Това е книгата за която всички говорят, но никой не я е виждал. Исторически и литературен паметник от IХ век? Епосът на прабългарите? Сензация?
Книгата е издание на руски (езика на източника) и на български в поетичен превод на радетеля на общобългарската култура Георги Костов. Съдържа статии на Ф. Нурутдинов и Ю. Олийник. Като приложение е дадено и интервю с акад. Омелян Прицак (Харвард).



Издателство "АГАТО" предлага за първи път на специалистите възможността да отсъдят, а заедно с тях и на широк кръг читатели да се насладят на тази благоуханна, изпъстрена с митологични образи българска поетична творба.
Изданието е от 1997 г. и подобно на сборника със средновековните булгарски летописи - не е в наличност. Точно това перманентно наличие на липси е една от причините да си отворя блог и лично да превеждам...! За щастие в случая притежавам българското издание на този епос. Разбира се в един блог е невъзможно а и неправилно и ненужно да се изкарват изцяло текстовете на такива произведения. Целта ми е да открехна едно малко прозорче към любознателните хора за да получат една начална, но реална и правдива представа за нещата. Останалото е въпрос на време и желание...
Преводачът на поемата е употребил по навик измислената и фалшива дума - прабългари, аз не я употребявам така ще е и тук в следващите няколко поста посветени на това произведение. Ако някой има толкова голямо желание да употребява подобни пояснителни термини да ги отнесе към траките:  тураките - турките - еднородците на древните тюрки от Мала Азия и Близкия Изток(троянци,микенци и т.н.). За Дунавска България точно те са - "прабългарите" на практика. Макар теориите да са много и най-разнообразни.

В първите два поста ще дам части от поемата а по-нататък целият текст на резюмето и пояснителните бележки на акад. Фархат Нурутдинов.


Глава I Деяния на алпите и джиновете

I песен

Как Всевишния създаде алпите

1)  Хей, всички вие, в мир и бран,
стаете дъх пред тоз дастан!
Елбири трима - род до род -
създали български народ

2)  И Бог им пътя осветил -
държава вдигнали - Атил.
И тази приказна земя
нарекли: българска страна.

3)  А този праведен дастан
Бащу изпя, написа сам
по времето на Бат Угор,
сина на Джилки, Кана горд.

4)  Ще го изложа ред по ред,
тъй както древният поет.
Ще го изпея стих по стих
съзвучно със напева тих.

5)  Отколе, в стари времена,
Земята пуста е била.
Тогава Тангра нареди
безсмъртни алпи да роди.

6)  В началото създаде той
Луната, Слънцето и рой
най-стари алпи. Те безспир
заемат целия Всемир.

7)  От алпите най-стари пък
родиха се като от пъп
все див до див - безкрайна връв -
жадуващи за смърт и кръв.

8)  Вражда враждата призовава.
Оръжието изковава
синът на Слънцето - Хурса -
ковачът - алп. О, небеса!

9)  Хурса, небесният ковач,
преброди Космоса. С кривач
желязна руда изкопа
от връх Небе и дън Земя.

10)  Следа в следа по този път
и днеска хората вървят.
Хурса е покровител вещ
на всеки мъж пред всяка пещ.

11)  Пресякъл пътя на Хурса,
немее всеки пред страха,
че губи силата си той -
не става мечът му за бой.

12)  Ковачницата на Хурса
е днеска цяла планина.
От сгур и шлака Хурса-алп
издигна целия Урал!

13)  Безсмъртен? Да! Но уязвим
бе всеки алп сред кръв и дим...
Оръжието на Хурса
заровиха го те в пръстта.

14)  Отдъхна Майката-Земя,
настъпи мир и ред в света...
Но млади алпи с рев и вой
се раждат и летят на бой! 

Пс. 44:18

II песен

Как Всевишния създаде хората

15)  И Тангра всемогъщ тоз час
наказа алпите: "От вас
да се роди човешки род,
все смъртни хора - нов народ".

16)  Човеци първи - гледай ти -
тя, Яребицата, роди.
В затвор баща и я държа,
че дива, буйна беше тя.

