Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2012 23:49 - Турската интервенция в Кипър от 1974 г.
Автор: murano Категория: История   
Прочетен: 7433 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 06.07.2012 23:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    В края на 60-те години на ХХ в. ситуацията в Кипър започва да се разведрява. Кипърското правителство полага големи усилия за нормализирането на обстановката на острова. Стълкновенията между гръцките и турските кипърци са прекратени и постепенно напрежението между двете кипърски общности започва да утихва. Управлението в Кипър връчва на Генералния секретар на ООН прокламация за малцинствените права на турските кипърци. Тъй като по време на междуобщностните сблъсъци турските кипърци са принудени от своите лидери да се настанят във военни анклави, в Кипър са обявени икономически стимули за турскокипърското население да се завърне обратно по домовете си. Това е продиктувано от факта, че концентрирането на турско население в тези военни анклави прави невъзможно участието на турските кипърци в управлението на острова.[1] За разрешаването на проблема с изолацията на турското население на острова допринася един от основателите на турскокипърската организация ТМТ – Рауф Денкташ. Той успява да организира едно временно управление на турскокипърската общност, която до този момент е изолирана от гръцкокипърското мнозинство. От 1968 г. Денкташ взема участие в междуобщностните преговори, инициирани от кипърското правителство, за постигането на договореност на базата на една нова конституционна система. Преговорите продължават от 3 юни 1968 г. до 20 септември 1971 г. и отбелязват значителен напредък в разрешаването на конфликтите между двете кипърски общности. Според Глевкос Клеридес, участник в преговорите от страната на гръцките кипърци, тези преговори биха се оказали продуктивни, ако в тях не се бяха намесили външни фактори.[2] Промяната във външнополитическата обстановка в този период оказва силно влияние върху по-нататъшното развитие на кипърския въпрос. През 1967 г. властта в Атина е превзета от военната хунта, която скоро ориентира усилията си към дестабилизирането на управлението в Кипър. От втората половина на 60-те години, след свалянето на правителството на И. Иньоню, турската външна политика, противно на американските очаквания, продължава своята независима линия. Правителството на Демирел започва да претендира за равноправно партньорство в НАТО и заявява, че повече няма безропотно да следва политиката на своите западни съюзници.[3] Трябва да се отбележи, че правителствената смяна, извършена през 1965 г., не прекратява противоречията между турските политически сили. Непримиримостта между ПС и НРП парализира страната и прави невъзможно функционирането на многопартийната система в Турция. На 7 февруари 1974 г. коалиционното правителство на Бюлент Еджевит получава вот на доверие в парламента. Това обаче не довежда до прекратяването на политическата криза в страната. Единствено отново избухналата кипърска криза от лятото на 1974 г. забавя разпадането на първото коалиционно правителство на Б. Еджевит. След прекратяването на турската интервенция в Кипър отношенията между коалиционните партньори се влошават още повече, което принуждава Еджевит да подаде оставката си на 18 септември 1974 г.[4] Именно в такава напрегната вътрешнополитическа обстановка до правителството на Еджевит достига новината за извършения в Кипър преврат от 15 юли 1974 г., с който президентът Макариос е свален от власт. Извършителите на преврата са гръцкокипърски екстремисти, част от организацията ЕОКА-В, които в своите действия са насърчавани от гръцката военна хунта. Като резултат от преврата Макариос е свален от власт и заточен.