Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2012 13:11 - Румена войвода
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 8886 Коментари: 5 Гласове:
11

Последна промяна: 13.02.2016 10:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ДЕВЕТА ЧАСТ


image

Деве-баир над Гюешево

Румена войвода е хайдутувала около четири години - от 1858 до 1862, но тя извършва такива юначества, че екотът на нейното име се носи и до днес по Осоговската планина, където е "върлувала".Тя е родом от кюстендилското село Гюешево.
Нейното житие представлява една и кървава, и поетична преживелица, в която любовта и мъката, грозното и красивото, низостта и благородството така се преплитат, че още дирята на този бляскав живот не е изчезнала от небосклона на времето.
Времето, когато се ражда и живее Румена, е напоено с много барутна миризма. Кърдджалийските години са още ясен спомен, надавнашно минало. Кръвта по маждраците не е още засъхнала. Още не е отзвучал зловещият екот на конски копита и - което е по-важно - тия бунтовни години увличат и българите. Всичко по-сурово и здраво се улавя за ятагана: кое да се брани, кое да напада.
В тази безмилостна борба, която разтърсва земята близо половин век, българинът придобива не само опитност и боен похват, но и бойно самочувствие. Той е познал своята сила, видял е не един съсечен турски врат, не една търколена чалма и когато по-сетне му се случва турчин на пътя, не се отбива така лесно и покорно. Когато бей му грабне дъщерята или жената, не мига на парцали, а се хваща за ножа. Когато го напсуват не се прави на глух, а гърми в тоя, който го е обидил.
Ето защо, когато Румена се ражда десетина години след угасването на гигантския кърджалийски пожар по планините бродят и много хайдутски чети. Най-прочут и силен хайдушки войвода в техния край е бившият пандурин на рилския манастир дядо Ильо, наречен още Кара Ильо. Тридесет години хайдутува Кара Ильо, кога с трийсет, кога с триста души, кога с пушки, кога с ръждиви ножове и секири - неуловим и страшен за турците, "крило за сиромасите".
Когато минавал през някъде, където имало бюлюкбашийска чета, пращали хабер на бюлюкбюшията "да не му се пречка на пътя". И бюлюкбашията отстъпвал.

Едно нападение на Ильовата чета върху сейменската кула при Деве-баир, изиграва много важна, да не кажем фатална роля в Руменината войводска съдба. Румениният дядо Павел дори когато спял, държал под възглавката си един демиртепеллия пищов. Той и такива като него "дерджии" пазили прохода, преди да дойдат сеймените, и под дулото на неговото шишане минавал пътят през Деве-баир. Преди да узнае що е играчка, Румена знаела вече какво е пищов и си играела с паласките на дядовия си силяхлък.
Израстнала в гората , тя се усещала там като у дома си. Обичала да прави "пехливанлък" с момчетата и винаги им надвивала. От тоя навик тя не се отказала дори когато станала хайдутка, както научаваме от разказа на братовчед и Стоичко. Той сварил веднъж дружината Руменина в гората - всички проснати на земята уморени и заспали. Само един имало буден,  покачен на едно дърво да пази, и войводката. Събута по чорапи, тя си почивала, когато забелязала своя братовчед:
- Искаш ли да се преборим? - попитала го тя и станала.
- Оти да не искам - отговорил и Стоичко.
Хващат се на борба и си борят до "половин саат" и повече, без никой да може да надвие. Тая случка ни говори не само за вироглавия характер на Румена, но и за нейната невероятна физическа издръжливост: нейните четници, мъжете, пребити от умора, спят и събират нови сили, а тя се чуди как да прахоса излишната си сила.

Когато става дума за физическия лик на Румена, всичките и съвременици са единодушни: "Като одеше, снагата и трепереше като тел на тамбура. Сите лудееха по нея!" - казва за Румена баба Величка Стоичкова. "Беше стройна, височка, имаше гръмлив глас, а като я гледаш, иска ти се да се приближиш до нея, ама те е страх" - казва в своите спомени за нея Паун Цветков, който срещнал Румена в планината.
Още по-красноречив в характеристиката на Румена е един от бившите и четници - Стоимен Ангелов - Белия, наричан ще "Белята". "Юнак бе Румена, соколица - казва той за нея. - Серт беше, буйна беше, хубава беше като млада кобилка. Кога ходеше,  снагата и се кършеше у половината. Кога викнеше от Босачки рид, чуеше се у Торбанци. Силна беше и владееше над седем каази, над седем града, над седемдесет села, бореше се със седем каймаками и трима паши. Плашеха се от нея не само тук, но и по-далеко до Солун и Цариград".
Въпреки явната склонност на Белия към поетическо преувеличение за властта и силата Руменина, няма никакво съмнение, че този епичен образ, който ни рисува той, е съвършено близък до истината за тая изключителна, властна и хубава жена.

