Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2012 18:33 - Царуването на Филип II Македонски
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 16488 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 03.09.2022 17:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

От самото начало в плана на Филипа било да затвърди или да върне завованията на своите предходници и да ги разшири до там, че да обедини всички балкански племена.
Всички княжества и градове-държави под върховната власт на македонския монарх, план, който той можал да изпълни и да отиде и по-далеч: да замисли и да поведе обединените балкански народи към сломяване на техния най-опасен враг - "великия", т.е. персийския цар, - замисъл, който останал да се изпълни от сина му Александър.

 Най-интересното в случая, което "убягва" от вниманието на мастити и не толкова, изследователи и творчески личности в лоното на историята, е същото противостояние по това време, каквото имаме и от другата страна на Черно море.
То е описано в специална поема от персийския поет Фирдоуси -"Шах наме". Руснаците бяха направили и филм по нея под заглавието "Рустам и Сухраб", който мина и по нашите кина преди време.

За великото противостояние между Иран и Туран(Ени Туран-Нови Туран на юг).

Тук на Балканите, полуостров, който го броят за "ирански", "елинско-египетски", "тракийско-извънземни" и т.н. имаме същото противостояние по отношение на иранците и тураките(траките).
Това противоречие  не се решава нито там, нито тук, нито от Спарта, Атина или тракийските князе, нито от персийските, нито от старите иделски а от македонските булгари. От техния цар Александър Велики. Макар иделските булгари да му помогнали да завладее Персия.

До към края на 356 г.пр.н.е. Филип поставил под своя скиптър по-голямата част от Балканските земи на север и на изток и обърнал поглед на юг към Гърция. Тогава създал и първата флота на Македония, която в сравнение с атинската била слаба, но било достатъчна да преследва пиратството по Егейско море и по крайбрежието и да безпокои противника. Подготвен така добре, Филип продължил своето завоевателно дело.
Действията му били насочени в две посоки - на юг, да се затвърди в Тесалия и оттам да държи вратата отворена за Средна Гърция против Тива и Атина, и на изток, да завладее егейското крайбрежие и да се озове в Тракийския Херсонес, т.е. на Галиполския полуостров и оттам да стигне Визант(Цариград) и Тракийския Босфор, за да затвори пътя на гърците към Черно море.

Той успял в намеренията си и в двете посоки.
" Предателството-казва Демостен-за по-малко от година отвори  на Филипа всички градове на Халкидика. Предложенията на предателите били толкова много, че Филип не знаел кого да послуша най-напред и кого да вземе".
Всъщност тук не става дума само за предателства и подкупи а за натиска на Филиповата военна мощ и умела дипломация и въпрос на избор на страна. Борбата на тази почва се водила главно между него и Атина.

image

След като си преместил лагера край Места, Филип се обърнал към Гърция, но не се намесил направо и брутално, а изчакъл да го поканят.
Това станало скоро, когато пламнала т.нар. трета свещена война(355 г.) по повод на спора, почнат първо между Тива и Фокида за някакво религиозно престъпление, приписвано на Фокида и свързано с храма на Аполон в Делфи.

В спора се намесили почти всички гръцки полиси. Едни, начело със Спарта и Атина, застанали на страната на Фокида, а други, в това число и Тесалия, взели страната на Тива. Тесалия била силно притисната и потърсила помощ от Филипа. Търсеният от него случай за намеса дошъл. Той взел страната на Тесалия и на Тива, но преди да настъпи в Гърция, под предлог, че иска да съпроводи един персийски претендент за трона, приятел на Тива, нахлул през Места във владенията на тракийския цар Амадок, който повикал помощ от Атина. 
В сражение при Кипсела Филип бил разбит от атинската войска, но успял да се върне благополучно и с голяма сила този път навлязъл в Гърция, разбил фокидската войска, унищожил тиранията в Тесалия и завзел залива Пегасе(Волоския залив).