17)  Заръчал бе да я следят
Луна и Слънце в своя път.
Тя горда бе и не склони
глава на бащини гърди.

18)  Намерил бе и той за мъж
Албастий - страшен алп, могъщ.
Но алп Барис обикна тя -
за нея той бе любовта.

19)  Но Тангра мигом я спаси
и от затвор я освбоди,
макар че бяха все на пост
Луна и Слънце - ден и нощ.

20)  Държаха пленницата те
все за ръка и за нозе.
Но Тангра нареди така:
"Лети! Без крак и без ръка!"

21)  И Яребицата летя,
до алп Барис се тя добра.
От него после тя роди
момиче и момчета три.

22)  Тъй уродливи бяха те,
че Яребицата ги кле.
Тогава алпът Шурале
да ги поправи се нае.

23)  Защото Шурале бе сам
роден от Патка и Лисан.
На дядо си се метнал бе -
единствен под това небе.

24)  Решил: "Ще стана земен цар
щом яхна коня му Тулпар.
И осем пъти мина в кръг
по земна и небесна твърд."

25)  До седем пъти Шурале
Земята в кръг и ширине
обиколил, но сам Тулпар
ездача хвърлил като нар.

26)  Тулпар препуснал по света...
А Шурале и до сега
преследва коня в дълъг път
за осмия заветен кръг.

27)  Все търсел той - тук лек, там цяр -
да стане на Земята цар.
Да, страшно се зарадвал той:
родил се бил човешки рой.

28)  "Ще ги поправя тез тела
и сам стопанин след смъртта
ще бъда техен...Век след век
ще ми слугува тоз човек.

29)  Какво са хората? Тела!
Боят ли се от мен в смъртта,
приживе роби дваж ще са
и с тях ще подчиня света."

30)  За Шурале какъв късмет.
Замесил той земя със мед
и с помоща на тази пръст
момците извисили ръст.

31)  Не стигнал за момата мед...
Със пръст и слюнка - лош късмет -
слепил моминската снага.
Нечиста оттогаз е тя.

32)  Поправил детските тела...
Но ето че и досега
човешкият ни робски род
е сякаш пръкнал се от скот.

33)  Тогава Тангра нареди
на алп Хурса: "Внедри, вложи
ти Огъня в човека пръв -
това е моят светъл дъх!"

34)  Така у хората душа
създаде Тангра. А пък тя
безсмъртна е! И век след век
крепи тя земния човек.

35)  Стопанин на душите - дар
Всевишният е господар.
Така алп Шурале навек
не присвои дори човек...

36)  Лишил се - той възненавидя
мъжа, жената...Замечта:
Тулпар да има, коня вран,
а пък за хората - саван.

37)  Напук: от алп и от човек
роди се цял юнашки ред.
И всеки страшен богатир
нарече себе си - елбир.

38)  Великият ковач Хурса
за тези воини изкова
оръжия от як метал -
да носят смърт на всеки алп.

39)  След племената като ден
блестеше името ИМЕН.
Възглавяваше го не елбир,
а алп Боян - свръхбогатир.

40)  Родил се бе като звезда
от алпи - Слънце и Луна.
И полунощните звезди
му бяха братя и сестри.

41)  Но тъжно беше на Боян
сред бляскавия звезден стан.
Всевишния помоли той -
не му се прави звезден рой.

42)  Молбата му Твореца чу.
Но на Земята се разчу:
Боян Имен е нелюбим,
Луна и Слънце дебнат син.

43)  Затуй Боян Имен реши:
лицето си зад маска скри.
И тази заповед до днес
потомците му пазят с чест.





Следва продължение

и тва е нутруддиново

ми направи впечатление :
43) Затуй Боян Имен реши:
лицето си зад маска скри.
И тази заповед до днес
потомците му пазят с чест.
Какво представлява маската му, физическа ли е или...?

Как да го кажа.., нещо като предтечата на шлема и забралото на рицарите..Картината го показва сравнително добре. От тази традиция е царете на траките и микенците да имат маски, но тук на юг, в рога на изобилието - вече златни. Те са се считали потомци на първия си цар - полубог, получовек...!

