РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.06.2012 18:50 - Хайдут Караджа

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 5427 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.02.2016 10:26

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Дали Караджа му е истинското име - не знаем. Подробностите за живота му изникват едва след страшната случка с Каймак Стойна, която кукленският Серт Мустафа отвлякъл в харема си. "Каймак" я нарекли турците заради нейната хубост. Не знам руса ли е била или черноока, но още се помни и предава оная дума, дето рекъл за нея старият Азис Адем: "Аз имам в Кукленско половината кър, но тоя, дето ще вземе тая жена, ще има половината свят."
Тъй ситно ходела тая прочута хубавица, че можела да слезе от Яврово до "Каратопрак" с две ябълки на раменете, без да паднат. На тоя "Каратопрак", където жънела ангария, я видял и харесал Мустафата, а по-сетне я отвлякъл от нивата, където Стойна скубела с майка си фасул. Към обяд тя слязла в дола да налее бъкелчето със студена вода, и подир туй се чул писък, мярнали се две гъжви в букака и...това било, което майка и могла да разкаже. Останалото разказали две говедарчета, които пасели тоя ден кравите по "Равни пазлак". Те видели Серт Мустафа с още двама да влачат една жена със смъкната на врата червена забрадка.
До вечерта бащата на Стойна тръгнал да търси момата, но в Пранга дере се изпречили на пътя му тримата кукленски пъдари, скръцнали му със зъби и той се върнал. Завайкали се в дома на Стойна, настръхнало селото, но нямало кой да се притече на помощ. За чобан Караджа никому не идвало на ум и никой не знаел, че на Стойна червената шамия е от него - знак за обич. Една надежда за нещастните родители бил влиятелният по това време чорбаджи Дафко, но той махнал с ръка.
- Късно е вече, комшулар! Турчинът е облизал каймака на момата и да я върнем, късно е ! Пък и не виждам как може да се върне, като за тая работа са нужни или дисаги с пари, или топ!
Сребролюбецът не вярвал , че може да се случи и друго. А това "друго" станало през един летен ден в края на вършитбата. Де що имало работни хора в Куклен, всички били на Харманлъците. Само Кара Сулю кафеджията дремел пред кафенето си, когато по чаршията се появил дрипав селянин с магаре, натоварено с борина. Боринаринът свърнал в една крива улица и скоро гласът му се разнесъл из горната махала. "Ха борина, ха - а-а-а". Пред вратните на Серт Мустафа той спрял и потропал. Мустафата, който правел в това време фишеклици на сянка под лозницата, станал да види кой е. През процепа на вратнята се виждали застаналия на пътя дрипав боринар и магарето. Тогава Мустафа махнал мандалото и открехнал вратата:
- Какво, бе джанабет?
- Писмо ти нося, Мустафа ага - рекъл боринарът, бръкнал в пазвата, но вместо да извади писмо, извадил кама и с един светкавичен удар ръчнал агата в корема. След това селянинът се втурнал в харема, където била пленницата. Разлаяли се кучетата, запищели жените на убития Мустафа и се вдигнала на крак цялата махала.
Когато Караджата се показал на кьошка с отвлечената Стойна, две-три чалми вече седели зад вратнята със запретнати пушки. Тогава той се затичал към оградата, но пушка пропукала, кръв обляла врата врата на юнака и момата се отпуснала мъртва в ръцете му. Върнал се тогава Караджа, та я внесъл пак в къщата, която запалилил, за да не остави в ръцете на душманите своята недолюбена годеница.
Щом жълточервените пламъци избухнали и пожарищният дим покрил небето, настъпила такава суматоха, че Караджа можал да се отскубне и станал невидим из шубраците на Серменджик дере.
Същия ден по дирите му се втурнала потеря от трийсет ловци. Цяла неделя ловците ходили из горите, слухтели на пусия по кръстопътищата, когато водачът им, Дели Мехмед, обърнал коня към Яврово, за да връхлети селото, пукнала пушка от една "зелена бука" и той паднал мъртъв.
Време било турците да разберат, че си имат работа не с чобан Караджа, а с Хайдут Караджа.
Есента била кишава, зимата - люта, но Караджа не смеел да потърси убежище в селото. Не че нямало кой да го приеме и нахрани, но той не искал да даде повод на турците да нападнат селото, та останал да зимува в дупката под един камък в гората, наричан и досега на негово име - "Караджов камък".