Така той стъпил от три страни на морски бряг:  Амфипол, Термейски(Солунски залив) и Пегасе. След това отнова се върнал в Тракия, за да заеме Тракийския Херсонес. Този път Амадок взел страната на Филипа понеже съперника му Керсеблент станал съюзник на Атина.Тя обаче не бързала този път да праща войска и Керсеблент се принудил да сключи мир, като отстъпил спорните земи и пратил сина си за заложник в столицата Пела, както било по стария булгарски обичай(351 г.пр.н.е.).
В това време Византия(града Бизант и околностите) се отцепила от Атина; заедно с някои селища и острови тя минала на страната на Македония и почнала да вреди на атинската търговия в Черно море. Филип отивал към целта си - изолация на Атина.
 Неговата мощ и, следователно, опасността за Гърция била почувствувана силно. За пръв път тогава Демостен излязъл открито в народното събрание срещу Филипа с речта си против "каперството", което Филип упражнявал върху атинските кораби. Демостен настоявал да поведат борбата по-енергично, като вземат инициативата в свои ръце, а не да следват и се нагаждат според тактиката на Филипа. Обаче този план на Демостена не успял, въпреки взетите мерки от Атина да изолира Филипа, като създаде голяма коалиция притив него.

Докато в Атина и в много други от държавиците на средна и южна Гърция царували тревога и чувствона несигурност, в Македония тържествували. Филип се чувствал в най-голямата си мощ. Той разтворил границите на държавата  за всички чужденци, на първо място за гърците, които биха поискали да се преселят в нея. Дори им отворил пътя за заемане на разнообразните държавни служби, обстоятелство, което го издигнало много над характерния за гърците тесногръд шовинизъм. Явно той отварял пътя на бъдещата империя с център на Балканите.
Цъфтящата тогава столица Пела станала средище на гръцко-булгарското художество, литература и науки - елинизацията на на Македония отново била в пълен ход, но на по-други принципи отколкото при Архелая.

 Филип повикал за възпитател на 14 годишния си син Александър, великия гръцки учен и философ Аристотел. Той не бил чужд впрочем на Македония, защото бил родом от македонския град Стагира, пък баща му Никомах бил придворен лекар на Аминта II. Самия Аристотел бил с по-особенни разбирания и твърдял, че Гърция ще се спаси и издигне само под ръководството на един просветен монарх, като имал на ум македонския...

image

 През това време Филип затвърдил властта си в обширната държава и почнал да създава македонски колонии в различните области. В много от градовете поставил гарнизони, а управлението им поверил на комитети от по 10 души; във всяка от четирите области на Тесалия пък поставил по един комисар, а себе си провъзгласил за пожизнен архонт на Тесалийския съюз. Затвърдил влиянието си в Епир, откъдето била жена му Олимпиада - майката на Александър. А чрез държавицата Елида той се вмъкнал и в Пелопонес, добил влияние в панелинското светилище на Олимпийския Зевс там и се заявил като покровител на няколко от пелопонеските държавици против Спарта.  
Всичко това пак показва древнобулгарските имперски принципи и система, които следвал и прилагал.

Относно Тракия, Филип искал не само да я завладее, но и да затвърди своята власт там, затова пристъпил към колонизация както в Северна, така и в Южна Тракия. Преселил в някои от старите тракийски пазарни средища македонски колонисти, укрепил ги и ги превърнал в градове, каквито са : Филипопол, наречен на негово име, Берое(Стара Загора) и Кабиле(Таушан-тепе при Ямбол). Керсеблепт и Терес, след упорити боеве, били свалени от трона и цяла Тракия била обявена за македонска област.

Филип след това се готвел да мине Балкана и да завземе и гетското царство, което се простирало между Дунава, Хемус и Черно море. Обаче гетския цар Котел побързал да се срещне с Филипа, поднесъл му много подаръци, дал му дъщря си Меда за жена и сключил приятелски съюз с него.
 Скоро след това гетите изпитали върху себе си неприятелски набег от север и били покорени. Това принудило Филипа да прекрати войната с разбунтувалите се градове Перинт и Византия, които били подтикнати от Атина. Задоволил се само да изпрати протест срещу Атина за нарушението от нея на договора от 341 год.