За нейната хубост всички нейни съвременници са единодушни. Тя била хубава "не толкова на лице, колкото на снага" - казва за нея Иванчо Църнио, който е бил връстник на Румена и я познавал и помнел много добре. И добавя нещо важно и много вярно: "Беше стройна, много пъргава, много здрава и можеше да подлуди който си мъж поиска".
Румена има още едно качество, което и създава много работа и ядове: тя била отмъстителна, както твърди за нея Серафим Спасов, чийто баща - дядо Спас отлично познавал Румена, "Не прощавала никому!"

image

Бъдещата хайдуткиня е преди всичко - нека си послужим с думите на нейния собствен мъж - "много кескин", сприхава и буйна. Средна на бой, тя е и тънка и претънка в кръста, необикновено подвижна, гъвкава като котка и бърза като сърна. Има и сега в Осогово един "Руменин камик", където тя като хайдутка прескокнала два коня,поставени един до друг и възседнала трети. На бързо ходене нямала съперник и между най-пъргавите мъже. Носела се като вятър по стръмнините и от бързото движение ножът и излизал наполовина от ножницата.
Съвременнци на Румена свидетелствуват, че веднъж като мома, на Равненския събор в Каменица тя играла хоро цяло денонощие, без да прекъсне, та сетне, когато искали да похвалят някого, че е голям игрохорец, викали "той е като Румена". Но най-голямата моминска слава на Румена се ражда от нейния глас. Този глас е не само силен, та се чува "на три часа път", но и звънлив като "чан". В песента тя влага толкова сърце и душа, че щом жътварките я чуят, оставят сърповете и не ги вземат, докато не свърши песента. За това я наричат "карадузена" по името на четириструнната тамбура. Жените тайно и завиждат, мъжете и се възхищават. Ергените въздишат по това бързо като "невестулка" младо момиче, с черни огнени очи и прави сключени вежди, по този жив дявол, който дава на всекиго "джевап", все едно дали е той сейменин или бюлюкбашия.

image

Осоговският манастир до Крива Паланка(от 11 век)


Името Руменино се прочува още повече след една жътва в щипските села. Момите от Гюешево, водени от драгомани, наречени още "крамари", всяко лято заминавали на тумби към Овчо поле и там жънели, за да припечелят някоя пара. И Румена отивала с другите. Жънели какво жънали, ето чета сеймени минава по пътя за Щип. Спират под сянка, заглеждат момите, сучат мустаци и решават да се поперчат пред каменските моми, като направят състезание по стрелба. Започнали да гърмят в едно яйце, ала никой не умерил яйцето. Румена хвърлила сърпа, отишла при един от сеймените и рекла: "Дай пушката бре!" Взема пушката от ръцете на един мустакат бабаитин, премерва се и с първото гръмване пръска яйцето. Сеймените се чешат по вратовете .- зачервени и смутени, а бюлюкбашията им, попрекарал на години чалмалия арнаутин, клати знаменателно глава и полугласно казва на Румена: "От тебе, моме, къща и дом не може да бъде!"

Баща и се надал, като се омъжи, ще се укроти. Но това не станало. Омъжена вече, тя събирала гюешевчани, за да я гледат как "бие на нишан". В тези нейни упражнения има нещо крайно самоуверено и дръзко, ябълката в която се мери невестата Румена, е поставена на главата на сейменин от кулата, някой си Алия, наречен сетне Руменин Алия. Един от мъжете отмервал шейсет разкрача и Румена се премерва. Хората пребледняват, спират да дишат от тревога, кафето се разлива от разтрепераните пръсти на Мурат бюлюкбаши, който гледа това страшничко състезание от кулата, но пушката пуква и ябълката се разлетява на парчета от главата на сейменина Алия. "Аферим, аферим!" - вика бюлюкбашията от кулата. "Аферим!" - повтарят сеймените. Чудом се чудят жените, старците хапят устни и мърморят: "На тая дълго няма да и пуши комина!"
Когато казвали на Алия, че тази лудетина Румена може да го убие, той отговарял, че няма да му е никак жал, щом куршумът е изпратен от Руменината ръка. Ясно е че това младо турче, дошло на Деве-баир от страната, "където се ражда темяно", за да служи като сейменин на кулата, е било влюбен в Румена до смърт и напълно подчинено на нейната воля. Всички, които добре познават Румена, определено твърдят, че между нея и Алия повече нищо не е имало, но все пак тая дружба не останала без никакви последици: покрай сейменина Алия Румена имала достъп до всичките сейменски оръжия и се научила да стреля безпогрешно по-добре от най-добрия мъж стрелец.(Славата за хубостта и юначеството и прехвърля Деве-баир и още когато е на 12 години паланечкия каймакамин се отитва да я турчи, но по пътя по настояване на българите един влиятелен турчин - Абаз , женен за българка я освобождава. А след това издействал преместването на този каймакамин... Баща и Георги побързал да я омъжи, на 14 години, но едно проишествие на сватбата ни показва,че тя имала много кандидати.На прага на младоженската стая попът и сватовете забелязали вечерта циганска игла. Иглата била свита по такъв начин,че върхът влизал в ушите. Забелязвайки "магията", която трябва да попоречи на момчето да легне при младоженката, попът и сватовете откриват бързо магьосницата - някоя си баба Шойна - "сецат я, бият я" и най-накрая я накарват да изправи иглата.)