"Караджов камък"

Негови другари овчари му дали овчи кожи за постилка, силях с два пищова, ятаган и барутница, носели му и храна, а Пракоски Динчо му ушил калпак - не като ония валчести гугли, дето носели всички, а висока - лакът и нещо, с две кръстом зашити червени ивици. От тоя калпак после дружиниците на Караджа били наречени "кауците"( каук - висок калпак). За дружина, разбира се, през зимата е било рано да се мисли. Караджа ще бъде сам едно лято, още една зима, добре ще накърви ятагана си и тогава чак ще стане войвода на "деветмина дружина", както споменава народната песен.
Накървяването на ятагана Караджа започнал поради издайничество. След като кукленските турци опитали всякакви средства за преследване, обявили награда за оня, който им предаде "хаирсъзина" Караджа. Тая награда помамила Садулата от село Добралъка. От свои съселяни въглищари той научил къде е леговището на Караджа и го издал. Един ден призори дванайсет души баш бабаити кукленци заградили мястото и се нахвърлили върху хайдутина тъкмо когато се обувал вън от дупката, където се криел. Колкото силен и пъргав да бил Караджа, на дванадесет яки мъже той не могъл да надвие и бил хванат.
Възрадвани от сполуката, турците веднага тръгнали за Куклен. В местността "Св.Петър" спрели до една чучурка да починат, а пленника вързали за едно дъбче, настрани. Караджа не виждал турците, но ги чувал, като си говорели през къде ще го прекарат, кой ще върви напред, кой - подире и как ще сложат дръвник, за да отсекат главата му на кукленската чаршия.
Как подействували на Караджа бабаитските кроежи на враговете му се вижда от онова, което станало в следващите няколко минути: както си бил вързан за дъбчето, прав, той събрал всички сили, заклатил го напред-назад, та корените му пропукали, изскубнал го и докато агаларите се карали кой ще заколи хайдутина,хукнал из гъсталаците.
Къде ходил след това и какво правил Караджа не се знае, знае се, че след три дни той причакал на Серменджик дере дванайсетте потераджии, заклал четирима с ятаган, а останалите пръснал. Не се минало много време след това, една нощ процвилил кон пред вратите на кукленския Чаус Назър ага. Когато аргатите отворили, видели привързан на коня пребития добралъшки ходжа с един кървав кръст на челото.
Не исъхнала още пръстта на гроба на добралъшкия ходжа, прогърмяла страшната новина за пленяването на Ясъоглу. В тоя случай Караджа вече действува с деветмина дружина, все като него с "кауци" и червени кръстове. Хайдутинът е вече войвода, отмъстителят се е превърнал в народен закрилник, защото Ясъоглу не е личен негов враг, а страшилище за раята в целия Рупчос, където Ясъоглу се е подвизавал като наипин(наместник съдия).
Преди да стане наипин,Ясъоглу бил разбойник, но властите успели да го привлекат на полицейска служба в застрашената от кърджалии Рупчоска нахия(община). Ясъоглу , разбира се, нямал намерение да въвежда ред, а да граби и вършел това с такава арнаутска жестокост, че хората кански писнали от него. Следван от дванайсет въоръжени до зъби конници, той влизал в селата на бял кон и цялото село било длъжно да го срещне и да му целува ръка.
Ясъоглу избрал най-добрата къща за конак и докато ракията се изстудявала, а закланите кокошки се пържели в чисто масло, той вършел своята "управническа работа". Викал един по един, уж провинени, биел ги, натиквал ги в една дупка и ги заливал с вряла вода. Воплите се носели до небесата, а в скута му валели грошове, бешлици, алталъци и лири, които наплашените селяни донасяли, за да отърват тоя или оня. След като взимал здравето на някой сиромах и парите на неговите близки, той го пущал да си върви с думите:
- За чорбаджията да правиш молитва, че за негов хатър ти простих!
След това започвало пиенето, яденето и преди още да свърши гощавката, вестител вече препускал към съседното село, за да приготви там посрещането на жестокия заповедник.
Караджа хванал най-напред вестителя, когато идвал от Добралък за Яврово, научил и през къде ще мине Ясъоглу и скроил как да го залови.
Било привечер, когато Ясъоглу стъпил със своята конна дружинка на Свинарнишкия път. Той забелязал насред пътя двама овчари, които се боричкали. Те били толкова улисани в борбата, че успели да се изправят едвам когато по гърбовете им заплющял камшикът на агата:
- За какво се давите , бе джанабет гяури? - ревнал над главите им арнаутинът.
Един от овчарите подал на агата овъргаляна в прах вехтичка, но пълна кесия:
- За кесията ага! Аз я намерих, пък той иска да я вземе.
Светнали очите на Ясъоглу, оставил камшика и протегнал и двете си ръце:
- Дай!
Протегнали се две ръце отгоре, през шията на коня, две яки ръчиша го вкопчили итдолу и агата изведнъж бил смъкнат наземи като чувал. В същото време пропукали пушки. Три-четирима от заптиите капнали от конете, другите побягнали кой накъдето види, без да гръмнат, оставяйки своя началник да се мята безпомощен в ръцете на двамината овчари.
Ясъоглу бил изведен на върха на Караджов камък, вързан през кръста с въже и окачен на скалата. Хайдутите отстъпили на двеста крачки и започнали един по един да стрелят във въжето. При това - не бързали. Всеки имал свободата да избира - на коляно, лежешком или прав да стреля. Ясъоглу се полюшвал, прибелял като платно, а под него зеела стометровата канариста пропаст, където го очаквала мъченическа смърт. И все пак тя била за предпочитане пред ужаса от сполучливия и последен изстрел, който е трябвало да скъса трите конопени върви, на които висял милият му животец.

