. За Тутанкамон историята знаела твърде малко. Той царувал кратко и бил зет на забележителния фараон Ехнатон, който се опълчил на жреците и въвел нова религия в Египет, и на жена му - красавицата Нефертити(за този фараон в древнобулгарския сборник има специален пасаж - бележка...).
Какви тайни ще разкрие гробницата? В какво състояние е тя? Ограбена ли е или не? Дали мумията е тук? Или подобно на мумиите на толкова много фараони и тя, за да бъде запазена от нечистите ръце на крадците, е отнесена и скрита някъде другаде? Защото не са били малко случаите, когато след някой грабеж близките вдигали тайно нощем мумията на покойника и я премествали на друго място. Така е странствувала от една гробница в друга мумията на не един египетски фараон.

Археологът имал основание да си задава тези въпроси: и на двата разкрити входа личели места с по-нова замазка.
С вълнение пристъпили към разкриването на втория зазидан вход. Насочили електрическите фенерчета през отворената дупка и онемели от почуда. Приказка или действителност било това? Пред очите им се разкрила зала, натъпкана с най-различни прекрасни вещи. Истинското съкровище от приказките! Фенерчетата осветили позлатени легла, украсени с фантастични животни, прекрасни съндъци с най-фина резба, кресла и колесници с чудна златна украса, алабастрови съдове с изящна изработка, тайнствени черни съндъци, безброй бели съндъчета, пълни с жертвени ястия и плодове.
Под едно от леглата забелязали дупка в стената, колкото да се промъкне човек. Картър се проврял през нея и се намерил в друга подземна стая, също така претъпкана с прекрасни вещи. Тук вече ясно личало, че е шетал крадец. Капаците на украсените с чудна резба съндъци били отворени, част от предметите извадени и разхвърляни. Крадецът е търсил изглежда по-дребни ценни вещи, които да може незабелязано да изнесе от гробницата. Твърде възможно е крадецът или крадците да са били изненадани, защото на пода в един шарф, вързани на възел, били намерени няколко златни пръстена. Гробницата била посещавана от крадци още в древността, но тя пазела съкровища, каквито светът не подозирал, че могат да същствуват. Тук имало дрехи и сандали, огърлици, гривни с най-фина изработка, ветрила от щтраусови пера с чудно красиви дръжки, прекрасни съдове от алабастър и фаянс, кресла с неповторима украса.

Но къде е мумията на фараона? До една от стените стоели като на стража две еднакви статуи на фараона в естествена големина, направени от черно дърво. Между тях археолозите открили умело замаскиран вход. Дали не е там мумията? Разкрили внимателно входа и ...онемели от изумление. Пред тях се издигала златна стена!
Когато я разгледали внимателно, разбрали, че се намират пред огромен саркофаг. Дълъг 5 м.,широк 3,30 и висок 2,73 м., той изпълвал почти цялото подземно помещение. Тесен коридор от 60 см. го отделял от стените, украсени с различни рисунки и надписи. Боите на тези изображения били така свежи, сякаш вчера са поставени от ръцете на художника. От едната страна на саркофага имало врата. Отворили я и се намерили пред втора златна стена - втори саркофаг, малко по-малък от първия, направен от дъбово дърво и позлатен отгоре. Той бил изписан и от външната, и от вътрешната страна със сцени и текстове от "Книгата на мъртвите". На вратата на втория саркофаг стоял непокътнат печатът на Тутанкамон. С безкрайна радост и вълнение Картър и сътрудниците му гледали този печат. Нямало вече никакво съмнение! Мумията на фараона е тук, зад тази ключалка, до която никой през хилядолетията не се е докосвал! Отворили вратичката и се намерили пред трети позлатен саркофаг, пак с надписи и религиозни сцени. След третия следвал четвърти,също дъбов, обкован със злато.

Когато отворили вратичката и на четвъртия, пред тях блеснал чуден саркофаг от жълт кварцит. На четирите му ъгли били изобразени релефно четири богини-пазителки. Разперените им криле обгръщали саркофага като в прегръдка, сякаш да го защитят от всякакво посегателство. Тежък капак покривал този саркофаг. С големи усилия успели да го вдигнат. Тънко платно покривало, което лежало в саркофага. Свалили внимателно покривките и ... нова изненада! Пред тях блестял цял в злато ковчег с образа на фараона, дълъг 2,25 м. Лицето и ръцете били направени от масивно злато, веждите и клепките му от тъмносиньо стъкло, очните ябълки от алабастър, зениците от ахат, а царските емблеми на челото били инкрустирани с непрозрачно стъкло и фаянс. Ръцете държали царски скиптър и камшик(тези символи на власта са също унаследени от булгарската традиция), направени от масивно злато и украсени с тъмносин фаянс и цветно стъкло.Това златно лице с малко венче от исъхнали цветя върху челото било така прекрасно, че откривателите дълго не могли да откъснат очи от него. Когато повдигнали внимателно капака на ковчега, пред очите им се появил втори ковчег - още по-красив от първия. Всички ахнали пред това великолепно произвдение на древноегипитското изкуство! Облицован със злато и богато украсен, той представлявал царя като бог Озирис.
Когато разтворили и този кофчег, дъхът на всички спрял от изумление. Пред тях лежал трети ковчег, целият от масивно злато, украсен и гравиран със съвършено майсторство. Две крилати богини обгръщали краката на царя. Никой никога не бил виждал нещо по-красиво.

Картър отваря ковчега на Тутанкамон

В този златен ковчег, обвита в тънки платна, окичена с различни талисмани и скъпи украшения, лежала мумията на фараона.

Лицето и било покрито със златна маска - портрет на фараона
(подобно на ахейските и тракийски царе - традицията тръгва от предците на древните булгари - елбирите. В древнобългарската митология е описано защо и по какъв повод Тангра наредил на елбирите да носят железни маски...), изработена с изключително майсторство. Лицето на царя било младо, почти юношеско. Фараонът починал деветнадесетгодишен.

Картър и сътрудниците му продължили да изследват подземната гробница. Открили още един вход. Той ги извел до друга подземна стая, която нарекли "съкровищница". Тук се съхранявали тайнствени, ниобикновено интересни и красиви предмети, свързани с религиозните вярвания - изображения на богове и свещени животни. Тук се намирала и цяла флотилия от красиво изработени лодки, с които фараонът трябвало да премине в задгробното царство.

Камата на фараона Тутанкамон с която бил погребан

Много съндъчета от черно дърво съхранявали красиви, скъпи вещи и украшения.
Повече от 3000 години почивал тук в тази подземна гробница, в своите златни ковчези, всред нечувани и невиждани богатства младият, царувал само 6 години фараон Тутанкамон.
Сега съкровищата от гробницата на Тутанкамон се пазят в музея в Кайро. Мумията на фараона е в Лондон. Но е днес тя крие една неразгадана тайна - изкуството на египетските жреци да балсамират по такъв недостигнат и до днес начин, телата на своите царе.

Следва продължение

Нагоре