Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2012 19:44 - Българското хайдутство - 2
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 17899 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 13.02.2016 10:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ВТОРА ЧАСТ

Кога са се появили у нас хайдутите и защо?

image

Хайдутите са се появили у нас твърде рано, би могло да се каже още преди да бъдат завоювани всички български земи и преди да завършат турските завоевания в Европа. Самата дума - "войвода" на съвременен език означава - войсковод а знае се, че дружина без байрак и байрактар не е дружина, т.е. имаме от самото възникване още военачалие и военна форма на организацията. Най-вероятно началото на хайдутството да е поставено от разпръснати и разпилени български военни части, от непокорни военачалници и боляри, които продължили съпротиватата, и вместо да напуснат страната споделили съдбата на народа си, като се обявили за негови защитници. В достоверни исторически данни се споменава името на Павел Бакич от Тракия, който с 200 души българи се е сражавал срещу турците под стените на Виена и нему е била поверена охраната на дунавските мостове. Султански заповеди ни разкриват, че след жестокото потушаване на Пиротското въстание през 1565 година в околностите на Пирот завърлували хайдушки дружини, които продължили борбата срещу потисниците и спахиите. От други документи, датирани през 1566 и 1575 г., узнаваме, че най-много хайдути по това време излизали от войниганските села, попритиснати след първите военни несполуки на турците с тежки, изнурителни тегоби. Турският пътешественик Евлия Челеби, който прекосил нашата страна през средата на 17 век, разказва надълго  за своите срещи с българските хайдути и за това, как е трябвало да води преговори за свободен пропуск с 500 добре въоръжени юнаци, срещнали го на Шипченския проход по пътя за Габрово.
Напоследък бяха открити многобройни документи в Ориенталския архив на Народната библиотека в София от 16, 17 и 18 век, в по-голямата си част височайши заповеди за преследване на хайдути, от които се вижда, че хайдутството непрекъснато е създавало грижи на властта и въпреки жестоките мерки за преследване, дори до Освобождението на България, "бунтовниците" не се свършват.

image
Един от легендарните войводи, участвал и в четническия период на нац. революц. борби. След Освобождението работил като пъдарин, тъй като не бил свикнал да се кланя на никого...

Намерените в последно време съдебни протоколи (синджили), изостанали от архива на Битолския областен съд, изобилствуват с убедителни данни за хайдушкото движение в този край, където хайдушки чети по "двеста арамии-разбойници, с развети знамена и свирене на тръби" нападат около 1638 г. селата и градовете и разрушават "твърдините"(крепостите). От стотиците присъди над заловените хайдути, където подробно се описват техните имена и арамийски подвизи, както и наказанията, на които са били те подложени, се разбира, че не става дума за отделни, изолирани случки и събития, а за постоянен бунтовен кипеж, една непрекъснато ожесточена съпротива срещу завоявателя.

По-определени сведения за мащабите и характера на хайдутството имаме от втората половина на 17 век, по времето на феодалните размирици. През 1760 година в околностите на Сливен действува Христо войвода, през 1804 г. около Шумен се подвизава хайдут Велко и Конда, а в Средните Родопи - един легендарен Караджа, възпят в песни и предания. По-късно хайдутите се намножават толкова много, че изброяването на всичките е трудна, почти невъзможна задача. Между тях по-известни са Злати Кокарчоолу, Даглъ Стоян от Ямбол, Димитър Кълъчлията, Чавдар войвода, Калифер войвода, дядо Млечко от Калофер, Ангел войвода, Чакър войвода и още много като тях предпочели ятагана пред мотиката и гегата, мирното поприще сменили  - с хайдушкото, домашния уют - с горските пущинаци.
От своите горски убежища те връхлитали въз бейските чифлици, обирали и убивали пътуващи турски големци, наказвали подкупни кадии(съдии) и спахии-насилници, поради което са си спечелили и хулното в турския език прозвище "хайдути", което за народа обаче станало синоним на бунтовничество, юначество и закрилничество, на мъжка доблест и благородство. Затова той възпява героите-хайдути, уплита им поетически венец и ги увенчава за слава и гордост на потомството.

image
Индже войвода, започва като арамия, но става също народен закрилник.

За да опазим докрай историческата истина, трябва да кажем, че макар от века да е имало неписан хайдушки закон да не се посяга на жена и християнин и да не се прави от парата господ, не всички хайдути са опазили своя косъм чист. Имало е и такива, които не правили разлика между християни и мохамедани, стига християнинът да има по-дебела кесия. Такива развъртали ятагана, когато трябва и не трябва, и ги е опивал блясъкът на златото повече, отколкото жаждата за мъст. В своите предания и песни народът не им придирвал толкова много, а ги е възпявал и възвеличавал, защото подхранвали националното му самочувствие и са му давали възможност да се усеща само надвит, но не и поробен.
А завоевателите наистина са искали да превърнат победените българи в роби и това е всъщност коренната причина за възникването на хайдутството.