След това се отправил срещу идел-булгарския цар Атей(Атил). Гърците го наричат "скитски" защото ползвал кипчакското опълчение(казаци) във войната си на Балканите. Освен личната си дружина древнобулгарските царе ползвали народната войска-опълчение(казаци) от тази област, където е направлението на удара. А кипчаците("скити") живеели в непосредственна близост до Балканите.
 По същия начин победата над римляните и убийството на императора Деций през 231 год. край днешния град Разград се приписва на готите...
Но да видим какво казват булгарските летописи за  войната на
Атей с Филипа:
.......................................
ЕТЕЙ или АТ, АТАЙ, АТИЛ(380-339 г.пр.Хр.). Потомък на УФА, внук на КАМ ЕТЕЯ. Не повярвал на предсказанията на Кама(шамана), че ще загине също като дядо си ако нападне владенията на Балбал(т.е.Македония). И без необходимост от любопитство се отправил в набег на Макидан(Балканите). Загинал в 339 г.пр.Хр. в бой с Билдиу Балбал(Филип Македонски). В негова памет и в памет на дядо му булгарите дали на Саклан второ име - Атил(земята на Етей). Самия Балбал оженил сина на Етей за доведената си дъщеря Уран-бика.

От тук:
https://boianimen.blogspot.com/2017/05/7.html


При похода му на север гетските жреци му предали Одесос(Варна) без бой. В сражението с Атея, Филип победил а Атей както му предсказали кам-бояните - загинал. Филип взел богата плячка от скитите около 20 хиляди жени и деца и ги откарал за роби. Заграбил и много добитък, между който и доста кобили с които подобрил расата на конете в Македония.

На връщане нарочно минал през земята на трибалите между Искъра и Морава, като им поискал да го пуснат доброволно. Трибалите, като условие, му поискали да им даде част от скитската плячка. Филип обаче отказал и влязал в бой с тях. Конят му обаче бил убит а той ранен, но войската му си проправила път и се завърнала в Македония.

Заканата на Филипа за война срещу Гърция като се завърне от похода на север била явна. В прочутата си трета реч  против Филипа, Демостен подрежда всички случаи, които сочат, че Филип, дори и формално като съюзник, в действителност воювал против Атина . След като укорява след това всички елини, че не се обединяват, Демостен оборва и онези, които са обаяни от Филипа, като им казва:

" Той не само че не е елин, нито има нещо общо с елините, но и като варварин не произхожда от страна, която можеш да споменеш с чест, ами е негодник от Македония, отгдето по-рано не би могъл да купиш и свестен дори роб"

 Поне тези думи ясно говорят, че македонците никой тогава не ги е броял за гърци...
Това го направили други хора по-късно без да питат никого - нито древните гърци нито древните македонци. 
Наистина, Демостен успял да увлече не само своите съграждани, "мъже атиняни", както ги зовял за война против Филипа, но създал мощен съюз против него, като вмъкнал в него дори и дотогавашния съюзник на Филипа, гр.Тива. Това се счело от всички за голям успех на Демостена и за решаващ фактор във войната.
 Но и Филип не спял. Той използувал една отново избухнала свещена война и, като поканен от едната страна, се явил в Гърция със силна войска. Почти с равен брой войници излязъл срещу него и Демостен със съюзниците си. Обаче духът, организацията и ръководството на македонската конница и фаланга изтръгнали в решителния бой при Херонея победата на македонците( август 338 г.пр.н.е.).

След като всички държавици, включително и гр.Византия, пазителят на Босфора тракийски, признали хегемонията на Филипа, той решил да ги свика на тържественно събрание в град Коринт. Целта била да се образува общ Балкански съюз срещу Персия, която простирала границите си в съседство до бреговете на Мала Азия. Тези борби имали не само политически,но и икономически и търговски причини. Сключил се съюзен договор с подробни клаузи в него. Председател на съюза бил македонският цар, с които всички се свързали във "вечен съюз" ., Филип бил и постоянен хегемон т.е. главнокомандващ съюзните войски.Той бил натоварен да се грижи и за вътрешния мир и безопасност. Столица на съюза бил гр.Коринт.

След като привършил голямото си дело в Коринт и се върнал в Македония да подготви похода против Персия, Филип бил убит, когато отишъл през 336 г. в старата столица Еге(Воден) да отпразнува сватбата на дъщеря си Клеопатра с Александра Епирски.
 Както обикновенно причините за убийството на такъв велик човек и до днес не могат да бъдат определени точно. Едни говорят за лично отмъщение, други виждат отмъщение на жена му Олимпиада, а дори на самия Александър, защото при последната сватба на Филипа с една красавица на име пак Клеопатра, вуйчо и Атала на сватбеното угощение помолил гостите да се помолят на боговете, да роди младата царица "истински цар" на Македония. Александър тогава кипнал от гняв против тази обида, извикал:
" Нима ти, негоднико, смяташ мене за незаконороден?", и хвърлил върху главата на Атала една чаша. Намесил се тогава и Филип и извадил дори меч против сина си. Тогава Александър и майка му избягали в Епир. Това разгневило Филипа още повече и той изгонил от Македония и приятелите на Александра - бъдещите негови военачалници - Неарх, Птоломей, Харпал и др.

