Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2012 17:10 - Първите неспокойни дни за Римската република
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 4137 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 19.05.2012 19:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Този исторически разказ е за един мой адаш - както ще видим голям човек и талантлив политик, който може да служи за пример и подражание и на днешните европейски политици. Нарочно излагам материалите в блога, в научно-популярна форма, но затова пък пределно достоверно! Той е предназначен главно за подрастващите поколения от които зависи най-много. А не за дървените философи и душевно нечистоплътните нещастни хорица. Да се надяваме, че в недалечно бъдеще информационния вакуум ще бъде запълнен по нормалния начин. Но дотогава и 20 човека( от които някога нещо ще зависи) да получат полза и подкрепа в нужното време за тяхното израстване като личности - аз ще бъда достатъчно удовлетворен!



Сенаторът Маний Валерий почти не спа тази нощ. Тревожни мисли не му даваха покой. Ще се справи ли сенатът с бунта на плебеите? Какво ще стане с Рим? Валерий стана от леглото, наметна тогата си и излезе в атриума.

image

Ноща беше необикновено спокойна. Лунните лъчи трептяха във водата, цветята изпускаха силен аромат и някакъв щурец, скрит в тревата, унесено свиреше. Валерий седна на каменната пейка, още топла от слънцето, и отново потъна в тревожните си мисли.
Всичко започна с една съвсем дребна на пръв поглед случка.
Една сутрин на форума в Рим се появи един човек. Дрехите му бяха мръсни, изпокъсани, косата и брадата му буйно израстнали. Той едва вървеше и изнемощял приседна на стълбите пред храма. Наобиколиха го граждани и го запитаха да не е болен.

image

- Болен ли? Не съм - отговори човекът с глух глас. - Не приличам на човек, нали? А и аз съм римски гражданин като всички вас! Ето до какво положение ме докарахте вие, за които се бих, жертвувах живота, семейството, имота си!
Гражданите зашумяха.
- Какво, не вярвате ли? В двадесет и осем битки съм участвувал! Вижте раните ми! - и човекът разтвори парцаливите си дрехи, под които се виждаше голото му съсухарено тяло. - Луций, не ме ли познаваш? - обърна се той към един гражданин.
Луций се взря в лицето на непознатия, гледа го няколко минути и после поклати глава.
- Как ще ме познаеш? Мигар приличам на някогашния Гай Флабий?
- А-а-а! - изтръгна се учуден възглас от гърдите на тълпата.
Името на центуриона Гай Фабий беше добре познато. Всички помнеха как във войната с еквите той пръв изкачи неприятелската стена и увлече всички след себе си. Заради това той беше награден дори с венец.
Тълпата се увеличи, хората надничаха, искаха да видят,  да чуят.
- Помниш ли, Луций когато се бихме срещу еквите? Раната, ето тази тук на крака ми, бързо заздравя. Но оттогава започнаха бедите ми. Еквите опустошиха имота ми, разграбиха добитъка ми, изгориха къщата ми. Ние се бихме, а кой взе плячката и земята, завоювана с нашата кръв? - Патрициите. На нас плебеите, нищо не дадоха.
- Вярно, вярно! - потвърдиха някои.
- Трябваше да взема пари назаем поне да възстановя стопанството си. Но се заредиха пак войни. Имота ли да гледам, отечството ли да браня? Лихвите растяха, дълговете се трупаха. Оковаха ме във вериги.Шестдесет дена стоях така, но кой можеше да ми плати дълга, взеха имота ми, жена ми и голямото ми момче продадоха, малкото се разболя и умря.
Народът възбудено зашумя.
- Така е. Мигар е само той...
- Изпратиха ме в каменоломните - продължаваше Флабий. - Работа нечовешка, глад и бой. Хората мрат като мухи. Разбрах, че не ще изтрая дълго, и реших поне да умра тук, затова дойдох.
Възбуждението нараста. Чуха се възмутени възгласи и проклятия към патрициите.
- Докога ще търпим това?
Сякаш огънят на бунта дълго време беше тлял и сега пламна изведнъж. Улиците се изпълниха с възбуден глъч. Към форума заприиждаха измъчени жени, парцаливи и гладни деца. Всички викаха, шумяха - бяха настръхнали, зли. Патрициите, които случайно бяха попаднали всред тълпата, се заозъртаха страхливо, гледаха да се измъкнат през глухите улички или влизаха в първия приятелски дом.
Тогава на форума се появиха двамата консули - Апий Клавдий и Публий Сервилий. Апий беше зачервен от гняв.
- Само от безделие своеволничат тия плебеи - чуха го да казва на Сервилий. - Послушай ме, нека пратим в затвора по-буйните и ще видиш как другите ще млъкнат.
Сервилий само поклати отрицателно глава. Той изглежда не мислеше така.
Когато консулите се качиха на трибуната, шумът стихна. Сервилий спокойно обясни, че сенатът разбира тежкото положение на плебеите и сигурно ще вземе мерки.
Народът стоеше нерешителен. Някои , които бяха грабнали вече камъни, ги пуснаха на земята. Такива думи те и друг път бяха чували. Дали и сега ще ги излъжат?
В този момент стана нещо съвсем неочаквано. На форума се се втурна запъхтян конник.
- Волските ни нападат! - извика той.
Народът онемя. Но само за миг. След това се чу сподавен смях. Вдигна се невъобразим шум.
- Нека патрициите сами се сражават!
- Защо да мрем заради тях!
Това беше нечувано! Народът в Рим се радваше, че врагът напада града!
Консулите започнаха да извикват по списък войниците. Народът, мрачен и мълчалив, изпълни форума. Апий Клавдий извика по име първия. Извиканият скръсти ръце на гърдите си и не мръдна от мястото си. Трима плещести плебеи поразбутаха тълпата и се наредиха до него. Явно, те се готвеха да го защитят. Апий Клавдий се развика и прати ликторите да го доведат. Народът се хвърли срещу тях. Полетяха камъни.