Особено лошо става положението на раята след смъртта на султан Сюлейман Великолепни през 1655 година. Завоеванията на тоя султан отбелязват най-голямото величие на светкавично застроената Турска империя. Неговата смърт е повратна точка във военните успехи и положението на раята. Започва разложението на турската военна аристокрация, повсеместна корупция. Данъците биват непрекъснато увеличавани и умножавани. В един документ се говори, че от 60 аспри данъкът "на глава" е станал на 400-500 аспри. Турската колонизация все повече се разширява, а заедно с нея и заграбването на земя.
Раята е унизена до такава степен, че с народни фермани се определят отличителните и знаци и облекло, забранява се язденето на кон, носенето на оръжие, употребата на гайтан. Ангарията се превръща в закон, произволът - в система. В нашите и чужди исторически извори изобилстват документи, които говорят за безброй издевателства, заграбване на земи, изнасилвания, завличане на българки в харемите, липса на правосъдие, убийства и грабежи. Редица документи ни представят едно вътрешно безначалие и хаос зад солидната международна фасада на Отоманската империя. Това е периодът, доскоро наричан в нашата история "черно робство". Сега този период не се нарича тъй. Оказа се, че макар теглото на раите да е било наистина "черно",  то в никакъв случай не би могло да се нарича "робство",в смисъл на безропотно животинско подчинение(присъщо на действителните роби от по-далечната и по-близка история на човечеството). Масовите селски въстания през втората половина на 17-ти век и по-сетне и хайдутството - съществувало през цялото време на отоманското владичество у нас - достатъчно говорят, че българинът никога не е скършил врат, че той никога не е престанал да се бунтува срещу завоевателите.

Русе Калайджията от Караорман среща по пътя си две завлечени от турци българки, но вместо да подмине с наведена глава, пребива турците и 40 години след това ги трепе, преобличайки се нощем в турски дрехи, страшен и неуловим. Петко от Доган Хисар - сетнешния Капитан Петко войвода, загубва брата си - заклал го беят, комуто аргатувал. Забрадил ли Петко черна кърпа? - Не! Препасва ятагана, хваща бея, удавя го в Марица и след това в сто и три битки с турците мъсти не само за собствения си брат, но за всички унизени и обидени. Хайдут Велко станал хайдутин, след като три години гнил в занданите на шуменския кадия за това, че не искал да се потурчи. Прочутия Илю Малешевски е щял да си остане завинаги "чобан Илю, ако турците не бяха съсекли брат му Станя. В началото на всяка хайдушка орисия има кръв, обида или драма. След това идва желанието за лично отмъщение, което прераства у повечето в отмъщение заради всички и тогава хайдутинът се превръща в народен закрилник.
Само фраза ли е това "закрилник", крилата фраза от народните песни? Не ! Тази дума означава една историческа действителност. Достатъчно е да цитираме писмото на ксантийския каймакамин до Капитан Петко войвода, в което го нарича " горски самоуправен владетел". Подобна роля в Хасковско играе цели трийсет години Ангел войвода, който за една пъдарска псувня дири сметка и търси възмездие. В Делиормана, Димитър Кълъчлията заедно с приятеля си Солак Мустафа дълги години контролира пътищата между Одрин и Силистра и смайва турците със своята горска артилерия от черешови топчета. Чакър войвода от Самоков осем години се разпорежда в своя "рилодаг бейлик" с такова самовластие, че самият султан му дава прозвището "самоковски барон". Такива истински хайдути, властни и корави мъже, ревнители на българщината, твърде много облекчават тежката участ на народа и предизвикват неговото възхищение за вечни времена.
Между многото мъжки хайдутски и воеводски  имена историческите предания и народните песни споменават и редица женски имена. Един особен и не малък дял от хайдушкия национален епос се пада на жената - войводка. По-голямата част от тези възпяващи героизма на жената народни песни са изградени в сюжетно отношение върху такава тема: жена -годеница, съпруга или сестра избавя от беда своя мъж, годеник или брат и съсича неговите неприятели. И върши това някак между другото, докато ражда деца, преде или пасе овцете.
Димитър Миладинов под текста на песента за Сирма войвода прави бележка, че той лично видял тази знаменита жена у дома и - вече старица - и научил от нея, че за дълги години тя водила своите хайдути, без те да разберат, че войводата им е жена.

image
Румена войвода

Най-убедителен е обаче примерът с Румена войвода от Гюешево. Сама жена сред петнадесет мъже - между тях и двама бивши войводи с опит и слава, - тя става войвода на дружината и цели три години я води от победа към победа, докато най-сетне не пада от ръката на един амбициозен предател.