Осем години подред живеят Румена и Георги в едно сравнително тихо съпружество. Георги почти не се свърта дома, той е човек мирен: потрябва ли му нож да нареже хляб  - нож иска от жена си. Две и половина години се пилее из Цариградско, след това се връща и отива да работи в кратовските мадани по за 25-30 гроша седмично.
Докато печелбарствува насам-натам, в дома на Дервенджи Павле животът тихо и спокойно си тече. Румена копае и прекопава мършавите планински ниви, за да изкара малко боб и леща за дома. От време на време помага и на баба си в прането срещу негласното и позволение, щом исъхнат чохените бабаитски дрехи, да ги премерва на себе си добре ли и вървят. Най-обича да премерва тя червения джамадан на бюлюкбашията от кулата и обточения с гайтани син джупкен(отворена долама). Препасва и "силяха" на дяда си и и вика на баба си да и каже "мяза ли и за бюлюкбаша". Баба и Трендафилка мърмори и чумосва вироглавата невеста, но до по-големи разправии не стигат.
На осмата година Румена ражда дете. Най-много се радва на това дете Георги.Хорската мълва и в това събитие успява да се намеси, като пуща слух, че Румена е спала със змей, че детето не било от Гьоргия...Въпреки това щастливият баща потрива ръце и се надява, че най-сетне Румена ще се откаже от стрелбите и "халосаните" работи. И навярно така е щяло да стане, ако случаят - винаги има една искра, която да подпали сухата купа сено, - ако случаят, казваме, не обръща всичките семейни надежди на Гьорги с главата надолу.

Около 1853 година започва "Севастополското мурабе". От всички краища на турската империя се стичат мобилизирани войски. Минават също идващи от Скопския район войски през Деве-баир за Варна и както винаги в такива случаи, много войници изоставали от своите части и неконтролирани от никого, се отдавали на насилия и грабежи. Силно пострадало от тези мародери и Гюешево. Гюешевчани насръхнали и вместо безпомощно да гледат как обирниците изнасят от къщите им събираното с труд имане и покъщнина - грабнали сопите, брадвите и започнали да избиват мародерите. Избили доста хора, останалите се разпръснали, но с това работата не свършила: от Ниш била пратена потеря да угаси тоя спонтанно възникнал селски бунт, няколко селяни били обесени, други били затворени. Дядо и Павле на Румена умрял от този бой, а Румена, която първа от жените вдигнала ръка и повела"бунта", най-жестоко изтезавали с бичове, а след това я обесили с главата надолу, та и се видели всичките "голотии". Докато я биели скърцала зъбите и не викала, нито въздъхнала дори, но щом я пуснали, заканила се жестоко да си отмъсти. И наистина след известно време се случило нещо неочаквано...
През един горещ летен ден, когато овчиците по Деве-баир спокойно пасат и овчарските кучета започват да лаят, разнасят се буйни песни, гръмогласни викове и от върховете на Сакабашица се исипват към сейменската кула 170 души хайдути от дядо Ильовата чета. Сеймените от кулата се разбягват.
Водени от байрактаря, дядо Ильовите четници наобикалят кулата и започват да претърсват.

image

Дядо Ильо Марков войвода

През това време по пътя от Кюстендил идват трима арнаути, които се връщат от "Мурабето". Четниците съсичат единия, а другите двама връзват. После един по-гласовит започва да вика : "Слушайте, бугаре, кой що има свое у кулата, да доди да си го земи, ще палим кулата!"
Някои селяни излизат да видят "джумбуш", други се изпокриват. Хайдутите запалват кулата и под звуците на гайди, тамбури и песни заиграват ситно хоро с гърмежи и предизвикателни викове.
"Хе-е-ей, турци! Де сте се изпокрили по миши дупки? Да идете да кажете на паланечкия каймакамин: дядо Ильо е на кулата, да дойде да се видим! Да дойде да ни лови!"
Гърмели, играли и свирили хайдутите, докато наистина откъм Паланка се задават турци, арнаути и башибозук. Хайдутите стрелят в тях, убиват двама души. Останалите с викове и рев отстъпват и дават възможност на четата спокойно да се изтегли навътре в гората.