[5] Превратът от 1974 г. е кулминационната точка в борбата за власт, разиграла се в Кипър, между „умерените” като президента Макариос и гръцкокипърските екстремисти, настояващи за еносис и интеграция на Кипър в Гърция. Турската реакция е незабавна. Министър-председателят Б. Еджевит взема решение на 20 юли 1974 г. Турция да предприеме военна интервенция в Кипър. Както вече е известно, като една от трите страни гаранти според Цюрихско-Лондонските споразумения, Турция има правото да предприеме действия, които да възстановят статуквото на острова. Ето защо пред международната общност Турция заема позицията на пазителка на статуквото, териториалния суверенитет и независимостта на Кипър. На 20 юли 1974 г. турските войски навлизат в територията на кипърската република. Рано сутринта парашутно-десантни войски се приземяват в турскокипърския анклав между Кирения и Никозия. В 6:30 часа турският министър-председател Б. Еджевит прави официално изявление пред Турското национално радио: „Турските въоръжени сили започнаха да навлизат в Кипър по въздух и море. Нека тази операция бъде успешна за нашата нация и за всички кипърци. Ние вярваме, че като действаме по този начин, ще окажем голяма помощ на цялото човечество и на мира. Надявам се нашите сили да не срещат съпротива и да не се стига до кървави сблъсъци. Ние всъщност ще донесем мир, а не война на острова, и то не само на турците, но и на гърците. Ние трябваше да вземем това решение след като изчерпахме всички дипломатически и политически методи. Междувременно, искам да изразя своята благодарност на приятели и съюзници, по-специално на САЩ и Великобритания, които показаха добра воля за разрешаването на проблема чрез дипломатически средства.”[6] Трябва да се отбележи, че за разлика от кипърската криза от 1963 г. този път САЩ не бърза да се намеси в конфликта. В този момент американското правителство е разтърсено от аферата Уотъргейт и поради това се стреми да не се обвързва с международни инициативи. Политиката на САЩ в кипърската криза от 1974 г. е насочена главно към запазване на добрите отношения с Гърция и Турция и приемане на действителната ситуация на острова, която все повече разделя гръцките от турските кипърци.[7]   При навлизането си в кипърска територия турските въоръжени сили срещат само разпръснатата съпротива на дезорганизинарите гръцкокипърски екстремисти. На 22 юли 1974 г. е договорено спирането на военните действия между Турция и новия кипърски режим, оглавяван от Никос Сампсос. Ситуацията се променя още на следващия ден, когато военната хунта в Гърция е свалена от власт. Падането на хунтата в Гърция от 23 юли 1974 г. е от голямо значение за промяната в правителствената ситуация в Кипър. Това е така, защото хунтата е подкрепяла както идеята за еносис, така и новото правителство на Никос Сампсос. Ето защо падането от власт на режима в Гърция води и до свалянето на 10-дневния режим на Сампсос в Кипър.[8] С падането на правителството на Сампсос и на неговите поддръжници в Атина е логично властта да бъде върната в ръцете на Макариос, което ще доведе до изтеглянето на турските военни сили и до възстановяването на статуквото. Междувременно президентските функции в Кипър са поети от Главкос Клеридес. Но преговорите с Турция се оказват по-сложни от очакваното. От 25 юли до 13 август 1974 г. представители на трите страни-гаранти – Великобритания, Гърция и Турция, се събират за преговори в Женева. Целта на преговорите в е да се стигне до разрешаване на кипърския проблем чрез установяването на федерален модел на управление в Кипър. Турското предложение, станало известно като плана Гюнеш по името на турския външен министър Туран Гюнеш, предлага в Кипър да се установи федерация от различни окръзи. При представянето на плана Гюнеш в Женева гръцкият външен министър Георг Маврос и Главкос Клеридес искат 36 часа, за да обсъдят турското предложение съотнетно с гръцкото и кипърското правителства. Турският външен министър Гюнеш обаче настоява за незабавен отговор под претекст, че забавянето на преговорите би застрашило сигурността на турските войски, намиращи се на кипърска територия. При такава ситуация преговорите не стигат до решение на пробелма и биват прекратени.[9] Турция взима решение да предприеме втора военна интервенция в Кипър. На 14 август 1974 г. турските войски в Кипър подновяват военната операция, прекратена на 22 юли. Скоро турските войски успяват да окупират близо 37 % от територията на Кипър. В резултат от това 180 хил. гръцки кипърци (1/4 от населението на острова) са прогонени от родните си места.