image

Хайдутството е историческо явление, което реабилитира попадналия в робство българин и говори, че ако продажни боляри и късогледи царе са го предали на завоевателя, той, българинът, никога не се е предавал, не е бил роб. Хайдутувал е, бунтувал се е, мъстил е на тиранина, бранил е - кога със сопа, кога с пушка - своята чест и свобода и непрекъснато му е напомнял, че техните сметки не са докрай разчистени, че тепърва ще има да делят мегдан. Ако масовата сила в тая сурова борба са мъжете, би трябвало да признаем, че нейното романтично обаяние и увенчание се дължи на жените, които дадоха прелест и порив на тая борба, дадоха и вдъхновение и красота.





Гласувай:
9



1. allvin - Хайдутите-народни закрилници
13.06.2012 21:49
Поклон пред паметта на героите!!!
цитирай
2. atil - Имаше към първата част един коме...
13.06.2012 22:30
Имаше към първата част един коментар от анонимен читател, както разбрах май ученик от Македония, по правописа. Беше цитирал един пасаж от "Записките" на Захари Стоянов за Априлското въстание.
Изтрих го защото няма връзка с хайдутството а им се вменяват неща с които нямат нищо общо. Ставаше въпрос ,как чорбаджиите предали едно село на турците и селяните-въстаници повярвали в "амнистията". Това било хитрина от страна на жадните за плячка башибозуци, които после го разграбили и избили невъоражените селяни и безащитните жени и деца. Това няма нищо общо с никакво хайдутство. Наистина в главния град на въстанието Панагюрище панагюрци броят да са дали за българската свобода 600 - 650 души мъченици, но те са повечето жени и деца,недъгави хора, избити не в сражението, а по къщите си, из улиците и по таваните, без никакво оръжие в ръце.Хайдутина и комитата после, са професионалисти! Имало е участие и на хайдути в Априлското въстание. Няколко души от по-известните юнаци, неизвестно по какви причини, дали нарочно, или не сполучили да избягат навреме, останали там заградени от турците. Те обаче не искали да умрат мърцина, със скръстени ръце. Рад Клисарят например, се затворил в дома на Делча хаджи Симеонов, заедно със стотника Стоян Пъков. Страшен огън отворили те от прозорците на поменатата къща. За 4-5 часа убили над 20 души турци, в това число и един големец, мюлезимин или друг някой чин. Те само гърмели а други двама души им пълнели пушките. Рад, с гол нож в ръката излязвал няколко пъти навън да взема пушките на избитите войници, и после пак се връщал. Хафуз паша, след като се уверил, че със сила е невъзможно да се хванат двамата юнаци и да се придаде на огън проклетата къща, прибегнал до дипломатически катехизис.Няколко пъти пращал депутации от чауши и онбашии , да се молят на хищните комити да сложат оръжието, като им обещавал богата прошка . "Лъжете кучета!" - отговаряли двамата герои и пушките пропуквали от прозорците. Накрая докарали топове,които подпалили къщата отдалече. Докато турците заедно с пашата се занимавали с двамата герои и преговаряли, панагюрските победени жители намерили свободно време да избягат от селото навън. Друг един юнак, Тодор Хайдутинът, от село Радилово, също така се затворил в къщата на Делчо Шарков. От тая къща старият български юнак гаврътнал 25 души неприятели, без някой да му навреди с нещо. Той сполучил да се изтегли и починал после от собствената си смърт.Едно е да колиш необучени и зле въоръжени селяни и жени,деца старци, и друго е когато ти излязат насреща хайдути и комити...То и сега е тъй!
цитирай
3. анонимен - вълнуващ пост, гордост и възхищ...
14.06.2012 11:30
вълнуващ пост,гордост и възхищение предизвиква!продължавай още,има нужда от тази тема.
цитирай
4. atil - Намислил съм поне още четири-пет ...
14.06.2012 12:18
Намислил съм поне още четири-пет публикации за едни от най-известните български хайдути, конкретно...Следващият ще е за Чавдар войвода. Благодаря за добрите думи.
цитирай
5. starotomagare - Историята трябва да се знае за да се гордеем и да се ползваме от поуките и.
18.06.2012 10:37
Когато искаш да унищожиш един народ първо посягаш на миналото му ,после на бъдещето му -като разбиваш образованието на децата му.Между временно разбиваш армията му и го обричаш на бедност и отчаяние за да престане да се бори и вярва.Славната ни история отново ни дава лъч надежда.Кръвта вода не става .Докато са живи потомците и помнят делата на дедите си последната битка още не е започнала...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649092
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031