image

Публий Сервилий се намеси и предотврати битката. Сенатът веднага беше свикан. Публий Сервилий настояваше да се облегчи положението на задлъжнелите плебеи. Апий Клавдий и сенаторите подръжници на лихварите не бяха съгласни.
Републиката беше в опасност. Народът се бунтуваше, а предните отряди на волските бяха вече пред града. Предложиха да се избере диктатор. И избраха него - Маний Валерий. Цялата отговорност за съдбата на Рим се беше стоварила върху него...
Маний Валерий стана от пейката. Стъпките му отекнаха по камените плочи на атриума. Щурецът, сякъш изплашен, млъкна.
Бяха настанали тежки дни.
Какво искаха плебеите? Маний Валерий разбираше добре. Те не получаваха дялове от обществената земя като патрициите. Малкото късчета неплодородна и нередовно гледана земя не можеха да ги изхранят. Постоянните войни ги разоряваха и те задлъжняваха. А законите бяха много строги. Длъжниците заедно със семействата си ставаха роби на кредиторите. Гай Флабий не беше единствен случай.
В този критичен момент той, диктаторът Маний Валерий, съумя да намери правилния път.
Издаде едикт, с който забрани да се оковават или затварят за дълг римски граждани, както и техните деца и внуци; забрани да се изземва или продава имуществото на войниците, докато те са във войската.
Валерий седна  пак на пейката, сякаш успокоен от онова, което беше последвало. Народът му се довери. Плебеите така масово се записваха в легионите, че Валерий събра войска, каквато Рим не беше виждал дотогава. Цели 10 легиона! За няколко седмици римляните сразиха и еквите, и волските, и сабиняните.
Но когато римският народ се завърна като победител, Маний прочете немия въпрос в погледа на всеки плебей:
"А сега? Ние изпълнихме дълга си. Ваш ред е да изпълните обещанията си!"

image

Маний Валерий не можеше да измами доверието на народа. И още на първото заседание той решително постави въпроса:
- Какво ще направим за плебеите, изпаднали в дългово робство?
Но опасността беше отминала, сенаторите пак бяха упорити и неотстъпчиви. Сенатът  отказа да се занимава с този въпрос.
- Сенатори - каза тогава Валерий, - вие не искате да заживеят гражданите в съгласие. Кълна ви се, че много скоро ще съжалявате, че плебеите не са имали повече защитници като мене. Външният мир е постигнат. Щом не мога да помогна да постигнем и вътрешен, аз се отказвам от диктаторските си права. Предпочитам да почакам бунта като странично лице!
Народът оцени честността на Маний Валерий. Той го изпрати с бурни овации до дома му.
Но онова, от което се страхуваше Валерий, наистина стана.