Изглед от "Караджов камък"

"Трррра-а-а-ахххх", "трах" - проечавали един след друг гърмежите, фиюкали куршумите край ушите на арнаутина, но въжето все оставало недосегнато. Изправил се най-сетне самият Караджа, вдигнал своята пушка, но изведнъж я свалил, смръщил се и махнал с ръка:
- Свалете го!...Не бива с пълни гащи да върви на оня свят!
Целта на Караджа не е била да го убива. Един до смърт наплашен наипин е винаги е винаги по-добър от един нов, който не познава цената на живота, а и парици трябвали на дружината, както ще видим, друго дно по-голямо дело. Ето защо Ясъоглу бил помилван. Дали му възможност да си изпере гащите. На другия ден му предложили да плати 3000 лири откуп, за да го пуснат под клетва, че никога няма да прави зулумлуци. Ясъоглу сдържал клетвата и станал най-кроткия и справедлив наипин, какъвто рупчослии запомнили. За съжаление наскоро кърджалиите го претрепали край Бачковския манастир.
След пленяването на Ясъоглу трябвало да смирят и кукленци. Ловните им бранища из горите запустели. Не смеел турчин да минепрез Яврово ни денем , ни нощем. Забравили се онези времена, когато пъдаринът Кьор Сали можел да язди явровци и да им взема по един бешлик, дето си отривал баджаците в ребрата им. А чаушинът Назър ага признал господството на хайдутина с едно "евалла" и символичен дар от дваесет чифта цървули за дружината, топени в зехтин, с пиринчени върхове. Това "примирие" било добре дошло, защото и двамата трябвало да се оправят с една нова, неочаквано изникнала страшна опасност - Кърджалъ Емин.