Маркнатане, да негово е и то лично и дори със статут на семейна частна собственост! Завещано му от чичо му. Затова поемата е запазена, заедно с част от записките му и преписите от средновековните булгарски летописи. Ако са били иззети от НКВД или в някой музей ,библиотека едва ли някой щеше да види нещо от тях!
Има е още една ,но от друг поет Рейхан Булгари.Казва се "Цветята на кипчакската(скитската) степ" Тя няма превод на български и съм я пуснал тук на руски.

Кои са Хана, Кана и Шана?

Atile, я кажи----днешните руснаци---не са ли скитите=кипчаците ,или куманите=половците=РУСИТЕ КОСИ===РУСНАК !!!

ИСТИНСКИТЕ СЛАВИЗИРАНИ ТЮРКИ--МАИ СА РУСНАЦИТЕ, НАЛИ ДЕДЕ АГАЧ!!!

Историческо лице е прототип в произведението - хан Албан(Рищау) - бащата на дъщерята! Колкото до това кой как го произнася или пише, не е от фундаментално значение. Същото като председател или президент.
В поемата бащата на дъщерята е Шан-Албан Рищав. това е лично име и неправилно се счита ,че става дума за някакъв си пан, хан или кан... Персонажа даже е визиран като извънземен - алп т.е. дух. Вярно че в миналото духовете често се преобразявали и превъплащавали в материални същества..Това е традиционно запаметено от древногръцката митология(заимствана от древните булгари - микенци и троянци). Имаме сведения и за принц Боян(син на Симеон...)

Колкото до етногенезиса на днешните руснаци той не е никаква тайна. Също както етногенезиса на другите европейски народи, в това число и българския. Но защо това не се знае или или пък малко се знае а много се разсъждава ми е малко чудно.
Тюрки в Европа има малко а монголите са пък съвсем кът(калмиките). Траките-тюрки се вливат в новата българска народност почти веднага, после тюрки идват от средноазиатския тюркски каганат, основно в Източна Европа. След това идват с османските нашествия. Останалите ,които говорят езици от тяхната група не са тюрки. А скитите вообще са от индоевропейски произход като гетите или северите-дебери. Най-много булгари и от южните степни племена има в украинската народност. Но и в руската не са малко. Но преобладаващата част от тези народности са сакланите- източни арийци. Затова и езиково тези народности спадат не към тюркоговорящите а към славянските народи. Също като нас. Макар расово ние да сме повече хунобългари отколкото славяни...

Не мога да преценя колко близо до сказанието е самата поема, но дава представа за космогонията на българите до момента на написването и.По това време в района на Волжска България е започнало ислямизирането(От текста личи взаимозамяната на божието име-ту е Тангра,ту Аллах).Само около 20години преди това,в Дунавска България е започнало християнизирането на населението...Книгата ми беше интересна,но мисля,че трябва да заинтересува учените от съответните специалности.Така наречените "сриозни учени" работят с факти,върху които градят теорийте си.Ами хайде тогава-търсете;намирайте;работете!Официалната българска наука е длъжник на българския народ.Българските учени не трябва да са панслависти или пантюркисти,а БЪЛГАРИ!!!

Следващите два поста ще са посветени на поемата и историческото време на нейното създаване, на автора и неговите съвременици. На практика това е най-ранното произведение на общобългарската литература и в него освен митология, история, литературя има наистина и ценни сведения за дохристиянската ни и доислямската обща Небесна вяра. Автора е пречупил сказанието през призмата на мюсюлманската "права вяра".Така е било тогава и това е общовалидно за всички религии. Дори Паисий през 18 век подчинява историческото си изложение на православния канон. Много от персонажите в поемата имат исторически прототипи, визират се не само събия от древната митология ,но и реални исторически събития. Самия Шан-Албан е представен като алп(дух-ангел), но и той има исторически прототип в лицето на княз Албан Рищау. Днес реших да редактира втората част и да добавя части от сказанието където се говори за помоща на българите съм Аламир султан(Александър Македонски). В исторически план те наистина му помогнали да завладее Персия. Самия него го считат за туранец, какъвто всъщност е бил. Както всички древни македонци и траки.