image

Бунтът избухна. И това вече не беше улична схватка между изстрадали длъжници и неотстъпчиви лихвари. Не! Това беше умно замислена и организирана борба.

image

Преди три дена плебеите напуснаха Рим и се разположиха на Мон Сацер. Изкопаха ров около лагера и заявиха: "Или изпълнете нашите искания, или тук ще си основем нов град!"
Три дена вече сенаторите се караха и не можеха да вземат никакво решение. Градът заспиваше тревожен. Страх сковаваше всички. Патрициите се страхуваха. Дали останалите в града плебеи няма тази нощ да ги нападнат и избият? Не, това положение не можеше да с търпи повече. Ами ако някое от съседните племена използува това положение и нападне Рим? Кой ще се сражава?
Маний Валерий решително стана. В тази безсънна нощ той разбра, че не можеше, пък и не биваше, да остава повече настрана от събитията.
Маний Валерий излезе от къщи, когато първите лъчи на слънцето се плъзваха по форума. Край храма на Юпитер Капитолийски се беше събрала вече доста голяма група патриции. Те обсъждаха, ръкомахаха. В сената завари също голямо оживление. Сенаторите бяха наобиколили Менений Агрипа. Предишният ден той беше ходил в лагера на плебеите като пратеник на сенаторите. Агрипа беше мил старец, плебей по произход и много сладкодумен оратор. Сенаторите смятаха, че кое със сладки приказки, кое с обещания той щеше да убеди плебеите да се завърнат в града. Но този път красноречието  на Агрипа не помогна. Плебеите бяха решили да се борят докрай.
- Чуйте - казваше Агрипа на сенаторите, - те няма да отстъпят. Първо, те искат да си избират всяка година свои защитници, които да присъствуват на всички заседания на сената. Ако той вземе някое решение, което е против интересите на плебеите, техните защитници ще станат и ще кажат "вето" - забраняваме. И това решение ще падне.
Последните думи на Агрипа бяха заглушени с виковете на сенаторите.
- Мъже сенатори - извиши глас Валерий, - защо се възмущавате? Това е справедливо. Та те са по-голямата част от римския народ! Правилно е да имат и те защитници в сената! Продължавай Агрипа!
- Никой не може да арестува или съди плебейските защитници, докато носят тази длъжност. Те няма да напускат ни дене, ни ноще града и вратата на техния дом ще бъде отворена за всеки, който има нужда от тяхната помощ.
- И това е добре - заяви Валерий.
- Второ - продължи Агрипа и сви втори пръст на ръката си, - плебеите се оплакват, че едиктът на Валерий остава само на книга. Кредиторите пак си я карат по старому. Затова техните защитници ще следят никой длъжник да не бъде оковаван във вериги и ще освобождават затворените за дълг. Те ще могат да викат на съд всеки римски гражданин, дори и консула.
При послдните думи на Агрипа сенаторите пак бяха готови да се развикат, но Маний Валерий ги спря с властен жест.
- Трето - продължи Агрипа, - плебеите искат да се разреши справедливо въпросът за земята.
- И тук имат право - каза Валерий.
Рим не помнеше някога сенатът да е заседавал тъй продължително и бурно. Три пъти този ден Агрипа ходи до Свещената планина и се връща. Последният път с него отиде и Маний Валерий.
След три дена между сената и плебеите от Монс Сацер беше постигнато споразумение. Сенатът прие исканията на плебеите. Още същата вечер плебеите от Свещената планина се прибраха по домовете си.

image

Когато сенатът на другия ден се събра на съвещание, за пръв път в Хостилиевата курия влязоха двама плебеи. Това бяха първите народни трибуни Гай Лициний и Луций Албин. Те не седнаха на мраморните кресла между облечените с бели тоги сенатори, а скромно се наместиха на дървената пейка край вратата. Но погледът им беше горд и независим и в него се четеше огънчето на победата - първата победа на плебеите.


Следва продължение







Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. socialismus - Вметка
20.05.2012 20:45
Плебеите възмъжават след участие в победна война.

Плебеите се смачкват в ежедневна безизходица.
цитирай
2. atil - Историята е наистина учителка на ...
20.05.2012 21:03
Историята е наистина учителка на народите.Затова и това "специално" внимание към нея...Да се нагажда и моделира. А ако не става, да се хвърлят в пространството множество теории и хипотези.Затова са и старанията хората да са с къса памет и в състояние на постоянна голяма нужда...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5640467
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3659
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031