[10] Турската инвазия в Кипър причинява смъртта на повече от 4 000 души, а 1 474 души са безследно изчезнали. Турските окупационни сили на острова надхвърлят 43 хил. тежковъоръжени войници. [11] Турските окупатори незабавно се заемат с колонизирането на острова. Като парична единица се въвежда турската лира, а докараният от Турция ръководен персонал се заема с икономическата ситуация в Кипър. Голяма част от турскокипърското население е принудено да емигрира в Европа. По последни данни турските заселници, настанили се на острова след 1974 г., вече числено надхвърлят броя на турскокипърското население в съотношение 2:1. [12] Друга важна последица от турската инвазия в Кипър е свързана с целенасоченото заличаване на гръцкото историческо и културно минало. Турските окупатори провеждат в завзетите територии политика на заличаване на гръцкото историческо наследство, като заменят гръцките названия с турски и унищожават и разграбват паметници, гробища и места с безценни археологически разкопки. В Атина новото правителство на Константин Караманлис, което идва на власт след падането на военната хунта, е изправено пред голяма дилема. От една страна, Гърция също като Турция има правото на едностранна намеса в Кипър, целяща възстановяването на статуквото. Но от друга страна, гръцката армия не е в състояние да се изправи срещу Турция в случай на война между двете държави. При така създадените обстоятелства, правителството на Караманлис решава да оттегли Гърция от НАТО в знак на протест срещу очевидната липса на подкрепа от страна на Великобритания и САЩ за ограничаването на турската инвазия на острова. Гърция подновява членството си в НАТО чак през 1983 г.[13] Въпреки че турската интервенция в Кипър е посрещната с всеобщо неодобрение, нито Гърция, нито Великобритания, нито дори САЩ се решават да предприемат действия, които да ограничат разрастването на турската инвазия в Кипър. Островната република изпада в ситуация, която застрашава както нейния териториален суверенитет, така и независимостта й.   Търсене на решение на Кипърския въпрос след 1974 г. На 1 ноември 1974 г. ООН гласува резолюзия 3212, в която се потвърждава независимостта и териториалната цялост на Кипър. Забраняват се военните интервенции на острова и се нарежда всички външни военни сили да бъдат изтеглени от острова, като се осъжда тяхната намеса във вътрешните работи на кипърската република. Тази резолюция е опит по дипломатически начин да бъде прекратено насилието на острова. Главна нейна цел е насочването на усилията за разрешаването на кипърския проблем към изграждането на една двународностна кипърска държава, чийто национален и териториален интегритет да бъде зачитан от международната общност.[14] Турция обаче не е склонна да се примири с подобно решение на проблема, което е в очевиден ущърб на нейните стратегичски интереси и което би обезсмислило турската политика на острова, провеждана от средата на 50-те години. На 15 февруари 1975 г. е провъзгласено създаването на Северно-Кипърската Турска Република, която и до днес остава призната единствено от Турция. Обявяването на СКТР е последвано от интензивна размяна на население в двете части на острова. Така Кипър е разделен на две етнически зони, в които се развиват два отделни държавни апарата. Действията на Турция, които лишават прогонените гръцки кипърци от правото им да се завърнат по родните си места и да използват своята собственост, предизвикват реакцията на европейските институции: -          На 12 март 1975 г. Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 367, с която подновява мисията на добра воля на Генералния секретар на ООН. Целта е разрешаването на ситуацията в Кипър да бъде постигнато чрез провеждането на междуобщностни преговори под егидата на ООН.[15] Първата серия междуобщностни преговори започва на 31 март 1977 г. и продължават до 7 април същата година. Липсата на напредък в мисията на Генералния секретар на ООН кара министрите на външните работи на Г8 на 20 юни 1999 г. да приканят заинтересованите страни в конфликта да започнат преговори, чрез които да бъде поставен край на проблема. -          През 1976 г. Съветът на Европа постановява, че Турция съгласно Европейската конвенция за правата на човека е нарушила чл. 2 (правото на живот), чл. 5 (свобода и сигурност на човека), чл. 8 (зачитане на частния и семейния живот) и чл. 1 от протокол 1 (правото на мирно използване на собствеността).