Някои пък говорят, че убиеца Павсаний действувал в съгласие със синовете на един Аероп от линкестийското княжеско семейство, който бил кандидат за македонския трон.
Във всеки случай убийството турило край на основателя на най-мощната държава през древността на Балканския полуостров - македонското царство.

image

Обаче делото на Филипа не пропаднало. Подел го великият му син Александър и го продължил, но не за да издигне още по-високо Македония, а за да създаде на нейна основа една световна империя.





Гласувай:
4



1. kykowsky - Обясни този израз:
27.05.2012 18:46
"(351 г.пр.н.е.). В това време Византия се отцепила от Атина;"

Кво излиза сега - днешните макета са прави?
цитирай
2. atil - Не знам за какво са прави "м...
27.05.2012 19:08
Не знам за какво са прави "макетата", но гр.Византия , както много други градове по това време е преминавал многократно ту към един , ту към друг съюз и коалиция. Накрая минал твърдо към Македония. Именно през тази година. Макар след отново подтиквани от Атина да се отметнали. Това го пише горе в текста.Колкото до днешните македонци те нямат традиция от тази древна държава.
Гърците също. Тези траки и македонци, които запазили старата си култура до 7-ми век от първите дни на конфликта на Аспарух с ромеите съдействали на българите. И самите те от самото начало станали поданници на новата държава под етнонима - българ(бугар). А след известно време и славяните също. Това е положението. Ние сме приемници на предгръцката, тракийската и македонската култура.
А Албанците на илирийската. Други няма. Гърците на елинската класическа. Историята на република Македония започва през 1944 година!

цитирай
3. atil - А Филип Втори Македонски го давам в ...
27.05.2012 23:33
А Филип Втори Македонски да се даде в скоби - Булгарски - защото това означава думата "Македонски". Никой грък или днешен македонец от Коминтерна, не знае какво значи - македонец. Не могат да я обяснят, не я разбират, не знаят какво е!Не могат да я преведат.
От "Мак" - синоним на булг-вълк, македонец е същото като булгар, балкар, мишар, бияр, башкир, локър а булгарската форма на изговор е - макидан.
цитирай
4. kentoff - По времето на Атина Римска империя не е имало, а названието Византия не се използва от уважаващи себе си историчари.
29.05.2012 07:35
"(351 г.пр.н.е.). В това време Византия се отцепила от Атина;"
цитирай
5. atil - Това ми напомня коментарите от с...
29.05.2012 09:56
Това ми напомня коментарите от сайта БГ история... Където също изкарах в доста доста публикации факти и сведения за старата ни история... Без да четат или да се сетят какво са прочели, почват да коментират на тагадък.
Град Византия е основан от трако-булгари под името Бизантион или поне така са го записали. А как точно е било само те си знаят. Същия Византион - Византия, който станал после Константинопол или Цариград както му казвали българите. Попаднал под интервенцията на гръцката колонизация след 7 век пр.н.е., както мног други градове по крайбрежията на моретата в този район.
Атина е полис, град-държава, по това време, град Византия също. Тизи градове-държавици и редица други княжества от Балканите, в това число Македонското царство, влизали в съюзи и коалиции едни срещу други. В описвания период главното противостояние вече било Македния срещу Атина. За това става въпрос и за такъв род отцепвания и присъединявания.
Рим се появява много по-късно на Балканите, като покорява с война и Македония и Гърция и тракийските княжества.
Знаем че Източната римска империя после българите и викали Рум а не Византия.

Фактически пример и доказателство, че древните македонци и траки стават гърци и българи е че през цялото време В МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ НЯМА ТРАКИЙЦИ и МАКЕДОНЦИ А САМО БЪЛГАРИ, СЛАВЯНИ и ГЪРЦИ !!!
Т.е. материалната действителност доказва, че македонците и траките са българи. От старо време, през средновековието, до Възраждането е все едно и също - в тези земи те са болшинство от населението.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5647401
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031