За Румена идването на дядо Ильовата легендарна чета ще да е било същински празник. Тяхното гордо предизвикателство паднало като мехлем на сърцето на тая неспокойна жена. Но ето че празникът свършил и довтасалата потеря чак от Ниш, като не намерила хайдутите, започнала да търси ятаците им. Румена пак се намерила в ръцете им. Повалили я на мегдана и започнали да я бият да каже къде са хайдутите. Бели влакна захвърчават от Руменината риза, но Румена мълчи, сякаш не нея бият а дръвника.
Най-после я оставят. Пъргаво се изправя тя между потерята, оглежда подред своите джелати и повива заканително глава: "че има да видите!"
Те наистина ще има да видят, но преди да видят те, Румена има още много да пати от тях. Оттук нататък каквато и кръвнина или обир да се случат в Паланечкия или Каменишкия край, все Румена търсят и застъпват. Закарват баща и Гьорги Павлев в Скопие, държат го една година затворен, бият го, мъчат го, трошат му кокалите и най-сетне го пущат полужив, за да умре в колибата си на Деве-баир. И Румена водят до Паланка, уж за "изпитване", а всъщност на турците много се харесвало невеста да водят, а пък агите премирали от кеф да я изпитват... Заплашвали я, мъчили я, опитвали отново да я потурчат, но,- корава като - тя всичко изтърпяла и отбивала, докато се случило най-сетне нещо, което преляло чашата.
Някакво турче - ето пак случай, когато Руменината хубост изиграва фатална роля, - някакво си турче ударило око на Румена и често идвало да я задиря. Румена разправила на мъжа си Гьорги за непрестанните закачки на турчето и настоявала някак си да го сплаши или пък убие, защото рано или късно тя ще връхлети, но Гьорги или не отдал голямо значение на тази работа, или просто се страхувал. Показал се поплювко и това решило по-нататъшната съдба на Румена и цялото негово семейство. Турчинът веднъж се появил на кон и като разбрал, че около Руменината къща няма никой - вмъкнал се на двора, повикал Румена и заискал уж сено, а след това я попритиснал да я "граби". Тогава Румена откачила някаква кука от стената, халосала натрапника и го проснала на земята умъртвен. Заровила го след това, скрила коня в обора, а като се мръкнало, напъдила го чак в Костурското землище. Всичко било свършено безшумно  и с голяма вещина, но въпреки това смъртта на турчето не останала в тайна, защото колибарите-гюешевци Христо и Цено забелязали, когато турчето с коня влезли у Руменини, а не видели да излязат. Станало ясно за Румена, че тоя път работата няма да мине с "кьотек" и като помнела съдбата на баща си и на деда си, пребити и двамата в турските кауши, решила да не дочака турските сеймени да я ловят и разпитват и да улови гората, този път - завинаги.

image

Изглед от Гюешево към Осоговския балкан


Следва продължение







Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. chavdar01 - БЪЛГАРСКАТА ЖАНА Д'АРК!
25.06.2012 18:37
НО НЯМА КОЙ ДА НАПРАВИ ФИЛМ ЗА НЕЯ!
цитирай
2. bven - С удоволствие си припомних за живота на тази българка!
25.06.2012 19:58
Благодаря.
цитирай
3. atil - Да се надяваме, че като дойдат по...
25.06.2012 20:00
Да се надяваме,че като дойдат по-добри времена тези пропуски ще се запълнят, а България ще стане популярна по света. Но това зависи от вътрешното положение от качеството на живота и на хората.
цитирай
4. atil - bven, и аз ти благодаря за вниман...
25.06.2012 21:20
bven, и аз ти благодаря за вниманието и добрата дума! Хубава вечер!
цитирай
5. starotomagare - Нашите деца се радват и подражават на измислени холивудски герои ...
25.06.2012 21:30
защото дори не предполагат ,че самите те са потомци на много по-големи и истински герои.Наш дълг е да им разтворим величавите страници на нашата история и подобно на Паисий да дадем началото на новото ни възраждане докато не е станало невъзвратимо късно.Благодарност към автора за това родолюбиво дело.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648510
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031