[16] -          На 20 януари 1979 г. Комитетът на министрите приема резолюция DH (79), която призовава към трайна защита на човешките права на кипърското население чрез провеждането на преговори между двете кипърски общности, които да доведат до разрешаването на кипърския проблем.[17] Президентът Макариос, управлявал Кипърската република от обявяването на независимостта й, умира през август 1977 г. Новият кипърски президент, Спирос Киприану, който до тогава заема поста външен министър, през май 1979 г. се споразумява с Рауф Денкташ за демилитаризацията на острова.[18] Всички международни инициативи, решения на европейските институции и проведените междуобщностни преговори не дават необходимия резултат. Кипър остава разделен, а държавният статут на острова и до днес остава неясен. Островната република става жертва на интересите на външни сили, които чрез нея се опитват да укрепят стратегическите си позиции в Източното Средиземноморие. Затова, когато интересите на Турция, Гърция, Великобритания и САЩ се сблъскват, това води до катастрофални последици за кипърското население, принудено да се остави в ръцете на външните сили. Видяхме как турската политика в Кипър претърпява множество трансформации. От абсолютно незаинтересована и неутрална страна, през втората половина на 50-те години Турция се превръща в един от основните участници в конфликта. През 60-те години турската политика в Кипър се провежда в рамките на Цюрихско-Лондонските споразумения, които й отреждат мястото на страна гарант и пазител на статуквото. През 70-те години обаче позицията на Турция се променя коренно. Тя изоставя споразуменията от 1959 г. и окупира близо 1/3 от територията на Кипър. Участието на Турция в кипърския проблем има важни последици и за нейното собствено държавно развитие. Кипърският проблем допринася в значителна степен за преориетнацията на турската външна политика, която е решена да се откъсне от влиянието на западните сили и най-вече от това на САЩ. Оттук нататък Турция вече ще се стреми да води една по-независима от външните влияния политика, но същевременно лишава кипърското население от същата тази възможност. Кипърският проблем и днес остава неразрешен. Само бъдещето ще покаже дали е възможно Кипър да постигне истинска независимост. Използвана литература   Дженгиз Хаков, „Външната политика на Турция през втората половина на 60-те години” в „История на Турция през ХХ в.”, Център за проучвания „Ататюрк”, Анкара, 2000  „Кипърският Въпрос. Кратък Увод” James H. Meyer, Policy Watershed: Turkey`s Cyprus Policy and the Interventions of 1974. James H. Wolfe, Cyprus: Federation under International Safeguards в Bicommunal Societies and Polities (Spring, 1988), Vol. 18, No. 2; Oxford University Press. Idrıs Bal, „Turkish Foreign Policy in the Post Cold War Era”, 2004.  

[1] „Кипърският Въпрос. Кратък Увод”, стр. 22 [2] Wolfe, J., Op. cit., стр. 78 [3] Дженгиз Хаков, „Външната политика на Турция през втората половина на 60-те години” в „История на Турция през ХХ в.”, Център за проучвания „Ататюрк”, Анкара, 2000, стр. 312-322 [4] Пак там, стр. 339-341 [5] Wolfe, J., Op. cit., стр. 78-79 [6] Meyer, J., Op. cit., стр. 1 [7] Bal, I., Op. cit., стр. 212-213 [8] Meyer, J., Op. cit., стр. 2 [9] Пак там, стр. 2 [10] Пак там [11] „Кипърският Въпрос. Кратък Увод”, стр. 22-23 [12] Пак там [13] Meyer, J., Op. cit., стр. 3 [14] Резолюция 3212 на ООН от 1 ноември 1974 г. - http://www.hri.org/Cyprus/Cyprus_Problem/UNdocs/gad3212.html [15] Резолюция 367 на ООН от 12 март 1975 г. - http://www.greece.org/cyprus/UNRes367.htm [16] „Кипърският Въпрос. Кратък Увод”, стр. 23-24 [17] Резолюция DH (79) от 20 януари 1979 г. - http://www.hri.org/Cyprus/Cyprus_Problem/eudocs/B2.html [18] Wolfe, J., Op. cit., стр. 81 



Гласувай:
3


Вълнообразно


1. stoian11 - браво
06.07.2012 23:58
браво
цитирай
2. анонимен - пак нещата се изопачават, прест...
09.10.2012 18:39
пак нещата се изопачават,преставят се в антитурски стил.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: murano
Категория: История
Прочетен: 68878
Постинги: 11
Коментари: 20
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031